Реално и вълшебно. Малки чудаци или как да не ги обичаш ...

Толкова са много тези чудни навици на нашите дечица,че чак в определен момент е трудно да се прецени доколко са уникални.
Синът ми не заспива без бутилка с топъл чай в ръка,но в ръка...той дори не го вкусва.Като се събуди през нощта го търси,понякога
пие,но винаги стиска бутилката.
Уникалността в нашата връзка майка-дете се състои в това,че той не говори,а аз разбирам всичко ,което ми казва.Честно!

П.С.страхотна тема 

Синът ми е въвлечен сериозно в багерния бизнес (всички камиони, кранове, багери и т.н.). Когато пътуваме с колата и видим багер, изпада в лудешка радост и крещи с цяло гърло "багеееер", сочи ги, вълнува се, свети целия. Сега специално ходим, където има строеж и гледаме ли, гледаме багерите. Ляга си с багерчето, поставя го до главата си на възглавницата, казва "багер" и се унася. Ако промърда нощем и се разбуди, изрича "багер". Сутрин като стане първата му дума е "багер". Веднъж заспа с багера на гърдите си.

Преди това бяха количките, а още по-рано Немо и всички риби и акули.

Всяка седмица има нещо ново и прекрасно в моите очи. Установих, че ми е много забавен момчешкия свят.

П.П. От друга страна, наред с всички момчешки неща, които вървят с него, ме удиви колко мил и нежен беше с едно новородено бебенце - без да е бил в близост с бебе преди, (самият той доскоро беше такова) отиде, погали го изключително нежно по главичката и го целуна 2 пъти, все едно само това е правил.

Джи, това за багерите ми е много, много познато. Стояхме с часове на един строеж, а нощем в просъница с месеци си повтаряше "баге".
Докато яде си оприличава късчетата храна на различни животни, предмети  - "това е коте", "това е кола". 
Имитира походките на хората, които срещаме по улицата, начина, по който ни поздравяват.
Когато ме подканя да престана с някое скучно по неговите критерии занимание, започва да крещи "ела, мама,мамиии", после го превръща в песен, като в рап вариант "ела мамии, ела мамии" и танцува. На една пързалка си е измислил място под нея, което е негова къща , имало "цорци, врати", чисти си къщата, правел монт /ремонт/, кани гости.
Le Soleil, съвсем ясно ми е за тази връзка. Той попива всичко в момента, ще видиш след време колко много пасивен речник е натрупал, понякога се удивлявам колко неща е запомнил, които съм му обяснявала  месеци преди да проговори.

Страхотна тема   Толкова са прекраснси и уникални. Всеки ден правят по нещо ново и сладко. Малкият ми син спеше дълго време с ..... топка - голяма футболна кожена топка. . Когато не е при мен и си говорим по тел. той ми казва - Мамо чуваш ли мекичкото ми / това е мекичкото на ушенцето, дава ми само на мен да го пипам и мн. обича/ и т.н. Като се сетя ще пиша пак, или пък като ме изненадат с нещо ново и необикновено 

Ние сме в Барби, Бартс и Уинкс треска .
Постоянно за тях се говори и за тях се мисли.
Сутрин ми разказва сънищата си- тази нощ например е сънувала как отива с три Барбита на дискотека.
Снощи заспа като си представяше, че е в Диамантения дворец.
Цялото й легло е заето с представителки на горната категория героини.....
В един плик отделя децата на Барби за сестричката си.
В други два слага играчките и дрехите, които смята, че не са й потребни, за да ги занесем на децата-сираци.
Закуската ако не е изядена, винаги се поделя с едно улично куче пред блока, от което изпитва неистов страх като се приближи до него, но когато валя последния сняг плака половин час за "горкото кученце, което изпитва студ".
На вън почти винаги се носи и една филия хляб, с която се хранят птичките.

Виктор си сменя предпочитанията на няколко седмици. Той също много обича да се върти в кръг или да търчи с всичка сила около масата. Това беше едно от първите неща, които започна да прави като проходи - да се върти в кръг. Изобщо не му омръзва и се чудя как не му се завива свят. Много му харесва, как като спре да се върти, започва да се клатушка и да залита.
Последните месеци е луднал по акордеоните. Има една жабка, която се разтяга и изпълнява ролята на "акордеон". Сяда на столчето и започва да"свири" и пее. Между другото, нарежда "Леля Ани така праи". Леля Ани свири на акордеона в яслата. И при двете баби има истински акордеон и като отиде на гости, не се отлепя от него. От няколко дни има нови кубчета с картинки. Една от картинките е точно на акордеон. Той взема кубчето и започва да натиска клавишите по картинката и да вика "Дай! Дай!". Такива смешни движения прави. Опитва се да изтръгне акордеона от картинката и ако може да го накара да се появи наистина. Под влияние на тържеството в яслата пък от няколко дена се разхожда с "микрофон" вкъщи и изнася представления. Дори го навира в лицето на брат си, казва стихче вместо него, и след това го натиска надолу да се поклони. Последният път малкият си заби главата в чаршафите, явно му омръзна играта, а Виктор го задърпа с виковете: "Ставай! Ставай! Още не си поклонил!".  

Всяко дете е уникално за майка си и това е нормално.  
Моя е вече на 5, но винаги е бил различен от бебе, видимо не само за мен, но така реагират и околните като го гледат в действие.
Много е артистичен и това прави впечатление, начина му на говор, движения, винаги изразява твърде много емоции изписани на лицето му.
Най странния му навик, ако мога да го нарека така е почти маниакалната му пристрастеност към Спайдърмен   от 3 години вече. Има си два костюма - червен и черен и си се грижи за тях, винаги са подредени, съблича единия, облича другия, разиграва целия филм ....   как не му омръзва не знам. Няма Батман, няма Супермен, само Спайдърмен е на почит.  

Дъщеря ми не заспива ако не си е хванала лигавника, който се използва само за това

Ааа, Яна е пълна с въображение, но аз пък помня две секунди. Ако успея да не забравя поредната и измишльотина, ще я споделя. Последно реши, че ролевите игри, които играе ще се казват "сееночи" - в превод -  все едно че - понеже като ги започва тя определя - ти ще си майката, бабата, все едно че сега си с еди каква си рокля и така нататък..

играе с всевъзможни неща - обувките на бебето, шалове, изряза си фигурки на човечета от детските закуски, всякакви предмети биват етикетирани с имена, длъжности, настроения... Веднъж си игра и с ябълки - беше ги насложила из цялата кухня, караше им се, гушкаше ги... Отделно има от две години едни и същи въображаеми приятели - Иво, Пила и Алекс - бяха и братя и сестра, сега Алекс и е гадже. Преди всеки от тях живееше в различна държава - Гърция Италия, Англия - и заедно ходиха на училище, напоследък летят всеки ден до Холандия. Вчера с Алекс бяха земеделци, ораха с трактор и после събираха плодове и зеленчуци.
Не е лесна нейната хич.

  не спирах да се усмихвам докато четях постовете ви

Никола много обича да танцува, може да е много ядосан за нещо в даден момент, но като чуе музика забравя и започва да танцува. Цяла хореография си има. когато беше на година и два месеца бяхме на сватба с него. Не можеше да ходи още добре, затова пък не се отдели от дансинга. Диджеят го поздравяваше нон стоп, но нашият беше толкова вглъбен в танца, че не забелязваше  И да се върти обича, обаче с мен, като ме държи за ръка 

Едно от чекмеджетата на гардероба ни е с ключ. Не съм засичала колко време прекарва там, да отключва и заключва, но сигурно има по час на ден. Ключовете са нашата мания на този етап 

Най-голямата реалност за мен е това,че децата ми все още искат да спят с мен....И си имат график дори кой кога......Пораснаха, но все още са на мама децата и все още искат да се гушнат в мен......

Е, заспиват с играчки, с ново нещо - блуза, топка и пр., но...за мен това е напълно нормално, като се има предвид,че аз до ден днешен заспивам с увито около ръката ми одеало или юрган, имитирайки една катеричка(плюшена играчка), с която спах  до студентка....

Моята Светослава е много музикална, обожава да танцува. Миналата година ходихме на една сватба (там тя беше шаферка) и по време на цялото тържество беше на дансинга - дори когато оркестъра спираше да си почине (тогава пускаха някаква друга музика). Събра погледите на всички гости! Чак към 11 ч. вечерта рухна и заспа в мен.
А миналия месец ходихме на ресторант с музика и танци на живо. Сиси, естествено, пак не слезе от дансинга, докато й се доспа. Всички й се радваха, някои идваха при мен да ме питат мое ли е това очарователно момиченце  Да не ми я урочасат само 
В България ходеше на уроци по танци, и тук трябва да потърсим някаква школа...

Калина си измисля песни. Обикновенно вечер, преди да я изкъпем ни строява с баща и и започва да ни пее някаква измишльотина, разказва в песента как е минал денят и, какво я е впечатлило и танцува като балерина. Песента завършва с оперно фалцетно "ааааа" и дълбок поклон.
Иначе всеки ден е различно животно- куче, коте, пиленце или конче, а ние сме съответните родители на животинчето.
Много режем и лепим всякакви неща с нея. Последно правихме къщата на Пипи от едно списание. Не разрешава нищо да се хвърля. Къщата ни вече прилича на вехтошарник.
Сдобивам се с букет от всяка разходка. Букет от най-мръсните, прашни и увехнали листа, които се намират в парка. Всичките ми молби да ги оставим на пейката, та да ги намери някое котенце и да ги занесе на майка си са безмислени. Носим ги у дома, топим ги във вазичка, за да станели пак зелени. Добре поне, че до вечерта ги забравя и ги смотвам в боклука.

Няма по-големи "нещотърсачи" от децата, толкова е приятно да ви чета.
Пипи Дългото Чорапче търси и намира спунк  .
 Поздрав http://www.youtube.com/watch?v=ibEhF7376ys

Като видях Пипи се сетих за друго вълшебно действие на сина ми.
Когато баща му се прибере вечер от работа,го хваща за ръка ,хваща и мен,завежда ни пред едно голямо огледало,вдигаме го,прегръщаме го и започваме да го целуваме едновременно по бузките.Той през това време се гледа в огледалото и пищи от щастие,докато има глас или ние ръце,за да го държим.Това е всяка вечер,без изключение.Наш малък ритуал на щастие.

И при нас е така, само че не пред огледалото. Толкова е щастлив, а и ние, като го вдигне баща му, целуне го, целуне и мен, малкият ни прегръща и се почва едно повсеместно целуване, с много усмивки и смях, страхотно усещане е и за него, и за нас.

Много мила тема!
Малкият има много смешни навици.
Докато го къпя сам си пее "Лека нощ деца", а като се събуди и отида да го взема си пее "...тик-так ставайте дечица..." 
Цял Декември мрънкаше "зън, зън, зън, зима е на вън..."
Преди да си легне настоява да ми "цунка очите, ушичките, бузките, нослето, челцето и косичката"... от време на време и коремчето 
Почти всяка вечер ляга на дивана и ми казва "момо яж ме!", което значава, че доброволно се подлага на гъделичкане, боричкане и много целувки.
Задължително трябва да му сложа палтенцето пред огледалото!
Прави разни неопределени форми с конструктор, които казва, че са кола или кораб. Естественно, че е кола или кораб! Как не се досещам! 
На балкона (лятото) правя сапунени балони и той се опитва да ги събере 

Хехехехехех 
И ние целуваме очичките, за да "сънуват сладки сънища".   

Темата е много сладка.
В момента се сещам за нещо, което дъщеря ми всяка вечер прави. Тя спи с четири играчки. Когато гася лампата, си казваме "Лека нощ". След това тя пожелава същото на всяка от играчките си, после всяка играчка казва на нас с баща и "Лека нощ", на всяка отговаряме, и накрая ни кара аз и баща и да си кажем.
И друго: още преди да се роди малката, мъжът ми и купи един синьо-жълт тигър - прилича на плюшена кърпа с тигрова глава. Това и стана играчката, с която и до ден днешен спи (другите три са от скоро). Та понеже понякога ходи на гости при бабите си с преспиване, навсякъде има по един такъв тигър, с който се гушка. А вкъщи има три, които ги пера и сменям 

Синът ми пък си има една възглавничка ушита от мен съвсем случайно.Бях купила четири възглавници,но ни се сториха прекалено ниски,та трите напълних допълнително с част от вътрешността на четвъртата,а от нея направих половин възглавничка по дължина и я дадох на мъника(тогава беше на 6 месеца).От тогава възглавничката е много важна част от неговия живот.Не беше прана почти шест месеца,не ми я даваше за нищо на света.Да не говорим,че беше цялата в дупки,особено по ръбчетата,където си има специални *рогчета*,които той си върти,докато си пие млякото от шишето.И това страшно много го успокоява.Немислимо е лягане за сън без шишето и възглавничката.Скоро му уших нова,много трудно се раздели със старата(не е изхвърлена,прибрана е).Специално разкъсах единия край,за да има нишки,които да усуква.За целта и ноктите не изрязвам докрай,за да може да си ги захваща(даже напоследък той сам си ги изрязва),че един ден голям рев имаше,защо съм му ги изрязала ноктите,сега не можел де си хване *рогчето*.Където и да ходим(за по-продължително излизане от вкъщи),каквото и да правим,възглавничката и шишето за млякото са винаги с нас.

От тази сутрин въображаема игра- докато правя закуската, съм му дала лист и пастели да рисува. Пристигам с купата и заварвам следната картина: Иво имитира плуване в преносимата кошара, питам го какво прави, отговор:  "плува в морето". "Морето" е надраскания със син пастел чаршаф на креватчето  Ядосвам се, че е драскал там, припомням му, че трябва само на блока, а той взима една мокра кърпа, търка с нея и си обяснява " Иво чисти морето".

Моля те,попитай Иво,дали освен морето,може да ичисти огромното петно червен лак на килима в спалнята ми.Явно кърпичката е едно от неговите вълшебства

А,  със сигурност е убеден, че може да го направи. Преди седмица чистеше една фабрична рисунка на Джери върху пързалка, половин час се мъчи, щото мишлето щяло да го боли като децата правят "фиуууу". Накрая почти разреван установи: "не мое ". Преди това пробваше просто да извади Джери от пързалката, да го махне от там.

Ох, като казахте рисуване, се сетих за една скорошна проява на дъщеря ми. Видяла тя баща си, че пише върху дисковете заглавията на филмите, и явно решила, че по този начин се записват и самите филми. Сварих я да пише с пастел (това и е било под ръка) "Стефани" върху един диск - това е любимата и героиня от "Мързел град".

 Много сладка тема! 

Моята памет е кратка и разните епизодични мании бързо ги забравям, но скорошните мога да споделя.
 И моя като доста от момчетата е маниак на тема багери, камиони, рейсове и тн. Може да ги гледа с часове.
 Всяка вечер ме целува по челото, двете бузи, брадата и основата на врата, пожелава ми лека нощ и да слушам. 
 Напоследък разнася навсякъде из къщи горен чаршаф, който му служи да се крие и да се загрявал, наложи ми се да определя един конкретен чаршав тип торба защото иначе би направил всичките на парцал.
 Онзи ден с най-голям кеф вечеря сух шпек нарязан на филийки, които собственоръчно мажеше със сладко от ягоди.
 Наскоро ми предложи да сме си вземели "едно малко бебенце което си няма къща" и аз да му стана майка.
 Напоследък се спира покрай оградите и много нежно оглежда клонките дали са напъпили, после ги гали.
  Страхотни са децата, винаги ме изпълват с едно такова мило чувство! 

Много ми е интересно как може такива малки същества така да се вманиачават в неподозирани неща.
Моят син държи всички прозорци и врати вкъщи да са затворени и винаги да е с напълно опънати крачоли и ръкави, дори да се топят в супата  Ако му обуя 3/4 панталон го носи със смъкнато дупе, за да му стига до обувките  А е само на 2...

Вманиачаването аз си го наричам любов. Децата се влюбват във форми, в движение, в емоция. И понеже не са обременени с опита на възрастните да си крият страстите, те страстно ни ги показват
Не съм , с галенето на клонките /много нежно, по детски чисто/ ме подсети за една днешна дивотия-  напъпилите клонки на божура в градината му приличали на "коко", непрекъснато го обикаля и говори "приича на коко, има кун /клюн/, кокоооо"

Аз пък си имам любителка на рисуването...ама на лист хартия е скучно, затова по лицето, по коремчето, ръцете, по босите крачета(специално се събува за целта) се появяват най-различни форми с флумастри, химикалки, боички - каквото е успяла да намери из шкафчетата на батковците си.
Сдобихме се с първия стенопис в хола, смени десена на дивана и цвета на пантофките и ботушките...
Способна е да се занимава с това по цял час!

Добре, че съм "гърмян заек", та само се възхищавам и умилявам от приумиците им...

Още отекват в спомените ми писъците на големия ми син, защото държеше винаги да сяда на неговия си точно определен стол, да пие от неговата си точно определена чаша, да яде с неговите си точно определени прибори, на точно определено място на масата...

Още с усмивка си спомням как малкия изгризваше филийките като телефонни слушалки, сглобяваше от солетите и зрънчовците влакчета и превръщаше храненето в забавление.
Как можеше съсредоточено да преследва мравчиците къде отиват, какво носят.
Да върви по следите на охлювите.
Да носи в шепата си божи кравички повече от час, за да ги подарява на баба си (тя още разказва тая незабравима история ).

Дъщеря ми премина през един много дълъг период на гледане на филмчета на компютъра. Първото в живота й беше Спирит, тогава тя беше на 2,5 г. Когато започнаха бедите на Спирит, тя се разплака и се паникьоса и се наложи аз да го доизгледам с нея и да я успокоявам. Оттогава винаги новото филмче се изглеждаше първо от двете ни заедно. Освен това гледаше любимия си за момента филм непрекъснато, по много пъти на ден.
Сега си има дневничета с ключета, които редовно попълва с рисунки и криволици. Знае буквите, но криволиците били написано на английски. Много обича да рисува цялото семейство като русалки. 
Донесох й едно стръкче от каланхое, което да посади и да се грижи за него. Тя много възхитена му измисли име - Къли, било женско. Дълго време то не искаше да пуска коренче и залиня. Без малко да го изхвърля, но тя настоя да го запазим и ако ще има цвете, иска непременно да е Къли. И изведнъж най-внезапно то пусна коренчета и се съживи. Тя каза, че каланхоето се е изплашило, че искам да го хвърля и заради това дълго време не е пускало корен. 

Снощи оставих мюмлата на грижите на баща си, тоест оставих него на нейните грижи, защото тя се развихри, направи му филийка-облак - значи, ако не знаете какво е това, представлява филия с извара, върху изварата сирене, върху сиренето настърган кашкавал и всичко това обилно-преобилно украсено със сметана.
Тази сутрин пък бях обгрижвана аз - мъжът ми донесе кафе, а дъщерята - плодова салата от кисело мляко, сметана от спрей, едно парченце ябълка, две мини-парченца грейпфрут и една капсулка рибено масло, какво знаете вие! 

хихихи аз пак да се включа нямам дечица ,но с брат ми беше много весело вкъщи ))))
когато беше на около 2 много обичаше да облича една моя рокличка на камиончета,самолетчета и тям подобни ))) майка ми я криеше а той изравяше земята и пак я обличаше )))))
друго което много обичаше да прави е когато някой излиза от вкущи било на работа или на училище (аз ) той заставаше на врата прегръща те и те целува и най-важното :"- пожелавам ти лек ден и Бог да те пази !!!"

Много хубава тема! Толкова са чисти децата,мога с часове да я гледам моята фурия как си нарежда играчките и им говори, как прави "амък"/замък/ и други чудеции. Попива като гъба и повтаря абсолютно всяка дума. Последната й луда радост беше за една пеперуда, от тези малките, беше влязла от някъде вечерта и как я видя малката, започна да подскача, да я гони, малко ми заприлича на котката, когато гони мухите.  Само дето не подскочи да я налапа. Вика,вика пепелундаа...  Обича много да говори по телефона и ни имитира много сладко с баща й. Обяснява нещо на бебешкия си още език, от което разбирам само шо пипаш, шамари и вика айде чао.  Като цяло е голяма бърборана и вечер, когато се прибера ми обяснява какво е правила, обича много да се гушка и постоянно ни целува.  Чудя се как сме живели без нея досега, няма по голяма радост за мен да я гледам как спи или е гушнала някоя играчка и се опитва да я нахрани или приспи.

Това е от две-три седмици: когато се правя на заспала, малкият човек се надвесва над мен, с две пръстчета - показалец и палец, леко отваря клепача ми и наднича право в окото ми, викайки ме - "Мама, мама". Виждам в уголемен вид едно усмихнато, хубаво, весело личице съвсем отблизо. Как да се правиш на заспал?!? Прихвам в смях веднага. Прихва и той.

Обяснявам на Косьо , че аз съм жена а той момче. При което той ядосан "Не ти кака" аз пак му казвам , че съм жена , а той още по разпалено ме убеждава че съм "кака" .   

Това е коронния номер на нашия син,много се забавляваме с баща му

Когато ме види да правя така  ,и сам започва да се ''поучава'' :''Там не се пипа'',и си отговаря после ''Аз няма пипам,само гледам''

На 2 години и половина вече си имаше първото хоби-колекционираше камъчета,що нещо бяхме събрали от улицата вкъщи... ,разглеждаше си ги всеки път всичките с такава възхита,все едно са скъпоценни.Всъщност за него такива бяха

Мойто Мъри е педант.
Знае всичките приказки от книжките си и ако някой сбърка или просто реши да пропусне някоя излишна дума веднага бива поправен.
Ужасно обича да си сортира и подрежда играчките една до друга в редички. Например, подрежда си всичките коли в редичка по големина и задължително обърнати в една посока. На коледа му подарих зоопарк с играчки-животни. Слонът веднага беше занесен до слона на баба му върху шкафа /от оня тип, индийски слон за късмет, дето се държи с дупето към вратата/.
Подарили му детски телефон - веднага беше изровен стария и сложени един до друг.

Най-уникалната му черта според мен е да вижда някои подробности, които ние възрастните не виждаме. Пример - баба му дои козичката, като посвършва млякото Мъри казва: - Ее, бабо, вече не се вижда буквичката на дядо Ици/Х-Христо/. А се оказа, че тя като я дои едновременно от двете бозки и струята се кръстосва...
Един ден се търкаля по земята, а аз простирам на сгъваем простир в стаята. Мъри видя буква Х - кръстосаните крака на простира.

Обича да се прави на коте - мяука и се глези, пълзи като коте и дълго и широко обяснява как щял да отиде да си легне, ей така ще си сложи опашчицата и ще заспи  и ще мърка. Обича да му казвам пис-пис-пис, котенце,  ела ще ти дам рибка! И той се прави че яде от шепата ми.

Спи с пъхната в нечия пазва ръка. Сега е при баба си и нея често я  пребърква, но с когото и да спи, току го опипа ловко, без  да  си отваря очите даже.

Каквото и нещо лошо да стане, първите му думи са:
–Нищо, мамо, ще си купиш нов телефон!
–Нищо, мамо, ще ти мине!
–Нищо, мамо, ще изсъхне!

Онзи ден Калина от гивезене и кълчене на масата бута и разлива купичката със супа. В момента, в който вижда, че баща и се набира да вика, казва бързо:
-Нищо, нищо- дребна работа! Мама ще го изпере.
Естествено, караницата не и се размина.

Ех,доста ме разсмя това детенце Но това пък е истината:и нов телефон си купих,и ми минава ежедневно,а и петната от червен лак вече изсъхнаха в килима

Преди малко пак ме разсмя. Нали като се удари някъде, целувам крачета, ръчички, всичко и то веднага минава. Преди малко той мина с нещо през пръстите на крака ми и реши, че ме е заболяло и съответно светкавично се наведе да ги целуне. Добре че и аз съм бърза, иначе за малко да ми разцелува краката.

Сега се сетих. И Викито като се удари, или ние с баща й нещо се "раним" и тя веднага:
-Няма, няма. Мини, мини, ооо -  и започва да ни милва или си гали куклата, която плаче и има нужда от успокояване. И целувки получаваме да мине "бълзо" 

Вчера наблюдавах едно момченце как изимитира как котето ръмжи, мяука, мие се. Поклащаше главата, издаваше точните звуци

Обърках темите...

 
Моята дъщеря казва:
-Нищо, мамо, важното е, че се обичаме!

моите деца си имат въображаеми другарчета; имената им са взаимствани от детските филми, които гледат; и си "играят" заедно вече няколко години; по същият начин си "играят" и с разни животни ; непрекъснато ми се напомня да внимавам да не настъпя някой от тях

Преди вечерния сън обича да му обеля ябълка и да яде. Или някакво сладко от буркан. Изляга се в леглото, слага чинията върху корема и яде. А сега - задължително гледа "Забранена любов".
Когато започне нещо, държи да върши нещата до край и не може да започне второ нещо. Например, вади блузка от чекмеджето, която решава, че не му харесва и иска да я смени с друга. Първо сгъва блузката, връща я обратно и тогава взима друга. Перфекционист е и се ядосва много, ако нещата не са подредени и на мястото си.
Като се изака, поглежда акото и го определя, например: "Мамо, изаках джудже...изаках цветенце...изаках зайче с ушички..."и т.н. И всеки път описва много точно "произведението" си.

          Много хубава тема!
         
          Венци е запленен от луната. Може с часове да седи и да я гледа. Има си музикална кутия - луна, няколко значки, тортата за РД беше с формата на луна, буквата "С" е буквата на луната, дори, когато режем нокти, пак се появяват "лунички" ...

Според сина ми " работа" е едно мистериозно място, при което хората отиват и после се връщат. Трябва да са облечени с връхни дрехи и да имат чанта с лаптоп. По няколко пъти на ден взима яке, пакетчето с кубчетата или някоя играчка с дръжка и обявява, че тръгва "на абота". Влачи и една клавиатура, която сме му я отредили за играчка. И е готов.