Реално и вълшебно. Малки чудаци или как да не ги обичаш ...

Снощи оставих мюмлата на грижите на баща си, тоест оставих него на нейните грижи, защото тя се развихри, направи му филийка-облак - значи, ако не знаете какво е това, представлява филия с извара, върху изварата сирене, върху сиренето настърган кашкавал и всичко това обилно-преобилно украсено със сметана.
Тази сутрин пък бях обгрижвана аз - мъжът ми донесе кафе, а дъщерята - плодова салата от кисело мляко, сметана от спрей, едно парченце ябълка, две мини-парченца грейпфрут и една капсулка рибено масло, какво знаете вие! 

хихихи аз пак да се включа нямам дечица ,но с брат ми беше много весело вкъщи ))))
когато беше на около 2 много обичаше да облича една моя рокличка на камиончета,самолетчета и тям подобни ))) майка ми я криеше а той изравяше земята и пак я обличаше )))))
друго което много обичаше да прави е когато някой излиза от вкущи било на работа или на училище (аз ) той заставаше на врата прегръща те и те целува и най-важното :"- пожелавам ти лек ден и Бог да те пази !!!"

Много хубава тема! Толкова са чисти децата,мога с часове да я гледам моята фурия как си нарежда играчките и им говори, как прави "амък"/замък/ и други чудеции. Попива като гъба и повтаря абсолютно всяка дума. Последната й луда радост беше за една пеперуда, от тези малките, беше влязла от някъде вечерта и как я видя малката, започна да подскача, да я гони, малко ми заприлича на котката, когато гони мухите.  Само дето не подскочи да я налапа. Вика,вика пепелундаа...  Обича много да говори по телефона и ни имитира много сладко с баща й. Обяснява нещо на бебешкия си още език, от което разбирам само шо пипаш, шамари и вика айде чао.  Като цяло е голяма бърборана и вечер, когато се прибера ми обяснява какво е правила, обича много да се гушка и постоянно ни целува.  Чудя се как сме живели без нея досега, няма по голяма радост за мен да я гледам как спи или е гушнала някоя играчка и се опитва да я нахрани или приспи.

Това е от две-три седмици: когато се правя на заспала, малкият човек се надвесва над мен, с две пръстчета - показалец и палец, леко отваря клепача ми и наднича право в окото ми, викайки ме - "Мама, мама". Виждам в уголемен вид едно усмихнато, хубаво, весело личице съвсем отблизо. Как да се правиш на заспал?!? Прихвам в смях веднага. Прихва и той.

Обяснявам на Косьо , че аз съм жена а той момче. При което той ядосан "Не ти кака" аз пак му казвам , че съм жена , а той още по разпалено ме убеждава че съм "кака" .   

Това е коронния номер на нашия син,много се забавляваме с баща му

Когато ме види да правя така  ,и сам започва да се ''поучава'' :''Там не се пипа'',и си отговаря после ''Аз няма пипам,само гледам''

На 2 години и половина вече си имаше първото хоби-колекционираше камъчета,що нещо бяхме събрали от улицата вкъщи... ,разглеждаше си ги всеки път всичките с такава възхита,все едно са скъпоценни.Всъщност за него такива бяха

Мойто Мъри е педант.
Знае всичките приказки от книжките си и ако някой сбърка или просто реши да пропусне някоя излишна дума веднага бива поправен.
Ужасно обича да си сортира и подрежда играчките една до друга в редички. Например, подрежда си всичките коли в редичка по големина и задължително обърнати в една посока. На коледа му подарих зоопарк с играчки-животни. Слонът веднага беше занесен до слона на баба му върху шкафа /от оня тип, индийски слон за късмет, дето се държи с дупето към вратата/.
Подарили му детски телефон - веднага беше изровен стария и сложени един до друг.

Най-уникалната му черта според мен е да вижда някои подробности, които ние възрастните не виждаме. Пример - баба му дои козичката, като посвършва млякото Мъри казва: - Ее, бабо, вече не се вижда буквичката на дядо Ици/Х-Христо/. А се оказа, че тя като я дои едновременно от двете бозки и струята се кръстосва...
Един ден се търкаля по земята, а аз простирам на сгъваем простир в стаята. Мъри видя буква Х - кръстосаните крака на простира.

Обича да се прави на коте - мяука и се глези, пълзи като коте и дълго и широко обяснява как щял да отиде да си легне, ей така ще си сложи опашчицата и ще заспи  и ще мърка. Обича да му казвам пис-пис-пис, котенце,  ела ще ти дам рибка! И той се прави че яде от шепата ми.

Спи с пъхната в нечия пазва ръка. Сега е при баба си и нея често я  пребърква, но с когото и да спи, току го опипа ловко, без  да  си отваря очите даже.

Каквото и нещо лошо да стане, първите му думи са:
–Нищо, мамо, ще си купиш нов телефон!
–Нищо, мамо, ще ти мине!
–Нищо, мамо, ще изсъхне!

Онзи ден Калина от гивезене и кълчене на масата бута и разлива купичката със супа. В момента, в който вижда, че баща и се набира да вика, казва бързо:
-Нищо, нищо- дребна работа! Мама ще го изпере.
Естествено, караницата не и се размина.

Ех,доста ме разсмя това детенце Но това пък е истината:и нов телефон си купих,и ми минава ежедневно,а и петната от червен лак вече изсъхнаха в килима

Преди малко пак ме разсмя. Нали като се удари някъде, целувам крачета, ръчички, всичко и то веднага минава. Преди малко той мина с нещо през пръстите на крака ми и реши, че ме е заболяло и съответно светкавично се наведе да ги целуне. Добре че и аз съм бърза, иначе за малко да ми разцелува краката.

Сега се сетих. И Викито като се удари, или ние с баща й нещо се "раним" и тя веднага:
-Няма, няма. Мини, мини, ооо -  и започва да ни милва или си гали куклата, която плаче и има нужда от успокояване. И целувки получаваме да мине "бълзо" 

Вчера наблюдавах едно момченце как изимитира как котето ръмжи, мяука, мие се. Поклащаше главата, издаваше точните звуци

Обърках темите...

 
Моята дъщеря казва:
-Нищо, мамо, важното е, че се обичаме!

моите деца си имат въображаеми другарчета; имената им са взаимствани от детските филми, които гледат; и си "играят" заедно вече няколко години; по същият начин си "играят" и с разни животни ; непрекъснато ми се напомня да внимавам да не настъпя някой от тях