Защо кърмите?

За мен кърменето, освен това, че е най-полезното нещо за моето бебче, е начин малко или много да се докажа на близките си. Аз съм на 20 години и никой не вярваше, че ще кърмя, а и нито майка ми,нито  "свекърва" (нямам брак още) ми са били големи кърмачки... да не кажем хич.. Просто ми трябваше нещо, което да  покаже на всички, че аз не просто раждам това дете, защото не искам да правя аборт, въпреки че съм млада и студентка и неомъжена... исках да им докажа, че наистина съм искала и обичам това дете, че съм готова да се посветя на него. Това е моя мотив. А безусловната любов беше мотивация да се справя със всички трудности! до кога ще продължа незнам, но съм доволна от постигнатото до момента. за мен това си е наистина постижение, въпреки че трябва да е нещо което се случва съвсем естествено. 

Здрасти Стели
Аз определено нямам някакъв запечатан спомен в съзнанието си свързан с кърменето. Спомням си обаче как сестра ми ставаше нощно време и правеше мляко на племенника ми в далечната 1988г, когато нямаше почти никакво сухо мляко и за да стане гладко трябваше да го минава през цедка.
С голямата ми дъщеря кърмих не повече от 2месеца с много усилия, бях студентка, пътувах, незнаех нищо за съхранението на кърма, бях супер уморена от ученето и изпитите, не исках да прекъсвам и така всичко това стана за сметка на дъщеря ми. Добре че поне сега е здрава и няма алергии, че е гледана баш по старата схема /захранена на 45 дни със сок /

И сега като се роди малкото човече и като ми го дадоха и като го видях как засука от първата секунда на гърдата, все едно само това е правил си казах , че ще направя всичко възможно за да кърмя. Добре, че получих подкрепата на съпруга ми, защото на педиатър не попаднах  И благодарение на форума кърмя успешно...

Кърмих,защото знам,че това е най-добрата  храна за бебето.Исках да кърмя 6 месеца,но успях само 3.Няма хубави спомени от кърменето.Второто изобщо не искам да го кърмя,но ще го направя,колкото и усилия да трябва да положа.Не мисля да лиша детето от това,поне първите 3 месеца.

За мен това си беше най-естествения начин детето ми да се храни. За жалост ми костваше невероятно усилие да кърмя, но не съжалявам и за тия 4 месеца стаж като кърмачка, които набрах.
Надявам се следващото дете, живот и здраве да мога поне колкото батко му да го кърмя! 

Още като разбрах 4е съм бременна исках да родя нормално и да кърмя детето си.За мен това е нещо прекрасно-да я наблюдавам как се храни с най доброто което мога да и предложа,как се успокоява,изобщо да виждам как се наслаждава на млякото(особено като се омаже с кърма по устата се сещам за баща ми как ми казваше "още млякото и по устата...........".)
Най-удивителното нещо!

Като майка на второ дете, естествено знам предимствата на кърменето и въпреки това не бих го използвала като критерий: ако кърмя, значи съм "добра" майка, ако не кърмя-"лоша" и трябва да бъда порицана. Според мен опира до личен избор и до желание. Аз самата не подходих към кърменето с кой знае какви амбиции, бях си определила "оптимален срок" за кърмене 6 месеца и през тези 6 мес. правех всичко необходимо, за да поддържам лактацията си и да успея. Сега, когато малкото е на почти 7 мес. и съм изпълнила "плана" , продължавам да кърмя, защото с времето се пристрастих към кърменето, към контакта, който то ми дава с дъщеря ми; начина, по който съм й нужна . Никой не ме окуражава или разубеждава в тази насока, не доказвам нищо, просто моментът, в който я взема на ръце и се притисне в мен е ....не може да се опише; тогава си създаваме с Мари наша малка вселена и сме си самодостатъчни

Смятам че всяка майка иска най - доброто за нейното дете - и това във случая е кърменето.А моментите с маничето са незаменими-защото освен храна му давам и цяла колекция от емоции

И за мен кърменето си вървеше естествено с раждането, но го имаше и моментът на самодоказването - бях решила, че ще кърмя повече от майка ми. И даже с тези 40 дена кърмене, които реализирах с първото ми дете, пак бях кърмила двойно повече от нея Кърменето тогава си тръгна толкова естествено и толкова добре... още ме е яд като се сетя как се провали
С дребната вече исках да докажа на всички, че мога и знам как - и добре, че имах тази нагласа и навсякъде бях разгласила как ще си кърмя детето докато двете искаме, защото иначе сигурно нямаше да издържа първия месец с болките и раните
Нямам спомен кога за първи път съм виждала да се кърми бебе... спомням си вуйна ми, когато братовчед ми беше съвсем малък (бил е сигурно на месец и нещо), аз съм била на 12 години. Кърменето на бебето не ми правеше впечатление - явно ми се е виждало съвсем нормално и незаслужаващо внимание, не ме учудваше, че кърми, макар че повече шишета бях виждала - спомням си много повече завистта, която изпитвах, че тя си има бебе и исках и аз
Така че не съм имала някаква особена мотивация - просто раждаш=кърмиш, нещата така си вървят. Чак втория път вече бях яко надъхана и знаех защо всъщност го правя и че наистина има разлика.
Останалото е история, дет` се вика

Кърмя, защото е по-добре за детето. Иначе не ми носи удоволствие - само болка (два пъти ми смъкна цялата кожа на зърната). Започнах да й казвам "звездичка", защото като ме захапе и виждам звезди по сред бял ден. Предпочитам още 5 пъти да родя (нормално раждах, без упойки), отколкото да кърмя. Полудявам от това непрекъснато течене на кърма, чувствам се като някаква крава. И на всичкото отгоре една диета не мога да направя, а имам 9 кила от преди да забременея. Ами това е. Правя го единствено и само заради детето.

Аз отдавна вече не кърмя,защото детето ми е на три годинки.Но 9месеца е бил на кърма.Смятах,че кърмата е най-важното нещо,което можех да му дам,затова и съм се цедяла денонощно 9 месеца,т.к.не можех да го кърмя направо от гърдата.

Никога не съм си задавала този въпрос..
По-скоро съм се питала "Защо НЕ кърмят " .. може би защото за повечето това е просто начин на хранене..

Преди да родя исках да кърмя защото кърмата е най-добрата храна за бебето. После установих че много ме мързи да се занимавам с добавки - да мия шишета, да стерилизирам, камо ли пък през нощта. Да стана и 15 мин да правя АМ, а бебето да си реве през това време! И после още толкова приспиване, щото тя е максимално раздразнена! В началото дохранвах, защото педи беше решила че коликите на малката са недохранване, въпреки че тя си наддаваше в нормите. После ме хвана мързела, започнах да давам на поискване, спрях добавките и се оказа че кърмата и стига. И сега съм много доволна - детето се развива добре, а аз си слабея, почти си върнах килограмите от преди раждането (бях качила 28кг). Така че - кърменето е далавера и за двете ни  

Аз понеже съм мързелива и практична кърмя защото е по-лесно!
Не стерилизираш шишета.
Не даваш купища пари за млека, пък после и да ставаш по нощите да ги бъркаш...
Не следиш режими.
Млякото е винаги прясно, с подходящата температура и общо взето ясен състав.

Освен това, немога да откажа да дребосъка, като виждам с каква страст и наслада търси в кърмата не само храна, но и спасение от: жаждата, умората, страха, болката, скуката (и така вече 18 месеца към днешна дата).
 

Още като бях бременна си казах че ще кърмя каквото и да ми коства,а доста се потрудих за да я кърмя-имах кърма, но бебка не беше при мен и това цедене.. , но аз упорита Вече сме на 4 месеца изцяло на кърма и ми доставя огромно удоволствие когато бебка се гушне в мен. Чакам с нетърпение тези наши мигове и се наслаждавам напълно.

За ползите и лесното е ясно, исках да ми кажете от емоционалната страна на нещата... За това дали за вас е красива гледка кърмещата майка детето си, или самото чувство на зависимост към вас от страна на малката душица... Нещо ме е обхванала някаква романтична вълна... може би от предстоящия празник ( за мен е на майката, не на жената  )
Понякога се замислям защо преди стотици години жените са кърмели, когато е нямало АМ и не са чели форуми и не е имало дори педиатри, които да им казват дали им достига кърмата или не, това наистина си е било начин на живот, начин на хранене и отглеждане на детето. Зададох този въпрос, защото днес имаме прекалено голям избор и сме претрупани с информация... И някъде там между информацията се загубва понякога онази красота на кърменето, близостта, която ни дава... Та исках да "изкопча" от вас онези красиви моменти, които са ви накарали да кърмите, които ви карат и ще ви карат да кърмите сега детето си и следващите ви деца. 

Да,жалко,но истина.
Бременлийския ми корем си мислеше,че вечно ще бременее и рядко му приковаваха вниманието статии за кърмене,дохранване и т.н.
В болницата обаче след първото засукване разбрах,че това ще е то.Няма по-красиво и опияняващо нещо.

Иначе сега като се замисля споменът,който ще ми остане за кърменето(вече сме бивши кърмачета) е времето след къпане,когато всички се разотиваха,оставахме само аз и Алекс и се кърмехме докато заспи.Слагах го в креватчето и бях сигурна,че дори и да не съм направила нещо,както трябва,поне съм го нахранила качествено.

Кърмя и толкова. Не си задавам въпроси. Само докато бях бременна, знаех, че искам да го правя. Много се дразня обаче като стане въпрос за това и ми се зададе въпрос: "Още ли бе ?", т.е. още ли кърмя. Пресен пример от днес. А бебето е едва на 5 месеца.

Steli_Meli, писали сме заедно. Само ще допълня за зависимостта. Даже мислех да го напиша по-горе, но незнам как би се възприело. Но тъй и тъй съм почнала. Харесва ми от чист егоизъм може би, да знам, че бебето е зависимо от мен и имам оправдание да не го оставям на никой да го гледа за повече от половин час. Просто не ми се оставя. Да се чудиш. С дъщеря ми само редувах бабите, а сега...

polin_a, аз съм така и с двете си деца, не мога без тях, нищо че баткото не го кърмя  държа да в винаги край мен и братчето си... Наистина си има известна доза егоизъм в това да кърмиш, дава ти някакво самочувствие, че даваш само ТИ жизненоважната храна за детето 

Steli_Meli, не виждам нищо лошо в това, но като го изкажеш и прозвучава малко странно. Разбира се и към дъщеря ми проявявам този егоизъм, написаното в предният ми пост визираше бебешката и възраст, когато по-скоро се чувствах някак вързана в не толкова хубавия смисъл. Сега все ми се иска да са покрай мен и двамата.
И не става въпрос точно за жизненоважна храна , а за самото чувство. Че само ти си човека, с който бебето може да сподели тези моменти. Никой друг. Колкото и да го обичат всички около него, само на майката се полага тази привилегия. Факт.

И аз това имах предвид, няма по-хубаво чувство от това да си майка... 

Еех че хубава тема!
Интересното е, че преди да реша да имам дете не бях виждала кърмеща жена  и никога не се бях замисляла за кърменето като начин на хранене. Обаче след като забременях знаех, че това е начина по който ще храня детето си каквото и да ми струва. Радвам се, че се получи. Този форум също допринесе за това да кърмя дъщеря си вече 10 месеца и да искам да продължа докогато и на двете ни е приятно .

Защото така го е измислила природата.
Не успях да кърмя дъщеря ми и исках да си докажа, че с второто дете мога и нищо не може да ме спре.

Наистина усещането да кърмиш е приказно.
Аз не съм точно от тези, които са имали щастието да кърмят изключително децата си.
Моят малък мъж е само на три месеца, но от самото си раждане е на комбинирано хранене, а вече за съжаление на сериозно преобладаващо АМ.
Незнам точно къде беше проблема - дали защото никой в болницата не се трогна от това, че не успявам да кърмя, защото имам огромни гърди с вдлъбнати зърна, дали наистина нямах достатъчно кърма... Уж, бях изчела всичко. Но реалността се оказа различна от книгите.
Аз много се борих, а бебето още повече упорстваше. Накрая дори се научи да суче, поне от едната гърда. Наех професионална помпа за цедене от чужбина, пих всички известни на човечеството лактогонни средства, включително и билки, които предизвикват лактация у майки-осиновителки.
Не се получи... Поне не така както исках.
Но въпреки това съм щастлива, с всякак капка кърма, която успявам да дам на детето си.
Невероятно е да го гледам с какво усърдие суче от вече почти пресъхналата ми гърда и как сладко заспива, макар и ненахранен, но спокоен и сигурен, близо до сърцето на мама.

Кърмя, защото исках да си докажа, че и аз мога. 
С първото си дете не се справих много добре и благодарение да тогавашната й педиатърка, успях да я кърмя само 4 месеца.
Сега кърменето е най-естественото нещо на света, имам подкрепата на мъжа ми, на дъщеря ми, на педиатъра, на друг и не ми трябва.
Стели Мели, много красив спомен! 

Много исках да кърмя първия ми син, но не се получи. Пищеше когато го слагах на гърдата. Беше кошмарно. Цедях се и го хранех с шише, но всеки път му предлагах първо да суче. Засука на десетия ден. Явно неправилно. Нямаше кой да ми помогне или покаже, нито пък кой да попитам. Бях постоянно с дълбоки рагади. Борихме се 2м и половина, когато ми "спря" кърмата - беше силно намаляла, хранех предимно с изцедена, започнах да дохранвам с АМ, а се оказа и че съм отново бременна...
Чувствах се ужасно. Години наред живях с този горчив привкус, който ми остана.
Никога не съм мислила, че ще имам второ дете, втори шанс. Но пък когато разбрах за него, реших, че ще опитам всичко. Изчетох библиотеката. Намерих много отговори там. Обясних си и провала ми първия път. Въпреки страха в началото, кърменето потръгна Нищо общо с предния път. До сега не съм имала никакъв проблем, дано и така да продължим Това е уникално изживяване за мен и благодаря на Господ за този втори шанс!!!
Благодарна съм и на момичетата, от чийто труд тук черпим всички! Не е имало въпрос, на който да не съм намерила отговор в библиотеката или във вече пускани теми.
Благодаря от сърце на Бу, Хедра, Асенцето и всички останали, които помагат с компетентни съвети!!! 

Наистина причините, за да кърмим децата си са много и разнообразни, в зависимост от това, което чувстваме, от разума ни... но несъмнено информацията, която сме получили тук от форума и интернет като цяло е най-доброто дело, което е несъзнателно е извършил "създателят" на интернет 

Сега се сещам за още една причина, която ме кара да кърмя... Напоследък дребосъчето ми като си похапва сладко от мама и заспива блаженно върху гърдата ми  Спи до мен и като си сложи премляскващата все още устичка и мека бузка върху мен направо се разтапям, нищо че премръзвам малко 

Никога не съм се замисляла за друга опция

Никога не съм поставяла под въпрос това, изобщо не ми е минавало през акъла друго, освен че ще кърмя, просто не съм обмисляла вариант.

Зачеваш - бременна си - раждаш бебе - кърмиш го.
Така стоят нещата, това е естественият им ред (в главата ми), не съм мислела за други възможности просто.

Единствено като бременна не знаех, че хората кърмят и над година, понеже най-дългият срок за кърмене, който чух от по-възрастна жена, беше 10 месеца (по-младите - по-кратък срок казваха), затова и аз казах, че щом е тъй, ще кърмя 10 месеца.
Вероятно от полза е бил и курсът за бременни, който посещавах (в Пловдив), защото той беше ориентиран към естествения подход към нещата - тясна връзка с бебето, възможно най-натурален подход... Не са ни казвали нещо особено за кърменето по онова време, но като цяло подходът към майчинството беше нещо съвършено различно за общоприетата представа, и беше много по-близък до инстинктивната ми нагласа за нещата.
Когато родих дъщеря си, вътрешното ми усещане се оказа абсолютно точно. Никога не ме е подвеждало, дори когато аз подвеждах него  С времето влязохме в крачка и за пореден път се убедих колко умна работа е това природата и човешките инстинкти.

Майка ми, която ни е кърмила сравнително малко (за тогава - нормално, 4 и 6 месеца) въпреки че не можеше да ми помогне с насоки, твърдо стоеше зад мен и ме подкрепяше за всяко решение, което ми беше от огромна полза. По-късно и мъжът ми полека преодоля неувереността, която може да е имал като нов баща, и също твърдо подкрепяше. Когато семейството активно дава подкрепа, това също е от много голяма важност и определено помага.

Изобщо не съм си задавала този въпрос. Просто съм знаела, че ще кърмя детето си. Още повече се амбицирах при раждането, тъй като беше доста преди термина (35 г.с.). А чуството, когато гушна моето мъниче е върховно блаженство! За нищо не бих пропуснала тези емоции.
А какво ще кажете за правенето на кариера и майчинството/кърменето? За повечето мои приятелки кариерата е на първо място. До скоро и аз мислех така. Вече се чудят до кога ще кърмя и няма ли да започвам отново работа!?!

И аз не съм си задавала този въпрос, при мен нещата станаха много лесно и естествено. Никога не съм си помисляла, че при толкова лесно засукване още в началото от бебето, при липса на почти всякакъв дискомфорт на зърната ми, при наличие на кърма, полезността на кърменето и удобството да кърмиш мога да храня бебето си по друг начин. Явно съм от късметлиите, с тази почти пълна липса на кърмачески проблеми 
Иначе емоционални спомени, свързани с кърменето, за каквито Стели Мели пита, нямам. Аз съм кърмена около 6 месеца, захранена съм на 2 1/2-3 месеца някъде. Не си спомням да съм виждала жена да кърми и да съм изпитвала кой знае какви емоции от това. Сестра ми кърмеше племенника ми около 6 месеца (също е захранен рано). Това беше преди 15 години и тогава изобщо не съм се вълнувала от деца и кърмене 
Кърменето е прекрасно, сега само повтарям на всичките си познати и приятелки как нищо не бива да ги спира да кърмят и как жените ИМАТ кърма, по правило. Тези приказки за нямането на кърма много се ширят все още 

Свързвам кърменето със щастливия поглед на дъщеря ми и милващата гърдите ми малка ръчичка.

Хубав въпрос!
Отговорът - защото така РАЗБРАХ и разбирам майчинството.
Имах кошмарно раждане и още по-кошмарна бременност. Така и не успях да разбера в тези периоди как точно този тормоз е "най-щастливото събитие в живота на една жена".
Съответно, поради проблемите покрай раждането, кърменето ни започна трудно и влезе в релси някъде към средата на втория месец.
Оттогава насам окончателно затворих очите и ушите си за хорски мнения, съвети и препоръки (освен по нещичко от този форум   ) и се предадох на своите инстинкти и на тези на дъщеря си.
И въпреки че здравето ми не се е подобрило много, а безсънните нощи и липсата на помощ понякога ми идват в повече, кърменето е онова, което ме кара да изграждам връзката с детето си и да й се наслаждавам.
Най-голяма паника съм изпитвала в едни 2 дни, в които аз бях тежко болна, а тя (по моему) стачкуваше - не можех да повярвам, че някой може да ни отнеме тези моменти на сакрална хармония.

Струва ми се, че ако не кърмех, никога нямаше да науча нищо за детето си и за неговите нужди. Камо ли пък как да ги удовлетворявам... 

Това е и моят отговор. На никого нищо не съм искала да доказвам, нежели на себе си. Естествената храна за бебето е кърма и работата ми е да я предлагам - както мога и докогато трябва - без ореол на святост и без особен героизъм.

Стели, невероятни спомени 
Никога не съм се питала "Защо кърмя?"....все едно да се питам "Защо пия вода?""Защо ям?"...за мен си е нещо супер естествено. Сега вече кърмя заради близостта с детенцето, заради онзи дяволит поглед, заради нежните прегръдки...не може да се опише 

    С дъщеря ми - защото смятах, че това е най-доброто, което мога да й дам. Освен това, защото за мен беше голямо предизвикателство загубата на контрол / колко яде детето, дали му е достатъчно, дали.../ и оставянето на нещата в ръцете на Господ.  В началото ми беше много трудно - нямах кърма след тежко раждане с голяма кръвозагуба, боляха ме кански зърната от млечница и непрекъснато ревях, всеки ден се заричах, че е за последно. Страшно ме беше яд на бивши кърмачки, които твърдяха, че било приятно. После стана по-лесно, но чак пък приятно...Кърмих я година и една седмица.
    Със сина ми - по същата причина, но и по още две: Дадох си сметка, че така ми е много, много по-лесно. И освен това от известно време насам...най-накрая започнах да усещам кърменето като нещо приятно. Ей, хора, страшно задобрях!

Незнам, може би от любов  !
Вуйна ми кърми братовчедка ми / 10г. по-малка от мен/ до 3 годишна възраст. Помня я вече голямо момиченце как сядаше в скута на вуйна и си подцокваше докато гледа ТВ . Сестра ми кърми племеника ми и за мен никога не е стоял въпроса как ще храня бебето си. Никога не ми е минавала мисълта, че няма да имам кърма или че няма да е приятно и ще ме болят зърната. Никога не съм мислила, че децата ми ще са хранени по някакъв друг начин освен с "млякото на мама"! Сигурно щях да съм в дълбока депресия, ако по някаква причина неможех да си кърмя децата  !
 П.П.   Сега като се замисля може би е свързано с това, че майка ми е имала много кърма, но и двете със сестра ми във втория месец сме "стачкували". Тогава е нямало кой да каже на майка, защо не сме искали да сучем, а са я посъветвали да дава кисело мляко. Аз съм развила АБКМ, а майка е плакала и доста е страдала, заради това че не сме искали гърдата  ! Може би и заради нея, заради болката в очите и когато ми го е разказвала  .

Това е и моят отговор.
С едно уточнение. През цялата си бременност ходех активно на работа почти до последният ден. Нямах време за четене (по въпросите за кърменето, както много бъдещи майки). С дъщеря си също кърмех, защото това е естествената храна за бебето и работата ми е да я предлагам .

Може, може  ... Когато човек е позитивно настроен към живота, всяко едно действие, дори и най-естественото и обикновенно добива красив облик и те кара да продължиш да живееш... Едно от тези действия е кърменето, най-простичкото и първично... и като добавиш малко от тъмнината и тишината на нощта и силуета на малкия човек в прегръдките ти... ти става красиво и мило, и щастливо, че правиш нещо смислено дори и 2 през нощта Това са стимулите, за които искам да поговорим, красивите моменти, които ни карат да кърмим, не само защото кърмата е храна и е най-доброто.

Преди да родя първото си дете , никога не съм мислила , че ще кърмя . Може би защото никога не съм се замисляла как точно ще протече животът ми след раждането или защото повече срещах жени с проблеми при кърменето от рода на "кърмата ми намаля" . Но в болницата имаше една позната акушерка , която ми каза - ама как да нямаш кърма бе!!! много възмутено и оттогава ми стана ясно , че няма друг начин за гледане на бебето , освен чрез кърмене . И така си ми дойде отвътре , така че не мога да отговоря кърмих защото еди какво си . Иначе за ползите от кърменето е ясно , за това , че така си е най-лесно - също . 2

Аз пък кърмя, защото така повелява природата. За мен това е най-силният аргумент. Жените имат гърди единствено и само, за да могат да кърмят - това е тяхното предназначение. Досега не съм чула за бозайник, който да се е чудел дали да кърми, да тегли нещата на кантар - ще му се развиснат ли вторичните полови белези, няма ли... Животните раждат и си знаят какво следва, защото се доверяват на инстинктите си, а ние, жените, умуваме от суета и страх.

Дъщеря ми я кърмих само 3 месеца-разболях се от варицела,и лекарите ми препоръчаха да нямам контакти с нея.А точно тогава явно малката е била в кърмаческа стачка-много трудно беше кърменето.Естествено отби се за няколко дни
За малкия бях твърдо решена че ще кърмя,защото исках да му дам най-доброто,както и всяка майка предполагам.А от кърмата по-добра храна за детето ми няма.

Защото  е нормално продължение на живота след раждането.
Защото кърмата е уникална храна и течност.
Защото освен хранене е и общуване.
Защото децата ми го обожават.
Защото цъфтят благодарение и на това.
Защото е добра основа за близост и разбирателство с тях.
Защото е неповторимо.
Защото твори спомени.
Защото ми харесва.

Иве, колко добре си го казала!   

Първото си дете го кърмих, защото имах кърма.
Сега кърмя, защото искам, даже правя възможното, за да имам кърма и да продължа максимално дълго. Като бях бременна имах съмнения, дали ще искам да кърмя. В момента когато малкото човече засука тази съмнения се отнесоха в незнайна посока.
Сега често ме питат кърмя ли, и на положителният ми отговор се гледа с голямо учудване, защото все пак ходя и на работа.
Даже ми е гузно, когато оставям кърма и бебето яде от шише- като се върна при него той просто иска да се гушка в мен.
Дори и нощното кърмене вече не ми тежи. А си мислех, че я изкарам 2-3 месеца да го кърмя я не.....

Евридик@, 

Защото това е естественият начин на хранене.
Защото се чувствам уютно и топло, когато се настаня на люлеещия се стол заедно с малкото шуше.
Защото виждам, че детето ми е спокойно и удовлетворено. Обожавам малките топли ръчици, които гушкат гърдата и зареяния поглед, когато се е нахранил и заспива.
Защото това са само наши интимни моменти.
Защото аз също се чувствам спокойна и удовлетворена.
Защото никога не ми е минавала мисълта за друго, освен за кърмене.
Защото съм мързелива - не ми се занимава да мия шишета, биберони, да изварявам, пък да купувам мляко, пък да варя и вода, да го разбърквам, да чакам да изстине ...

Като дете ходих някъде с майка ми на гости, не помня почти нищо освен седнала жена, гушнала малко бебенце и излъчваща невероятна любов, беше едно топличко, миришеше на бебе, светлината приглушена, а ние затихнали ги гледахме как се кърмят и им се радвахме.
Опитвах се да се сетя защо кърмя, когато забременях бях дълбоко убедена, че трябва да кърмя и четях всичко по темата и не само, но мисля, че причината е онзи хубав детски спомен, с който вероятно подсъзнателно съм свързвала кърменето

Iva_d дай малко спомени насам

Ivy, и при мен мисля се получи същото...

В началото си мислех, че то кърменето е като раждането - има бебе - раждаш, раждаш - кърмиш - не съм мислела, че и знаела, че има друг вариант.
После се оказа, че Мартин има проблеми с кравия протеин, както и с част от хипоалергенните млека, така че кърмата му беше единствения шанс - поне ако не бях готова да давам стотици левове на месец за "скъпи" млека. Предпочетох да ги изхарчим за по-приятни и хубави неща Така че финансовата причина също не е за подценяване.
Когато стана на 6месеца и кърменето "потръгна" вече мързелът в мен проговори И до днес така 

Преди да забременея, асоциацията ми с кърменето не беше от най-приятните - струваше ми се някак прекалено биологично. Пък и бях виждала процеса на кърмене само няколко пъти в живота си - обикновено някоя мама в парка (това когато бях 5-6-годишна). Едва когато забременях, разбрах, че става въпрос за нещо естествено и много хубаво.
С две думи - кърмя, защото така ми подсказва инстинктът.

Защото ми е естествено, и ми е нежно, доставя удоволствие и радост на мен и на децата ми И не на последно място носи здраве!
За протокола, с първото дете се поизмъчих, виждах че нещо куца в този естествен процес, но така и не намерих разковничето. С второто дете и аз се доказвах (на себе си разбира се), а с третото само се наслаждавам.
Спомени имам от ранното детство не от близки, а от една кърмачка в махалата, имах проблем с окото и майка издири женицата, да ми капне малко мляко. Спомените които описват момичетата да запечатани и у мен, чиста тъмна стая, ухаеща вълшебно, малко вързопче гушнато в мама, помръдващо ръчици и онези странни физиономийки, спокойствие и много любов... Няма сравнение всичко това!

Никога през живота си не бях виждала кърмеща майка, докато аз самата не започнах да кърмя детето си.
Всъщност нямам представа защо точно съм решила да кърмя и какво ме е накарало да смятам още като много малко дете (10-12 год.), че това е начина, по който ще храня бебето си някой ден. Само знам, че винаги съм искала да кърмя и то възможно най-дълго.
В началото не мисля, че ми доставяше някакво особено удоволствие, още повече, че докато кърмех се занимавах и с браузване из интернет (по работа). С времето мога да кажа, че това се промени и сега не бих заменила това удоволстие с нищо.

Кърмя, защото знам, че майчното мляко е най-доброто за детето ми и сега ако не го направя, тази възможност няма да се повтори никога вече с точно това мое дете. Чувствам се по-пълноценна майка и знам, че след първоначалните трудности с кърменето /при които се молехме поне коластрата да засуче/, сега се радвам, че съм извадила късмет да се кърмим вече осем месеца.
Въобще, благодарна съм, че имам тая възможност и се възползваме с детето от нея.

         
И защото свеки се дразни        ама това е друга тема
 

Кърмя, защото така давам най-добрата храна за мойто бебе. Нямам спомен като  малка да съм виждала бебе, което го кърмят, не съм си поставяла за задача, че непременно трябва да я кърмя, но като почнах това беше най-естественото нещо.

Много исках да мога да кърмя.И кърмих 11 месеца.Това е толкова интимен момент между нас двамата,че едва ли некърмилата жена може да го разбере.Кърменето ми носеше радост,спокойствие,сигурност.Толкова ми беше мъчно ,когато ми спря кърмата.Не съм и предполагала колко обичам да кърмя.

и аз да се запиша.
и за мен кърменето беше следствие на раждането и най-подходящата храна за детето ми. минахме през болките и през всичките му недостатъци през първите две седмици. малко по малко обаче започнахме да се нагласяме една към друга и сега просто не мога да си рпедставя животът без кърменето. толкова много ми харесва този особен контакт с дъщеря ми, това спокойствие, пълното ни единение една с друга, нейната щастлива усмивка след като се е нацоцкала доволно, звучното оригване, ... сещам се преди няколко дни когато ни биха едната ваксинка- детето ревеама до посиняване. влизаме в колата, а тя милата вече дъх не може да си поеме. дадох аз вълшебното лекарство -цицка - и ревът спря, детето се успокои, заспа и после беше забравила всичко. честно казано не знам майкате, които не кърмят по една или друга причина как си успокояват децата. за мен - това е единственият начин.

Преди да се роди синът ми, бях против кърменето. След като го видях, усетих, че няма нещо по-естествено от това да му дам отреденото от природата. Нямаше сила, която да ме накара да попреча на позивите му за сучене.

 И при мен е така,с уговорката,че никого не съдя.

До преди да забременея, знаех Че един ден ще кърмя, защото е хубаво, полезно и още много + ...... Докато бях бременна изчетох много инфо за бременността , раждането и кърменето. От тогава бях сигурна Че ще кърмя.  И благодаря на Господ 10 месеца вече кърмя (от които 5 бяха само на кърма ). С всеки изминал ден обаче кърмата ми все повече и повече намалява и на мен ми се съдира сърцето (буквално казано)  защото вече нищо няма да е както преди. Но през тези месеци, (в началото на болки от разранени зърна) аз се Чувствах като "супер мама" която може всичко и дава най доброто от себе си и бях най щастливата на света.
Дай Боже да имам и второ, ще го кърмя и него, колкото се може по дълго.

Кърмя, защото обичам детето си. Няма по-точно обяснение от това.

И аз така

Поради чист късмет и чист мързел кърмя  . Докато бях бременна не прочетох грам инфо за кърменето, но четях за това как да си възвърна фигурата  , имах грешни представи за кърменето: смятах, че кърма имат само жените с по - големи гърди, пък аз с моите "пъпки"  , мислех и че се кърми в определени часове, не бях чувала за кърмене на поискване, смятах също че кърма има до 5-6 месец и после край. То така бях и със захранването, водата и куп други работи. Имах невероятния късмет бебето да засуче правилно и хубаво от самото начало, да е кротко и спокойно първите месец - два и да нямам кой знае какви неразположения при кърменето. Помогна ми също и мързела  - открих, че като заплаче е по - лесно да му дам да суче и да се успокои, така не съм премахвала нощни хранения, а просто кърмех, мързеше ме и да се цедя и съм го правила броени пъти /ако спазвах съвети да се цедя до опразване на гърдите - щях да си докарам хиперлактация/, че и със сокчетата дето ме съветваха да ги давам още от първия месец, добре че пак не ми се занимаваше  Чак когато детето стана на месец и половина се зачетох във "Кърмене и захранване на бебетата" и  разбрах каква патка съм била. То и мързела дето ме беше хванал не е за хвалба, ама в този случай голяма услуга ми направи 
Слава Богу, че го има този сайт   

Защото това е най-естественото нещо. Най-подходящата храна за бебето.
Всичко казано за силната връзката мама-бебе ми се струваше клише. До момента, до който се наложи заради вагинална инфекция да пия антибиотик. Имах замразена кърма 20л. Бебето нямаше да е на АМ. Знаех, че няма да кърмя само седмица и след това продължаваме.
Щях да полудея. Като че ли някой ми открадна бебето. Прибирах се от аптеката и по пътя плачех. Едва тогава осъзнах колко е силна връзката при нас чрез кърменето. Разбрах, че всичко написано и казано не са клишета. Имах късмета да се свържа с педиатър, който успя да направи справка за групата на АБ. Оказа се, че мога да го пия и да кърмя. Торба с камъни ми падна от плещите. Идваше ми да полетя.
Иначе всичко останало за кърменето е написано: лесно, удобно, най-подходящата храна ...

Кърмих първото си дете до десетия месец.Много е удобно и сравнително евтино.Няма изваряване на шишета и биби и винаги е с подходяща температура за консумация.Няма и опасност да вкисне.Просто супер.Единствения недостатък е ,че само мама може да го даде,а тати не се включва активно в храненето на малчо.Сега кърмя и второто си детенце и ще продължавам докато имам кърма.Успех на всички кърмещи майки.

Аз кърмя защото смятам че това е най доброто за бебето ми
Много е практично и удобно,е в началото има проблеми но след това е удоволствие и за двамата

И аз така.

Кърмя, защото бебчето ми обича да се гушкаме и да папка от мама. В началото си мислех, че ако кърмя до 6 месец поне, ще е много добре - сега просто не виждам за нас друг начин на хранене. И двете много сме свикнали, даже когато започнах да захранвам ми се прирева. Сега пак си папка доста кърма и два пъти на ден и друга храна.

Защото кърмата е най добрата храна за бебека.

Когато бях малка,видях млада майка с бебе в парка.Бебето толкова силно плачеше ,направо се засиняваше,а майката буташе количката и му викаше-"Още малко,още малко потърпи"Стигна до най близката пейка,седна и започна да го кърми.Чудо!Бебето затвори очички,успокои се и заспа.Гледката беше неуписуема и толкова нежна,че се разплаках.Още тогава си казах:Каквото и да става ,ще кърмя и аз някой ден своето дете!А и кърмата е най-добрата първа ваксина на детето,осигурява му естествен старт в храненето,както и имунитет.Какво по-хубаво от това да кърмиш детето си!

Като оставим настрана, че е най-добрата и естествена храна на бебето, кърмя основно от мързел и лично удобство Хващам се, че напоследък с голяма досада цедя докато съм на работа и после мия шишето и биберони, и си мисля, колко по-лесно щеше да е бебето да е с мен (или аз с него  ) За нощните хранения, при които дори не отварям очи и после нямам спомен колко са били, да не говорим...
Е, как да се прежаля време и средства за АМ?!?

И аз кърмя заради бебо! Убедена съм, че е най-полезно за него.

Хубава тема, да.   

Кърмя защото го обичам. И защото вярвам в силата на природата, във всичко естествено по нейните закони.

Защото това е най- естественото нещо на света! Толкова интимно, лично и красиво! Никога не саме боляли гърдите(освен може би дните в родилния дом) Не го свързвам с никакви неприятни спомени,напротив-тези моменти са толкова мили...Дори сега се замислям колко ще ми е кофти,когато се отбие..

Няма да го отбиваш, направо друго бебче...