Когато ви приемат за "даденост"

Трябва да му покажеш себеуважението си.Да го заставиш или да покаже чувствата си такива каквито са или наистина ще си намериш вниманието,което заслужаваш.
Мъжете много често ни вземат за дадености но ако хванеш в началото това е напълно поправимо.
Трябва да си твърда и да му покажеш ,че си решена на всяка цена да получи отношението,което заслужаваш.
Трябва да се стресне.Нещо да го разтърси за да се сети,че ти днес може да си тук но утре може да те няма....
Само така се оправят мъжете...

Даа, на теория и аз го знам. Опитах се няколко пъти , но той вместо да се стресне ми каза : "аз искам да си щастлива, това ми е най-важно.. затова ако си намриш някой друг , който да те направи (щом като аз немога) , ще се радвам за теб"" !!!!!
Е  това ме срази, как да направиш каквото и да е в тази ситуация, незная какво точно да направя.Той знае , че не се държи добре и е готов да ме пусне да съм щастлива с друг!! как да парирам такова нещо ии да го стресна?!

Според мен един мъж, а и една жена, говори така, когато не обича вече човека до себе си...
Когато си влюбен, не забелязваш как той сумти когато се храни, или прави едни неприятни физиономии,когато шофира...Но когато любовта си отиде, всичко започва да те дразни - начина , по който си оставя дрехите, и който преди ти се е струвал очарователна проява на небрежност, сърбането, когато пие кафе, което някак си си пропускала покрай ушите си, изведнъж и това не е така, и онова не е същото...
Съветвам те да не правиш сериозни планове с човек, който се държи по този начин!

Подкрепям!
Ако в началото не се поставят граници, след прекрачването им в бъдеще всичко става много трудно..
Успех мила...ако наистина обичаш този мъж, говорете! 

Ъъъъъъ без да съм лош пророк, но помисляла ли си за варианта той да си е намерил щастието другаде?  
Много често, мъжете предпочитат да направят всичко възможно за да откажат жената от себе си, но не и да й кажат директно "искам да се разделим" и те самите да са виновни за провала. Пъзльовци!

Обичаш себе си първо и после другите.Няма да търпя такова отношение с мен.

Да, мъжът ми ме приема за даденост, и слава Богу  . Но не ми крещи, не недоволства и не ми натяква  . Явно влагаме различен смисъл в понятието "да те приемат за даденост". За мен означава спокойствие и хармония.
А съпругът ти явно те обича, за да ти каже Защо искаш да го стряскаш и да го парираш  .
Не се чувстваш добре с него, той ти дава свободата, къде е тук дилемата не разбирам  .
И още нещо, според мен, доверието и уважението, веднъж извоювани, няма как да се изгубят  .

На мен ми се струва,че той вече е намерил щастието другаде.Просто не иска да е лошия,който слага край.И те предизвиква да го направиш ти.

Мисля за това да. Когато го попитам обаче се почва- абе не, луда и си

Иначе за говоренето- тц. Опитам ли се да говорим за нас и се почва крясъци и викове и т.н.
Не желае да говори, "да го занимавам с глупости" , "внишавала съм си" и както казх шом спомена , че не ми е добре и веднага- " ми намери си  някой с който да ти е " и точка, никакъв разговор и нищо, камък!

  В такъв случай хич няма да се хабя повече, а ще го зарежа.

При мен се получи точно така. Не искам да те отчайвам, разбира се. Успех  

Това не ми прилича на "приемане за даденост", а просто на грубо отношение. Помисли и над варианта дали не му мрънкаш по цял ден и на него просто да му е писнало да те слуша. Ако постоянно си недоволна от него е възможно да ти каже да си намериш друг, който да ти харесва.
Според мен пробвай да не му обръщаш особено внимание и да престанеш да търсиш изясняване на взаимоотношенията. По неговата реакция ще разбереш доколко иска да сте заедно и колко си му важна всъщност.

Първта тема , в която съм категорична.

Зарязвай го.

Знаеш ли....след като така стоят нещата- събери си една чанта дрехи и изчезни.
Имате ли дете всъщност?
Аз така направих....но никога повече не се върнах.Просто видях как дойде до България,как ми се моли,видях наистина колко ме обича.
Но бях решила,че няма връщане назад.
Просто се махни от полезрението му.Тогава ще разбереш какво значиш за него и колко струваш в неговите очи....

има нещо което го кара да се държи по тоя начин ти разбери какво е на всяка цена и ще си отговориш сама на всички въпроси

Ау, само от две години сте заедно, не сте хлапета по на 20 и такова държание?!
За съжаление споделям мнението на краси.мира.   

Аз съм се убедила,че като се държиш човешки и искаш да поговорите все няма кой да те чуе.Като обърнеш страницата обаче,незнайно как,изведнъж в него се заражда нужда да говори за отношенията ви.Цаката е,когато това стане,ти да си твърда.
Относно това "...ти да си щастлива..." да ти кажа,че в прав текст означава "не ми се занимава в момента с това".Но помни - това,че в момента не му се говори не означава,че после няма да тича да ти се моли и да ти обяснява като какъв се е държал и колко те обича.Личен опит!
Успех!   

И моят ме нагрубява така от години, отказва да говорим за проблемите си, да , седим си заедно, но и двамата сме нещастни, не стигайте дотук, разделете се навреме! Особено пък ако няма деца, не виждам какъв е проблемът 

може би този човек не   е за теб и по добре го остави преди да направите някоя по сериозна стъпка в живота и още повече да се оплетеш

Да стигне ли се дотук, няма смисъл да вървиш напред с този човек, въпреки че не се знае, може да е само период. Понякога всички минаваме през такъв. Но ти си го познаваш най - добре. Иначе, ако все пак няма дечица, и имаш къде да отидеш, изпитай го, като си събереш вещите. Ако наистина те обича, ще се моли да се върнеш. Успех и не унивай. Любовта може да те чака зад ъгъла.... 

Точно това е причината.

Цялата ситуация има начало-помисли кога е започнало това отношение.Опитай се всички неща,които си му казала да си представиш ,че той ти ги казва.Дали с нещо не си обидила човека до теб. Понякога искаме да предизвикаме този,когото обичаме с нещо,което никога не бихме направили.
А понякога проблемите в отношенията са като зациклянето в секса-много приказки задълбочават проблема.
Възможно ли е да има някакви проблеми,за които ти не знаеш?
Само догадки.
Успех,каквото и да решиш!

Човек дето крещи не ми се вижда читав.
 

И при нас ситуацията е подобна, но имаме и дете и става още по-зле. Колко пъти съм искала да си събера багажа и да се махна...   Но изчаквам подходящия момент,  да уредя финансовото си положение ( правя всичко което мога, за да стане по-скоро) , защото не ми се иска да подлагам детето на мизерия.
Ако го нямаше детето отдавна да го бях зарязала.
Не обичам да давам подобни съвети, но ако виждаш, че няма да се промени и не сте обвързани все още - според мен е по-добре да го оставиш и да потърсиш другаде щастието си.   


Напоследък точно това си мисля и аз и съм почти 100% сигурна, че е  така, но не ми се иска да се разровя, защото не искам да си причинявам още болка.

Точно на това намирисва, бягай, не се унижавай повече! Гадни мъже! 

Ако не те уважава сега, какво ли ще е след като дойдат истинските проблеми! Бягай от такъв! Щом нямате дете, какво те задържа при него? Успех миличка и горе главата!

Не мисля,че поведението е такова заради жена...не е задалжително!
Има и други ситуации,заради които да реагира агресивно

Не рови. Наистина много боли. АЗ рових. И ми е трудно все още да повярвам. За това дете се борихме рамо до рамо 8 години. Но живота продължава. И тя ще бъде щастлива. Сигурна съм.

Яяяя, подобна на моята тема. И аз съм в същата ситуация, само дето имаме 3 деца.
Опитай да намериш начин въпреки отношението му да го предизвикаш да поговорите приятелски за проблема ти. Ако трябва му кажи директно: Имам проблем с теб, който много ме мъчи и трябва да говорим за него. Ако не успееш въпреки всичко да го убедиш да обясни държанието си човешки значи няма шанс някога нещо да се оправи и може би наистина иска да те накара сама да си тръгнеш защото по една или друга причина вече не те иска. Ако обаче поговори с теб човешки, разбере проблема и се опита да го оправи тогава може би връзката ви все още има шанс. Но ако нямате дете изобщо не правете такова преди да се убедиш, че може да се държи нормално и човешки с теб. За мен това е най директния и лесен начин да ти се изясни ситуацията, с разговор. Това да си тръгваш и да чакаш дали ще те гони лично за мен е загуба на време и  за хора, които не умеят да комуникират или за деца да си вдигат адреналина. Вие сте на по 30 год все пак, мислиш за бъдеще с този човек и нямаш много време за игри с чувства. Не всеки може да каже директно Не те обичам вече. Повечето хора си намират заобиколен начин да го покажат, уж за да не наранят. Ама пак си нараняват.

Не, няма да ровя. Просто не виждам смисъл. Просто , когато му дойде времето ще си събера парцалките и ще сложа край на всичко това.
Желая ви много щастие на теб и твоята принцеса. 

tania28 и на вас  Ще се справим. Вярвам. Просто сега не е момента.

Най-добре се откажи от сериозните планове докато е време. Не мисля, че има смисъл да опитваш да спасяваш тази връзка- само ще страдаш с такъв човек.

Ха, когато предизвиках моя до крайна степен, поради надеждата да се оправят нещата заради двете деца,получих следното изкрещяно изречение "Не само че не те обичам вече, ненавиждам те, ненавиждам те, НЕНАВИЖДАМ ТЕ!"
Аз поне чух истината за себе си 

Ще ме уморите?!  Как се стои дори и ден при човек, който ти казва в очите, че те ненавижда? 

Паси трудно. Но, когато обстоятелствата го налагат, когато няма къде да отидеш с малкото си бебе, когато за дома в който живеете си дал всичко от себе си, когато неможеш да работиш, а не си сигурен дали бащата ще ти даде пари за него, тогава оставаш. Надявам се за малко. И просто, за да е по-лесно не му обръщаш внимание. Докато дойде твоя час.
На мен ми казаха - "Не те мразя" 

И на мен ми каза, че не ме мрази.    Поне не  е като "Ненавиждам те". 

Izgubena, в еднакво положение сме. Още веднъж успех. 

Това Не те мразя ми звучи като Не те обичам, но не мога да те намразя защото те съжалявам. Не съм сигурна кое е по лошото -  да те съжаляват или да те ненавиждат  . Аз лично бих се засегнала ако ми кажат, че не ме мразят. Случавало ми се е, от там знам 

А на мен ми звучи, като "Безразлична си ми", още по лошо, но има ли значение.

Ами просто послушай съвета му. Намери си щастието без него. След такова гадно изказване от негова страна спри да се унижаваш, колкото и да го обичаш, че ще ти стане навик да те боли, а после няма измъкване.

Аз Найтуиш това я питам от бая време, ама все не ми отговаря.

Ако работата му е напрегната може да се дължи на нея.
Може да го отегчаваш прекалено много с претенции за любов и внимание.
Може би мрънкаш прекалено често?
 
Не знам, и аз се опитвам да си отговоря на същия въпрос...
Така или иначе законът е : Единият бяга, другия го гони.
Опитай се да заемеш ролята на бягащия
 
От мен успех и сподели после резултата 

стои се, когато нямаш друг избор, но до време....Аз ще изтърпя още два месеца 

Браво, ти си добре. Два месеца ще минат бързо.     Аз ще трябва да потърпя малко повече. 

Здравейте всички, много полезни отговори..благодаря.

Сега започвам да виждам нещата отстрани, работата му е много много напрегната - да, аз че мрънкам- мрънкам.
Че искам внимание и си го изисквам твърдо- да, но той не го е проявил, не го е дал а само натяква как няма пък аз да му казвам какво да прави ... времето което губи, натяквайки ми обаче го счита за време в което МИ ГО Е ДАЛ тава внимание и после се почва още пооголя натякване - "е нали ти обърнах внимание вчера"(а вчера ми е крещял и викал обяснявайки ми че няма пък да ми обърне)
Той всичко прави на пук, всичко.Направих лек експеримент, помолих го да напазарува (той беше навън) и да донесе нещата , пък после пак да си излиза. Почна да вика разбира се, след товя дойде с торбите , хвърли ми ги и каза - ето ти, аз му казах - "добре, седни за малко да се видим"... а той каза " каквоооо, не съм дошъл да се виждаме, не съм дошъл да те прегръщам или целувам, няма ти да ми казваш какво да правя" .. аз казах - "ок, не ме целувай и без тва не искам ..айде чао " и той тръгва да излиза , обаче хем излиза , хем не.. чака да го спра и крещи как нямало пък да остане.Накрая почна да ме прегръща на вратата и да ми обяснява , че на пук ми говори.Помислих си , че вече всичко ми е ясно и знам как да се справя с това , но уви.. чуваме се по -късно по телефона и пак се почва страшни викове и крясъци и затваряне на телефона .
И да има начин за приучване на уважение, аз определено не го намирам момента, друга няма - в това съм сигурна,секса ни е на 6.. всъщност това е единственото нещо което ни е на 6 ... но не знам какво да правя с това поведение, може би наистина станах прекалено "удобна" , не знам

И аз не мога да приема, че ме има за даденост... Мрънках,мрънках, така да кажа се борих за внимание,но уви... резултатът беше,че ме заряза на 8 март с малко дете. Повече не ми се пише,че ми е многооо кофти ден.

ceciii,
изчетох цялата тема, но твоят отговор ме предизвика да пиша. 
Не се тръшкай, нищ толкова страшно не е станало. Не знам колко ти е голямо детенцето, но съм убедена, че ще намериш време и възможност да се облечеш красиво, да си направиш прическа и хууубав грим и да излезеш на разходка. Пък на мъжа ти - МАЙНАТА МУ!
При мен непукизмът свърши работа, не скандалите и мрънкането.  Мъжете не понасят независимостта в каквато и да било форма, това е истината. Ако покажеш как е успял да ти развали настроението, само ще му вдигнеш акциите. 

май си права

Здравей, emi.d 
И моят - вече бивш приятел - накрая се държеше много гадно с мен Викаши ми, изнервяше ми се...Дори сега, защото аз го преживявам много тежко, когато му се обадя ми вика...Аз го обичах с цялото си същество (не,че някога е бил нещо кой знае какво, но аз го приех какъвто е....), а той си е мислил,че ме заслужава...Та и моите жестове, моите грижи бяха нищо за него. Съжалявам, че някой се държи по такъв гаден начин с теб...Помисли много добре! Ти неговото поведение вече няма как да промениш...щом не те оценява сега, когато грижите ви са само един за друг, какво ще стане, когато един ден имате деца ? Сегашните трудности са толкова малки в сравнение с това, което предстои...Но, не че искам да звуча плашещо, ако си с правилния човек трудностите ще ги разрешавате ЗАЕДНО...Дори и да решиш да се разделите сигурно пак ще те измъчват съмнения...Аз го казвам от личен опит. И въпреки, че си 'отворих' очите пак ме боли...Бъди силна  Искрено ти пожелавам да бъдеш щастлива! Пожелавам го на всички прекрасни жени в този форум   

на моменти може да те приема за даденост,случва се, но постоянно да крещи, да се държи по тоя начин.....мхм...обясни му къде трябва да отиде до кое заведение и кой кабинет да посети, дано днеска поне да е по мил към тебе 

Мислила съм си го и аз този вариант с непукизма, но нещо все не мога да го изпълня. Пробвах един цял месец да говоря с него само, когато се налага, да не му обръщам внимание все едно го няма, и резултата беше, че след това ми каза, че така му било по-добре, отколкото като искам да ми обръща внимание и се сърдя като не го получа. Явно аз бъркам нещо в тактиката. Та затова те  моля да споделиш твоята тактика, може да разбера поне къде греша.

  Живот с такъв мъж е истиско мъчение. Не виждам смисъл да си го причняваш.

Момичета,не ни е лесноТова да си професия-жена явно включва и изучаване на психология И аз съм се сблъсквала с подобно крещящо отношение,но не се давам,старая се последната дума да е моята Но от целия ми опит,стигнах до извода,че не трябва да му обръщам внимание,това го вбесява На всички с проблеми тук, пожелавам скорошно подобрение на отношенията и мислете повече за себе си  

[/quote]

Мислила съм си го и аз този вариант с непукизма, но нещо все не мога да го изпълня. Пробвах един цял месец да говоря с него само, когато се налага, да не му обръщам внимание все едно го няма, и резултата беше, че след това ми каза, че така му било по-добре, отколкото като искам да ми обръща внимание и се сърдя като не го получа. Явно аз бъркам нещо в тактиката. Та затова те  моля да споделиш твоята тактика, може да разбера поне къде греша.
[/quote]

Да, точно!! И аз така, тази  тактика и при мен има същия резултат като при теб .. но не и желания резултат. Незнам какво трябва да се направи в този случай

Виж,тук от особено значение е дали си финансово независима.Аз имам две момченца и в някаква степен разчитам на него,не че редовно ми дава,но аз все се надявам Ако не се налага да му искаш пари,съвсем можеш да замлъкнеш.Той ще си поговори сам,но в един момент ще се усети,че няма никой ...Започни да си обръщаш повече внимание,купи си нещо лично-козметика,дрешка..повече срещи с приятелки.По никакъв начин не бива да усеща прекомернити ти грижи всичко да му е на ред Дръж се така все едно всичко ти е наред,самовнушението прави чудеса и да се надяваме,че ще бъдеш забелязана,желая ти искрено успех 

"По добре ужасен край,отколкото ужас без край"!!!
Това едно време си го пишехме по лексиконите и споменниците...НЕ знам откъде идва тази "велика мисъл",но напълно изразява мнението ми за ситуацията!
Имала съм подобна връзка, слава богу се разделихме....

Здравей Еми!Мисля,че доста жени по-рядко или на по-често им се случва да се почувстват така както ти.Аз самата бих могла да се причисля към тази групичка-не малка.Въпреки,че с мъжа ми сме от 9г. заедно ,едва от 1г. започнаха при нас да се появяват тези симптоми.Не го приемама много на сериозно т.к. и при нас факторите за това са доста(не живееме сами).Но въпреки това го смятам за проблем.Изнервена се чувствам всеки път когато не отиде на работа-бездействието му ме побърква.А иначе на въпроса за другия мъж той пък казва:"-Ти и да си намериш някой няма да те търпи толкова години колкото аз.И ще скачаш от мъж на мъж!"Аз пък му отговарям:"-Какъв кеф....ще се налюбувам на мъжеееее  (това защото той е втория в живота ми  ).А пък който ще да ме търпи!"За разговорите по тел.,еми ние пък нямаме такива.Или ако му звънна ще е да му продиктувам списъка с пазаруване или да се консулирам с него за нещо.Обикновено в тях аз говоря,а той чул не дочул само казва да...да ...да ...и продължава да работи.Комуникация между нас почти няма,ама то пък и никога не е имала.Просто той не е от най разговорливите  .Проблем е обаче ,че връзката ви според мен е доста от скоро....Замисли се какво става  и в никакъв случай не търси вината в единя.Според мен няма възрастова граница в която човек би могъл да открие щастието си!  И не забравяй,че живота е твърде кратък,че да чакаш някой да зацепи в твоя полза 

Всички ли мъже иzтрещяха на 8 ми март 
Като чета си мисля , че жените търсят zакрила, опора ...  в "силните" мъже , но търсят на грешен адрес, zащото жените са доста по силни от мъжете и мъжете се чувстват претоварени с толкова иzисквания.
Силен zа тях zначи да пъчи мускиляци ... а zа жените беz мускуляците да се преборят с живота.

Момичета,страшно се изкефих на позитивното мислене на повечето от вас! 
Наистина си много права.Продължавайте всички в тоя дух!Няма да се предаваме,я?! 

щом сте заедно едва от две години,а от няколко месеца вече отношенията ви вървят в такава посока-бъдеще за връзката ви навярно няма,макар че не искам да съм лош пророк.пишеш,че правите сериозни планове..според мен обаче само с плановете ще си останете..колкото и гадно да звучи.

 хмм,доста интересна тема и може много да се пише по нея.Моя мъж,много не ми обръща внимание/понеже е женен за компютъра и от няколко месеца и за мобилния си телефон/като се унижавам да си прося внимание примерно ми казва :Как да не ти обръщам внимание,нали вчера гледахме филм!!! е в общи линии вниманието му към мен се изразява в това да изгледаме някой филм заедно.Другото което е характерно,той много не е по говоренето/явно е че съм му  безинтересна-все пак не съм нито телефон,нито лап-топ/ и разговора по между ни се изразява в монолог от моя страна,през което време той рови нещо в компа или играе на поредната тъпа игра и само от време на време се чува някое 'да' или 'не'.Моето мнение,че когато един мъж приема жена си за даденост е явно,че той просто не се интересува от нея.

...и започва да се интересува от нея отново едва,когато тя вдигне ръце от него и почне да си събира багажа,бих допълнила.