Публикувана: 5 март 2009, 01:47 ч.
Последно мнение: 9 март 2009, 03:59 ч.

По-различна ситуация за раздяла.

3 031
29
1

Гост

1
2
Всички

5 март 2009, 01:47 ч.

Ще се опиатам по-накратко да разкажа и аз своята история. И аз като всички вас имам нужда от подкрепа и да споделя с някого. Извинявам се, че съм анонимна, но все още не смея да разкрия проблема си открито.
С мъжа ми сме заедно от 4 години, поне от две-три обаче виждам, че нещата не вървят в желаната посока. Все чета тук за мъже с любовници, зарязали жените си, не искат да се грижат за бебето и т.н. Моя мъж обаче е много добър и грижовен баща, много отговорен и работлив, с добри обноски. Проблема ни е още от самото начало на връзката, секса... Все си намираше извинения, първо беше веднъж седмично, като забременях тотално отказа, а моите хормони така бушуваха Confused

После стана един път месечно, а сега още по-рядко. Много пъти сме говорили по проблема, особенно в началото се опитвах да подобря по всякакъв начин нещата, но така и не успях. Сега и аз нямам желание, даже напротив. Той ме желае само когато си е пийнал, обидно ми е, толкова ли съм зле, че да има нужда от алкохол Tired

А все още съм млада и добре изглеждаща, психечески ме съсипа, всичко женско в мен разби. Той напълно осъзнава проблема, но само обещава ли обещава, а аз вече и обещания не искам, стана ми неприятен, нямам никакво желание, противен ми е станал чак Confused

Успокоявах се, че ако не друго, то поне сме приятели, но и това вече се промени. Аз станах много нервна, дразнеща и трудна за понасяне, чак аз не се трая. Той пък стана един мрънкащ, за всяка изхарчена стотинка мрънка, философства, не мога да слушам вече. Полужението става все по нетърпимо, започнахме много да се караме, видимо е вече, че не се понасяме. При разговор за развод, казва, че ще вземе детето, имал пари за адвокати и той щял да спечели. Живеем в чужбина и се чудя как ще се справя, какви са законите, имам приятели наоколо, не е толкова страшно, но все пак...
Хиляди въпроси ме засипват, как ще реагира родата, как ще реагират приятелите, как ще си поделим имуществото, как ще се разберем за детето и двамата го обичаме толкова. Аз в никакъв случай не искам да го деля от детенце, но защо трябва да ми го взема, явно е, че трябва да се консултирам с адвокат. Изчаквам все още подходящия момент за раздяла, но вече съм го решила, не съм щастлива с този човек. Няма друг мъж в живота ми, но имам нужда от любов, чувствам се самотна от много отдавна.
Споделете вашето мнение, разкажете как протича развода при общо жилище (на кредит), мебели, деца. Благодаря, че ме изчетохте.

Последна редакция: чт, 05 мар 2009, 08:30 от Shoping FUstA

# 1 5 март 2009, 06:30 ч.

Мнения: 393

Здрасти,
Първото което мога да те посъвествам е да се конултираш с адвокат.
Не знам къде живеете.
Ако сте в САЩ, злоупотребата с алкохол от страна на един от родителите е доста сериозен аргумент. Тука се намесват и социалните (а те са зли като оси).

# 2 5 март 2009, 08:45 ч.

Мнения: 19 315

Може би ако споделиш в коя държава си някой ще се включи с подробности за законите там.

# 3 5 март 2009, 09:48 ч.

Мнения: 2 655

Да, а на нас ще ни е интересно на научим.

# 4 5 март 2009, 10:13 ч.

Мнения: 2 175

Отговори си първо на въпроса - можеш ли да се справиш сама?
Финансово, психически и физически..
Ако отговорът е - да, давай смело напред.
Имаш пълното право да потърсиш лично щастие.

# 5 5 март 2009, 12:58 ч.

Да, в Щатите съм. Не знам доколко беше сериозен в заплахата си, но трябва да съм готова на вси4ко, ина4е не е алкохолик, оби4а да си пийва в по4ивните дни.
Просто ме е стегнала души4ката, отдавна не съм щаслива, исках да подобря отношенията ни, но ве4е и за това желание нямам Confused

Имам приятели, финансово съм ок и смятам, 4е ще се справям. майка ми е единственната, която знае за проблемите ни и беше категори4на, 4е няма да продължим дълго заедно, за това съм по-спокойна, 4е имам нейната подкрепа. Психи4ески хи4 не знам как ще съм, но сега съм толкова нервна, 4е си представям какво облек4ение бих изпитвала, ако вси4ко се нареди благополу4но.
Минали мами по тоя път, споделете как се справихте.

# 6 5 март 2009, 13:48 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

съжалявам
минах през някои затруднения в секса - и ние имахме период когато аз исках повече от него, но под веднъж месечно не сме падали
откакто съм отслабнала - секса не е проблем...но го разбирам - той никога не си е позволил да ми каже нещо - винаги е твърдял, че след две последователни бремености е нормално да кача...но ми стана ясно, чек сега защо сме имали тези проблеми
може би мъжа ти има физически проблем...за него това неправене на секс също е смущаващо и ако не е свързано с др жена - значи си има чист физически проблем...не може ли да му се помогне с нещо?

успех каквото и да решиш
ако имаш сили да се справиш сама и ако нямаш сили да се бориш за него - давай напред.... в крайна сметка една жена доведена до истерия от липса на секс не е нещо което трябва да станеш....това съвсем сериозно защото знам до какви психически проблеми води липсата на задоволителен секс еле пък с години.....психозата може да бъде пълна

# 7 5 март 2009, 16:41 ч.

Мнения: 107

Мисля, че ти не обичаш съпруга си. Какво значат думите"майка ми казваше, че няма да ни бъде"? Че това е бил брак по интереси? Не се обиждай-в чужбина често се случва. Не че и в България не е така? Искам да попитам:"А ти работиш ли?" И това има значение. Твърде много време за размисли и страсти newsm78

# 8 5 март 2009, 17:04 ч.

Мнения: 2 175

А защо не опитате с психолог?
Може пък проблемът да е в главата му..
Някои мъже просто не възприемат съпругите си сексуално, за тях те са майки на децата им и толкова..
Минала съм по този път..
И моят спря да ме желае от мига, в който забременях..
3 месеца след раждането бях отново 45 кг.. и по-красива от всякога..но и това не помогна..
Трябва желание и диалог от двете страни.
за съжаление, мъжете трудно преглъщат да говорят точно за "този" проблем..

Стискам палци!

# 9 5 март 2009, 17:57 ч.

Здравей! При нас положението е почти същото. Разликите не са големи. Все още не сме се разделили, но ще стане съвсем скоро. Преди година имаше такива приказки, че щял да ми вземе детето, но вече няма. Възможно е само да те плаши, че да си стоиш да Д-то. Все пак си го познаваш и трябва да усещаш сериозно ли говори. Ако е така потърси адвокат, не мисля, че е лесно да ти вземе детето.
Иначе те разбирам повече от добре. За мен лично това е причина за раздяла. И детето не бива да е единственото, което да ни спира. Грижовен е, не ни е оставил, добър баща, но... сме само родители. Караниците, секса, всичко, което описваш е така и при нас. И ние не сме в България.

# 10 5 март 2009, 18:35 ч.

Мнения: 613

Като начало говори с адвокат. Има такива, при които първата консултация е безплатна, а ако нямаш достатъчно доходи може да минеш на по-облекчена тарифа. Инфо за това, обаче от Family Court.

При подялба на по-сериозните неща, първият въпрос, който са ми задавали съдиите е напълно ли е изплатено нещото и ако не, какви са месечните вноски (кола, къща) и до колко ти ще можеш да ги поемеш сама. Ситуациите могат да бъдат най-различни.

Няма да ти вземе детето (освен, ако няма някаква сериозна причина от твоя страна за това).

И това кой ще има по-скъпоплатеният адвокат и повечето пари изобщо не е гаранция за това (както те плаши).

Можеш да използваш пристрастеността му към алкохола, но трябва да го докажеш. Свидетелите са много важни, както навсякъде по света.
Набързо, за това се сещам. Успех!

А, да сетих се още нещо, тук жените имат право на alimony, можеш да водиш дело за това, ако ти самата искаш.

# 11 5 март 2009, 18:41 ч.

Мнения: 613

Цитат на: magarence в чт, 05 мар 2009, 10:13

Еххх, ако можехме да си отговорим на въпроса преди това, все ми се струва, че един много голям процент от разделите и разводите нямаше да ги има Confused

# 12 5 март 2009, 19:50 ч.

Мнения: 903

Цитат на: distant в чт, 05 мар 2009, 18:41

Цитат на: magarence в чт, 05 мар 2009, 10:13

Отговори си първо на въпроса - можеш ли да се справиш сама?
Финансово, психически и физически..

Аз пък ще възразя тука малко, защото ако човек не е в действително окаяно състояние, трудностите пред които ще го изправи неминуемо раздялата с брачния партньор, не трябва да са единствена спирачка пред тази раздяла..../Направо е невероятно какви неподозирани сили открива в себе си човек, когато се мобилизира, па било то и под натиска на обстоятелствата/.....НО, подчертавам НО ако проблемите на двойката са наистина нерешими и съвместното живеене носи вече единствено негативи.

Обаче, щом сте в САЩ, доколкото ми е известно там е много честа /да не кажа модерна/ практиката да се търси помощ от брачен консултант... Та защо не опитате преди наистина да сте предприели крайни действия /т.е. раздяла/ - понякога страничната помощ от външен трети човек /при това специалист/ може да хвърли нова светлина върху неподозирани аспекти в отношенията вътре в една двойка... Щом съпругът ти е с добри материални възможности, а освен това както сама си писала е и "грижовен баща, много отговорен и работлив, с добри обноски" и т.н., може би ще намери за разумно да инвестира известни средства в начинание, което би могло да изглади проблемите ви, отколкото в бракоразводни галимации...

И най-сетне, ако в крайна сметка опрете до развод, извинявай ако съм малко груба че го казвам, ама намирам за голяма глупост да се тревожиш какво аджаба ще кажат роднините и приятелите ви Crazy

Разбери ме правилно! - Нито роднините, нито приятелите ви живеят вашия живот - там сте само вие двамата и за евентуалното хубаво, и за кошмарите.... И ако усещането за кошмар е завзело преобладаващата част от отношенията ви, никой близък, ама колкото и да ви е близък, разбиращ, съчувстващ.., няма да дойде и да изживее твоите /респ.негови -на мъжа ти/ терзания вместо вас. Затова ако наистина сериозно обмисляш идеята за развод, единствените двама души чиито мисли и чувства трябва да вземеш по внимание сте ТИ и ДЕТЕНЦЕ!

# 13 5 март 2009, 20:38 ч.

Мнения: 613

Цитат на: blond_time-out в чт, 05 мар 2009, 19:50

Съгласна съм. За неподозираните сили мога да пиша много Simple Smile

Нямах предвид тези случаи, когато нещата в семейството са напълно неспасяеми. Визирах тези, при които понякога под влияние на емоция, натрупано напрежение или други причини, малко по-лековато се взима решението за раздяла/развод, а всъщност животът на самотния родител никак не е лесен (независимо дали това ще е мъж или жена). А при решения, взети по време на афект, рядко има правилни отговори.

Например, от сегашната ми гледна точка на една мобилизирана, самотна майка, не виждам проблем - "липса на секс" за съществена причина за разпадането на едно семейство, ако налице няма други нерешими проблеми.
(но, пак подчертавам това си е настоящо мое заключение базирано на това, през което е трябвало да мина след раздялата)

# 14 5 март 2009, 20:52 ч.

Ако липсата на секс и пламъче между партньорите не е временна, а в продъжение на 3-4 години тогава не мисля, че може нещо да се промени и то двустранно. Ние, майките, сме склонни на затваряне на очите, компромиси, в името на децата, но някои се събуждат и осъзнават, че в живота съществува понятие като щастие, което може би бихме могли да изпитаме, но не и с този партньор. Защото да живееш сама без партьор е по-добре, отколкото да живееш с него и партньор да нямаш! Cry

# 15 5 март 2009, 21:25 ч.

До като не ти дойде на главата не можеш да разбереш какво е, липсата на интимност се оказа пагубна, оказа влияние и върху отношенията ни. Много исках да оправим нещата, разговори много, обещания много, действия никакви. Друга жена няма, в добра форма съм (не перфектна, но съм поддържана жена), физически проблем също няма, мисля си че е психически проблема или просто не го привличам. Говорили сме и за брачен консултант, но го смята за излишен разход(само ако е безплатно би се навил Rolling Eyes

) и си вярва, че сами можем да се справим. Нежеланието ми не е било само в моменти на бременност или след това, а е постоянно. Все намираше оправдания и аз се опитвах да го разбера.
Гост 2, благодаря за разбирането, само жена в тази ситуация може да разбере, обийствено е да те подминава като трамвай, така и не срещнах страст в погледа му. Самия той иска да оправи нещата и да си задържи семейството, но не му идва отвътре ли що ли незнам. Уморих се да чакам, загубих тотално желанието си към него и не искам по-вече да сме заевдно, за мен е тормоз. Както писах, поне бяхме приятели, но и това вече не сме, всеки разговор се превръща в спор.
Distant, благодаря за съветите, непременно ще се консултирам с адвокат, за сега просто обмислям нещата и събирам сили, все още не съм готова да направя крачката. Искам мирно да се разделим и да си гледаме и двамата детето, не искам да го лишавам от това, а напротив. Не искам война, но ако той я започне аз трябва да съм готова. Предполагам, че ми ги говори такива, за да остана при него, надявам се обаче да се вразуми, да види, че съжителството ни става все по мъчително и да решим нещата като зрели хора.
Биляна Б, работя си плътно, по 8 дена в седмица, хич нямам време да си мисля за глупости, но ситуацията е такава, че и в малкото време в което се виждаме се караме. Не го обичам, и не само, започвам и да го намразвам, усещам непоносимост към него. Хич не се обиждам, брака ни не беше по сметка, а беше много прибързан. А за думите на майка ми да поясня, че само и споделих за проблема и тя каза, че не ни вижда заедно, поради липсата на интомност.
Благодаря на всички за мнението, имам нужда от страчен поглед, благодаря за отделеното време.

# 16 6 март 2009, 01:46 ч.

Биляна Б, извинявам се за грешката, имах предвид, че работя по 8 часа, 5 дена в седмицата, плътно. Спрях да работя само за няколко месеца като се роди бебето.
Гост2, за съжеление безсексието не е само период, а е от самото начало, тогава се залъгвах, смятах, че е временно и всичко ще се промени. После сметнах, че мога да свикна, нали не пие, не бие, помага в семейсвтото, обожава детето и се грижи за него. Вина има в двама ни, но не мога да променя миналото, искам да гледам напред и да вземем най-доброто решение за всички ни. Решила съм, че искам да продължа без него, но как да го накарам цивилизовано да се разделим, уж е разумен човек, а ме заплашва и иска да лиши детето си от майка. Само се моля да се отрезви.

# 17 6 март 2009, 02:25 ч.

Мнения: 613

Zina_ , изобщо не се притеснявай до колко "цивилизован" ще е разводът ви от сега. Мен ме бяха обвинили също за много нецивилизована, защото заведох дело срещу него за издръжка за детето Rolling Eyes

(но, никой никога не отчете факта, че за алимони, например, никога не съм го съдила)
Изобщо, угодия или признание никога няма да има, каквото и да направиш, при отношения, при които разумен диалог не може да има. Затова тази част аз съм я оставила за съда да види и да решава. Съдебната система тук е едно от нещата, за които се възхищавам на тази страна, така че не бива да те е страх.
А, ако започне да те заплашва -- неимоверно много врати за помощ ще се отворят пред теб. Има си звено, пак във Фемили Корт, при насилие в семейството. (то може да бъде не само физическо)

Аз, всъщност повече влезнах в темата, защото забравих да спомена, че решенията на американския съд, могат да се признаят и в България, ако това ще ти е необходимо по някакъв начин. По същия начин американски съд е приемал и заключения на бг съд.

Горе главата - Laughing

(нищо, че аз безсексието не го виждам вече като проблем Simple Smile

)то е, защото човек има свойството да забравя лошите неща (а и добре, че е така) и се фокусира впоследствие на текущите проблеми Hug

# 18 6 март 2009, 02:50 ч.

Мнения: 613

Цитат на: гост2 в чт, 05 мар 2009, 20:52

Защото да живееш сама без партьор е по-добре, отколкото да живееш с него и партньор да нямаш! Cry

Гост 2, преди месец някъде ми беше дошло доста нанагорно и говорейки с приятелка и казах, че изобщо не ме интересува колко годишен ще е мъжът в моят живот, ако ще да е на 100 и че сексовата страна изобщо не ме вълнува, но само се моля да се появи някой, който да поеме поне една малка част от грижите за детето. Ако ще и това да е само, сутрин да я води до спирката на училищния автобус, защото ми е дошло до гуша всеки един детайл в моят и нейният живот да зависят само от моите две ръце, които стават пропорционално недостатъчни на нейната възраст и че, жадувам поне за малка отмяна.
...което перифразирано на това, което си написала е "По-добре с партньор, с приемливи недостатъци, отколкото такъв изобщо да няма".

Разбирам те иначе. Аз също съм имала подобни вълнения, то кой ли стигнал до тук не е имал -- сериозни проблеми -- > безсексие.

Аз повече визирах само безсексието като такова...

...Надявам се да съм останала разбрана и аз. Peace

# 19 6 март 2009, 09:29 ч.

Дестани, благодаря много за подкрепата, наистина не искам да се стига до там, 4е да си вадим кирливите ризи. А какво искаш да кажеш с решенията тук и в Бг, това зна4и ли, 4е ако се разведем тук, няма нужда да се развеждаме и в Бг? Как става това, явно е, 4е за издръжки и други важи в двете страни.
Ина4е не смятам сама да си гледам детето, разбирам колко ти е трудно, то4но за това и се радвам, 4е той иска да си се грижи за него. Надявам се да си поделим отговорностите към нея по равно.
Оф, а за безсексиети и ти горе главата, поне си свободна да го намериш, а аз ни в къщи, ни навън Rolling Eyes

Просто съм принципна и не мога да изневеря.

# 20 6 март 2009, 12:29 ч.

distant, разбирам те напълно.
zina_, за жалост при нас е точно така, още в началото беше така! Бракът ни също като вашия беше прибързан. В началото като "млада булка" ми се струваше нормално поне през ден да сме интимни, според него и 2 пъти в седмицата е много. Обикновено се случваше веднъж в седмицата, някои седмици пропускахме, след това се разреди на 2 пъти в месеца, често и по веднъж. Последният ни път беше в средата на януари и беше ужасно. Без никакви чувства, никакво удоволствие... Не искам да живея така!
Аз също бих имала подкрепата на майка ми и няма да гледам детето сама, той ще ни помага финансово, но колкото е необходимо за детето, не става дума да ни издържа изцяло. Обожава детето, готов е на всичко за него.
Разговорите ни вече не са нормални, всяка дума е атака, сякаш всеки чака другия леко да залитне, че да го събори за земята. Само контри и упреци. Sad

# 21 6 март 2009, 13:54 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

и все пак ес сете и за още нещо - липсата на мъж е и намален секс нали?
попитайте самотните майчета колко често имат секс?
аз също нямам често, но от преумора с двете децаа - не ми и пречи..л
разбирам авторката и дадох първия си съвет
ама нека помисли и над горното...въпреки, че явно вече е изстинала към партньора си тотално и няма връщане назад

# 22 6 март 2009, 20:39 ч.

Мнения: 613

Цитат на: zina_ в пт, 06 мар 2009, 09:29

А какво искаш да кажеш с решенията тук и в Бг, това зна4и ли, 4е ако се разведем тук, няма нужда да се развеждаме и в Бг? Как става това, явно е, 4е за издръжки и други важи в двете страни.

Ако имаш предвид, дело за развод тук и после пак дело за развод в Бг - не. Делото е само едно. Ако се разведете тук, то след решението на съда, де факто вие вече сте разведени. Трябва после да регистрираш (дано употребявам правилната терминология), решението и в България. Аз точно това не съм правила, имам няколко познати, които се разведоха тук и така оставиха нещата. Била много объркана и тромава процедурата в Бг -- честно казано, не знам за това, но знам че е незаконно. (а и по Бг законите ще се водиш още омъжена)

Сега се замислих, че ще е интересен и варианта - брак само в чужбина и нерегистриран в България newsm78

# 23 6 март 2009, 20:47 ч.

Повече другите решения имах предвид (попечителства, въпреки че в България доколкото знам все още няма съвместно (joint custody), ордери някакви, ако има, решението за издръжка). Май имаше някакви срокове, не съм сигурна, трябва да се посъветваш с български адвокат за екзекватура на решенията.

Издръжката се признава, но не знам какви ще са механизмите на българския съд, ако детето е в България да се изпълни решението, защото това са високи издръжки, понякога и надвишаващи 1000 долара месечно, в случаи, когато другият родител има висока заплата навън.

Дано да е помислено вече за това, защото парите, за които съм чела за България - 50лв (май бяха), са мизерни.

Изобщо като стигнеш до документната част и ще видиш огромни разлики в двете съдилища и до каква степен тук се обезпечават и защитават интересите на детето.

# 24 7 март 2009, 09:00 ч.

Мнения: 3 611

Мацка, аз съм една самотна майка в чужбина. Откак съм се разделила с моичкия, направо съм се родила. Откъм финансова гледна точка имам предвид. Не знам в коя чужбина си, аз съм в ДЕ и ще ти кажа как е тук. Детето остава при майка си! Винаги! Освен в случаите на доказани психични болести. Така че няма да се плашиш, твоя няма как да ти отнеме детето.
При мен нямаше хък или мък, детето си върви комплект с мен. Точка.
Имахме страхотно жилище, но БНД отказа да се изнесе и аз за една седмица си намерих ново, извиках майка си да помага с пренасянето и другите неща, тя веднага се отзова и се изнесох за няколко дни. Взех си моите неща - хладилника и сушилнята, всичко друго си купих. Малко по малко всичко се нарежда.
Другото, което е, че държавата помага на самотните майки. Освен това и работя.
При нас също липсваше секса... в последните години. Беше ми се страхотно отвратил.
Освен това едно постоянно безпаричие, не плащане на сметки и безотговорност от негова страна.. спомогнаха за пълния разпад. Иначе БНД също беше грижовен, тон не повишаваше, не беше капризен... Това може и сега да си го прави - не ограничавам срещите му с детето.

# 25 7 март 2009, 09:36 ч.

Мнения: 393

Цитат на: catnadeen в пт, 06 мар 2009, 13:54

и все пак ес сете и за още нещо - липсата на мъж е и намален секс нали?
аз също нямам често, но от преумора с двете децаа - не ми и пречи..л
ама нека помисли и над горното...въпреки, че явно вече е изстинала към партньора си тотално и няма връщане назад

Изпревари ме с коментара.
Темата в началото ме заинтересува, ама...[color=red ]У Америчко[/color] в повечето случаи е така. И ние с половинката се разминаваме като бързи влакове през по-голямата част от ...месеца.
Когато се засечем за по-дълго време (имам предвид няколко часа)....спетнатия скандал е на лице. Секс ли ooooh!

след 10-часов работен ден, пазаруване, оправяне на бъркотията из къщата newsm78

, независимо на кого се е паднала честта bouquet

да се прибере... първи.
Ако проблема е само до липсата на секс..... ами аз като се върна от работа (даже и вечерята да е направена)-хапвам и не ми се мисли за секс. Половинката е като мене (не ни ПИПАЙ, когато ни се СПИИИИ)
Това, че от време на време пийва-не е проблем-нали не се напива и да ви пребва (по българскоМУ)
Не мисля обаче за развод с половинката ми, въпреки ...секса Mr. Green

# 26 7 март 2009, 12:47 ч.

Desiivl, наистина тук живота е много по-динамичен, но връзката ни е още от Бг и разлика няма, така че не е от това, а си е от човека, жалко, че сега го осъзнах, не знам защо сметнах, че мога да го променя.
Гост 2, напълно ни съвпадат историите, но ето на темичка да си се оплачм.
Arrows, вдъхваш ми надежда, дано всичко и при мен се нареди, само да се престраша да се изнеса.
Дистант, много благодаря за инфото, уж нямам намерения да се връщам да живя в Бг, но знае ли човек.
Не си мисля, че като самотна майка ще се спуквам от секс, поне няма да спя до един безчувствен мъж. Това за алкохола, по-скоро го споменах, в смисъл, че много ми е обидно, че единственно като си пийне му се приисква. Никога май в трезво състояние не ме е поискал Thinking

Просто се чувствам ужасно нежелана и неженственна и това ме съсипва, станала съм нерва.

# 27 7 март 2009, 13:10 ч.

Аз от доста време влизам в този подфорум и само чета. Не исках да пускам тема, защото хората имат къде по-големи проблеми, а моето би се сторило смешно на повечето. Като прочетох тази тема поне се успокоих, че не съм само аз така и явно не съм ненормална, щом не мога да издържа на това. Също не съм поглеждала в страни, била съм му вярна за тези 4 години. Тези дни обявих кога ще си тръгнем, в началото се държа грубо и нападателно, а вчера беше един обичлив, нежен, никъде нямало да ходим, без нас не можел - приказки познати на почти всички тук, очаквах да стане така. Само че той мисли, че аз съм винаги на линия, винаги готова да прощавам отново и отново, но моменът, в който вече нямам грам желание за близост дойде.
Ще иска да изпитам чувство за вина, да загризе съвестта ми, всичките му номера ги знам. Проблем при мен е, че съм милостива и ми пука. Пука ми дали ще е добре, дали ще се грижи за себе си. Дори предпочитам да си има някоя, отколкото да е съвсем сам. Това, което е останало в мен към него е само загриженост.
За самотата. Тези 4 години са били най-самотните ми. Няма празник, на който да не съм била тъжна. Всеки ден е като другите. Няма внимание, няма цвете, няма хубава дума. Вече не съм същият жив и буден човек! С жал и умиление се сещам какъв човек бях и на какво се превърнах.
Извинявам се, че така си "присвоявам" темата, но я чувствам като моята тема, толкова си приличат ситуациите.

# 28 8 март 2009, 09:58 ч.

Мнения: 3 611

Цитат на: Zina_ в сб, 07 мар 2009, 12:47

Arrows, вдъхваш ми надежда, дано всичко и при мен се нареди, само да се престраша да се изнеса.

Не ти е писнало на гъдулката още явно, иначе ще се изнесеш като мен, за седмица Wink

Аз също чаках години преди да променя каквото и да било. Чаках, мислих, мислих и пак чаках ... и докато мислих и чаках все към БГ бягах. Намирах си причини да се прибера и стоях със месеци. Нямаш си на идея каква глътка поех, когато се върнах там, за да си довърша следването. От години насам чувствах, че живея. Дишах с пълни гърди и се наслаждавах на свободата. Но ето че следването свърши и трябваше да се прибера насам, където бях избрала да живея и с мъжа, за който се бях омъжила. И щях да си живея така, макар душата ми да копнееше за глътка въздух, докато един ден той не ми бръкна в личното пространство. Всичко можех да понеса, и изневерите му, и безпаричието му, и мекушавостта му, и вегетирането му... въобще всичко, но някой да влезе с взолм в душата ми и после да ми каже "Знам всичко, не си в позиция да ми кажеш каквото и да било" - Не, не можах! Тази капка преля чашата и предприех решителните действия. Оказа се че е по- лесно отколкото си мислех - всъщност аз си мислех, че ще е трудно -не е! Човек само трябва да е мобилизиран и решен да успее. Всичко друго се нарежда... мдам Flutter

# 29 9 март 2009, 03:59 ч.

Arrows, радвам се, че сега се чувстваш свободна, много ми се иска и аз скоро да се почувствам така.
Гост2, благодаря, че споделяш, темата е колкото моя, толкова и твоя. Виждам, че не съм сама, и някой друг е в моето полужение. Скоро се разделих с мой близък и скъп човек, само на 50 си замина от този свят, неочаквано и необратимо. И за смърта си мисля всеки ден, за това колко е кратък живота и колко е важно да се чувстваме щастливи. А аз не съм и не отдавна, искам шанс за щастие, шанс да намеря мъжа, който да ме харесва и желае, да гледа с ония пламък в очите... Дали ще се случи не знам, но поне искам да имам шанса, надеждата, защото всеки ден за мен е един и същ, не виждам бъдеще със съпруга ми, няма любов, само задълженията. Дори и да се разделим нищо между нас не би се променило, само местополужението ни. Нито аз ще му липсвам, нито той на мен.

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: