Как са кърмили нашите майки и баби?

Ескарина, това е най-фрапиращата история, която съм чувала! 

За социалистическото общество /а и за капиталистическото по това време/ е било много важно жените да се върнат на работа възможно най- бързо. Било е срамно жената вместо да строи социализма да стои в къщи и да кърми. Да не забравяме, че всички аспекти от живота бяха подчинени на идеологията и волята на партията.  По същото това време се плащаше ергенски данък и от хората, които по медицински причини не могат да имат деца.

Феминизмът също има пръст в тази работа. Движението се опитва да заличи модела на жената като домакиня, отглеждаща децата, създаваща уюта в дома, забавяща професионалното си развитие заради деца, кърмене...

Еми, разбира се, след като детето, според психологията, се намира в оралната фаза поне до 18 месеца и изпитва удоволствие и ред други неща докато суче, то се подразбира, че ще се увреди.    Психиатрите дори твърдят, че бебета, които не са кърмени е по- добре да ползват по- дълго залъгалка, защото травмата от липсата и ще е далеч по- голяма отколкото вредите за зъбите, например.

Скреч  Права си за феминизма, но това се отнася повече за западните страни. Тук еманципацията не се е появила по естествен път, а по политически.

Интересно   обаче и двете ми баби са кърмили дълго. Майка ми е кърмена година и три месеца /отбила се е сама/, баща ми е кърмен 2 години и половина. Бабите ми са работели и никой нищо не им е казвал

Наистина през "светлия социализъм" се е приемало за по-добре детето да се храни със сухо мляко или най-добре с кисело, произведено от някоя усмихната и щастлива труженичка на труда. Момичета, аз не съм много голяма и нямам кой знае какви спомени за онзи период, но предполагам, че експериментите с новите открития са били на почит. Например тъпченето с антибиотик, което е било супер модерно, нова индустрия, нови неща, давайте да даваме на децата. Аз самата съм гледана по този начин, кихане - антибиотик, зачервено гърло - антибиотик. И смееш ли да не дадеш, че после с ритници те гонят от кабинета на лекаря. По същия начин и с пломбите. Всеки зъболекар е имал месечен норматив за изпълнение, определен брой пломби, които е трябвали да постави. Вместо да ги поощряват за добрата профилактика, те норматив са гонели.  Това поне го знам от личната ми зъболекарка. Да не говорим, че когато бях в първи клас ми направиха 6 пломби на веднъж /бях дори вързана за стола  / в един импровизиран стоматологичен кабинет, т.е. автобус пригоден за кабинет, който обикаляше училищата в града. Няма да споменавам много за това, освен, че после получих гангрена от тези услуги. Но това е - да вървим напред! 
По същия начин и при измислянето на сухото мляко се е смятало, че то е много по-полезно за децата от кърмата, обогатено е със желязо и витамини!  Простотия колкото искаш!
Но все пак мисля, че тези, които са искали са кърмили. Точно както и сега. Като се замисля, моята баба е била супер модерна жена. Кърмила е майка ми една година и даже доста късно й е дала за първи път вода. Как не са я линчували!  Баба ми не е лекар, но явно е имала вътрешен усет за нещата!
За това момичета - ще си кърмим децата на воля, даже и да ги увредим психически!

  Освободителни войни, балканските войни, първата световна... не са им оставили много избор на нашите прабаби дали да си седят домА и да си гледат къщата, или да работят - и двете е трябвало да правят, мъжете са били кът... Промените след втората световна война само са вкарали индустриализацията и са оставили по-малка възможност за планиране на времето според нуждите...

Някои тук добре помним и онези години В интерес на истината, въпреки че дългото кърмене - над 10-12 месеца - не е било насърчавано, в масовия случай не е и било порицавано (е, над 1,6 години вече е 'прекалено'). Общо взето майките тогава, както и сега, имат желание да кърмят, още повече че самите те са били дългокърмени - само 50-60 години назад ако се върнем, масово бебетата са били кърмени по 1,6-2-3 години като стой, та гледай. По това време женските консултации бяха добре развити - на тях човек учеше не само как да кърми бебето (на 3 часа, вода, без нощно хранене, ранно захранване), но и как се къпе, повива и прочее базови умения. Така че ранното отбиване, последвано от истерично търсене на дефицитна Хумана от цялата рода, както и сега, не е било по желание на майките повечето пъти, а от недостатъчна информация

А феминизмът днес, следвайки тенденциите, гледа на кърменето като едно от правата на жената - това е моето тяло и ще правя с него каквото си искам

Войните са били временно явление, след което в САЩ жените отново са станали домакини /макар и с феминистки идеи в сърцето/, а социалистическата индустриализация е продължила към 45 години. Идеологията проповядва, че жената и мъжът не само са равни, но и еднакви - нали помните жена кранист, жена миньор, жена тракторист. Мъжът не кърми, жената също. Трябвало е да се строи "животът нов" и не е имало време да се размотават разни жени домакини. Няколко такива са ми разказвали как са ги принудили да ходят на работа. Пък, и точно след войната бебетата са си били изключително кърмени- бабите ми са кърмили по година- две, а едната ми се караше, че захранвам толкова рано- при навършени шест месеца. Детето си е ок и на кърма до годинката, давай му да опита от вашата храна- ми каза.

Не искам да навлизам в политически спорове- всяка епоха си има предимства и недостатъци. Просто казвам какво е обяснението според обществените науки.

Отчетете, че по онова време "науката и техниката" са се развивали стремително. Нагласата е била, че индустриялният продукт е по-добър от естествения. Не знам доколко съм права: майка ми е захранена на два месеца с брашняна каша(поради липса на алтернативно мляко), за да може баба ми да тръгне на работа. А пък майка ми ме е кърмила 10 месеца и  никой не и е правил забележка, никой не я е и питал.

Още повече, тогава жената, както и мъжът не са били личности, а работни единици. Голяма загуба за индустрията би било майката да се мота толкова време в къщи и да кърми бебета. Нали е трябвало да изпреварим и затрием капитализма, за това си трябва работна ръка. Децата са просто бъдеща такава. Та за да няма грешки, трябва да има общ план. Кърмене под строг режим, през нощта нЙе, ранно захранване и бързо отбивани и хоп, троп ето я работничката пак на линия да преизпълня петилетката за три години.

Факторите са комплексни.

От една страна, действителната нужда от повече работна ръка, което включва и жените - който не знае, и тогава е имало ясли от 3 месеца, които обаче не са просъществували дълго, няма нужда да обяснявам защо.

От друга, жените действително са имали стимул най-сетне да докажат, че не са нещо по-малко от мъжете - доста от тези жени-трактористи, жени-заварчици, жени какво ли не наистина са изпитвали гордост от това (теориите за полово определената работа ги знаем, разбира се, но фактът си остава). Все пак толкова хилядолетия да седиш у дома с деца и да разчиташ изцяло на мъжа си, а изведнъж възможност да покажеш колко струваш, не се дава често такава възможност (само помислете на запад, където не успяха да си построят социализъм, колко време са се борили жените за право да гласуват, за право да работят, все още се борят за ред неща, по които ги дискриминират и с които тук общо взето нямаме проблем).

От трета страна е това, което Britt пише: масово навлизане на нови индустриални продукти, които трябва да са по-добри! А и това дава златна възможност майката да остави бебето с шише на някоя баба и да иде на работа по-рано.

Едновременно с това, след бурните години на строеж на петилетки в съкратени срокове, нещата почват да се наместват: в страната се развива една от най-добрите социални политики с 2 години платено майчинство, появяват се ясли и градини, женски консултации... и си остава както нагласата, че сухото мляко е чудесна иновация, така и заместването на инстинкта, работил толкова хиляди години за майките и бебетата им, с нова, научно обоснована информация как би било най-подходящо да се хранят човешките бебета според учение.

Особено ако жената е учителка в близкото село, възпитателка и води 3 кръжока + "хор на работещите майки", каквато е била баба ми. При навършени 2 месеца на бебето тръгва на работа, толкова позволява държавата. Детето се отглежда от бабите, а наред с това тя има огромни количества кърма, които цеди и изхвърля в тоалетната на училището, защото няма друг избор. А кърмата й и без това била обявена за нехранителна от компетенен доктор. Иначе е кърмила сутрин, вечер и нощем, но с цената на много недоспиване и жертви. Действието се развива през 1961 г.

Само, че в страните, в които достиженията в посока правата на жените са постигани естествено без да правят от жените мъже сега жените кърмят по три години и не мечтаят да родят син. Тук все още жените, въпреки че ходят на работа, въртят цялото домакинство, отглеждат децата си, и какво ли още не, не са равнопоставени в семейството. Не са малко жените, които искат разрешение от мъжете си, за да си купят нещо или за отидат някъде.
Когато раждах взех самостоятелна стая, защото съпругът ми искаше да остане с мен и детето в болницата и го направи, а реакциите  бяха потресаващи. Някои ме обвиниха, че не го пускам да се напие с приятели, че сме сектанти и всякакви други глупости. Това говори достатъчно за патриархалността на българското семейство и положението на жената в него- нека си ражда това не е за мъже.

Да не говорим, че именно опитите жените да бъдат превърнати в мъже са ги накарали да отхвърлят своята женственост, да се срамуват от нея, и да отказват да кърмят, защото се отвращават от акта на кърмене като еманация на женствеността./ Това, разбира се не на съзнателно ниво- онези които го осъзнават могат и да се опитат да го преодолеят. / Така че еманципацията в западния свят няма нищо общо с българската, защото както казва Бу феминистките кърмят, защото това си е тяхното тяло и те решават, а тук еманципантките мечтаят да родят син.

Има надежда, защото, макар и бавно, и тук нещата са тръгнали в здравословната посока.

само за снимка, ще позволиш да не се съглася с това, че на запад масово кърмят по 3 години и не мечтаят за син.
Тук за син конкретно вече малко хора мечтаят; също така днес, за разлика от времената на нашите дядовци и бащи, все повече млади татковци активно се включват в отглеждането на детето и в домакинството.

Помисли колко беше необичайно да видиш мъж с количка преди 10-15-20 години, освен ако не е неделен ден и майката върви до него и се усмихва благо, готова да поеме контрола във всеки момент... Сега това не е така.
Повечето дядовци едно яйце не могат да си опържат; бащите ни общо взето могат да оцелеят, ако трябва да си домакинстват сами, а повечето ни връстници определено биха се справили.
Патриархата винаги е бил силно изразен и не само на Балканите, но е факт, че последните десетилетия полово обусловените различия, непреодолими преди половин век, днес просто не впечатляват никого.

Бу, аз съм родом от малък град и там тези неща са  пълно табу, продължава да не е мъжка работа да гледаш деца, камо ли да помагаш в домакинството, иначе би бил голям "путьо" (с извинение) в очите дори на жените, не само на мъжете. Жените си тупат огромните килими сами и не можеш да видиш сам мъж с количка навън. За съжаление това, за което говориш важи по-скоро за големите градове.

Аз почти нямам спомени да съм ставала свидетел на кърмене в моето детство. Обаче толкова ми е било необичайно и особено, че малкото пъти, в които съм виждала бебе да бъде кърмено, ги помня съвсем ясно. Имахме близка съседка, която кърмеше новороденото си бебе, като за целта всички ние (децата) бивахме наритани от стаята. И още една позната си спомням, че кърмеше дъщеричката си... Иначе, основно свързвам кърменето с обитателите на циганската махала  , в чието съседство живееха баба ми и дядо ми в Пловдив. Циганките кърмеха абсолютно небрежно - ходейки или седейки някъде по турски, смело разгърдени и готини. Разбира се, аз намирах тогава всичко това за супер странно и смущаващо...

Да, права си, наистина е така. По същия начин по малките градове и села жените са основно домакини, но и изискванията към тях професионално не са толкова високи. Всичко си има цена...

И при нас ситуацията беше същата. Дори сестрите и докторите от болницата се смееха ехидно, не било нормално мъжът ми да стои при мен денонощно. Това било женска работа, кърменето и повиването имам в предвид. Бебо засука много трудно, два дни борба и сълзи, от моя и негово страна. Мъжът ми бе плътно до мен и връщаше шишетата с АМ и подсладена вода, които ми тикаха в стаята.
Сега пък доста от нашите приятели се подиграват, че сме членове на сектата БГ-Мамма   Това по повод късното захранване и вече извратено дългото кърмене  
Що се отнася до бабите, все едно моите са живели в друга държава   обаче пък те са работели близо до дома и са притичвали да кърмят. Може би са имали късмет  

Ох, ама и така не е. Защото особено по селата професионалните изисквания към жените са освен да въртят домакинството, да копаят и садят по полето докато мъжете в кръчмата обсъждат глобални неща. А например в моя край както на много други места поради безработицата болшинството от жените са шивачки на ненормиран работен ден със смени от по 12-14 часа.

И другото, което може би е още по-силно. Там общественото мнение е от изключителна важност за битието. И "какво ще кажат хората" е просто една голяма спирачка за всякакви промени в нагласите. Разбираемо по-лесно е да си живееш в ролята отредена от съдбата, отколкото да се мъчиш да промениш нещата и да си отритнат и заклеймен от околните. Там митовете за кърменето важат с пълна сила наред с всичко друго, което изброихме. И нещата много бавно и тромаво биха се променили.

Аз си давам ясна сметка, че ако живеех още там нито мъжа ми (ако беше местен) щеше да "ражда" с мен, нито щеше да ме подкрепя да кърмя момченцето си дълго (за да не се изпедерасти, разбира се), нито щях ходя по магазините докато той гледа детето. Но поизместих малко темата, извинявам се за което.

И последно се сещам като интересен факт е, че отдавна не съм видяла циганка да кърми някъде навън.

Бу    Разбира се, не се опитвам да пробутвам масово разпространения комплекс, че като българи сме по- зле от всички във всичко.
Просто се опитах да кажа, че в страните, които не са пост комунистически някои процеси са се случили по естествен път. Тук, както казах, нещата вървят в правилната посока, но само защото в последните години въпросните процеси следват естествения си ход и тук. Затова дадох пример с моето раждане, което беше в столицата, в частна болница, с уж по- напредничав персонал. Сестри и лекари се преумориха да ми разказват истории за извратени двойки, за мъже стимулиращи с уста лактацията на жените, за опитващи да правят секс в болницата и стигнаха до там старшата сестра да ми каже "Не стига, че правим компромис с това мъжът ви да е тук по цял ден". Отидох във въпросната болница с изричното условие съпругът ми да прекарва максимална част от времето си с новороденото си дете, но за тях това не беше нормално. Не за всички, разбира се, но потресените бяха повече от останалите. След една седмица престой всички разбраха за какво става въпрос и станаха позитивни. Разказах това, за да дам пример колко е необичайно подобно напълно нормално поведение на едно семейство.
 А от западна държава до западна държава има голяма разлика, но "на запад" е израз станал етикет с неясно съдържание като "чужбина"  и от там идва проблема. За едно и също говорим. Но да не се отплесвам да говоря за държави, че темата е Как са кърмили нашите майки и баби.  

Ахам и при нас мъжът ми беше в шок, как така докторът го пита дали е сигурен, че иска да присъства на най-важният момент в живота си.
На запад( този запад, който аз знам) жените днес се връщат на работа два-три месеца след като родят, следователно горе-долу и по толкова кърмят или си остават вкъщи да гледат децата.
Циганките до колкото знам  след втория месец захранват с кисело мляко "Пършевица 2%", наричат го "прогрес"

Ама пък българки кърмят навън, нали? 
Иначе циганките май наистина са се ориентирали към "прогреса" (вж. постинга на Britt) 
За моите баби незнам много как са кърмили - баща ми и леля ми май са дълго кърмени, но майка ми и вуйчо ми - по-скоро не. И двете ми баби са имали сериозни ангажименти към домакинството, семейните земи и добитък, а са работели и в селския краварник.

Ние сме на всеки километър

Britt, една голяма част от тях се опитват да цедят и така да съчетаят кърмене у дома и цедене в офиса; част от тях успяват, но това е доста трудно начинание. Честно казано аз предпочитам да се радвам на придобивките от комунизма под формата на социална система с 2 години майчинство

Pe@rly, съгласна съм за ограниченията на малкия град  И те се променят, неизбежно е, но отнема време и цели поколения, за да се промени начин на мислене.

Ей че интересна тема!Мога да кажа от личен опит как е било в моето семейство-баба ми е кърмила и двете си деца-баща ми и брат му по 14-15 месеца.Освен къщната работа,тя е ходела и на нивата,в градината и т.н.За другата баба нищо не знам-ще я поразпитам.Майка ми е стояла в къщи с мен около 4 месеца-после е тръгнала на работа и ме е гледала баба ми-тя беше пенсионер по болест.Връщала се е наобяд за да ме кърми и така до към годинка съм кърмена сутрин,обед и вечер.Сестра ми е кърмена една година-тогава имаше по-голямо майчинство.Имам някакъв смътен спомен за отбиването и -аз бях на7 години-плачеше,носеха я много на ръце,едни ей такива работи.
А свекърва ми ми е разправяла за някакви седмични ясли за бебета навършили 6 месеца-тя май е давала и двете си деца там!
Колкото до "на запад"-сестра ми роди второто си дете във Франция,три пъти за4 месеца прави мастит и трите пъти и  изписваха антибиотик,несъвместим с кърменето,малката пиеше АМ...и кърменето бързо бързо  приключи.Това неми прилича на насърчаване на кърменето.
Не искам да бъда голословна,поправете ме ако греша ,ама май единствените държави където има реална подкрепа за кърменето са скандинавските страни-така към чела де.

Наистина да кажа "на запад" беше доста несериозно от моя страна. Поправям се, в  някои западни страни. Има много европейски страни с по 60 или 90 дни майчинство. В САЩ също е малко майчинството, но се приема за нормално жената ида не работи докато си гледа децата и не държавата, а съпругът и да ги издържа през това време. Затова тук някои наричат дългото кърмене и късното захранване "американски глупости". Приятелки от САЩ и Канада, които родиха в последните години наистина кърмят по повече от две години и са насърчавани да го правят.

Извинявайте за отклонението. По темата- за бабите казах, че са дълго кърмещи. Майка ми, пък,  е класически случай от 70-те години. След първия месец кърмене съм наддала само 100 грама и компетентните власти са заключили, че кърмата и е нехранителна. Въпреки това е продължавала да кърми, но ме е дохранвала с козе или краве мляко. Добре, че сега и дадох да попрочете тук в Библиотеката, за да се успокои, защото толкова години е живяла с мисълта, че организма и е "егоистичен", пак според същите капацитети.

Във Франция изобщо им е странна политиката за кърменето Слушах разкази на френски Ла Лече консултантки, там майките още през бременността се настройват ако кърмят, да е до 3-4 месец, рядкост е като че ли да кърмят повече, дори да седят у дома. Но пък моя позната, която живее и работи там, успя - все още кърми двегодишния си син, въпреки че се върна рано на работа - с цедене и упоритост, но се справи, въпреки че надали й е било лесно.

Баба ми е кърмила майка ми до 1,2, леля ми до 1,4 години - само на кърма. Майка ми е била ревлива и злояда, леля ми - спокойна и бузеста, а иначе гледани еднакво. Акуперката й казала, че може да захрани децата с брашняна каша на някаква възраст (не помни каква, очевидно 4-6 някъде), но много от децата, захранени с брашнени каши, развивали рахит. Баба ми преценила, че това е глупаво и не дала каша. Но и не захранила - кърмила, кърмила и после като се върнала на работа фрас! - отбила и ги минала директно на човешка храна, въпреки че те ревяли. Питах я, защо не е продължила да кърми сутрин и вечер, а тя вдигна рамене - ми не съм знаела, че може така...
Майка ми съответно кърмила сестра ми 4м, мен 6м, когато кърмата и намаляла и спряла. И двете сме рано захранени, с нормалните за периода неща - режим на хранене и т.н., така че не е много чудно, че кърмата й е намаляла и спряла въпреки литрите изпита боза.

Според мен няма нищо общо с политически системи това с кърменето/некърменето. Причината преди всичко е това, че АМ се е смятало за по-добро от кърмата, защото знаеш какво точно даваш на детето си. Не смятам, че има общо с еманципация в България. Това с връщането на работа в комунизма ми се струва много смешно. Не съм чувала за период в новата българска история, когато майчинството да е било по-кратко от 1 година. Ако някой се сети да каже кой е този период.
Самата аз съм кърмена до 1 годишна възраст, като лекарите са помогнали на майка ми. Била съм изключително лениво бебе и на 2 седмици не съм била върнала и рожденното си тегло. Това обаче е нямало как да се види, ако майка ми не е била посещавана редовно от акушерка. Направено ми е пробно кърмене и след него са посъветвали за дохранване с лъжичка с изцедена кърма! Брат ми е кърмен до 10 месечна възраст, когато сам се е отбил. Свекърва ми е кърмила до 10 месечна възраст и двете си деца, като мъжа ми е бил недоносен, роден 40 дни преди термин, това време го е хранила с шише, след като са се прибрали е настоявала и си го е кърмила от гърда! Като е била бременна 5 месеца от това кърмене  .
Майка ми е кърмена до 1 годинка, като по преценка на баба ми и е стискан сок от грозде в устичката още от деня на раждането и . Вуйчо ми го е захранила на 5 месеца с кифли и той не искал да суче  . Никой не я е съветвал  .
Мисълта ми е, че според мен причината се корени преди всичко във факта, че хората са искали всичко да им е под контрол. И досега, въпреки купищата информация пак майките ги притеснява преди всичко количеството на изядената от бебето кърма и дали тя има всички необходими хранителни вещества, а в АМ всичко си е ясно, винаги виждаш какво изяжда. Не мисля, че има общо със строя, тъй като така е било и на запад, доколкото помня д-р Спок не е от източния блок, а той е лицето на тая "мода". Не мисля, че в България желанието за работа е причината да не се кърми, тъй като тук срока на майчинството си е дълъг-Причината е липсата на подкрепа и подходяща информация за майките. Причините са комплексни от една страна продължават много да се слушат бабите, от друга модела на обществото ни, в който все още нормалната визия на пеленаче е бебе захапало шише с биберон, проблема е и самата здравна система- не може в конспекта по педиатрия да има 1 въпрос за храненето на бебетата и после същото това хранене да е в ресора и задълженията на тези педиатри!

Баща ми е кърмен до 1г и 7м. Само на кърма! Баба ми го е отбила с метода на четката за дрехи в пазвата. Разказвала ми е, че както си играе, отива ,взема си столчето и си е искал да суче. И двамата седнали на столчета, някаква такава поза са имали. После директно на храна за възрастни. Другата ми баба не съм я разпитвала подробно, но имам някакви бегли спомени за парче бисквита в тензух на два месеца.
Аз и сестра ми сме кърмени около 1г и 3-4 м. Отбити сме от раз, майка ми си е спирала кърмата с бинтове, ние сме плакали много, но тя стоически не ни е давала.
Дадохте ми идея да разпитам бабата на мъжа ми, тя е отгледала 4 дъщери. Иначе свекървата е кърмила мъжът ми 40 дни, брат му-20. Децата били много лакоми и по съвет на акушерката е нямало как да ги изхрани само с кърма и е давала кисело мляко. После кърмата й спряла. Защо ли?

Аз съм кърмена 4 месеца, сестра ми изобщо. Според майка ми нямала кърма.
Съветите за успешно кърмене и справяне с проблеми ги получих тук, за което съм изключително благодарна. Иначе най-вероятно щях да смесвам добавки в момента.

По спомени на моята баба, която скоро навърши 84 години, децата са били кърмени толкова време, колкото са искали. Докато не  започнели да проявяват интерес към храната на възрастните и не били "педагогически" захранени, както го наричаме сега, с всичко, което има на масата. Разбира се случвало се е и да няма кърма (както при раждането на майка ми, дали от стрес, дали поради други причини) и тогава са хранени с козе мляко.

През 70-те години, когато съм родена аз, не бих казала, че дългото кърмене е било "порицавано", по скоро причините да се кърми основно до 6 месец са рано захранените бебета. Все пак една млада неопитна майка слуша своя педиатър, а той казва - от 40 ден сокчета, от 4 месец препечено брашно и така в 6-я месец кърма няма.

Между другото и през 1996 година, когато раждах дъщеря си все още беше така. Но пък кърменето беше поощрявано, макар и като единствената възможна храна за бебето.

Ех, че хубава тема! Ескарина  

Първо на Ася - през 60-те години отпускът по майчинство е 3 месеца, май до началото на 70-те. През 1976-а вече 2 години платен, трета - неплатен отпуск със запазването на работното място и стаж. И имаше седмични ясли наистина - не е мит!

Сега за примерите от моето семейство в последните 50 години. Уви, role model-и освен вас, в тоя форум, нямам  

1967 г. 20-годишна, абсолютно необразована майка. Поема по инстинктивния път да дава гърда на детето всеки път, когато плаче. То е на около месец, когато започва да ака зелено и местната педиатърка (акушерка?!) отсича, че е прехранено, без каквото и да било предположение за другите възможни причини. Следва 48-часово ГЛАДУВАНЕ на детето - само чай, и то не на поискване, а по 3-часовата схема, и неистов рев. След тази тъй "компетентна" медицинска намеса, майката продължава да кърми частично, тъй като кърмата не е съвсем спряла. Дохранва с краве мляко от близки на село. Връща се на работа след 3-ия месец, както повелява строителството на социализма, детето се гледа от баба си. Скоро след това й се налага раздяла за цял уикенд (очевидно тогава е кърмила в най-добрия случай сутрин и вечер). След тази пауза получава друг компетентен съвет - вероятно от същото мед. лице - че кърмата й вече е "застояла" и трябва да спре кърменето.

1976 г. Това съм аз. Кърмена съм "героичните" за онова време 5 месеца, разбира се, никога изключително. Вода със захар от първия ден, сок на 40, пюрета от третия месец.

1981 г. Малко знам за този случай, но очевидно поради недобро сукане на детето и недостатъчно изпразване на гърдата - мастит и ОПЕРАЦИЯ преди края на първия месец. Край на кърменето.

1992 г. Много здраво, голямо (4+ кг) и ящно дете. Суче като трифазна помпа, само си спира нощното хранене (та не се налага да го насилват) и успява да докара лактация до шестия месец въпреки режима, ранното захранване и т.н.

2001 г. Същата майка от предишния пример, но този път с по-фино, флегматично и не толкова лакомо дете, изобщо не си задава въпроса защо втория път дохранва от 2-ри месец и скоро след това спира. "Нямах кърма" е лаконичният отговор.

Между другото прави ми впечатление, че най-възрастната от трите жени, въпреки капиталните си грешки, е с относително най-запазени майчински инстинкти. Другите две са с изцяло канализирано мислене тип "комсомолски секретар" въпреки образование и т.н.
Бабите ми, за съжаление, са починали доста преди да започна да се интересувам от майчинство, кърмене и подобни. Мисля си само за една - бабата на баща ми по бащина линия, много властна жена, отгледала е 7 (СЕДЕМ) сина малко преди и по време на Балканските и ПС война, едва ли с кисело мляко. Но кой знае...  

Друго - за кърменето на публични места и изобщо пред хора, дори от семейството - десетилетия наред се е смятало за едно от големите табута на сексуалността заедно с половия акт и раждането. И като тях, е било потънало в було от срам и невежество.

Интересна история има вашето семейство, Параход. Сигурно с бабите е било иначе, но няма как да ги питаш вече...
"Подой го, булка" за ревящото дете често се е чувало на село, знам аз. По-рано, въпреки и не масово, не е било неприлично да се кърми бебе, ако зареве от глад, да кажем. В това отношение не мисля, че българите (пък и европейците като цяло) са особени пуритани

Мани ти, Бу, да е така.
И до днес мога да ти посоча хора, които смятат, че кърменето трябва да протича в пълна изолация и тишина, далеч дори от членовете на семейството!

А за табу-статуса съдя също и по неохотата и свяна, с които съм се сблъскала, изкрънквайки тези данни.

Лятото изкарах една дълга "селска" ваканция с малкия на чист въздух и ми беше супер интересна темата за храненето и кърменето на бебетата едно време. Та разпитвах и много досаждах на бабите там, пък те си умираха от кеф да си припомнят младостта. Та едно време - говоря за първата половина на миналия век (една от бабите там беше на 99 години ) децата са се кармели когато и както дойде. Тоест - заплаче детето и хоп, дават гърдата. Самото дете е било винаги в торбата на гърба и навсякъде с майката: на нивата, в двора, на седянката... Все пак жените са си имали бая работа за вършене и са гледали да се справят с бебе и къщно-полева дейност едновременно и успешно. Вода никой не се сещал да дава на детето. Това продължавало докъм втората годинка на детето. Захранването, ако може така да се нарече най-често ставало с варена тиква, че децата най-лесно я поемали. И после - директно с каквото има на общата трапеза. Не са се занимавали да готвят специални неща за децата, но те пък са били и вече доста големички. Та това ми разказаха жените от селото, където бяхме. То е в Хасковска област. За някой друг регион на страната може други традиции да има, незнам. Аз това научих от възрастните жени там.
За по-късно време Аз съм родена 1967 г. Във Велико Търново. Една година съм била единствено и само на кърма! Захранена съм чак на една годинка. Това са препоръчали тогава лекарите на майка ми, това е направила тя. При това говорим не за София, където уж лекарите са били най-начетените и информирани за онуй време. Говоря за Търново. Между другото това са препоръчвали масово на родилките в онези години. Разбира се, не всички са го спазвали. Моят мъж например, който е роден в София е бил кърмен само 3 месеца, защото свекито - сама го казва и то с гордост, я мързяло и изобщо не й се занимавало с подобни "глупости". Това са нейни думи и тя често обича да ги повтаря, тупайки се в гърдите каква е майка героиня.   Имало е естествено и жени, които по различни причини не са могли да кърмят. Масово обаче жените са кърмили и никой не ги е спирал. Да не говорим и за големите отпуски по майчинство, които са се давали тогава. Майка ми например, е изкарала близо 3 години у дома, за да ме гледа. Говоря за 1967 г., тоест лошото татово време.

Попитах бабата на мъжа ми колко е кърмила децатат си. Била е на 16, поцелувала се с един левент от армията и хайде оженили ги, че да не прегрешат (през 40-те години става това). По-голямото дете - свекърва ми, е кърмена няколко дни, бабата казва, че не е знаела какво да прави, била е на 17. Подкрепа никаква от никъде и още рано-рано е започнала да я храни с краве мляко, прясно при това.

Втората дъщеря, лелята на мъжа ми е кърмена повече от година, не помни колко точно. Но там е било интересна история. Бабата е забременяла с второ, не съвсем желано в бедните години, дори е била "виновна" за това. Когато пък се оказало момиче, мъжът й не отишъл да я прибере от болницата. Така се прибрала сама в къщи и никой не й обръщал внимание (живели са с родители и други женени братя на мъжа). Тя кърмила детето в стаята и сама се грижела за всичко. На около 6 месеца извадила детето на слънце и домашните за пръв път му обърнали внимание и забелязали колко е красиво. Тази красота ги накарала да го обикнат. Аз бях малко шокирана от тази история, но тя твърди, че било често явление. Всъщност бях чувала и за други подобни, но никога не е било за член от семейството. Та така къде по принуда от обстоятелствата, къде по осъзнаване и инстинкт е кърмила по-дълго втората си дъщеря.

За моята рода съм писала вече в друга тема, затова няма да занимавам аудиторията отново

Аз съм  абсолютен прецедент в моето семейство с такова дълго кърмене...

1954 - свекърва ми почти не е кърмена, може би около месец - бабата на мъжа ми я е оставяла във вързопче на нивата, докато са работели и в тензухче са й слагали хляб или нещо друго за хранене и са я оставяли така 

1957 - ражда се майка ми - баба ми неопитна 19-годишна, започва да кърми, но й казали, че кърменето предпазва от забременяване  и майка ми е отбита на 3 месеца, защото баба забременяла с вуйчо...

януари 1977 - мъжът ми - свекърва ми го кърмила безпроблемно до 8 месеца, но им се приходило на море, оставили го за 10 дни при майка й, като се върнали тя още си имала кърма, но бабата на мъжа ми не дала, щото щял да урочасва 

1980 г. - аз - мама студентка, ходела на изпити, кърмила ме 3 месеца и нещо и тогава заради някакъв тежък изпит "от стрес" спряла кърмата... Сега като ме гледаше с Калина как действам, сама откриваше грешките, които е правела - нямало е нито информация, нито кой да ги посъветва...

1986 - сестра ми - много лениво бебе, не искаше да засуче - много ясно помня как мама цедеше в една червена купичка мляко, страшно интересно ми беше. Мисля, че изкара така около месец...

2-3 приятелки родиха преди мен, но никоя не кърми повече от 2-3 месеца. Някак подсъзнателно мислех, че по толкова се кърми, нямала съм други примери...

Но тогава се запознах лично с Бу и представите ми се преобърнаха   

Четейки темата се замислих, че не съм разпитвала за кърменето бабите ми 
От леля ми съм чувала, че баща ми е бил кърмен 3 години /най-малкото дете в семейството и Синът!/
Аз и съпругът ми сме кърмени по 20 дни и съответно преминали на кис.мляко.
Голямата ми дъщеря - с изцеждане и на смесено хранене до 5 месеца.
Малката - вече 3 годишно кърмаче ....
какво ли не прави правилната информация! 

Аз съм разказвала и друг път, ама темата си ми е все така любима, така че пак ще досаждам
Баба ми по майчина линия - родена е 1901г, почина на 90г и много неща ми е разказвала, докато още беше с акъла си. Родила е 8 деца, всичките са раждани в болница! (това го разбрах наскоро, покрай една тема тук питах баща ми), от тях са оцелели 5. Очевидно са кърмени всичките - баща ми е последното й дете, роден е когато е била на 42г и е кърмен 3,6г - при толкова възрастна майка, отбележете Отбила го е от срам накрая, била го завела на село да си види роднините (иначе семейството ми живее на пъпа на София от началото на миналия век - голямата гордост на баща ми ) и й се смеели, че още го кърми.
Най-голямото й дете - леля ми (18 години по-голяма от баща ми) - е родила и двете си деца вкъщи, но не е кърмила нито едно от двете. Баща ми е бил голям вече и помни доста, като казва, че са й казвали, че нейната кърма била `отровна` за децата й, които страшно пищяли, а от гърдите й хвърчало мляко като чешма (от което веднага става ясно откъде е бил проблема...).
Другата ми баба родила майка ми през 1950г, майка ми не е искала да засуче и я дали за един ден на опитна кърмачка от селото, която я научила. Впоследствие баба ми я кърмила 4 месеца - казва, че по нова година нещо гърмели навън, тя се стреснала, направила мастит, абцес, оперирали я и била дотам с кърменето. Второто й дете, родено 6г по-късно, е кърмено 6 месеца - сторило й се, че нещо не му стига, предложила му 1-2 пъти шише и той категорично отказал повече да суче... Сестрата на баба ми обаче е кърмила изключително по една година, че и отгоре - кой да се занимавал да им готви, да сучели там, докато могат да ядат вече човешка храна. А другата й сестра има дъщеря, която като студентка след раждането на детето си година и нещо се издържала само от продажба на кърма в банката - не си представям по колко литра е цедяла...
Аз съм родена 1975г и майка ми не ме е кърмила почти никак - в родилното са ме носели на 4 часа, вкъщи ме е хранела на 3ч с 9ч нощна пауза през нощта! (майка ми е медицинска сестра!). На пробното кърмене след излизането от болницата съм изсукала само 10 мл - интересно защо ли! - и дотам е било. Дали ми хумана вечерта и не съм се събудила цели 12ч... майка ми се уплашила, че съм умряла А всъщност съм се била нахранила за първи път през живота ми
С брат ми е кърмила 20 дена, докато баба ми била вкъщи да й помага - в момента, в който баба ми си тръгнала, кърмата й спряла и това е (интересното е, че казва, че изобщо не е имала напрежение в гърдите повече и хич не се е и опитала да сложи бебето на гърда - нали знаете, че веднъж спряла кърма не теква пак ).
Свекърва ми обаче е кърмила и двете си деца по 1г  (родени са 63 и 69г) - накрая им цедяла и давала в чашка, да не сучат директно. Трудно си е спирала кърмата, с бинтове и т.н. Когато се роди Камен, нищо не ми е казвала за тези неща (тогава и не бяхме в най-прекрасни отношения, та не съм я разпитвала) - разбрах повече чак след като отдавна вече успешно кърмех Ева. Казвала ми е, че с месеци е била с разранени зърна, но търпяла. Хранила си е децата когато ревнат - кой ще ги чака да реват, защото не е дошло време за хранене. И макар че са й казвали да дава сокчета и т.н. на консултацията, тя не го е правила и започвала да им дава кашички доста по-късно, към 4-5 месец някъде.

Hedra, много интересна история!!!

Аз знам само с майка ми и зълва й как стоят нещата. Майка ми по чудо е успяла да ме кърми 9 месеца. Казма по чудо, защото са започнали със сокчета още през втория месец, а на 6 м. съм ядяла кремвирш  (да не споменавам от тази "схема" какви проблеми са ми докарали и колко десителетия после се борих с тях! но ги преборих  ). А ме е кърмила 9 месеца понеже имам по-малък породен брат - 13,5 м разлика! Казали и да ме отбива, че иначе застрашава нероденото бебе. Брат ми обаче е с вродено стестнение на черния дроб (открито 20 г. по-късно) и не е можел да се справи с кърмата, на втория месец започнали с киселото мляко. Никога в живота си той не пожела да пие прясно мляко под каквато и да е форма, освен в палачинки 
При зълвата нещата още по-зле изглеждат - вяко бебе е кърмено по месец и нещо - нямала кърма, казва (тя е медицинска сестра).
Действията се разиграват края на 70-те и началота на 80-те.

Хедра, възрастта на майката и кърменето имат ли връзка помежду си? Това ме учудва!
А историята е много интересна, наистина!

И двете със сестра ми сме кърмени около година. Нямам добра представя как сме захранвани - сега, когато ме интересува, мама не е между живите. Родена съм 1976 г., живеехме на село, където баща ми беше първо кмет, после учител. Върнал се в училище, за да могат да ни гледат на смени със сестра ми (майка ми също беше учителка). В семейството ми нямаше и помен от патриархални отношения. Според баща ми има работа, която можеш да свършиш, и работа, която не можеш...Постарах се и в моето семейство да е така
Родителите ми са ни родили възрастни за онова време, затова братовчедките ми са доста по-големи от нас. Леля ми е раждала в края на 50-те, кърмила е и двете си деца "до края", както казва. Поинтересувах се какво означава това - оказа се, че е докато проходят, защото ако ги отбие преди това, може да забави физическото им развитие. Така е решила самата тя. И очевидно идеята за ходещо кърмаче й е била чужда Така едната ми братовчедка, понеже е бързата, е кърмена само осем месеца и половина. Другата - цяла година и четири месеца.
Свекърва ми не е кърмила почти - според нея децата не искали да сучат. Нейната майка, баба Яна, е кърмила нея по-малко, но сестра й е била поне на две години, когато е посрещала майка си от работа, за да цокне...
Зълва ми кърми до годинка някъде, когато Марти се отби сам. Роди във Франция. Казва, че там е научила за късното захранване, беше го приложила и така ми спести доста евентуални сблъсъци със свекървата, когато две години по-късно захраних Румен.

Аз доста съм си мислела за времената, когато жените са разнасяли бебетата си на нивата и като заревяли са давали да сучат. Как ли са се оправяли без педиатри които да ги слагат на диета за щяло и нещяло, дали са готвели отделно за кърмачките (без краве мляко, без яйца, без риба, лук, чесън и др.)? Дали толкова модерната напоследък АБКМ не ги е мъчила и тях, и бебетата са били целите в обриви и са акали слуз и кръв? И дали са се главоболяли месеци наред кога и как да въведат глутена?  Как са били тоооолкова неинформирани и са си кърмели децата до година, две, три....? Баба ми много се учудваше на глупостите които ми говореше педито. Много и беше странно как няма да ям толкова много храни и ще имам кърма. За 5 месеца вече 3 пъти бях на диета защото когато каквото да му станеше на бебето все кърмата ми беше виновна. За коликите, за инфекцията.... аз и кърмата бяхме виновни. И айде на диета. Затова съм се чудила как преди век не е имало педиатри и АБКМ и децата са оцелявали. И са били кърмени колкото и както желаят....

Заинтересувах се от семейната кърмаческа история малко преди да родя второто си дете.  За съжаление и двете ми баби вече бяха починали и не можах да почерпя информация от извора. Едната ми баба има 7 братя и сестри, родени в рамките на 21 години през сравнително равни интервали. Всичките са кърмени, макар да не знам колко дълго.  Тя самата също е кърмила децата си и когато майка ми и нейна дъщеря ме е отбила и нахранила прилично с кисело мляко на 40 дни (знаете- не наддава бебето, все е гладно, рядка и е  кърмата и така и казали на консултацията), и казала: Как така нямаш да има кърма, да си кърмиш детето, че ще порасне болнаво. Почти десет години по- късно няма такива проблеми и кърми брат ми 10 месеца, когато го отбива насила, защото трябва да започне работа. Тогава, между другото, установява, че единствения начин да се наспи е брат ми да е закачен за нея по цяла нощ  и благоразумно си е запушила ушите за съветите за нощната почивка на бебешкото стомахче. През деня също не е спазвала режим.
За кърмаческия стаж на другата ми баба не знам много, но баща ми твърди, че от нея знае история, подобна на вашите. Вече е тичал по улиците да играе, но се е прибирал да сукне малко  .
Свекърва ми, учена жена, слушала какво и казват на консултацията, но си правела каквото си знае. Кърмела на поискване 1 година, захранила педагогически, но и тя вече не е сигурна на каква възраст. Започнала работа, когато мъжът ми бил на 6-7 месеца и понеже училището било на стотина метра, през междучасията идвала да го накърми  . Защо го е отбила не е ясно.  Когато малката ми дъщеря стана на годинка, леко намекна, че е време за отбиване  .
Като родих първото си дете бях убедена че няма начин да нямам кърма (като майка ми) и наистина успях да кърмя почти 7 месеца, но сега като се замисля не благодарение на, а въпреки това, което бях чела. Бях сигурна, че правя най- доброто, защото това, което четох тогава, се покриваше с това, което бях учила по- рано. Мислех, че жените, които успяват да кърмят до годинка, са истински късметлийки.

Поздравления за хубавата тема!
И аз като Assia ще кажа, че некърменето не ми изглежда сврзано с политическия строй, а по-скоро с желанието за контрол над ситуацията / друго е да знаеш колко и какво точно изяжда детето ти/ и с това, че като световна тенденция все повече жени са били заети в икономиката. Сигурно  на много жени кърменето им е изглеждало "бабешко" и демоде, както на нас днес - даването на адапте.
Освен това, не мога да се съглася, че педиатрите по онова време са били чак толкова невежи. Майка ми, лекар по професия, макар и не точно педиатър, е кърмила сестра ми и мен по една година. Вкъщи имам книга на някакъв педиатър - Мумджиев от, примерно, 1967г, която майка ми е купувала, посветена на ползите от кърменето.

Не знам дали ще успея да докарам семейната кърмаческа история така изчерпателно като вашите, но ще опитам.

Баба ми по майчина линия е кърмила дълго и майка и вуйчо (51 и 57 г.). Вуйчо по-дълго. Отбила го по настояване на близки и не толкова близки, че бил станал голям. Не си спомня на колко точно ама е ходил и е носил столче, за да седнат и да си сукне. Мойта дъщеря е сега на 1 г. и 6 м., още не е понесла стола, значи още трябва да суче за да ги стигнем  За захранването не помни да е било с нещо специално, значи от общата храна ще да е давала. За водата мнението е било, че вода на дете се дава, когато само стигне до стомната!

Моята майка също ни е кърмила до около годинка. Родени сме 1975 и 1977 г. Беше убедена е, че само до толкова се кърми, както и, че се захранва със сок на 30-40 дни  . Водичка също много било важно да се дава. И да не иска бебето, трябва да бъде насилено за да изпие 100 - 150 гр. вода на ден.

Родих сина ми през 1998 г. Смятам, че успях да кърмя инстинктивно и въпреки "полезните" съвети. На 20-тия ден ходихме на пробно кърмене Сигурно успешно сме се справили, че ни позволиха да продължим експеримента. Рано съм го захранила, със сок разбира се. Не съм имала информация за друго. Вода не искаше да пие, с много зор и с лъжичка успявах да му дам някакво минимално количество. Кърменето ни продължи 10 мес. После ходех на работа и ми беше трудничко, пък и млякото беше намаляло, че спрях без някакви последици.

Сега с дъщеря ми сме пристрастени към кърменето. Захраних на 6 мес. и вода не пиеше поне до 10 мес. Шише и биберон не сме ползвали въобще. Направо от нормална чашка се научи. Почти като да е стигнала до стомната. Чувам подмятания, че е време да спираме, както и че ще ни е трудно да спрем. Най-редовното е, че то вече едва ли имам някакво мляко и едва ли не детето стои гладно. Вечер да яде кисело мляко, супа (трябва да питам скара дали не трябва), че да спи непробудно нощем. Аз всъщност си я храня вечер ама на хората им е странно, че и след хранене суче. Тя нали кърмата ми е вече "вода", та аз така казвам, че заради вода я давам... В тоя случай на масата се пренася веднага чаша с вода (може би за да си прибера незаменимите цици). Доскоро отбивах атаката, че не искам да спра през зимата. Сега нещо друго трябва да измисля ... Освен да използвам друга велика реплика, че не се отбива през лятото.

Дали пък като има някаква "семейна традиция" не е по-лесно да се справи човек с модите в храненето.

И моята майка е кърмачка с дълъг стаж,гледала е мен и сестра ми по книгата на Спок.Чела съм я не веднъж.Никъде този човек не споменава,че кърменето е безполезно,извратено и т.н. Напротив,твърдо за кърменето е,но подчертава правото на жената сама да избере.Съгласна съм с останалото в тази тема,в книгата има много отживели съвети,но се дразня,когато така с лека ръка се обобщава нечий труд.Само не ме разбирайте погрешно,кърмя си детето на поискване,не давах вода,захраних след 6 месец и т.н.,но правя разлика между грешни съвети и грешно изтълкувани такива 

Аз смятам, че проблема се е зародил в зората на социализма, понеже нали е трябвало всички да бъдем равни, да бъдем еднакво облечени, еднакво изглеждащи и ... еднакво ядящи. Майка ми ме е кърмила под 1 месец, и понеже не съм покрила нормата за наддаване, трябвало да мина на Хумана, както и повечето ми връстници. Така се е знаело, че бебето се храни точно на 3 часа с точно определено количество. Е, аз не съм успявала и половината да изяждам, за което дори съм яля бой, докато се науча. И резултата бил едно дебело бебе. Добре, че на майка ми все пак и просветнало и решила, че едва ли е добре да бъда толкова затлъстяла, та склонила да ми дава тайничко по-малко количество.
Освен това е било от значение да се "преизпълняват петилетките", а това няма как да стане с майки, стоящи си у дома и сладко кърмещи...затова са измислили и седмичните ясли, и седмичните градини, всичко в името да построим соц. строй и да покажем, че това е по-доброто от капитализма. Това ми го е разправяла майка ми и нейната майка. А другата ми баба е живяла на село, не се е движела в "крак с модата", и е кърмила баща ми до над 3 годинки.

Аз по-скоро съм съгласна с Бу. Процесите са глобални. Некърменето и ранното захранване не са измислени в соцстраните. Няма защо да се лъжем. А че тук са намерили радушен прием и са паснали напълно на разбиранията, това отделно.

Не знам, но ми е интересно как може да се обвинява за всичко строя  . Както се вижда целта на строя хич не е била майката да се държи на работа, за да строи каквото и да е, защото едва за много кратък период майчинството е било кратко, ако информацията на Параход е достоверна. Искам да наблегна на факта, че и в момента майчинството в много страни, в които не е строен социализъм и сега майчинството е 3 месеца! а ако са искали да доказват, че единия строй е по-добър от другия, нямаше да уеднаквяват стандартите. Нека не забравяме, че България е член на СЗО самото начало, а именно СЗО е давала тези съвети!
Друг е въпроса за желанието и мотивацията-майка ми е била студентка редовно обучение и не е изпускала лекция или упражнение, а ме е кърмила до годинка, когато ме е отбила по нейно желание. От друга страна вуйна ми заради компетентни съвети не е кърмила въобще и си гледа децата до тръгването им на градина на 3 годишна възраст! Мисълта ми е, че не е въпрос само на едно нещо, а на комплекс от фактори. Всяка майка иска да направи най-доброто за детето си и ако човекът, който е учил за това и казва това е най-доброто тя го прави!!!! Не смятам, че и лекарите са били толкова виновни, защото и те са се доверявали на дебелите книги и преподавателите си. Виновни сме единствено, че хората като цяло се мислим за вездесъщи и сме убедени, че нещо сътворено от човешка ръка може да е по-добре от това създадено от природата.
dunaika, аз никъде не прочетох някой да твърди, че Спок смята кърмата за вредна, само, че погрешните съвети, които са спомогнали за отбиването на доста деца, сами по себе си не го причисляват към привържениците на кърменето. Много майки съм срещала, които са за кърменето, но подготовката им се състои в това да си купят подходящ сутиен, шишета, биберони, помпа, но не и да прочетат нещо по въпроса за правилното поставяне на гърда, или за признаците на ситост на бебето или други елементарни неща, нещо повече получават правилни съвети и от лекари, като му дойде момента, но си правят каквото си наумят, предимно груби грешки, водещи до скоростно отбиване.

Принципно съм съгласна, но не можем да сме сигурни, че всичко е било като песен, защото бебетата буквално са мряли като мухи. Баба ми е 5-то дете, но първото оживяло. Всички преди нея са умирали до 1 годинка. И пра-бабите ни са раждали 9-10 деца, но са оцелявали 3-4. В тоя ред на мисли, може да са умирали от много неща, включително от усложнения при изброените от теб...

Разбира се, че си права- въпросът е комлексен. Аз уточних, че разсъждават от гледна точка на психологията на личността  и социалната психология. Според мен, поста ми е оставил у теб и някои други грешно впечатление. /Извинявам се, че отново отклонявам темата, но искам да изясня тезата си. /
Та, едно откровено патриархално общество каквото е било българското преди 9.09.1944 става социалистическо. Жените, които не са имали особени права и изяви извън дома се обявяват за равноправни с мъжа. Всичко това е страхотно, но модела на равноправие цели мъжа и жената да са еднакви, а не равноправни с различията си. /Това е мода и в капиталистическия свят по това време, който по много неща си е приличал с нашия/. Българката, обаче, запазва задълженията си на домакиня от патриархално семейство и ги съчетава с работата на еманципираната жена. тя е равна на мъжа, но той е малко по- равен, защото само ходи на работа без да се занимава с домакинство, деца и прочее. Как да искаш да си жена при това положение? 
Две години майчинство- да, но било ли е поощрявано да си домакиня, да кърмиш, да не "строиш живота нов"? Не. На запад също са били поощрявани да се върнат най- бързо на работа, защото са се конкурирали с нашите кой е по- велик. Разликата е, че в някои западни страни процесите на еманципация на жените водят до отстояване на правата и като жена, а не като жена опитваща се да бъде мъж, кранист, заварчик, касапин и тн.  Тук този процес започва  30-40 години по- късно и сега виждаме татковци, които перат, готвят и сменят памперси. С времето може да стане и масово.
За страните с 30 дни също си права. Аз също споменах това. В някои от тези страни, обаче е нормално съпругът да изкарва достатъчно и да може да издържа семейството докато кърмиш и гледаш детето, а после да се върнеш на работа.

Накратко- никой не е виновен- просто кофти късмет и стечение на обстоятелствата.  Част от казаното от мен са научни факти, а относно кърменето моя интерпретация. 

ПС Случаи като този на майка ти могат да са само пример, че ярките индивидуалности и силните личности могат да преценяват трезво и да взимат самостоятелни решения независимо от времето, мастото и обстоятелствата.

margarita1, говориш такива невероятно, невъобразимо големи ... неистини, че нямам думи как да ги опиша! Нека да не ти казвам това, което наистина си мисля, то невежеството е благословия!

Имам чувството, че познанията ти по въпроса с алергиите се изчерпва с това, че някога си чувала думата 'алергия', но не си много сигурна какво значи. Поне с изказванията си такова впечатление оставяш.

Извинявам се за вметката, но все пак има връзка с начина на живот и хранене на прабабите ни.
Моят натуропат беше правил проучване и твърдеше, че в миналото народът ни е консумирал много по-малко и по-рядко животински продукти (естествено, много слабо преработени и по определен начин). Едва ли са яли бабите ни по 2 яйца на ден и половин кило кисело мляко в добава към чашата мляко с кафе на закуска. Да не говорим за тоновете готови храни, в които има сухо мляко и яйца на прах.
Та, мисълта ми е, че непоносимостите към храни (донякъде алергиите) се формират след определено пренасищане и това не е задължително да стане в рамките на едно поколение. Примерно, пренасищане в организма на майката и непоносимост могат да доведат до алергия при детето.

Аз само да кажа пак, че на запад (поне аст от запада )не е толкова розово. Преди 40 години жената е можела да остане вкъщи и да си гледа децата и да работи може би за удоволствие по-късно. В момента нещата не са такива. Приината е, че цените на къщите са прекалено високи и ипотеката е на две заплати. Т.е. ако искат да си запазят къщата жените се връщат рано на работа.

Маргарита1, кажи ми, че се шегуваш, моля те! БТВ има умрели от алергия и то не малко.

Аз за кърмене съм говорила само с едната си баба. Тя е кърмила и трите си деца по година и нещо (45-та, 48-ма и 53-та година са родени). Отбила е като се е разделила с тях за седмица - по съвет на педиатърката им. По интересно ми беше да разбера, че не е давала вода и твърда храна е започнала да дава след 6-я месец. Освен това е спала с децата си и е кърмила през нощта. Първо си помислих, че е попрочела за съвременните тенденции (макар, че наближава 90 много обича да се информира за новостите във всякакви области  )и си е въобразила, че и тя така си е гледала децата. Обаче ме увери, че така е било, знаела го от майка си...

Очевидно е, че алергиите са много повече проблем на нашето време. Отклоняваме се от темата. Чистият въздух, непушенето, храненето с натурални продукти, липсата на препарати и т.н. Липсата на всичко това е помогнало за техния бум днес. Ако си помислим само колко много се е променил животът от 100-200 години в глобален план, ще се изплашим...
Баща ми е роден 1932 г. във високопланинско село. Спели са в една стая на рогозка, пили са козе мляко от единствената си коза (т.е. през лятото, защото козите зиме нямат мляко). Яли са царевичен хляб. Хранели са се преди всичко с боб, зеле, "мътен праз", плодове е имало рядко и по малко. Казва, че червен домат е видял в Гърция, когато временно се заселват там малко преди края на войната. Туршията е била от жълти краставици и зелени домати.
Това безспорно не е кой знае какво и вероятно много от децата са умирали от недохранване, липса на жизненоважни елементи и витамини. Съчетано с никаквата хигиена, никаквото здравно обслужване, даже е чудно как са оцелявали (нека само се сетим как днес треперим за елементарни неща).
Баба ми, майка на майка ми, на два пъти е раждала близнаци. Дядо ми това време е царски войник и се прибира само зимата за един месец (затова всички деца са родени август). И в двата случая единият близнак умира като дете. Не й е достигала кърмата и ги е дохранвала с печена ябълка (което не  е днешната ябълка, а доста по-необлагородени сортове). Тази жена доживя до 85 години. Пълен сирак, женена за полусирак, винаги бременна и с малко дете, тя до 1945 г. (т.е. от 20 до 30 г.) е била реално без мъж, сама е оряла, копала, гледала къща...почти без никаква чужда помощ.

Баба ми ражда 3 деца - 1 момиче и две момчета. И трите деца ги е родила вкъщи. Момичето умира на 2 годинки от "кървава диария" - така се изрази баба ми.
Кърмила е всичките си деца доколкото те са искали.
Захранването е станало, "когато детето вече сяда с всички на масата и почне да посяга към храната".
Относно водата - "когато почнат сами да си искат и да държат чашата".

свекърва ми е кърмила двамата си сина по 7-8 месеца, после почнали да хапят. Тръгнала на работа по-рано, към шестия месец, и понеже била учителка, бабата закарвала бебето с количката до училището в голямото междучасие да бъде накърмено. Ама не е кърмила в училището, а излизала зад баира
майка ми е кърмила 6 месеца, щото толкова давали. Също тръгнала тогава на работа, учителка.
когато малчо беше на 2 месеца, на автобусната спирка ме заговори много възрастен човек. Към 80годишен изглеждаше поне. Пита как е бебенцето, имам ли кърма. поощри ме да кърмя, да пия течности, да ям супички. Бил педиатър навремето. Каза, че няма нищо по-добро за бебето от кърмата. Да съм знаела, да съм го разпитала повече за едно време....

Наскоро баба ми ми разказваше колко трудно е отбила баща ми, когато навършил година и малко. Колко много плакал и я търсил той и какви проблеми имала тя с гърдите. На въпроса ми защо е трябвало изобщо да го отбива, тя се учуди: "Ами така трябваше, той беше навършил вече годинка!" Явно господстващото мнение тогава е било, че детето трябва да се кърми макс. 1 година /става въпрос за първите години на социализма/.
Но за сметка на това пък прабаба ми е кърмила баба ми и нейната сестра по над 2 години /20-те и 30-те години на 20 век/. Тя между другото е била интересен случай за времето си, не е можела да забеременее дълги години, лекувала се е от стерилитет при тогавашни АГ лекари и забременяла чак на 40.
Наскоро пък моя позната, на ок. 60 години, с 30 годишен син ми разказваше как го кърмила година и няколко месеца и после трябвало да се връща на работа, затова го дала на седмична ясла. А то горкото непрекъснато плачело и ровело по блузите на лелите в яслата, за да търси да суче

Аз и по-рано съм го писала това, но не мога да се сдържа
Прабаба ми има 5 деца, всичките без последното кърмени по 2г-2г и малко средно и с около 3 години разлика помежду си. Тоест, кърми едното, отбие го и хоп! забременее със следващото. Накрая селската учителка й казала как може да се пази от бременност и петото дете било и последното. Като последно - кърмено е над 3 години. Годините - между 1915 и 1930 средно. Баба ми разправя история за момче от селото, над 5 годишно, което молело майка си да му цръкне мляко на филия, че да не си спира играта Почти всички баби знаят такава история, явно е било често срещано.

Това с филията и аз съм го чувала от свекърва ми - за някакво момче от махалата им дето като поиграело на топка с децата и идвало майка му да му цръкне малко на филията.
Разказва го като любопитен факт, без да се присмива, но все пак и аз кърмих дълго...

Баща ми е кърмен до годинка и нещо като сам се отбил - баба каза, че тя му предлагала, а той навеждал глава и се срамувал
Но е "дохранван" с краве мляко. Баба каза, че е имало една специална крава в тогавашното ТКЗС от която са доели специално за кърмачетата.
(имам спомен, че ми е казвала, че тази крава не е раждала(юница), но как тогава е имала мляко не знам, трябва да я попитам пак )
Баща ми е разнасян по нивите и оставян под някое дърво докато баба ми работи, дори веднъж толкова дълго стоял под дървото, че сянката се изместила и цялото му личице и ръчички се покрили с плюски от слънчево изгаряне
Абе, много трудно е било едно време! Да не говорим какво пране е падало с тези напикани и наакани пелени!
Аз съм кърмена 3 месеца, когато се разболявам от някаква ужасна пневмония при която едвам не умирам и мама каза, че от стрес изведнъж й е спряла кърмата. Била съм повивана (нещо, което ме шокира когато майка ми ми го разказа, защото аз не понасям някой да ме държи и да не мога да мърдам (става въпрос дълга прегръдка или като бях малка като се боричкахме двете със сестра ми с баща ни), но от друга страна не мога да заспя ако не съм отвсякъде завита като пашкул чак до брадичката...
Сестра ми е кърмена малко повечко, но и тя е рано захранена и разбира се кърмата намаляла...

Стана ми много интересно и ще попитам бабите ми за повече подробности!
Освен това се сетих, че много неща не знам за рода си назад във времето...

Голямо пране е падало, няма що - баба ми казва съвсем натурално, че напиканите пелени просто са ги мятали да изсъхнат, перяли са само нааканите
А за повиването наистина е било ужас - до 6м са ги държали увити като пашкули и баба ми казва, че много хубаво си спяли децата така. То който и да го вържеш, без да може да мръдне, и при това да е завит така, че да се поти непрестанно, ще дреме по цял ден...

По този повод се сетих нещо, което са ми разказвали за моя престой в яслите Имаше една от лелите там, много цапната в устата бабка беше - та на нея й било толкова чудно, че не съм кърмена, че ми предложила гърда в яслите (била съм на около година и нещо, на седмични ясли), за да види какво ще направя. Направила съм каквото се очаква - ухапала съм я

Студентката, която е на държавна практика при нас, ми е и комшийка. Наблюдавала съм я как кърми 5-годишния си тогава син.  Той играеше футбол с момчета от махалата, тя седи на близка пейка, облечена с широка тениска. Като се умори синът и, седне до нея, мушне си главата под тениската и цока. После - беж при другите, да не изтърве мача.
Винаги ги давам за пример!

и двете ми баби са кърмили доста дълго време. по бащина линия баба е кърмила и двамата си сина по близо две години. много ми е смешно като разправя как са бягали по улицата като я видят и викали "мамо, дай цици"  . а вчера даже такава история чух от нея- някава роднина кърмила сина си до 7 години  . нацърквала му кърма на един комат хляб и той ръфал с голям кеф.        ...
и майка ми е кърмила доста дълго време. мен и брат ми.
а в детството ми около мен е имало доста кърмещи майчета, за разлика от сега, за което се оплаквах в друга тема.

За бабите ми знам , но без много подробности , че са кърмили децата си. Ще ги разпитам и ще пиша , но да ви разкажа нещо , което е разказвала баба и вуйчо ми. Имал той един съученик  , който като били в първо отделение на междучасието притичвал до къщи си да си цокне. Бил е на  7 години тогава и другите деца му викали " айде телето подгони кравата". Обаче сега като ги питам казват , че не им се е струвало извратено или много странно , защото имало и други такива случаи.
Забравих да пиша , че това е било през 1954 година на село.

И аз да кажа какво ми разказва баба ми. Тя е кърмила и трите си деца до година и нещо. Не помни точно, но общо взето докато сами се откажат. "Едно време на село беше така", казва.
Захранвали са ги цитирам: "когато станат достатъчно големи да седят сами на масата им топвахме хлебец в манджата и им давахме". А е отгледала 3 здрави и прави деца.