Имате ли близки с болест на Паркинсон ?

Здравейте!
Виждам, че скоро не е писано в темата, но май не открих друга.
Днес невролог в общинска болница е поставил на дядо ми диагноза паркинсон. Предисторията: Той е на 83, в доста добро за годините си общо състояние, никога не влизал в болница, не пие лекарства, имаше артрит, който лекувахме и овладяхме. Баба ми почина преди 6 месеца и той остана сам. Оттогава повече лежи, казва, че не му се става. Все пак обаче излиза по двора, занимава се с котето и кучето, оправя се сам, ходи веднъж на ден до центъра на разходка и кафе. Последно бяхме при него в събота и си беше съвсем наред. Вчера не може да стане сам от леглото, не може да стои седнал, все едно друг човек. Още вчера му направиха скенер, няма инсулт. Днес го приеха в болницата и докторът-невролог казал, че това е паркинсон и как не сме били забелязали досега 🙄 Няма тремори, които чета, че са характерни. Съответно са започнали някакво лечение, не знам какво. Тази вечер обяснявал на майка ми, че си е вкъщи-може би това са халюцинациите, за които прочетох в тази тема.
Сега той ще остане там в болницата колкото е съответната пътека, не знам за какво точно са го приели.
Въпросът ми е какво да правим след това? Според мен на първо време трябва втора консултация с друг невролог в по-голяма болница. Дойде ни като гръм тази новина и цялото развитие.
Може ли да ме насочите какво да правим оттук нататък? В смисъл откъде да тръгнем и как да съм сигурна, че диагнозата е правилна и съответно от там и лечението.
Благодаря предварително!

Едва ли е грешна диагнозата. На скенер тези неща се виждат. Има няколко съседни диагнози, корова атрофия, съдова, леви боди и др.
За съжаление развитието е сходно.

Необходими са постоянни грижи, компания, трениране на мозъка и движение. Храна, лекарства - това ще ви обяснят.

Успех.

Здравейте хора, изчетох всички страници тук и ще се радвам, ако някой може да сподели мнение с мен относно доста споменаваната тук терапия с Амброксол?
Видях едно мнение от преди две години за човек, който го е приемал 6 месеца, но се интересувам дали някой друг се е подложил на такава терапия и дали има ефект от нея?

Здравейте, писала съм и друг път в темата. Баща ми е на 65год и е с Паркинсон. Пие си хапчетата уж редовно. Майка ми е до него непрестанно и го подсеща, и му ги дава. Последната половин година доста се влоши с говор и движения. Сковаността му се увеличи още повече, излезнаха му нервни тикове на лицето с кривене на уста и очи, ако е изнервен или превъзбуден...Последната седмица нещата станаха доста притеснителни. Знаете, че болните от Паркинсон имат проблеми и със съня, и  се случи, че уж дремва на дивана а се събужда рязко и започва да търси нож, да стои зад вратата защото си въобразява, че ще ни отвлекат децата.
Тези въображаеми неща започнаха да ни притесняват. Халюцинира..
Някой имал ли е подобен проблем с роднини?
Ще посети невролога след две седмици.
Благодаря

Май бях писал назад в темата за подобен проблем.
Баба ми живя с паркинсон 25-30 години. Имаше един момент в който и смениха лекарства и започна да халюцинира точно както описвате. Привиждаха и се крадци, деца, животни, буболечки. За скованост и другото което казвате нямам спомен.
Оказа се че част от лекарствата са несъвместими и от тях са се получили тези халюцинации. Като и смениха лекарствата си се оправи.

Някой има ли представа дали Агенцията за социално подпомагане отпуска някакви помощи за придружител / гледане / на болен от Паркинсон?

Или помощта от държавата спрямо тези болни се изразява само в частично заплащане на лекарства по здравна каса, и то ако си с ТЕЛК-ово решение ????

Както са написали преди мен, от лекарствата е. Или са несъвместими, или дозата е прекалено голяма.
При моят роднина намалявахме дозата и взимаше по-малка доза от предписаната. Тогава халюцинациите изчезваха. Кривенето на устата също. Кривенето се казва tardive dyskinesia и е страничен ефект на лекарствата за Паркинсон. Когато намалявахме хапчетата се увеличаваше треперенето на ръцете. Но решихме, че е по-малкото зло от халюцинациите. Лекарите не винаги успяват да уцелят правилната доза.

Здравейте! Заведете я в Медицинска академия - там са повечето светила в Неврологията /поне така беше, когато баща ми я посещаваше/. На него много късно му откриха диагнозата, тъй като той не трепереше, а започна да губи равновесие и мускулите започната да му отказват. Но след ЯМР се разбра за какво става въпрос. Там лежа заедно с майка ми като придружител и забавиха нещата за известно време. В крайна сметка той почина от белодробна емболия - накрая се залежа няколко месеца.

Здравейте!
Заведох я в Александровска  при доц. Григорова, направиха и Дат скан и каза че има начален паркинсон, но трябва да спре Деанксита и тогава да започне Мадопар. Естествено не направи схема за спиране, аз и направих и за 4 месеца го спря, после година може би имаше синдром на отнемане и аз не смеех да започне Мадопара. Септември миналата година я заведох в Свети Наум на комисия. На предварителния преглед неврологът беше много изненадан, че има Паркинсон. Според него е старческа сенилност, която е ускорена от Деанксита и да не започва лекарствата за сега. Майка ми обаче настояваше да и изпишат лекарства за Паркинсон и той и изписа някаква минимална доза. Обаче от комисията, която беше от 1 лекар,  не ни каза, че трябват и кръвни изследвания, та от Здравната каса не я одобриха. Трябваше да се повтори цялата процедура с целодневното чакане отначало и отложихме. В това време позната аптекарка на майка, както и ЛЛ я разубедиха да не започва тези лекарства, защото имат много странични действия, а тя  вече почти няма тремор, подвижна си е, работи си в двора, като за 80 годишна жена е добре. Да, има си болежки, болят я краката, има астма, ошипяване навсякъде, ама за възрастта си мисля, че е добре.
Та за сега е без лекарства за паркинсон. Ако тя пожелае, пак ще я заведа на невролог и на комисия и ще започне лечение.

Мисля, че сте взели най-правилното решение!

Баща ми е с Паркинсон и от два месеца не може да се обслужва сам въобще.
Мислим вариант за електрическо болнично легло с прегради, тъй като нощно време понякога е агресивен и иска да става. Имаме и декубитален дюшек, че вече започнаха да се образуват рани.
Въпросът ми е за такова болнично легло, освен дюшек, трябва ли да има и матрак?
Също така, какво давате за сън, но така, че да не халюцинират през нощта?
Имаме проблем и с ходенето по голяма нужда. Без т.нар." сладко" нищо не се получава, а забелязахме, че в дните, когато не е ходил, става по -лош, ако мога така да се изразя и майка не може да се оправи с него.

Трябва да има матрак и чак тогава декубитален дюшек. За сън  и халюцинации трябва да направите преглед с психолог и психиатър и без това са ви нужни за процента в телковото решение. Дулколакс също може да давате освен сладкото.

За халюцинациите - консулт с невролог. Дават Лепонекс. И ще ви променят лечението. Не търсете психиатър, за психолог - какъв е смисълът?
Успех!