проблема с гърнето

Наистина малко късничко,но не е безнадеждно.
Мисля,че като веднъж решиш ли да й махнеш памперса,трябва да е завинаги(без нощите).Тя трябва да разбере какво се случва без него.И определено няма да й хареса,нали е свикнала да е винаги суха.Не се отчайвай много бърза.Нужно е време.1-2 седмици.Важното е да не ти писне да бършеш локвичките и да я преобуваш.Всеки път й прави забележка със сериозен тон и подчертавай,че трябва да ти казва.Дръж гърнето наблизо,да е подръка и всеки път я слагай на него,като се напишка. И говори,говори,напомняй й!
Успех!!!

Аз постоянно подканям - хайде, в тоалетната и така до без край - през около час. Не ползвам  гърне, а седалка. Ако се напишка казвам с по-строг тон - мокър си, пишкането се прави в тоалетната, къде е тоалетната и така:)

Продължаваш в същия дух.
Обясняваш, настояваш и така.
При някой деца процеса е по бавен и труден, но няма да остане ненаучено.

Няма за къде да бързаш, вслушай се в детето си когато стане готово, самО ще ти покаже.
От опит - при дъщеря ми на 2 г. и 8 м.

Другият вариант е разпространения - дресировка: слагаш на гърне, настояваш, залъгваш с приказки, книжки, играчки така, че да забрави за какво е седнала и да свърши работата, без да осъзнава, гледаш часовника, переш гащи, килими и т.н.

Въпрос на избор

Абсолютно съм съгласна с Bagira !
Памперса се маха и се забравя за него.Така процедираше гледачката с големия ми син,да е жива и здрава, че ми даде акъл и на година и седем месеца го отказа за една седмица.
Сега с малкия 1г8м. също сме с голям напредък.В къщи със ставането и го махаме.Ако излизаме в студа за кратко не го слагам, само за дълъг престой.През пролетта в парка смятам да е без памперс.Това е решението, мила.Само с  подканяне и седене по гърне не се отказва памперса.Купи си много гащички и панталончета и ...УСПЕХ!

Ужасно е!Дете,което вече е способно да говори да извършва биологичните си нужди в гащите!

Биологични - ето, сама го казваш, щом са биологични, значи са естествени и идват сами, както осъзнава глад, жажда и т.н., така и идва момент, в който е "узряло" за биологичните

А иначе всеки сам определя кое е ужасно
За мен: ужасно е месеци "учене" и тънене в изпражнения, а не е ужасно да оставиш детето си на спокойствие и един ден да чуеш "Мамо, аз вече искам да ползвам тоалетната като вас"  от раз, без изпускания, всичко идва от вътре 

Въобще всичко, което някой принуждава детето си да прави, преди то да покаже, че е готово и засяга чисто физически, физиологични неща - сядане, ходене, ползване на тоалетна.
Защото това нанася трайни вреди в/у него, затова и едно време имаше толкова много деца с нощно напикаване до 10-12 г., това е един от "плюсовете" на дресираното.

В мноого голяма заблуда си!
Не е принуждаване,а ВЪЗПИТАНИЕ!!Нали за това сме хомо сапиенс и това ни различава от животните.
Не продължава месеци,около седмица.
Научих децата си да  акат на гърне виднага щом се научиха да стоят стабилно седнали.Сутрин,като се събудеха след сън,ги слагах веднага на гърнето  и рефлекторно го правеха.Бяха на по 7–8 мес.Превърна се в навик и необходимост. И никога,никога не съм прала наакани гащи.Малко По–късно,на около година,когато започнаха да проявяват разум(най-Общо казано) им махнах памперсите,за да разберат какво е пиш и за да не им хараса.И при двамата не отне повече от седмица.Килими не съм прала,навсякъде е паркет.Да имаше мааалки локвички,но за много кратко.Това да е!
Никол пожелавам ти второ дете!И да пробваш да го научиш ти,като майка,да не ака и пиша в гащите,когато вече е заприличало бебето на Човече!Ще се чувстваш по–добре!

Добре де, поздравления на тези ,който са научили бебетата си на ЕБХ.   
Ние които, още не сме научили децата си на такова, пък, няма сега да зачервим бузи и да се засрамим.
Въпрос на личен избор и преценка.

Като толкова напреднали в материала, дайте си компетентното мнение, без да насаждате вина на околните.

Аз действах горе-долу като Никол.Махнахме памперса миналото лятото на 2г6м ,от раз ,буквално за 2 дена.Детето беше готово,след месец някъде и нощният махнахме.Имах неуспешен опит година по-рано,но не съм насилвала нещата ,не сме се дебнали и изнервяли взаимно.


Bagira ,браво ,че си научила децата си толкова рано на гърне,но не всички деца са еднакви и не всички майки постигат успешни резултати за кратко време...Точно така!

Изобщо не го намирам за ужасно!Детето се научава да пишка и ака в гърнето ,когато е готово за това.Дали говори или не е друг въпрос!

Опитвам се да бъда полезна ,нали в това е смисъла на темата.

Благодаря, но едва ли ще се навия на второ   а ако случайно някога стане, ще постъпя по същия начин - защото искам да има спокойно детство и да се научи да се вслушва в тялото си за естествените нужди. Щом децата сами се отказват, явно това е нещо наистина естествено, в което не бива да се месим, за да не нарушаваме способността им да разчитат нуждите си.
Но въпрос на избор, както вече казах

Разбира се, че си полезна.  Не съм искала да кажа друго. 
Но, фрази от сорта : ...са малко, като размахване на пръст и порицание, за хора който не са постигнали това, което ти си постигнала, нали ме разбираш. 

Синът ми като първо дете, аз по- млада и по- ентусиазирана го научих на 1г да си казва. Той обаче проходи на 9м и на 1г. почти говореше, не ,че беше много лесно поизмъчихме се двамата, най- вече той. Дъщеря ми на 2г още е с памперс, правих 2- 3 опита, но неуспешни и не настоях повече. Напоследък гледам сама проявява интерес.

И аз. С малкия син - успех! Ура! Ама сега е на година и осем и не ще и да чуе за гърне. Реве, та се къса. Е къде изчезна навика, кажи ми?
Големият син - реве, та се къса като бебе. На 2 г. 3-4м. махнах памперса. Просто го махнах. В началото беше стрес за детето - дълго време стискаше, после се напикаваше, после почна да пишка по команда, накрая сам си казваше. Доста по-късно почна да казва и за 'голямата' работа. Тъй че истината е, че момент винаги идва, дори и да е малко по-късно, отколкото ни се иска. 

За едни е личен избор,за други вътрешна потребност(необходимост)
Навика не е изчезнал.Това е период на отрицание.Не се отчайвай и отказвай!

Нищо страшно няма, щом детето е здраво 

И аз се притеснявах за късния памперс на дъщеря ми и все не ми се вярваше като ми казваха, че ненаучено дете няма. Ами --  няма, наистина :  )
Спокойствие и "вслушване" в самото дете е моят съвет. Те сами си показват, когато са готови. Няма нужда от натиск и излишни травми и за двете страни.

Дете, което ходи, говори, рисува, катери се, люлее се, храни се само и т.н. /на тази възраст е нормално всичко това/, следва да познава и организма си и да ходи до тоалетна, поне докато не спи, където е нужно. ЕБХ няма нищо общо с три годишното дете. Доколкото знам тя се прилага от новородено, тук въобще не става въпрос за това. Детето се научава на много неща, когато просто има кой да го научи. То и на 10 може да се приучи да чете, например, но не в това е въпросът. Научаването няма много общо с дресировката, учене и дресиране са различни неща и при бебетата, и при малките деца, и при учениците.

Към авторката, понеже искаш съвет как да го научиш, а не дали трябва, просто остави детето по гащички и при напишкване леко се забави при смяната им. Говори и не се отказвай, не връщай отново памперса, след като веднъж вече е махнат. Не се стресирай, бъди спокойна и уверена в това, което правиш, не викай, не се карай, не го превръщай в проблем. Прави се, че не ти пука, постепенно ще спре да ти пука и наистина.
Аз махнах памперса при двамата ми сина преди да навършат две години, но с гърнето се запозната на една. Малкият ми син е на 2 г. и 9 месеца сега. Вече не се изпуска и през нощта. Пробвах преди това на по 8 и 10 месеца- не стана. Просто махах гърнето в тези случаи и след 1-2 месеца опитвах отново, докато на годинка се получи и при двамата. На година и половина вече си казваха спокойно и след това просто махнах памперса. Имали сме инциденти първите няколко дни, еднократно, след което всичко отшумя. Не е проблем, просто махаш- и толкова, детето е достатъчно голямо. На тази възраст, хлапетата дори разказват приказки и пеят песнички, обясняват състоянието си, боли ли ги, къде ги боли, гладни ли са, жадни ли са, т.е. правят добри връзки и се познават достатъчно добре.
Ако не иска на дъската- на гърнето. Аз, например, го държа в голямата ни баня, точно срещу детската стая. Малкият си го знае и сам си го носи, събува си гащите, свършва си работата и ме вика да му помогна в обуването. Може да се опиташ и да държиш детето на тоалетната без дъската, може дъската да му е неудобна.

Аз не мога да разбера как ще махна памперса преди да съм го научила да казва?! И да го оставя с урина и ако по гащите. 
Има си памперс гащи по удобни за времето през което детето е в процес на отказване. Едва, когато е напълно готово и винаги казва, тогава се маха. Това за мен е най логично и аз така съм практикувала. На 2 години го махнах, започнах да го уча на година и девет месеца.

"...На година и половина вече си казваха спокойно и след това просто махнах памперса."-
т.е. при нас децата осъзнаха какво правят на гърнето, казваха. За да осъзнаят, обаче, се запознаха с това гърне. Не е страшно.
" Имали сме инциденти първите няколко дни, еднократно, след което всичко отшумя. "- без "грешки" как ще се научи. По- трудно и по- бавно е, а и няма смисъл. Когато е постоянно сухо, то не разбира за какво иде реч. Когато се подмокри осъзнава ясно последицата от усещането, че му се пиша и че ако не го направи където е нужно, се измокря.
Никой не казва детето да се държи така цял ден, просто то трябва да разбере последицата само и неприятният ефект от поведението си. С много други умения в живота на децата е същото.

Стана ми жал за децата ти    Представям си още с какво ги тормозиш, за да са "възпитани"

Aйде ,стига де.Жал,та какво има толкова.
Моята дъщеря когато стана на 7 мес. започнах да я слага на гърне.За около седмица се научи да ака само на гърнето.На 1г. и 3м. сама си махна дневния памперс.Вече говореше и каза че иска да пиша на гърнето.Когато и покажех памперса започваше да пищи. Но това само с дневния ,нощния махнахме на 2г и 2-3 месеца.

Judy , поста ми не беше насочен към твоя, а по повод изказването на авторката, че вече махнала памперса, а детето се държало така все едно е със. 

Моето проговори на три години, но махнах памперса спокойно на две.  Така, че връзка с говора няма, може да показва и със знаци или директно да отива и да го прави.

Съжалявам, но не разбирам майчинската амбициозност детето да прави неприсъщи за възрастта си неща, да се дресира и стресира. Не разбирам и напъните детето да чете на 5 години или да прави други такива неща, с които родителите да се фукат. Нямаме комплекси и притеснения, че децата ни ще останат невъзпитани или ненаучени, а се опитваме да следваме природата и да не правим нищо насилствено. Ние пари за памперси имаме и това не ни притеснява, нямаме проблем и с мнението на хората и не виждам нито една причина да дресирам децата си, да налучквам времето на изакване, за да спестя един памперс.

Че кой е казал, че с депресии или от амбиция една майка е отучила детето си на 2 години да речем. 2 - 2 и половина е възраст, в която най често децата са готови за това. Ако има затруднения самото дете, ОК, но ако няма, защо насила да го държа с памперса и изобщо да не му покажа къде е нормалното място за тази нужда извън гащите?
За болни амбиции смята само ако на всяка цена се мъчи детето в бебешка възраст да речем на годинка, че и по рано знам за такива случаи и да се правят драми и да се измъчват децата, оставени с ако или урина в гащите.

Да, така е, специалистите дават като индиция за готовност за ползване на гърне определени умения на детето- напр. точно говорене, изкачване на стълби и т.н. жалони, по които съм се ръководила и аз и с което становище на тези специалисти съм съгласна напълно. Разбира се, че не всички следва да са налице, те само са примерно изброени, но наличието на един- два е достатъчно, за да се постави началото.

Нищо неспецифично няма в това едно дете над две годишно да ползва тоалетната по предназначение. Парите за памперси нямат никакво значеие в случая.
Всяко учение може да не бъде научено своевременно, може да се научи и по- късно, но, както пише и М. Ибука, научаването на ново нещо води до развитие и научаване и на други неща- информация, умения. Ако чакам да почнат сами да се учат да пишат и четат, да смятат, да се държат подобаващо при определени ситуации, да разпознават цветове, да редят мозайки, да рисуват и танцуват и нищо не правя по въпроса, определено ще забавя развитието им. Възпитанието в каквито и да било навици, умения и познание е активен, не пасивен процес, поне при хората. При животните възпитание няма, там има просто отгреждане. 
Какви депресии, какви съчинени амбиции? Че аз не помня, точно за гърнето, децата ми да плакали, да са се дърпали. Когато не разбираха за какво става въпрос, писах- просто махах гърнето и го слагах отново след определен период. На година е нормално да разберат определен уред за какво служи.
Не е въпрос нито на пари, нито на хвалби- пука ми на мен колко форумци ще разберат на каква възраст децата ми правят еди какво си. Когато обаче майка запита как съм научила децата си да правят това еди какво си отговарям, надявам се да помогна.

Прави ми впечатление, че момиченцата по-бързо и лесно се приучват. Бях го чела преди, но сега като гледам подписите на потребителките, писали тук, откривам, че има нещо вярно.   Момчетата са калпазани. 

  Не знам, Ана, но авторката има момиче и то не е научено, моите са момчета и на тази възраст бяха.
понеж знам как съм постигнала успех, го споделих.

Е, разбира се, че не може да е твърд принцип.  Но и от познатите си съдя - момиченцата на 2 г. няма никакви проблеми в това отношение, докато моите юнаци и синчета на приятелки бяха "по-назад". 

Е, хайде четете хубаво темата. Хората пишат, че слагат децата си на гърне на 7 месеца. Кое точно му е нормалното? Това са точно амбиции.

А пък хайде да си го кажем и това за парите за памперси. Разбира се на всеки може да се случи да не му стигат парите, познавам и жени, които го правят точно заради тази причина -  за да спестят от памперси, така че хайде да не се правим на ударени.

Какво значение на каква възраст е научено детето да ходи на гърне? За кого точно е важно или просто, за да можем да се похвалим как на година и три месеца вече сме махнали памперса. Не го разбирам това надпреварване ... 

И аз съм съгласна 
Поне при моето дете желанието за ползване на тоалетна съвпадна с този етап на физическо развитие.

Лилия, детето на авторката е над две и половина годишно- нормално е да се вълнува от въпроса. Повечето деца на тези години, писах не само аз, се обслужват, говорят, осъзнават се. Ако не говори на три години, не се катери само по пързалката и не умее и други неща, с гърнето детето най- вероятно също ще е затруднено. Деца- всякакви. Ако умее основни похвати обаче, гърнето няма да е проблем.
Темите за ЕБХ са нещо отделно, затова и аз не коментирам този въпрос, въпреки че имам мнение по него.
А значението на това кога и на каква възраст едно дете научава нещо писах какво е- свързано е пряко с неговото развитие и придобиване и на други навици и умения. Хвалбите нищо общо нямат със случая. Не е и въпрос на надпревара. Ако майка на първокласник се оплаче, че среща затруднения да научи детето си да чете също бих помогнала, защото е нормално на тази възраст децата да се учат, а не да се чакат "да свикнат". Последните ги виждам редовно, в ІІІ клас още не могат да четат. А е важно, за останалите им умения. Всяко ново умение води след себе си друго.
В тази връзка имам роднина, която чака да "свикне да плува"- съвсем реален случай, точен цитат на думите й. А да плува може да се научи всеки. Да "свикне" обаче- бая зор ще види. Просто плуването е незадължителено, за разлика от хигиенните навици.

Явно, че специалистите грешат, защото ние имаме големи затруднения в проговарянето и все още не говори достатъчно добре, но с махането на памперса никакви.
Както и има деца проговорили на година и нещо, а не могат да се оправят с тези нужи до 3 години, че и нагоре.

И мен ме вълнува този въпрос, и, при положение, че ЕБХ ми харесва като идея, но не съм го приложила докато детето е било малко, смятам да процедирам по начина на Никол - да го оставя докато съм сигурна, че му е дошло времето. Засега имам случаи, когато го забелязвам, че тръгва да ака и го слагам на гърнето. Свършва си работата, получава похвала, и дотам.

Редът е обратен- за гърнето е време, когато жалоните са налице, а не че когато детето се сприятели с гърнето ще заприказва.  А с гърнето може да се срещнат проблеми и ако родителят направи грешки, въпреки, че детето е готово: забава относно установяване този момент, избързване, насилване- най- чести грешки. Освен това упоменах, че показателят далеч не е един, най- малкото може да има конкретни причини за проблеми в точно определена област /проговаряне, конкретни физиологични умения/, което създава изключение от общите правила.

А кое му е точно ненормалното? Вярно, че има някои практики да държиш детето насила на гърнето, но това може да стане и на 7 месеца и на 2 години, така че възрастта в случая е без значение. Нямам амбиции детето ми да се научи възможно най-рано да пишка сАмо в гърнето (или тоалетната). Искам обаче естествено да достигне този етап  без да му преча. Ако обаче в продължение на години го уча, че единственото място за пишкане и акане е  в памперса, после отучването ще е по-трудно или ще трябва да изчакаш момента, в който детето съзнателно да направи избор, защото опираме не само до физиология.

И аз имам популярни книжки за отглеждане на деца, определящи изкуствени "индикации за готовност" и "правилният" момент за отучване от памперса. (Забележете обаче, не е наречено отучване от памперса, а приучване към гърне). И според тях подходих, отглеждайки големия си син. Голяма грешка от моя страна. До почти 3 години нямаше ни най-малко желание да се откопчи от памперса. Много добре осъзнаваше какво му се случва, защото, примерно, като акаше обичаше леко да се отдалечава от нас и усамотява. Психологическа беше бариерата, не физиологическа. Тя задържаше нещата. Никой не може да ме убеди, че най-естественото и здравословно нещо за едно дете е да прекара няколко години в запарващи, натъпкани с химикали материи, и в нечистотиите си.

С второто си дете реших да подходя по-съвсем друг начин. Децата не са идиоти и осъзнават много неща доста рано, стига да не им пречим и да се вглеждаме в сигналите им.

Мислех да взема отношение по горе написаното,но Judi много точно го е казала. И от спорове смисъл няма,нали целта на темата е да помогнем.
Най-доброто решение за момента(според мен), ако наистина държиш да махнеш памперса е,да не го слагаш повече,да се запасиш с повече гащички и търпение,дори да се наложи няколко дни да си останете в къщи заради това.Мисля,че детенцето ти е вече достатъчно голямо и можеш да му обясниш спокойно какво искаш от него.Дъщеричката ми е на две години и половина и вече говори и разсъждава като голям човек,сама се обслужва в тоалетната,сама се храни,затова си мисля,че няма да е толкова трудно да я научиш,само говори спокойно и не се ядосвай първите дни за да не я стресираш.В крайна сметка за нея това е нещо съвсем ново,трудно ще е първите дни докато разбере детенце,че няма вече памперси и трябва да ходи до тоалетната като голям човек.

Тя е аписала, че не е задължително всичко до един да са налице едновременно

На знам Никол, преди да имам дете и аз си мислех, че децата се развиват по някакво да не кажа еднакви, но приблизително еднакви начини. Но не е така. Знам, че моето дете е доста различно, но пък не мисля, че е единствено по рода си. Та с отказването на памперса съм нямала никакви проблеми, някак лесно и естествено стана всичко при нас, а нито дума не говореше, нито рисуваше, нито можеше да се люлее, не знам какви за другите критерии, които са указател, че трябва да започнеш да го учиш. Но освен че бягаше като дивак и се катереше като маймуна, нищо друго почти не можеше да прави, а си показваше за пишкането и акането. Нито пъзели , нито такива логически неща на тази възраст, когато махнах памперса.

И аз се чудя какво да правя с малката ми дъщеря. На 2г. и 7м. е, говори много, умница е, с моториката е повече от добре, обаче не иска да пишка на гърне и това си е. Не че не го прави, когато я подканям и евентуално уцеля момента, прави го, обаче често се заинатява и ми отказва директно. Ходи на ясла, помолих лелите да я слагат с другите деца периодично на гърнето, за да свикне. Дали го правят, не зная, но няма осезаем ефект. Опитах да И махнат памперса за през деня, но на вторият ден ми се разболя и реших да изчакам до пролетта. Притеснявам се, че съм закъсняла много. Кака И, когато беше на 1г. и 10м. сама си свали гащичките и седна на гърнето, при положение, че преди това изпадаше в паника, ако се опитам да я накарам да опита. А сега съм се видяла в чудо и не знам как да продължа.

точно това беше и при големия ми син. Затова реших да не презорвам нещата и в един момент детето просто започна да си казва.

Е именно де, нали и аз това казвам  при моето например беше свързано със самостоятелното изкачване на стълби, не е задължително успоредно с това да отговаря и на останалите изброени: да рисува, говори и т.н..
Но забелязвам, че този момент със стълбите май е най-универсален 



При нас никога не е имало такива неща, пробвала съм, поведението й не се променя нито по време на работата, нито после, дори след като се омаже до ушите си играеше все едно нищо не е станало оставяла съм я известно време да видя дали поне ще мъцне да каже/покаже нещо - тц 

И моя се криеше, като си вземе гърнето да ака и искаше да го покривам с чаршаф. 

Това със стълбите , не знам, ние рано се научихме, нали ти казвам, че физическите показатели бяха много над обикновено за възрастта, имам предвид грубата моторика. Фината и говора, много зле. И до сега изостава за възрастта си.

Възможно е, Никол. Така просто бяха нещата при нас, което просто ми подсказа, че не само до физиология опират нещата, но и до психологическо привързване към памперса. Затова и ми допаднаха идеите на ЕБХ, макар че аз си имам мой вариант, а и почнах по-късно. Засега нещата се развиват добре. Малкият ми син ползва гърнето. Ще видя как ще се развият нещата занапред. 

Такааа, аз съм на същия етап, но нещо не се получава.

С баткото стана твърде лесно някак си. Той от бебе беше свикнал да ака с мен. Беше много запечен и не можеше да се изака в памперса. Затова го слагах на дъската , държах му крачетата и той свършваше работата. Та към 9-10 мес. , като седна стабилно, просто го слагах на гърне. Никакви играчки и т.н. За 1-2 мин. и той беше готов. Не съм го насилвала, не съм обяснявала нищо. И до към 1 и 6-7 мес. той започна и да пишка в гърнето и махнахме памперса. И явно не знам как става.

Сега малкият е на 1 и 7мес. и няма никакъв начин да го накарам да седне на гърнето. Не иска и това е! Като свърши работата и се хваща за памперса, нахилен и ръмжи. Но като го видя, че почва да ака и му кажа :"Хайде на гърнето!" почва да вика и тича в другия край на стаята. Един път го сложих и той не спря да реве и го махнах. Та не знам как да процедирам. Мисля да махна гърнето и да го върна след 2-3 седмици, да кажем.

Смешни са ми глупустите за хвалби, за спестяване и т.н. Лилия Н., наистина ли го мислиш? Искам детето да ака на гърне защото просто е хигиенично! Това вече си е човек, храни се с нормална храна, количествата са си ...истински, еми естествено е да предпочитам да ходи на гърне. Не искам да се маже с л..а и да осмърдява наоколо. Не ми е фикс-идея, просто предпочитание.

За спестяването не съм го мислила, но имах приятелка, която ми сподели, че не могат да отделят повече пари за памперси и това беше основната причина за постоянно дебнене. Като детето прекарваше на гърне по много време на ден ...

Но ми е интересно, aunt Ogg, ако детенцето ти упорито отказва да седне на гърне и го отрича категорично и то до по-голяма възраст, какво точно ще направиш, за да го научиш? Не се заяждам, но това, че се е получило при някого лесно въобще не важи за други. Има деца, които като ги сложиш на гърне СЕДЯТ, други стават на секундата. За да го върна да седне обратно трябва да използвам сила, което няма да стане.

Аз писах какво мисля да направя-ще скрия гърнето и ще го опитам пак след 2-3 седмици. Ако не стане-отново и така. Не казвам, че трябва да го насилвам или да викам, или всякакви такива истерии. Но и не мисля,че трябва да го оставя да си стои с памперс до 5 годишен. 

5 години и на мен ми идват множко 

 Много е вероятно е да криеш гърнето през 2-3 седмици и да имаш успех примерно след 5 месеца, а тогава аз да съм успяла за 3 дни да науча моя малкия син. И в крайна сметка ще успееш, когато детето реши.

При нас с големият успехът го постигна таткото. Обясни му, показа му за какво е това куку,  но беше отхвърлено. На следващия ден сам си го поиска, като естествено имаше от време на време пропуски.

Май си с богато въображение,за разлика от мен!Това, на което съм ги научила са ЕЛЕМЕНТАРНИ хигиенни навици.

Ти си единствената,която отваряш дума за това.Тук изобщо това няма значение.
Значение има само това, докога можеш да държиш детето си с памперс  на дупето 24 часа в денонощието в продължение на 2-3-4-5 години!

Моето момче също не искаше да сяда на гърнето, предложих му алтернатива да пишка прав директно в нашата тоалетна, а за акането съм го държала аз пак там. Вярно малко ме стягаше кръста, защото беше доста тежък, но после като тръгна на ясла и там свикна и с ходенето на гърне. Сега на 5 години ходи както си реши, не съм хвърлила гърнето, все още го полазва за акането, а за пишкането прав в тоалетната.

Ще разкажа и смешна и сравнително прясна случка от преди месец може би. Понеже се улисал в игра и го хванал мързела да отиде до тоалетната като му се припишкало ( и най вече че му се видяло студено в банята  ) огледал се и хоп видял чашата за вода на масата и свършил работата в нея. Не стига това, ами я занесъл на баща си, предложил му я и казал, "тате ето ти бира".  Да се чудя да се смея ли или да плача.

Финансовата част за мен не е била проблем, 1-1.20 лв. ни излизаха, то само цигарите ми са повече, така че не мисля, че е оправдание, а и да беше, предпочитам да ги дам тогава, отколкото след това по лекари.
Всеки си има своите убеждения, аз съм сигурна, че рано или късно ученето на гърне, преди детето да е показало, че иска - дава отражение. Сигурно, защото съм видяла това при близки деца. Изключения има, разбира се, но не бих пробвала със собственото си дете.

Като беше малка излизахме в 13 ч. и се прибирахме вечер в 23 ч., цял ден тичане на въздух, абсолютно безгрижно детсво, как ли пък няма да се прибираме през 5 мин. да се дресираме или да сменяма мокри дрехи или да спи в локви и да нарушавам съня й.

А сух памперс на дупето - не виждам с какво пречи, ако детето не е алергично.

И какво, да не би да не се е "научила", даже не е разбрала, защото всичко идва отвътре

Изобщо не мога да разбера за какво говориш!?
За каква дресировка,за какъв сън в локви,за какви отражения,какво си видяла,моля сподели,защото на мен не ми е ясно.
Ще ти кажа аз какво съм видяла !Дете,което на 3 години ака в гащите си,защото не се усеща.Така е свикнало.Свикнало е,че може да го право по всяко време и на всяко място.А може да се качва по стълби,ходи на народни танци,на модерни танци,пее нон стоп не една песнички.
Не знам,всеки е прав за себе си!И всеки има оправдания за действията си или бездействията си.

Има доста данни за връзката м-у мозъчна зрялост и  гърнето,за редица умения децата имат "акъл"(песни,самолети,танци),за други-не на определена възраст. До 2 години много специалисти изобщо не продумват за подобно умение. Не е ? на бездействие, а на физиологична готовност. Виждала съм големи бели от "насилване"-не го препоръчвам.

Всяко действие на родителите, което е инициирано от родителите, а засяга физическото развитие на детето за мен е дресировка.

Последствията - напикаване в един по-късен етап е едно от тях.

Сън в локви - от опит, мой, който отчитам като огромна грешка, когато се опитах да изпреваря събитията.

Нямам намерение да се оправдавам - имам дете, което не ползва памперс и всичко го е постигнало самО, напук на всички приказки, че е свикнала и трябва да й се наложа, ефектът е налице, думите са излишни.

Може би не трябва да се включвам, но... не мога да се стърпя 
Като говорим за физиологични нужди, за психическа готовност, за биологични дейности... за памперси...
Ние, хората, сме продукт на еволюцията; ако памперсът беше необходим "през първите две години", ако човек "не е готов да се отдели от него" до 2 години... ами просто щяхме да се раждаме с памперси, си мисля аз. Но ние не се раждаме с памперси, раждаме се голи и боси, способни да локализираме къде е храната, способни да си я изсучем, и способни да се отървем от отпадъка. Без да се привързваме към собственото си ако. Памперсът ни привързва към него. Когато е с памперс, синът ми седи в ако по-дълго, отколкото когато е без. Всъщност, когато е без, не е седял нито минута. Факт. Аз не бих могла да го дресирам, по простата причина, че съм толкова мързелива и разсеяна, че не ми се занимава с дресировки, те изискват съсредоточеност и отдаденост на каузата, които аз не притежавам 
Не искам да се заяждам, просто помислете - как ни е създала природата? Има ли примат, който "се търкаля в изпражненията си"? Гледам много научно-популярни филми, но не съм виждала такова нещо 
И ако кажете, че ние не сме маймуни - да, не сме маймуни, дори сме по-висши от тях! 

Инициативата за слагането на памперса е на родителите, Никол.  Дресираме ги да свикват с него.

Иначе напук на всички приказки, че децата започвали физиологически да се усещат като се изпускат на около 2 години, аз пък имам примера на моя син (и знам, че не е единствен), който далеч, далеч преди тази възраст мрънкаше, а после се и пипаше по слабините, за да сигнализира, че му се прави нещо. Когато обаче упорито си облъчван, че толкова рано това е невъзможно, много е вероятно въобще да не обърнеш внимание.

Именно защото идеите и практиката на ЕБХ се основават на следването и реагирането на нуждите и сигналите на детето, има специалисти, които подкрепят този подход.

ЧеКа,разбира се че има деца които се усещат по-рано. Тук говорим точно за "вслушване в детето",ако това се практикува (за всякакви нужди)-не би се изпуснало,кавато и "облъченост" да има.
Инак може всичко,разбира се, как да не може-аз съм виждала  9м бебе с гащи и майка дето си носи леген с нея,ако я питаш детето и беше научено от 6м да ходи само по елиминцаионния метод

Абе, момичета, да се смея ли или да плача  вие превръзки и тампони ползвате ли или ви тече м/у краката, щото природата така ви е създала 

И двете са чисто природни неща, с които не можем да се борим, единственото, което могат да направят хората е да създадат нещо, което да осигури комфорт, в периодите на въпросните естествени неща. Е, създадено е - ползваме го, който не иска - да не се възползва от него 

А ти с превръзка между краката как се чувстваш?На 30-35 градуса да речем,докато се катериш по катерушки,докато караш колело,докато яздиш конче.И защото си свикнала, стоиш ли нон стоп с нея, 24 часа в денонощието в продължение  на 3 години да речем!?(както вече писах)

Доста по-добре ми е с нея, отколкото без.
А ако е суха - въобще не я усещам. Памперсите, които съм купувала, дори напишкани, пак са били сухи, а с нормална смяна - съвсем.

Децата са първосигнални - ако памперсът им създава дискомфорт, ще го махнат веднага ...

Доста късно са способни сами да си го махнат.Дотогава той може да се срасне с тях.

И аз да се включа по темата: за мен мъчение не е да слагаш детето си на гърнето, а да го държиш няколко години непрекъснато с памперс.
Отворих си дневника, в който записвах за дъщеря ми и прочетох, че на 1г. 9м. е престанала да се напикава окончателно през нощта. През деня си е казвала за голяма нужда винаги, а за малка - или е съобщавала, или поне е давала сигнали и аз съм я слагала на гърнето, да свърши това. С гърнето съм започвала да я запознавам няколко месеца по-рано.
В момента синът ми е на 1г. 4м. пробвала съм да го слагам на гърнето, но рядко свършва нещо, затова не го и правя често, по нататък ще пробвам пак. Не искам да пресилвам нещата, но определено не смятам да чакам той сам да се сети, все пак нормално е да учим децата си на хигиена.

За мен това изчерпва темата:



Има ли смисъл да повтаряме 1-ва страница? Аз мисля, че не 

Не сте наред, честно.
Питах майка ми-до кога съм се напикавала-отговор-до около 2г, даже малко над.Били сме на пелени, гащи-сиреч-все ни е било мокро и надрискано.
Това се случва и с моите деца днес-голямата свали памперса сама след 2г.Малката в момента е под 2, дриска си в памперса съвсем съзнателно, като ме уведомява за това.Сяда на гърнето когато и е кеф, не когато аз я "уча"Апропо-умее да си сваля сама памперса от няколко месеца насам, т.е., беше на около година и половина.Ако и пречи-да го е махнала-тя чорапите си маха, та гащите ли няма, ако я дразнят.
Няма ненаучило се дете.Да не говорим, че  с напредване на възрастта просто ги и досрамява да им бършете дупетата-искат сами.Вкарвате се в някакви филми и влизате в крайности с това-че памперса е виновен, сиреч-майките, че го ползват.Децата, ненапишкващи се около година и половина са повече рядкост, изключение.За справка-на голямата и свалих памперса лятото, когато беше на година и половина с идеята да не и спарва на дупето и да се учим.Да да...просто не стана, просто не беше готова, а дори не е супер тъпа, даже напротив.

Да се включа и аз с моя скромен но разностранен опит каката е родена 1990г - малката 2006г.
при каката папми - нямаше имаше бабешки пелини от плат екологично чисти - от там зачервени дупета истинали крака, коремчета и тн. др. неща естествено с поражения по здравето. относно свикването на гърне по него време да около годината беше свикнала по да пиша около втората и да ака но често имаше  нервни изблици от моя страна еи ти пак ли свърши работата в гащите. нерви колкото искаш но нямаше друга алтернатива. сега с малката скоро ми казва мъжа ми - хайде ти няма ли да махаш памперса,, че видиш ли на колежката е от сума ти време без памперс. да видяхме го преди време детето на колежката през 30 минути го ппита имашли пиш и др. такива. нашата малка е на 2 и 7 м. до скоро въобще не искаше да седне на гърнето а за тоалетна не може да се говори - преди две седмици къде на шега къде на игра след ходене по голо дупе половин ден реши че ще седне и взе че свърши работата след това имаше браво и похвали,  после пак без да я насилвам след няколко дни вече стои без памперс и като има пиш сама си сваля гащите и сяда на гърнето вика ме само да го покаже за да го изхвърля. сега на тази възраст си казвам колко по лесно е детето да си свикне само без да го насилваш. не е възможно да си гледаме децата като преди 20-30 години виждаш ли преди така се правело.   Не бързай ще му дойде времето.ВСЯКО ДЕТЕ Е ИНДИВИДУАЛНО 

Аз пък оставих и двете ми дъщери сами да се откажат от памперсите.С голямата правих опити за махане и все неуспешни и накрая се отказах.Сама реши,че не иска памперс на 3 г.и 1 месец,но като го каза тя наистина стана.Нито веднъж не ми се напика,нито наака.С малката въобще и не пробвах да  и махам памперса,само я слагах на гърненце.На 1 г.11 месеца тя сама почна да си ходи до гърнето,да си сваля гащичките и да си върши работата.И понеже малко говореше само ми казваше-мамо папе(памперс) НЕ.
Ето колко различно и двете ми деца отказаха памперсите,но аз исках те сами да се откажат а не аз да ги карам.Голямата малко късно вярно,ама какво от това-от раз.

Вероятно дъщеря ти не е готова за това начинание. Остави я сама да ти покаже, без да я насилваш. Не познавам, нито съм чувала за дете, което останало с памперс и не се е научило да се изхожда в тоалетната или в гърнето.
Аз имах няколко (2-3) неуспешни опита да накарам сина си да се изхожда в гърнето, от предразсъдъци, да не му се присмиват и да не ни сочат с пръст. И защо?! Накрая реших да го оставя той да ми покаже, когато е готов и резултатът не закъсня - беше на 2,7 год., когато реши, че ще го прави в тоалетната, а 2 седмици преди това се борех с него, за да махнем памперса. Една седмица по-късно махнах тотално памперса при спане.

Ами и аз да разкажа "нашият" опит с гърнето:
- първи опит от моя страна на 1 год и 4,5 мес. лятото бяхме на вилата и температурите бяха около 35,40 градуса - обух гащички основно за да не му е горещо и да видя дали ще има реакция от мокрото - нямаше. Сменях гащи по сигурно 100 пъти на ден и перях  постоянно. Беше много сладък, учуден какво се случва там - пипаше пикото гледаше странно  и продължаваше да си пиша в тях. На гърнето не сядаше и за 1 сек. Времето стана хладно и аз прекратих опитите - не беше готов!

- втори опит - на 1 год и 9,10 мес. т.е сега-февруари. При къпане в банята му казвах-хайде мами пиш, той отговаряше - "Пиш" и нищо. Аз обаче обяснявах откъде идва пиш, водих го с мен до тоалетната и отново обяснявах - Мама прави пиш... на голямото гърне Междувременно беше проявил интерес към гърнето, започна сам да сяда на него с гащите и памперс разбира се, да си играе с него. И така една вечер се изпишка в банята при къпането - беше истински щастлив - пищеше от кеф и пляскаше с ръчички. Следващите дни отново се изпишкваше при къпането и аз реших готов е!  Нищо, че е зима запасих се с гащи и панталони и започнахме ученето - 1 седмица прекарах с него на гърнето в обяснения и залисване за да не става веднага... Повечето разбира се беше в гащите и на пода... пералнята переше на пълни обороти  Но детето разбра! При изпишване в гърнето го носехме на голямото гърне и изсипвахме там. Той натискаше водата много доволен. Окончателно го спечелих на моя страна когато видяхме в книжката картинка с бебе на гърне... Следващата седмица пишото в гащите намаля до няколко на ден. И за около 2 седмици се научи... В началото не казваше, аз го слагах през определено време и като забележа симптомите... сега започна да казва... Разбира се, имаме издънки като се залиса в игра... но нали затова е мама - тя пита и напомня. За сега спи с памперс, обедния е сух, но нощем  ...
Дългичко стана простете, но много исках да споделя как се получи при нас - може да помогне!!!

  Въобще не става дума за това. А за определениението ти за дресировка. Издиша.

За мен не е дресировка да нахраниш детето когато е гладно, да го сложиш да спи/приспиш когато му се спи. Е, да, вярно, че сигналите не винаги са ясни, че интуицията може да те подведе, да, вярно е, че понякога по погрешка можеш да се пробваш да го приспиш, изпишкаш, нахраниш, без съответно да са му точно тези нуждите, но това са си съвсем нормални неща.  И, да, с времето сигналите се променят, и макар, че има различни периоди на избледняване и изостряне, общо взето тенденцията им е да стават по-ясни, накрая следва вербална комуникация на нуждите и самостоятелното им задоволяване. Синът ми е на 3 години, говори, но не винаги ми казва, че е гладен, че му се спи. Значи ли това, че не трябва да му предложа храна или да го сложа да спи? А как усешам, че му се спи и че е гладен ли. Сигурна съм, че всеки знае. Мрънкане и нервничане бяха и сигнали когато беше на 7 месеца. Ако обаче си заливан си инфо, че 7 месечно бебе няма как да усеща, че му се ака, че "ранното слагане на гърне" носи вреди, хич няма да ти хрумне, че точно това комуникира, още по-малко пък ще решиш да го изпишкаш. 

Хубаво, нямате нищо против дългото носене на пампери, привърженици сте на изчакване на детето да стане достатъчно голямо, за да да може съзнателно да копира модела на възрастните, ок. Но не сте минали през това, през което аз и подобни на мен са минали, за да знаете, аджеба, усеща ли физиологичните си нужди дете на няколко месеца или не.

Крайните привърженици на един или друг метод, независимо за какво, винаги са и крайно отблъскващи в нападките си...или в стремежа си да убедите другите  в правотата си излизате извън реалните очертания на добрите намерения и вместо съвет и помощ давате едно дуднене в стил-колко погрешно живееш.Това отблъсква, по този начин отказвате хората да опитат, не ги навивате и приобавщате.Същото се получаваше и в теми с кърменето.

Всеки сам си преценява кога да учи децата си на гърне, но мен ме дразни единствено това, което се изтъква като мотив за твърде голямото чакане детето да започне да казва само изведнъж, че ако е научено на 2 години да се оправя без памперс, ще започне да се напикава в по късна възраст.
Това издиша от всякъде, Знайно е, че навремето поради липса на памперси всички ние сме научени много по рано, но дали страдаме от късно напикаване. Лично за не. Както и нямам такива познати.
Напишкването в късна възраст е проблем, който е от съвсем друго естество.
Съжалявам, ако обиждам някой, но за мен деца на 3-4 годишна възраст да ходят с памперси по цял ден си е най вече от мързел на майката. Да не говорим, че лятото е направо изтезание за детето подобно спарване.
Изключвам случаите на деца с физиологични проблеми.

Аз съм гледана без памперс, както и сестра ми-и двете сме се научили да не се напикаваме след 2г възраст.
По-късно аз страдах от напикаване, без физиологичен проблем.Когато ме заплашиха, че ще ме водят на баячка ме досрамя и си ставах да си пикам в тоалетната.
Никой тук не държи деца на по 4 години с памперс, обикновено малко след 2г или около 2г и половина се научават, рядкост е до 3 да не се е научило, изключение е и е напълно допустимо.
С последното изречение съм съгласна.
ПП, децата на 3 са в градина и там не са с памперс.Пак казвам, ако има-то е единичен случай, изключение.

   

Ама темата май не е за това.....

И за мен е наивно да се определя точно времето, само по себе си, като причина за късното напикаване, а не, да речем, начинът, по който е подходено, или пък съвсем друг страничен фактор, довел до някакъв стрес за детето.

Всеки има различна статистика, но в групата на сина ми, деца около и над 3 години, около половината са с пампреси. Миналата година - почти цялата група. Не живея в България обаче. Тук масовата практика е е късният подход. В България все още си мисля, че ранният е по-разпространен. Може и да се лъжа.

незнам, в групата на голямата-в първа група като започнаха-всички яслени ги предадоха без памперс и новодошлите-без памперс.Толкова.Това означава, че на 3 или около 3-няма памперсиииии

Аз не съм запозната с теориите по темата, никога не съм се интересувала особено. Но си мисля,че проблем би трябвало да има , ако по някакъв начин се стресира детето в толкова ранна възраст. Примерно ако му се караме,че се е изтървало, ако го насилваме да седи на гърнето, а то по някаква причина (кой ли знае какво му е в главата на 1-годишно детенце) не иска-плаче, дърпа се и т.н.
Но ако няма стрес, няма негативни емоции, просто го слагаш на гърнето и то си свършва работата, не виждам какво лошо може да причини създаването на условен рефлекс. Да, един вид дресировка си е, но не е задължително да е с камшик. 
Както ви казах, не съм се интересувала от темата, карах по усет.  С баткото просто стана, никога не се е дърпал, плакал или нещо подобно. Малкият явно не иска, поне за сега.

Разбира се.
Аз имах предвид крайното отрицание на привърженичките на ранното приучаване към децата с памперси на 2 г и половина , и заклеймяването на майките им като мързеливи и неумели, защото пък те не са привърженички на ЕБХ и си чакат детето да покаже, като се възползват от изобретението памперс.

Ааа, аз без бой признавам,че от чист мързел искам да го науча да ходи на гърне.  Предпочитам да измия гърнето, отколкото дупето. 

ЧеКа, явно разбираме дресировката по различен начин - ако едно коте е затворено с стая, то рано или късно ще се научи да си отваря вратата, следвайки личния ти пример, това не е дресировка, дресировка е, ако целенасочено го караш и получава награди, "Браво" и т.н. (при посочения пример има изключения, защото на котките не им е вродено да вивеят затворени), но става за пример, посочващ разликата.

pasinet, не виждам защо трябва да се дразним и обиждаме, мен много пъти в подобни теми са ме наричали безотговорна и мързелива майка, но тов ане може да ме обиди по никакъв начин, защото съм вътрешно убедена, че съм направила най-добторо за детето и съм го предпазила от евентуални проблеми с напикаване и стес. Ако и другите са убедени в правотата си, няма от какво да се обиждат, още в началото на темата писах, че има 2 варианта и всеки избира правилния за него, според опит, опит на негови познати и мнение на лекари и каквито се сетиш други фактори ...





Моля те кажи, че не съм те разбрала - дупето не го ли миеш винаги след акане?
При памперсите обирах грубото със самия памперс и оставаше толкова, колкото и сега без него ...

Дупето бърша с влажни кърпички за дупе, мием се всички вечер.
Ако на някой не му се нрави- може да ме отмени. 

Никол, явно прости говорим за различни неща. Аз  не съм привърженик на наградите принципно при възпитанието на едно дете, още по-малко пък, за да  "контролирам" физиологичните му нужди. Да му ръкопляксам и да му викам "Браво" като се изака в гърнето???

Не е баш така, но да не ровим в темата.  

Иначе и аз като Джуди-на гърнето с кърпи. Като седна на тоалетната вече беше лесно. Преди гърнето беше трудно, но нямаше особен избор.  

Зависи за какво казваш "Браво"-то. Ако е поради самия факт, че се е изакало, наистина няма смисъл. Но ако го поощряваш затова, че като е осъзнало нуждата си, е дошло да ти каже и се е изакало на гърне, има смисъл да го поощриш, че се държи като голям човек. Поне моят син обича да го хваля, когато направи нещо като нас, големите; това м уе голям стимул. 

Аз принципно имам особено отношение към наградите и подобен вид поощренията. Но това е друга тема.

Като ми показва акото си и гърнето казвам  "Да, мамо, изакал си се в гърнето" или "Да, мамо, акото е в гърнето" или  нещо от сорта. 

Че аз пак си им мия дупетата, дори и след гърне/тоалетна. Но поне не ми мирише на акани памперси кофата за боклук. 
А аз, срам не срам, да си призная - малко преди големият син да почне да си казва, беше наакал гащите и докато го оправях, акото как падна, че омаца цялата тоалетна. И на мен ми кипна и се развиках, че и го плеснах даже, детето доста си поплака. Почувствах се ужасно след това и си казах "край, стресирах детето, сега до петгодишен ще ми се нас**а." А той още на следващия ден започна да си казва! Не знам има ли връзка или не, случайно ли стана или не, но това е хронологията. Иначе съм твърдо против изтезанията и тормозът "на всяка цена". 

Мисля, че за това няма никой "за". Но аз лично правя разлика между чакам го от само себе си в един момент да започне да ходи в тоалетната и показвам му, уча го.

И  аз  тук със  същия  проблем  сме.Не ще  да  казва  и  това  е.Крие  се  ,срам  го  и т.н.Една седмица  казва  за  ако то  една  не казва.А  за  пишкането  никога  не  казва.