Публикувана: 12 фев. 2009, 15:22 ч.
Последно мнение: 14 фев. 2009, 23:31 ч.

Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?

3 770
58
1

1
2
3
4
Всички

12 фев. 2009, 15:22 ч.

Мнения: 2 212

За какво е темата ли? Не знам. Знам, че със сигурност не е валентинска, нито пък петъчна. Но пък е четвъртъчна, една идея преди петъчното... а всъщност просто попаднах на този цитат докато четях нещо друго...

Замислих се за своя отговор, а после реших, че е добре да попитам вас, с две думи - свободна интерпретация...

# 1 12 фев. 2009, 15:47 ч.

Мнения: 229

Трудно ще стане ума да забрани на сърцето! От опит знам - сърцето взема връх в повечето от случаите

# 2 12 фев. 2009, 15:51 ч.

София
Мнения: 3 064

Много...

# 3 12 фев. 2009, 15:57 ч.

Мнения: 7 474

Умът колкото и да забранява, сърцето не пита....

# 4 12 фев. 2009, 16:01 ч.

Мнения: 4 585

Умът отрезвява. Зависи кога. Може да обичаш повече от себе си.

# 5 12 фев. 2009, 16:02 ч.

Мнения: 5 940

Сърцето винаги е невинно, а умът знае, че на невинните трябва да се прощава. Достатъчно много, за да не се чувства прецакано.

# 6 12 фев. 2009, 16:11 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: L e o в чт, 12 фев 2009, 15:57

Умът колкото и да забранява, сърцето не пита....

Напълно съм съгласна.
При мен умът знае,че и да забрани сърцето ми не слуша. Wink

# 7 12 фев. 2009, 16:15 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

достатъчно

# 8 12 фев. 2009, 16:19 ч.

Мнения: 1 897

Любовта не е функция на разума или волята.
Понякога човек се саморазрушава от любов, но пак продължава да обича, колкото и болезнено или безнадеждно да е.

# 9 12 фев. 2009, 16:25 ч.

Мнения: 2 161

Моето сърце няма да понесе много любов,ако и умът ми защрака.Да се облива в кръв,да се свива от болка-това няма да стане,ако и умът не го приеме.

# 10 12 фев. 2009, 16:30 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Наближава Свети Валентин и се разнежихме ли?
Незнам,може би съм по-студена.Никога не съм разчитала особено на сърцето,умът винаги е бил водещ.

# 11 12 фев. 2009, 16:34 ч.

Мнения: 2 716

Умът пречи.
Но пък именно той представя пред сърцето обектите на Любовта.
Значи колкото по-малък е умът, толкова повече място отваря в сърцето.
(свободна интерпретация)

# 12 12 фев. 2009, 16:36 ч.

Мнения: 2 161

Абе нека умът ми да работи,че да няма после :ти ли ме бутна или сама паднах.

# 13 12 фев. 2009, 16:38 ч.

Мнения: 2 716

Работещ ум - празно сърце.

# 14 12 фев. 2009, 16:39 ч.

Мнения: 2 448

На мен не ми се е случвало умът да ми забранява някога любов. Ако успее да ми го забрани, значи не е било любов, а само някакви моментни трепети...

# 15 12 фев. 2009, 16:42 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: Знаток в чт, 12 фев 2009, 16:38

Работещ ум - празно сърце.

Е,моят ум е с реле.

# 16 12 фев. 2009, 16:51 ч.

Мнения: 2 013

Умът е родител.Сърцето дете.
Детето винаги прави това,което родителя забранява! Hug

# 17 12 фев. 2009, 16:57 ч.

Мнения: 2 018

Всяка забрана води до конфликти, дискомфорт.
Имам два вида мечти. Постигането на едните води до удволетвореност на душата, постигането на другите задоволява умът ми.
Не знам пред каква дилема е изправен героят ти, за да си зададе този въпрос, но така извадено изречението ти, не ми говори нищо. Оставам с впечатлението, че той е обичан, но умът му забранява да се възползва от тази обич. Rolling Eyes

Може и да греша, но аз така го разбрах.

# 18 12 фев. 2009, 17:27 ч.

Мнения: 765

Колкото му позволиш, толкова ще понесе. Въпросът е защо да "понася" любов? Мога да отговоря само за себе си - ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми? Любовта подчинена само на инстинкти, изпепеляваща страст и компромис с ума е временна - дали ще са 9 седмици и половина, дали ще са 5 години, ако в главата нещата не са подредени няма да е завинаги.
Потребностите на сърцето се задоволяват бързо и често от по-малко, отколкото би трябвало, непретенциозно е сърцето. В един прекрасен ден захранването тип "ама нали истинската любов е сляпа" вече не върши работа, тогава се намесва умът и те спасява от пускането на тема в ДиС Grinning

# 19 12 фев. 2009, 17:29 ч.

София
Мнения: 38 475

Въпросът ми звучи латино, затова ето ви една латино песен по темата:
http://www.youtube.com/watch?v=cRNmA70EteM

# 20 12 фев. 2009, 17:54 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: барабалекс в чт, 12 фев 2009, 17:27

... ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми?

Не считай участието ми в темата за отговор на въпроса ти. Ще го използвам като въдица за интерпретацията ми. По-скоро ще цитирам по памет реплика на една от отчаяните съпруги от едноименния сериал, която много ми хареса.

"Обратното на любовта не е омразата. Обратното е безразличието. Ти ме мразиш, значи не съм ти безразлична. Щом ме мразиш това означава, че ти пука за мен."

Нямам спомен дали репликата продължи с "Щом ти пука за мен значи ме обичаш." Не съм и убедена в това. Може би омразата е в резултат, че бившата любов не е била докрай и лично задоволена или е била наранена до изродясване. Вероятно умът не е успял навреме да забрани на сърцето да понася изродената любов, за да се стигне до омраза.

Много мрачно стана, но няма да го трия.

Харесвам подобни теми, ако не са лигави.

# 21 12 фев. 2009, 17:58 ч.

Мнения: 2 448

Не е мрачно SAKRI , това е истината. Понякога, може би точно когато умът е в конфликт със сърцето обичаме и мразим едновременно ... това е разкъсващо може би, но не и мрачно.

# 22 12 фев. 2009, 18:20 ч.

Мнения: 17 407

Отговарям, без да разсъждавам- не виждам как мога да разделя нещата. Сори, естерче, много тийн ми звучи въпросът ти Hug

# 23 12 фев. 2009, 18:23 ч.

Мнения: 502

Умът е най-добрия приятел на Сърцето ми. Сърцето е по-мъдро,Умът е по-предпазлив. Сърцето често пъти рискува да се нарани,Умът е този,който ближе раните му. И двамата,като добри партньори,правят компромиси. Може би Сърцето прави повече компромиси от Ума,но това е,защото винаги по-мъдрият отстъпва.