ПРОБЛЕМИ С 5 годишно осиновено дете

Здравей, Анжи, и добре дошла.
Моля те, за да можем да ти отговорим, напиши кога е осиновено детето, какво значи обучение според теб, какво имаш предвид под изоставане в развитието и т.н.
Също така можеш да поразровиш из форума - принципно децата, осиновени на по-голяма възраст имат проблем с адаптацията, както и майките им между впрочем. Връзката се изгражда бавно и трудно, но се изгражда. Преди да сте изградили връзка се съмнявам, че детето ще започне да дърпа напред - връзката с майката е от изключително значение. Време ви трябва и на двамата, много време.
Вече ако има някакъв по-специфичен проблем, за който е нужен специалист, предполагам че тук ще има кой да те насочи, но за всичко това трябва повече информация.

Предполагам , че сте заедно от 1-2 месеца.Не се плаши ,не е толкова страшно, аз също осинових синът ни на 5 год.Сега не мога да пиша повече ,ще се опитам да пиша довечера по късно и да споделя много неща. В движение  се учим да сме едно семейство, ние да бъдем майки  - децата наши синове или дъщери.

Анжи, добре дошла. Зарежи обучението! Поиграите си и се погушкайте като за начало. Откога сте заедно. Ние тука все сме майки на професори и от нашите гарджета по-хубави няма. Моите ненавършили 5 години принцове само по ядрена физика малко изостават, но наваксваме бързо. Отпусни се, и разкажи. 

По тревогата в думите ти допускам, че отскоро сте заедно и че си неподготвена за спецификата в развитието на децата от институция.
Не се шашкай! За тези деца "нормата" е изоставане в психосоциалното, че дори (при някои) и  изоставане и във физическото и моторното развитие...
Всички тези изоставания са поради цялостното занемаряване на децата в "домовете"- липсата на достатъчно емоционални стимули; невъзможността за адекватно за възрастта движение; непълноценна храна...

Поздравления за решението ти да приемеш за свое това голямшко дете!    
То 5 год. е било в затвор, а ти си го завела в един обширен и пъстър свят гъмжащ от непознати неща, порядки, взаимоотношения....

Можеш да почувстваш колко объркващо е това за детето и как то вероятно се чувства както абориген попаднал в цивилизацията (може и да се затвори в себе си за период от време).

Отнасяй се с него като с обично  дете (гушкай го, поглези го, развеждай го наоколо...), което... има много да учи: въвеждай го, обяснявай му, учи го, показвай му, разказвай му кое какво е и за какво служи...И бъди спокойна и търпелива- дечицата много бързо наваксват компенсаторно изоставанията си (естествено колкото повече престой в институция, толкова повече дефицити за неутрализиране).

Но децата наистина бързо живват-досущ като поляти цветя, които са били оставени дълго  да вегетират без вода и топлинка!...

Здравейте !Осиновихме детето на 5 г.2м. и сме заедно от 07.май 2008г.- вече 9 месеца заедно.Докато го посещавахме в дома не ми правеше впечатление ,че е по  малък на ръст тегло ,че не изговаря ясно думите -както говорят 5 годишните деца,защото около мен нямаше деца на тази възраст отдавна бяха на тази възраст.
Когато го взехме ,си останах в къщи само 2 седмици докато му извадят новите документи /акта за раждане/,да го запиша на лекар,да изкарам документи за детска градина.Предварително я бях уговорила още когато подадох и документите за съда.Сметнах, че ще е по добре сред децата,занимания игри .Приеха го много добре в градината,а както е общителен и раздаващ целувки ,му прощаваха белите.Отскубнал току що засятите цветя иги подарил на лелята,пак ги посадили -оцеляха и цъфтяха.
Когато го заведах за първи път на детската площадка,о ужас кадето си намереше паднали царевични пръчици,семки си ги вземаше и слагаше в устата да ги яде.Сядахме на скамейката,той не доволстваше ,че го карам да сяда ,но аз упорито обеснявах ,че това е мръсно и не се яде.Когато иска да дойде при мен и да си вземе каквото носим солети,цар.пръчици или др. С този проблем се справихме за три дни , когато изпусне нещо или намери само ми казва и отива да го хвърли в коша.
Ако другите деца ядат нещо ходеше и си искаше- понякога още го прави но рядко ,в повечето случаи идва и ми казва ,че иска да му купя.
Друг проблем беше , че отиваше при всеки в парка и се буташе да го гушнат,раздаваше целувки на всички .Някои се радваха на вниманието/особено по възрастните баби/,други го гледаха като изкопаемо.Повечето се  радваха ,че бил общителен и ми възразяваха когато правех забележки и се карах-да не ходи при хората на пейките да се бута а да си играе като  другите деца на пързалката,люлките и пясъка, иначе се прибираме.Когато някой кажеше "Не му се карай."- аз отговарях "А вашето дете така ли прави?",всеки отговаряше с"Не." и повече не възразяваха когато правех забележки.Правех забележки и предупреждавах ,че ще си тръгнем два пъти трети път наложеше ли се да правя забележка го извеждах от парка, понякога и с рев. Сега все още обикаля парка по 10 пъти в кръг като див кон който доскоро е бил вързан,вие да не си помислите ,че го държа вързано това дете просто има свръх енергия.Вече не ходи при всеки в парка само ако е познат.             На 5 г.2м. беше висок 96 см и 12 кг.Заведох го на ендокринолог направихме изследвания анемия няма ,щитовидна жлеза наред ,снимка на ръчичките по развитие на костна система -колкото дете на 3г. и 6 м.Изписаха ни витамин "киди"да пием.Апетит има детето - храна -масло,домашно пиленце отгледано от дядо и баба и пак от тяхната градина на вилата  зеленчуци и плодове на воля."Потупване по дупето."
Сега сме почти на 6 г./ще ги навършим на 15.февруари  и сме104см и15кг
Как се справихме с говора-сами.Докато вървим,готвя или правя нещо което ми позволява да говоря играем на думи аз казвам дума той повтаря след мен ако не я кажи добре повтаряме я.Сядаме на дивана един до друг всяка вечер четем приказки пак по същия начин -в началото прочета една дума той повтаря,сега вече чета 2 и повече думички и тои повтаря.Тъй като той искаше да държи и "чете" книгата мама започна да и се изкривява погледа-започнах да повтарям приказките ида ги чета със затворени очи.
Един месец почти не бях спала ,изпитвах ужас паника страх безпомощност ,но никога не я показах пред него аз трябваше да бъда силна за да го вградя в това общество.Да бъда Мама.
Почти три месеца се учихме на много неща карах се ,правих забележки подред на всички имах,имам чувството ,че всички /домашните-свекърва ми и свекър ми /се вдетениха имам цяла детска градина в къщи .Държат се с него като с три годишен...
Май аз станах агресивна и хиперактивна .
Не може да стои на едно место все шава, но мама го кара да стои и да оцветява.В началото, драсни малко и става да ми го показва  ,сега вече оцветява цялата картинка и тогава идва да ми я показва.Правих ме си състезание  ,кой ще оцвети най напред картинката .Просто трябва да ги заинтригуваш да обърнеш всичко на игра .Казвам"Имам работа седни оцвети една картинка и ще излезем" а той казва"Добре и аз имам работа/отговорност/"и сяда да оцветява.
От Бъдни вечер сме по близки, тогава ме попита "От къде ме взехте? ".Преди това съм се опитвала да почна някакъв разговор за дома за имената на децата с които е бил и бях вметнала вместо дом -голямата къща с много деца,но той отклоняваше разговорите.Аз казах "Как от къде? Кажи ти ."Той каза "Бях с много деца в една голяма къща"Прегръшахме се дълго всякаш да са убедим ,че се намерихме,Говорихме си ,че се обичаме.
В началото казваше "Обичаш мене?"и чакаше отговор да кажа ,че го обичам много дори и когато е непослушен.
Сега казва "Много те обичам мамо!" и вече не моли за отговор ,а го получава" Много те обичам."следва прегръдка.
Приспа ми се отивам да спя,ще пиша пак когато мога и приспя мъжете.

Анжи, като те чета и се връщам 9 месеца назад и макар че детето ми беше на две, изпитвах същия ужас като теб.
Първо се успокой и се зареди с много търпение. Моето дете беше на две, а развитието - и емоционално и физическо беше като на дете на годинка най-много. Не искаше да се гушка, чак на третия месец ми позволи да легна до него на леглото, до тогава сядах на пода и слагах глава на края на леглото до крачетата. само това ми позволяваше. Иначе на всички мъже на улицата казваше тати, на мен ми викаше "лельо" цял месец. С играчки почти не играе и сега, а гледането на телевизия е максимум 5 минути.
При мен проблемът се задълбочи и с трудното ми приемане на детето. Трябваха ми около 6 месеца, за да свикна с него и да го приема като мой. Ужасно трудно се нагодих към новата си роля на майка, нещо, което не бях очаквала от себе си. Мислех си, че когато детето дойде в нас, аз ще съм перфектната майка. Да, бе, да.
Съветът ми е първо да се успокоиш, всичко ще се нареди, детето ще напредне, ще влезе в нормата за връстниците, но трябва време. С всички деца от домовете е така, просто при по-големите е имало повече време да назаднат. В никакъв случай не мисли, че детето ти не е в ред. Защото в един момент аз си мислех, че моето е тъпо и никога няма да се оправи. Ми не е така, просто трябва време и търпение.

Анжи, ще се опитам да ти разкажа някои неща по-подробно, но по-късно.

Осинових голямата си дъщеря на 4 години и 2 месеца близо. Разбирам за какво говориш, но гледай да се успокоиш. Нормално е! Засега само - опитай да останеш с детето повече време у дома и не го гледай като 5 годишно. Ще дойде и този момент, ще навакса, но за да стане, има нужда да си изживее онова, което не е.
Не му се карай и не се срамувай, че се държи като по-малко. Следвай го.

До после!

Анджи, човек никога не е максимално подготвен за това какво да очаква, когато осинови дете и то на по-голяма възраст. Независимо колко е чел и колко се е интересувал. Това, че детето изостава е напълно нормално. Само, че не трябва да поставяш в основата на напредъка му обучението. На детето трябва време и любов и всичко ще се нареди от само себе си. Ежедневието ви, в което сте заедно ще научи детето на всичко. Малко по малко. Нещата не стават от веднъж. Сричка по сричка, дума по дума. Детенцето е загубило толкова много време от живота си, не може да навакса с космическа скорост. Като слижиш и периода на адаптацията му към новата среда, в който според мен децата не напредват особено, иска си поне от 6 месеца нагоре. Днес ние навършваме точно 6 месеца откакто сме заедно и все още имаме доста "недоразумения", които изглаждаме постепенно. Така, че кураж!
Кмира, поздравявам те, освен за огромното ти търпение към детето и за това, че си от Хасково (моя раден град към който имам специален сантимент). И ние сме много общителни към непознатите, даваме целувки наляво и надясно, но с времето - все по-малко.
Кудкудяка и аз си мислех като теб, че съм много търпелива и от мен ще излезе перфектната майка. Като с магическа пръчка. Да, наистина не става така. Понякога не мога да се позная, уж бях човек с волски нерви! Нямах проблеми с приемането на детето, по-скоро с факта, че живота ми се промени тотално и завинаги. И ми трябваше време да свикна с това.
Успех на всички мами в начинанието на бъдат такива! И то перфектни

И аз от групата на майките, осиновили по-големи деца.
За първи път видях сина си, когато той беше на 2г.7мес.Поднормено тегло и ръст, малко думи в речника, много дефицити в поведението, на тази възраст беше мнооого далече от ползване на гърне, напр.Формално отговаряше на всичките ми изисквания, посочени в доклада/ бях посочила възраст до 3год, като се надявах, както всички на по-малко дете/така, че трябваше да се справя.

Дали защото аз самата цял живот съм се напъвала да бъда все сред първите, дали по някаква майчина интуиция, приех някак спокойно дефицитите на детето.Убедих се, че това са социални дефицити и реших, че ще ги преодолеем.По външен вид и поведение,както и  умения, синът ми наподобяваше дете на година и половина.Ами да, притеснявах се.Но ми помогнаха други майки на осиновени деца, споделяйки че социалните дефицити са нещо естествено и преодолимо.И сега детето ми говори по-зле от други деца, само от броени дни сме махнали памперса, чудо да стане не може да нареди пъзел.Но наистина, нищо му няма!Дала съм му пълна свобода и го приобщавам към света по метода на удоволствието.Не му се редят пъзели- добре.Много обича да пее-чудесно!Пеем заедно,така учим думи и понятия.Играем ролеви игри/доста неуспешно от моя страна,защото нещата се въртят около техника и коли, а аз дори нямам шофьорска книжка/Но помага за ориентация, логика и учене на думи.
В началото четях в Нашите деца, че биологичните деца на тази възраст "обожават книжки".Моят не ги поглеждаше.Бутах книги и в ръцете на майка ми/ пенсионирана учителка/, а тя се смееше- Ами за какво му са, още не ги харесва,на което аз издивявах.Само след шест месеца /май няма още и шест да сме заедно/ синът ми обожава, не ами си умира за книжки.Но не какви да са, не всички са му интересни.А точно класиката в приказките,вечните книги на всички поколения деца, книгите от моята детска библиотека

Анжи,, ако много се притесняваш, заведи детето на специалист.Просто за да си спокойна ти.Но убедена съм, във всеки човек има нещо уникално и слагането на хората в калъп чрез разни средностатистически знания и умения може само да навреди на развитието на детето.Много по-ценно е да откриеш негови специфични и уникални умения, отколкото да се стремиш да го изравняваш.
Моето дете е гледано в един от най-добрите домове в България, вероятно и най-добрият като чета написаното тук.И пак има проблеми- липсата на обич и индивидуална грижа е нещо пагубно за децата, както и намирането на любовта кара децата / и възрастните ,разбира се/ да цъфтят и да летят след мечтите си!

Малко ОФФФ и не знам дали му е мястото тук, ама все страдам от липса на време.
Момичета, не мислите ли, че би било добре да спретнем една тема на тази тема, която евентуално да заковем - така хем кандидатите ще имат понятие какво ги очаква при взимане на по-голямо дете - не само дефицитите на детето, но и тези на майката /ако мога да ги нарека така/, хем човек като вземе детето, няма да се чувства така ужасен от собствените си реакции. Ако идеята ми е добра, моля някой по-знаещ и можеш и по-добър от мен в перото да сложи началото.
Иначе инфо има, но то е разпръснато из целия форум и човек трудно се ориентира.

нещо като осиновеното дете в къщи - месец първи ли

Ами нещо такова, но да се набива на очи, че не става въпрос само за чувствата на детето, но и на майката. А и не е само първия месец, ами направо година.
Не си доспивам напоследък и хич не съм по мисленето.

Фоксче прекрасна идея. Всъщност тази тема май ще е най-важната и полезната. Какво се случва и какво не се случва през първата година на детето в къщи. Нещо такова. От какво да се страхуваме като родители и от какво не. Как майката приема себе си в новата си роля.Определено ще е от помощ за всички майки. Аз научавам от тук, например, че много от реакциите на моето дете са характерни за повечето осиновени деца.

Благодаря на Всички  Ви, НЕОЧАКВАХ, ЧЕ ЩЕ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ОТЗИВИ. БРАВО НА ФОКСЧЕ, ЗА ИДЕЯТА ДА СЕ НАПРАВИ ТЕМА КОНКРЕКТНО ЗА ТОВА, КАКВО ПРАВИ МАМА, СЛЕД КАТО Я СПОХОДИ ЩАСТИЕТО ДА СИ ИМА ДЕТЕНЦЕ. СПОРЕД МЕН ВСИЧКИ  СЕ ИЗПРАВЯМЕ  ПРЕД ПОЧТИ ЕДНАКВИ ПРОБЛЕМИ И СМЕ ЕДНАКВО НЕПОДГОТВЕНИ КАКВО ДА ПРАВИМ.
АЗ СЪМ С МОЯТА НИЯ, ОТ 6.12.2008Г, Т.Е ВЕЧЕ ГДИНА И МАЛКО.
ТЯ Е МНОГО ОТВОРЕНО, КОМУНИКАТИВНО И ПОЗИТИВНО ДЕТЕ. НЯМАШЕ ПОЧТИ НИКАКЪВ ПРОБЛЕМ С ВРЪЗКАТА С МЕН И МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ/ АЗ Я ОСИНОВИХ И ОТГЛЕЖДАМ САМА/.
АЗ СЪЩО СЪМ ПОЗИТИВЕН ЧОВЕК, НО  В НИТО ЕДИН МИГ НЕ СЪМ ИМАЛА КОЙ ЗНАЕ КАКВИ ОЧАКВАНИЯ  ОТ ТОВА ДЕТЕ. АЗ Я ОБИЧАМ И И ТЯ МЕ ОБИЧА, ТОВА СИ ГО КАЗВАМЕ ВСЕКИ ДЕН ПО 10 ПЪТИ.
ПРОБЛЕМА, КОЙТО МЕ ТЕРЗАЕ Е СЛЕДНИЯ- ТЯ ВЕЧЕ Е НА 6Г 10МЕС. И БИ ТРЯБВАЛО ДА Е В ПРЕДУЧИЛИЩНА ГРУПА , АЗ Я ОТЛОЖИХ ПО СЪВЕТ НА УЧИТЕЛКАТА Й, КОЯТО БЕШЕ В ЛОГОПЕДИЧНАТА  ДЕТСКА ГРАДИНА, НА БУЛ. СВ.НАУМ, С ПРЕЗУМЦИЯТА ДА СЕ СЛЕДИ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО, ДА СЕ ЗАБАВИ ОТИВАНЕТО Й В УЧИЛИЩЕ С ЕДНА ГОДИНА, ЗА ДА НАВАКСА И ДА НЕ СЕ КОМПЛЕКСИРА ??!! НО КАТО ВСИЧКО ХУБАВО В ТАЗИ ДЪРЖАВА НАПРАВИХА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ГРАДИНАТА,  ГОЛЕМИ ГРУПИ, СМЕНИХА СЕ УЧИТЕЛКИТЕ И ЛОГОПЕДА Й И  СЕГА СЪМ ПРОЦЕС НА УМУВАНЕ, КАКВО ДА НАПРАВЯ . ЖИВЕЯ В МЛАДОСТ-1, НЕ ИСКАМ ДА ПЪТУВАМЕ ЧАК ДО ЛОЗЕНЕЦ, НО КАКВА ГРУПА ДА ТЪРСЯ И ТО ПО СРЕДАТА НА ГОДИНАТА ???? ДАЛИ ГРАДИНА С 5- ГОДИШНИ, ДАЛИ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА, КЪДЕТО СИГУРНО НЯМА ДА СЕ СПРАВЯ/ ЗНАЕТЕ ПРОБЛЕМА С КОНЦЕНТРАЦИЯТА/ ДАЛИ БАЯ СКЪПОТО  МОНТЕСОРИ ??? БЯХ МНОГОСЛОВНА
В ПОДКРЕПА НА ФОКСЧЕ ДА СЪСТАВИМ СПИСЪК С ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ С КОИТО СМЕ СЕ СБЛЪСКВАЛИ , ПЪК КАК ДА ГИ ОФОРМИМ ВИЕ ЩЕ КАЖЕТЕ , АЗ СЪМ НОВАЧКА ЩЕ ПИША ПАК СЛЕД МАЛКО, ДА СИСТЕМАТИЗИРАМ И ЗА СЕБЕ СИ НЕЩАТА !!!! ОБИЧАМ ВИ , ПРИЯТЕЛКИ !!!!

Анджи, много бих искала да ти помогна със съвет, но ти най-добре познаваш детето си и неговите възможности. Вече сте доста време заедно. Ако прецениш, че е по-добре да не избързвате - остави я с 5-годишните, ако пък мислиш че с малко помощ от твоя страна ще се справя в подготвителна група - запиши я там. Е, много ти помогнах, няма що, но само това мога да ти кажа.

И аз да споделя от моя опит за раздаването на целувки и прегръдки на всеки ,който обърне внимание на нашата госпожица.Всъщност това се нарича "разстройство на привързаността" и ние работим над това.Сега се учим,че се целуват и прегръщат само близки хора,а госпожите,приятелите и останалите хора не.   Липсвало и им е внимание и ласки  много години/в нашия случай почти 7/ .Иначе бързо се научи да бъде учтива,да използва вълшебните думички,но има много думи от ежедневието,на които не им знаеше значението,но пита за всяко нещо.Пък първата книжка ,която " оцвети" е с черен молив./Това докато я бях оставила да я гледа батко и,а той играел на компютъра/Не беше никога оцветявала съответно,контурите въобще не бяха спазени.Моториката беше зле развита ,по -точно финната и добре,че успяхме да я отложим от първи клас и сега наваксваме в подготвителна група.Килограмите и бяха 14 при ръст 109 на 6 години и 9 мес.Сега след 4 мес. наддава като бебе-вече 17,800кг. и 112см .Всичко постигаме с много търпение ,гушкане и много взаимна обич. 

ХМ, едни не си доспиват, а за други спането е ненужна досада...

Запалихте ме!

Сегаа..., ако ще е тема за спецификите при родителстване на осиновени по-големи деца би могло да си я кръстим така-ясно е за какво иде реч.
 

Ако ще нищим промените в деца и родители, провокирани от встъпване в новите  житейски роли и отговорности... ето едно примерно предложение, което нахвърлих:


Тема: Срещнахме се-ами сега? Детето ни е у дома-първи стъпки едни към други...

Представяне на темата:

И така… след много мечти, надежди, битки и препятствия сме родители-“обебели се” (понякога с деца на поняколко години)…

Тази тема е за специфичните явления, на които се натъкнахме в началото на съвместния ни живот с нашите деца; както и за неочакваните и непознати ни дотогава чувства, емоции и терзания, които нахлуха в мислите и душите ни на родители…

Какво се случи и как се справихме с него и го преотдоляхме?...

***
Може пък и темата да бъде представена с горните цитати маркиращи инициирането и същността й!?

Изборът и следващите идейни предложения са Ваши!

Аз съм "за" и много ми харесва.

Анжи, със сигурност помощта от професионален логопед е от помощ.
Ако имаш възможност, това е хубаво за детето.
За съжаление аз спрях голямата ми дъщеря преди време, защото вече нямам физическа възможност да я водя, но си "откраднах" много методи на работа и гледам да ги използвам у дома.

Много важно е самите ние да се стараем да говорим отчетливо, ясно и правилно с децата.
Карай я да произнася трудните думички на провлачени срички, така им е много по-лесно. Още по-забавно им е, ако звучат даже напевно.

Потърси упражнения или съвети поне за упражнения, за специфичните звуци и го правете на игра вкъщи.
Аз използвам и времето в колата много пълноценно.
Докато карам или упражняваме думи, или пеем, или броим... няма как, време трябва да се краде.

Ще ти кажа едно.
На какъвто и специалист да я заведеш, работата с теб у дома си остава, но ти със сигурност си го знаеш.
Търпеливо и с много поощрения. Измисли някакви форми на награди. Много се радват на някакви изрязани картинки, например.

Всъщност, децата наваксват с бясна скорост. Но не бива да сравняваме с връстниците им, расли от рождението си в семейство.

Истината е една и вече всички осиновили по-големи дечица я знаем: не е никак лесно и е нужно колосално търпение.
Колкото по-голямо дете, толкова повече търпение, време и работа са нужни.

Опитаха се и на мен да ми кажат да отложа момичето ми.
Не съм съгласна.
Първо, децата не са глупави, а просто за кратко време се налага да попият толкова много впечатления и знания! И го правят!
А емоционалните им състояния, а адаптацията, а въпросите, а осъзнаването на действителността?
Деца, които за около две, три години, трябва да се справят с всичко това и да се изравнят с връстниците си, имат и ресурсите, и способностите да се справят чудесно в първи клас.
По-добре в среда, където заобикалящите ще я теглят напред, отколкото с комплекса, че е най-голямата в класа.
Че нали затова са и "изостанали", не е само заради липсата на ласки, а защото са стояли заедно с деца, предимно по-малки?
Предполагам, че повечето деца, дори и над 3 години са осиновени от ДМСГД? Нали?
Това е мое решение, обаче.
Просто споделям защо смятам така.

А за концентрацията и буйността, наистина не бива да бързаме с диагнозите, макар че, аз бях една от първите, които се побъркаха на тази тема. Дайте им време и ще видите, че се променят. Но време. Не месец, два. Нали все пак не са били месец, два в институцията?

Съгласна съм с това, че у нас практиката да се предлагат по-големи деца за осиновяване, без никаква подготовка на родителите е абсурдна!
И честно казано, смятам, че българката е уникално оправна и умна жена.

В още един пост, че първия стана като слон...

Анжи, нека рисува! Много!
Всички деца обичат да драскат, да рисуват, да мацат.

Игра с пластелин, с обикновени бобени зърна. Правете някакви колажи с боб, леща, ориз. Голяма е, предполагам няма да си ги завре в носа!
Няма значение дали ти умееш и дали ще й се получи особено сполучливо. Да пипа, да рови, да развива ръчичките.

Почнахте ли да пишете лека полека?
Ако не, спокойно, ще видиш как ще те смае изведнъж! Моето момиче, както не можеше една точка и черта да направи, сега... пише ръкописно, от има няма два месеца!

Но над две години, тонове с хартия изписахме и изрисувахме.

Влез в Нашите Деца, там има теми със страхотни идеи как да се забавляват децата с креативни неща. Как можеш сама да си правиш пластелин! Всичко с подръчни неща.

И аз съм на мнение, че детето трябва да върви с връстниците си. Моето дете беше почти на две години и половина, когато тръгна на детска градина и знаеше 10 думи, които само аз разбирах, в общи линии беше буквално дошло от гората. Още първите седмици в детската градина се забеляза страхотен напредък, беше като огромен тласък напред. Знам, че разликата във възрастта е голяма и дете на две и половина не е като дете на пет, но определено вече съм на мнение, че за дете, живяло дълго в институция, специално по отношение на наваксването, общуването с връстници, отглеждани в семейството си от раждането си, е безценно. На мен този напредък много ми помогна в общуването с детето ми, защото започна да разбира думите, които му казвам и от там комуникацията ни се улесни много. Грижата в семейството трябва да си върви ръка за ръка с общуването с връстниците, расли в нормални условия.

Аз също имам момиченце на 6 години. Дойде в къщи на 4 г. и 7 месеца. Ами трудно е, много е трудно, и аз се оказах много неподготвена. Бяха минали месеци, когато схванах, че тя просто не ме е разбирала какво и говоря-не знаеше смисъла на елементарни думи. В началото, когато нещо не и изнасяше, изпадаше в страхотна ярост и ме наричаше : тъпанарко, простачко, мръсна циганьорко Все още от време на време ми иде да се гръмна, че не успявам да съм такава мама, каквато ми се иска. А все пак тя е второ осиновено дете в семейството. Но пък, са най-прекрасните дечица

Ох, Руми, душица! Знам че не е за смях, но ме върна назад. То пък все едно преди 10 години е било... само малко над две са, всъщност, но като я гледам как се е променила, сякаш наистина са 10! После викаме, не напредват... Друг път! Ние забравяме!

Дай, да те разсмея малко, че и другите.

Девойката Ирина, която на навършени 4 години, носеше дрешки за 2 годишно, дребна, крехка... кукличка, почти на говореше. Тук - таме някоя думичка, рядко разбираема.
Та все още сме съвсем пресни и детето си носи още "екстрите" от институцията.
Карам аз кола и возя нея и баба й.
Един ме засича ужасно и аз започвам да редя гневни думи, но съвсем цензурни.
Детето вече явно изпитва някакъв вид отношение и привързаност и като ме вижда ядосана, решително взима страната ми и силно и съвсем отчетливо извиква отзад: Еййй, пу*каааа! (извинете...) 
Баба й, която не се скандализира лесно, си глътна езика... 

Мисля ,че би било добре заглавието  на темата да бъде"Родителстване на осиновени по големи деца" .


Тема:
Срещнахме се-ами сега? Детето ни е у дома-първи стъпки едни към други...

Представяне на темата:

И така… след много мечти, надежди, битки и препятствия сме родители-“обебели се” (понякога с деца на поняколко години)…

Тази тема е за специфичните явления, на които се натъкнахме в началото на съвместния ни живот с нашите деца; както и за неочакваните и непознати ни дотогава чувства, емоции и терзания, които нахлуха в мислите и душите ни на родители…

Какво се случи и как се справихме с него и го преотдоляхме?...
Може в тази тема да се обединят и другите подобни;
"Осиновеното дете в къщи-първи месец"
"Следосиновителна депресия"
Лично аз -нямах компютър и интернет в къщи,имаше/има/на работата .Започнах да ви чета когато си прибрахме детето в къщи,а и намаля работата ,че можех да седна зад компютъра.Само , че докато прочета не оставаше време за писане и споделяне,а и бях в следосиновителна треска.Благодарение на прочетеното споделено от вас осиновителките минали вече по този път, аз се оспокоих,че не само аз в този период съм объркана и бошуват противоречиви чувства.Дори се почуствах агресивна,не можех да позная себе си.Бяха ни казали ,че родителите му не живеят заедно и са лишени от родителски права .На делото бяха извикали и биологичните му родители,не знаех докато не влезнахме в съдебната зала .Съдийката ги пита те дали са съгласни с осиновяването -те казват "Не" тя" Защо не се погрижихте за тях?".Отсъди ,че ние ставаме осиновители.Пародия.Никой не ме беше предупредил ,че тях ще ги викат в съда.Почуствах се като престъпник,радоста ми секна.Три месеца почти всяка вечер плачех/тайно/и убеждавах себе си , че не съм престъпник .Изпитах и изпитвам страх какво ще му кажа някой ден .Адаптацията е не лек процес през който трябва да се мине ,но никой не ме подготви за това.
Ще бъде добре ако имат право  осиновителите на платен отпуск 6 месеца.
Детето се адаптира  по бързо от мен.
Девет месеца - сега сме съвсем други .ПО близки.
НЕ Е СТРАШНО ДА ОСИНОВИШ ПО ГОЛЯМО ДЕТЕ.казвам го на кандидат осиновителите ако прочетат тук.
Добре е ,че си правите срещи в София ,въвВарна. Ако има някой от Хасково ще се радвам да се видим.Мисля,че е добре децата да общуват ,а и ние да пием по едно кафе може и друго.Може да ми пишете .

Имам нужда от съдействие  някой да ми изрови линковете, както и на други подходящи разчепквани теми и ако речете оформям темата.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=258787.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=268577.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=260686.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=143165.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=134882.0

http://www.detstvomoe.org/


Това, набегом, намерих.

Aист, това е линка към самият блог.

Извадих три линка, които са към статии, засягащи темата:
http://www.detstvomoe.org/archives/66
http://www.detstvomoe.org/archives/64
http://www.detstvomoe.org/archives/133

Ако са от полза...

Благодаря за помощта при селекцията на линковете.   

За мен така зададени темите продължават да са две- едната, касаеща поведенчески специфики  на детето и изобщо на ситуацията в къщи, когато е мъничето е осиновено след по-продължителен престой в институция; а другата тема: разискваща емоционалните промени (или усещания), които родителите сварват в душите си...
Дебна за малко време и свежа мисъл за да формулирам и оформя темата(те)... Какво казвате заявители и четящи- да го правя ли?   

Давай Венесиас!

Румяна  мръсна циганьорко  браво мамче, че това детенце дето не е чувало мили думи е второто осиновено в твоето семейство...ще премине това състояние, с каквито епитети е наричано ..с такива си общува и то, но ще забрави...
kmira.....съвсем изчерпателно е разказала през какво се минава в общи линии, другите са допълнили, но при всички нас с осиновени големи деца се повтарят почти едни и същи проблеми и преживявания  обаче с мноооооого търпение и много нерви + обич , ласки и много приказване и обясняване...нещата влизат в релсите! За тези , които незнаят моето момиче го взехме на 5г 6м....също с всички белези на 3годишно , а сега е http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6564416  вече на 17г

 Дидка ,Румяна да са ви живи  и здрави дечицата.
Моето момче за сега е много мил и гальовен,мислех че ще донесе от градината ,но за сега няма.Лятото в парка беше попило някои думички та се обяснявахме и после вече не ги употребява.

Дидка дъщеричката ти много е пораснала и се е разхубавила.