Възпитание

когато тръшкането продължи дълго предлагам зрънчо,сок,играчка.Накрая като викна веднъж и всичко свършва.Не искам да му викам,но трябва да има респекс от мен и да знае,че мама като говори той трябва да слуша

Докато реве, едва ли можеш да говориш спокойно с него - само ще се дразни още повече Имам чувството, че ако не всички, то повечето деца минават през такъв период. Аз лично бих изчакала да се нареве поне малко, т.е. да мине силният рев в началото, и едва тогава бих поговорила с него. С моя обикновено така процедирам, или пък го гушвам (ако ми позволи) и гледам да му отвлека с нещо вниманието.

Не знам, при всяко дете е различно

До 3 г. дъщеря ми не възприемаше нищо, игнорирах я в такива случаи, без да обяснявам нищо, ако сме на разходка - за ръката и вкъщи. После вече стана човек и разбира какво й се говори.

Дъщеря ми в момента е в този период дано мине бързо

Ако се случи навън- за ръката и се прибираме. Често изглежда, че направо го влача пред критичните и изумени погледи на разни баби...

Ако сме вкъщи- правя се, че не го чувам или му казвам да отиде в другата стая да плаче на спокойствие. Или повишавам тон. А напоследък сядам до него и се правя, че плача и аз /ама аз водя по децибели / . Млъква и ме гледа втрещено. Засега действа.

Дете на година и два месеца изпаднало в истерия определено няма да разбере от приказки,колкото и да му обясняваш. Метода с игнора на тази възраст действа.По късно вече, не.

Бебо като се разреве от лигня (то се познава) заставам пред него и започвам да го имитирам ама рева по- силно. Той ме поглежда втренчено с много интересен поглед, забива пръста в устата и замлъква огорчен, че не ме е направил на дупе По-често обаче повишавам тона и му показвам показалец с думите "Нали знаеш, че така не е правилно!" ... той млъква за малко и после спирам да му обръщам внимание.

Темата е сериозна,разбира се,така че извинете за отклонението,но не мога да се стърпя...големи сте сладурки,много ме разсмяхте!
 

Аз все още не съм имала чак такъв проблем,но никога не е късно... Когато дъщеря ми реве от глезотия я поглеждам насърчаващо с думите "А по-силно можеш ли?Не те чувам,давай по-високо!" Обикновено млъква,но понякога продължава да хленчи сравнително поносимо още известно време!

Абе, да не са зъби...   Той и Иван изпада в пристъпи, но не без причина. Иначе тръшкането за нещо  вече е обичайно, но за щастие много лесно се залисва-давам му да отваря и затваря врати или капака на тенджерата   Ако нищо не помогне му пускам "Бебе Айнщайн"-при нас това винаги работи 

Големият ми син беше така до 3 г.  от инат се захласваше до припадък. После се промени коренно и стана много добър и разбран. Моят съвет е да „изтраеш“ детето си , ще  мине  този период.

Нормална част от развитието е. Това е положението. Каквото и да направиш, няма да промениш особено ситуацията.

Още не сме стигнали тази прословута с инат и тръшкания възраст 1-4 години, но вече съм се "подковала" с The Happiest Toddler on the Block, Karp, H. - ако можеш да си я поръчаш/намериш отнякъде, мисля че ще си решиш проблемите с поведението на детето през следващите 2-3 години.

Моя също се инати.Доста.За жалост,от нищо не разбира.По-точно така му изнася.Ако го оставя да реве,няма млъкване,ако го игнорирам,още повече реве.Докато не му се извикам с по-строг тон,не става.Лошото е,че знам,че не бива,но....какво да го правя.  

Ние също минахме през този период. Разходките за мен бяха някакъв кошмар. Непрекъснато се тръшкаше за щяло и не щяло по улиците. Писъци , ревове, търкаляне по земята. Сега сме в по лека форма на инат, прави тези магарии само в къщи . Заредила съм се с търпение и чакам да отмине този период.

Ау,това все едно аз съм го писала...и моята е същата.

И при моето дете сега е подобен период. Опитвам се веднага да му отклоня вниманието с нещо интересно.

Ние спадаме към инатите...зодия Овен

Но нормално е,ще отмине друго ще дойде

Моят син сега направи годинка и аз имам чувството че от тогава положението и при нас стана такова тръшка се иде мъка неволя тропа с крак.Ако сме у дома и аз се правя че го няма или лягам до него и започвам и аз да пищя и ритам и той се стресне и спира

Аз съм забелязала, че моят син изпада в такива истерии най-вече, когато е гладен, жаден или уморен. Затова като се тръшне предлагам вода или сок и в много от случаите има положителен резултат, също така като знам, че му е време за сън гледам да не го излагам пред дразнители.

Същата работа е и при нас. Само нещо да не му се разреши и започва да се въргаля по земята и да пищи. Даже веднъж ме удари, защото не му разреших да вземе един нож от масата. Навън сме голяма картинка. Опитвам се да му отвличам вниманието, приказки и крясъци на тази възраст няма как да помогнат. Забелязала съм, че особено непоносим става, когато му се спи.

Когато са в такава ситуация децата ми , най-често се опитвам да им отвлека вниманието.
След време, като се успокоят говорим вече по-спокойно. И мисля, че тогава ме чуват и разбират.

Аз имах сходен проблем. Дребосъчко като се ядосаше направо сядаше на земята и си удряше главата в земята докато не стане каквото той си е наумил. Бях се видяла в чудо , защото не му пукаше дали го прави на паркета или на асфалта. Единстеното, което помогна бе много гушкане и много обясняване какво всъщност го е ядосало и какво се случва с него. Децата на тази възраст са егоцентрични и имат проблем с изразяването на емоциите. Нужно е да им се обяснява много независимо, че в момента детето реве та се къса. Гушкаш и обясняваш. Никога не съм го оставяла да се нареве или пък да го игнорирам. В момента тези избухвания почти сме ги овладели-сега само потропва с крачета и мрънка.
Повечето от проблемите свързани с възпитанието на дете до 3 години са описани тук : http://www.teachingstrategies.com/page/IT2_Overview.cfm

и моето момиченце много се инати и плаче,но мисля че игнорирането влошава нещата!аэ се старая да и привлека вниманието към нещо друго и се успокоява а в по тежки случай само прегръдка помага!мисля че няма място за срам,просто някой деца са много емоционални и трудно свикват с това че не винаги поучаваш това което искаш!

така е , да .Много здрави  нерви се искат , но върши работа
Инче съм гушкала , говорела ...не .Ставаше още по зле .

Търпение и спокойствие всичко това е някакъв период който ще отмине  .

И аз игнорирам.Ако сме на вън,просто процедирам по същия начин,веднъж прекали и се наложи да се приберем.Случвало се е и да повиша тон,когато вече ме изкара извън нерви.

Мисля,че не е добре да се правим,че не го забелязваме.Ами то нали затова плаче-иска още внимание.Правилно постъпват тези майчета,които казаха,че започват да го гледат втренчено и  се опитват да го имитират.Детето не трябва да се чувства забравено,нелюбимо. Ако то плаче,  вероятно е гладно,боли го нещо,неудобно му е,недоволно е. Не плаче, защото му е кеф да ни тормози – това е сигурно. Ако се тръшка,значи иска внимание.
 По някои от кабелните  тв върви шоуто "Бавачки".Много полезни неща могат да се видят там,включително и такава ситуация.

Моята дъщеря, е малко по-голяма, сега ще навърши 3г.Преди нямаше проблем, не се е тръшкала, викала, но е голям инат.Кажи ли "Не"- край.Обяснявам и,говоря и ,опитвам се да и се противопоставя, но "НЕ" - това е .И не отстъпва.Знам ,че със сила няма да я накарам , с шоколад и сладко мога да я подкупя, но не искам и затова предпочитам да намеря вариант да и покажа ,че така няма да повлияе на моето решение.Ако Тя не иска да направи нещо за мен, и аз няма да направя нещо за нея.

Тази стратегия най-много ми допадна. Децата не плачат случайно или от глезотия, всеки плач си има причина и е опит детето да изрази някакъв свой проблем, дори когато то самото не го разбира добре. Ако го игнорираме, няма да му помогнем да разбира собствените си чувства, а само можем да го научим, че те не са важни и е по-добре да ги подтиска. Същото става и ако се скараме.
Последното, за което трябва да се притеснява една майка, е какво ще си кажат хората наоколо, ако детето й плаче.

първо попитай сама себе си защо те е срам от това, че детето ти плаче на публични места. чувството на неудобство пред другите, че не си добра майка и не знаеш как да се справяш и 'възпитаваш' детето си нямат нищо общо с твоята връзка с детето ти. още повече ти е ясно, че това е нормално детско поведение и хората, от които се срамуваш, също са изпадали в твоето положение. след това се замисли ти как би се почувствала, ако си разстроена и тъжна, а мъжът ти те игнорира, защото така си мисли, че ще ти мине по-бързо. в този момент предпочиташ да е до теб и да те изслуша, нали? опитай се да разбереш защо се държи така детето ти. това е период, в който то израства и открива нови и нови неща. може да се държи така, защото иска повече (показване на) любов от твоя страна. може да сте му поставили прекалено много ограничения и то да се опитва да се освободи от тях. може да няма конкретна 'голяма' причина, а най-различни малки ежедневни неща, които го разстройват и му е трудно да се справи сам с тях. не го игнорирай, не се опивай да го разсееш, не му предлагай лесни решения само и само да забрави какво го е разстроило и да престане да плаче. говори му, че разбираш, че е тъжен, защото еди-какво си (напр., че си го облякла, когато е искал да постои още време гол и т.н.), без драматизации от твоя страна и без оценки на неговото поведение. може да ти се струва абсурдно за толкова малко дете, но с времето, то ще разбере, че това, че изразява чувствата си (яд, страх и т.н.) не предизвиква твоята гневна реакция, а напротив - твоята любов и подкрепа.

самата дума 'възпитание' налага асоциации с 'контрол' и 'дисциплина'. детето расте щастливо и сигурно, не когато се чувства подтиснато и контролирано от родителите си, а когато знае, че те го обичат и подкрепят дори и в трудни за него моменти.

бих се посъветвала с психолог. не вярвам на твърдението, че децата плачат без причина, а още по-малко подкрепям идеята да се вика в такъв момент на детето. явно нещо го измъчва, но и то не го осъзнава или не може да го обясни. забелязала съм, че дъщеря ми, която е едва на 5 месеца, когато имаме примерно гости, както се смее, изведнъж заплаква силно и не желае повече да види и чуе никого. възможно е детето ти да има нужда от повече време "за себе си" или да не е в настроение за нещо, което правите в момента.   

Съгласна съм с мнението на momo.
Изблиците на инат и истерии са с цел да предизвикат ответната реакция. Т.е. да стане на неговото. Игнорирането може и да действа, аз сега прилагам по особен вид игнориране - говоря си с него все едно не се е тръшнал да реве. Ако не подейства(обикновенно търся помощ от него, напр. да простираме заедно - той се гордее, че е помощника на мама) гушкам и обяснявам. Докато беше по-малък обясненията отнемаха отчайващо много време, но вече бързо схваща, че няма да стане на неговата и се налага да повтарям само причината да не стане както той иска. Като по-малък пробвах и друга тактика, която имаше успех - започвах да се занимавам с нещо, което му е интересно, без да го карам да се включи и той. Правех го така, че да ме види въпреки реките сълзи  и след минутка вече се присламчваше, бършейки сълзи и молейки ме да му избърша ръцете, защото ги е "насълзил". 

Имала съм такива случаи с малката ми дъщеря -всичко на всичко е правила 3-4 пъти такива изблици на рев.Това обаче аз не мога да го определя като "инат".Може би в такъв момент  самото дете иска нещо,но или не може да го обясни или пък ние не разбираме.Когато имахме такива проблеми я гушках,успокоявах,карах я да обясни какво иска или да покаже.Ако не помагаше се опитвах да и отвлека вниманието -вземах една играчка и започвах да  и се карам и пошляпвам,абе общо взето се правех на клоун,докато я разсмея.

В отговор на мамчетата ,който ме упрекват за срама първо-сигурно е без да иска но винаги си проявява характера на централната улица ,ние излизаме там защото ни е най-близко и безопасно за разходка пеш.Там се инати защото се опитвам да го хвана за ръката,за да го дръшам иначе пада и винаги е охлузен.Вариантите са два или да го оставя да падне и да се разреве от болка или да го дръшам за ръката и той да реве , затова че го дршам.Вие кой бихте избрали за вашите деца? Второ има моменти когато реве и не иска никой да го закача , в противен случай почва по-силно да реве.Понякога когато реве от инат , например като не сам му дала шишето с вода , защото той е решил да си прави локвички , реве без сълзи просто така седи и си реве,започна ли да му обяснявам той разбира че искам да му помогна и почва да ми се моли обяснения не помагат той си знае неговото.Пробвала съм да му дам шише без вода ,но той не го иска и пак започва да реве.Понякога само ме пробва ,забелязала съм го има случай когато иска нещо и ако не му го дам ,и то не за6щото се опитвам да надвия а защото не е за игра той започва да скимти и ако не му обърна внимание спира .Извинете ме ,но не съм съгласна че трябва да му угаждам всячески,та "малчо" понякога плаче за ножа,как да стане ми кажете .Относно обичта ми към него тя е без гранична повярвайте ми,това бебе е чакано с години,едва не го загубих при раждането така ,че не се съмнявайте ,то е смисълът на моят живот единствено той е способен да ме разсмее и да ме разплачеза секунди много мнгог го ОБИЧКАМ моето сънце .Благодаря Ви за отзивчивостта.

Едва ли има родители, които да не са попадали в подобна ситуация.
И аз, подобно на много други майчета хващам за ръка и водя безцеремонно у дома, не говоря нищо и не обяснявам, ако е много разлютен  , ако е ревнал за някоя глупост и положението е поносимо  , се старая да го успокоя.
Търпение, ще премине и това чудо.

При нас проблемът е сходен. Не знам понякога как да се справя. Толкова своенравно, палаво, буйно, диво, непослушно и инатливо дете не съм виждла. На 2г. и 6 м. ми прави номера, а като порастне не знам какво ще е. Понякога пляскам шамар по дупето, но и това не помага. С разговори не става, с гушкане не става, с лишаване от ТВ или компютър пак не става, а както казах и шамар не помага. Оставя ли я да реве, не знам колко дълго може да издържи, а и аз колко ли ще мога. Миналият ден реших да не отстъпвам и да видя кога ще спре да плаче сама - минаха 50 мин и не се стърпях, стана ми мъчно за нея, отидох и я гушнах. Но тогава започнаха манипулациите - колко много ме обича, целувки ....... целият репертоар. Докато се усетя и нови бели бяха свършени. Понякога получавам аритмия и смуча валидол. А съм на 31 /все още/. А така ми се иска да слуша поне малко, да мога да се разхождам с нея без да се притеснявам, къде отивам. Дано с възрастта нещата се променят. 

Аз бих го оставила да върви сам, щом иска. Дори да падне няколко пъти, това ще му помогне много по-бързо да се научи да върви стабилно сам. Очевидно той точно това иска. Всички деца падат понякога. Ако искаш сложи му ръкавици и някакви по-меки дрехи - сега поне е зима и няма нужда да се охлузва на гола кожа.
За водата също давам - играта с течности е супер интересна и развиваща за децата и трябва да имат възможност да си играят. Можеш да го пуснеш да го прави в банята, ако не искаш да мокри мебелите. Или пък в мивката, стъпил на стол. Има много неща, които могат да се измислят. Съвсем естествено е дете, на което не се дава да върви свободно и да играе с толкова безобидни неща като шише с вода, да се бунтува.
А за обичта няма нужда да ни убеждаваш, абсолютно сигурни сме, че си обичаш детето, може би просто трябва да му дадеш малко повече свобода да се развива.
Ако плаче за опасни предмети, е ясно, че не може да му се дават, но и забраните трябва да са разумни, иначе ще има бунт. Също така винаги е добра идея да предлагаш алтернативни варианти, така че детето да разбере смисъла от ограничението. Например не може да си играеш с шишето тук, защото ще намокриш, но може да си играеш с него в банята. Или не може да си играеш с ножа, но може с лъжицата или с черпака. Добре е да има някаква позитивна алтернатива, когато нещо не позволяваш. Ако просто забраняваш безусловно, "защото аз така казвам", детето ще се чувства насилено и може би обидено, че така му се налагаш.