дете?

Ако започнеш да се замисляш за всичко, никога няма да дойде точният момент. А не дай Боже, да не стане така, че когато ти си готова да не се получат нещата.

Според мен, подобна дилема не съществува.
Дори като фраза ми звучи нелогично.
Дете или искаш, т.е. - си решил, или не.

Ако гледаш финансовата страна на въпроса то тук в нашата мила родина все няма да ти стигат парите, от друга страна това не е причина (естествено ако не живееш в най-голямата мизерия) да нямаш дете. Начин винаги се намира, ако чак толкова си го закъсала, все някоя майка ще ти даде дрешки, друга умалялото креватче и т.н. пък съм сигурна, че гладно няма да си легне детенце особено, когато има двама обичащи го родители.
Действай и недей да мислиш, защото колкото повече мислиш, толкова повече ще ти се струва, че още не е дошъл момента...

Почти на 100% отговарям на описания от теб профил, с единственото условие: след като седиш и така го умуваш, явно не си готова за дете или по-скоро да се откъснеш от работата. Абсолютно разбирам терзанията ти, но довода с тиктакащия часовник ми е малко размит...Кризата няма да трае 100 години, почувствай се готова, уреди си служебните неща и раждай...То ще го усетиш, няма толкова да го мислиш... 

аз на 30 определено не мислех за деца ... но пък и кризата не би ме спряла, ако съм сигурна, че искам.
за мен едното не пречи на другото ... в крайна сметка планирането на дете зависи от нас само до известна степен ...

Ако човек разсъждава от финансова гледна точка, никога няма да е достатъчно готов за дете и никога финансовото положение няма да е достатъчно добро.
Така че тук решението опира до доста други неща - дали искате дете, дали психически и физически сте готови за него.
Пари се изкарват в крайна сметка, но децата са нещо съвсем различно.

Ако съм на 30, ще избера дете. Финансови кризи все може да има.

Или искаш дете или не .

Криза винаги може да има!Ако родиш  и след година и  дойде криза...,какво ще го оставиш  ли???Особено след 30 -те,нямаш много време за чакане,а понякога дете не става от първият път!Парите никога не стигат!Просто се нагласяш според обстоятелствата!

така е, но какво очакваш да те посъветват тук по въпроса, като ти най-добре си знаеш дереджето?
наистина, човек е хубаво да е стабилен материално, като гледа деца, но това не е задължително условие. деца раждат хора във всякакво материално положение. ако виждаш възможност за положителна промяна в близките 1-2 години, можеш да изчакаш. 30 години не е "старческа" възраст за раждане на дете. аз с това мога да ти помогна.

Мисля, че или искаш дете или не. Годините съвсем не са без значение, така че довода за трийсет и няколко съвсем не е размит, а напълно реален. Аз лично никак не си правя илюзии с физиологичните дадености на жените и мъжете над определена възраст. Ясно е какво става с женската фертилност над 30...А по въпроса за финансите-кризи има и ще има занапред, ако човек ги поставя като основен приоритет в живота си никога няма да има деца.

Ами  сега направих 30, разсъждавах, като теб, но новината, че ще имам бебе ми дойде като гръм от ясно небе и да бях изненадана и  десет пъти повече бях щастлива, че ще стана мама и да ако не беше станало случайно/с моя приятел, казваме на бебчето "късметчето"/,  може би и аз нямаше да се реша още и да и сега ми се прокрадват мисли дали ще се справим, то ние ще се справим, то е ясно, но нали всяка майка иска най-доброто за детето си!

Така, че ако чакаш цял живот да стъпиш здраво на краката, както са ти казали и останалите, може  и да преминеш възрастта за раждане- пак ще се повторя, ако не се беше случило при мен, сигурно поне още 3-4 години щях да изчаквам!!

нищо не става с женската фертилност след 30. женската фертилност започва да намалява, в общия случай, след 37 г.

Ако си осигурявана върху цялата заплата, имаш 12 месеца, в които получаваш 90% от дохода си (или от максималния осигурителен 2000 лв.). Условие за това е да си била осигурявана 12 месеца преди това, което вероятно е така, щом обмисляш въпроса за дете. Тези пари не зависят от финансовото състояние на работодателя, а се изплащат от държавата в лицето на НАП/НОИ. Относно здравословното състояние на мъжа тук няма как да получиш съвет, тъй като това е риск, ситуация, които ти самата трябва да обмислиш... Дистанционен съвет не може да ти се даде. Според мен това, което най-много трябва да те вълнува, е дали този мъж/съпруг е в състояние да те издържа поне 1-2 години, дали ще получаваш майчинство първата една година, дали ти самата си готова да имаш дете, дали партньорът ти е в състояние и е съгласен да помага за детето, дали здравословното му състояние ще окаже влияние и върху детето... Хубаво е да имаш и някакви заделени пари, за непредвидени разходи. На 30 години все още се считаш във фертилна възраст, по последните статистики това е възрастта, около която в западния свят младите жени се решават да станат майки.

В случай, че питането ти е относно самата криза - засега експертните мнения сочат, че ще продължи минимум до края на годината. В България тепърва се очаква да се усети по-осезателно в реалния сектор, финансовият вече от месеци се тресе. Пикът ще е някъде около началото на лятото. След тези 12-18 месеца криза, ще последва период на възстановяване, който ще трае поне няколко години. България ще е силно засегната от кризата, тъй като е изключително зависима от чуждите инвестиции, очертава се неособено ясно политическо бъдеще, съпроводено с известни съмнения за стабилността на борда. Инфлацията ще расте като е пряко следствие от икономическата обстановка. В икономически план идните 24 месеца няма да са от най-стабилните.  

На фертилността нищо й няма над 30, на 29-годишна възраст е пика й. Над 35 се увеличава риска от някои генетични заболявания. До 40-годишна възраст, физически здрава майка е в състояние да износи нормално плода. Над 40-годишна възраст се увеличава риска за самата бременност. Най-важният фактор е физическото здраве на жената, което е строго индивидуално. Нека не размиваме темата.

Доколкото разбирам ти се притесняваш , че можеш от една страна да загубиш работата си (и без бременност) и също така , че и ако си бременна това също ще е мотив за работодателя ти, понеже не гледа с добро око на това. Но все пак според мен втория вариант е по-сигурния в такъв случай, защото имаш някаква закрила от закона, а освен това ако работодателят така или иначе смята да уволнява ти ще го улесниш, защото ще минеш на издръжка от държавата.
Поне за мен си разсъждавам така, аз също съм във фирма, в която се очакват уволнения и съм по-спокойна, че съм бременна. Дори и да решат да ме уволнят въпреки бременността и законите, винаги мога да си взема болнични, доколкото знам докато си в болнични също не могат да те уволнят.

Аз когато се изследвах за безплодие ми казаха, че пика е между 20 и 25 г. След това започва спад- до 30 е бавно, след това се забързва и след 35 спадът е много рязък. Т.е. след 25 годишна възраст ановулаторния цикъл е все по-често явление.

Абе не е баш нищо, защото по-трудно се получава. Да отлагаш заради кариера или други съображения- разбирам до 26-27 год.
След това ако една жена иска деца, трябва тази идея да й е на преден план. Поне според мен. Не че не може да забременее и на 39, но по-трудно е.

Рени, сигурно е така, след като това са го казали лекари. ... Аз базирах инфото на четени статии в интернет.

Дружка, то е ясно, че не можеш да планираш детето спрямо икономическата криза, защото тя няма да отмине за година-две. Майки с деца се наемат, става по-трудно при някакви по-ключови и мениджърски позиции. По-скоро си прецени ситуацията със съпруга, защото според мен това не е маловажен въпрос.

svetla, кариера не се гради до 26-27, а тогава тепърва се започва... До тези години се гради професионален опит. Разбира се, зависи и кой какво разбира под кариера.

Това беше причината аз да побързам с децата. Естествено, за сметка на други неща. Всичко е въпрос на приоритети.

Човек не може никога да се застрахова от всякъде. Колко родители с деца биват съкращавани? По тази логика ако се върви излиза, че не трябва да се раждат деца.

 
 Не е проблема само в забременяването, а и в износването и отглеждането. Чевек не остава здрав за винаги. А някои болести затрудняват износването на плода и самата грижа по детето е по-трудна с годините.

Бих пробвала пък каквото стане.

Естествено, че ще опитам!
Би имало много трудности, но ако това дете наистина е желано, всичко може да се преодолее! 

дружка, като чета мненията ти и по-нататък в темата.....струва ми се изобщо не си готова за дете. По-скоро мислиш за кризата, дали ще останеш на работа, дали ще те съкратят и т.н., отколкото дали искаш дете.
В такъв случай....по-добре не го правете и толкова.
Както казаха и други момичета, ако мислиш за това цял живот няма да имаш дете и цял живот времето и обстоятелствата няма да са подходящи.

По статистически данни, най-голяма раждаемост се наблюдава след война и криза, точно когато хората нямат почти нищо за губене, но пък имат много надежди за по-добро бъдеще.

Големият син е роден в криза. Когато планирахме бебе кризата вече беше започнала. Обезценяване на парите, за часове. Първо не се и замислихме, даже не свързахме кризата с бебето. Искахме дете. Не знаехме дали и кога ще се получи.
Няма да те лъжа, че ни беше леко. Но хлапето не беше лишено от нищо, за което помогнаха много приятели с деца. Случвало се е да няма пари за АМ, памперси ползвахме само нощем. Трудно, но се справихме. Какво пък толкова. Цялата дандания мина за година. И всичко се забрави.
Та, ако наистина искате вече дете, не се плашете от кризата, която все още е много различна от тази през, която минахме ние.
 Не знаем какво ни очаква.

Абсолютно подкрепяяяяммммм     

Щом си задаваш толкова много въпроси, значи не си готова за дете.
Виж как ще минеш през кризата, обърни внимание на човека до себе си и неговото здраве!
И когато всичките ти въпроси намерят отговор или просто отговорът престане да те интересува,ще си готова за дете!
 

Ако си готова за дете, всичко друго е без значение. Ако не си готова ,винаги може да си намираш оправдания, че сега не е подходящия момент.

каква ти криза,каква ти политика?! ако бях на 30+ и още нямах детенце това щеше да ми е основната мисъл,това,което единствено и най-силно бих искала.основното призвание на жената е да бъде майка..финансови кризи,проблеми,а-у..това са второстепенни неща,ту ги има,ту ги няма,а децата са най-голямата радост,осмислят живота.

Детето е на първо място.

Аз също мисля,че детето е най-важно!
Доста време също го отлагах поради финансови и други  причини,а когато реших ,че съм готова/ не че се оправихме финансово де/ детето не се получава.
Важното е да го искаш,останалото ще се нареди!

На мен ми прави впечатление, че за финансови кризи и др. такива най-често мислят и се колебаят хора, които изобщо не са зле финансово, затова абсолютно не мога да ги разбера. Очевидно е, че детето им не би живяло в мизерия и недоимък, но те са в страшни колебания... Ако гледаш на детето предимно като на един допълнителен разход, който на всичкото отгоре те прави и неработоспособен за известен период от време, винаги ще ти се струва, че не му е дошъл момента. Просто човек трябва да се престраши и да си роди едно дете - след това няма и да се сеща какви съмнения е имал.

Каквото и да напишем тук, какви то и съвети да ти даваме,
решението си остава твое в крайна сметка.
Въпрос на приоритет...

Както ти казаха всички тук - прекалено много мислиш.
Въпросът е, или искаш дете, или не го искаш.
Ако не го искаш, ще намериш хиляди причини и поводи, с които да се оправдаваш. Най-вече пред себе си, но в случая го правиш пред нас.
Ако го искаш - то няма да ти пречи нито финансова криза, нито каквото и да било друго.
Ако чакаш някой тук да те успокоява, или нещо от сорта, едва ли ще се получи.
Но ако и чакаш още малко, всичко да ти е наред (а такова положение трудно се постига), може в един момент да се окаже, че си позакъсняла.

Разбира се, това си е ваша работа, ние не знаем нито заболяването на съпруга, нито как се чувства той и т.н. Това, което е сигурно е, че почти никой не живее във вечна финансова сигурност - на никого не е гарантирано какво го чака занапред. Нормално е за всички хора да мислят за бъдещето, но поне аз си казвам, че щом сме се справяли досега, няма начин да не се справяме и за в бъдеще и толкоз. Никога не си правя планове за петилетки напред.

Добре де, наистина ли ви се вижда толкова нелогичен въпроса на момичето?

Логичен е, но при мен когато съм искала деца логиката не е играла особена роля. Нито сметки съм правила, но и не съм имала затрудненията с болен съпруг, не знам от какво е болен човека и какво налага болестта му. Затова - не смея да се изказвам на 100%, не съм била в тази ситуация. Мен би ме притеснявало само ако се налага съпруга да е на легло примерно, иначе ако болестта се овладява и подобрява, значи нещата ще са наред.

Точно така мисля и аз.Колкото повече се замисляш,толкова няма да дойде подходящият момент.

дружка ,знаеш ли имам позната лекарка ,страшен професионалист постоянно ходи на обучения ,семинари ,специализации,изцяло е отдадена на професията си ,но личния живот го няма и тук важи принципа на отлагането ,тя е вече над 50 години ,мисля че съвсем съзнателно тя си е направила избора, и  с "подходящия момент  " се е разминала тотално ,ти как мислиш -този момент дали ще настъпи за нея някога ?
Ако ти забременеш непланувано ей така изневиделица как ще постъпиш ,ще седнеш да кроиш планове и да смяташ или ще действаш ?

Ако човек е свикнал да се грижи сам за себе си, без финансова помощ от роднини, не виждам какво има да му се мисли. Щом има за мен, е няма начин да няма и за дете просто. Поне аз така ги виждам нещата. Никога не съм смятала какви пари ще отиват за децата и никога не се е случило нещо за тях да няма, дали ако бях мислила основно по въпроса, щеше да има разлика, не знам.

Нормално е да се замислиш щом мъжът ти е боледувал,но дори здрав  човек може да разболее сериозно.Тия неща не се плануват,те просто се случват.Жената на брат ми разбра че е бременна с второто си дете ,когато брат ми поучи криза и след 8 операции не се знаеше дали ще оживее но тя си остави детето и с помощта на нашите се справиха.Е сега са разведени ,но по други причини няма значение.Исках да кажа ,че когато искаш нещо се стремиш да го постигнеш и не мислиш много какво би могло да се случи.Абсолютно всичко може да се срути на здрави и финансово добре хора.При тия неща няма никаква гаранция.При нас бебето се случи точно, когато мъжът ми остана без работа,а аз все още не бях завършила ...Когато родих мъжът ми започна хубава и добре заплатена работа и се справяме без детето да е лишено от нещо,ние с баща му също.

Дружка, моят съвет е, не раждай дете на всяка цена. Не си длъжна на никого да правиш това. Още по малко да мислиш, че ти го роди пък то никой не е готов и все ще намериш начин да го отгледаш.
Това никой не може да ти гарантира. Както и живота показва, че не става при всички хора така. И много често заради странични проблеми страдат децата, които нямат вина за нищо.
Ако единствената причина е тракането на биологичния часовник за раждане не дете или това, че всички имат и да си като тях, не е приемливо.

Оф, трудна работа как... да ти дам подобен съвет когато аз самата не бих се наела да родя второ детенце на този етап.
Ако не го желаеш и не си сигурна, по-добре не си прави експерименти, само това мога да ти кажа.