Публикувана: 2 фев. 2009, 08:24 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2009, 16:49 ч.

Има ли изход?

6 037
59
1

Гост

1
2
3
4
Всички

2 фев. 2009, 08:24 ч.

Здравейте. Аз съм една от вас, но не желая да пиша коя съм от съображения за сигурност. Имам много познати тук и не желая да разберат коя съм.
Имам проблеми със съпруга ми. Имаме дете. Той през месец се напива и все ме гони, аз оставам на "улицата", защото няма къде да отида при свой роднина.Често осъмвам у приятелки. все се случва, че детето е у баба си и дядо си и за мое щастие не преживява това с мен. След като изтрезнее мъжът ми започва да се извинява и да ми обещава, че няма да се случи това и после това пак се повтаря. Аз преглъщам и продължавам напред, но болката в мен е неописуема, да не говорим срама, който изпитвам от моите приятели. Когато е трезвен се разбираме повече от добре, уважаваме, но пустия му алкохол проваля всичко. Все обещава, че ще спре да пие, но резултат има само за един месец. Всяка вечер е с бира в ръка от по 2л, на месец-два изкрейзва с "твърд" алкохол. Мъжът ми не е агресивен само срещу мен, срещу майка си, баща си, скача на бой даже срещу баща си. Сега съм приютена в дома на свекъра и свекървата. Приеха ме докато си намеря квартира и твърдят, че няма да оставят внучето си и мен, защото съм майка на внучето им.Каквото решение да взема биха го приели, защото те също са вдигнали ръце от сина си и незнаят как да се справят с него. Получавам огромно разбиране от тях. Неудобно ми е, че съм в дома им, но.. Sad

нямам избор. Сега ще си търся квартира или докато той не реши да ми се обади, да ми каже 4-5 хубави думи и да се върна отново в дома, който изградихме с огромно желание. Постигнахме почти лукс в дома, но той не е мой и никога няма да е мой.Не сме заможни, но с кредити успяхме да направим основен ремонт на жилището, но нека си живее в него.
Как смятате, трябва ли да сложа край на всичко или да се боря срещу алкохола. Ако не пие ще сме щастливо семейство. Проблемът е в алкохола. В това съм сигурна. През останалото време е грижовен, внимателен. Майка ми и баща ми не искат повече да търпя това. Те са далеч и не могат да ми помогнат с друго, освен финансово. Всички приятели ме умоляват да прекратя този тормоз, защото никой не заслужава да се озове сам на улицата посред нощите, да е заплашван, че ще е пребит. Обичам го, но разума трябва да надделее, не може да продължава това. детето ни е на 3 години и то усеща нещата:( Посъветвайте ме, желая помощта ви повече от всякога.

# 1 2 фев. 2009, 08:32 ч.

на майната си
Мнения: 425

Остави приятели и роднини какво мислят - ти какво искаш? Можеш ли да продължиш? Струва ли си? Детето? То все някога ще стане свидетел на това. Помисли върху тези неща. Ти НЕМОЖЕШ да се бориш с алкохола, може единствено мъжа ти да го направи, като нищо не пречи да го подкрепяш дистанцирано и да му покажеш, че всичко ще е наред, когато положи усилия и постигне резултат. Щом се напива през месец - не е зависим и с малко воля трябва да се справи. Успех!

# 2 2 фев. 2009, 08:44 ч.

Мнения: 486

Цитат на: Една от вас в пн, 02 фев 2009, 08:24

Приеха ме докато си намеря квартира и твърдят, че няма да оставят внучето си и мен, защото съм майка на внучето им.Каквото решение да взема биха го приели, защото те също са вдигнали ръце от сина си и незнаят как да се справят с него. Получавам огромно разбиране от тях. Неудобно ми е, че съм в дома им, но.. Sad

Взела си правилното решение - построй живота си отначало и БЕЗ него, бъди силна и не се подавай на молбите , извиненията и обещанията който ще последват.Трудно ще е само в началото.Искам да ти пиша на ЛС /имам какво да споделя/, но няма как.Ако искаш пиши ми .

# 3 2 фев. 2009, 08:44 ч.

Да, не е зависим. Пие бира всяка вечер или през вечер, не се напива от това.
Не искам да слушам приятелите си, но ми е трудно да преглътна това, че все ме гони, изправена съм големи перипетии, всички ми звънят и ми казват да го оставя, че няма да се промени и си пропилявам годините. Майка ми и баща ми също все казват да го оставя, не искат да търпя подобни унижения:( Аз съм на 26 години, преживяла съм доста негативи в живота по време на брака ни:( Прощавала съм какво ли не. Той осъзнава проблема, но не иска да промени нещата Sad

# 4 2 фев. 2009, 09:31 ч.

Мнения: 10

Не можеш да се бориш с мъж-алкохолик. Борбата е негова, не твоя. Щом не иска да я води, остави го сам. Прибери си детето, отделете се на квартира и забрави за него ( поне за известно време). Сам, без дете и жена, може да размисли и да си приложи отрезвителна терапия. Без да вземеш кардинални мерки, порочният кръг се завърта до без край. Колкото и да ти е тежко, направи го, за доброто на всички!

# 5 2 фев. 2009, 09:41 ч.

София
Мнения: 1 735

Защо той те гони?Домът ви не е ли общ?Заеми,ипотеки-не са ли и на двамата?Като има проблем той да се изнесе при родителите си.Просто е ужасно да влачиш детето си по квартири.

# 6 2 фев. 2009, 09:43 ч.

Цитат на: Inka091 в пн, 02 фев 2009, 09:41

домът е на неговите родители.

# 7 2 фев. 2009, 10:07 ч.

Мнения: 434

Много позната ситуация.Бягай далеч,докато си млада.Не оставяй детето ти да расте така.Аз израстнах в такова семейство и повярвай не съм очарована.Боли от съжалителните погледи на съседите,от подигравките на зложелатели.От алкохола спасение няма.И става все по-зле.

# 8 2 фев. 2009, 10:16 ч.

София
Мнения: 175

И според мен трябва да заживееш самостоятелно. Остави го, наеми си квартира и започни на чисто. Никой не трябва да живее по такъв изтормозен начин. Може би, ако го зарежеш, ще му дойде акълът и ще си помогне. С хората, подвластни на алкохола, нямаш избор - или си помагат сами или пропадат тотално. Личен опит ...

# 9 2 фев. 2009, 10:26 ч.

Мнения: 384

Цитат на: Една от вас в пн, 02 фев 2009, 08:44

От това ,което си написала е зависим Grinning

и по- зле ще става през годините. Израснах в подобна среда/ мога да твърдя че майка ми си пропиля най- хубавите години в желанието си да промени нещо, не мисля че има голям успех/, стреса за едно дете е огромен. А и щом той не иска да промени нищо, newsm78

,
Имаш право да бъдеш щастлива не да мислиш кога ще се напие пак и ще те изгони, а детето да е спокойно.

# 10 2 фев. 2009, 11:07 ч.

Пловдив
Мнения: 195

Спасявай се докато си млада. Преживяла съм подобно нещо с баща-алкохолик. За децата е страшно трудно. Помисли за детето си. Успех bouquet

# 11 2 фев. 2009, 11:17 ч.

Мнения: 1 775

Мила, все едно си описала баща ми, няма оправия, да знаеш, има само фази на просветление и обещания и после старата песен на нов глас. Иначе, като не пие, е най-грижовният и прекрасен човек на света.

# 12 2 фев. 2009, 11:21 ч.

Мнения: 22 443

Аз не виждам какво има да се продължава с мъж алкохолик.
Защо не го изпратите в клиника да се лекува? Или поне на психолог да отиде?

# 13 2 фев. 2009, 11:37 ч.

Мнения: 167

Според мен решенията са две - сериозен разговор, заедно с майка му и баща му, щом той осъзнава проблема, може да му повлияете да започне лечение - този проблем не се лекува само с осъзнаване и обещаване, трябва професионална помощ. Ако той е против и не иска да прави нищо за решаването му, ти няма смисъл да се бориш с вятърни мелници. Познавам хора, които са се измъкнали от клопката на алкохола - има изход, но трябва той да го иска. Това, което заедно с неговите родители можете да направите, е да се опитате да го убедите да се бори с проблема. Както са написали момичетата - борбата е негова, не твоя. Ти има смисъл да останеш с него ако виждаш, че той прави нещо, за да се пребори. Безсмислено е само да му прощаваш и да търпиш - така не помагаш нито на себе си, нито на него, нито на детето ви.

# 14 2 фев. 2009, 11:52 ч.

София
Мнения: 7 993

Миличка, не си права, че не е зависим...Човек, който се напива по този начин систематично, си е пияница, да не казвам по-тежката дума. За да не осъзнава действията си, значи че е мъртво пиян. Или вариант 2 - така му изнася.
При всички положения не виждам причината, поради която трябва да причиняваш това на детето си...Хора в такова състояние са неадекватни и не знаеш към кой момент ще се обърне и срещу дъщеря ти. След като имаш подкрепата и на неговите, и на твоите родители, трябва да започнеш живота си отначало, колкото и тежко като решение да ти се струва.

# 15 2 фев. 2009, 12:07 ч.

Последното, което се случи
Свекърът ми се обади да каже, че е говорил с мъжа ми и са се разбрали аз да се прибера и заедно да отидем в дома на родителите му. Не знам какво означава това, обаче. Не ми се иска да се събираме отново, тъй като зная, че всичко отново ще се повтори.
наистина ми помогнахте да се осъмна, че мъжът ми е зависим от алкохола. Нищо, че е бира, все пак има алкохол вътре.

# 16 2 фев. 2009, 12:18 ч.

Мнения: 167

Защо свекърът ти и мъжа ти ще се разбират ти дали да се прибираш или не? Тебе питаха ли те какво искаш? Говорете и не се оставяй някой да взема решение вместо тебе. Тръси действия в посока лекуване, а не обещания,че няма да се повторя повече.

# 17 2 фев. 2009, 12:26 ч.

Цитат на: Ели_ в пн, 02 фев 2009, 12:18

Няма да се поддам на обещания, а по-скоро ако обещае да се лекува.

# 18 2 фев. 2009, 12:34 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Както някои други са те посъветвали, аз също ще кажа, събери си багажа, излез на квартира с детето си, отдели се, изгради собствен живот за известен период.

Дай му време да се поправи, да се лекува. Само той може да го направи, ако реши и има воля да го постигне.Ти не можеш да се бориш, заради него.

Ако видиш конкретен резултат и изпълнени обещания от негова страна, върни се при него и му дай втори шанс.

Намерих и този линк.
http://aa-bg.dir.bg/_wm/pbasic/?df=186&dflid=3
Успех bouquet

# 19 2 фев. 2009, 12:36 ч.

Мнения: 167

Цитат на: Една от вас в пн, 02 фев 2009, 12:26

Цитат на: Ели_ в пн, 02 фев 2009, 12:18

Няма да се поддам на обещания, а по-скоро ако обещае да се лекува.

Ако можеш изчакай да вземеш решението направо като започне някакво лечение. Защото другото пак е обещание само.

# 20 2 фев. 2009, 12:37 ч.

София
Мнения: 3 064

Това се лекува. Трябва да го направи. Има и клуб на анонимните алкохолици - мой приятел ходи там и твърди, че много са му помогнали. Ако сериозно го направи, може би е добре да останеш с него за подкрепа - хората имат нужда от нея в такъв момент. Но няма да е лесно. Успех ти пожелавам!

# 21 2 фев. 2009, 13:23 ч.

Мнения: 410

Подкрепям мнението, че трябва да се отдръпнеш от него.
Без да разчиташ на обещанията му, а само на дела.
Моментът е такъв, че трябва да мислиш с главата си, а не със сърцето. Бъди силна и смела!!! Peace

И не разбирам, защо ТИ И ДЕТЕТО трябва да се изнесете и да понасяте и физически и финансов товар, освен емоционалните терзания? Ако неговите родители са зад теб, както казваш, да направят така, че детето и ти да останете да живеете в дома ви, който заедно сте създали.

# 22 2 фев. 2009, 13:34 ч.

Мнения: 1 289

Наистина ужасна ситуация. Sad

Пожелавам ти много търпение и кураж каквото и да решиш. bouquet

# 23 2 фев. 2009, 13:39 ч.

Цитат на: дани-77 в пн, 02 фев 2009, 13:23

Не вярвам това да стане.
Той да си изплаща кредита, с който се направи апартамента. Аз няма намерение да изплащам нещо, което не е мое.

# 24 2 фев. 2009, 13:41 ч.

Много ми тежи, че майка ми и сестра ми ме притискат да го напусна.Повтарят, че ме правел на шматка, да не съм ходела на разговора, той нямало да се промени, а само щял да замаже положението и пак ще му простя. Майка твърди, че вече болест щяла да хване от притеснение заради мен. Говореше така и казваше какво да правя, а не като съвет Sad

# 25 2 фев. 2009, 13:44 ч.

Мнения: 1 289

А защо не се пренесеш временно при майка ти или сестра ти - според мене е по-добре, от колкото да отсядаш при свекърите. В това време, мъжъ т ти би могъл да се лекува и нещата постепенно да се оправят.

# 26 2 фев. 2009, 13:48 ч.

Мнения: 46 526

Трябва сам да осъзнае, че е болен и да потърси лекарска помощ.
Помагай му, ако видиш, че има желание, но на този етап е по-добре ти и детето да не сте при него Tired

# 27 2 фев. 2009, 13:51 ч.

Мнения: 6 619

По-добре не се връщай при него ако видиш ,че той се бори с проблема го подкрепяй.
Може би като сте разделени за по-дълго време ще се мотивира повече .

# 28 2 фев. 2009, 14:06 ч.

Така смятам да направя, да не се връщам при него, но дано не ме разубеди в решението си, защото много пъти го е правил. Знам, че ако се върна всичко ще тръгне по старому и така ще се въртя в един омагьосан кръг.

# 29 2 фев. 2009, 14:09 ч.

Мнения: 6 619

Цитат на: Една от вас в пн, 02 фев 2009, 14:06

По-добре ужасен край отколкото ужас без край -знаеш го нали?

# 30 2 фев. 2009, 14:17 ч.

Цитат на: Iliana_ в пн, 02 фев 2009, 14:09

Цитат на: Една от вас в пн, 02 фев 2009, 14:06

По-добре ужасен край отколкото ужас без край -знаеш го нали?

Да, така е
Чувствам се много ужасно обаче, аз и той отиваме при родителите му, а аз нямам намерение да се връщам при него. Ще отида, защото така обещах на баща му. Мисля, че заслужава да изпълня обещанието си. Иначе от утре няма да се връщам там.

# 31 2 фев. 2009, 15:15 ч.

Мнения: 473

Като прочетох поста ти се сетих за книгата "Кметът на Кастърбридж". Там описват случай, в който много мил, благ и добър човек като се напи продаде жена си и детето си на един пазар. Никой не заслужава унижението, в което живееш! Детето ти ще се травмира жестоко ако бъде свидетел на неговите пиянски изпълнения. "По-добре сама, отколкото придружена от неподходяща компания!" - казват италианците.

# 32 2 фев. 2009, 15:35 ч.

Мнения: 12 667

Като говорите, какво казва. Ако с 4-5 думи може да оправи нещата. Ти каза ли му колко те наранява. Той разбра ли.

# 33 2 фев. 2009, 15:47 ч.

Мнения: 2 331

Не бих останала да живея с такъв човек и не бих подложила детето си на тези сцени.Знам, че съм крайна. Stop

# 34 2 фев. 2009, 16:04 ч.

Мнения: 54

   Приключи сега с него, защото:
1. Детето ти все още е малко можеш да го оставяш и за повече време на бабите докато си намериш подходяща работа, жилище и си стъпиш на краката, докато ако детето ти ходи на училище не е толкова лесно.
2. Отдели се от този човек, за да не преживяваш повече такива неща и детето ти също.
3. Това не е живот и не трябва така да продължава. Ако позволиш това нещо да продължи ще свикнеш с унижението, а това ще се отрази пагубно на самочуствието ти, на психиката и на целия ви живот с детето.
4. Използвай времето докато си още млада разумно. Можеш да намериш подходящ мъж, да устроите живота си и колкото детето е по-малко, толкова по-безболезнено ще свикне.
  Това, че мъжа ти се държи така с теб и родителите си говори, че е комплексар и страхливец. Един истински мъж не би се държал така. Не чакай 4-5 добри думи. Не се излагай! Не струваш толкова. Така ти просто му позволяваш да те разиграва и унижава. Защо? Заради луксозния апартамент ли? Нима искаш да полудееш в него? Скъсай с този човвек и забрави за него. Това да те докара до там да ходиш да спиш по къщите е НЕДОПУСТИМО! Не го допускай да се случи отново! Дори и да се промени не ти трябва. Той все едно се е изгаврил с теб. Дори и да се лекува остави го. Имай поне малко гордост!

  Изхода е да скъсаш с него веднъж за винаги.

Последна редакция: пн, 02 фев 2009, 16:21 от Caraline

# 35 3 фев. 2009, 09:00 ч.

Снощи нищо не говорихме, той не каза нищо, заговаряше ме сякаш нищо не е станало и най-лошото е, че на следващата сутрин той дори си мислеше, че ще се прибера там в жилището, където живеехме. Нищо не коментирах, защото още лежах, тъкмо се бях събудила. Не искам да търпя повече унижение, не искам да се случва пак да спя по чуждите къщи.. баща му просто чака знак от сина си, че иска да се върна и сякаш аз всичко бих забравила и да се върна. Да беше за първи път разбирам, но това е недопустимо..случва се за 15-ти път сигурно. Майка ми е луднала от притеснение, знам колко е права, че трябва да го напусна. Дано събера кураж, за да му кажа, че довечера ще си взема багажа, защото ако отложа, ще стане така, че няма да си го взема и всичко ще продължи по старому. Cry

# 36 3 фев. 2009, 10:13 ч.

Мнения: 6 619

Ами кураж довечера.
Помисли ,че като го напуснеш можеш да му дадеш и на него кураж да се справи с проблема.

# 37 3 фев. 2009, 10:37 ч.

Писах му смс-и и вече е на ясно какво смятам да направя.Само дано довечера не ми направи проблем за детето, защото е възможно и това, за да ме донарани повече. Благодаря ви за съветите и за разбирането. Боли ме адски много, но осъзнавам, че няма смисъл да се самоизмъчваме и двамата. Не знам до колкото той осъзнава ситуацията, възможно е всичко това да го приема за нормално щом не реагира по никакъв начин.

# 38 3 фев. 2009, 11:44 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 696

Сега очаквай обещания , сълзи и разкаяния от негова страна, достойни за роман.
Трудно се осъзнава, че си напуснат. Още по-трудно се осъзнава, че е окончателно.
Бъди твърда и не се поддавай, защото нещата ще се повторят и потретят с 200% сигурност. Ако толкова ти е мъчно за него, срещайте се от време на време като гаджета, но ти си живей с детето отделно. Майка ти и сестра ти са абсолютно прави, че той те прави на шматка, няма за какво да им се сърдиш, от страни се вижда по-добре.
А, очаквай след време и свекърите ти да се обърнат срещу теб, защото си го "изоставила в труден момент". Винаги така се случва в такива ситуации.
Айде бъди силна, стискаме палци и успех Peace

После да кажеш какво е станало.
Hug

# 39 3 фев. 2009, 11:50 ч.

Мнения: 167

Една от вас, ако можеш да отидеш да си вземеш багажа с някой от семейството ти или с някой приятел ще си спестиш разправиите или поне няма да се чустваш сама и ще имаш повече кураж. Кажи му, че не си взела окончателно решение - имаш нужда да бъдеш сама, да си помислиш и т.н. Кажи му, че крайното ти решение ще зависи от това дали той прави нещо, за да си реши проблема, кажи го и на неговите родители - нека и те да са наясно, че ако той не се лекува ти няма да си с него - така може да му дадат кураж да тръгне по този така нелек път.
А като ти залипсва кураж си казвай, че това е единствения изход за всички ви - ако му простиш и се върнеш и той няма да се измъкне от дупката...
И от мене кураж и дано Бог да ти помага! Hug

# 40 3 фев. 2009, 11:55 ч.

Мнения: 12 667

Препоръчително е детето да го няма, когато го напускаш.

# 41 3 фев. 2009, 12:05 ч.

София
Мнения: 7 993

Приготви се довечера за полюсни настроения - от сълзи и увещания, до агресивност и негативизъм... Ти си тази, която трябва да сложи точката, защото в противен случай това ще се повтаря до безкрай.. Пък знае ли човек, може съпругът ти да се стресне....Но не се оставяй да бъдеш разубедена, защото упражнението ще се повтори, знаеш си го, предполагам...

# 42 3 фев. 2009, 13:48 ч.

на село
Мнения: 833

Първото , което щях да ти пиша, е напусни го, няма оправия!

Обаче се сетих за моя комшия. Беше ни свършил някаква услуга и аз реших да му занеса бутилка алкохол. Той, обаче, ми отказа. Сподели , че навремето е имал много лошо пиянство, и от 10 години не е близвал алкохол. Каза ми, че не смее и 10 гр. да опита.
Честно да ви кажа, възхитих се на волята му. Преценил е , че семейството му и бизнеса му ще пострадат от зависимостта му, и е направил правилния избор.
Значи не е невъзможно да се преодолее тази зависимост.

Аз бих поставила нещата ребром - или семейството, или алкохола. Не със сълзи и увещания.

# 43 3 фев. 2009, 13:56 ч.

Цитат на: Же в вт, 03 фев 2009, 13:48

Нашата история се повтаря много пъти. Сега като разбра, че искам да го напусна се сети да иска разговор..но какво ще реши разговора Sad

Нищо.

# 44 3 фев. 2009, 14:00 ч.

на село
Мнения: 833

Ти си знаеш.
Отстрани е лесно да се дават съвети.
Ако смяташ, че не могат да се оправят нещата, гледай напред, млада си още, не си пропилявай живота.
Кураж!

# 45 3 фев. 2009, 16:40 ч.

Мнения: 1 354

Изход според мен винаги има,но ти трябва да вземеш своето решение сама(да прецениш дали си заслужава да търпиш целия този тормоз и с цената на какво). Hug

# 46 3 фев. 2009, 16:42 ч.

Момичета, страхотни сте. Като истински приятели давате съветите си. Хубаво е, че има такива добро хора по света. Hug

# 47 3 фев. 2009, 19:32 ч.

Цитат на: Една от вас в пн, 02 фев 2009, 08:24

Повярвай ми той няма да се промени, не въвличай и детето в това, майка ти и баща ти са абсолютно прави! Такива хора не се променят до живот, казвам ти го от личен опит - 26 години съм търпяла баща-алкохолик, майка ми все си мислеше, че ще се промени, накрая със сестра ми взехме нещата в свои ръце и го изгонихме, но и положението беше нетърпимо - майка ми не смееше да се прибере в собствената ни къща, напиеше ли се трошеше всичко и налиташе на бой. Тя беше принудена да ходи да спи по роднини и приятелки, докато ние не решихме проблема. Не причинявай това на детето си! Peace

# 48 3 фев. 2009, 20:05 ч.

Мнения: 163

Миличка, предполагам, че няма да го прочетеш това и срещата ти ще е минала, но исках само да ти кажа, че от разговори няма файда........
Вземеш ли решение действай, освен ако вътрешният ти глас е на противоположно мнение и повярвай ми той движи нещата, колко и да не ни се иска......
Изпадала съм и аз в подобни ситуации и така не съм намирала правилното решение, щото съм отивала за багажа си и всъщност не съм искала да си тръгна.

А по повод на това как ще реагира тази вечер има и вариант да се направи на разсеян и дори да й помогне за багажа #Crazy

Но с пиян човек, няма оправия, такива въобще не ги вярвам на думи ще се оправя................ лечение и то с професионалист.....

Най- искрено ти желая късмет, ако искаш пиши на лични, вярвам, че имаме какво да си кажем.

# 49 4 фев. 2009, 08:43 ч.

Здравейте, както вече писах вие сте страхотни. Истински съм възхитена, че има такива добри хора. Пожелавам ви да ви се случват само хубави неща, заслужавате го!!!
Не, вчера не ми помогна да си събера багажа, а не ми позволи да го направя. Имахме разговори, много, той пак ме умоляваше да остана, каза, че сгрешил и според него, ако си тръгна това означа, че не искам да запазя семейството си. Манипулация! Как да му повярвам, че ще се промени, след като и друг път ми е казвал това. Увещавал ме е да се върна, обещавал е, че ще се промени и после пак става така. Не знам как да му помогна да превъзмогне това с алкохола, да спре да пие. Ако спре, повярвайте ще бъдем най-щастливото семейство.
Имам два варианта - да се върна и да остана там, за да видя какво ще се случи, другия вариант е да си тръгна когато си купя жилище, има възможност за покупко-продажба, но сега на този етап не може. Вчера ходих на гости на баба ми, която е извън града. Не му казах нищо снощи, дали ще се върна или ще остана. Тръгнах, не му стана приятно, видимо му стана тежко. Бях с детето. Казах му да помисли отново върху държанието си и тогава вероятно пак ще говорим тази вечер.

# 50 4 фев. 2009, 11:05 ч.

Мнения: 167

Една от вас, а той съгласен ли е да потърси някаква помощ, да посещава психолог или както някой беше писал някой клуб с хора с подобни проблеми. Хубаво е когато има желание да се промени да се насочите на някъде, където изхода е от ситуацията е по - сигурен. Искам само да подчертая, че според мен той е искрен и наистина вярва и иска да се промени - проблема е в това, че тези зависимости се преборват много трудно и трябва време, търпение и най - вече желание от негова страна. Той като ти обещава, че ще се промени, казва ли дали иска да потърси помощ? Според мен решението е там и искренно се надявам да успеете да намерите точно този изход - той да се лекува и да сте щастливо семейство. Пожелавам ти го и не забравяй, че има хора, които са се измъкнали от това дано и вие да се измъкнете.

# 51 4 фев. 2009, 13:08 ч.

Цитат на: Ели_ в ср, 04 фев 2009, 11:05

Не е обещавал да потърси помощ.
Дали наистина става дума за зависимост. Когато не пие не усещам да е нервен, да трепери и т.н. По-скоро мисля, че става дума за навик. Знам, че е искрен, познавам го добре и зная, че иска да се промени, но вероятно няма нужната воля.

# 52 4 фев. 2009, 13:11 ч.

Мнения: 12 667

Това, че пие един път в месеца, не е толкова страшно. Страшното е държанието му. А това не може да се промени.

# 53 4 фев. 2009, 13:11 ч.

Мнения: 486

Цитат на: Една от вас в ср, 04 фев 2009, 08:43

Имам два варианта - да се върна и да остана там, за да видя какво ще се случи, другия вариант е да си тръгна когато си купя жилище, има възможност за покупко-продажба, но сега на този етап не може. Вчера ходих на гости на баба ми, която е извън града. Не му казах нищо снощи, дали ще се върна или ще остана. Тръгнах, не му стана приятно, видимо му стана тежко. Бях с детето. Казах му да помисли отново върху държанието си и тогава вероятно пак ще говорим тази вечер.

Не има само един вариант - да си тръгнеш , докато той не докаже ,че 'искам да запазя семейството си'.А това ,че отлагаш за по-подходящо време изнасянето си ....много ми е жал за теб и за детето ти , и не мисля , че ще се изнесеш.Страхуваш се от новото което те очаква.И не си сама виж колко сме много.АКо имаш нужда от шпомощ за да почнеш живота си наново ще я намериш тук.Вярвай повече в себе си.

# 54 4 фев. 2009, 13:56 ч.

Мнения: 167

Цитат на: Една от вас в ср, 04 фев 2009, 13:08

Дали наистина е зависим едва ли някой освен специалист може да ти каже. Ако е само навик в такъв случай е още по- лесно да се пребори с него - въпроса е как да ти да си сигурна в това. Ако имаш възможност върви да поговориш с някой психолог - мисля, че освен, че ще ти подейства положително на тебе самата, ще ти помогне да вземеш решение. Ще може да ти обясни какви са възможните причини за проблема и съответно възможните изходи. Според мен ако наистина не е зависим сега е времето да осъзнае, че се подхлъзва надолу и да спре да пие изобщо. Ако успееш да го накараш да отидете на някаква терапия - пък била и тя с профилактична цел ще бъде много добре за всички ви.

# 55 4 фев. 2009, 14:00 ч.

Мнения: 7 474

Е това е едно от нещата, които не бих изтърпяла .
Оправяй си живота докато можеш, той няма да се промени.

# 56 4 фев. 2009, 14:23 ч.

Мнения: 206

Не искам да ти давам съвет да го напуснеш, фактите сами говорят за това какво трябва да предприемеш.Понеже съм го преживяла и знам, до болка ми е позната историята ти и искам да ти кажа, че при мен и при повечето мои познати с такъв проблем разговорите, обещанията до никъде не доведоха.Сега, след толкова време съжалявам само за едно-че по-рано не съм го напуснала.Помисли и за детето си, то не заслужава да живее по този начин! Имай предвид, че зависимите от алкохола никога не признават, че са такива дори и пред себе си! Успех ти желая, каквото и да решиш!

# 57 4 фев. 2009, 14:36 ч.

Мнения: 163

Цитат на: abina в ср, 04 фев 2009, 14:23

abina много точно ти е отговорила .......... ако наистина търсиш изход е да заемеш твърда позиция и да не се връщаш на този етап при него...... но ако продължаваш да живееш в дилемата, че има два варианта от който единия е да се върнеш и да чакаш да се промени , ........ изход няма да има, а ще продължава агонията ти.........

# 58 4 фев. 2009, 14:52 ч.

Варна
Мнения: 1 817

Леле колко познато ми звучи. Моя хубостник също прекалява с питиетата. На 3 ракии и мен така ме заплашваше. Бяха само заплахи. После ми писна и му теглих 2 майни и това беше. Боклука ще ме гони, .казах му "........от къде ме гониш ти бе, не ти да ме гониш, аз си заминавам бе ..... боклук смачкан" .... е*ати наглостта. Такива малоумници не заслужават дори да се изплюеш отгоре им. Един шут в г*за и дим да го няма fight

# 59 8 фев. 2009, 16:49 ч.

Мнения: 54

От такива психо-терапии чул ли е някой да има голяма полза? Има ли добри специалисти и кои са те? newsm78

Според мен малко са мъжете, на които са помогнали, защото е нобходимо голямо желание и още по-силна воля, а тези юнаци не обичат да се насилват да се мъчат и да им е трудно.

Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 17:02 от Caraline

Препоръчани теми

Бащата ме изостави

Не му родих дете и се разделихме

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бившата му!

Причина:

Причина: