Ревност - неувереност ли е или какво?

  • 2 728
  • 44
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
Иска ми се да споделите от какво според вас произлиза ревността ?
Неувереност в себе си, ниско самочувствие, комплекси или нещо друго?
За ревноста по принцип,  не само към партньора.

# 1
  • Мнения: 2 448
От неспособността за контрол над ситуацията.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 996
Криворазбрано чувство за собственост.

# 3
  • Мнения: 17 546
В някои случаи е от страх другият да не направи онова, което си позволяваш ти.

# 4
  • Мнения: 2 448
Криворазбрано чувство за собственост.

Не съм много съгласна.
Това, че знаеш, че някой не ти принадлежи, не пречи вътре в себе си да искаш да е изцяло твой и да си само ти в сърцето му.
Собствеността няма нищо общо с желанието за единственост.

Когато спре да ни пука за някого дали сме само ние в сърцето му или не, тогава ревността изчезва напълно и губи смисъла си.
В този ред на мисли не искам да стигам до пълно неревнуване.

# 5
  • София
  • Мнения: 7 996
Аз не изключвам ревността от гамата на човешките емоции. Но в моментите, когато аз съм ревнувала някого, съм си давала сметка, че е основно заради нараненото ми собственическо чувство. В смисъл, че вътрешно съм сложила етикета на някого "Тоз е мой, мой, мой!" и ако нещо ме накара да се почувствам застрашена, тогава ревнувам... Може и да не е точната дума собственост, а единственост, както ти правилно отбеляза.

# 6

скрито желание за изневяра от твоя страна  Laughing

# 7
Ниска себе оценка. Всички хора ти се струват по-стойностни, ти се струват по-щастливи, по-красиви....
Всичко е заложено в детството и отношението на родителите ни, възпитанието, тяхното душевно състояние когато сме били деца.

# 8
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ниска себе оценка. Всички хора ти се струват по-стойностни, ти се струват по-щастливи, по-красиви....
Всичко е заложено в детството и отношението на родителите ни, възпитанието, тяхното душевно състояние когато сме били деца.

И аз съм на това мнение.
Има хора, които ревнуват и без да обичат. И обратното е валидно- което е идеалният вариант.

# 9
  • Мнения: 156
От неспособността за контрол над ситуацията.

Напълно съм съгласна  Peace

# 10
  • София
  • Мнения: 3 064
И ниска самооценка, и чувство за собственост и какво ли не. В умерени дози бива, но е тънка границата с патологията. Кофти чувство е.

Има хора, които ревнуват и без да обичат. И обратното е валидно- което е идеалният вариант.

Така е!

# 11
Ниска себе оценка. Всички хора ти се струват по-стойностни, ти се струват по-щастливи, по-красиви....
Всичко е заложено в детството и отношението на родителите ни, възпитанието, тяхното душевно състояние когато сме били деца.


Това е логично. Защото аз не визирах ревността към партньора само, а към родители, приятели, близки и т.н. Когато става въпрос за състояние , усещане непрекъснато, а не към мъж, който ти дава основание или пък собствени желания за изневяра.

# 12
  • Мнения: 852
От неспособността за контрол над ситуацията.


Абсолютно и аз така мисля Peace

# 13
Цитат
ниска само оценка
Ето един пример как това влияе отрицателно в любовта. Ревнуваме без да имаме даже конкретен повод от всяко едно момиче, което влезе в контакт с обекта на нашите чувства , защото я смятаме за нещо повече от нас и се страхуваме , че скоро ще бъдем изоставени.
На работното място, всеки един колега е по-умен, способен от нас и ние нямаме никакъв шанс да получим мечтания пост или задача.

# 14
  • Мнения: 2 448
Защото аз не визирах ревността към партньора само, а към родители, приятели, близки и т.н.

Това дори в ума си не мога да си го обясня какво означава и какви са проявленията му.
Какво значи да ревнуваш родители и приятели? Какво прави човек в такива ситуации?

# 15
  • София
  • Мнения: 2 430
Неувереност и чувство за малоценност.
Собственическото чувство тук няма нищо общо

# 16
  • Мнения: 2 448
Цитат
ниска само оценка
Ето един пример как това влияе отрицателно в любовта. Ревнуваме без да имаме даже конкретен повод от всяко едно момиче, което влезе в контакт с обекта на нашите чувства , защото я смятаме за нещо повече от нас и се страхуваме , че скоро ще бъдем изоставени.
На работното място, всеки един колега е по-умен, способен от нас и ние нямаме никакъв шанс да получим мечтания пост или задача.



Не съм съгласна, че за да ревнуваш трябва да смяташ, че другите са повече от теб.
Пример:
Аз мога да знам, че съм повече от Х, но трябва този когото обичам също да мисли така и най вече да ми го показва, за да не оставя у мен чувство на съмнение за неговата преценка. Аз може да съм си много уверена и ценна, обаче ако партньора ми не е на това мнение какво ме топли това? Ако аз искам точно този човек и искам той също да ме желае.

# 17
Цитат
Аз мога да знам, че съм повече от Х, но трябва този когото обичам също да мисли така и най вече да ми го показва, за да не оставя у мен чувство на съмнение за неговата преценка. Аз може да съм си много уверена и ценна, обаче ако партньора ми не е на това мнение какво ме топли това? Ако аз искам точно този човек и искам той също да ме желае.
Говорим за две различни неща.
Когато един човек има самочувствие, то си остава непокътнато дори и някой да ни отблъсне, т.е. не ставаме по-тъпи и грозни в собствените си очи, ако Х не ни желае.  Не е прятно, но минава време и болката отминава.
Когато не сме сигурни в себе си, колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни. Ревнуваме и чувстваме заплаха дори от майка му, сестра му, приятелите, да не говорим за някоя красива жена Wink

# 18
  • Мнения: 2 448
колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни. Ревнуваме и чувстваме заплаха дори от майка му, сестра му, приятелите, да не говорим за някоя красива жена Wink

Това е патология. Неприемливо според моите критерии за нормално човешко усещане. Има нужда от лечение при психоаналитик най малкото.

# 19
Цитат
Това е патология. Неприемливо според моите критерии за нормално човешко усещане. Има нужда от лечение при психоаналитик най малкото.


Патология е много силна дума. Има много чувствителни хора, има и такива, които са били ощетени през детството си.
Човек може да се пребори сам като се опита да "порасне".
Лечение също е много силна дума, първо да се опита да намери специализирана литература. Разговор с приятели - споделянето на проблема е вече една крачка напред и признаване, че съществува такъв.

Всеки е имал такива моменти, на съмнения и загуба на увереност. Тук няма никаква патология.

# 20
  • Мнения: 1 045
за мен всеки изпитва някакъв вид ревност и смятам че е нормално,когато е сдържано.Тогава е проиктувана от най-различни неща и всеки си има отговор защо.
Когато обаче става въпрос за някой който държи сметка на другия с кой, къде и защо пил кафе,ама този те погледнал,ама ти си погледнал и други такива крайни,за мен такъв човек си е луд и му трябва лечение.
Виняги съм бягала от такива хора,обсебващи и вманиачени.За мен крайните ревнивци имат психично разтройство.

# 21
  • Мнения: 2 448
............
Всеки е имал такива моменти, на съмнения и загуба на увереност. Тук няма никаква патология.


Цитат
колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни.

За мен това не е нормално, следователно е патологично в моите очи. Това не пречи за някой друг да е напълно в реда на нещата.
Не съм изпадала в такава ситуация, някой да се мъчи по всякакъв начин да ми покаже колко държи на мен, а аз да се съмнявам въпреки това.Значи не съм в графата всеки.
При все, че се смятам за ревнива по описанието за ревност, което съм написала. Но не и по това.

# 22
  • Мнения: 2 388
От много неща може да бъде предизвикана ревността.
Радвам се, че това чувство ми е почти чуждо.

# 23
  • Мнения: 2 388
Защото аз не визирах ревността към партньора само, а към родители, приятели, близки и т.н.

Това дори в ума си не мога да си го обясня какво означава и какви са проявленията му.
Какво значи да ревнуваш родители и приятели? Какво прави човек в такива ситуации?

Ей това ми е по-познато, отколкото ревност към интимен партньор.
В единия случай ревнувах майка ми от приятелят ми.
В другия една приятелка от детинство, когато друга се намеси между нас.

# 24
  • Мнения: 5 940
Възможно е да е въпрос на характер, някои жени и мъже са ревниви дори и към приятелите си.
Може да е от неувереност, може да е от прекалено възхищение към половинката, чувството, че той  /тя биха били интересни на целия свят точно толкова, колкото и на теб. Възможно е да е предизвикана от предишен опит. Може и да е от яснотата докъде ти самият можеш да стигнеш. Варианти много.
П.П Сега видях, чеи други вече са писали за ревността между приятели.

# 25
  • Мнения: 5 940
Не съм чела темата... В случая става въпрос за неувереност.

# 26
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Причините са много и при всеки е различно: ниско самочувствие, липса на любов, неспособност да се живее с друг човек, липса на други занимания, нужда да властваш над другия, собственическо чувство, недостиг на пари и какво ли още не... Също така някои от ревнивите често изневеряват и мислят, че и другите го правят.

# 27
  • Мнения: 53
Ревността, ако е отключена от някаква причина - по-скоро наранява човекът с акта на предателството и лъжата. Тогава не е неувереност, а е болка, гняв, обида... И се получава една лавина от събития, думи, чувства...

Ревността, ако е безпочвена и няма повод за нея, тогава аз я определям като неувереност и ниска самооценка.
В този случай, аз бих определила ревността, като отрова - и за връзката /брака/, и за човекът към когото е насочена и за човекът, който я изпитва.

# 28
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Ревността, ако е безпочвена и няма повод за нея, тогава аз я определям като неувереност и ниска самооценка.
Трудно можем да стигнем да извод, дали има повод за ревност или не. Всеки който ревнува си има повод за това, в собствените си очи.

# 29
  • Мнения: 1 897
Страх от превъзходството на друг човек.

# 30
  • Мнения: 60
Ако си сигурен, че заемаш съществено място в сърцето на този човек и това е минало през проверка на времето или препятствия,ревността е много малко, но според мен трябва да съществува.Примирението е равно на безразличие.Затова в началото на връзката ревността е голяма.

# 31
  • Мнения: 293
И аз мисля,че ревността е ниска самооценка и неувереност ...
Комплексите за малоценност са в повечето случаи в основата.

# 32
  • Мнения: 77
Диагноза според мен, не се лекува, не се подтиска просто я има.

# 33
  • Мнения: 1 289
Неувереност и ниска самооценка е когато нямаш повод, в другите случаи е чувсто на пренебрегнатост или предателство (в зависимост от това за какви отношения говорим - между двойка, между приятели, родители - деца и т.н.) - когато те омаловажат по-скоро чувството е разочарование.

# 34
  • Мнения: 1
•„Бурната ревност извършва повече престъпления от користта.“ — Волтер
•„Смятам, че на света няма по-унизително страдание от ревността.“ — А. Франс
•„В ревността има една част любов и 99 части самолюбие.“ — Ларошфуко
•„Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“ — М. Пруст
•„Ревността е изкуството да причиняваш на себе си повече вреда, отколкото на другите.“ — Волтер
•„Ревността винаги се ражда с любовта, но не винаги умира с нея“ — Ларошфуко
•"Ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не пита цветето: „Друг целувал ли те е вече?“. И цветето не пита: „Задиряла ли си друго цвете?“ — Хайнрих Хайне
•"Ревнува не този които обича , а които иска да бъде обичан."
•"Ревност - това е страх от превъзходството на друг човек." Ал. Дюма-син

# 35
  • Мнения: 53
Ревността, ако е безпочвена и няма повод за нея, тогава аз я определям като неувереност и ниска самооценка.
Трудно можем да стигнем да извод, дали има повод за ревност или не. Всеки който ревнува си има повод за това, в собствените си очи.

Така е по принцип, но когато всичко във връзката е наред, навсякъде сте заедно, половинката ти те уважава, уведомява те какво прави, кога се прибира, грижи се за теб, редовно си правите хубав секс - и пак да търсиш под вола теле - аз това определям като безпочвена ревност, породена от разни комплекси, ниска самооценка и някаква вътрешна удовлетвореност.

# 36
  • Мнения: 2 448

•"Ревнува не този които обича , а които иска да бъде обичан."

Нима да искаш да бъдеш обичан е лошо???  Rolling Eyes

# 37
  • Мнения: 1 289

•"Ревнува не този които обича , а които иска да бъде обичан."

Нима да искаш да бъдеш обичан е лошо???  Rolling Eyes


Мда - това първо; и второ защо да не ревнува, който обича? Или трябва да го правят на маймуна, само защото обича? Rolling Eyes

Изобщо тия "велики мисли" са ми толкова генерализирани. Все едно става дума за точна наука и хоп - веднага те диагностицират.

# 38
  • Мнения: 1 447
И аз мисля,че ревността е ниска самооценка и неувереност ...
Комплексите за малоценност са в повечето случаи в основата.

И аз мисля така.

# 39
  • Мнения: 1

•"Ревнува не този които обича , а които иска да бъде обичан."

Нима да искаш да бъдеш обичан е лошо???   Rolling Eyes
Като искаш да бъдеш обичан, прави така, че да бъдеш обичан - цени човека до себе си, подкрепяй го, уважавай го... Жалко ми се струва да се молиш за нечия обич и да смяташ, че ще я получиш, ревнувайки.

Мда - това първо; и второ защо да не ревнува, който обича? Или трябва да го правят на маймуна, само защото обича? Rolling Eyes
Който обича, той просто ОБИЧА, а не тормози партньора си с ревност. Ако човек обича искрено, с цялото си сърце, няма как да бъде направен на маймуна. Силно и градивно обичат стойностните хора, тези, които знаят мястото си в живота, уравновесени и уверени в себе си са и с лекота правят човека до себе си щастлив, т.е. обичат го, защото знаят как и знаят как да се държат, за да бъдат обичани. Един от най-сигурните начини да загубиш човека до себе си е като го ревнуваш, особено ако е безпочвено, патологично и разяждащо. Неслучайно думата ревност на сръбски звучи така: любомора...

# 40
  • Мнения: 2 448
Цитат
Жалко ми се струва да се молиш за нечия обич и да смяташ, че ще я получиш, ревнувайки.

От къде го измисли този извод, че не можах да схвана?  Rolling Eyes
Това, че обичаш някой и искаш да си единствен за него нито е молене, нито тормоз с ревност.
Съжалявам, ама още не съм дорасла да изпитвам такава любов, когато ще обичам и няма да ми пука дали другия обича като мен само мен.

Абсолютно нормално човешко чувство си е да обичаш и да искаш да си единствен. Ако другия приема това твое желание за тормоз , значи не му е чиста работата.
На мен не би ми пречело любовта ми да изисква от мен вярност. Дори бих се радвала да ме ревнуват умерено.

# 41
  • Мнения: 1 289
кокетка33 - оправи си цитата Grinning

п.п. Аз говоря за ситуацията когато някой се възползва от любовта ти и считайки те за даденост, си позволява да те "прави на маймуна", да те унизи. Обичане с цяло или половин сърце - няма гаранции.

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Съгласна съм с всичко посочено дотук, като искам да добавя един цитат: "Ревнува този, който иска да бъде обичан", респективно да бъде забелязан.

# 43
  • Мнения: 1
Като искаш да си единствен, покажи това на човека до теб с държание, отношение и др., а не го карай да те смята за единствен, ревнувайки го. [
b]Няма по-голям комплексар от ревнивия човек. [/b]




Съжалявам, ама още не съм дорасла да изпитвам такава любов, когато ще обичам и няма да ми пука дали другия обича като мен само мен.

Това, че някой не те обича така, както очакваш ти, не значи, че не те обича.

# 44
  • Мнения: 2 448

Това, че някой не те обича така, както очакваш ти, не значи, че не те обича.

Това, че може да ме обича, както и още 3-4 други заедно с мен може да обича.  Laughing
Казвам само че аз не искам такава любов и не ме интересува. Той да си ме обича колкото си ще.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт