С каква сума живее домакинството ви месечно?

Рокси, аз искам децата да не са толкова материални. Искам да ги възпитам така,че да не им пукак какъв е телефонът им и да не очакват да ги харесат заради хубавите дрехи, а заради поведение, чар и т.н. Същевремено да знаят цената на парите, а не да са някакви утописти. За искането-искам, но нямам ясна концепция как би могло да стане. Ще се учим в крачка. 

Да, причината е, че хората които пишат тук имат доста по-малки деца и говорят лееко наизуст.
И аз се досещам, че дъщеря ми след 3 години ще има по-големи разходи от сега, и ще излиза повече, но понеже ти се оплакваше, че даваш много пари, получи такива отговори. А телефони не и купувам съобразно това, какви имат нейните приятелки, а такива, които смятам, че са с прилична за възрастта и цена.

Не е до говорене наизуст. Нали виждам как изглеждат съучениците на моите, че и с родителите си говорим понякога точно за джобните, харченето и т.н. Момичетата масово са луди на тема розово - Уинкс, Уич, Н2О и т.н. Има някои, които ходят като за модно ревю. Подобни неща виждам и на извънкласните занимания - просто си има деца, чиито родители им ходят по гайдата и им купуват всичко. Същото е и с парите. Има деца, които харчат само в училищната лавка по 3-4 лева на ден. Някои родители отсега се оплакват, че не могат да насмогнат на искането на децата си за джобни, а говорим за трети-четвърти клас. С телефоните е същата работа. Който от малък си иска и е прахосник си остава такъв цял живот. Просто търси кой да му финансира капризите.

Защо пък да не купувам всичко на моята дъщеря? Искам да й е приятно и да се чувства задоволена! И телефонът й е хубав, и лаптоп й купихме, като награда за първо място на прием за математическа гимназия след 4-ти клас. Сега завърши първия срок с пълно 6 в доста трудно училище. Пак имаше награда. Просто ние сме решили така да постъпваме. Ако нямаме възможност няма да е така. Но пък в крайна сметка човек живее един живот. Тя е много скромно и разумно дете и до сега рядко съм чувала думата "искам". Джобни давам в началото на седмицата 3 лв, които в края на седмицата са си толкова пак, почти винаги. Всяка вечер купуваме от кварталния магазин нещо за другия ден за закуска, което си кахпва в училище и парите са й за резерва. В сметките за телефона е също много пестелива. Изобщо не е разглезена, въпреки че е колекционирала и Уинк и Уитч, сега сме на вълна Хана Монтана и Хай скуул мюзикъл. Аз не виждам проблем честно казано. Всичко е до детето и  до правилата в конкретното семейство.
Хайде, че аз по-рядко пиша, но като почна се забравям  

Между другото, Андариел, приятелката на дъщеря ми, която се облича най-модерно е възпитавана така от майка си, тя всяка сутрин и правеше различна прическа и я записа към някаква агенция за модели. Същевременно, понеже не и вървеше особено в у-ще, я премести в друго, и сега детето хич не е щастливо на новото място.
Същото важи и за децата, които харчат най-много пари от класа им - на еди кой си му дават по 20 лв. за ходене на кино и това беше към 5 клас някъде - ами защо да не си ги похарчи, като са му ги дали.

Нали, нали? А понеже мама и тати не са вечни, човечето си намира техни наследници, като кученце става, само че "старите кучета" ги подритва по- често, отколкото да ги хранят... Пък детето расте. И старее- също. Една е София... Въпрос на навици и възпитание- дали консуматорски настроено, дали настроено да произвежда активно /акъл, труд- каквото и да било/. И не е въпрос на възможности, а на разбиране. И по 20.00 на ден мога да дам за пилеене, но определено няма да го направя.
Възрастните са същите, в уголемен мащаб.
Синът не ме врънка всеки месец ни за телефон, ни за нова раница- просто когато човек няма нужда от нещо, то, ако е достатъчно разумен, няма да си създава изкуствено такава.

Схаванх идеята на написаното от теб, но никак не е коректно. Явно не знаеш колко струва цигара марихуана....
А относно моя живот, никак не беше като на Мадона. Нито мога да пея, нито да се събличам просто ей така... а и не съм гладувала с мечтата да стана известна. Единствената причина да почна да работя беше, че наще бяха казали "щом те издържаме ще играеш по нашите правила. Ще обличаш каквото ти се купи и тн..." Не ми изнасяше. Работех от 15 до 23ч. на 2 на 2, в интернет клуб После станах втора смяна в училище и се наложи да работя само събота и неделя..беше яко. Работата беше много приятна. А и се изкарваха добри пари. В това време най- добрата ми приятелка от квартала, моя възраст, дундуркаше едногодишният си син.. Хора разни, с разни идеали  
Мммм ето я истината. Оказва се, че ако не възпитаме децата си добре се оказват малки консуматорчета, които искат всички да са им длъжни.  А от работата ми в училището открих, че родителите които заменят възпитанието с финикийци, по една или друга причина, не са малко....

Наравих си труда да прочета всичко,живеем в малък град,дохода ни е около 900лв.Имаме син студен и друг 12 клас.Макар и трудно се оправя ме.

Ами то май вярно си е до възпитанието на детето и самото дете. Когато с брат ми бяхме ученици, даваха ни по 1лв на ден и на 2-мата, само, че аз макар и да пушех (а той тогава все още не), дори успявах да спестя, а брат ми ми крадеше спестените, че по някога и от нашите за да играе на машинките (тогава на мода бяха онези комп игри на машинки). Когато майка ми в петък вечер попиташе имаме ли пари, брат ми и да има, винаги казваше, че няма, а аз точно обратното. Сега брат ми изкарва около 2700лв месечно и никога не му стигат. Не е женен, има приятелка, която той казва, че е мн пестелива, макар, че ако я слуша човек, ще помисли, че баща й е най-богатия в Б-я и гаджето й изкарва милиони. Е, гаджето й изкарва, но далеч не е живяла с много пари. Не знам как го прави този фокус. Ние в нашето сем, ако на месец имахме по толкова, нямаше да се лиша от нищо, и ремонтите почти щях да съм ги свършила.

Та дали на детето се дава 2 или 20лв на ден, според мен най-вече си е до възпитание. И може да отиде на пицарията с приятели и да пие един чай, защо трябва да яде пица? Е, казваш, че у-щето й е много далече, ама защо да не се прибере след него, да се наяде, преоблече, да излезе за 1-2ч и така. То и аз ако ям само на вън няма да ми стигат тези пари, а и както казаха някой, защо трябва да е всеки ден? Аз пък едно време много обичах с приятели да седим на някоя пейка в парка, и да си говорим, защо трябва да е в някое задимено кафене или пицария и да оставя 5лв там?

А това кой с какъв тел е и какви дрехи носи, ми е най-грозното. Затова съм много за училищната униформа, да няма "я вижте какви маратонки си взех за 100Е, или каква блузка" и т.н. И с какво един тел от 1500лв е толкова по-добър от друг такъв за 500лв примерно. Да не говорим, че вече има тел за 50лв, дето имат и камери.

А за помоща на родителите на онова момче. Ами кажете им поне да спестяват парите, някой ден ще поиска апарт или кола, все ще има за какво да му ги дадат.

Първи стъпки: предприела си ги, знаеш какво искаш да постигнеш с хлапетата. Конкретни мерки, освен приказки и личен пример, които определено не стигат- намерила съм достатъчно занимания, да не мисли за глупости. Като и ако се размисли и аз ще се размисля да променя стратегията.  

"А от работата ми в училището открих, че родителите които заменят възпитанието с финикийци, по една или друга причина, не са малко...."
Така е, понеже с паричките се измита най- чисто и леко съвестта, само дето обаче ефектът е никакъв- една изметена съвест не я почиства изцяло, още по- малко не решава реалният проблем. Пък той, последният, си иска време, нерви, последователност и доста работа. Който не иска- намира лекия край: "На ти, мами, нови гащи, голям пич си, ей, да си ги наредиш до останалите десет, щот, мами, ще се видим най- рано с тебе в неделя. Кат не се видим, виж ма в албума. Мамка ти."

между 1000 и 1500 лв доходи общо от двамата. Имаме две деца, едното е ученик и пътува.
Преди няколко дни правих сметка на месечните разходи - за сметки главно. Равносметката е: около 400 лв за ток, дом. тел, 2 мобилни, вода, кабелна, интернет, такса дет. градина, такса танцова, месечна карта за градски транспорт + джобни, гориво за автомобила (мъжа ми ходи на работа с колата, защото няма с какво друго;  аз съм със служ. транспорт).
Общо взето все гледаме да икономисваме, не се ширим много. Не ни стигат. Квартири и заеми на изплащаме.

Аз пък не познавам нито 1 родител, който заменя възпитанието с пари, може би край мен просто няма такива. Но не познавам, наистина.

То не се заявява в прав текст.

Благодаря ви на всички за отговорите. Мога да напиша цял трактат за възпитанието на децата и за меркантилността, иза вниманието от родителите, но темата не е за това. Ставаше дума за пари и разходи. И писах, защото исках да кажа, че разходите за храна, които всички споменавате при издръжката, всъщност са най-малките разходи за едно домакинство. за мен също не е проблем да изкарам с 300 лв месеца за готвено в къщи.

Judy, пределно ми е ясно какво се има предвид. Казвам, че аз наистина не познавам такива хора. Не казвам, че ги няма, но сред моите познати и съучениците на моя син не се забелязват такива.

Самата аз винаги ще се стремя децата да са добре облечени, но пък никога няма да се вълнувам от скъпи телефони, така че децата едва ли ще имат такива. Ако с нещо мога да им "угодя" както се казва, бих го направила винаги, освен ако искането не е съвсем безумно. Между другото и двете ми деца нямат никакви разточителни желания за скъпи вещи. Искат предимно книжки, до дрехите и интереса към тях още не сме стигнали.