Отглеждам "гений" – как да се озаптявам

Ами не спирай. Доколкото разбирам, не ти натискаш детето, а то тебе. Няма опасност да го пресилиш, ако се съобразяваш с желанията му, по-важна е личността на детето, а не възрастта.

Занимавайте го, след като сам желае. 

Границата е точно там, където синът ти я постави. Продължавай да се занимаваш с него и това ще ти се "отблагодари" в бъдеще!

Е, по твоите описания аз също отглеждам гений. 
И никога не съм се питала как да спра.
Винаги съм се чудела как да поощрявам, за да не загуби интерес.
От вторник се гледат с баща й, малко е болна. Това обаче не й попречи да нареди от тогава до снощи два пъзела по 80 части.
И да продължи с ученето да срича и да кара баща й да й диктува думички.
Границата си я поставя сама- за сега не иска да чуе за цифрите.

Чудесен постинг!!! Покрива се изцяло с моето мнение. 

мммммда, аз оставям детето да ме води ... само се страхувам да не се отплесна така, че палачинката да се обърне и да се окаже, че той всъщност не иска, а аз го тикам пред гостите ... "Кажи мами стихотворението"

Иначе изобщо не съм си представяла, че е толкова забавно да имаш дете  . Аз самата много обичам да играя и сега ужасно се забавляваме заедно

Да са ни живи и здрави децата!

децата имат страхотен потенциал. защо искаш да го спираш, щом детето се развива, и то доброволно?
я си представи, че изобщо не го влече и само седи и си чопли носа?

Така е. Изобщо не се стреми да го спираш, остави го сам да си намери границата.
Единственото, от което трябва да се пазиш е, да не се увлечеш и да започнеш да му поставяш прекалено високо летвата и да започнеш да очакваш твърде много от него.

А! Dame, напълно си ме разбрала!!!!

Иначе изобщо не искам да го спирам, да не съм луда! Просто как да гледам да не прекаля, за това моля да споделите опит

Ааа не знам, моето не е генийче. 
Но като цяло, да не го караш да прави нищо насила, ако виждаш, че някоя материя не му е интересна, да не настояваш или да оставяш за по-късно. Ти най-добре ще усетиш в каква насока са уменията и интересите му и просто можеш да му предлагаш задачки, които да са му интересни.

Щом се замисляш върху това, не мисля, че ще прескочиш границата!

Поздравления за умното дете!   

Следвай детенцето-то няма да "поиска"нищо за което вече не е готово.Бъди до него и правете нещата ,както ги усещате.

бравос, все така!
На мен пък ми се иска понякога моето да търчи, чупи и прочие бели ама не та не.

чакай да си го похвала моето гарже сега е на 4 год и сама се е научила да чете елементарни книжки и на български и на английски, Освен това пише по малко и може да прави прости сметки + говори перфектно два езика. Ако вземе да напише някоя опера или не измисли теорема, значи си е просто дете, което се е развило по-бързо.
 
Оставяш чевенцето с любимите му неща - книжки, моливи и прочие и то само ще реши дали му е интересно или не! 

пиано, сметало и микроскоп, па каквото сабя покаже 

  и на твоята умница

На 2 и половина години и знае 6 букви! Супер.
Но ми се струва тези ахкания и охкания на роднините да не би да идват в повечко, макар да съм сигурна, че те се радват и възхищават от сърце. И аз не бих устояла на такова дете!
 

Тъкмо сме в темата, искам да ви питам: възможно ли е 3 годишно дете да чете вестник без затруднения, като възрастен? Знаете ли за такова чудо? 

Нашите хич не са от гениалните и чудесно се самозиключват като им дойде много моята инициативност,та процесът съвсем не е 1странен искам да кажа (или нашите маймунки просто не се трепят да се харесат на майка си )

мани искам детето да свири на цигулка......

Доналд Тръмп  за вестник незнам,но моето момченце на точно три години четеше 30 думи.Коса,очи,уши,имената и пр.На 5 вече четеше субтитрите на филмите без да се затруднява.Сега чете енциклопедии за деца.Не го смятам за гении,при положение,че много късно проговори и много други неща са му тромави.
Fussii поздравления за детенцето!  И аз смятам,че той сам ще си спре,когато иска.
 
 

Дъщеря ми. 
Чете от 3-годишна. В момента е 21-годишна прекрасна девойка. Нормално умна, нормално амбициозна, нормално отвеяна. Не е гений. Но е страстна читателка, така че насърчавайте детето, има смисъл.

Така значи и моят малкият отива към генийчетата.
Аз нямам много време да се занимавам с него, но за сметка на това попива всичко от батко си :
- брои до 5 на български и англииски език
- пее азбуката на английски като сочи буквите в книжка
- ако пишеш "мама" той казва сричките (примерно "мама", така е с всяка дума)
- има много богат репертоар от песни на англииски и български
- говори на български и английски (когато иска), но това е защото сме двуезично семейство, не някакъв вид гений
- със събуждането си иска книжка
- на 1г. и 6м. свиреше "Мила моя мамо" с 1 пръстче. Вече е забравил вероятно, но много обича пианото, учителката е възхитена от него и само го чака да порасне малко, да кротне и да седне да учи пиано.

Може да има и още, но за мен тези неща са ежедневие и не им отдавам голямо значение.

Ами синът ми е на 2г и 2м и знае всички букви. Познава цветовете. Използва правилно "едно" и "две" когато се отнасят за един или два предмета. Може сам да се обслужва с гърнето. Справя се сам с обличане и събличане, когато е на кеф.
И изобщо не го смятам за гений. Един малък калпазанин и инат си е, който държи на всяка цена да прави всичко сам - от обличането, до чистенето и миеенето на чинии. Това последното е кошмарно 
Децата са си любопитни по природата и са като попивателни. Запомнят всичко, което видят и чуват - и хубаво и лошо. От нас зависи какви ще са тези неща. Просто трябва да се задоволява интереса им и в същото време да не се опитваме да им налагаме нашите интереси.

Моя е на същата възраст и знае цялата азбука.Не съм се притеснила, а се опитваме да учим и числата, с които срещаме трудност .Гледам да го занимавам, защото със сигурност това ще е в пюс за в бъдеще .

Докато пишех ми изтече времето, горният пост е мой.
Свикнали сме да мислим, че родителите понякога претоварват децата, но според мен по-лошият вариант е да не се развиват детските възможности.

Аз свирех доста добре на пиано ,но често боледувах ,поради което родителите ми сами решиха да се откажа/Бях на 6г./А се явявах на конкурс, на който ме приеха  да се уча в детска музикална школа/С песен, която днес е любима на сина ми!/И до ден днешен съжалявам, че родителите ми не бяха по-амбициозни към мен.

Браво на детето, а и на мама!

Щом детето прави всичко това с удоволствие и не на сила, няма проблем. По-скоро проблем бихте изпитали с намиране на детска градина, предучилищна, и училище, които да му обърнат индивидуалното внимание, което такова будно дете изисква. 

Виждам го на снимката, че е събудко - любопитко и отворко.
Много е хубаво да е такъв, нали?
Обзалагам се, че по-скоро той те учи, вместо ти него. В този смисъл, нека той те води. А ти само носи камъни и подсигурявай устойчивостта на основите.

Прощавайте, но на тази възраст трудно може да се говори за деца - гении.
Или поне това, което влагате в този термин.

Както вече са казали, всичко е наред, стига самото дете да установява игрите, които са му интересни.

Е за това са и кавичките  , нали?

Да ви кажа и в къщи си имам едно малко генийче. Не го мисля за такова, просто я оставям тя да ме води. Нямаме още 2 годинки, а интереса към дъската и химикалката е неописуем. С часове може да седим и да си пишем буквички. Знае 13 букви, на баба, на мама, вуйчо и т.н.... Доста добре се справя и с въпросите. Говорим си за всичко. Знае от къде се пуска и от къде се спира компютъра, доста песнички...и ред други неща. Понякога и аз самата се притеснявам да не и идва в повече цялата тази информация, но детето си е такова : любопитно и с темперамент.

Именно за това са кавичките  

По принцип гледам и към себе си да не се взимам много насериозно, че ще взема да си повярвам  

Благодаря на всички писали мами. Много точно сте схванали какво питам и всичко написано ми е полезно  

Притеснявам се да не му поставям свръхизисквания, а той от желание да ми хареса (всяко дете иска мама да е доволна) да се презори.
Притеснявам се бабите окло него с тия ахкания и въздишки на възхита да не прекалят
Притеснявам се от друга страна да не омаловажавам способносите му и така да пропусна нещо
Изобщо исках да знам вие как балансирате и сега преписвам от вас  


Но мисля, че тези притеснения са нормални и повечето мами ги имат, затова още веднъж благодаря за отговорите  

Извинете ме, днес не съм във форма, май изобщо не съм регистрирала наличието на кавички.
 

То е малко настрани от темата, ама все съм се чудела. Гледахте ли Шоуто на Слави, когато провеждаше кастинг за таланти и един от участниците беше дете дето знаеше всички столици на държавите. Тогава се чудех дали то само ги е научило или мама и татко от амбиция са му ги набили в главата. Дано да е първото.  Та мисълта ми е, че ако при теб детето само проявява интерес, насърчавай го разбира се, то по начина ти на писане личи, че не си се вманиачила.

Не изчетох всичко по темата, но ще пиша
Всичко при детето си е нормално.Децата са различни. Радвай се, че е будно дете. На неговата възраст всичко е интересно и занимания има много. Предлагай му това, което той иска. Детето само си показва. Поощрявай го.
======
Детето на братовчедката ми на 3 годинки си четеше от вестник, а на с 3 ,5 пишеше с печатни букви. Знаеше ги всичките . Постоянно ни гонеше да му ги показваме. Няма нищо притеснително. Съвсем нормално и умно дете си израсна.
===
пп/ сега препрочетох назад и неволно съм отговорила на този въпрос :

Не се озаптявай, няма нужда  Децата разполагат с неподозирани възможности и е чудесно, когато родители като теб им дават свобода за изява. Ако едно дете получава достатъчно внимание, ако се отглежда с разум и чувства, и ако се държи повече на богатото му въображение, отколкото на богатото му облекло, тогава то ще стане "гений", несъмнено. Напълно в реда на нещата е 3-годишно същество да говори и да мисли гладко, да знае буквите, да демонстрира добра памет, да борави с чуждоезични думи. Стига, разбира се, да не е попаднало на родители, за които 3-годишните са бебета, които искат да "амкат", да ходят на "титя" и да цокат млекце от шише с биберон.

Поздравления за усета, който имаш към детето си - не мисля, че му трябва нещо повече, освен точно такива родители. 

Ехаааа, Фуска, как съм пропуснала тази тема Моите адмирации за Николата. Ама с такава майка - какво очакваш? Шегувам се... Та по темата - те повечето са ти казали, но да допълня - щом детето ти е будно, хич не го изпускай. Майка ми е педагог, научи ме на буквите някъде на около 3 годишна възраст. На 4 прочетох "Пипи дългото чорапче", а на 6 за ужас на всички "Богат беден". Децата играеха навън, аз четях книжки. Е, нормален човек съм с две бакалавърски и една магистратура. Не искам на никого да се харесам, правя го за себе си. Радвам се на добро социално положение, така че нищо лошо няма в ранното образование, даже напротив, бих те насърчила да продължаваш в същия дух. Моята дъщеря е на 11 месеца но още преди два - т.е. на 9 , на въпроса "Колко е 35 :7" много сладичко показваше 5 разперени пръстчета. Докато виждам, че се справя, ще продължавам напред, пък който иска да ме упреква...

Какво да ви кажа - умни са ни децата... не са като нас или нашите родители едно време... Надали аз на 2 г. и 2-3 м съм водила смислени диалози, както го прави малкия сега... И дали съм разказвала по картинки? Трябва да питам майка ми Нашите деца са най-очевидния пример, че нищо не стои на едно място, че човечеството се развива, че природата се променя... Еволюция, революция и какволи още не...

не бих те упрекнала, а по-скоро приземила. нали не вярваш, че 9-месечната ти дъщеря се учи да смята? със същия успех можеше да я научиш да вдига 5 пръстчета и на въпроса "колко е 42:6", "колко е висок връх Еверест" и "гив ми файв"....

Хе, хе...  Разбира се, че е така... И за секунда не съм се съмнявала в това, нямам нужда от приземяване. Но хлапетата от махалата така и не го възприеха, въпреки че мамите ентусиазирани от нашия номер, също решиха да ги учат...

Не е по темата, ама много ми напомни как аз шашаках комшийките с моето куче -малка булонка, а аз хлапе.
Изкарвам го на разходка , кутрето върви пред мен и аз само давам команди: "сега на ляво, ...сега на дясно"
То слуша и никога не бърка. А то горгото си знаеше маршрута на изуст, та и аз го бях научила покай него Та така се чудеха местните клюкарки.
Ама и такива деца има явно. майтап да става.

Ама има хора с чудния талант да опошляват нещата. Осинових дъщеря си, когато нямаше 5 месеца. Децата на нейната възраст вече се смееха с глас. А моето дете не знаеше да се усмихва. Постигнах всичко това (още много  кучешки номера имаме в цирковия си репертоар), но пък виждаш ли тази гениална идея с ляво и дясно не ми беше хрумвала, ще я запомня!

Фуска, мила, извинявай че ти оспамих темата!!! Много прегръдки за теб и големия човек, майче! Възхищавам ти се, но ти си знаеш!!!

П.С. Ооо, сега видях "толерантен" в подписа...

Fussii и аз имам твоите притеснения. Петърко на 19 месеца вече знаеше цялата азбука и беше неудържим. Постоянно искаше да ми показва буквите. Знае как се пишат главните и малките. На скоро му показах, че има и ръкописни и той веднага разбра, че са едни и същи, но се изписват различно. Ръкописните още не е научил, но просто няма кой да му ги показва. Реших, че ще му дойде много. Отдавна знае ляво и дясно. Може да се облича сам, е не като голям човек, но се справя много добре. Затруднява го само обуването на панталон, когато е с памперс, но лелките в яслата държат децата да са с памперси. Борави свободно с компютърната мишка. Пуска си сам програми. Оцветява онлайн и то целенасочено комбинирайки цветовете и запълвайки конкретни фигури. Извършва целенасочено действия, за които са необходими не само кликания, а и хващане и привлачване. Мнооого отдавна умее да се храни самостоятелно и с лъжица, и с вилица, същото важи и за пиенето от чаша. Езикът му е много богат и обяснява разбираемо (поне за мен ). Примерно онзи ден като го питах как му се кара лелята в яслата той каза, че лелята казвала, че баща му ще му удари шамар . Та просто децата са си будни. И аз не съм сигурна дали на тази възраст може да се каже кое е генийче и кое не. Ето нашият пък хич не се интересува от цифри и броене. И въпреки, че вече отдавна знае без грешка всички букви, въобще не прочита дори сричка. Не разбира май точно какво трябва да направи . И мен хем ме гонят амбиции, хем ме е страх да не се вманиача и да не го претоваря детето, хем искам да му обърна необходимото внимание и да развивам способностите му и се опасявам дали се справям както трябва. И все имам чувството, че не му отделям нито достатъчно, нито необходимото качество внимание .

Melodyia, това, което разказваш, е направо фантастично!

 
Децата ни растат във "високо" информационна среда. Те копират нас, речника, действията ни. Ако общувам с децата си на ниво "ти-тя, па-па', това ще е и тяхното ниво. Ако има букви из дома ми, ми се вижда нормално да "забелязват" буквите и книгите. Мама и тате пред компютъра -  после и детенце сякаш се родило на компютър.
моите познаваха буквата П и В на година и 2-3 месеца. Но това си има обяснение - всичките им пантофи, обувки и "спорни" играчки и предмети бяха маркирани със съответната буква и те съвсем безпроблемно си носеха пантофа при поискване па
Целувки за гения! И прегръдка за теб! 

jam, заради твоят пост си прочетох моят обстойно и да дам малко разяснения, че да не остана криворазбрана .

Значи, като казвам, че може да се облича сам нямам предвид, че му хвърлям дрехите на дивана и го оставям да се оправя. Помагам му. Панталоните му са на ластици, но за сега аз му показвам предно и задно, и ако се оплете нещо в обуването просто му обяснявам "лявото краче в левия крачол, дясното краче в десния крачол" и той си действа. На блузите също аз му показвам предно и задно, и ако е с по-тясно бие не знам дали ще се справи. Той по принцип не обича тесните биета, ама кой ли обича да му стискат главата .

Като казвам, че се храни самостоятелно, това не означава, че не цапа. Не яде като възрастен, но яде самостоятелно. Супата също си я яде сам. То той малко се назландисва на храната ама, ако реши да яде си плющи до насита .

И като казвам, че говори разбираемо, пак да повторя, че аз всичко му разбирам, но околните не. Просто съм му свикнала на езика. Трябва човек да поостане няколко часа за да свикне с говора, че още не изговаря правилно всички звуци.

И най-важното условие да прави нещо е сам да е решил. Иначе само го напъвам, а той казва провлачено и полуусмихнато "ньееее" .

Вчера в един магазин продавачката ми сподели, че нейното дете на 1г. и 9м. е знаело азбуката, но после я е забравило. Сега същото дете е в предучилищната и първоначално пак тръгнало с голямо желание да я учи, но вече не искало. Та това ми напомни, че нашият като научи буквите беше забравил цветовете и после ги учи отново.

Явно най-важното е да се виждат и следват желанията и интересите на децата. На думи е лесно, но понякога хич не се справям. Има моменти, в които седя и се чудя какво да го правя детето, какво да измисля да играем, или пък моменти, в които на мен просто нищо не ми се прави . А и интересите им се изменят. Ето Петърко пощуряваше по билярд. Още нямаше и годинка и от всичко си правеше щеки и приспособяваше билярд. Пусни му снукър по телевизията и ето ти малко спокойствие. Сега обаче не е такъв фен. Пак обича да играе, но не е същата еуфория. За Коледа му купихме билярдна маса, която даже му беше леко висока и до скоро беше голяма радост, на сега сякаш го разгада и не му е толкова интересен.

Та, Fussii и всички други майчета и татета, баби и дядовци, дано винаги имаме необходимото време и търпение, фантазия и усет за нуждите и желанията на децата ни и да успяваме да им даваме най-доброто за тях, а те да са винаги здрави и слънчеви . А терзания дали се справяме добре винаги ще имаме, но нали го има форума да изливаме и споделяме тук какво ни тревожи и да срещнем съвети и подкрепа .

Melodyia, не ме разбирай погрешно - не изказах съмнение, а удивление от разказа ти. за възрастта на сина ти, наистина прави удивително напреднали неща - при това в различни сфери, не само в една. много съм впечатлена.

много си права, че най-важното условие е детето само да е решило нещо или само да е проявило интереса. и моите наблюдения са такива.

Според мен само ние ги спираме с нашето "не". И колкото повече разрешаваме, поощряваме и обясняваме - толкова по-нормално децата ще се развиват за времето си. Те са родени в 21 век и принадлежат на 21 век. И си мисля, че са много по-различни и с много по-голям потенциал от нашия. Винаги съм си мислила, че децата са съвършени и възрастните /навярно от завист / се опитваме да ги натъпчем в "нормативи" та да се впишат в нашите представи за норма.

От гледна точка на детето понятието "гений" е безсмислено. То си е такова, каквото е, и няма смисъл нито да бъде дърпано да е напред от връстниците си, нито да бъде натискано да е като тях.
Струва ми се... действай като с всяко друго дете - абстрахирай се от това кое за коя възраст е нормално и му помагай да направи следващата стъпка. Каквото и да е, за теб то е нормалното.

Защо не се поуспокоите малко. Прекрасно е, че детето се справя добре в доста области от психо-физическото си развитие. Това познаване на буквите е свързано явно с добра зрителна памет, което веднага трябва да ви даде препратка, че това е добро стъпало, на което да стъпвате и доразвивате. Само че за четене не стига само познаване на буквите, а способност детето да може да анализира и синтезира информацията, която му носят буквите->съответно звуковете. Докато се стигне до четене, детето трябва първо да е разбрало що е то буква (т.е. че това не е просто символ). Най-малкото трябва да умее да прави звуко-буквен анализ на думата. Кой е първият звук, кой последният, колко срички се чуват....Нещо, което е свързано с психическа зрялост, която на практика едно дете в яслена възраст няма как да притежава.
Имам позната, която на 6 години се е криела в гардероба, за да чете романи. Наложило се е да я водят на психиатри, защото житейският опит и ниво на зрялост на 6 годишно дете не са достатъчни, за да се възприеме правилно информацията от книги като "Богат беден" 
Темата не е лоша. Играйте с децата си. Много правилно Мелодия говори за уменията за самостоятелно обличане и хранене. В тази възраст това са показатели за ниво на развитие. Както и дали катери стълби самостоятелно и дали с чужда помощ, дали може да хвърля с две ръце и да хваща голяма топка... Дали може да съотнася правилно обект по даден признак към група подобни (по цвят и форма) Дали езиково-говорните умения са в норма...и др.