Здравейте момичета и майчета!
От скоро съм и аз майка и живота ми се промени доста, и аз с него също.
Хората около мен поне така казват , но не било за добро
Преди, когато ме питаха защо не ми се ходи някъде, излиза или гостува или защо се сърдя, защо не се обаждам и т.н, се чувствах длъжна да дам най-разумните аргументи /естествено че контра винаги има/, но сега направо не ми се занимава да обяснявам каквото и да е. Предпочитам да се покрия, да замълча, нямам енергия и време за излишни разправии, но това доведе до много влошени приятелства, познанства, роднинства - хората не ме познавали такава и се сърдят, че съм лаконична или не вдигам телефона, или не обещавам нищо...
Вече не цепя басма никому, ако ме ядоса , казвам директно, а преди премълчавах и таях в душата си само за да няма развалени отношения, но сега вече не мога да търпя нищо, дори се притеснявам дали не съм прекалено докачлива /така ме обвиняват някои приятели и роднини/, хващала съм се за сламка, правя от мухата слон....
Но, ако трябва да бъда честна същите неща на които сега реагирам с ответна реакция и преди съм реагирала, но вътрешно, без те да разберат, просто си ги изживявах сама и страдах, а сега вече реших да не се самоизмъчвам вече, и да отреагирам на провокиралите у мен лоши чувства и емоции.
Нормално ли е да се променя така човек, когато стане родител или аз нещо не съм в ред?
От скоро съм и аз майка и живота ми се промени доста, и аз с него също.
Хората около мен поне така казват , но не било за добро
Преди, когато ме питаха защо не ми се ходи някъде, излиза или гостува или защо се сърдя, защо не се обаждам и т.н, се чувствах длъжна да дам най-разумните аргументи /естествено че контра винаги има/, но сега направо не ми се занимава да обяснявам каквото и да е. Предпочитам да се покрия, да замълча, нямам енергия и време за излишни разправии, но това доведе до много влошени приятелства, познанства, роднинства - хората не ме познавали такава и се сърдят, че съм лаконична или не вдигам телефона, или не обещавам нищо...
Вече не цепя басма никому, ако ме ядоса , казвам директно, а преди премълчавах и таях в душата си само за да няма развалени отношения, но сега вече не мога да търпя нищо, дори се притеснявам дали не съм прекалено докачлива /така ме обвиняват някои приятели и роднини/, хващала съм се за сламка, правя от мухата слон....
Но, ако трябва да бъда честна същите неща на които сега реагирам с ответна реакция и преди съм реагирала, но вътрешно, без те да разберат, просто си ги изживявах сама и страдах, а сега вече реших да не се самоизмъчвам вече, и да отреагирам на провокиралите у мен лоши чувства и емоции.
Нормално ли е да се променя така човек, когато стане родител или аз нещо не съм в ред?
Вече не се замислям кого ще нараня или обидя. Всеки да гледа себе си.
