Просто размисъл...

Прегледай темата за Вторите бракове.

Е, случват се и кофти дни. Не се отчайвай, та ти си толкова млада, живота е пред теб! Недей мисли негативно, усмихни се, почувствай се добре в кожата си....и нещата полека ще се нареждат. Като прочетеш в темата за вторите бракове ще видиш, че точно по-младите жени много по-лесно и бързо създават нова, сполучлива връзка! Успех през новата година!

По-рано и аз мислех, че с дете сигурно е 100 пъти по-трудно. ДА ама не. Сега мисля, че всичко е индивидуално. Около мен е пълно със свободни жени, неможещи да си намерят нищо по-сериозно от такова за една вечер. От друга страна познавам и жени в развод и разделени такива с деца, които доста бързо си намериха странични връзки. Наистина не мога да си го обясня, но е факт! Едната дори е с 2 големи деца, а тя самата е на 34 години! За протокола - всички тези - и свободните и с децата са над 30г.

брака бил като играта на зарове - дали ще спечелиш....
казват, че като печели човек, не знае какво губи....и също така казват, че всяко зло - за добро
помисли малко и реши дали наитин ти пречи ремаркето?
реално сега с деца съм по-лесна за връзка от преди - млада /едно е на 20, а др на 30 и отгоре/ и свободна със своите огромни желания и надежди, със своите безконечни изисквания....
честно казано въпрос на късмет е от връзките , които човек има, кои биха се реализирали за по-дъло....и дали тези връзки си струват вложеното....
знам само едно - единственото предимство е, човек да не приема живота за непълнощенен, ако вечер си ляга сам...защото вярно половинката ти те прави щаслив, но честно казано и сам човек си е пълноценен...а секс - това се намира и в днешно време не може да е липса
а всичок друго, което би липсвало при самостоятелен живот...ако вярваш , че с времето ще се нареди и ще стане така както го мечтаеш, ако не тичаш от връзка към връзка само да не сотанеш насаме с мислите си - вярвам щастието ще кацне и на твоето рмо...
търпение и повече самоувереност, търпение да се понсе известната самота и трудностите тот това да си сам, търпение да бъдеш известно време нещастен заради бъдещото си и това на детето ти...и всичко един ден ще бъде ок

Дали съществува щастието!? хм Бях чула следното изказване, което искрено се надявам да не е вярно - "щастието е нещо, което винаги се случва на другите и никога на теб". Това беше казано от най-големия песимист, когото познавам. До ден днешен тоя човек все не е щастлив. Мисълта ми е, че всичко е до вътрешна нагласа. Аз следвам следните принципи - радвай се на това, което имаш днес; недей да съжаляваш за минали неща; не мисли за неща, които още не са се случили; принцовете на белите коне са отживелица ; аз знам колко струвам и не съм за изхвърляне . Само не забравяй усмивката и изправената глава    Мисля, че заради това, което изброих, не съм изпадала в депресия и мога да кажа, че съм на 90% щастлива 

щастие има и за млади и за стари.Не се завличай сама към дъното,не изпадай в дълбоки депресии.Мисли позитивно,виж добрата страна на хората-там ще намериш и щастието

Разбира се, че има щастие, моето е детето ми! Горе главата, винаги има някой или нещо, което да те прави щастлива. Не е задължително да бъде ремаркето, въпреки, че би било добре и то да е наоколо. Но... пълното щастия явно е прекалено, особено в тази част от форума.

Горния пост все едно аз съм го писала

всичко е въпрос на Късмет- наистина е важен ,но ....има и една стара Истина-Както си го и накъсметиш!
С това искам да ви споделя че и с две деца ,както бях аз може да срещнеш стойностен мъж.
Аз лично вече се бях уморила да го търся-какво ли не опитах-дори Скайп връзки ,регистрация в сайт и прочие....
Ако знаете само как веднъж Изтрезнях от една такава Среща....Господина не само си отиде ,като не си плати вечерята си и обилните питиета  ,след като ми заговори че по-лицето ми се четяло че съм жадувала за ласки ..и било разбираемо-като съм била Сама жена с две деца... Така се бях сковала  от погнуса ,от самосъжаление,от унизение....
Ей тогава си казах-че такъв ми бил късмета АМА няма да позволя на Простаци да плюят в душата ми...то достатъчно ми бяха Доброжелателни приятелки около мен. ... работех,чистех ,готвех, учех с децата и....така и така.Децата ме изпълваха изцяло - наистина могат да носят радост.Затова че исках да ме докосне някой ,да  хвана някой под рака и да ..се разходя-Отбягвах да мисля  вообще за себе си -как изглеждам ,какво ми е било приятно ....така ,като на автопилот включих живота си-да върви ,да минава...докато сериозна болест на моята майка не ме извади от летаргията.Когато усетиш дъха на Смъртта около теб....изведнъж и преосмисляш живота си.
Слава Богу всичко се нормализира-поне в приетите норми на болестта
Тогава се замислих да потърся временно работа в чужбина-не смохвах сама да издържам децата и майка си.
И така ..... проблеми, притеснения , унижения.....
Но там -някъде...изведнъж ,без да съм го търсила-на едни стълби Го видях....заговорихме се и което е писано- си става леко.
Усетих че е прекрасен човек-спомням си и първата мисъл минала през главата ми-...ох,ако само можех да имам този мъж!
По-късно често сме си говорили с него-..той пък си помислил  същата мисъл за мен 
Не съм се замислила че бил чужденец,та даже и с различна религия от моята.....
Майка и хората ,които ме обичаха приеха връзката с радост....Виждаха че отново се чувствам добре ....
Тези които никога не съ ми били приятели -разбира се ме осъдиха-даже до сега ми пращат имейли да ме питат дали  не съм се забрадила с черна кърпа ,а какво по религия е нашето общо дете.....Завист има и ще има....Всеки сам стига до истината в Живота си и до истинските хора в него
Но всеки ден ,с отварянето на очите си Благодаря за късмета ,който имах да срещна този човек...
Аз не зная какво ще бъде бъдещето...дано е Добро.....но както казват-Стига ми тази награда че отново почувствах ,а бях загубила надежда ...

За Всички момичета,които размислят....е този поздрав  

http://es.youtube.com/watch?v=xhu9rVQaWpo

Ти мой един живот-поднеси  ми пак глътка нежност
Ти мой един Живот-не изпълвай с мрак моето сърце
протягам щедри ръце -очаквам вест от едно сърце

Дала, звучи страхотно   

Поздравления..
 

И аз съм от непоправимите оптимисти - вярвам, че и на моята улица ще изгрее слънце..

Макар да нямам право хич да "мрънкам" - не съм се чувствала по-щастлива никога..обичам и се чувствам обичана..и ми е ужасно красиво, въпреки и напук на всичко

Никога не е късно да срещнеш отново Любовта. Аз също си мислех, че никога вече няма да повярвам на мъж, а да се влюбя за мен  беше абсурдна идея. Но ето, случи се Обичам и съм обичана.Човек никога не бива да губи надежда и трябва да знае, че там някъде го очаква неговата половинка и няма как да не се срещнат, защото когато някой иска нещо много силно, то се случва.

 Благодаря ви на всички за положителните думи  . Имах нужда....напоследък се чувствам доста смачкана.

А не трябва! Вярвай и щастието ще те сполети! 

Благодаря ти Глория, но нали знаеш - понякога има и такива моменти, в които всичко ти се вижда в сиво-черни цветове...
 Благодаря ти за топлите думи

Естествено, че има, но нали знаеш, че това, което не ни убива ни прави по-силни.  Ще се справиш

 Да, разбира се, че е така...това е и един от принципите, които се опитвам да следвам. Идеята ми за пускане на тема бе да чуя и мненията на други потребители защото едва ли само при мен тези "тъмни" моменти се случват....

Всички сме имали тъмни моменти след раздялата...
Но нещата ще се уталожат и всичко ще се оправи.
Аз също с две ремаркета срещнах човек, който ме прави щастлива.
Много е важно преди това обаче ти да се научиш да бъдеш щастлива с това, което имаш, после всичко постепенно ще се нареди.
Радвай се на беба, забавлявайте се, смейте се имаш цялото щастие на земята... само за теб, възползвай се от времето, което имате само двете.
А някой ще се появи, стига да не го търсиш на всяка цена...

Така е...много истина има в думите ти. Просто понякога е малко трудно да си сам....
 

Ехооо, кой е сам?
Я си виж подписа...
Искам да ти кажа, че аз никога не съм била по-пълноценна майка отколкото през последната една година в която съм сама с децата.

Знам, Никси знам, че е така - дъщеря ми е най-важното нещо и не се чувствам сама...друго имах предвид, а именно, че понякога задълбаваш и не се замисляш за това, което всъщност имаш. Благодаря за милите думи . Пишейки тук се чувствам наистина много по-добре, за което благодаря отново!
 

Знам какво имаш предвид, но това минава.
Ще спреш да задълбаваш.
Ще започнеш да се радваш на дребните неща.
При мен като станеше много зле работата се обаждах на някоя приятелка да мине да ни види.
И така с нея бъра бъра, дребните си лягат по някое време, винце, приказки и край със задълбаването.
Трудно е да излизаш с малки деца, това е проблема, но форума е идеално решение.
Пиши много, докато ти писне от собствения ти проблем.
Докато спре да ти е проблем.
Още няколко месеца да се постопли времето и почваш вечер с беба и приятели на кафенце или на по биричка.
Беба ше тича ти ше релаксираш.
Мдам.
Нищо няма да и стане ако вечеря навън 2 пъти в седмицата
Помага... вервай ми

Освен това гледам, че си от София.
И аз съм си вкъщи с малчо, свирни да пием по кафе някой ден.
Абе пиши ми на лични 

Вервай и на мен - наистина помага! Говоренето, разходките в хубавото време, срещи с познати и приятели, дори пътуване извън града за ден-два. Лично съм го изпробвала и с нетърпение чакам да се стопли вече и да започнем пак с разходките, че от тоя студ са ни се стегнали душичките и на мен и на малчо!