Избрах секцио по желание, защото...

Ами избрах го 1во заради бебето ми ,за6тото знаех ,4е няма да се мъ4и ,2ро от 2та вида болки,по-склонна бях да изтърпя тази на възтановяване от секцио,най-об6то казано много ме беше страх от нормалното раждане.Освен това в последствие секциото се наложи,за6тото бебето беше с краката надолу,но и да не бе6е,аз отначало до край исках секцио,накрая тръгнах да раждам,та и по спешност ме оперираха.Сега по разбираеми причини пак ще съм секцио,мога да кажа ,4е не бих съжелявала за избора си,ако имах такъв при нормално положение на бебето надявам се бях изчерпателна!

Избрах секцио по желание, защото... Исках да си видя бебето веднага, исках да не съм уморена, исках да го целуна и да не ме боли нищо поне в този момент, исках да го гледам първите часове и да му се радвам не да съм уморена и съсипана от безсъние, чакане и напъни, контракции и незнам си още какво. Исках на него да му е добре да не е деформирана глава например или да има усложнения, исках най- лесното и бързото раждане и да го видя веднага с усмивка. Затова си избрах и спинална упоика - неисках да спя исках си бебето да го чуя как изплаква и да чакам с трепет 10 -то мин да го извадят. Исках дори и да ме боли -  да ме боли, но да мога да седна и да не съм брюкселска бродерия и да го гушкам - макар че не ме болеше раната, а вътрешна беше болката. Исках да бъда спокоина и да не ме притискат по никакъв начин да раждам бързо или да напъвам или да чакам  исках нещата да станат планово и да имам психическата нагласа за този ден. Да знам че ставам сутрина и отивам на среща с бебчо.

И така и стана, когато го видях - Му казах - ЗДРАВЕЙ ПРИЯТЕЛЮ, НА МАМА КРАСАВЕЦА!   ОБИЧАМ ТЕ!

Ето това исках затова избрах секциото. И така мога да родя още 10 бебета стига да имам пари да ги гледам.

Писах,писах и накрая нищо не се публикува В общи линии горният пост съвпада с моите писания,с тази разлика,че избрах пълна анестезия.Ужасно се страхувах,че ще ме оперират в будно съзнание.Не съжалявам,че не чух първото проплакване на детето си.По-важно за мен беше,че всичко мина добре,бебето ми не се мъчи,не се роди смачкано и посиняло и с кръвоизливи в очите като детето на една позната,която загуби съзнание на родилната маса 4 пъти от умора,но не позволи на лекарите да оперират.

Първото си дете родих нормално , с второто си избрах секцио , защото не исках да изпитам отново този ужас от нормалното раждане.

Аз така избрах да родя, макар после да се оказа, че имам и медицински причини (заради очите). Но дори да можех да родя вагинално, пак нямаше да го направя.
Избах секцио, защото е по-щадящо за бебето и за майката  За бебето - само ако е направено максимално близо до термин (при мен първо бебето тръгна и тогава рязахме, но аз така се бях разбрала с доктора).
За майката е особено ценно в психологически план 
Така мога да раждам и 100 деца 

Защото ми е отблъскваща идеята да крещя с часове като животно и не съзрях никакво предизвикателство в това.
Защото естествено раждане за мен беше приемливо само с епидурална упойка, но пък попаднах на статистика, че при първо раждане и такава упойка е по-голяма вероятността да се стигне до вадене на бебето с форцепс.
А това съвсем вече не го приемах за бебето си.
Защото изпитвах ужас от епизотомия.
Защото инстинктивно знаех, че не трябва да раждам нормално.
И защото след като се появи бебето, докторът каза: Аааа, ти това голямо бебе нямаше никакъв шанс да го родиш нормално.

Аз съм избрала този вариант заради болките в тазобедрените кости - тазът, както и гръбнакът и гръдният ми кош са намествани преди 5 години (без упойка, без нищо от наистина добър специалист  ) и все пак се учих да ходя отново през първата половин година след това. Имам по наследство от майка ми плаващи прешлени, нищо опасно ако човек се гледа.

И сега при тсудено време ако не се раздвижвам ми се схващат таза и краката от ябълките. Водя нормален начин на живот, е - не съм като преди с екстремните бънджита и активен спорт, но се справям.

С една дума, не искам да преживявам същата или по-голяма болка в костите, макар че прагът ми на търпимост е висок   Тогава дори след манипулацията така ме боляха яйчниците, че си казах: "Ако нещо ми стане, ще извадя очите на този доктор през носа"  

Най-вероятно ще раждам извън България, но се надявам да няма проблеми с предварително обусловения избор. А и съм в добра форма със здрава коремна стена, ще се справя  

Имам и друг по-общоприет медицински фактор, за очите, но не знам какъв точно е диоптърът, след който важи това?

Ще съм благодарна, ако Кремито или друга съфорумка сподели за това  

Избрах секцио, защото прецених, че рисковете за бебето са много по- малко. По отношение на здравето на майката вероятно е по- добре да роди вагинално. Може и да е било интуитивно правилно решение, защото впоследствие бебето си остана седалищно, а накрая получих контракции и и се наложи секцио по спешност.

Ако мога да си позволя един съвет към избиращите секцио- уговорете се с лекаря да изчакате контракциите да започнат и тогава да ви режат. Все пак за бебето е най- добре да остане максимално дълго в утробата на майка си, за да се развие достатъчно и да наддаде нужните килограми. По други причини бебето ми беше с ниско тегло и няколко дни в интензивното и, повярвайте ми, не си струва риска човек да си причини подобно нещо. Термина е доста условно понятие и никой не знае кога бебето е готово да се роди.

 Защото личното ми вътрешно усещане, нагласа и желание е да родя единствено и само по този начин.За себе си категорично отричам нормалното раждане, други да се пънат, аз не искам.

   Все едно аз съм го писала, нямам какво повече да добавя ! 

Малко допълнение към моя пост  

Има наистина интуиция по отношение на усещанията за сексио раждането. Спомням си първия ми вагинален преглед при гинеколог преди години. Винаги съм имала усещането, че съм "тясна", което си има и предимствата   На прегледа с доки се борихме да вкара прибора за вземане на проба от шийката на матката, беше му наистина много трудно, макар че му имам пълно доверие, а и аз като си стегна коремните мускули нищо не може ни да влезе, ни да излезе   След това само му подхвърлих: "Май ще се режем", и той отвърна: "Да, като дойде времето".

Някакси бях приела тази мисъл още преди да чуя потвърждение, но различни лелички все повтаряха че "Нормалните жени раждат нормално" и това ме накара в онзи момент да се чувствам "дефектна" в онзи момент. Е, превъзмогнах го. Гинекологът ми ме успокои  

Друга причина, която все пак ме е карала да се колебая са 5-е коремни операции на майка ми (перфорирали са й матката като са се опитвали да й махнат полип от матката след моето раждане, херния и т.н.) след които аз съм я гледала. Не мога да подценя нито една коремна операция.

Но интересно е, че като чу за болките ми в таза майка ми първа отсече: "Секцио"!  

само за снимка, напълно съм съгласна с теб. Плановете са да раждам в Гърция и там моите познати българки си насрочват дати най-близки до термина, имат силни контракции предния ден и едвам удържат до насрочената операция   Освен това там отношението към родилките е много добро, помагат ти в първите моменти.

За бебето ще се чувствам много по-спокойна  

Избрах секцио по желание, защото... за да видя и преживея и такова раждане ..
Сега сериозно:
Дъщеря ми се роди 4 кг. бебе, 2 седмици СЛЕД термин....със скачане по корема и тридневни болки...
За нищо на света не бих си го причинила нито на мен за втори път, нито пък на бебето си...
Родените секцио бебета не са така "измъчени" както тези "нормално" родените...
Пък както се очертава това бебе да е по-едро от кака си....дори за доктора ми е -по-добре да родя секцио...
А ..да...и изпитвам ужас от епизиотомия - от предишното раждане си "нося" 8 външни и около 20 вътрешни конеца...и дори сега 11 години след като родих, все още си нося последствията от нескопосаното шиене...

Избрах секцио по желание, защото... изпитвах ужас от нормалното раждане

И аз така.
Първата ми дъщеря се роди 4.300кг- нормално.
Със епизотомии, скачания по ребрата, пукната ключица,
увита около врата пъпна връв...и т.н...
Вторият път плода ми беше още по- едър.
Влезнах в болница 12 дена преди термина си,
че да раждам секцио (освен по мое желание,
имах препоръки и от доктор и ме приеха по клинична пътека).
В крайна сметка родих още първата нощ,
след постъпването ми.
Нямаше време за секцио,
въпреки, че опарационната беше подготвена.
Родих още едно бебе 4.300кг...почти половин месец по- рано.

Не, знаеш ли?
Не става въпрос за лигавщина.
Става въпрос за това, че повечето майки ги е страх.
Страх ги е от нещо, дето и те не знаят кво е.

Всъщност, това е въпрос на личен избор.
 

избрах секциото от страх,след първо нормално раждане без никакви проблеми,не знам защо се гипсирах и реших че нещо ще се случи с бебето ако тръгна да раждам нормално.Сега ако ме питаш никога не бих избрала секцио ( освен ако не се налага естествено ) - ама защото вече знам какво е едното и другото.

  Точно 

Що бе, къде в горния пост пише, че сте лигли или пък ви убеждава, че сте сбъркали? Аz не виждам.. И кой е тоя "друг фронт", не сме ли всички на един фронт  ? Ти просто явно очакваш някой да ти каже това. Иzвинявайте zа оффа, аz просто от интерес се zачетх, да видя кой и zащо иzбира секцио. Няма смисъл от акъли наистина.

Сега очаквам някой да се включи и да обясни как бебетата, родени чрез секцио са белички, гладички и красивички, а другите - сбръчкани, морави и грозни.  Защото и такива абсурдни изказвания съм чувала!
Не бих нарекла никоя жена, решила да роди чрез секцио, лигла. Наистина е въпрос на избор, а в други случаи - на медицински показания. Всяка жена сама си решава и преценява.
Може би, всъщност не трябваше да се намесвам в темата, защото съм раждала по нормален път. Но просто се изкуших, сори. 

Избрах секцио, защото неизвестното ме ужасяваше.  Първото си дете родих със секцио по спешност и поне знаех какво да очаквам втория и третия път. Исках да знам точната дата, когато ще родя, за да се подготвя психически за момента, а не да слушам крясъците на невротизирани акушерки и подвикванията на пияни лекари "Хайде, крави!"/случка от преди 9 години в голяма АГ болница, с тази фраза бяхме посрещнати аз и още две момичета в отделението/. Само като си помислех за нормално раждане, за епизиотомия или разкъсвания, за форцепс или други методи, с които лекаря би "помогнал" на бебето да излезе,  една буца ми засядаше на гърлото, започвах да се задъхвам, получавах сърцебиене и ми причерняваше. През месеците на бременността явно развих нещо като фобия. Пък и след хилядите истории, на които се наслушах от "доброжелателки", минали вече по пътя на естественото раждане, се паникьосвах само при мисълта какво може да ми се случи- на мен или на бебето.

  Ами не знам, аз нито един "бисер" не видях. Подразни ме присмехулното отношение. А и то се очакваше да се появи някой с различно мнение, просто темата е такава, секцио - нормални, кърмещи - АМ и т.н. Въпросът е да го изкажеш нормално и цивилизовано, и най-вече да уважаваш избора на другите, дори и да не го одобряваш. 

Мисля, че рискът за бебето е по-малък. Оказа се, че бебо е с увита пъпна връв, а и аз с висок диоптър, така че с чиста съвест си родих с операция

пс/ важно за мен е ТАМ да си остана същата. Затова реших, че е по-добре да изкарат бебо през корема Как забравих за тази причина.

Ааааа, тук не си права.
Ако случиш на добър екип,
може да те направят и по- девствена, отколкото си била

 

Страхотна тема! 
Избрах да родя секцио по желание, защото не исках да крещя от болки, не исках бебето и аз да се мъчим, не ми се струваше приемлива идеята да се напъвам. Освен това, изпитвам панически страх от нормалното раждане, нямах нагласата да родя по този начин и щеше да ми подейства много травмиращо. Избрах да родя така, защото смятах и продължавам да смятам, че този тип раждане е щадящ за бебето. Освен това, аз си спестих болките и ще запомня раждането като едно от най-красивите и хубави моменти в живота ми, свързано само с положителни емоции, без травми и болка. Ако трябва пак да раждам, не бих се замислила въобще за начина.

Уау, повече от бисери са  Безумия са направо
Дожаля ми всъщност за тези момичета    Те не знаят нищо за раждането. Жалко, че са го пропуснали, жалко за бебето им, за тях самите... 

Тук става интересно.

Чета и се чудя защо се пускат още такива теми
Никой ли не разбра,че за жената родила вагинално не съществува понятието-"секцио по желание"и че наличието на такива теми дава поводи за спорове и ражда много грозни приказки.
Аз също съм секцио.И да исках да родя по този начин.Психиката не ми позволи да родя нормално.Изпитвам паника от болка и буквално припадам.ЗНаех,че ще се мъчим и аз и детето ми.ВИнаги съм знаела,че имам ли детенце,то ще се роди секцио.В последствие се оказа,че имам и мед показание.Раждането ми беше страхотно.Екипа перфектен,възстановяването страшно бързо.В реанимация нямах нужда от обезболяване.Не съм очаквала,че ще е така лесно всичко.Доволна съм от това как се стекоха нещата.
И НЕ детето ми не беше беличко,чистичко,с идеално гладка кожа.Напротив беше сиво,черна,сбръчкана и определено не като по филмите Не мисля,че е по-нормална или ненормална от другите деца.
Раждането както и правенето на дете е нещо толкова лично и интимно.Въпрос на личен избор е кога да забременееш и как да родиш.Секцио или нормално-какво значение има щом гушкаш здраво и така желано бебче

Избрах секцио по желание защото тримата специалисти, които посетих не видяха медицински причини за секциото. В трите дни след раждането се изреди целият екип, за да се извини на семейството ми и да каже, че много хубаво съм постъпила като съм настоявала за секцио. В БГ никой лекар не взима под внимание психологичното състояние на пациента, освен ако не е с клинична диагноза.

Според мен сте много смели майки да родите със секцио, аз неуспях да се преборя със страха от залата, упойката и т.н въпреки че бях с препоръка за секцио заради голямо бебе и в края на крайщата родих нормано но с форцепс.
Най-важното е че на бебка и няма абсолютно нищо дори нямаше нито една синина от форцепса.
Последствията бяха само върху мен.

   Що бе, темата не е лоша, само не мога да разбера като е толкова ясно формулирана, защо се намърдаха и такива, които НЕ са раждали със секцио.  Да ни убеждават колко сме за съжаление и колко сме пропуснали.  Айде няма нужда да ревете на чужд гроб, всеки много добре си е направил сметката ! И аз мога да пиша дълго и обстойно защо съжалявам повечето от нормално раждащите, но едва ли това е целта на авторката.

как разбрахте, че бебето страда като се ражда вагинално  

 Пък аз като четах момичетата си мислех, че те точно това са искали да пропуснат, ама знае ли човек, може да искали да ходят на купон в операционната просто. Нека им е лошо сега, че не знаят, това дето не са искали да го знаят!   Нали не си се минала и ти да ходиш на тоя купон, какво се кахъриш.

 

Знаеш,че има хора,които само това чакат   за това го казах.Все пак това си е вечния спор да се чуди човек защо

Мисля, че сериозно трябва да се обсъди въпроса подобни теми да се заключват веднага, или поне всички постове, които не са по темата да се трият. Темата е за едно - защо жените избират секцио, всичко почва нормално, тихо, пишат си жените защо са го избрали и хоп - някой се изсере на метеното и почне да се заяжда, като в пети клас, при условие, че има аналогична тема за родилите вагинално. Не разбирам смисъла на такива заяждания, какво е значението на това кой как родил, пет години пиша в тоя форум, изчела съм десетки такива теми и все още не разбирам защо хората се вълнуват от това кой как родил.


П.П. Ако някой мисли, че съм пристрастна - така е, имам две секциа, само дето не са по мое желание, макар че, втория път медицинските препоръки се припокриха с желанието ми. Подписвам се под всичко написано от момичетата, за мен секциото е прекрасен начин да родиш, но нито ме интересува как раждат другите, нито си позволявам да ги осъждам. Темата ми е още по-наболяла, защото имам приятелка, която роди голямо бебе и я смачкаха, толкова, че един месец ту влиза, ту излиза от Пирогов, вместо да си гледа дългочаканото бебе. И после ще ми хвалят вагиналното раждане. Ама, който си го иска - негово право си е.

На мен също ми омръзна да чета вечните спорове!  Темата е формулирана много ясно и ми е малко смешно, че стари форумски кучета си търсят забавления като провокират. Определено съм "за" да се изтрият всички мнения, които не са по темата. 

Напълно заставам зад мнението на pandora 
Аз рядко пиша в такива теми, но именно защото е много ясно и добре формулирана, а и дискусията до онзи момент много ми хареса, се включих.

Не виждам тук никакви споделени "глупости". Споделила съм неща, които съм споделяла на малко хора, и е наистина изключително грозно някой да ми се присмива (да, приемам го лично), за това, че по мое собствено усещане, след като наново съм се учила да ходя, смятам, че е по-добре да избегна нечовешката болка в таза, която бих изпитала при положение на тесен таз+стари сериозни травми.

Да, това не е общоприета медицинска причина, но на никого не пожелавам такава болка. Така че предпочитам да съм пълноценна и да се грижа за детето си, а не да щракам при всяко движение.

Явно мненията трябва да бъдат пускани под тази форма, за да се избегнат недоразуменията за "бисери".

Винаги съм изпитвала ужас от раждането. В един момент медицинските показатели се припокриха с желанието ми и това ми дойде дюшеш.

Не съм раждала секцио, така, че не ми е по темата отговора, просто исках да споделя, че колкото и аз се чудех на майки, които ги  е страх, които не искат да се мъчат и т.н. всичко, което сте споделили ...та, колкото и далечни да ми се струват тези причини, с времето разбрах, че който го е страх и няма желание, определено е по-добре да ражда с операция, защото е по-опасно да си стресиран при раждане, да не напъваш ефективно и после да се появяват сума ти разкази за скачане на корема и лоши напъни. Дори се замислих дали това, че лекарите толкова натискат първескините за секцио, не е плод точно на опита им с паникьосани момичета, които не знаят какво правят и е по-добре да им предложат сигурния начин. И определено вече не съм на мнение, че всяка жена е по-добре да роди нормално, защото е по-важно да знаеш какво искаш да си убеден, че можеш да го постигнеш, отколкото да не искаш този начин и въпреки всичко да караш, защото трябва и после да си на косъм от фатален изход.

1. Родих на 34, не на 24.
2. Никога не съм имала особено силни коремни мускули.
3. От край време си имам проблем със задържането на урина (как ли се казваше онзи мускул, дето отговаря за това?..  ) и никак не исках да рискувам да си докарам напикавания.
4. (има връзка с 1) Искам още деца, не исках да рискувам свличане на матка или каквото и да било от сорта, което, в по- малка или по- голяма степен е често срещано усложнение от вагиналното раждане.
5. Не исках да рискувам с разкъсвания и разтягания на вагината - за мен тя има по- специално предназначение...  
6. Кръвозагубата при секцио е, средно взето, по- малка от тази при вагинално раждане. Аз съм "на границата" на анемия от край време.
7. Исках да знам точната дата на раждането, понеже се местихме в друг апартамент точно тогава - всъщност, така бяхме изчислили нещата, че за пръв път спахме тук заедно с новото бебе. При толкова "сгъстен" график изненадите никак не бяха препоръчителни.
8. Прецених, че каквато и да е болката след операцията (за мое учудване нямаше такава, но пък яко ме бяха наплашили), при раздвижването и по време на възстановяването (пак за мое учудване изобщо нямаше такива проблеми), щом не е в зъб, ще я изтърпя, общо взето търпя на болка, един вид, прецених, че няма да се "насадя на по- големи проблеми".

Това по отношение на мен.
По отношение на бебето (мотивите за избора ми бяха горните, следващите са само "допълващи".
1. Опасността е много по- малка - раждането се води от опитен доктор, не от късмет.
2. Бебето много по- малко се натоварва физически (хич не му е лесно в този тесен и усукан родов канал) - не случайно вагинално родените бебета изглеждат тъй изтерзани.
3. Бебето се натоварва много по- малко психически - вярно, че му се налага да напусне топлата и спокойна утроба, но поне го прави по "краткия" път и с помощ... не го притискат, не го усукват, не го мачкат. Има във ... философията или психологията е трудно да се каже точно за тази тема, лично според мен по- скоро първото, тъй като на доказване не само не подлежи сега, но и никога няма да бъде - но има предположение, че всички по- късни страхове на човек са ... проекция на този за пръв път изпитан страх в родовия канал, страх от смъртта, която е "за д ъгъла". Няма да коментирам тази теория, нито разказите за собственото раждане, получени под хипноза, лично аз до голяма степен ги разглеждам като... ами, да речем, неистински спомени, но пък може и да има частица истина в такова предположение. Във всеки случай имам бебе, смело като армия в победен поход.

От прочетеното до тук-това все едно аз съм го написала.
За мен  решението за секциото по желание-беше взето след едно дълго,тежко първо раждане...така ,че съм изпитала "онова",за което се говори ,че не трябвало да "се пропуска".Ами и на мен ми скачаха по корема и ми резнаха подробностите...е мерси втори път да си го причинявам.
Вторият път преди година и десет месеца-родих спокойно ,уверена в себе си ,в решението си.Не се притеснявах за бебето си ,вярвах на екипа,който се погрижи да изживея едни прексни първи мигове с моя син.
Като жена,преминала и по двата пътя-мисля ,че за мен секциото беше много по естественото раждане.Възстанових се много по бързо от първия път,когато два месеца не можех да си седна на д-то.

Добре, де, след като всички подчертавате, че не ви интересува как раждат другите, защо тогава изобщо се пускат такива теми и се пише в тях?!

Не мисля, че повечето раждали секцио по желание са "лигли", но пък определено са жертви на съвременната цивилизация и на представите за раждането, които тя налага. В представата на съвременния човек раждането е нещо ужасно болезнено, което оставя кошмарен отпечатък в спомените за цял живот. Наистина, разбирам ви, лесно е човек да повярва, че нормалното раждане е съпроводено с кански крясъци часове наред и привършва с едно синьо-лилаво изтормозено полуживо бебе, когато сте виждали раждане само по телевизията. /Винаги съм се чудила на холивудските режисьори - защо не влязат в истинско родилно отделение, колко ли крещящи жени ще видят?!/
Истината е, че едно нормално непредизвикано раждане с мининмална медикаментозна намеса в повечето случаи протича за няколко часа, като по-сериозните болки са около час, но и те не са чак такива, че да те карат да крещиш. Разбира се има и изключения, но да не се лъжем, и секциото не винаги протича безпроблемно.
Освен това за бебето е по-добре да си мине по каналния ред, природата и милионите години еволюция така са го измислили, а и съвременната наука е доказала, че е така.
А не се ли замисляш, че шокът за бебето е в пъти по-голям, когато я няма подготвящата роля на хормоните, които се отделят при едно нормално раждане и изведнъж бебето бива извадено на бял свят??? Ето това може да предизвика подсъзнателни страхове и несигурност за цял живот, а не нормалния ход на събитията. В края на краищата бебето е програмирано така, че когато му дойде времето да напусне утробата.
Сега ще потърся един линк за бебешката психология, който е точно на тази тема.

Простете и моята намеса като майка, родила две деца с вагинално раждане, бързо и лесно, почти без болки, на първото с епизиотомия- слава богу перфектна, второто без нито един конец и даже със усмивка.

Все още се чудя защо в епикризите след това пише - РОДЕНО ЧРЕЗ НОРМАЛЕН МЕХАНИЗЪМ или нещо подобно беше.
Аз лично смятам, че дори и тялото да е готово за вагиналното раждане, ако психиката на майката не е.... по-добре и за бебето , и за майката да се избере секцио. И все пак наистина бебето е готово откакто го има човечеството да измине този път.
Ако някой иска да види как е излязло новородено от тесен ханш с епизиотомия, нека види първото ми дете на aleksandra.cybcom.net, но при мене беше така поне, сплескано носле

НАПЪЛНО ПОДКРЕПЯМ майчиците, които са избрали родоразрешение чрез секцио. Рискове има и при двете раждания, БЕЗБРОЙ МНОГО. Както казваше моята лекарка - родилката е с единият крак в гроба и въобще не се шегуваше. Също така каза нещо МНОГО ВАЖНО -  "Бебето все ще го извадим, независимо как. Само че добре че по-малко жени знаят, че истинската опасност е следродовия период - кървенето, състоянието на матката, шевове - били те коремни или вагинални. Тогава е истинската борба за живот"

Като се замислих, е така - всяка раждала жена знае как минават по сто пъти на визитации , гледат рани, натискат матки, проверяват гърди и т.н. Има жени, родили нормално, които не могат да си сядат на задниците по месец след раждане, аз бях с първото така. Има и такива със секцио, които не се възстановяват след седмица, а месеци наред ги болят рани и кореми при вдигане на тежест. Божа работа е!
Пролапс на пъпната връв може да се получи и при вагинално раждане, и при секцио , но със започнало вече раждане или спукан мехур. И куп още глупости.

Господ да ни пази, и нас, и децата ни. И НАИСТИНА НЯМА НИЩО ЛОШО В ТОВА ДА ОБИЧАМЕ И СЕБЕ СИ, НЕ САМО НЕРОДЕНИТЕ СИ БЕБЕТА,  за да можем после да сме по-пълноценни и да им помагаме.

Извинявам се за офтопика, но искам да покажа този сайт на всички, които изпитват страх от нормалното раждане:
http://www.natalyoga.net/postnatal_articles.html

Защото имаме  много тайни емоции около бебетата  и човек има нужда да пише за много неща - като по стара традиция първо казва не ме интерисува и почва своя разказ!


И нека тези родили нормално не съжаляват тези родили секцио!!!!Няма нужда!!!Звучи като вие не сте майки или сте половин майки-защото там 5-10 часа не сте се напъвали!?!?!?кое е майка или не не сте вие хората които ще кажете нито пък АЗ!!!

Темата започна добре. Нека не се превръща във вечният спор секцио/нормално раждане.

ами намесата на Защитниците на Нормалното раждане я превръщат в такава. Иначе ние не спорим - раждалите секцио.

Мдааа, четейки първа страница реших, че този път ще се размине, но не би....
Интересна ми е темата, ще следя, надявам се да продължи добре и да не бъде заключена скоро
Аз лично ще се въздържа от коментари.....ще помоля и останалите раждали нормално да го направят, просто, за да остане една откровенна тема, а не поредното бойно поле.

Родих секцио защото така исках
Незнам, но още  преди да забременея знаех, че така ще раждам, даже едно време се шегувахме с майка ми, че на мен ще го правят, аз ще си го износвам, но тя ще го ражда
Сега сериозно:
Защото не исках да се мъча и да се напъвам, исках да заспя и като се събудя вече да си имам бебче! Просто всичко да приключи бързо, а не да незнам колко още ще трябва да ме боли, дали е добре бебка и дали накрая няма така или иначе да ме срежат! Защото родих последна от приятелките си и от всичките единствената която пожела да роди нормално имаше проблеми от сорта на над 20 шева, нещо на матката и стана и после операции и не може де има повече деца и така нататък!
Сега още по сериозно:
И там нагоре една нещо ни съжаляваше, че и бебета ни покрай нас защото така сме родили, ама ако напиша каквото искам да й кажа ще ме баннат во век и веков така, че нека тя сама се сети какво искам да й кажа
Заглавието на темата е супер ясно написано що изобщо влизате, като няма кво да кажете освен да се заяждате???

да и аз се присъединявам към подобна молба .
Само искам да отбележа нещо - Лилита за жалост такива раждания с викове , нечовешки писъци има не само по филмите .
Далече не винаги едно раждане преминава по начина , описан от теб. Моето беше такова , дълго , тежко травмиращо .
Не знам дали ще мога да се преборя със страха си ако има втори път и дали няма да предпочета коремната операция ...наистина не знам .
Важното не е това , важното все пак е да пишат наистина майки избрали да родят секцио и да кажат защо .Тази тема си е за тях .
Има си закована тема за естественото раждане , така че дори и да ми допадат идейте ти тук пропагандата е излишна .
Не го казвам , за да се заяждам , разбира се .
Моля те , недей да се намесваш в темата .
Не за друго , но не искам да се превърне в поредния спор .
Нека да сме толерантни !   

Изборът този път не беше мой, а на лекаря ми, без особено медицински основания според мен. И макар да бях мотивирана да родя вагинално или поне да изчакам раждането да започне, пък после както се случи, след това, което видях в болницата по време на подготовката ми за операция, втория път няма и да си помисля за естествено раждане...или поне не в държавна болница.
Това, което аз почувствах е, че родилката не е подпомогната от персонала да запази никакво достойнство - медикаменти, които ненужно ускоряват процеса, разкрачени крака пред врати на коридора, по който минават и пациенти и всякакъв обслужващ персонал, аз бях подготвяна за операцията в отделение, в което на 2 метра от мен раждаше друга жена -без параван, без завеса, без нищо. Е, много жени биха казали, че щом си отишла да раждаш трябва да забравиш чувството на срам, но за мен това е основателна причина да се откажа от т.нар. естествено раждане в наша болница.

    Естествено, че не е само по филмите.   В Тина Киркова реанимацията е точно до родилните зали - цяла вечер ги слушахме "нормално раждащите" как викаха и пищяха. Как пък една не роди с оргазъм, докато бях там.   Ако това наричате нормално раждане, хак да ви е, отстъпвам ви го на драго сърце. Няма да ви казвам ние пък, цялата реанимация, как ви съжалявахме тогава и колко бях радостна лично аз !!! , че родих секцио. Защото на другия ден си станах като пич и минах коридора от край до край с изправена глава и грам болка не съм усетила !   Който иска да вярва. 
   Така че съжалявайте ни, затова, че не сме изпитали болка, затова, че не сме брюкселска бродерия отдолу и нямаме проблеми със сядането. Затова, че не се изпускаме по малка нужда години след това, че нямаме нужда от пластика , както една позната сега ми се оплаква. Че не сме усетили намесата на форцепса и вързването на магарето като в някой дом за мъчения. Така ни се пада !    

Mirena80, с язвителния си тон ти сама провокираш язвителни коментари. 
И тези неща, които описваш - бродерии, връзване, изпускане по малка нужда и т.н., далеч не са задължителна практика.
И както някой беше написал - усложнения и проблеми са възможни както при нормално раждане, така и при секцио.

И аз родих в ТК, но не съм се забавлявала докато момичетата са викали покрай напъните, а аз дремех в реанимацията. По-скоро се опитвах да слушам дали всичко върви добре, тъй като имаше много неприятни случки с други родилки на консултациите ми. Ако имаше някаква гаранция как и къде да родиш, едва ли някой щеше да се колебае. В крайна сметка всички искат здрави бебета и щастливи майки. 

това мисля, че спокойно като модератори може да го практикувате.... то за това са модераторите по форумите общо взето.... особено когато нещата сериозно почнат да изтрещяват...както между другото  почва да става и в момента....
по-добре да се прекъсват в зародиш

Блонди , чак пък да ни съжаляваш айде няма нужда. Аз съм раждала и нормално и не се чувствам герой от това , даже се чувствам тъпо защо си причиних този ужас , който преживях. И какво десет часа болки накрая разкъсвания , скачане върху корема , накълцана и след това зашита все едно доктора си е шил цървулите. Не можах да си видя бебето веднага защото ме упоиха доста жестоко за 4 часа , явно бяха предозирали упойката та после още един час докато излезна от нея. После месеци не можах да се възстановя психически и физически. Ако ти се наложи секцио на теб при евентуална следваща бременност ще запееш друга песен , просто сега не виждаш май по далече от носа си. Аз съм твърдо с две ръце за секциото , но тези жени които искат да раждат нормално никога няма да тръгна да ги съжалявам нито упреквам , това си е личен избор. Не разбирам такива привърженички на нормалното раждане , защо изобщо си правят труда да пишат в тема за секцио , само развалят темата и предизвикват спорове. Направете си една темичка за нормалното раждане и там си ни съжалявайте нас тъпите патки , които нищо не знаят за раждането.

Вили., аз наистина няма да се намесвам повече, защото тази тема си е на секциите и всичко казано е след дъжд качулка. Говорете, обсъждайте, коя защо и как и доколко е доволна от избора си. В крайна сметка времето ще покаже... Но ми се иска да има по-малко жени, които със страх подхождат към това невероятно изживяване, раждането.
/Не искам да подхващам друга тема, но в нашите болници и нормалното раждане не е много нормално и може би на това се дължат онези кошмарни случаи, за които всички сме слушали/
Мирена80, самодоволството ти е неуместно. И заради такива като теб много бременни момичета вярват, че чрез секцио ще родят без грам болка. Я пак си помисли хубаво?

   Съжалявам, но да ни изкарват ту неграмотни, дето не са попрочели това - онова, ту не знам какви... нещо не ми допада. Избрах секциото въз основа на личните си наблюдения върху приятелки и тук във форума. Това, което прочетох за секциото, ми се стори като песен в сравнение с другото. Сега, като вече минала през това, мога само да го потвърдя. Както казах, и за мен тези, които избират да родят нормално (поне в БГ) , са ми трудни за разбиране, каквито и доводи да ми принесат, но не тичам по темите да ги обиждам.  

   Лилита, заради такива като теб пък момичетата си мислят, че раждането е едва ли не песен и после страдат цял живот. Я се върни назад и прочети потребителките, дето сега съжаляват. И наистина спорът е излишен - винаги в такива теми вие се опитвате да ни промените нас и то с такъв тон и агресия, че дори и да съм се замисляла за нормално раждане, повярвай ми, ще ми се отще. Затова и се стига до ключ.

Мдааааа... "с гордо вдигната глава"... Е, след това изказване, не знам как не те е срам!

Нищо не можеш да потвърдиш, защото не си раждала нормално. Не знаеш как би било при теб....
сами си спамите темата и подклаждате спор, не се ли усещате....искате хубава, мирна тема....а самите вие постоянно нападате и обиждате....и така става онзи затворен кръг, в който темата ще се изгуби и ще стане поредното нищо от 50 страници спорове и обиди....

Първо, защото се начетох на случаи, когато здрави бебета се увреждат при нормално раждане - парализи и изоставяне в умственото развитие, случаите наистина са много.

 Второ, защото имам таз на дете и мисля, че нямаше да е особено безпроблемно едно такова раждане.

Трето  - и без това имам рязане на корема и нямаше да е нищо ново за мен - нито белега, нито възстановяването. Отвращават ме и разкази за хемороиди и разцепени шунди, както и разкази на приятелки, които не могат да си седнат на д-то с месеци.

Второто ми секцио беше приказка - без грам болка мина всичко. Обезболяваха ме напълно целия следващ ден и дори не изпъшках. Детето беше при мен през цялото време. На 5-ия ден ме изписаха и препусках като кон 

   Знам, защото се конултирах с лекар все пак.   И самата лекарка каза, че ако съм тръгнала нормално, само щях да се измъча и пак да ме резнат. И не, не ме е срам от нищо, това е личното ми мнение. Нали вие сте изживели вашето си раждане, какво ви дреме за нашето ? Дано най-после да се изтрият ненужните коментари и темата да продължи оттам, откъдето вие се намесихте.  

Е, това вече е върхът. Раждането е акт на щастие - независимо дали по нормален път или чрез секцио. И подобни описания са, меко казано, гнусни. Сори, ама си просите коментарите сами.

Тази тема ми е интересна. Секциото изглежда по лесния начин.

Само, че мен ме е страх. Не от самата операция, последствията могат да се появят след години. Скъсана матка по време на бременност и сраствания. Мисля, че имаше много. Ако човек не планува други деца секциото като че ли е сравнително по прилично.
Предстои ми раждане и това са моите причини да не избера секцио. Знам, че не е точно това въпроса, но мисля че е важно.

Не ми дреме за  изживяването, в случая ми е интересна темата, защо е направен този избор, факторите, заради които се стига до това решение, а не резултата, кой колко и какво го боляло, пищал ли, рязан ли, шит ли и т.н....
Тя и темата все пак е за това...за причините, не за самото секцио или за вагиналното раждане........
От тази гледна точка, не виждам проблем да я чете, който си иска.....така че...хайде наистина да оставим на страна всичко останало и да си продължи темата, а???

Това и към раждалите секцио и към раждалите нормално.....СПРЕТЕ СПОРОВЕТЕ  

Mirena80  - лекарите само предполагат....никой не може да каже нищо със 100% сигурност.....то има случаи на умрели майки и при секцио....та и там въпреки, че предполагат, че  ще протекат леко нещата, не винаги става така.... та кой, какво защо, евентуално може би.....си остава в зоната на догатките, докато не минеш през това лично. Предполагам си съгласна  

И естествено няма за какво да те е срам, както и мен не ме е срам, че съм родила нормално - важното е, че сме дали живот на едни прекрасни деца...другото са лични убеждения....

Хайде, модератори, намесете се.
Има доста за триене, според мен 

Извинявай, но докладвах на модератор! Все пак спорът е интересен когато се води на определено интелектуално ниво! Всички знаем за какво става дума, но не е нужно да се използват цинизми! Очевидно нивото на интелигентност не е определящо за изобора на раждане!