Публикувана: 3 ян. 2009, 16:09 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2009, 10:09 ч.

Празнични и следпразнични депресии

1 957
31
1

1
2
3
Всички

3 ян. 2009, 16:09 ч.

Мнения: 212

Слушам оня ден по телевизията съвети за това "Как да се преборим с празничната и следпразничната депресия"
Слушам и си мисля - едно време май нямаше такова понятие "следпразнична депресия" Тогава хората се радваха на почивните си дни и се веселяха истински. А сега масово се наблюдава точно обратното явление. Отвсякъде чувам мои познати да казват "Няма ли най-сетне да свършат тия проклети празнични дни и да тръгваме на работа че се побърках в къщи". Какво е това според вас. Защо хората вече не се радват на почивните и празничните дни. Защо вместо да си почиват в къщи, пред камината с интересна книга в ръка и чаша хубаво вино и да се насладят на мързелуването, те предпочитат да ходят на работа...
Това за мен лично е много странен и интересен феномен - да предпочиташ да работиш вместо да си почиваш в къщи... И то тоя феномен май се наблюдава напоследък - едно време при комунизма не беше така... хората обичаха да си почиват тогава. Никога не съм чул тогава майка ми и баща ми да кажат че им се ходи на работа а не им се почива в къщи...

# 1 3 ян. 2009, 16:21 ч.

София
Мнения: 3 816

Едно време се е знаело, работиш или почиваш, отиваш и си взимаш сигурната заплатка за месеца. А сега много почивни дни, няма приходи, само харчене, паричките свършват, трябва да се работи...няма друг начин. Новини от сорта на: поскъпват парното и водата от 1 януари, данъците от тази година се вдигат...няма как да те накарат да подскачаш от радост.

# 2 3 ян. 2009, 16:28 ч.

Мнения: 1 310

На мен ми е хубаво в къщи. Peace

Обичам да сме всички заедно. Не съм и депресирана, че се връщам на работа, защото харесвам това, което правя. Преди години обаче, дори всеки понеделник ме гонеше депресийка, защото там, където работех, цареше зла и подтискаща атмосфера. Според мен от празнични депресии страдат хора, които не ги свърта у дома Wink

, а в следпразнични - хора, които не си обичат или по някакъв начин не харесват работата си. Peace

# 3 3 ян. 2009, 16:50 ч.

Мнения: 2 309

Аз пък много се радвам на почивните дни. Депресийката ми се дължи по-скоро на това, че от понеделник се връщам в реалността.

# 4 3 ян. 2009, 16:57 ч.

Мнения: 5

права е гелева.Не може човек да се отпусне,като си помисли какво го чака!!И според мен са много тези празнични дни!!Иначе в къщи всеки си има задължения,а сега само се бутаме в кухнята и се изпокарахме.Да идва по скоро понеделника.

# 5 3 ян. 2009, 17:19 ч.

София
Мнения: 18 679

Народът много обедня в последните години, това е. Мизерията дотолкова е натикала някои хора на дъното на социалната делва, че светло не виждат Tired

А от бедност се изтъпява, озверява и пр. Не може да си щастлив, благороден и духовен човек, ако нямаш какво да ядеш. Ей това е. Не им се празнува на хората, щото са бедни Sad

Не че при комунизма бяхме богати, ама поне всички бяхме еднакво зле /с изключение на една шепа хора/, та не правеше чак толкова впечатление Laughing

# 6 3 ян. 2009, 17:28 ч.

Мнения: 2 070

И аз днес си мислех същото, на хомосапиенса му било присъщо да работи, грънци. Толкова е приятно да има почивни дни, особено коледни и великденски. Според мен за хората е по-характерно съзерцанието и леките удоволствия, останалото е голямо насилие. Има кеф и от работата, но с тия темпове на нашата цивилизация...
Аз съм в лек шок, че трябва пак да се води детето на градина, всичко да е по-график, а съм в майчинство,представям си какво им е на тези дето трябва и да сменят градски транспорт, да търкат столовете в офисите и подобни.

# 7 3 ян. 2009, 17:33 ч.

Мнения: 4 585

То дето е обеднял, но и упорито отказва да го признае, и пазарува като за световно.
Нещо сякаш си доказваме един на друг с това осиране празнично.
На съседите, на колегите, на съфорумците.
Вижте ме, аз съм успял, не съм аутсайдер, не съм лузър.
А тия дето пищат за предпразнична, следпразнична, петъчна, понеделнишка депресия със сигурност не знаят какво е депресия.
Влагат някакъв модерен смисъл.

# 8 3 ян. 2009, 17:47 ч.

Едно време на работното си място хората са тъпеели или работели. Вкъщи поне са почивали, ходели са нейде с приятели или зяпали празнична телевизонна програма, похапвайки пред телевизора.

Сега на работа се ходи, за да се чати по форуми, да се задяваме с колегите, да преглеждаме профили в сайтове за запознанство и в Скайп да си менкаме еротични фотоси и задявки с разни сладури. Всъщност, работното място предлага и предполага много вълнуващи преживяваия, за разлика от семейното скучаене, придружено с доза насилствен ентусиазъм и съобразяване с настроението на вече добре познатата ни половинка. Празниците са дори опасни, защото твърде дългото застояване вкъщи пред очите на другия, крие рискове да осъзнаем, че всъщност отдавна сме си скучни, досадни и изобщо нямаме идея какво правим заедно.И тъй като е кофти да си го признаем, почваме да обвиняваме другия, че да не подхване той пръв.

Това е само хипотеза.

Аз обичам празниците, не ме спохождат нито депресии, нито раздразнения, нито копнеж по офиса.

# 9 3 ян. 2009, 18:16 ч.

Мнения: 2 448

И аз чакам да свършат пустите празници и да пратя детето на градина, че две седмици нонстоп с малък терминатор в къщата и аз подивях. Twisted Evil

Ако имах поне една баба ентусиастка да ми го вземе за три дни да се отдам на позабравена романтика с милото друго щеше да е, ама нъц. Confused

# 10 3 ян. 2009, 18:30 ч.

Мнения: 1 629

клотка хубаво го е казала, многото време заедно води до цветни семейни кавги. Депресийките са от малкото пиене, всичко живо плюска, спрете се хора! Пийте! Алкохолните калории се разграждат още с повръщането.

# 11 3 ян. 2009, 18:39 ч.

при Arctic Monkeys
Мнения: 2 230

Цитат на: Вълкът с дълъг ник в сб, 03 яну 2009, 17:33

аз преди няколко дни споменах за този феномен и веднага (естествено) се намери кой да ме сръфа (не, че ми дреме).
лично за мен това грабене, мъкнене, влачене и след това плюскане, е тъпо, грозно и признак на простотия и сигурен признак, че нещо не е наред. то не са месища с килограми, салати с кофи, алкохоли, чудеса... все едно след НГ ще настъпи потоп. всичко е свързано с безпаричието и комплексите, което то докарва...

# 12 3 ян. 2009, 18:40 ч.

Мнения: 2 032

А ако на човек му е дошла свеки на гости, как да не зарадва на шанса да излезе от обсега на обстрела й, под предтекст за работа?
Това си е радост, а не депресия.

# 13 3 ян. 2009, 18:56 ч.

София
Мнения: 2 437

За 20те години, изминали след падането на предишния режим, несвикналия на пазарни отношения народ беше обран няколко пъти. Първо големите суми, събрани защото в Бг нямаше какво да купиш си заминаха за "западни" продукти и по пирамидите. После малките спестени суми ги изяде гигантската инфлация. После похарчихме наличните пари. След това кредитната система обра бъдещите спестявания. Воала. Сега вече няма светлина в тунела, а от там идват и депресиите. Поне според мен.

# 14 3 ян. 2009, 19:23 ч.

Мнения: 1 212

Моята депресия е само следпразнична , провокирана от неусетното изнизване на почивните дни и началото на работната седмица.
От предпразнична не страдам.

# 15 3 ян. 2009, 19:40 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 390

Цитат на: Magesta в сб, 03 яну 2009, 19:23

И аз така

Кога минаха тези почивни дни ooooh!

# 16 3 ян. 2009, 19:49 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Моята депресия е перманентна- нито на работа ми се ходи, нито в къщи ми се стои.

# 17 3 ян. 2009, 19:51 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: РЕНИ в сб, 03 яну 2009, 19:49

Моята депресия е перманентна- нито на работа ми се ходи, нито в къщи ми се стои.

Ами така е, като не искаш да си хванеш любовник. Laughing

шегувам се да не се разсърдиш

# 18 3 ян. 2009, 20:06 ч.

Мнения: 4 916

От понеделник със сигурност ще бъда в депресия.

# 19 3 ян. 2009, 20:40 ч.

Мнения: 4 668

И на мен не ми се отразява добре стоенето в къщи с малкият палавник ... Дълги ми дойдоха тези почивни дни .
Ходи ми се на работа и то много ... Друг е въпроса , че му дръпнах голямо спане и голямо скитане по заведения / припомняйки си ергенските години / и пак ми е тегаво ...
Да не говорим , че по принцип нещо не обичам Коледно - новогодишните празнични еуфории ...

# 20 3 ян. 2009, 21:21 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Перфектни са си ми празничните дни, ама ще свършат, това е лошото. Както много писали преди мен, те тогава ще изпадна в депресия. (и ще трябва вероятно да ходим на групова терапия Crazy

)

# 21 3 ян. 2009, 21:27 ч.

София
Мнения: 62 595

На мен хич не са ми много почивните дни. КОгато децата не са на училище поне може да се спи до нормално време, а иначе още в 6.30 всички сме принудени да ставаме.

Според мен много хора не искат да стоят вкъщи, защото им се налага да се гледат доста дълго време. Представете си - сутрин, обикновено семейството прекарва максимум 1 час заедно и после децата на градина и училище, а родителите на работа. И така я карат докато се приберат, например до 7 вечерта. Малко вечеря, проверка на децата и хайде да спят, че утре ще стават рано. И така времето в дома и със семейството е около 3 часа. Дето се вика, нямат време да се видят и не си омръзват.

А сега си представете какво става през празничните дни - налага се всички да са заедно почти денонощно и да се търпят. Много родители не могат да изтърпят родните си деца по повече от два дни и на третия започват да се изнервят (чувала съм много такива реплити, че и тук се пишат честичко неща от вида "да идва понеделник, че да заведа детето на градина/училище, че ми скъса нервите"). А какво остава съпрузите да се гледат по цял ден? Налага им се да общуват и изведнъж откриват, че няма какво толкова да си кажат извън обичайните битови историйки.

Харченето на пари и домакинската работа са отделно, но и те влияят. Laughing

# 22 3 ян. 2009, 21:27 ч.

Мнения: 12 670

Разхайтихте се, та и депресии. Едно време 31 беше работен ден. Само на 1 се почиваше. Дорде доизядеш руската салата и портокалите и ето ти на - на работа.

# 23 3 ян. 2009, 22:08 ч.

Мнения: 1 840

Цитат на: get_real в сб, 03 яну 2009, 18:56

И аз мисля, че това е причината за депресията. Много хубаво си го обобщила. Когато човек ходи на работа, тъжните мисли ги изтиква някъде назад, мозъкът е ангажиран с нещо. Но когато дойде време на неработене, човек неусетно започва да остава сам с мислите си и да прави анализ на живота си: на "преди", "сега" и какво следва "утре". Изводите не са никак оптимистични. Всеки се чувства добре тогава, когато вижда хубаво бъдеще пред себе си, когато не се притеснява за утрешния ден. За съжаление всички ни е страх от това какво ни чака утре. Думата "криза" се споменава по 15 пъти най-малко на ден по медиите. Няма как това да не се отрази на настроението ни, колкото и да се стараем да не мислим за това. Преди всички имахме надеждата (утехата), че ако тук, в родината, нещата не вървят добре, можем да отидем там, където се живее добре. А сега...

Както казва Надежда Захариева в книгата си за нас е по-лесно да бъдем ангажирани с нещо и да копнеем за свобода, отколкото да я имаме свободата и да не знаем какво да я правим. (цитатът не е точен).

# 24 3 ян. 2009, 22:17 ч.

Мнения: 4 195

толкова ми е хубаво у дома с детето, че се замислям за второ, за да изляза по майчинство Confused

за мен ходенето на работа, далече от поне първите 7 годинки на дребния е наказание Confused

ето несправедливост - тъкмо натрупа хубав сняг при нас, и ще му се радваме само един ден Confused

депресии - глупости на търкалета, Вълка толкова добре го е казал Peace

# 25 3 ян. 2009, 22:32 ч.

Мнения: 1 318

Аз честно казано повече се натоварвам с домашните проблеми - кой какво иска да яде, кой какво гледа... защо говори по телефона и т.н. На работа ми е доста спокойно - длъжността ми е ръководна и отговорна, но пък така съм се организирала, че да няма неприятни изненади. Интересно ми е с колегите, правим деня така, че да е хубав.
При мен празничната депресия се дължи на факта, че имах лични проблеми по празниците, по принцип не изпадам в депресии. Но всичко отминава, сал споменът остава Grinning

# 26 3 ян. 2009, 22:35 ч.

Мнения: 84

Е какви почивни дни?! На мен ми се разказа играта с малкото адско изчадие толкова време. Пък и студ, не става за дълги разходки. А разни самодовлни приятелчета с порастнали децича или без такива само звънят за да ме дразнят и информират къде ще купонясват. Коледните размисли бяха в посока, че колкото и да плащам на детегледачката, все е малко... Като виждам на какво е подложена... Разпънете ме на кръст и ме набучете на кол след това, ако искате, но откровено си признавам, че 12 дни със собственото ми дете са ми вповече отвсякъде и се надявам да не се повтаря скоро. (Гледам го сама - няма баби, няма дядовци, бащи и тн).

Иначе, по-сериозно - да, изпадам в депресия при толкова почивни дни. Знам колко работа имам и как тя страда от такова общонационално разложение, в същото време съм принудена да си седя вкъщи и да се веселя по поръчка точно сега, защото парламентът така е решил. Мразя това сливане на празниците и отработването след това.

# 27 3 ян. 2009, 23:11 ч.

Мнения: 4 300

Към всички, които винят бедността, комунизма, кражбите от народа и прочие вселенски злини за депресията: нали знаете, че тя ( депресията по празниците) не се среща само в България? И че колкото е по беден един народ толкова е по щастлив? Нали бангладешците бяха най щастливите хора на света?

Почти бях забравила, че в България все сме най- най умните, най красивите, най окрадените, най депресираните, най несправедливо страдащите..

# 28 3 ян. 2009, 23:25 ч.

София
Мнения: 2 437

Цитат на: Рокси в сб, 03 яну 2009, 23:11

предполагам тълкуванието ти е породено от моя пост. Права си, но и аз не обвинявам, а обобщавам. Алианацията и депресиите са болести на богатите държави. В бедните безпреспективността е всеобща, оцеляването - проблем на деня, няма време човек да се депресира. Но това не означава, че нямам известна правота, точно защото по стил на живот се доближаваме до развитите държави. Стил, не ниво)

А лично за себе си, си мисля че понякога след празник идва чувство на празнота - защото си го чакал с нетърпение, подготвял си се, вълнувал си се и... празникът дошъл, а всичко си е по старо му. Тогава хората, склонни към депресии или недоволни от живота си се разстройват. Другите си живеят по старо му без да са недоволни Simple Smile

# 29 4 ян. 2009, 08:33 ч.

Мнения: 1 447

След тези празници изпадам в депресия защото мразя зимата и единственото,което харесвам в този сезон са празниците.
Когато започне зимата чакам с нетърпение Коледа,нова година,а сега като отминаха ми стана едно такова мрачно ,сиво
настроението Whistling

.Депресията започва малко,по малко да ме завладява и ако ходех на работа с удоволствие щях да чакам
да започнат работните дни.

# 30 4 ян. 2009, 09:22 ч.

София
Мнения: 395

Започва деня ни под строй..........СТАНИ!!!
Първо ставам аз , минавам през банята, тоалет - вдигам Милото - баня, тоалет .Става баткото после и малката и настъпва дневната лудница.Изнизваме се един по един аз със баткото (да го заведа на училище),Милото с малката ( да я заведе на градина) и аз хуквам да гоня маршрутка №18.Едва качила се в нея опитвам да се задържа изправена,стигам на работа след 45мин.
Връщането от работа е подобно.Как да не изпадна в депресия.
А толкова е топло и уютно в къщи

# 31 4 ян. 2009, 10:09 ч.

Мнения: 2 407

Има го тоя момент, хората се изнервят по празниците от суетнята, събирането с роднини.
Аз лично не ъм депресирана, но около мене масово казват,че по добре да са на работа.
Явно хората вече не знаят как да си почиват.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Фауната около нас

Абитуриентски страсти 2024

Причина:

Причина: