Дали сбърках?

Как ще се чувства тя си е лично нейна работа, останалото за мен е черно на бяло, че той не желае да го виждат с нея.

Да, права си, че си е нейна работа, но останалото за мен изобщо не е черно на бяло, че той не иска да го виждат с нея.
Ако излизането след това е било по двойки и той не я е искал, да тогава за мен би било такова.

Абе човекът е искал да избухне сам...и за целта не е изпитвал нужда от нейната компания

И аз не мога да кажа, че заради това, че на банкета ще са само колеги той не искал да я вземе и видите ли не искал да го виждат с нея. Ами разбираемо е да иска да се впише нормално в ситуацията.
Ето ви един пример. Като се роди бебето и постоянно бях с приятелки майки по кафета и градинки с бебетата и мъжа ми имаше понякога възможност през деня, отваряха му се прозорци и се обаждаше да се видим на кафе, но аз като съм с майките, един два пъти и започнах да му отказвам да идва, не защото ми пречи или не ми е приятно, а защото ми се струваше гадно да го нартисам на тях. Защото малко или много не знам те как го възприемат и дали няма да си мислят, ей тоя досадник толкова залепен за жена си, че дори и през работно време я търси и не я оставя да ги поговори по женски.
Така, че за мен в случая ситуацията е аналогична.

За банкета се изказах. Сега искам да кажа на Мимито,че в предишната си 6 годишна връзка се е налагало доста често да сме в различни държави,не в различни градове от порядъка на по 4-6 месеца.Не се виждахме,трудно беше,не мога да кажа,че е лесно но се убедих,че някой иска ли да е с теб ще бъде.Нито разстоянието нито времето успя да ни раздели,нито да охлади отношенията ни.Така,че....кураж,мисли положително и знай,че ако нещо е твое нито време нито километри могат да ти го отнемат....И знай,че и на него не му е леко.... 

И аз моя го отсвирвам така понякога ...ама за дискотека някак по различно ми се вижда 

Но все пак сте се разделили след време 

Да разделихме се но се разделихме когато вече живеехме заедно и раздялята нямаше нищо общо с живеенето далече един от друг....

Предварително се извинявам,че не съм прочела цялата тема,невъзможно ми е.Доколкото разбрах мъжът на авторката отива в Сф на хубава работа,тя остава в Търново с детето,защото имат жилище с ипотека,а вероятно и по други причини.И сега и е кофти.
Всеки човек си има представа за семейство,за отношенията в него и прочие.Моята представа е-семейството трябва да бъде заедно,освен ако причините за отделно съжителство не са наистина наложителни.Защото вероятно има и такива причини,които налагат подобно разделяне на семейството.Но аз поне не се сещам кои са.
Изпадала съм в подобна ситуация...в момента съм в такава ситуация.Но при мен просто не стои варианта да живеем разделени през седмицата.
Преди три години мъжа ми се обади от работата по тел/военен/ и каза-местим се в Плевен след месец.Имахме току що закупено жилище с ипотека за 30г,две малки деца...и ни една стотинка в джоба .Хич не съм мислила дали ще оставам в Сф с децата,ама хич.В Плевен никога през живота си не бях идвала.Дойдох ,когато трябваше да си търсим квартира.Второто ми идване беше с огромен камион и целия ни багаж.Това стана точно за един месец,живота ни се обърна на 180градуса.Сега се случва същото-предложиха му много хубава работа в Сф.Обсъдихме дали искаме да се връщаме в Сф..не е ставало и дума той да се върне сам.Имайте предвид,че лятото бяхме обявили апартамента в Сф за продажба с ясната идея да се установим окончателно в Плевен.Сега стягаме преместване през февруари...обратно към недолюбваната от мен столица.
Та така...за нас едно семейство е семейство,когато е заедно-може и да звучи мелодраматично,но то трябва да е заедно и в бедност ,и в богатство...оле как само го написах.
Не ми е било лесно...и сега не ми е лесно.Децата са по средата на годината в градината,откъсвам ги изцяло от средата им....но хич и не помислям да остана примерно до май сама в Плевен.Абсурд!
На авторката желая успех!

Валенце, относно заминаването ни в София изчакваме,защото работата му не е сигурна дали ще остане там има вариант да направят офис през пролетта във Търново  но докато това стане е това положението. На този етап фирмата му осигурява всичко транспорт храна и квартира и сумата която получава е доста висока и остава само за семейството ни.  нали знаеш изкарвай ги в София, харчи си ги в провинцията...

Относно банкета той беше в търново, и мъжът ми беше полицай допреди няколко месеца и колегите му го поканиха. Никога не съм писала че се срамува да бъде с мен не бях права за скандала и затова се извиних и на другия ден всичко си беше ок

Щом не работи вече там, значи не е бил на никакъв служебен банкет 

Опичай си акъла навреме и не лази и не се извинявай, защото не си направила нищо неправилно.
Събери си семейството, докато още има шанс.

Радвам се ,че нещата между вас са се уредили  . АЗ мисля ,че си постъпила правилно като си се извинила. .Дано скоро направят офиса в Търново .

НИКОЛ специално заради последния ти пост ще уточня - ТОЙ БЕШЕ ПОЛИЦАЙ 13 ГОДИНИ и всичките им банкети са били самостоятелни. БИВШИТЕ му колеги го поканиха и тази година НЕ  МИСЛЯ ЧЕ СЪМ СБЪРКАЛА КАТО СЪМ СЕ ИЗВИНИЛА ЗАЩОТО МУ СКАПАХ ВЕЧЕРТА Той е мил и добър а по твоето отношение усещам някава злоба  - да налага се да живеем разделени, но това не означава, че е свършил света и може би това е начина да си оправим финансовото положение и пак да си останем семейство. Това го искаме и ДВАМАТА.Специално за теб ще уточня, че знам че е бил на диско и то само с колегите си защото там са били и сестра ми и кумицата ми. Относно доверие между нас го има , но просто понякога на всеки му писва за нещо, онзи понеделник на мен ми беше такъв ден...

  Браво! Не се оставяй на внушенията на други да ти казват как трябва да изглежда вашето семейство. Единен модел за щастливо семейство няма.