Дали сбърках?

Да и така може да е, което за мен си е пак в същата линия.
Отделно, тя може и да няма с кой да се забавлява по отделно. Наблюдвам, че доста омъжени жени нямат с кой да излязат, ако искат да го направят сами.

Но не винаги става дума и за несигурност
Не е само и до тип човек, до партньор също:


П.П. И съм прекалено доверчива съм за всичко, ревността също може да се каже, че ми е чужда

Никол е права за това:


Съгласна съм 100% и е много добре казано. Но явно в семейството на авторката не е така. Та от тази гледна точка бих казала, че е сбъркала. Впрочем къде е авторката 

Аз си спомням терзанията на авторката дали семейството им ще пострада, ако мъжът й приеме работата в София в един друг подфорум. Тогава си мислех да я посъветвам да не се отказват от новата работа, защото това отдалечаване няма да застраши отношенията им, а може да ги заздрави, но тогава полемиките в темата бяха така бойни, че май не посмях да се обадя. Както и да е, радвам се, че той се е решил и че двамата са успели да се адаптират) За твое успокоение - не помня ник-а ти от онази тема 

Според мен си сбъркала онази вечер, и то не защото си искала да отидеш, а защото си направила скандал по средата на празниците и то при положение, че напоследък се виждате рядко. По добре би било тай да се чувства винаги добре разбран и обичан, когато си е при теб  Все пак са прави онези писали преди мен, че различното светоусещане на двама души в едно семейство е проблем Ако и двамата считате за редно забавляването поединично - ок, но ако единият се чувства неудовлетворен, тогава проблеми винаги ще се появяват. И все пак - един откровен разговор за изяснямане на позициите ви май би бил полезен.

А какво стана всъщност? От тогава са минали 4 дни?

: пускам ги за не повече от 20 мин. За това нямат смисъл и си противоречат постоветв ти 

Изчетох доста неприемливи за мен мнения.Моето мнение е ,че всеки човек независимо дали женен или не,под чехъл или не е личност,която има нужда от лично пространство.НИКОГА не бих отишла където и да е с мъжа ми без да съм поканена.Друг е въпроса,че той изрично ме кани когато има възможност,защото му е приятно с мен.Но да направя скандал,че ще има служебен банкет....без мене направо ми се струва налудничево по простата причина ,че не знам как бих реагирала аз ако на мен ми се вдигне скандал преди да изляза на подобно събиране  .Вярно е,че всяко семейство си има някакви изградени стереотипи но според мен на човека до себе си трябва да даваме свобода,той ако иска и реши ще ни покани в личното си пространство само ако му е приятно.Със скандали не става.Друг е въпроса,че става дума за фирмено парти,на което не се знае дори дали и на него му се ходи.Фирменото парти се регламентира от фирмата,защо да си го изкарвам на мъжа ми?

Сгешила си да, за щастие поправимо.И все пак интуицията ще ти подксаже доколко си сгрешила според твоите виждания....

Моят ме покани преди години, ако иска да изляза от личното му пространство, 2 думи са достатъчни, за да си тръгна, но половинчати неща не приемам, въпрос на вкус 

Здравейте на всички. ЧНГ с най-добри пожелания!!! Отдавна си отговорих на въпроса - ДА, СБЪРКАХ

Ивах смелостта да си го призная и пред мъжа си и да му се извиня. Бяхме на планина за три дни и не съм писала бях бясна от факта, че от три месеца дефакто живеем разделени той работи в софия от понеделник до петък а пък аз с детето в търново.Поради тази причина аз все още не мога да свикна и ми е трудно зимните вечери минават бавно висим по телефоните или скайп и едва ли не живея за петък събота и неделя! Сега ми е гадно, защото 10 дни бяхме заедно и сега трябва да заминава Как да имам сили и кураж - незнам? Решението за тази смяна на работа беше взаимно и знам, че трябва да се държа разумно, а не като някоя ревлива и ревнива глезла, при положение, че той се старае да имаме всичко - отделя ни цялото си внимание, любов, НО на мен ми е трудно да свикна. В предната си тема ДАЛИ ДА ГО ПОДКРЕПЯ писах, че не искам да заминаваме в софия с детето, защото ще ни е по трудно, а сега се питам как да се справя с живота си от понеделник до петък, когато сме без него. Чудя се понякога за 10 години брак аз все още толкова много да го обичам, че чак не мога да се примиря с това положение да сме разделени, но все пак го решихме заедно. Интересни са ми вашите мнения как да се справя със самотните вечери и нощи през работната седмица или да зарежа всичко тук и септември да ставаме софиянци, но това е много крайно, тук имам хубава работа и жилище с ипотека.Понякога си мисля, че изпадам в депресия и самотата ме убива. Спирам,защото стана дълго и объркано - така е и в главата ми с две думи ОБИЧАМ ГО МНОГО той е единствения мъж в живота ми и ми е адски трудно да живеем разделени!!!

  Сам на дискотека, ама преди да се ожени. Може да съм старомодна и гадна, ама винаги си имам едно на ум

mimito7676 , чудесно е, че обичаш мъжа си толкова много, но след като не мисля, че трябва да се натоварваш с излишно негативни емоции, защото това да знаеш, че някой за когото копнееш наистина те обича и мисли за теб е много. Разбери наистина много. Помисли колко други хора само могат да си мечтаят за такава взаимност. Не е важно колко време прекарваме с любимите си хора а как и това да знаем, че сме обичани. Не се тревожи излишно.  

pasinet, благодаря за подкрепата понякога си мисля само глупости и сама се натоварвам излишно и чак не мога да се радвам на момента а мисля какво ще правя от тази вечер когато той замине за софия, ще пиша по късно вечерта за да мога сега да му се радвам , защото много трудно се обича по телефон или скайп

Мъжът ти е успял да те накара да се почувстваш виновна, това е мое мнение, съжалявам, че съм директна, но явно има нужда да стане самостоятелен и полека лека го постига, имаше един филм "Любов м/у два свята" ...

Аз такова семейно -разделено съжителство ама хич не го разбирам .Има една приказка,очи които не се виждат се забравят...
Много има изписано за моряшките жени(майка ми беше една от тях)...е,не е спряла да си хойка(както и баща ми сигурно на всяко пристанище си е имал мома)...еми на ,на дърти години се разведоха,щото майка ми се залюби с един младеж 11 год.по млад от нея.
Та така..едно примерче,а имам още доста такива в обкръжението.
Щом сте семейство,трябва да сте заедно.За да може,колкото и да е трудно,сутрин да се събудиш с кеф до любимия човек,а вечер да си легнеш пак с кеф  до него.
п.с.Това с моряшките жени беше приемр ...естествено,че винаги има изключения(но за колко ли дълго???? )

не не си сбъркала - тия партита по фирмите без половинките, са си чиста проба "програма за разпад на отношенията". Аз не ги възприемам, макар, че съпругът ми също навсякъде ходи сам - политика на фирмата - без съпрузи и съпруги. Тия либерални отношения в семейството са за мен осигуряване на мегдан за действие и за двете половинки - съпрузи, които толкова толерират самотните походи са си чиста проба произведения на извратеното ни общество. Това си е мое мнение - не ща нападки, защото това са мои наблюдения и не искам да обиждам никого.