Нажън вали, а аз все още съм в парка. Капка по капка по капка дъждът се сипе в моите разпилени коси. Чувствам се пречистена и добра. Капка по капка той пада в ръцете ми. Напомня ми за детството, свежо, изпълнено с блаженство и радост.
" Цоп " в едната локва! Какво приятно усещане. А дъждът... Той винаги ми напоня за бягането по локвите и онова приятно усещане, че вдигайки мокрите си ръце ногоре по прозрачните нишки от вода, мога да достигна небето. Всеки път, когато вали и вървя под дъжда, се чувсствам щастлива и преродена, сякаш дъждовните капчици имат вълшебството да измиват света и хората. Отново, както всеки път когато вали, скачам от локва в локва за ужас на минувачите и призовавам бисерните капчицци, стичащи се по бузите ми. Ела дъжд, облей ме с една от твоите малки кристални топчици. Искам още минутка безгрижие. Искам тебе дъжд, искам твоята радост,дтвоята игривост и безгрижие, искам да чувам ромонът по листата и техния шепот на изсъхналата, жадуващата влага земя. Искам да съм като тебе дъжд, сияйна и неповторима.