Има ли нещо смислено в този материал?
Избирането на родните стоки пред вносните е сред начините за реална помощ на българската икономика
Общото между Германия и Япония, освен че са сред първите страни по богатство, е, че и двете ценят родното производство.
Точно 56% от германците, заявиха в изследване в началото на 2008 г., че няма да си купуват телефони Nokia, след като концернът затвори завода си в немския град Бохум.
И германецът и японецът търсят да купят нещо родно. Математически, това е причината за тяхното богатство. Ако се купи вносна потребителска стока, то парите изтичат и създават богатство на друга нация. Ако парите останат в икономиката, те се завъртат многократно и се създава допълнителна стойност.
Къде сме ние?
Българинът цени вносното, а не българското. Нерядко се изтъква и като предимство, че дадена стока е вносна, дори за такива продукти като бонбони например, в някои случаи произведени в Китай. А поне в производството на шоколадови изделия сме доста напред.
Също така има български марки прах за пране (лидери в сегмента), сапуни, пасти за зъби, мебели, лампи, килими, хладилници, бойлери, камини, паркети, дограми, дрехи, алкохолни напитки и др.
Българинът обаче си иска вносно. Това със сигурност е тежкото наследство от 45 години изолация в соц-блока. Това със сигурност е и причина да не се натрупа богатство, а дългове в последните 10 години, като вече имаме 35 млрд. евро външен дълг.
Парадоксът е пълен, много от качествените български марки, се рекламират в привкус на италиански, френски, немски, като имат и западни имена и 99% от потребителите не знаят, че купуват българско. Иначе просто не биха го купували.
Разбира се, има го и обратният случай, когато вносното се представя за българско, но то е основно при зеленчуците и плодовете. Гръцките и турски домати стават български, полските картофи стават самоковски, македонското зеле става зеле от Петърч и т.н.
Като цяло обаче силно преобладава стремежът към чуждото. Неслучайно производството на автомобили Роувър във Варна се провали. Естествено, тук бяха намесени и други фактори – като неспазени обещания за държавна подкрепа, съмнения за качеството на автомобила и др. Производителите тогава заявиха, че залагат много на местно търсене, но продажбите за България бяха незадоволитени. Да вярно, че моделът беше малко остарял, вярно, че много от българите веднага се фокусираха да изтъкват недостатъците му, но е вярно и че бе оказвана подкрепа на конкурентни марки, както и че едва ли друг автомобилостроител скоро ще пробва да произвежда в България.
Пътят към благоденствието е открит. Всички се возим във финансовия кораб България и покупката на българско ще заздрави кораба не само чрез по-голямото богатство на страната, но и чрез инвестиции в родното производство, защото какво друго, ако не инвестиция, е да купиш даден продукт.
Влизайки в ЕС и Световната търговска организация, вече не можем да водим официална протекционистична политика, пък и това би създала реахитично местно производство. Само личният избор на българина може да изкове благоденствието на всички.
Така вместо „За Бога, братя, не купувайте”, можем да развеем фразата „За Бога, братя, търсете дълго, но купете качествения български продукт“. Като под български продукт се има предвид и онова производство с чуждестранни собственици, което се осъществява в България.
http://www.investor.bg/?cat=85&id=72852
Избирането на родните стоки пред вносните е сред начините за реална помощ на българската икономика
Общото между Германия и Япония, освен че са сред първите страни по богатство, е, че и двете ценят родното производство.
Точно 56% от германците, заявиха в изследване в началото на 2008 г., че няма да си купуват телефони Nokia, след като концернът затвори завода си в немския град Бохум.
И германецът и японецът търсят да купят нещо родно. Математически, това е причината за тяхното богатство. Ако се купи вносна потребителска стока, то парите изтичат и създават богатство на друга нация. Ако парите останат в икономиката, те се завъртат многократно и се създава допълнителна стойност.
Къде сме ние?
Българинът цени вносното, а не българското. Нерядко се изтъква и като предимство, че дадена стока е вносна, дори за такива продукти като бонбони например, в някои случаи произведени в Китай. А поне в производството на шоколадови изделия сме доста напред.
Също така има български марки прах за пране (лидери в сегмента), сапуни, пасти за зъби, мебели, лампи, килими, хладилници, бойлери, камини, паркети, дограми, дрехи, алкохолни напитки и др.
Българинът обаче си иска вносно. Това със сигурност е тежкото наследство от 45 години изолация в соц-блока. Това със сигурност е и причина да не се натрупа богатство, а дългове в последните 10 години, като вече имаме 35 млрд. евро външен дълг.
Парадоксът е пълен, много от качествените български марки, се рекламират в привкус на италиански, френски, немски, като имат и западни имена и 99% от потребителите не знаят, че купуват българско. Иначе просто не биха го купували.
Разбира се, има го и обратният случай, когато вносното се представя за българско, но то е основно при зеленчуците и плодовете. Гръцките и турски домати стават български, полските картофи стават самоковски, македонското зеле става зеле от Петърч и т.н.
Като цяло обаче силно преобладава стремежът към чуждото. Неслучайно производството на автомобили Роувър във Варна се провали. Естествено, тук бяха намесени и други фактори – като неспазени обещания за държавна подкрепа, съмнения за качеството на автомобила и др. Производителите тогава заявиха, че залагат много на местно търсене, но продажбите за България бяха незадоволитени. Да вярно, че моделът беше малко остарял, вярно, че много от българите веднага се фокусираха да изтъкват недостатъците му, но е вярно и че бе оказвана подкрепа на конкурентни марки, както и че едва ли друг автомобилостроител скоро ще пробва да произвежда в България.
Пътят към благоденствието е открит. Всички се возим във финансовия кораб България и покупката на българско ще заздрави кораба не само чрез по-голямото богатство на страната, но и чрез инвестиции в родното производство, защото какво друго, ако не инвестиция, е да купиш даден продукт.
Влизайки в ЕС и Световната търговска организация, вече не можем да водим официална протекционистична политика, пък и това би създала реахитично местно производство. Само личният избор на българина може да изкове благоденствието на всички.
Така вместо „За Бога, братя, не купувайте”, можем да развеем фразата „За Бога, братя, търсете дълго, но купете качествения български продукт“. Като под български продукт се има предвид и онова производство с чуждестранни собственици, което се осъществява в България.
http://www.investor.bg/?cat=85&id=72852
. 
), возя се с български превозвачи и извън страната. Лекарства и козметика също купувам български. Препарати, тоалетна хартия, дамски превръзки... 
)
