Учим ли децата си да уважават труда на другите или за пиратсвото в интернет

Аз пък забелязвам, че се уважават авторските права само на живите т.е. всичко опира до печалба и бизнес. Аз си събирам парички за Достоевски и си го купувам томче по томче, но да дам 25 лева за чиклит, който ще прочета веднъж и ще метна нанякъде, няма шанс. Но ако ми го заеме приятелка, ще го прочета и ще и го върна. Щом някой ми е заел виртуално някоя книга, игра, песен, филм, ще ги видя, чуя, прочета и...изтрия. Ако нещо особено ме впечатли и преценя, че си струва, ще си го купя. Аз не го наричам кражба, а информиране, иначе как ще се ориентирам в морето от продукти и колко пари трябва да имам, за да съм толкова информирана? Това с колелото е така само, ако е откраднато, а не заето от приятел с пораснали деца. В този смисъл си спомням, че имам позната, с която родихме по едно и също време. знаете как циркулират чували с бебешки дрехи между познати майки, някои и пета и шеста употреба. За бебета, които растат като гъби, ми беше безумно пък и невъзможно да купувам дрехи с нереално завишени цени, каквито са повечето стоки в България. Та  без никакви скрупули се възползвах от дрехите. Въпросната позната, с финансови затруднения, се погнуси от този вариант. Та си спомням как лятото бебето стоеше по памперс, докато единствените му две бодита се сушат на простора. Това да ограничаваш децата си с игрите, ми изглежда нещо подобно. Нещо повече, на бебето не му пука как е облечено, но синовете ти със сигурност ще се почувстват изостанали от връстниците си и ще им се отрази на самочувствието. И забележи, и ти разбираш, че в Америка тези продукти са по-евтини, е докато съм по-богата от американците, ще се възползвам от добрите хора, които споделят информация с мен, а което си струва, то ще си получи и парите, и признанието, сигурна съм!