Да си спомним за прехода или за началото на 90те.

Бах малък по онова време - на 10 години.
Иначе помня как смениха учебника по история. Много ми беше странен тоз факт. Учихме от едни книжчици по 40-50 страници, много постно написани.
Друго  - Аsko Деница. Сефте виждахме такъв магазин - "всичко за всички"; и как охраната не пребъркваше (буквално) на изхода на хранителния отдел.

А, и се радвахме БНТ като стачукваше - децата знаят защо 

Иначе в този блог "За прехода..." има доста интересни и правдиви статии.

Спомням си как пораснах изведнъж и от единия свят, се озовах в другият, само на 20 години! Спомням си как ставах сутрин в четири часа през зимата на 90/91-ва, за да се наредя на километрична опашка за хляб и мляко, защото имах малко бебе. Обличах пет ката дрехи, за да не замръзна, докато чакам навън в студа. Как всички хора около мен чакаха кротко и никой никого не пререждаше и с никого не се караше. Как всички щандове в супера бяха празни и нямаше нищичко. Спомням си как треперех всяка седмица, когато чаках мъжът ми да се върне от чужбина, пътуващ с кола, което допълнително ме плашеше. Дали всичко е наред, дали е минал границата навреме, дали ще си дойде... Добре, че носеше разни храни за детето, та го отчувахме някак.
Митингите си спомням, песните, палатковите лагери. Надеждата и блясъка в очите на хората. Как само вярваха на новоизлюпените политици, дисиденти и не знам си какви...
Малко след това си спомням ужасното нямане, в което отгледах трите деца. Аз по майчинство, мъжът ми съкратен, без жилище, без работа, без надежди. Събирах шепа боб и шепа леща, за да стане по-гъста супата. Спомням си как татко не пожела да ми даде 50 лв на заем за два часа, докато си взема аванса, за да купя хумана за бебетата, а имаше достатъчно банкноти по 50... Трудни години бяха. Спирам със спомените, макар, че вече не ме разстройват, но са негативни, а не искам да мисля за такива неща.
Минало, забравено.

Много и големи надежди, истерия, зомбиране пред телевизора, изпокарани роднини, развалени приятелства.
Опашки за храна, купони, воден режим в София, тълпи пред посолствата за визи, самостоятелни пътувания в чужбина.

Спомням си, че много дълго време продължавах да се обръщам към хората с "другарю" и "другарко". Ама не че съм се вкопчвала в отминалата епоха. Ей така, странна ми беше тази промяна. Все едно се страхувах да не би да се събудя и да се окаже, че не е истина.
Не скочих де, такъв акселерат чак не бях.

На 28 съм в момента и честно казано си спомням само едно- как на една опашка за захар, с купони ( чакаше се откъм товарния вход на магазина, а не вътре), ми изсипаха захарта направо в платнената торба, вместо да ми я сложат в найлонова. Не знам защо, но просто ми се е запечатало в паметта.

Балу, дано Съдбата ти се реваншира някой ден, по някакъв начин!...

Спомням си един митинг на 18 или 20 ноември 89-та пред "Александър Невски", на който за първи път се уплаших, че ще бъда премазана от тълпата. И по-късно още един, пред Народното събрание, онзи с "танковете" и призива "Кой не скача е червен" (а всъщност логично щеше да е посинял от студ ). Оттогава ни на мач, ни на голям концерт на открито не ходя.
Спомням си Лукановата зима, купоните, празните магазини и голямото чакане за продукти. Тогава учех в София, връщах се в петък вечер с "пиянския" влак, баща ми застъпваше в 3 сутринта на опашка пред гастронома, аз го сменях към 7,30-8ч. да закуси и да се постопли, после се връщаше и, ако имахме късмет, докъм обяд се прибирахме с някакви колбаси и месо за седмицата. Опашката за кисело, прясно мляко и хляб беше ежедневна, никога не успявахме да се доредим, та нагъвахме софийска баница вместо хляб.
Купоните с домашна ракия и бренди "Слънчев бряг".
И стачките в двора на СУ си спимням, когато разни баби и дядовци идваха да подават от страничния вход хлябове и пръчки салам за "гладните" студенти. Чаровната усмивка на Лияна Панделиева, Емил Кошлуков - слаб и с перчем, първите предавания на студентската телевизия "Ку-ку"...
Спомням си и Виденовата зима, инфлацията, когато мъжът ми вземаше заплата и се чудехме дали да си купим с нея голяма кутия маргарин или кило сирене. Ама веднага, защото утре може да са с друга цена.

 Обаче не си спомням с лошо - това беше младостта ми.

И аз като Балу гледах малки дечица в постоянен страх ще има ли храна...Мъжът ми беше военен по това време,все наряди,учения,стрелби,сама с бебето се редех по опашки за мляко,а даваха само по 2 бурканчета...Нямаше откъде да купиш нито прах за пране,нито сапун,за захар,сирене и масло беше безумие да мечтаеш...После родих второто си дете мъртво,защото мъжът ми пак го нямаше,изтекоха ми водите през нощтта,а бърза помощ пристигна чак призори,понеже нямало бензин...Синът си пък родих точно когато Жан Виденов докара хиперинфлацията,изчезна даже хлябът,та с връзки си уредих един чувал макарони,а те ставаха на някаква грозна каша като се сварят...Януари 97-ма,аз с бебе на 2 месеца,кучи студ,редене на километрични опашки за хляб...Митинги,шествия...

Много неща си спомням. Бях с коса до кръста. Започнахме да ходим на концерти в чужбина. 92ра на НЕпщадион в Будапеща гледах Гънс н'Роузес, с подгряващи Фейт Но Мор и Саундгардън. Смятайте за къв концерт става въпрос. Като видях Аксел на 5 метра пред мен и очите ми се насълзиха. Чувствах се супер свободен и щастлив, с 20тина дойче марки в джоба.
Помня и най- дивите мутри, разбира се. Един комшия стопанисваше мотел. В него работеха и децата му - дъщеря и син. Редовно там отсядаха мутри. Веднъж некъв от тях взел таблата от ръцете на дъщеря му, завел я в една от стаите и   2 часа секс. Бил зверски шмъркан. Никой нищо не смеел да каже и направи. Брат й се разревал, а баща му го видял и му казал: " Кво ревеш бе?! Да не са е.али теб?"

Мдам! И аз си спомням купони и километрични опашки в празния супер. Митинги, инфлации. Но... имахме право на 30 или 50 /не помня точно/ неизвинени отсъствия в техникума!!!

Дъвки Турбо, разходки за парцали до Турция, свободна продажба на дънки.
Избори, митинги, море от хора- от Орлов мост до след хотел Плиска- незабравимият митинг на СДС през юни `91 г.
Баба ми седи на прозореца и гледа кой от комшиите от ведомствения блок на Държавния съвет ще се окажат седесари и ще тръгнат към тълпата от хора, пееща "45 години стигат- времето е наше".
Има пари- няма нищо в магазините.
колеги на дядо ми от Източна /тогава/ Германия ни пращат колети с ориз, захар, брашно, ботуши за мен....
Майка ми е купила от кафето на Столична община шпеков салам, луканка и кашкавал- невероятен празник.

Спомням си, че много се чудех как мама и татко може да не обичат банани А те за мен ги пазели...
Спомням си как с 1 лев си купувах кифла, вафла, байкалче, дъвки Турбо и ми оставаха още...
Такива работи си спомням...

Бях на 17 години.В училище ,пълна анархия.Кафета и бягане от час.Пушене край оградите.Сигурните договори ,които ни осигуряваха стипендии и сигурна работа.После изобщо не стана така.Родителите ми имаха доходна работа,кожено яке,хубави дънки,и блузи с разни апликации.Откроявах се от повечето съученици.91се омъжих ,цяло чудо беше че си намерих рокля и то хубава,не конфекция.На съпругът ми сглобихме костюм на части.93 се роди сина ми,детската количка я намерихме в някакъв граничен град,не му помня името.Баща ми издържаше напълно детето до 1-вата година.Зимата на 94,и парите на баща ми свършиха,караше с колело,8 км.да носи захар и брашно на сестра ми.Атя всяка сутрин ставаше да прави кексчета в шоли,за да има какво да ядат децата и.Съседка на село която гледаше много животни,даваше буркан с месо на седмица,и го деляхме със семейството на сестра ми.
Баща ми продаде наследствена ябълкова градина за да осигури топлина за зимата на всички ни.
Трудни години бяха.После съпругът ми замина за чужбина,върна се и работи по специалноста си.Оправяхме се някак си.

Помня...
... Цецо Спасов и как не ме пускаха в 22:00 часа вътре, щото съм нямал паспорт и поради факта трябвало да изчакам до 24:00 часа - изчаках и влязох ( за това и до ден днешен не открих логика)...
... Запалването на партийния дом, бях някъде в тълпата и пазех тъпанчетата си от вероятното трайно увреждане...
... По време на първата голяма транспортна стачка помня един поход от Попа до Обеля 2, където бяхме канени на купон - вървяхме по траймвайната линия, щото не знаехме друг път до тази дестинация...
... Първото частно кафе в квартала - няк'ва караванка и кафето имаше вкус на  ...
... Let it be по Канал 1... (И слогана на Ефир 2 - "Две е повече от едно" - първи опити за ТВ конкуренция  )...

... и други неща помня, ама да не заемам ефира. 

В гимназията към химичката се обръщахме с "госпожо", към математичката с "другарко". Със съквартирантката ми ходехме късно вечер до нощната градска аптека, за да си купим дамски превръзки, даваха по 2 пакета само и така няколко вечери трамбовахме между квартирата и аптеката. Получих колетче от Германия, вътре имаше куп благинки, чорапогащник, за първи път видях "фабричен"течен шоколад; до тогава все сами си го правехме у дома. Някой беше споменал Аско Деница, тогава беше като сегашната мода да се ходи в МОЛ Първите опозиционни ТВ предавания и преса. Моите родители бяха толкова объркани, горките..

През 89 г бях на 7 години.Но помня,съобщението по ТВ за сваленият президент Т.Живков.
Лятото на 90-а отиваме с майка ми и сестра ми на плаж и за първи път видях на един ъгъл жена,която продаваше на опъната черга всякакви бонбони.Майка ми купи ужасно много.
Помня купонната система,дългите опашки и празните щандове в магазините.
Спомням си много добре първите излъчени реклами по телевизията.
Помня митингите,помня мутренските времена и сигурно още много неща.
Но ме е пощадило това ,че съм била дете и не си спомням много от негативите изброени по-горе от Балу и olipmiia.
Стана ми ужасно тъжно,след техните разкази

Спомнм си рецепта за палачинки - без яйце, без прясно мляко, без мазнина.
Спомням си и след-Жан-Виденовата-зима, когато стачкуваше транспорта и трамбовах от Люлин до Лозенец в снега заради едно скапано класно.
Невероятният лукс нар. принцеса с кашкавал.

Помня 93 г.когато се оказах прясно разведена с пеленаче на ръце.Майчинските не стигаха дори за мляко на малката/за което се чакаше дълго пред празния супер/.Ако не бяха родителите ми да помагат не бих могла да се справя по-никакъв начин.Никога не бих могла да им се отплатя.
Помня студентските си години , когато да отличен успех преминах от платено обучение / таксата я плащаше баща ми/ на държавна поръчка.Върнаха ми семестреалната такса с коя си купих чифт обувки/ инфлацията беше   /

Юни 1990г. станах мама на 24 години.Прекрасно лято беше,бях щастлива и горда,имах помощта на мама и тако,беше супер.Есента си взех бебето и хайде в София при мъжа ми...и дойде зимата-страшна и тъмна.2 часа има ток,2 няма,нямям телефон,сам самичка с бебето,мъжът ми работи на смени.Баща ми като лекар поне осигуряваше хумана и пюрета за бебето от помощи,мъжът ми носеше сирене и масло от шведската маса в Новотел Европа,където работеше,та поне не съм се редила на опашки сутрин.За попарка на детето имаше,ние не помня какво сме яли.1991г. есента започвам първата си работа в частна фирма за внос и износ.Сблъсквам се с далаверите и митническите измами.1993г. разбирам колко безскрупулни и жестоки могат да са мутрите.Беше страшно време,на анархия.1996г.-Виденов,3000лв за долар,барикади,народът полудя....Партийният дом гори,събориха Мавзолея,фалираха банки,разориха се стотици хиляди хора ,ужилени от пирамидите,видя се,че и Костов е измамник,на хората им беше нужна светлина.2000г. на бял кон дойде Симеон,другото го знаете....

1989 бях на 14.

Помня еуфорията от първите митинги, страхът на майка ми докато разлепвахме обяви за тях, който аз не разбирах, после концертите на открито, Васко Кръпката, купоните, празните магазини...

През декември 1990 или 91 си купихме първия цветен телевизор, защото бяха "пуснали" в РУМ-а, а за ядене нямаше нищо.

Колети от Германия със захар, брашно, дамски превръзки...

Хранехме кучето и котките с лой и хляб, но не ги изгонихме на улицата, както направиха много хора.

Нямаше олио.

Научих се да играя табла в часовете без ток.

Беше много интересно време за мен, сигурно защото съм нямала грижата да храня семейство, а бях весел тийнейджър.

Дъщеря ми се роди 92-ра, помня, че бях пресипала хумана в една кутия, и я бях скрила на дъното на хладилника, ако не мога да намеря в аптеките, да има какво да яде. Помня, че веднъж след като чаках 5 часа на кучи студ за хляб, магазинерката хлопна вратата точно под носа ми и аз се разплаках. Имах много еднакви бели памучни пелени и сини ританки, които събирах напикани и перях веднъж на два дни като дойдеше водата. А веднъж спах в колата на една бензиностанция, чакайки да ми дойде ред за бензин, и после треперех някой да не ми го източи. Единственото хубаво беше, че до края на 92-ра все още бяха безплатни лекарствата за децата.

Два часа има, два часа няма. Като няма - всички натъркаляни под одеала в дневната или пишем домашни на свещи.
Дънки тип шалвари, кожено яке от кръпки.
Бретон, висок две педи, намазан със захарна вода.
"Флашданс" и "Мръсни танци".
"Каква другарка съм ви аз на вас, бе, нито сте ми на годините, нито на акъла!" - математичката, опитваща се да ни избие навиците за 'другарко' в първите години след прехода. Така и не разбрах какво лошо има в думата 'другарю'.
Буфан ръкави и подплънки на раменете, с които всички жени се разхождат като генерали по улиците.
Пясъчна коприна, ръчно рисувана - абсолютен хит.
Като се зададе абитуриентски бал или сватба, цялата рода се гърчи да намери подходящи рокля, обувки, украшения... и да имаш пари, и да нямаш - няма, братче.
Все още всички стоки са разпределени по магазини - Месо, Плод и зеленчук, Супермаркет, само че вече чакаш с часове, за да купиш нещо.
Сутрин ни изстрелват със сестра ми в 5 за мляко, зима и студ, дано поне едната от нас успее да вземе. Но стоката стига и до двете и ние, като не знаем какво да правим, за всички пари купуваме прясно и кисело мляко. Майка почти припада при мисълта за толкова пари, замразява млеката на терасата.
Някои деца имат раници за училище, а аз имам обикновена ученическа чанта с два ремъка. Тогава още не знам, че тя по-добре пази гръбнака и в отчаян опит за подражание я провесвам само на единия ремък, а те ми се подиграват.
Майка ми някак се сдобива с текстилни бои. Рисува ми раница, оригинално тъмносиня и скучна, и става супер, всички ми завиждат.

    Тогава започна " голямото пребоядисване". Някак неусетно и изведнъж ярко червени хора станаха тъмно сини. Появиха се сред тях и зелени,оранжеви,жълти,пембени. Беше толкова абстрактно за свикналите ни само в един нюанс сетива! Изпокараха се семейства,бащи и деца,заради различните си окраски. Двадесет години не стигнаха,за да разберат,че истината не е в боичките,а някъде другаде.

Спомням си... спомням си поне по една тема за 80-те и за 90-те. Явно хората имат нужда да си преповтарят миналото.

Бу,малко ти се размива границита между 80-те и 90-те години,ама карай,малка си била тогава.Буфан-ръкавите и подплънките са запазена марка на 80-те години,Флашданс и Мръсни танци също.

О, аз тогава бях от силно ентусиазираните.
Помня как съобщиха за свалянето на тато и гробната тишина, която настана около нас (бяхме в заведение). Помня как отидох на втория митинг (май беше на 17 ноември) и как майка ми ме молеше да не отивам, защото все още не се знаеше какво ще става и колко ще бие милицията. Помня студентската стачка, в която участвах, и шествията. Помня митингите и най-вече този на Орлов мост.  Помня концерта на Жан-Мишел Жар в Париж през 1990, яда и безсилието ми, когато той поздрави всички източно европейци със свалянето на режима, изреждайки всички без българите - тогава изборите бяха фалшифицирани. И това го помня, защото години наред ходех по изборни комисии.
Помня естествено купонната система и колетите, които мои приятелки ми пратиха с по кило олио, ориз, брашно, салам и т.н - бяха три колета с храна
Всъщност май всичко, което помня от този период е свързано с бунт в душата ми срещу нещо.
След това май спрях да се бунтувам.

Поименно, другарко, поименно Тези ми спомени са след прехода, всички. От преди прехода имам други. И по-приятни, честно казано. Но това е друга тема.

Е,хайде сега,на другарко ли ще си говорим.Хич не обичаш да ти се направи макар и лека забележка.Нищо лично,просто 90-те са друга бира.

Извинявай за другаркото Само попитах - защо го казваш.

Не е президент -
Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма. През 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП (и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния ѝ секретар Вълко Червенков. През април 1956 г.,след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП (Българска комунистическа партия), той оглавява БКП. През 1981 г.длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.

Както и да е. Помня много от тези времена. Бях спортистка, но уви спорта умря през гладната зима на 1991г.
Реденето за хляб и мляко, първо баща ми милия киснеше по тъмно , после аз и сестра ми. Понякога направо от купон отивах да го сменям. Големите купони петък и събота из квартала или дори на другия край на София.
Помня как майка ми с 2 висши образования остана без работа. Как сестра ми започнала работа само на 18 си даваше заплатата в къщи да има какво да ядем всичките.
Когато запалиха партийния дом, дядо ми плака. 20 години е отделял пари за да плаща да се построи тази сграда а сега палят.
Първия път когато гласувах. Много присърце го взех, чувствах се адски отговорна и голяма.
После помня Янчулево време началото на 95г. аз гледам бебе, а вода има само за 12 часа, после 2 дни няма. Няма памперси или ако има те са безбожно скъпи. Голямо пране падаше на акани пелени и досега ми се повдига като си спомня. Татко носеше всяка сутрин по две 20 литрови туби с минерална вода, да има поне да го мия това бебе. Имаше вече АМ по аптеките ама цените му бяха адски. Затова като стана на 4 месеца направо на кисело мляко минахме.
И други неща си спомням, хем беше весело , хем някак си много тъжно особено като гледах родители ми.

Двете десетилетия 80-те и 90-те просто толкова много се различават,че сега направо имам чувството,че съм живяла два живата.Единият преди,другият след 90-та година.

УФСЪ,като спомена Янчулев се сетих,че никога не съм виждала София толкова мръсна,както по времето,когато той беше кмет.Дори сега,когато градът е толкова пренаселен и се задъхва,няма такава мръсотия.Ринехме се в мръсотия по Витошка,нямаше вода,ужас....

Даже три. Преди - спокоен, уреден, макар и не точно мечтан живот. След това - много объркано, нищо не е като преди, не знаеш какво ще стане утре. И сега - горе-долу пак уредено, но не по предишния начин, който на много хора липсва, и хм, не точно мечтания живот

Спомням си, че бях безкрайно щастлива, когато настъпи, бях осъзната, независимо от възрастта. Спомням си всичко съвсем избистрено. Заслужен преход. Радвам се, че преминахме през него, приемам настоящето, надявам се за бъдещето. С носталгия си спомням за прехода, въпреки тежките години. Спомените от преди прехода са ми неприятни.

Сегашното десетилетие си го бива.Свободата,която има всеки от нас да иде,където иска и да види каквото иска е най-ценното,което ми е дала демокрацията и членството ни в Европейския съюз.В средата на 90-те години работих във фирма,която уреждаше шенгенски визи и няма да забравя унижението на което се подлагаха хората,за да получат заветната виза и парите,които плащаха за нея.

Не искам да си спомням висенето пред някой посолства и отношението на работещите вътре .След едно вдигане на  телефона , отношението се промени на 180градуса.

Помня много неща,забравил съм други, но преходът всъщност не е свършил!
За наше съжаление.

И аз си спомням как съобщиха по новините за свалянето на Т. Живков. Бях на 14 и не обърнах много внимание, не си давах сметка какво става и за това реакцията на майка ми, която беше до мен ме очуди.
Спомням си как се кефех на Куин и колко ме натъжи вестта за болестта на Фреди Меркюри, а после и смъртта му.
Анархията в училище.
Празните щандове и километричните опашки.
Големите надежди.
Най-хубавите ми години.

Бях в 11 клас,когато свалиха Тодор Живков.Предстоеше ми абитуриенстки бал.
Помня митингите,особено онзи,по време на който беше затворено Цариградското шосе.
Всички бяхме с огромни надежди...
Помня след това опашките за мляко и празните щандове  в хранителните магазини.
Помня и режима на тока,помня и режима на водата.
Станах студентка.Винаги съм казвала това бяха едни от най-хубавите ми години,макар по време на прехода.
За съжаление преходът все още продължава и не му се вижда края.................

Помня как пишех домашно по математика на свещи, а восъкът капеше или по учебника, или по тетрадката - избодох си очите. В същото време на отсрещната страна на улицата има ток /защото в онова каре имаше посолства/ и как изведнъж ми просветна колко несправедлив е животът и все по-зле щеше да става. Помня как се сменяхме с баща ми по опашките за хляб или мляко, трите ката дрехи, болките в краката и как мразех да виждам умората в очите на баща ми. Помня как донесе вкъщи първите купони и как ги режехме с ножица, а щандовете в магазина стояха празни. Помня първите просяци по улиците, а малко по-късно как в магазина хванаха една баба с откраднато пакетче кайма и унижението в позата и, точно като в стихотворение на Смирненски. Помня как приятели ме навиваха да ходя на митинга след училище, а аз още тогава предусещах, че всичко това е лъжа и само проформа. Помня как свърши детството ми, как редувах учене с работа, работа с учене, и пак учене, работа, учене, работа и никога нямахме пари. Помня и въодушевяващото чувство на тържествуване, когато си купих първото кафе, платено с пари от първата заплата.
Сега, като направя равносметката, целият период ми е обвит в тъга.

Спомням си опашките за хляб и мляко,купонната система,празните рафтове на магазините,корекомите.
Още,че винаги хладилника ни беше пълен/сега не мога да се похваля с такова нещо/,как ходихме на море и на балкан за по 20 дена.
В един момент се замислям кое е по-добре ?Тогава имахме пари,а нямаше тази стока,която има в момента,а сега може всичко да си купиш,
но често парите не стигат.Онова време си има своите плюсове и минуси.