Ще се развеждам!

Защо трябва да ограничаваш контактите на децата с баща им?
Ако е грижовен и добър баща, обича децата и те него, не трябва да им пречиш да се виждат.Това само ще ги нарани още повече.
Трябва да им покажете, че отношенията м/у вас нямат нищо общо с обичта, която изпитвате към тях.

Аз съм дете на разведени родители.Бях на 8 год. когато се случи това, а сестра ми на 4 г..Майка ми никога не ни е спирала да го виждаме.Ходели сме при него когато пожелаем, а не само когато му се "пада", ако мога да се изразя така.

Със сигурност ще ти е много трудно.Но се постарай проблемите ви да не рефлектират в/у децата.

Защо искаш да ограничиш срещите на децата с баща им? Нямаш право да го правиш.

Въпрос на време. Просто в момента е наранена и иска да му отмъщава с това.

Към Авторката :
Нито си първата, нито ще си последната, която ще се развежда. Не съм изживявала подобно нещо и за това мога само да предполагам колко ти е трудно и колко си афектирана от този факт. Но с това няма да спечелиш нищо. Ще спечелиш само въпроси, които някой ден ще ти се задават много често от децата и на които ще ти е много трудно да отговаряш. С това ограничаване до минимум ще нараниш най-много децата си. Децата с нищо не са виновни, че вие не се разбирате.

Нима е толкова безнадежно положението? Имай в предвид че раждането на бебе поставя в криза отношенията. Не съм съгласна и аз да ограничаваш срещите на бащата с децата

Не го приемам за отговор.
И аз се бях разделила са бащата на децата ми, и аз бях наранена. Но най-силно ме нарани когато ми каза, че няма да дойде на първия учебен ден на дъщеря си. Казах му, че в опита си да накаже мен, ще накаже детето. Добре, че се осъзна!
И моите родители са се развели когато съм била на 2. Не исках да ходя при баща си и плачех, когато ме взимаше. Но сега се радвам, че майка ми ме пращаше- останаха ми доста хубави детски спомени от времето, прекарано с баща ми.

Аз се развеждам със съпруга си, не детето ми.
За мен той ще престане да бъде съпруг, но за детето няма да спре да бъде баща.
Не правете грешката да ограничавате вижданията на децата си с баща им.
От една такава постъпка на моята майка вече 23 години не съм виждала баща си.

  Шокирана съм , че ти минават такива безумни идеи, освен , ако бащата не ги малтретира разбира се.

Защо я нападате веднага? Оставете я да ви отговори защо е взела това решение. Може би има основание да ограничи достъпа на съпруга си до децата. 

Тъжно! Пожелавам сили и успех и на двама ви!

Аз не виждам някой да я напада.Потърсила е и друго мнение тук във форума и го е получила.А ако иска да разкаже, защо е взела това решение, може да влезе и да го направи по всяко време.
И смятам, че всички съвети които са дадени са в полза на децата й, защото те ще искат да се виждат с баща си.Освен ако той не ги малтретира.

Не бива да ограничаваш контактите на децата с баща им, освен ако той не е изключително кофти баща, например. Помисли си, че ако той остане техен баща, ще можеш винаги да разчиташ на него да ти помага и да ги гледа, ако ти имаш някаква пречка - имаш работа, болна си и т.н.
За всички останали въпроси си има адвокати. Ако тук има такива и искат да ти помогнат - добре, но така или иначе ще трябва да си наемеш адвокат.
Иначе много съжалявам за това, през което преминаваш, явно имаш малко детенце, за което ми е много мъчно, но наистина ако са толкова зле нещата, по-добре е да се сложи край.
Горе главата, животът ти не свършва, но не оставяй един баща без деца! 

Хубаво би било да се опитате да спасите брака си.....
Каква е причината за да иска развод?

Ако няма някаква заплаха за децата, не трябва да спираш контактите с баща им. Те и без друго сега ще бъдат достатъчно объркани, наранени и нещастни, за да им причините и това. Не бива да използваме децата си за инструмент в борбата между нас, защото по този начин само ги нараняваме.
Когато ние взехме решение за развод се разбрахме, че само фиктивно ще напишем в споразумението дати за свиждане, защото така трябва. Но винаги когато детето поиска може да отиде при баща си и да бъде с него.

Не си нито първата, нито последната.
От личен опит - не прекратявай контактите на децата с баща им. Те имат нужда от него.
Ти също - защо искаш да поемаш цялата отговорност по отглеждането и възпитанието им сама?
Това, че няма да живеете заедно не прави децата ти сираци. Нито теб вдовица.
Повярвай ми, ще имаш голяма нужда от неговата помощ и подкрепа.
Неговия авторитет и респект са важни, особено когато децата навлязат в пубертета.
Явно още са малки, а ти си много афектирана, но това ще отмине и като се успокоиш
ще се убедиш, че сме прави.

Съжалявам,че се е стигнало до развод,но както са те посъветвали момичетата не мисля,че трябва да лишаваш децата от баща им.
Все пак вие двамата се развеждате,а не те с него.Той винаги ще им бъде баща независимо дали сте заедно или не.Но това което
казвам не е нещо ,което не знаеш.Сигурно в момента си много обидена,наранена,но помисли и за децата,за нуждата от баща.

И аз изказвам съжалението си,че сте стигнали до развод и се присъединявам към мнението и на другите момичета,че не бива да лишаваш децата от баща им.В крайна сметка ти си им майка и ще бъдеш с тях,но контакта с бащата също е важен и нищо не би могло да го замени,и е по-хубаво да го има,отколкото изобщо да го няма.Самата аз съм израсла без баща и повярвай ми-трудно е.
Сега се чувстваш зле заради създаващото се положение,но с времето ще се успокоиш,ще уредиш живота си и ще размислиш.
Бъди наясно,че ще ти е трудно,но с вяра и кураж всичко се преодолява!

Да и моят съвет също е не наказвай бащата като го лишиш от срещи с децата, защото всъщност това ще се отрази повече на децата отколкото на него. Аз също в момента съм в развод, но не си и помислям да лиша детето си от баща му (слава богу той е свестнен като баща и обича малкия). Колкото и добре да го гледам не мисля, че мога да заменя баща му и това което ще научи от него. Да не говорим, че времето когато те са заедно е една малка почивка за мен в която мога да свърша всичко, което има да се върши или просто да си почина, което нямаше как да стане, когато живеехме заедно с баща му. Разводът наистина е нещо много неприятно и опъващо нервите и ти си знаеш най-добре защо се е стигнало до тук. Но се въоръжи с търпение и гледай смело напред  

Звучи тъжно, но не отмъщавай на бащата чрез децата, защото този стремеж към недопускане на децата до него ми звучи в такъв дух.

magi36, аз съм в такава ситуация. Разбирам те прекрасно.
Баща им все нямаше време за тях, когато живеехме заедно, винаги беше на работа или зает с нещо важно.
Не искаше и да знае как се справяме  сами, а когато го молех за помощ, той си мислеше че го изнудвам
за внимание и време с нас.
Сега ги взима през седмица за уикенда и ги води при родителите му. Прекарва го изцяло с тях
води ги по забавления, учи заедно с каката. Децата чакат с нетърпение тези дни и
ходят с огромно желание. Обичат го и имат нужда от неговото внимание и обич.
Аз не намирам за редно да ги лишавам от обичта му.
Само искам да ти кажа, че ще навредиш повече отколкото ще спечелиш ако ги спираш да общуват
с него.
Когато нещата поулегнат и ти намериш своя вътрешен мир, и ти ще си щастлива, че
има кой да те отмени за 2 дни в седмицата от грижите по децата и ще можеш да обърнеш внимание и на себе си.

Имам няколко близки познати, които са в подобно деликатно положение в момента.

Едната от тях, след като се раздели с бащата на детето си, започна да го ангажира финансово и емоционално много повече, отколкото го правеше, когато бяха семейство. Обажда му се за всеки проблем или повод, свързан с момченцето им, оставя детето при него, когато има някакъв служебен или личен ангажимент, осведомява го какви пари са необходими за детската градина и за други разходи. На моменти имам усещането, че самото дете не осъзнава, че родителите му са разделени, защото те се виждат и общуват почти ежедневно, просто се прибират да спят в различни къщи.
Нейното мото за нещата е, че "Това дете е общо и всичко свързано с неговото отглеждане и възпитание, е отговорност на двамата родители."


Другата моя позната, след развода, се озлоби към бившия си мъж и започна по всякакъв начин да ограничава общуването между бащата и детето. Реши даже, че не и е нужна и материална подкрепа за ежедневните разходи на сина им, и едвам свързваше двата края в резултат на това. С времето се превърна в една изнервена, отачаяна и самотна майка и жена, на която силиците стигат само да осигури храната и дрешките на детето си.

Естествено, важен елемент във всяка подобна ситуация, е личната позиция и отговорност на бащата. Ако той е сериозен и свестен родител и човек, ще се опита раздялата да не попречи на нормалните отношения между него, жената и детето. Същото се отнася и за майката.

Но определено смятам, че в такава ситуация, жената трябва да се опита да превъзмогне обидата, отчаянието и болката, и да не допусне цялата отговорност за отглеждането на децата и, да се стовари само върху нейните плещи.

здравей и от мен!

след като минах през бракоразводната зала, където развежадат така сякаш не хора стоят там , а предмети, винаги когато чуя, че някой щял да се жени, препоръчвам му първо да посети едно дело по някой развод и после ако му стиска още, да се жени!

виж какво , мило момиче! да се развеждате с твоя съпруг само заради това, че имате проблеми Е НЕСЕРИОЗНО!!! вярно е, че хората убедено считат, че брака е въпрос на избор, че само от тяхната "любов" зависи дали ще успеят, но колко са тези, които наистина проумяват същността?! според мен, бракът е една от най- трудните КАРМИЧНИ ситуации и затова никога няма готови решения! дори да се разведеш, с това нищо няма да промениш всъщност, защото докато не отработиш в този живот проблема, заради който си в този брак, за теб ще става само по-трудно, всячески погледнато! ако сега ти се вижда трудно, то знай, че най-трудното ти предстои, ако избягаш, ако се разведеш просто защото "не издържаш повече"! ще ти кажа още и това: в кармичен именно смисъл, когато си в брак твоите постижения и грешки стават отговорност на съпруга ти и обратно, а каквото така ти казвам не е ! метафора, а фактическото положение на нещата! за всичко, което е твоят съпруг , държат отговорна свисше теб!, и обратно! когато си в брак, стоиш СРЕЩУ СЕБЕ СИ и каквото причиняваш, следствията непосредствено са за теб! Наприме: ако разделиш децата от баща им, все едно че си прерязала своята неформална връзка с тях!

ОПИЧАЙ СИ АКЪЛА, МОМИЧЕ! Някой ден и твоите деца ще се влюбват, ще искат семейство и деца..., живей в този брак разумно, помагай на съпруга си да реши своите проблеми и му помагай така, като би искала да помага той на теб, когато ти ще си в нужда. Когато живееш така, съпружескара ви връзка ще е полезна за децата ви, защото в тях няма да има морално разцепление и ще стават само по-силни личности.

БРАКЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ПРИГОДНОСТ В СЛУЖЕНЕТО! И  щом веднъж си приела да се научиш да служиш, няма връщане назад! - дори да се разведеш, под тая летва няма как да минеш! 

ГОРЕщО ТИ СТИСКАМ ПАЛЦИ!

Хора, жената пита "как", а не "дали".

Към авторката: внимателно премисли как искаш да отрежеш достъпа на мъжа си до децата. Не за друго, а защото точно тази част от бракоразводното дело (за попечителството) ще остане в главите на децата ти доста ясно. Най-добре ще е ако можете да се разберете извън залата за това, или по някакъв друг безболезнен начин. Защото аз и до днес си спомням всеки детайл от коридорите на съда, от залата, от съдията, помня как беше облечена майка, помня какви реплики си разменяха с баща ми.... Грозна картинка, повярвай ми. Но и не го оставяй да те шантажира чрез децата.

Ок, тогава правилния отговор е "никак".  Няма право