Толкова съм объркана, че не знам кви глупости ще ги надробя сега, но...дано ме разберете.
Хората казват, че противоположностите се привличат, допълват и т.н.Аз не мисля така обаче.
Двама коренно различни души: единия- емоционален, изпълнен с живот, открит, споделящ, див и страстен.Другия- тих, кротък, спокоен, винаги целеустремен към нещо, затворен в себе си.Различни цели, различни виждания за живота, различни мнения.
От доста време се опитваме и двамата да определим нещо общо, което да ни свързва.Нещо, което обичаме и искаме, което ни кара да сме единни, но за съжаление няма.Секс, начин на живот, на забавление, мнение по различни теми-всичко ни е противоположно.Вечни опоненти.Освен детенцето ни, нищо друго не ни свързва.Любов-да, определено има.И до тук с общото в живота ни.Е, питам аз този брак има ли бъдеще?След поредния разговор има затишие, като че ли по-силно се желаем един друг, но всичко е временно.След няколко месеца всеки пак, неусетно се вкарва в неговия си свят и всичко става пак монотонно и далечно.Усещаме как се губиме, всъщност ако вече не сме се загубили...може би ни е страх да си го признаеме.Никой не е същия вече.Не сме щастливата двойка, която се обожаваше до полуда.Двойката, за която нищо и никой друг не съществуваше.Няма го блясъка в очите, няма ги нежните прегръдки, няма ги милите думички...
Всичко ми е толкова сиво, предали сме се и двамата, а така ми се иска да сме отново щастливи, заедно!
Хората казват, че противоположностите се привличат, допълват и т.н.Аз не мисля така обаче.
Двама коренно различни души: единия- емоционален, изпълнен с живот, открит, споделящ, див и страстен.Другия- тих, кротък, спокоен, винаги целеустремен към нещо, затворен в себе си.Различни цели, различни виждания за живота, различни мнения.
От доста време се опитваме и двамата да определим нещо общо, което да ни свързва.Нещо, което обичаме и искаме, което ни кара да сме единни, но за съжаление няма.Секс, начин на живот, на забавление, мнение по различни теми-всичко ни е противоположно.Вечни опоненти.Освен детенцето ни, нищо друго не ни свързва.Любов-да, определено има.И до тук с общото в живота ни.Е, питам аз този брак има ли бъдеще?След поредния разговор има затишие, като че ли по-силно се желаем един друг, но всичко е временно.След няколко месеца всеки пак, неусетно се вкарва в неговия си свят и всичко става пак монотонно и далечно.Усещаме как се губиме, всъщност ако вече не сме се загубили...може би ни е страх да си го признаеме.Никой не е същия вече.Не сме щастливата двойка, която се обожаваше до полуда.Двойката, за която нищо и никой друг не съществуваше.Няма го блясъка в очите, няма ги нежните прегръдки, няма ги милите думички...
Всичко ми е толкова сиво, предали сме се и двамата, а така ми се иска да сме отново щастливи, заедно! 
И ние сме пълни противоположности като характери и темперамент. Но за основните неща, свързани със семейството и децата сме със сходни възгледи. Според мен второто е по-важно за един брак. 
) - аз моя си го обичам, но това не ми пречи да си имам мнения за тях 
. С перпендикулярните пък имам поне по една обща точка на допир.
).
Аз никога не водя мъжа си с мен на срещи с приятелки, купони с мои познати и т.н. Изобщо не му се ходи и на него, защо да го насилвам. Аз пък не го придружавам на йога лекции, медитации, състезания и т.н. - какво да правя там? И двамата сме доволни и щастливи, и двамата имаме възможност да правим това, което искаме, без да досаждаме на другия да "споделя" нещо, което не му е по вкуса. Нали сме иначе все заедно, просто понякога обичаме да релаксираме по различни начини - за нас това не е проблем, вие защо така сте се вторачили в това? 