Ali_sun в общи линии и аз стигнах до същия извод, подела съм своя "кампания" така да се каже. Вижда се че от разговорите ми с нея нищо не излиза, а ако бъда язвителна спрямо другарката очаквам обратен ефект срещу детето. За това се срещнах с логопеда в училище изключителен човек и добър професионалист, работил с деца със слухови проблеми и е наясно как трябва да се подходи към едно такова дете, разбрахме се съвсем тактично и в подходящо време да поговори с нашата "мила" госпожа и да и подскаже нещичко за индивидуалния подход и поведение. Утре имам среща и ресурсния учител, ще пиша как е минало след срещата, а в момента съм в издирване на добър детски психолог, ако някой от вас може да ми помогне ще е чудесно. Идеята ми като цяло за психолога е не да и навирам в очите какво е психическото му състояние, а да намеря правилния подход към нея за да намери и тя този към синът ми.
Скъпи мами, винаги съм била на мнението, че нещо което се налага на някой от вън е винаги без успешно особено що се касае за учител със самочувствие признат от повечето родители и колеги. За това може би ходът с таткото за мен вече крайна мярка и тежката артилерия, когато нещата съвсем загрубеят. Бяхте много полезни за мен и при всички случаи ще взема от всяка по нещо, всеки опит за мен е важен.