Изключително злоядо дете

По какъв начин се храните?Нашата напоследък(последните два месеца)също е трудна.Проблема при нас е по-малък от този,който описваш,но...има такъв.Понякога просто не желае да поеме повече от две-три лъжици.Каквото и да е.Всичко,освен...хляб.Обича да се разхожда и да яде едновременно.Не я преследвам с лъжицата,но храненето ни отнема доста време.Понякога разглежда някоя книжка,докато се храни и това има ефект.Просто не ни свърта на едно място,или искаме да се занимаваме с нещо,докато ядем....

Есме незнам какъв съвет да ти дам  освен да отидете наистина на лекар, синът ми също от известно време много трудно яде, а вече и заиграването не върши работа, пробвала съм да давам едно сиропче което отваря апетита, разликата беше нищожна. единственото което ми идва като идея /но то пак е свързано с лекар/ е да го изследвате детето дали няма гъбички в устата, чувала съм за такива случаи.
Китана сина ми също много обича да яде само хляб, от малък е така, разхожда се и си яде хляба. Чувала съм че не е хубаво децата да играят по време на ядене, защото после ставали злояди!

 И двете ми деца бяха злояди.
  Първо започвах да давам витамини /Киди или Мултисаностол/. Второ- стараех се да не ги насилвам по никакъв начин. Давах само любими храни -примерно яйце на очи, пържени картофи , сварен кренвирш с лютеница и всевъзможни сандвичи запечени на тостер. Трето- самото хранене ставаше под формата на игра.Пример - обръщам големия леген в банята с дъното нагоре, така че да може малкия да стъпне върху него, запушвам и напълвам мивката със вода, сипвам течен сапун за пяна, взимаме играчки , събличаме се и играейки се храним.
  Когато поотрасне този проблем ще отшуми

Разказвала съм то и друг път- аз пък оставих моето дете в продължение на два-три дни  без да му предлагам нищо за ядене.
Първи ден, ставаме сутринта и след обичайния тоалет вместо да започнем да я моля да закуси си мълча и не предлагам нищо за ядене. Все едно такова нещо не съществува. Приготвям закуската й /например филия с масло и сирене, една чаша мляко + плод/ и я оставям на масата, така че, детето да може все пак да вижда, че има храна на разположение, но не казвам нищо и по никакъв начин не я карам да яде и не говоря, че е време за закуска и други такива. Цяла сутрин нищо, не посяга към яденето, към обяд е вече гладна и хапва малка част от филията и така в общи линии до вечерта закуската беше изядена.
Тази процедура я повторих два-три дни и ефектът беше поразителен- започна сама да си иска ядене. Като на втория ден си приготвих сандвич и започнах демонстративно да го ям срещу нея. Гледаше ме право в устата, но пак не съм я подканяла да яде. Нейната закуска си седеше на масата и я чакаше.
И до сега не е от особено ящните, но въпреки всичко все пак яде по-малко.

Есме,не го насилвай-може съвсем да се отврати.Опитай с витамини,както те е посъветвала друга мама по горе,аз например съм най-доволна от Мултисаностола-триъгълно шишенце,успех ти желая 

Моята дъщеря беше много злояда до 2.5-3 годишна възраст. Не огладняваше по никакъв начин. Като бебе 3 дни беше само на чай и така не огладня. Така, че напълно съчувствам на авторката на темата. Моето дете прояде след като започнах да му давам сиропа за апетит на д-р Тайс.

Можеш да опиташ с Апетон.

Само дотук при нас беше същото. Не съм го оставяла да не яде, може и да не е правилно, но винаги съм държала да хапне поне по малко сутрин, обед, вечер, следобедната закуска отдавна я бях отписала. Саностол му влияеше чудесно, такъв апетит отваряише, че не можех да си позная детето, даже на странични хора им правеше впечатление, че яде... Хранех го аз, още го храня  , като мъничък ядеше само на рекламите, гледаше хипнотизиран като зомби, а аз бутах лъжицата, много вреден навик, но нямаше друг начин, после пред компютъра, занимава се с нещо интересно и аз бутам лъжицата...
Оставяла съм го 1-2 пъти гладен да се сети в един момент да яде, не се сети...
С времето си изгради някакъв навик, мрънкаше като видеше яденене, но знаеше, че трябва, стана малко по-лесно...
Като тръгна на градина изрично ги предупредих, че е злояд (и капризен) да не го карат насила, все едно им казах, карайте го, като се амбицираха и учителка и лелка да го угояват, рев, зор, качи ми две кила (две години подред си бееше на едни и същи килограми). В началото ми беше толлкова гадно, че го мъчат ... ам в момента съм им благодарна. Благодарение на градината ми прояде и месо (което не близваше) и плодове... Ял ми е само когато дърпаше на ръст, когато почваше да се храни почти нормално бях сигурна,че расте, меря - дръпнал е в см.
От половин година мога да се похваля, че нямам злоядо дете (пу,пу,пу), но е почти на 5г., може да е го израсъл, дано...Храни се нормално, е не яде количества, но огладнява и сам си търси ядене, яде неща, които преди и не поглеждаше...
Искрено съчувствам и разбирам майките с подобен проблем, няма изпитана рецепта, която да помага при злоядите деца, всяко дете реагира индивидално, само мога да ви пожелая да откриете начина, който да помогне при вас.
Първото, с което нищо не губите е да пробвате с витамини или др. сиропи стимулиращи апетита, успех!

Благодаря на всички за отговорите и съветите. И аз си мислех за някакво сиропче, обаче проблемът е, че тя е гладна, или поне демонстрира глад. Приготвям и купичката и тя доброволно отива и сяда на масата и чака, започва да си бърка с нейната лъжица в храната, но в момента, м който види, че се опитвам да приближа друга лъжица към устата започва да пищи и да върти глава. А това с оставянето гладна- не действа. Тя не яде по цял ден нищо- буквално, няма и желание- не хапва солети, бисквити-нищо, но ходи и рови в шкафовете за храна. Направо не знам
За афти не съм се замисляла, но очевидно нещо и пречи да се храни.  Мисля си,че е възможно пробиващо зъбче- остават още доста да пробият. А тя на всяко пробиване на зъб повръща и е унила с дни. Последният път тъкмо бях тръгнала да я обличам за лекар, тъй като пиеше лекарства и въпреки това повръщаше и видях един пробил кучешки зъб.
Всъщност много се надявам да е свързано с някакъв некомфорт в устата. Тъй като в интерес на истината допреди няколко месеца се хранеше сравнително добре............. Просто не знам какво да правя. Но след консултация с лекар ще пробвам някое от сиропчетата. Иначе мултисаностол съм и давала, по други причини, тъй като тя не яде и плодове, но не забелязах ефект от него.
Благодаря на всички за съчувствието и съветите. По принцип винаги съм била на мнение, че човек няма да умре от глад, ако му се предлага някаква храна и не угаждам на глезотии, но с нея вече се притеснявам.

Е, остави го това дете само да си хапне, де.  На година и 8 месеца спокойно може да се храни само. Вярно, ще цапа. Вярно, ще ти отвори повече работа, но нали искаш да яде?
Не бих казала, че синът ми е бил злоядо дете, но и той на възрастта около 2 години ми е правил номера и опити да мине в графата "злояд". Е, не можа. При майка - бивше злоядо дете, такива не минават. 
В момента, в който детето се убеди, че храненето му не е проблем за теб, ще спре да те манипулира с него. 
Естествено, не е зле и да се вслушваш в желанията му. Менютата в книгите и рецептурниците са препоръчителни - никое дете не е умряло от това, че няколко месеца е яло главно намазани филии или нещо друго, ужасяващо една майка - маниачка на тема здравословно хранене. Имате предостатъчно време пред себе си, за да възпитавате вкусовете и културата на хранене. 

Ех да беше в това проблема- пак казвам сядаме да се храним като тя също държи лъжица и моята идея беше да започне да се храни сама, но не. Брат и на тази възраст вече се справяше горе-долу успешно, но тя не проявява такъв вид интерес към храната- т.е. да я яде. Иска да си играе с нея. Относно това какво яде- ами от три дни е на филии с масло, само на вечеря, като от ден на ден изяденото количество намалява- до днес стигна да не хапне нищо, снощи беше полови филийка....
Абе мъчим се и това е . Въпросът е че дори и от глад да умира няма да хапне- ще мрънка, ще си иска шишето за сок, ще рови в шкафовете но не хапва...освен ако по едно ъгълче от обикновена бисквити на два дни се брои за храна...

Нашия проблем е същия-предпочитаме да бъркаме храната,да почукваме силно по купичката,да си играем с лъжицата,да се нацапаме,но не и да се опитаме да ядем сами.....

На мен ми се струват сериозни нещата така както ги описваш, все пак това не са няколко дни или седмица. Може наистина нещо да й пречи да яде и да я боли (както са писали някои ако има афти, те са много болезнени). Наистина само лекар като я прегледа може да реши какьв е проблема. Успех на прегледа!

На около година и половина моята дъщеря също имаше такъв период - пиеше само АМ (наситина доста), ядеше основно банани, филийка със сирене, бисквити и солети от време на време. Изби зъб след около месец и всичко си дойде на мястото. Дано и при вас да стане така!

И аз имах подобен проблем. Все още не яде много, но поне опитва.
Имаше период в който дори и това отказваше.

Против съм тъпченето в уста и гоненето из къщата. Не ми се бори с дете заради 1 лъжичка.
Специално ходих на детска консултация за съвет. Това, което ми казаха е същото,
което Франческа Салиери е описала.

Сядаме всички на масата, сипваме и на нея, но не я подканяме или караме да яде.
Ние се храним, приказваме и така. Плахо започна да си иска и да опитва.
Сега вече дори си иска купичката и сама си яде. Може да пробваш, току виж и при вас работи.

И ние имаме проблем с яденето. Аз отдавна съм спряла да тичам след нея, не че не се ядосвам, де. Супи и готвено никога не е яла, не е опитвала дори. Има периоди в които е гладна, но отказва да яде каквото и да е, дори отказва да го опита. Храни се с нас, но предимно си игра с храната, а да я нахраня е абсурд.
Сега е на период пиле и макарони, преди беше ориз и банани, преди това хляб. Като откаже едно пробвам друго и така докато налучкам. Например от макароните яде тези на спирала, а другите отказва. Ей такива ти му дивотии. Пробвай различни форми, цветове, вкусове храна, но без да я насилваш. Аз предлагам, ако не иска след 15 мин нещо друго и т.н. Забелязах също, че когато има други деца е по-склонна да опита и яде нещо с тях. Така се научи да яде пиле, например.
Аз много държах да я науча да се храни разнообразно и здравословно, но май ще почакам.
Майка ми все ме успокоява, че тя е яла само хляб до 3 годишна и е оцеляла. Искрено се надявам да го израсте.

Благодаря на всички за съветите. Искрено се надявам при нас проблемът да е пробиващо зъбче, тъй като от известно време е много неспокойна и миналата седмица и проби едно от кучешките зъбчета. Днес сутринта изяде един кроасан, но след като се правех на луда. Отчупвам и хапка и тя не я иска, тогава се правих все едно аз ще я лапна и тя вика "нама" и отваря устата. Та днес и нищо друго да не хапне пак ще съм спокойна.
Но консултацията с лекар си остава де....

Есме, би ли споделила колко килограма сте? Децата са ни почти на една възраст и ние имаме също голям проблем с храненето.
Вие изследвали ли сте хемоглобина на детето? На нас ни казаха, че ако има анемия с железен дефицит това намаля драстично апетита. В момента сме 10.2кг.
Ние сме пили Саностол, но не видях някаква разлика.
Може да пробваш и Апетонин, който е с пчелен прашец. Пихме и Перитол за алергия, който като страничен ефект действа върху апетита. При нас нямаше ефект.

Когато се разболее дръпва назад ужасно много. Отказва съвсем да яде и веднага отслабва. После й трябва много време да започне да се храни по малко. След разстройство и неядене ни изследваха за цьолиакия и ни сложиха на безглутенова диета. Спазвахме я 3седмици и мога да кажа, че започна да се храни редовно-неголеми количества, но 4 хранения на ден.

Наскоро четох, че неяденето при децата може да е и на психическа основа, но не знам ние къде сбъркахме със захранването, че се получи така ( докато беше само на кърма си ядеше нормално и наддаваше добре).

Ето някои от моите трикове при хранене: Слагам й книжка с картинки и започвам да й разказвам за любимите неща, като променям интонацията си ; нареждаме патета и кукли и храним тях; аз рисувам с едната ръка, а с другата я храня; пускам Анимал Планет и гледаме за животните, аз обяснявам какво дават, като е много важно да й се разказва увлекателно, за да се зазяпа и да отваря уста.
Знам, че тези методи хич не са възпитателни, но при нас друг начин засега няма. Когато има някой друг вкъщи се комбинираме и единият я занимава, а другият я храни. Винаги вечер сяда с нас на масата. Понякога й обещавам да излезем да видим котетата след като си изяде супата.

Ако детето има страх от лъжицата, просто спри да го храниш с такава. Прави храната на малки парченца и да яде сама. При нас действа понякога.
Аз гледам да не я насилвам, защото става още по-лошо и намразва храната.
И аз държах на разнообразното хранене, но разбрах, че няма да стане. Леща, грах, боб не ще и да помирише. Гледам поне един път на ден да хапне месо, като й давам и кюфте, защото обича. Жълтък пасирам в плод или кисел, за да си набавя желязо.

Мои близки имаха такъв проблем, да не кажа, че и до сега дъщеря им е супер злояда и слаба. Ходиха на лекар, доста изследвания и правиха, включително и стоматолог, за да види дали няма нещо на зъбките и за това да не иска да се храни. Стояла е гладна с дни, най големия период е седмица, само на вода, като на 8 ден изяла 3 маслини.  Това беше периода с ходенето по лекари. Нищо, казаха здрава и злояда. Хапва , колкото да не е без хич.
То направо стомахчето му свито на това дете, сигурно го боли като хапне. Консултирай се с лекар и давай някакви мултивитаминни сиропи.

Моята щерка(голямата)на годинка тежеше 7,800кг.Като и дам една хапка на обяд,спеше си с нея следобяда и към 17-18 часа благоволеше да я глътни.За да не умре от глад съм я хранила с шише докато спи ,лъгала съм я по всевъзможен начин е не стана и не стана,нашето прояждане.Какви ли не витамини давах,НИЩО нямаше ефект,само пари на вятъра!Взе да се храни по нормално като изкара всички зъби,ако това ще те успокои.Но да те ориентирам какво е по нормално ,бебка е на 11 месеца и яде два пъти повече от колкото кака си Бебка е 10кг.,а кака и на 6 години е 14,500 Та исках да кажа ,че все пак яде ,не е на пълна диета И пак ще стане човек ,та по спокоино я караи
Успех!

Знам за много злояди деца, но не знам за нито един родител, който признава, че е направил детето си злоядо, а в повечето случаи е точно така. Първото нещо, което иска едно новородено, е да се храни - инстинктът е безпогрешен. За злоядо кърмаче не съм чувала, нито за 6-месечно, което не иска шишето с мляко с дни. Ако един човек има проблем с храненето, с огладняването, с рефлекса или каквото и да било още, то той се проявява още с раждането и съответно се лекува. Останалото е дело на родителите - създаване на вредни хранителни навици отрано, липса на хранителен режим, преекспониране на процеса, преследване с лъжички, "изяж си всичко" и т.н, списъкът е безкраен. За дете, което е злоядо, но не поради здравословни причини, Франческа Салиери е дала перфектен съвет. Забележете обаче, че докато родителят не е готов да признае грешките си и продължава да смята, че детето е генетично обременено със злоядост, всички съвети са напълно безполезни.

crazy chick, не е вярно това, че инстинктът на кърмачетата е безпогрешен. Моя брат е бил толкова злоядо бебе, майка ми е имала кърма за 3 бебета дето е казва, а той почти не е сучел. Така си беше до седми клас, скаран с яденето. Како му стана тогава, изведнъж като се отприщи, ела да го видиш, сега яде за трима. 
Моя син като бебе беше много лаком, но след две годинки като започна да има свой вкус, много от нещата отказва да яде, не казвам, че е злояд в смисъл, че не иска да се храни, но харесва определени храни. Не мога да му се сърдя, при положение, че самата аз съм така, обичам да си хапвам, но съм много капризна към вида на храната.

Така де, то и у нас е така  За мен е нормално човек да има предпочитания към една или друга храна и макар да не ги толерирам на 100% при моите деца, все пак се съобразявам с тях. Но тук говорим за пълна злоядост, доколкото видях. А тя може да се породи дори от това, което ти отбелязваш - нежелание от страна на родителя да приеме индивидуалните нужди на детския организъм.

Не желая да засегна авторката, но тук ми прилича или на някакво заболяване /пуснете бактериална проба- чревни инфекции, инфекции на ГДП, не изключвам и зъби/ или на грешка в храненето, допусната от родителя. Отвращението от храната, особено от лъжицата, поднесена от него, такава, каквато е в описаната ситуация, прилича много на последното.
Също съм убедена, че няма да намеря родител, който да си го признае, че е имало моменти, когато е проявявал насилие по отношение на храненето, но достатъчно ми е че съм виждала такива грешки и резултатите от тях- "злоядите" деца.
Моите деца не каня за хранене отделно. Откакто са станали 8 месечни масата се сервира за хранене в определеното време и всеки си заема мястото. Ако не яде- не яде- става и си се занимава с неговите си неща. Не каня никого специално. На следващото хранене не ялият вече е сред ядящите. Случвало се е, ако детето няма апетит той да се "събуди" само докато ни гледа как се храним ние, без никой от нас да му натяква, че е време за ядене.
Наскоро попаднах на сходна тема за кърмачета. който не желае да търси наистина обективно корена на проблема си има проблем, но по- лошото е, че създава такъв и за децата си. Лично аз бих изследвала детето за здравословни проблеми, да изключа всичко възможно от този характер и ако няма такива- не бих давала насила.
Историята не познава човек, умрял от глад, ако е здрав и има на разположение храна. Ако вие знаете за такъв случай- споделете, бих предпочела обективна информация, не "чух от едно място", "мама така каза", "съседката...".

И синът ми е злояд. Периода в който го разбрахме, съвпада с вашия. Трябваха ми две години, за да проумея, че човечето просто е с различна нагласа към храната и виновни няма. За него хлябът е отделна храна, която не върви с другите - понякога топва по някой залък, ако ястието е със сос /казва му топило  /, а когато е във вид на кротони за супата - пуска рибки. На седмица му се събират към 3 филии. И картофите не му харесват, не бях виждала  дете, което не обича пържени картофи, е видях  С часове съм си играла да му готвя /на кухня никога не е записван/ и да аражирам - то не бяха човечета, то не бяха оризови острови /с палма от магданоз/ - Тц, като каже това ми е ГЮСНО /гнусно/, без дори да го опита, идело ми е да ... срам ме е да го напиша През последната година се усетих, че 3 неща никога не отказва - супа ФИЛЕ /с фиде/, салати /шопска и с марули/ и таратор. Когато сме навън, яде почти всичко /от тестените признава само пица - банички и кифли не признава/, омита всичко на скара в промишлени количества /огромни усилия ми костваше, да спра да мисля, какво има в каймата/ -  у дома скара не яде /понякога риба/, взимала съм готова за вкъщи - и нея отказва  От както се успокоих, че няма да се разболее от гладуване и спрях да му броя ребрата /в момента е висок 115 см, 17 кг./ нещата взеха да си идват на място. Дадох си сметка, че ако ставаше дума за възрастен човек, щях да му се възхитя на рационалното и разделно хранене.
Понякога отказва да яде до следобеда, тогава спретвам една супа и после салата. Салата винаги е последна, защото е най-любимото му нещо и се засища с нея. Все по-често чувам - Мамо, гладен съм - но се правя на отекчена, все едно е най-нормалното нещо на света, а вътрешно 

Съжалявам, че стана толкова дълго, но имай търпение и се успокой ако можеш - децата усещат напрежението, а резултатите са обратни. Успех   

crazy chick, никой не казва, че е безгрешен. Вероятно е да сгрешено някъде, но резултатите са налице. Аз лично съм чела доста по-въпроса със захранването, дори още преди да родя. Но детето ми има свое мнение по въпроса с храната и го устоява от най-ранна възраст. Това че твоите деца нямат проблем с яденето, а майките на злоядите деца са неиформирани си е лично твое мнение, което е много обидно за мен. Дай поне някакво решение по въпроса, явно ги разбираш тези неща.


Не разбрах само какъв е перфектния съвет. 

Не си разбрала, защото не искаш. Върни се на 1-ва стр. и пак го прочети, доста ясно е написано. Колкото до останалото, ще се направя, че не съм уловила сарказма ти. Нямам представа с какво скромната ми позиция те е обидила, но моята цел далеч не е тази. Вероятно аз и ти се различаваме по това, че според теб децата от най-ранна възраст имат мнение по въпроса с храната, а според мен не биха могли да имат такова. Оттук насетне очевидно е, че моите решения няма да ти вършат работа.

Дааа, точно така е! Аз също съм бивше злоядо дете, и майка ми все съжаляваше, че ме е карала да ям. Накрая сама си проядох. Моят син често се опъва, аз му оставям яденето, вилицата, лъжицата - да яде колкото иска и ако иска. Аз съм длъжна да предложа ядене, ако не ще - проблемът си е негов. Да бъде хранен хич не дава. Има дни, в които почти нищо не е ял. Здрав е, жизнен е и това не ме притеснява.

Абсолютно.
Моята почна на година и 2-3 месеца да яде сама.
Ти си я стресирала с това ядене. И аз така я бях стресирала, само докато видеше лъжиата и ревеше, лапне хапката и държи в устата и не дъвче и не гълта. Остави я сама с лъжица и излез от стаята. Ако до половин час не е изяла нищо, прибираш яденето и предлагаш на следващото хранене. Аз така я бях оставила почти седмица. После прояде.
Не че сега яде кой знае колко, но не я насилвам .

       Ако използвам съвета на Франческа Салиери, това означава Божидар да изяде две порции, а Христо хич и няма да се сети да погледне какво има на масата. Не че Божидар е от най- ящните /най- слабите са в групата/, но като му сложа яденето на масата сяда и започва да яде. Обикновено изяжда половината от храната, но пак е нещо. А Христо като го повикам за ядене все едно не се отнася за него. Евентуално, ако е много гладен изяжда една коричка хляб и това е. Лошото е, че когато са при майка ми тя непременно държи той да се нахрани и го гони с лъжицата и му разказва приказки и докато не изяде по- голямата част от храната не го оставя на мира.

crazy chick, сарказъма е в това, че си напълно убедена в това което твърдиш без да си се сблъсквала с него. Ако дъщеря ми се хранеше нормално вероятно и аз щях да съм на твоето мнение, но реалността е друга от идеалния случай описан в книгите и повечето деца. Детето ми е захранено на 6 месеца и колкото и странно да ти се струва имаше предпочитания около 1,5 мес. след това. Ако едно бебе на 10 месеца яде картоф например, а плюе жълтъка ти как би го нарекла? За мен е предпочитание. Факт е, че има майки с повече от 1 дете, с напълно различни хранителни навици.
Пак не разбрах какво е твоето решение на проблема, освен да се върнем към момента на захранване, което е очевидно невъзможно. Дойде, порица ни колко лоши майки сме и толкова. Ето затова се почуствах обидена. Каква е целта ти ?! Лаф да става....

За Франческа Салиери грешката е в мен. Извинявай.

Чакай сега, дай да се разберем... Не помня да съм коментирала родителството ти или да съм имала претенции за меродавност. Това, че се оглеждаш в написаното от мен и то те кара да се чувстваш лоша майка, е лично твой избор - не ме обременявай с него. Не знам ти как разбираш кой с какво се е сблъсквал, дарба някаква ще да е, но позволи ми да имам своето мнение. Факт е, че има майки с повече от едно дете, с напълно различни хранителни навици - аз самата съм една от тях - само не разбрах, какво общо има това с темата? И друго ме тормози... как, да му се не види, е успяло твоето 10-месечно да отдели жълтъка от картофите?? 


PS. Извини ме за сарказЪма, явно си ме заразила. За да не избухне епидемия, се оттеглям от темата, себеизразих се вече.

Ако прочетеш внимателно поста ми по-горе, ще видиш, че точно това съм писала. Постоянно се връщам назад и премислям какво сме сбъркали в захранването, но не мога да намеря отговор. Ние не сме правили  нито едно от гореизброените неща и все пак не яде.  Много бях изчела като захранвах и въпреки това не ядеше твърда храна с охота. Кърма никога не е отказвала.
 Лесно отстрани да се дават съвети, особено пък като не ти е на главата  
Това, което съм разбрала, че стресът веднага й се отразява. Бяхме се върнали в България преди да проходи. Заведохме я на невролог в София, защото беше навършила 1год, а не ходеше още. Поставиха ни грешна диагноза миопатия. Правиха й две много болезнени изследвания с игли. Побъркахме се всички. Детето отказа тотално да яде. Запазихме час за специалисти в Германия и пак се върнахме там. Слава Богу отхвърлиха диагнозата,детето си ходи, но пак разкатаване по самолети и  ето как едно малко ядящо дете спира въобще да яде.
Ако я оставя гладна, означава да отслабне веднага. Накъде да отслабва с нейните 10кг?
Така че и аз не разбрах какво е твоето експертно решение на проблема, защото очевидно не мога да се върна в периода на захранването, а и тук пишещите са с вече големи деца  

Също бих искала тези, които споменават, че човек трябва да се консултира със специалист, да изброят точно какви изследвания да се направят на децата. Защото ние сме ходили и във Варна, и в София при най-големите специалисти по гастро и никой не можа да каже какво му е на детето. Така че и това "заведи детето на лекар" е много лесно да се каже, отколкото да се направи и по-добре ако някой ще напише само това, да напише просто запис в темата, защото е все едно и също.
Ние  правихме изследвания за муковисцидоза, бактериални, цьолиакия, малабсорбция и т.н.

По отношение на храната тя също яде разделно. Трябваше ми време да го разбера. Надробена супа или манджа с хляб не хапва. Само хляб с масло, само супа, само месо, само зеленчуци и плодове, само магданоз .  Все още харесва каши, което много ме радва, защото са хранителни и ми позволяват да "скривам" в тях по нещо полезно, което иначе не яде.
Все още късно вечер или понякога през нощта пие мляко. Правиха й изследване на кръвната захар и казаха, че всичко е в норма. Казаха ми щом иска да яде мляко да не се опитвам да го спирам, пък било то и нощем. Общо взето ако някой ще прави изследвания, най-добре е да се иде в София. Навсякъде другаде не знаят какво говорят.
Също така не давайте сладко на децата или поне го ограничавайте, ако са много свикнали до 1-2 бонбона след ядене, защото сладкото убива апетита.

Не съм експерт и не знам защо се заяждаш. Темите във форума имат за цел да събират мнения, решенията са лична отговорност. Останах с впечатление, че детето ти има някакъв проблем с храненето, проявен след отбиване, поради което сте правили множество изследвания - ако е така, прочети отново 4-тото изречение от поста ми. Не мисля, че разумен човек би нарекъл "злоядо" едно дете с медицински проблем. 


PS. Ако все пак имаш желание, напиши защо изобщо тръгнахте по лекари - само заради неходенето или...? Не яде твърда храна с охота в какъв смисъл - бисквити гризе ли?

При отвращение от храната въобще, бих завела детето при хомеопат. Може на някого да му се види неразумно, но това бих направила аз и съм сигурна, че ще се намери причината и нещата ще се поправят.

Съжалявам,че имате толкова грижи с храненето!
И моят синковец не е и сега и като по-малък не беше ящен
Ама, вече не му се къхъря
Изчетох какво ли не, пил е всякакви сиропи, въздух сменяхме и т.н. Няма кой знае какъв ентусиазъм за хранене, което си е абсолютно моя грешка Винаги съм му давала наградки, десерти и др. подобни, само и само да има нещо в корема отчитам го като грешка, и ако реша да имам второ дете, сматам да съм по-внимателна откъм хранене!
Предложението ми е- да поканиш и други дечица (по възможност ящни) и да им сервираш нещо вкусно и полезно на всички!
При Влади това не даде резултат, всяка сутрин се пазари какво ще яде в детската градин
Успех!

crazy chick, евтината ти психология я запази за себе си. Явно не разбираш какво точно си казала.
 
Една майка казва, че детето и е паднало и пита какво да прави. А твоя съвет да е внимавала, да е гледала къде ходи детето, защото невниманието на родителите е основна причина за травмите при деца. Как това и помага?!  Сега разбра ли за какво става въпрос? 


Кой пък е казал, че ги е отделила. Първо предлагаш едното, следва отказ и предлагаш второто - яде се. 

Добра вечер!
Да се запиша в отбора. И аз често мисля по въпроса с неяденето...Къде сбърках се питам и къде продължавам да бъркам? Моето дете е кърмено доста дълго, захраних на около 6м. както пише по книгите, пюрета ядеше, имаше си предпочитания към някои, но хапваше почти от всички видове. Месните също ги ядеше...не всичките. Постепенно започна да се мръщи на поредното предложено, опитах с домашно сготвено, опитахме много пъти на ДК, дори започна да отхвърля обичани храни. В началото много се ядосвах, отчитам, че това може да е повлияло в отрицателен смисъл върху него. После постепенно се успокоих, но не напълно. Сега тръгна на ясла, вземам храната на обяд (от скоро сме), давам му да опита- не желае да вкуси дори. Забелязвам, че няма никакъв интерес към храната, манджи, такива работи. Яде в движение, играейки, това, което съм си мислела, че никога няма да допусна. Яде бисквити, зрънчо и др. боклуци, за които си мислех, че няма да давам. Изобщо идеите ми за хранене отидоха по....Аз самата съм (била) злояда и пак не мога да се правя. Сега не го насилвам, понякога настоявам да опита, но до там. Яде хляб, кисело мляко, сирене, плодове. Ако прояде кюфтета, кебапчета, пърж. картофи ще съм щастлива, че яде месо поне и нещо разнообразно. Истина е, че ако не си се сблъсквал с проблема не можеш да разбереш ситуацията. Аз помня как реагирах, когато приятелка се оплакваше от неяденето на бебето си, днес я разбирам, но мен пък другите не ме разбират.
Аз съм питала много пъти педиатъра, винаги казва да не се притеснявам, щял да прояде...Чела съм много от опита на др. майки- същото. Дано да са здрави децата, пък колкото ядат- толкова.
Съжалявам, че не можах да пъда полезна със съвет, имате поне и моята подкрепа 
Стана дълго, извинявам се...

точно това написах, че детето ми няма медицински проблем (или поне досега не са открили такъв и надявам се да не открият).
Тръгнахме по лекари, защото беше хванала някакъв вирус, от който дълго време поддържаше температура и разстройство. Навсякъде естествено съм казвала, че не яде и това, заедно с кашавите изпражнения по това време ги наведе на мисълта да я изследват за разни неща.
Разбира се, че яде твърда храна, но в малки количества. Не бих казала дори, че има отвращение към храната. Харесва определени храни. Ако едно дете на нейната възраст омита 250г, тя изяжда на половината (не съм следила точно). Примерно 1 кюфте и приключва или половин пилешко бутче; половинка омлет, направен от 1 яйце и малко сирене; половин купичка супа или кускус със сирене и т.н. Обикновено след основното предлагам още нещо-зеленчук, кашкавал, орехи, солети.. Бисквити и вафли не харесва. Иначе е жизнено дете, бяга, бърбори много и всичко останало; на ръст е дори в горната граница, но и ние сме високи. Просто яде малко и когато е болна или подложена на промяна (пътувания) или стрес съвсем намаля порциите.

Дори само това е достатъчно, за да спреш да се притесняваш. Явно дъщеря ти се засища с по-малко храна и всяко концентриране върху това като проблем намаля количествата до жизнения минимум. Щом яде по 1 кюфте и по половин омлет, всичко е наред - моят син на 5 изяжда по толкова /да не говорим, че досега не е пожелал да куса пилешко бутче, камо ли да яде от него!/  Липсата на апетит, когато е болна или стресирана, също е в реда на нещата - доколкото помня, организмът се възстановява по-бързо така. Може би стечението на обстоятелства покрай вас се е случило такова, може би сте попаднали на некомпетентни лекари, но мисля, че от мухата е станала слон - децата усещат и също като нас, възрастните, могат да повярват, че имат проблем, пък съвсем да нямат. Майка ми е била 10 кг. на 2 години, левкоцитите и винаги са били с количества, присъщи за левкемия, но положението е същото до ден-днешен. Тя просто е един жизнен миньон, който доста младее за годините си, не спира на едно място и някак успява да изкара цял ден на половин филия. 

Че това малко храна ли е за дете на година и 9 мес? 
Моя е на 5 и пилешко бутче не е близнал още.  А като е болен по 2-3 дни не яде изобщо и отслабва драстично, дрехите му започват да падат.

Странно как всички деца стават "злояди" на възрастта около 2 години, онази прословута възраст на "не"-тата, но още по-странно е как повечето майки си мислят, че това се случва само и единствено с тяхното дете, което ще умре от глад, докато другите деца се тъпчат до преяждане. 
Всички деца минават през такъв период, всички деца имат право на индивидуални вкусове относно вида и количеството на храната, всички деца рано или късно излизат от него, но това вече зависи от родителя - дали ще приеме това като нормално или ще го превърне в проблем.
И като чета жалбите на загрижените майки, не мога да се стърпя да попитам - вие всичко ли ядете и винаги в едно и също количество ли?  Когато сте болни или неразположени, тъпчите ли се с храна или ви се гади даже от мисълта да преглътнете нещо?
Аз лично познавам само един-единствен човек, който яде буквално всичко и когото никога не съм чула да каже за нещо "това не го обичам". 

Гледам я тази тема и се чудя за какво е пусната, за да разберете какво ядат чуждите деца или как са се справили други със същите проблеми или за да се разтушите и да намерите сродни души и заедно да се "борите" с неяденето  ?!?

Като бившо злоядо дете и майка на капризни в храненето си деца ще ви кажа, че няма злояди деца  . Може да не ви се вярва, но е така. Задавали ли сте си въпроса защо "злояди" се оказват само децата които имат храна в изобилие, защо няма "злояди" деца в институциите?!?
Има хора които са лакоми, а има и такива които са капризни, има хора на които им  е нужна повече храна и такива на които по-малко. Децата също са хора. Колкото по-бързо разберете, че вие можете да определяте само какво да яде детето ви (и то докато е малко), но винаги то ще определя количеството и спрете да се притеснявате от това толкова по-бързо ще изчезнат проблемите ви.
И понеже може да решите, че аз имам ящни деца и само ви поучавам ще ви кажа, че големия ми е правил на година и нещо стачка, която продължи една седмица в която не яде почти нищо. Та и ние сме виждали бонбони тик так  . Няма дете доброволно умряло от глад.
Аз спазвам няколко правила. Яде се в определени часове, не се яде между храненията освен плодове и то не много. Яде се само на масата. Хранено не продължава повече от половин час, кой ял ял, кой не е да е, следващото хранене е в следващия определен час не по-рано. Яде се десерт само ако си изял поне половината от основното. Не заменям едно с друго, няма начин детето да яде супа, ако знае, че отказвайки я вие ще му дадете бисквита. Не говоря пред детето за неговото хранене (децата имат неприятния навик да оправдават лошите ни очаквания, да не говорим, че обожават да са център на внимание). Не превръщам в трагедия неяденето. Съобразявам се с вкусовете им, но умерено  . Не може да се консумират само любими неща, но като не ядат дроб, значи не ядат, ако го готвя за нас на тях правя нещо друго, но не пица  .
В заключение ще ви кажа, че аз самата проядох когато майка ми спря да ме тъпче, моли, заплашва, преследва и най-вече да ме държи на масата докато не си изям манджата иначе казано с часове... за съжаление това стана когато бях на 10-11 години  . Е моите деца проядоха на по година и нещо, оказва се че майка ми е била значително по-вманиачена от мен.
И последно спрете да се интересувате, изобщо , от това колко и какво ядат чуждите деца. Включително и по форумите    .

Амин! 

Е, и аз се присъединявам към  майките на злояди деца Моят мушморок хапва преди градина по 3-4 лъжички например макарони и след това на градината нищо-до 16.30. И не чувства особен глад...с големи усилия хапва нещо. И ако не настоявам за вечеря може да си легне гладен. Понякога сам казва като огладнее, но яде само ако му се даде това, което е пожелал...

В_и_В_и според мен детето ти въобще не е злоядо. Казвам го от лична гледна точка. Моето дете е на 2 години и е 10 килограма, никога не е опитвали пилешко бутче, кюфте или каквото и да е месо, да не говорим за зеленчуците, а още по-малко за плодовете. От близо година се изхранва единствено от мляко 3 пъти на ден по 220 мл. Напоследък започна много да боледува и и направиха какви ли не изследвания, но не намериха проблем. Аз се радвам, че е здрава(според изследванията), но не мога да си отговоря, защо тогава не яде и е болнава. Показва интерес към храната и е гладна, но ако реши все пак от любопитство да пробва какво ям се втриса от ужас от първата маааалка хапчица. Много трудно успявам да я заинтригувам да хапне нещо, например вчера е на половин данонино от онези малките. Знам, че проблема идва от там, че навремето когато децата хапваха по едно пюре,а моето едва по 40 гр. аз изпадах в ужас, че не яде и в крайна сметка се предадох на мъжа ми, който реши, че със сила ще я нахрани. Е нахранваше я 2 месеца и отказа категорично повече да хапне нещо. Но пак казвам, че от тогава мина почти година, а тя все още не яде. Никога не я насилвам. Давам и нещо, когато сяда на масата с нас и я оставям да си бърка, но тя никога не го опитва, въпреки, че ядем същото. Ядеше до скоро по малко хляб, но и това спря, от време на време хапва бисквитка и то четвърт плюс една до три лъжички пюре или кремче. За мен това е злоядо дете. Не съм търсила съвет тук, защо най-вероятно ще ме нападнат. Да аз си знам грешката, но след толкова време смятам, че не е само това проблема, но и специалистите не ми казват нищо освен: Еми продължавай така все ще прояде!

ПП: Относно изказването на Ellypr, че няма дете доброволно умряло от глад ще споделя, че аз припадах по улиците от глад и висях на системи в поликлиниката, но моята майка бе доста амбициозна с храненето ми от спане на масата до бой. 

Моето дете е на 2 г 4 м и ако я оставя да яде сама - изяжда само 2-3 лъжички и край . По-вече не отваря уста.
Такава е от 1 г.в.
Храня я пред телевизор ( компютър ) с филмчета , игри и изобщо с нещо трябва да й е заинтригувано съзнанието за да отвори устата.
До ден днешен сме така   , храня я по цял час , сменям филмчета , интернет игри и само по този начин изяжда цялата паничка !
Упорита съм и няма да я оставя 3 дена да ми яде една закуска !
На 2 г 4 м.  и  е 13 кг
като всеки неин грам е моя заслуга на огромно търпение и силна упоритост

На скоро чух, че отказването на храна може да е свързано с уроинфекция. Така, че искай от лекаря едно направление за изследване на урина.

Иначе, не знам дали има злояди по рождение, по-скоро съм склонна да мисля, че няма, а ние грешим, но връщайки се назад, не мога да открия какви грешки съм направила при моето диване. Никога не съм я насилвала, винаги съм я оставяла да изяде, колкото иска. При нас отказа да яде стана при никненето на трито и четвърто зъбче, някъде 7-8 месеца. Просто изведнъж спря да яде с лъжичката, предлагах в определените часове, но тя отказваше. Скоро след това видях, че е от зъбите. При следващото никнене на 4бр на веднъж отказа да се храни с лъжица за около два месеца. Това, което установих, е, че обича да се храни сама с ръчички. Започнах да й готвя нещата на ивици, удобни за хващане. Не, че е изяждала количества, и сега не яде такива, но когато хапва, го прави с кеф. Понякога ми разрешава аз да я храня, понякога не! А прословутият номер с двете лъжици никога не е вършил работа при нас! Общо взето започна да се храни след 14-15месец.

моята дъщеря също беше изключително злоядо дете. години наред се опитвах да накарам баба й да повярва че при наличие на храна няма дете, което да се остави да умре от глад. по цели седмици е яла само по малко кус кус и по някоя солета, защото нищо друго не искаше. беше много слаба, винаги под обичайната норма килограми. така докато стана на 6 години. отиде с баба си и дядо си на море за 10 дни /като всяка предишна година/, като се върна беше видимо напълняла. не знам какво му стана изведнъж на това дете, но започна да се тъпче като невидяла- каквото й попадне пред погледа. съседката питаше какво сме й давали, за да започне да се храни- ами абсолютно нищо, явно беше израснала проблема със злоядството. след това пъ влязохме в другата крайност- напълня и в първи и втори клас беше доста дебеличка. сега, слава богу, сме в някакво средно положение- тази година отслабна, но не е спирала да се храни... така че, ако имате достатъчно здрави нерви да издържите периода със злоядството- идва момент, когато децата започват да се хранят.

Не искам да те засегна, но постът ти звучи зловещо 

защо?

Иначе за тази възраст килограмите са и напълно ОК.

Щерката на 2г. и 7м. нямаше 11кг. На 1г. беше 8кг, при рождено = 3.400.
Та знам какво е да имаш злоядо дете.

никак не е зловещо
искам да кажа , че детето ми е злоядо и ако аз не съм упорита щеше да е сега 10 кг най много 
не я насилвам , не тъпча - само измислям занимания в продължение на 1 г 4 месеца вече да не говоря , че и баща й участва често
Има например любими филми ,  на които изяжда всичко
има любима интер нет игра , на която също всичко изяжда
Е , кажи ми как да я оставя на масата с обяда като тя се качва върху нея и започва да дивее , обяда й стои с точно 1 лъжичка вкусен ?
сменям храни ....и тя сама си отваря устата без да я насилвам 
самото дете ми е такова - яде само когато е занимато с нещо

Изчетох тази темичка с голям интерес.
Моят син не е злояд но е твърдоглавец до безумие на тема -"няма да проям твърда храна"...
Грешката е наша, защото много до късно мачкахме и пасирахме храната му, вече има малък напредък, предлагаме и частици, с които се справя, но пак предпочита течни и кашести манджи.
Абсурд е сядайки с нас на масата да посегне към нещо и да започне да се храни. С нетърпение очаквам момента, в който ще прояви желание да опита нещо от нашата храна...

През седмицата нямам възможност да влизам във форума редовно а виждам изписани доста страници.
Бебка на 1 г. беше 8 кг 400гр. сега е почти 9кг.- на 1г. и 8м. Нито едно от двете деца не съм насилвала с храненето- тя поначало не искаше да яде каквото и да било от лъжичка. Когато започна захранването с пюрета не ядеше изобщо, беше на "млечна диета" до 8м.възраст, когато я записах на детска кухня. Храната, която приготвят там ядеше с апетит, но въпреки това не качваше. Според лекарката-тогава- причината беше в това, че е много енергична. Тя въобще не си седна на дупето- от 6м. искаше да бъде права. Още докато беше бебе не съм я насилвала с нищо- нито млякото си пиеше с апетит нито ядеше. Едно малко бурканче пюре изяждаше на три хранения. И според мен и стигаше, тъй  като не се държеше като гладна.
Иначе изследванията са и отлични. Тръгна на ясла края на м. октомври и тогава и правих изследвания.
Иначе от няколко дни има  подобрение- храни се почти нормално, така че пак си мисля, че проблемът е бил със зъбите.

Охх, като чета темата и направо настръхвам. Явно при някои деца проблемът с храненето на истина е много сериозен. Аз съм съгласна, че нормално, здраво дете няма само да се докара до гладна смърт. Обаче едва ли има родител, който да не е бъркал някъде-хранене, спане, играчки...Още по-лошото е, че децата са много много различни и това, което минава като номер при едни съвсем или слабо действа при други. За някои неща е логично, че могат да доведат до проблем, но за други може и да не заподозре човек...просто защото децата реагират строго индивидуално.
Аз не бих казала, че имам злоядо дете. Но.....на 1 годинка беше 7.600 кг (при рожденно тегло от 3.300 кг). И изглеждаше съвсем нормално. Скоро ще стане на две, като преди два месеца беше 9.600 кг...и пак изглежда добре...изобщо няма вид на недохранена, нито пък на дебела.
Та мисълта ми е, мили мами, не гледайте килограмите и сантиметрите. Те не са показател. Само ще вметна, че според последните данни на СЗО се оказва че всъщност старите мерки са били завишени с 15-20 % и нормалното тегло на децата варира от 7 кг до 12 кг за деца на 1 годинка и от 8.990 кг до 15.300 кг за деца на 2 годинки. Всичко в тези рамки е нормално. Защото децата имат различни гени, различен метаболизъм, различна натура...
Ако някое дете упорито не иска да се храни номерът не е да се вика срещу майката каква била некадърна и как си направила детето злоядо. Еми станалото-станало. Може дори да е по чисто обективни причини. Другите майки сигурно някъде другаде ще сбъркат. Това е нормално. Важното е тук да се предлагат идеи за привличане на детското внимание към храната. Те няма да са универсални, но пък все на някого може и да помогнат. И не забравяйте - децата до 3 годишна възраст по лекарските стандарти се водят кърмачета, т. е. имат нужда основно от мляко и млечни изделия. Другото е за разнообразяване на менюто им, постепенно привикване към храната на възрастните и приучване на организма да вади полезни неща и от немлечни храни.
Не бих могла да дам някакви конкретни съвети как де се привлече едно дете към храната, но ако някое дете упорито отказва човешка храна, опитайте поне с мляко (то така или иначе е най-важно за децата до 3 годинки) - кърма, адаптирано, кисело, прясно, краве, овче, козе, сирене, кашкавал....според възрастта, здравословното състояние и предпочитанията на детето. Така поне в някаква степен проблемът би могъл да се реши. Пък за другите храни дано да се включат повече мами с различни хитринки. Успех на всички 
есме, много се радвам, че нещата са се пооправили. Дано да не е така при всеки зъб, че докато ги докарате до 20 ще обелееш.

е, да... добре, че в болницата я спасиха със системи... Иначе си беше направо отишло едно злоядо дете, с чиято майка заедно бременеехме. Сега с дъщеря ми са в един клас. Живи и здрави да са всички деца и да не тормозят родителите си със злоядство, викам аз.

Шани, така извадени думите ми от общия контекст звучат доста по-различно от това, което съм написала. Прочети следващите няколко изречения, моля те! Инстинктът за самосъхранение е един от най-силни при всяко живо същество, може би само инстинктът за оставяне на поколение е по-силен. И когато едно дете не иска да се храни очевидно нещо не е наред, т. .е не е нормално. Ако прочетеш следващите няколко реда от написаното от мен ще разбереш, че никого не обвинявам. Всичките ми разсъждения по-надолу не са в опит да обвиня някого в некадърност или немарливост, а по-скоро да успокоя (до колкото това е възможно) мамите и да им напомня, че за децата до 3 годишна възраст не супите, салатите и плодовете, а млякото остават същественото нещо в менюто им. В много от прочетените неща не видях мамите да се оплакват от неядене на мляко (с някои изключения), повечето сигнализират за проблем с началото на захранването или на някакъв етап от него. Изводите ги оставям на теб.  И най-искрено се присъединявам към пожеланието ти да няма злояди деца, които да поставят собственото си здраве в опасност и да опъват нервите на родителите си.