Изненадани ли сте от новите разкрития за агенти на ДС?

Ех, момиче, момиче...
Радвай се на живота, който водиш. Това, че можеш да се изкажеш свободно, явно не е благодарение на твоите родители.
Аз съм живяла в това време и съм и свидетел.
Но те чета с удоволствие, не за думите, които пишеш, а заради свободната ти душа.
Дерзай дете... 

Е, затова ми се иска да се знае. Но пък някои хора умело си заравят главите в пясъка.

какво дете, бе, Бо - аз съм с 3 години по-стара от тебе. именно защото съм живяла в онова време и съм общувала с живели в още по-онова време, затова си позволявам да правя такива изказвания за митовете и легендите.

Я, изненадана, вече трудно се изненадвам от нещо. то тази ДС е била нещо огромно, в тази държава е бъкало от агенти, които се взаимно се шпионират.

Силно се съмнявам за трите години.   
Досиетата са документ и ако на теб не ти се е налагало да четеш, то аз съм чела. Нямаш си и понятие какви подробности пишат вътре в тях (дори забравени от майка ми - споделяния с приятелки и т.н. Какво остава за изселванията, затвора...)
Знаеш ли, имам познат, който в зората на демокрацията смяташе Белене за мит. Без коментар.
Нямам намерение да доказвам на никого нищо в тази тема. Всичко, което съм написала е истина. Номинирай ме където си щеш, ако не те е срам.
Останете си със здраве и чакайте някаква оправия в тази държава.
Мит и легенда... смешница! 

Митове, легенди? Де да бяха митове и легенди. За някои са митове, за други - изстрадана реалност. Глупаво е да мислиш, че след като си живял в онази епоха, си бил наясно с всичко, което става. Точно в онези времена? Моля ви.
Бо, аз знам за какво говориш. Много добре знам. 
А моята майка не е жива. Да, не умря в лагер. Но умря млада. И баща ми щеше да е в добро здраве. Само да бяха имали късмета да се родят в друго време. И на друго място.
П.П. Не съм изненадана от новите "разкрития". За мен това не са разкрития. Това е, защото съм клюкарка от малка, явно.

Не, твърдо, не съм изненадана......

Това не е вярно, изобщо!

Темата е много дълга и болезнена за много хора, и засяга много хора, но с едно нещо не мога да се съглася никога. А именно с твърдението, че времената са били такива и затова някои хора са станали агенти на ДС. Това също не е вярно, както и член на БКП нямаше как да те накарат насила да станеш, макар да са подканяли, приканвали, предлагали.

Майка ми е била изпратена от много близък роднина (!!!) на обменни начала в Англия. Мислела си е, че, защото е била отлична студентка и са я оценили. Като се връща я привикват да стане доносник. Да пътува с чужденци и да докладва. Отказала е и е платила с факта, че никога не й дадоха да работи редовна работа, а само на хонорар (последствията са, че може да се пенсионира, когато е на 75 години) и разбит живот. Има много отказали и съответно платили скъпо за това, но останали честни (между впрочем майка ми е била на 4 години, когато братовчед си измисля даден донос, тъй като нямало кой друг да натопи, и цялото семейство е изселено за 7 години)

Борисе те до небето няма  да стигнат, не се безпокой.    По - интересния въпрос е не кои са сътрудничели тогава, а кои го правят сега... 

Не съм чела как са взимани земите, и воловете, и овцете, и горите...
Разказвали са ми .... мои предци. Насила! на всички насила!
Освен земите, прадядо ми е имал 40 декара гора. По една седмица е обикалял, когато е трябвало да сече някое за огрев, за да избере най старото, най-болното. Взели му я... Изсекли я за един ден... Той получил удар от това... Същия този дядо се е кооперирал доброволно със съселяни и си били купили трактор и вършачка. Взели и тях... Без да им платят нищо. Прадядо ми живееше с мизерна пенсия - 20 лв., защото беше разчитал на земите си да го хранят и нямаше "официален" трудов стаж
Селското стопанство беше загинало много преди 89 година. Картофи внасяхме предимно от Полша. Редовно съм ходила на бригади всяко лято и една есен от 81до 88 година. Работила съм нощна смяна в консервен комбинат на 15-годишна възрст. Ако не беше почти безплатният ученическки и студентски принудителен труд, нашето селско стопанство отдавна щеше да е загинало. Според мен именно отмяната на задължителните младежки бригади го уби.
Мляко през 80-те  (много преди Филип Димитров да влезе в политиката) имаше само сутрин и само по 1, максимум 2 литра, ако се доредиш да си купиш (мой приятели гледаха малки деца и съм ставала в 6 часа да се редя за мляко, щото иначе децата щеше да гладуват). През 83-та година за 2 - 3 месеца изчезна олиото, червен пипер беше истински късмет да си купиш. Плодове се продаваха с големи опашки и по 2 - 3 килограма на човек. Банани и портокали виждахме само покрай Нова година (изключая "показните магазини", където не бяха по джоба на всички) Хляб се продаваше свободно само в големите градове, по селата (на баща ми селото) трябваше да си носиш, защото само на живеещите там се продаваше хляб. Олио в същото село се продаваше само ако отнесеш бутилка за замяна, бира и безалкохолни също. Повечето продукти и дрехи се купуваха като следиш кога ще "пуснат" или с връзки. Книгите и вестниците (изключая официозите и трудовете на другарите) издаваха в малки тиражи и също с връзки се купуваха. Баща ми живее в София от 43 година, но апартамент не можа да си купи, въпреки 30-годишна вноска, защото не е в тези списъци, които сега излизат. За кола чака 8 години. За хладилник, телевизор и видео се рядяхме на опашки по нощите и на всеки час имаше проверка (85 - 88 година).
Дълбок поклон пред майка ми и баща ми, свекърва ми и паметта на свекър ми, че са изживели честно живота си на трудови хора и ние, техните потомци, няма от какво да се срамуваме. За мен това наследство е хиляди пъти по-ценно от всички материални придобивки.

А тези от списъците не ме изненадват, те просто са имали други ценности. На всички, които са живели съзнателен живот в "онези години" ни е ясно, че без да влезеш в такъв списък, отговорен ръководител където и да е беше почти невъзможно да станеш. Правили са го напълно съзнателно - искали са на всяка цена да успеят. Сега нека си понесат последствията от успеха. Много хора много са страдали заради тях.

Именно, това имах предвид и аз.

Спряганите в темата публични личности, съвсем доброволно са си станали доносници на ДС, с една единствена цел, пари и кариера.

Бо, заглавието на тази: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=352229.0 тема е причината, че някои никога няма да разберат това, за което пишеш.

Аз също бих се изказала твърде емоционално, поради което предпочитам да замълча. Тежка е за осъзнаване тази проблематика, освен ако не си бил пряко засегнат.

По-големи глупости е трудно да бъдат прочетени някъде. Може би невъзможно.

(включ. след многоточието, макар че не цитирам всичко - надявам се авторката да не редактира нищо, за да останат в архива)

          Извинявам се, че не е точно по темата, но Gankata, но ти си разказала за онези години по един начин, а аз ги помня по друг... Позволи ми да не се съглася за някой неща с теб 
          И аз помня нещо от онова време, много приятно ми става като се сетя за бригадите, ама нямам самочувствието, че точно от наш`то "лигавене", като ходехме с едни ножички да събираме останалото след машините по лозите грозде, затова не е загинало селското ни стопанство. Или че сме правили кой знае какво в консервните комбинати - ами ние там повече се сваляхме с момчетата, а пък работата, която я вършехме пет човека, можеше да я свърши и един... Имах "селски" баба и дядо и съм виждала какво значи истинска селскостоопанска работа. И на тях им бяха взели и земите, и животните - даже за прабаба ми, която почина на деветдесет и няколко години, цялото село разказваше как сама жена се скрила със стадото си коне в гората, за да не ги даде в стопанството... ама тези хора никога не се оплакваха. И баба ми взимаше много малка пенсия, но по гроздобера работеше в стопанството, гледаха тютюн, имаха много животни... Тя ходеше всяка година на почивка, с каквото можеше помагаше на тримата си сина, а и още нещо - къщата им не се заключваше, само ако заминаваха за цял ден, завъртаха един ключ и го слагаха под едно камъче на прозореца.
        Помня и кризата, купоните, опашките за мляко... ама наистина големи бяха. Само някой ако ми обясни, защо трябваше в шест часа да се наредят сто човека на опашка и до осем да изкупят млякото, като всеки вземаше най-малко по четири, пет млека? Ами олиото - всяко семейство имаше в резерва поне по една каса олио, сещам се за една съседка, на която и се беше развалило в мазата...
       По нова година вярно имаше само банани и портокали, ама татко купуваше с касите... а пък оня ден видях майка, която можа да купи само един банан на детето си, просто нямаше повече пари момичето. Баба ми хляб си месеше, защото имаше много брашно, от  стопанството май им даваха. Нямаше кока кола, ама лимонадата струваше шест стотинки, нямаше памперси, ама и детските дрешки струваха стотинки... Книгите и те бяха ужасно евтини, не помня книги с връзки да сме купували, вкъщи имаше много книги, учебниците бяха безплатни и сякаш по-добре написани /не си спомням наш,те да са ми преразказвали на разбираем език уроците/...

      Не искам някой да ме разбере погрешно, не ги идеализирам онези години, просто според мен беше така. Не ми е и мъчно за онова време, сега дори може би материално живея по-добре... Знаете ли кое ми липсва - спокойствието... Имахме една дискотека в Морската - младежката площадка... Прибирала съм се сама през половината Морска, целия център... без да ме е страх. Ей това ми липсва

     А несправедливости, за съжаление, винаги е имало и ще има... Винаги ще има гадняри, които да не се притесняват ако трябва и през трупове да минат... и съответно ще има и потърпевши... Огледайте се сега - не е ли същото. Просто хората са се сменили - други са гаднярите, други са жертвите... Но съм чела, че най-опасно за човешката психика е желанието за отмъщение, а най-полезна е прошката