Рев в количката

ох въпреки, че ние сме доста по-малки от вас го правеше мойта хубавица допреди 2 седмици абсолютно същото. Аз пък правех друго, минавах през всички дупки и тя от това заспиваше
като по чудо спря да го прави от миналата седмица.
завъра ли ти се количката да гледа теб?
мойта като ме гледаше по-лошо ставаше , затова я слагах да гледа напред и така не си придаваше важности и заспива.

Моята дъщеря също имаше такъв период  обаче тя искаше да ходи,не можеше,но я държах за ръцете и тя много се кефеше.Явно имат някакъв такъв период в който хем ни искат да стоят в количките,хем не могат да ходят,не ги свърта на едн място 

Да не би да и е скучно в количката? Моят син започва да мрънка и реве, когато го заведа на някое спокойно и тихо място, например в Морската градина. Иска динамика човека - тълпи от хора, автомобили, мръсотия, шум. И затова на разходка ходим само по центъра или обикаляме оживените булеварди. 

Моят синковец никога не е понасял да стои в неподвижна количка (освен когато заспеше) - отговорът при нас беше постоянното обикаляне, да се движим и да гледа какво става наоколо. Всичките ни разходки в течение на повече от година са били всъщност едно непрестанно обикаляне на улиците. И това все пак се понасяше, свикнах някак и поне си пазарувах и вършех друга работа в часовете за разходка.
От 8 до 11 месец обаче много често отказваше изобщо да присъства в количката и трябваше да се носим на ръце. В тези случаи ме спасяваше слингът. Голяма гледка бяхме: хлапето в слинга у мен, а аз бутам празната количка за да може изобщо да се приберем.

И мойто момченце ревеше в количката доста често, но обърнах количката да гледа напред, повдигах положението на гръбчето и също гледах да нацелвам дупките че го кефеше това. Ще отмине и този период 

Моята девойка само 1 път ме е карала да я нося и да бутам количката. Бях бясна! Оказа се, че е много изморена и не знаеше как да заспи.
Не я учи да я носиш на ръце - със сигурност е тежка. Разхождай я по по-оживени улици и по някое време ще забрави, че е плакала  .

Ох, и ние обикновено обикаляме по улиците, като й доскучае, просто започва да мрънка. Но това е нещо ново... Тя напоследък много иска да я гушкам, вкъщи също реве отвреме-навреме, но ако не мога да я гушна, успявам да я залисам с нещо друго. Обаче на улицата не ще с нищо да се залисва, реве до откат. Какво му стана на туй дете...

Имаше периоди, когато ревеше вътре и се носехме, бутайки празна количка...
Израстна го и сега му се вози, ама вече сме големи...

Беба от известно време плаче в количката - не й харесва, че е вързана! Плюс това като й се доспи, не иска да заспива в количката, с редки изключения спи в нея като сме навънка.
Иначе и на мен ми се е случвало да я нося на ръце и с другата ръка бутам количката.
Не съм правила нещо конкретно - просто я гушкаме като реве и това е. Ще отмине и този период!

Дъщеря ми също плачеше в количката, но като новородена. Аз лично тогава реших проблема си , като я носех в слинг  , знам че много майки, повече от които въобще не са го използвали са против него, но за мен това беше спасението - имах доволно и спокойно бебе и аз бях спокойна и доволна, че не слушах как се дере в количката. Носих я в слинг до около 9-тия, 10-тия месец , после я сложих в количка и от тогава до сега не сме имали проблеми.
Наистина всичко е период  и отминава, вероятно всяко бебе го хваща по различно време този период  и според мен вече е въпрос на лично мнение и възгледи на родителите как ще постъпят.

П.П. - има изследвания , че бебетата , които се возят в колички с гръб към майката, след като пораснат имат повече проблеми и страхове от заобикалящия ги свят, от бебетата  които са виждали майка си и са били повече време в контакт с нея.

Ох, идеята да нося 10 кила в слинг нещо не ме вдъхновява Пък и тя е вече голяма, не знам дали въобще ще иска да седи в него. В кенгуру не ще... Ще пробвам да обърна дръжките на количката, така че да гледа към мен. Макар че си мисля, че точно аз съм основният проблем, защото иска да я гушкам. Дано отмине по-бързо...

Благодаря за мненията.

и ние имахме такъв период,сега пък неиска пеша а само в количката

Можеш да опиташ когато се разплаче да спреш, да я извадиш от количката и да я гушнеш (ако не искаш да я вдигаш просто клекни и и опри крачетата на земята). Така ще и покажеш че не и отказваш контакт със себе си, но просто не можеш да я носиш, защото се уморяваш. Аз това практикувам когато не искам да дигам малкия а той дава зор-спирам, клякам до него и го гушкам колкото дълго желае. Като поиска да тръгнем-обяснявам че е тежък и съм се уморила и не мога да го нося.
Друг вариант е носене на раменете-по-удобно е отколкото в ръцете, ако си склонна да я носиш.
Слинга също е добра опция, стига да ви допада и на двете.
Също така да носиш нещо интересно, което да и даваш в такива "кризисни моменти" - ябълка, солета, книжка, ключове....

 

yanast, благодаря за подробния отговор! Гушкането действа, само ако я взема на ръце, но после не мога да я оставя, още по-силно ревва. А занимавки също не вървят. Ще взема да си купя слинг, може пък да стане...

Днес обърнах количката към мен и щом почнеше да реве, аз почвах да й пея разни песнички. Е пях през цялото време, но поне нямаше истерии

kitche, да не би да имате някаква промяна в ежедневието напоследък?Да си била по-заета?
Решението с песничките е добро
Можеш да направиш и друго-да се опиташ да отделяш повече рвеме за гушкане на малката принцеса, когато ти е удобно, вкъщи например. Вечер, сутрин - общо взето моя син има такива периоди, когато настойчиво иска да го нося и аз постепенно открих, че така се получава когато детето се чувства стресирано/пренебрегнато/когато има някаква промяна в ежедневието ни. Съответно, според мен, моето диване започва да се чувства несигурно и иска да получи сигурност като ме гушка и изявява някакви претенции към мен (става по-капризен, иска само с мен да си играе, сутрин ме гушка и не иска да ходя на работа). Всеки път като започна повече да му обръщам внимание и да го гушкам му минава за няколко дни. И понеже аз държа на личното си удобство-просто си избирам моменти за гушкане, когато на мен ми е удобно (напр. вечер на канапето четем книжки сгушени, сутрин лягам донего на леглото и се боричкаме докато се разсъни, и т.н.) Ако детето види, че инициативата за гушкане идва от теб, без то самото да настоява вероятно ще се успокои и по-лесно ще приеме твоите правила. Като например това, че като кажа че съм уморена-значи няма да го нося. Тогава или сядаме и се гушкаме на едно място или вървим без да се гушим.
Вярвам, че ще намериш най-подходящото решение за вас двете - просто всичко, което ти пишем приемай само като идеи, защото при вас причината, както и решението на проблема може да са съвсем различни от това, което работи в моето семейство

[quote author=kitche link=topic=350718.msg9330572#msg9330572 date=1227619163

Днес обърнах количката към мен и щом почнеше да реве, аз почвах да й пея разни песнички. Е пях през цялото време, но поне нямаше истерии
[/quote]

Е  значи имате напредък  
Много сладко ми стана като прочетох това , не за друго а понеже знам какво е да имаш ревящо бебе под път и над път, колко въпросителни и пълни с упрек погледи съм отнесла  по паркове и улици, докато дъщеря ми се дереше в количката, а аз майка за първи път не знаех как да я накарам да спре, въобще не знаех защо го прави, нямаше очевидна причина, просто си ревеше, а тя беше обърната към мен на всичкото отгоре. Когато започнах да я нося в слинг нещата се оправиха и за двете ни.
Със сигурност този период ще мине , а до тогава няма нищо лошо да й пееш и да я гушкаш, това е едно от най-хубавите и мили неща на света, наслаждавай им се

Ох, колко познато. Само дето при нас този перидо на неискане да седи в количката започна на около 5 месеца и продължи до 10тия месец. Цяло лято прекарахме в близката градинка, защото не смеех да тръгна сама със Симона на дълга разходка. По-далеч ходехме само, ако си бяхме с татито или някоя баба.
После някак си порастна и взе да все повече да "търпи" количката. Сега вече  и да мрънка - играчка, солетка спасяват положението. Спрем ли обаче някъде няма сила, която да я задържи в количката.

Защо ли ми е толкова познато

Моето дете не обичаше да стои в количката си. От най-малък, от новороден е така. Трудничко е знам - нося го с едната ръка, с другата бутам. Общо взето количката ни служеше да го сваля по стълбите на блока и най-много да стигнем до най-близката детска площадка, след което го взимах на ръце и той с голямо удоволствие зяпаше наоколо. Не се разхождах като другите мами по улиците. Избирах си кратки маршрути. Стана по-лесно и се застояваше в количката, когато започна да седи. Сега обича да се "вози".

(И в този смисъл и със столчето в колата беше така.)

Аз по принцип само с бебишората съм заета, на работа не ходя, тя много-много не се занемава самичка, та постоянно съм край нея. Имам чувството, че някак й станаха много скучни разходките, преди се кефеше на разни кучета, котки, коли като минат, а сега - йок, нищо не я радва. А пък трябва да се излиза, не може все вкъщи...

Ми ще пеем, то се е видяло   Добре че са песните в тоя живот, много пъти са ме спасявали

Явно е дошъл и този момент.

kitche, наистина песните ще те спасят!
Кефиш ме, супер си!

 Това с пеенето на песнички ми е много познато и определено действа. Забелязах, че малкия реве, когато разходката е еднообразна - например сега както е студено и няма хора по улиците, на него не му е интересно и понякога е ужасно. Друг път ако е монотонно ходене или стоене на едно място пак е недоволен. Освен песните, го карам да търси къде е "бау бау" и кончето или пък спираме да храним гълъбите със солети. Понякога му говоря за хората, които вървят срещу нас или за колите и трамваите и т.н., но общо взето, ако не е в настроение всичко му писва за няколко минути.
 Според мен това е поредния "период", важното е да имаме търпение и да сме спокойни при контакта с детето, което си е доста трудно понякога.

 П.С. А преди да забременея мислех майките, които си говорят по улиците с бебетата за луди. 

има и такива периоди, да  аз гушкам, защото обикновено тези истории се случват в периоди на засилена емоционалност, а това си е част от израстването на бебето. като не иска в количката - изнасяла съм го в шезлонга - ако е студено, завивам с дебело одеяло. пускам музичката и вибрацията, поне въздух да глътне. а иначе съм сложила в джоба на количката портативен СД плеър с диск с песнички - на батерии  също така има три вида окачени играчки и ги сменям, защото му омръзват 

когато не иска да стои в количката, мога или да я оставя да реве и да рискувам всяка бабичка да ме пита защо плаче и да ми даде съвет, или да я взема на ръце. нося я седнала на хълбока ми,  с другата ръка бутам количката. с третата държа батко, с четвъртата- торбите 
и пея. колкото и да е разстроена, "Отпред , отпред на каручката" винаги помага

  това ме развсели искрено  можеш ли да ми дадеш линк някъде да я чуя тази песничка? или поне текста? аз съм много зле откъм български детски песнички, само един диск имам и сега гледам да допълвам фонотеката 

Иска да върви мамината рожба!

нормално е,при някои бебета е така.Искат да ходят.Ние обичаме и да се возим

Отпред, отпред на каручката
е седнала, седнала внучката
и вози я,вози я Марето-
на дядо (името на дядото  ) магарето.
Дий,дий, друс, друс, друс!

Отиват, отиват на лозето
че зряло е, зряло е гроздето.
и с малката бялата кошника
ще бъде на дядо помощничка.

  хе хеее, много весела песничка! много ти благодаря, даже май имам смътен спомен някакъв, но засега ще я изкомпозирам аз      

Хи-хи-хи, много сладка песен! Аз знаех само първите два реда. Ще я въведа в репертоара

simplyaven, мисля, че си много права за засилената емоционалност. Джуджето сега е във фаза да не се отделя от мен, постоянно иска да я гушкам, ако мръдна малко, дори в същата стая, веднага писва. Стигнах до извода, че на разходките се чувства откъсната от мен, затова реве така безутешно. Преди много се кефеше на разни кучета, котки, коли, а сега не ги поглежда. Обаче като съм я обърнала към мен и й приказвам постоянно и пея, изглежда много доволна.

На маймуни ни направиха, ей

еее, на мен пък ми липсва вече как се гушкаше като съвсем мъничък и ме търсеше постоянно  още малко и ще ни отсвирят съвсем, толкова бързо растат! аз се радвам сега, докато съм толкова нужна и знача толкова много... леле, каква ли свекърва ще съм