Разкая ли се след като ви заряза бременна?

моята история е подобна с тази разлика,че аз си изнесох багажа бременна в третия месец след поредния скандал,не издържах повече.молеше ме да не си тръгвам,че щял да дойде до нас да ме моли да се върна,но както предполагаш,това бяха само приказки,дрън дрън. така и не се обади повече.бебка е на 7 месеца вече и съм щастлива страшно много,че го няма. моля се и да не се обади никога. само ме е страх до смърт да не би нарочно да припознае детето в даден момент и да ми прави проблеми,да иска да я вижда и да я настройва против мен...така и не разбрах има ли краен срок за припознаване от бащата,май не
не мисля,че мъжете се променят,поне не към по-добро

Много е гадно така,след като си имал доверие в някой,след като е направил дори детето ти...И да се окаже някакъв гадняр,който дори не си познавал. Все се надявам на чудо да се върне човекът,който познавах,но всичко,което чета убива тази надежда.

не знам преди колко точно време си си тръгнала,но не прави грешката да се връщаш,нито се надявай да се върне или промени.самият факт,че е направил дете, а после се държи така с теб,говори достатъчно за него.ще си намериш друг,по-достоен баща за детето ти.смелост и горе главата дотогава! 

Благодаря за отговора.Честно казано мислех,че занимавам хората с глупости след като аз не съм издържала,но е кофти да си бременна и да няма кой да те разбере или да ти даде съвет.Та бременните са по - уязвими и имат нужда от някое друго рамо.

Само да кажа като човек, минал през подобно нещо. Естествено, че има два варианта - да се върне или да не се върне. В моя случай не се върна и имах наистина кофти бременност....И досега мразя този период. Но има и други случа, при които се връщат...Много зависи от човека, от това до колко е отговорен и има ли нова връзка. Успех и леко бременеене, независимо сама или не....Но ти от тук натам не си сама, не забравяй...детенце е с теб! 

Благодаря , ти че отговори. И аз мисля най-вече за бебенцето и се надявам то да е добре и всичко да се нареди така,както е най-добре за него. Ако баща му се окаже свестен и му дойде акъл в главата, ще се радвам.Ако ли не,не му трябва родител,който не се интересува от него и ще му създаде кофти атмосфера.

Не се разкая и не се върна. Тръгна си, когато бях бременна в трети месец. Имах много кофти бременност. Добре, че бяха родителите ми и приятелки та ме подкрепяха и ме изкараха от дупката. След като малката се роди всичко се промени. Сега тя е моето щастие и радост. А за него - ами вече не мисля - няма го и се радвам, че такъв човек не е до моето съкровище. Та той даже не я е виждал, нито се интересувал от нея. За какво и е такъв човек до нея тогава. Наистина сме много щастливи двете с моята принцеса и никой не ни липсва. Любов получава от много хора и едно весело и жизнерадостно дете. Мисли за бебето и лека бременност ти желая, а когато се роди то ще бъдеш най-щастливият човек на света - вярвай го. 

Благодаря момичета за всичко.Нашето момче все пак реши,че ме обича и иска това дете.Наистина мисля,че е разбрал какво губи и му е станало гадно,защото все пак се обичахме,но някъде между проблемите започнаха скандалите.Пожелавам ви от все сърце да се оправят нещата при вас.Независимо дали човека ще осъзнае,че до него има прекрасна жена и дете,или ще намерите друг достоен за вас.

радвам се за теб,въпреки че си имай едно наум вече с него.не му позволявай да си мисли,че като си бременна си му в кърпа вързана.това му беше грешката на "моя" имаш право да бъдеш уважавана и то не само заради това,че носиш неговото дете,не го забравяй,искай си отношението,което заслужаваш! желая ти късмет! 

Аз си имам едно на ум,но и той си знае,че явно няма как да ме унижава.Аз му бях казала,че не ми е нужен,защото бившият ми приятел,който ме обича иска да е с мен.То си беше истина,въпреки,че не съм мислела да използвам момчето-много е свестен и му обясних,че няма да позволя да гледа чуждите деца.Но моят си мисли,че съм щяла да отида и е бил на тръни,че няма да му давам да си вижда детето и ще съм с някой друг. Така,че сега си е много свестен и внимава какво прави и говори.

пу пу пу да не го урочасаме все така! то трябвало да му удари с мокър парцал по главата за да види какво губи желая ти късмет!

Така си е.Мъжете като не искат с добро-с лошо.Да си знаят,че не са задължителни,пък да видиш как набързо им идва акъла,като знаят,че ще останат сами.Той даже мислел,че няма да му простя и разпитвал,ако е на друг на името детенце,как може да се бори.Надали ще иска пак да изпадне в тази ситуация.

Не знаех къде да споделя и се натъкнах на вашата тема, надявам се да не ме нахокате, просто имам нужда от съвет, незнам дали съм постъпила правилно.
Имахме дълготрайна връзка, живеехме заедно уж като мъж и жена.
Той много искаше дете - увещаваше ме повече от година и половина и ми предлагаше брак. Моят отговор винаги е бил че ни е рано и че имаме време. Февруари тази година решихме че ще си правим бебче, решихме да се преместим да живеем при моите родители и април месец започнахме да правим ремонт. Младежът ми каза че е съгласен да живеем при родителите ми само ако сме женени, но не можах да разбера дали не намери време или сила да ми предложи брак. Май месец забременях, ремонта си течеше, той не ми предлагаше брак. Влязох в четвъртият месец и започнах да подпитвам дали ще се жениме и той категорично ми каза НЕ. Аз бях много разстроена плачех постоянно.
Той ми каза че не иска брак с мен, защото аз не го обичам, а той много ме обичал, и следователно той не се чуствал щастлив - ако съм го направила щастлив бил съгласен за брак с мен. Аз помислих че го правя щастлив с факта че ще родя първото му дете - но явно това не е достатъчно.
Ремонта при родителити ми приключи - аз влязох в седмия месец. Пренесохме багажа в новият ми дом и той си тръгна... имал нужда да помисли. трябвало му един месец да помисли...
аз незнаех как да реагирам. бременна в седмия месец и с мисълта че той има "нужда" да помисли.
родителите ми са на моя страна и няма да ме оставят никога. брат ми не иска да го вижда и изрича по 100 мръсни думи по негов адрес и да не споменавам че иска да го пребие, както и да е.
Чуствам се доста странно - вече съм в седмия месец, а аз плача за него от началото на четвъртия месец. и аз до последно чаках да ми каже някоя мила дума и да ме успокои като мъж, а за сметка на това той ме напусна.
Аз не искам да го виждам вече. Много ме нарани...
Извинявайте но имах нужда да споделя някъде

То и при нас беше така.Той ме обичал аз него-не.Дрън...дрън...И той искал да помисли,не бил се наживял.Обаче направи бебето и двете чертички се появиха.И с ей такива приказки ме тровеше.И прокървих още в началото.Веднага на доктор.Тя пък се оказа една докторка...Едвам виждала точка,даде ми някакви лекарства и добре,че спря да тече.Аз съм много ранна бременност,но като разбра,че ще го изритам от живота на мен и бъдещото дете се оправихме.И ние сме с родители,но така не се живее.Заради други хора се караме най-често-и в нас и в тях.Просто не е комфортно с други хора да се живее.Сега или баща му ще се изнесе от тях,или на квартира.Не ни пука,че и ние сме правили ремонти,важно е да сме добре и да се разбираме.Не знам според мен,ако му поставиш нещата като аз както ги поставих или ще се бори,или не ви заслужава.Все пак намери начин да му кажеш,че няма да си сама бременна и да ти е гадно,а той да си се кефи и да мисли,че после може да дойде и всичко да е наред.

забравих само да уточня че родителите ми живеят в къща и ни оставиха цял етаж само за нас двамата /и в последствие тримата/. а в момента се чувствам доста празна, защото ремонта го направихме по наш си вкус и сега само аз в тези празни стаи....
молех му се да не си тръгва като последната тъпачка и така и не разбрах какво пожела да постигне. знам само че ме отвращава вече и се чувствам малко гузна защото все пак това е бащата на детето ми... знам че трябва да съм спокойна в тези месеци но само като помисля за него и се изнервям тотално..

    Мила,успокой се!Когато мъжът припознава детето,той попълва декларация,в която заявява,че иска да го припознае!Най-отдолу обаче на тази декларация се подписваш ТИ! С подписа си заявяваш,че нямаш претенции за бащинството.Така,че ако ти решиш може да не се подпишеш!Поздрави 

хехе,много ти благодаря,вече дишам по-спокойно.добре,че са го измислили хитро
букет и за теб и целувки!   

Измислено е хитро, ако нямаш брак...

Обаче, не е точно така. Бащата винаги може да заведе дело за бащинство и да докаже, че той е биологичния създател. Потърсете из темата - съвети от адвокати и ще видите. Правата на биологичните родители са гарантирани...а на БНД-тата особено защитени....макар, че не знам защо е нужно чак толкова?! Така, че БНД реши ли да тръгне да припознава детето, не може никой да го ограничи. Имайте го предвид това.

слава богу,не сме имали брак (само още усложнения! ). да се надявам,че егоистичното чувство на материалист в него ще надделее и няма изобщо да видя физиономията му отново!

Права си, но си мисля, че ако този БНД е зарязал майката на детето си бременна, едва ли ще хукне да се бори със зъби и нокти за правото да бъде баща и да плаща издръжка 

А ти да не превъртиш и да вземеш да го "приемеш" ?!?!?
 

Aууу аз не знаех за историята ти... 
Кво имаш да говориш с тоя недорасяк 
Пускай го да пасе, такива са неспасяеми.
Аз тоя филм съм го гледала вече, та от личен опит ти казвам.
Остави го където му е мястото - в миналото

тоя върос е на грешно място в слу4ай, 4е "надеждата умира последна".
тук броиш само отрицателни отговори.

сила и кураж ти пожелавам.

Да бе,ще се промени.....сериозно ли си вервате.
Или му биеш шута или си траеш и всеки път преди да дойде курвата,сменяш чаршафите.Избора е твой.

Що преди да дойде к..... да сменя чаршафите 
По практично е след, нема да се хаби два пъти да пере.

Ми за да им е по комфортно.....така де,нали трябва да приема нещата такива каквито са.

Ай сега и комфорт.

Неани бях свидетел на същата история-той заряза жена се бременна в деветият месец·Да се разкае разбира се че не ,напротив държеше се че все едно нищо не се е случило(защото след около месец се върна)·

цитат:
Много е гадно така,след като си имал доверие в някой,след като е направил дори детето ти...И да се окаже някакъв гадняр,който дори не си познавал. Все се надявам на чудо да се върне човекът,който познавах,но всичко,което чета убива тази надежда.

Миличка ако някой мъж те е зарязал бременна или с дете не смятам че заслужава твоята любов и доверие·

И аз не мога да простя.Сега сме заедно,но го мразя.Иначе се радва и се хвали,но аз чакам да обзаведе стаята за детето,6 месеца ще ми плаща осигуровките на макс и после всичко ще му върна.Ще е направил условията идеални за детето,ще ми е повярвал,както аз му вярвах и ще му кажа,че не го искам вече.Защо само те да ни нараняват?Ние сме жени-можем повече.Най-ме ядоса като каза,че бил питал като бяхме скарани как да ми вземе детето и щял да плати.Да ама на 20 инстанции ще му е трудно.Накарах го да тегли заеми,води се на 220лв.-на толкова го осигуряват.Има 5 заема.Дори тях не може да плаща,детето ми щял да вземе.А аз-с максималните детски,които ще взимам,с идеалните условия,които ще създаде си представям как ще му го дадат.Нали знаете-човек си пати от главата.

Разкая се,ама след 9 месеца,нищо де пак по добре късно отколкото никога.... Аз пък я разбирам авторката и аз имах същите емоции като нея,когато ми се случи тогава ,сега е друго...

Не, neani, добронамереният съвет на Никси беше, че след като живееш под един покрив с бащата на детето си, тези отрицателни емоции и сметки без кръчмаря, които описа, нямат място там. Просто както много се таралежиш, гаранцията, че пак ти няма да страдаш е точно Франция. В това, че е постъпил помиярски, няма спор.
Просто твоята тактика също не изглежда кой знае колко смислена в дългосрочен план.
Нападаш необмислено и грозно, а никой не го направи към тебе. 

Ти си първата, дето казва, че е направила бебето си с мъка. Другите правят бебетата си с кеф, бъди сигурна. Не си прокървила заради скандала, а по други причини, най-вероятно здравословни или от мястото на закрепване на бебето. Казала си му да се маха и той се е ядосал. Ти какво искаш? Да му кажеш да се маха, а той да ти се моли да остане? Впрочем от следващите ти постинги разбирам, че той се е разкаял и се е върнал, радва се за бебето и се хвали на познатите си, подготвя стая за бебето, а ти кроиш планове точно как да го натопиш и да му отмъстиш...


Neani, първо искам да те предупредя, че сега си във възможно най-лесния период, бременеенето. Ако мислиш, че после всичко ще е песен, да знаеш, че много се лъжеш. Ако правенето на бебе ти се е видяло мъка, раждането и отглеждането как ли ще ти се видят, скъпа? Сега де факто можеш да си ходиш на работа и сама да се обгрижваш, неговото присъствие около тебе е само за морална подкрепа. След като родиш, ако мислиш да изгониш тогава бащата, да знаеш, че ще ти се струпат бая доста повече задължения на главата. Дето се вика, еднократната помощ за раждане от общината няма да можеш да идеш да си вземеш, понеже няма да има на кого да оставиш бебето. Дано има магазин в блока ви, защото ще видиш тогава, че и най-елементарното пазаруване ще ти се вижда проблем, когато навън вали, студено е и не можеш да подкараш бебешката количка в снега.

А, да те предупредя също и за това, че ако мислиш, че има опашка от мъже, търсещи самотни майки с едно дете за партньорки в живота, лъжеш се... Ако си отраснала без баща до себе си, може би няма да се стреснеш от идеята, че и детето ти няма да има баща. Ама ако баща ти е бил свестен човек и ти е помагал, помисли си от какво ще лишиш детето си... Пък ако мислиш, че ти ще успееш да замениш и бащините грижи, пак си помисли, защото е 100% сигурно, че няма да можеш. Изобщо на път си да изгониш питомното, пък дивото може и никога да не го догониш...

Да не пропусна да ти кажа, че ако го съсипеш финансово (доколкото разбрах, това ти е планът), ще получаваш мижавите детски и 30 лв. издръжка на месец от него, колкото е минимумът по закон. Впрочем ти работиш ли в момента, още си втори месец на бременността и сигурно би трябвало... Най-вероятно ще можеш да разчиташ само на собствената си заплата след раждането, след като той ще трябва да връща петте заема, които е взел, включително за да ти плаща "осигуровките на макс"...

Не разбрах детската стая, която искаш той да ти обзаведе идеално, в апартамента на кого се намира? В твой личен апартамент, в апартамент на родителите ти, в неговия апартамент или в апартамент, купен от родителите му, или в квартира?

Озадачава ме изречението, че докато сте били скарани, той бил питал как може да ти вземе детето, дето ще го родиш след 7 месеца. Някой да не иска дете, пък да пита как да го вземе, докато е двумесечен ембрион?!? както казва една друга съфорумка - не ми се връзва...

Иначе в краткосрочен план според мен ти ще провалиш всичко, понеже най-вероятно все някак ще се издадеш, че го мразиш и че нарочно го топиш, така че да закъса... Да, той е постъпил гадно (макар че колкото повече научавам за случая, по-добре го разбирам), ама е било непланирано, а ти правиш планове за отмъщение и ги следваш, това вече теб те рисува в друга светлина... Нямам сред моите приятелки такава, която въпреки семейните си проблеми да е крояла пъклени планове като твоите... Просто недей, тровиш сама себе си така... ставаш ГАДЕН човек и някой ден ще останеш самотна победителка с ужасен вкус в устата, който ще ти трае цял живот... За твое добро, дано да си попресилила нещата в постинга си и да не мислиш наистина това, което си написала...

Velvet, хайде сега да се разберем нещо. Първо не си регистриран, а минаваш вежду другото, второ си мъж и не си в позициа на самотна майка и трето - когато една жена е бременна, тогава й е позволено две-три идеи повече щуротии от обикновено. И именно понеже си мъж и не си бил бременна, не ме разбираш напълно. Казвам го добронамерено, спомняйки си аз какво харпия бях като бременна....а иначе съм кротък човек...в работата обикновено аз се разправям с разярени клиенти да се успокоят...Иначе аз също подкрепям думите на Мария, защото действителнстта е точно каквато тя е описала....за съжаление...

То в корена на българската дума "бременна" идва и значението - бреме...do you think about it? след като и ти пишеш на шекспировия език? Когато една жена бременее сама нещата са доста по-различно от "съвместното бременеене" с щастлив татко наоколо! Защото вярвай ми, не е чак толкова рози и теменужки 9-те месеца, в които загубаваш себе си и трябва после да се намериш отново като се преоткриваш в малкото същество, което завинаги ще е в сърцето ти!
А лични забележки мисля, че мога да правя понеже живеем в свободна страна! Power to the people.......

Не знам какво да ти кажа....Моят син е на 6 години.Той ми е второ дете.Първото...хм..първото.Бях на 17,когато забременях (мъжа ми също).Оженихме се и се започнаха невероятни скандали.Преди свтбата бях най-прекрасната жена на света.След нея вече за нищо не ставах и не ми се иска да цитирам думите ,които е използвал по мой адрес.Почти всяка вечер се карахме до 2-3 часа.Аз постоянно плачех.Ежедневно ходех с подпухнали очи и докато ме питаш как съм и изпадах в ридания.Родих дъщеря си.Тя почина на 28-ят час.Беше най-ужасния момент в живота ми...познайте защо...Мъжа ми искал той да ми съобщи новината и докато аз му разказвах колко е прекрасна,че съм я видяла и т.н.Единаственото което той каза беше-Престани най-накрая да говориш за нея.Тя почина....
Това е просто личен опит.Не вярвам всички да са такива или поне не ми се иска да вярвам.Но ти знаеш най-добре.Успех и бъди силна.

това,което ти се е случило е ужасно  надявам се,че отдавна си зачеркнала този мъж от живота си и си продължила напред.макар че болката от изгубено дете не отминава ...

Първо искам да изкажа моето искрено съчувствие към лилката - мила, преживяното от теб е меко казано ужасно, надявам се, че малко по малко тази пареща рана в сърцето ти ще се успокои.
А сега по темата - злодеят, с когото си имах работа няколко години и от когото понасях безброй обиди, ме тормозеше по време на цялата ми бременност, изнесе се месе преди да се роди малчо, прибрах го по-късно, пак се изнесе малко след раждането, след което стана повече от ясно, че семейство с този човек няма да създам. Детенце е на 10 месеца, гледкам си го и хич не си и помислям да го прибирам пак тоя тиранин. Много по-спокойна и щастлива съм сама, а е повече от ясно, че той няма да се промени. Да живее разумът, който ме накара да се отдръпна от този субект!

Може би ще ме критикувате, че не съм самотна майка и нямам място тук, но искам да кажа нещо. С моя мъж - наричам го мъж въпреки че не сме женени- сме от почти 7 години заедно , аз бях на 16 години когато се запознахме и "тръгнахме". Почти веднага заживяхме заедно - ту в тях ту в нас (и двамата живеехме с родителите си). След няколко месеца забременях и изникна въпроса "Да оставим ли бебето", в началото беше съгласен , но после категорично отказа (оправдания един милион). Направих аборта "по желание".След това толкова много ме болеше и бях между два въпроса - да го оставя ли или не!? Защото той не пожела детето, защото се уплаши.Мина още мноого време и той се промени , започна да се държи ужасно грубо, аз плачех постоянно и постоянно си събирах багажа за да си тръгна.Но пуста любов не можех или ако си тръгвах после се връщах.Винаги аз звънях, той не.Няма да изпадам в повече подробности (имаше и друга жена - за кратко) и аз пак преглътна и пак и пак...И ето пак забременях, той се промени , стана страхотен човек и нетърпелив баща.Бяхме много щастливи , но загубихме бебето в девети месец на бременността. И пак забременях и родих дъщеря си която е толкова обичана не само от майка си а и от БАЩА и , който толкова се промени още през предната бременност.С това искам да кажа , на майките които са в чуденка, някой път човек заслужава да получи втори , трети ако щеш и четвърти шанс, стига това което ви събира да е любовта ви. Не всички мъже не се променят, има и такива които го правят.Но всички мъже се плашат от бременната си жена, защото знаят че живота им се променя.
П.С. Включих се поради поста на авторката (макар и със закъснение) защото тук тя наистина ще получи само негативни мнения спрямо мъжете.Е да ама не всички са еднакви - колкото и изтъркано да звучи. Подкрепям поста на Мария , защото ако го нямаше мъжа ми всичко щеше да е мноого трудно и не толкова радостно.

Трябва да кажа,че си права.След "първият " път мъжа ми много се промени.Започна да се държи по-добре.Когато се роди сина ни-чакаше го с нетърпение,радваше се (още се радва),много го обича.Друг е въпроса,че мнението ни относно отглеждането на дете се различават.Мисълта ми е-когато човека до теб се промени (не достатъчно) , но когато е късно за това.Аз много отдавна надживях кибиченето с часове над някоя игра и постоянно идващите и отиващи си приятели.Аз просто вече не го обичам и може би това е хубаво ,защото няма никаква емоция ,когато се сетя за него.Нито ме боли,нито въобще ми пука.Опитва се да ми покаже,че е станал най-накрая отговорен,но е късно.Единственото,което ме интересува е -да се грижи добре за сина ми,когато е при него.Даже обмисляме да празнуваме рожденният му ден заедно.Дали се разкая когато ме заряза-аз го изгоних,и да разкая се.Каза че ще направи всичко , за да е отново с нас.Но вече не мога да повярвам.....И такива неща...Мога да пиша до утре.Искам да ти кажа ,че няма значение дали се е разкаял.За да се чувстваш добре ти е необходимо да се отърсиш от него.Така мисля аз.Аз прощавах много (най-вече обиди ) и сега като се обърна нямам идея защо.Вдигай главица и карай напред.Прекалено сме готини , за да сме нещастни.