Искам да споделя с вас моите притеснения и да ви попитам на вас случвало ли ви се?Става въпрос за следното -имам страхотно дете ,което много обичам.Роди се по-рано от очакваното и слава на бог всичко е наред.Но понякога ме обземат така наречените черни мисли.Притеснения относно бъдещото ,страх от неизвестноста и всякакви ако, ако.....Лошото че сега много зачестиха и не мога да се избавя от тях.Коггато сам на работа или сме заедно навън нямам тези проблеми.И си казвам как съм можела да го помисля.Но стане ли вечер и приберали се ,се почва.Аз сам много позитивна личност и през пролетта четох подобни книги и тогава се оплетах в тях.Обърками се съзнанието и не мога да се излекувам от тях.Състоянието ми е подобно на хипохондрия ,но насочена към детето,докато към другите близки не толкова силна.
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 18:32 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2008, 13:53 ч.
Имате ли притеснения?
Случва се на всяка майка да мисли такива неща,но ти си прекалила.Виновни са наистина книгите,които си чела.Просто си по-внушаема и са ти повлияли.Затова се опитай да четеш книги,които ще те направят по-уверена,а не по-уплашена,иначе ще си докараш параноя.
Мисли само хубави неща и си спомняй,по-често хубавите моменти с детенце...и не се притеснявай
Мисли само хубави неща и си спомняй,по-често хубавите моменти с детенце...и не се притеснявай
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш. 
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Аз мисля същото
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш.
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Оффф и аз съм такъв случай.Най-често си ги мисля тези неща вечер,детето като си легне и аз остана сама с мислите си 
Но иситната е,че е и такова времето,в което живеем.Тази вечер по новините ще дадат за убито дете от роднина,утре за наркотиците,вчера за изнасилвани момиченца...и т.н.Няма начин просто една майка да не и минат черни мисли през главата.Но гледам да ги прогонвам бързо,бързо.
Но иситната е,че е и такова времето,в което живеем.Тази вечер по новините ще дадат за убито дете от роднина,утре за наркотиците,вчера за изнасилвани момиченца...и т.н.Няма начин просто една майка да не и минат черни мисли през главата.Но гледам да ги прогонвам бързо,бързо.
И моята дъщеря се роди по рано от определеното, в 8я месец. Никога не съм си и помисляла, че може да има нещо нередно, някакви усложнения или каквото и да било. Тя се роди 2 100 и за мен си беше най-нормалното и сладко бебе на света (естествено). Малко личице, малки устнички, без мигли и със скули. Всички останали бебоци ми се струваха огрооомни, гигантски бебета по 3.5 - 4 кг 
като че ли всички около мен се притесняваха, питаха, разпитваха само аз и съпругът ми бяхме спокойни, като че ли да се роди толкова малка беше най естественото нещо на света. Така че недей се шашка, не е необходимо да си натоварваш живота психически, а както изглежда си вече пренатоварена. Всеки си има такива моменти. Може би, ако си намериш нещо успокоително, йога, чаша вино, вана. Отдели време, което да е само за теб. Аз както взех да нареждам, ако мога и да се слушам ще ми е от полза 
като че ли всички около мен се притесняваха, питаха, разпитваха само аз и съпругът ми бяхме спокойни, като че ли да се роди толкова малка беше най естественото нещо на света. Така че недей се шашка, не е необходимо да си натоварваш живота психически, а както изглежда си вече пренатоварена. Всеки си има такива моменти. Може би, ако си намериш нещо успокоително, йога, чаша вино, вана. Отдели време, което да е само за теб. Аз както взех да нареждам, ако мога и да се слушам ще ми е от полза
Депресивните мисли по правило се появяват вечер към 7 (научно доказано, къде, линкове - не ме питай, въпрос за изпит по психология ми беше навремето
). Задълбочават се и през зимата. Отговорът - тъмнината, липсата на светлина, намалява производството на серотонина - ето ти ги черните мисли. Спокойно. За свое удобство се опитай да ги разкараш, иначе всичко е наред с детето ти. Повтаряй си, че е от тъмното и зимата. Ако нещата се задълбочат, разбира се, търси други изходи - има много такива. Успех.
И аз понякога си мислувам разни, дето хич не ги харесвам. Всяка майка си го мисли. Въпросът е да не те превземат.
). Задълбочават се и през зимата. Отговорът - тъмнината, липсата на светлина, намалява производството на серотонина - ето ти ги черните мисли. Спокойно. За свое удобство се опитай да ги разкараш, иначе всичко е наред с детето ти. Повтаряй си, че е от тъмното и зимата. Ако нещата се задълбочат, разбира се, търси други изходи - има много такива. Успех.И аз понякога си мислувам разни, дето хич не ги харесвам. Всяка майка си го мисли. Въпросът е да не те превземат.
Депресивните мисли по правило се появяват вечер към 7 (научно доказано, къде, линкове - не ме питай, въпрос за изпит по психология ми беше навремето;-)).
А за зимата и светлината си е баш така.
Вярно е, че на всяка майка минават страшни мисли през главата и понякога се задържат там, но при теб явно те са още по-изразени. Мисля, че ако ти се задълбочат тревожностите и не можеш да се овладееш с позитивно мислене, е добре да се консултираш с психолог. Успех и слънчево настроение!
Всяка майка си има притеснения. Но до сега не ми се е случвало да си измислям такива. За нещата, които виждам, че са наред не си мисля "ами ако станат зле". Имам ли обаче повод за притеснение, нищо не може да ме успокои. Единствено решаването на проблема. Жалко е, че понякога това отнема години, друг път просто трябва да се примириш...
И аз се психясвам от време на време 
имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...
Особено сутрин, като я оставям на градина. Все си мисля, дали всичко през деня ще е о`кей... И само си повтарям, че и до нея да съм, бели могат да станат за секунди, така че Господ да я пази!
имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...Особено сутрин, като я оставям на градина. Все си мисля, дали всичко през деня ще е о`кей... И само си повтарям, че и до нея да съм, бели могат да станат за секунди, така че Господ да я пази!
И аз се психясвам от време на време имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...
имаше преди години дребната сериозни здравословни проблеми и явно все още не мога да се отърся от преживяното...