После какво става?

Лично аз простих /поне така си мисля/, но все още не съм забравила. В момента се опитвам да стана по-самостоятелна и ако недай си боже има втори път  събирам му багажа и адиос Според мен всичко зависи и от човека до теб, от това той какво прави и какви усилия полага, за да продължите заедно напред.

(пак аз, исках да преименувам ника, но не стана)

Благодаря за отговорите!

Първо - понеже ника е с мъжко име, мислех че е ясно, но да уточня - мъж съм.
Второ - извинявайте, че не мога да дам подробности - това е текущ казус из другите теми в този форум в момента. Така или иначе засегнатите страни четат какво става всеки ден. Но исках да видя мнения допълнителни, анонимно. Затова и този ник е на практика само за тази тема. Дано не обиждам някого.

Иначе вчера се видях с психолог. От разговора ни, успях да систематизирам следното:

Какви са вариантите при изневяра. В зависимост от ситуацията, възможностите са:

1.   Ситуация в която страните така или иначе не се обичат – ако засегнатите страни така или иначе са имали проблеми (и особено ако е имало физическо насилие), то очевидно и най-добро е да се разделят.
2.   Вариант, когато в изоставения (изоставените, че може да са двама) все така обичат половинката си – това е тежкия вариант. Има два подслучая:
         a.   Новата връзка е временна и след първоначалното й насищане, идва изтрезняването и истината, че това не е ОК. Въпросът е, че това отнема време – примерно няколко месеца – което време е доста тежко за изоставения (-те). Практиката показва, че почти всички такива ситуации завършват така.
         b.   И след няколко месеца връзката не се разпада – макар и рядко, това е възможно. Тук е въпрос на издържливост и нерви нещата да приключат окончателно възможно най-лесно.
3.   Паралелно с това се явява факторът деца. В зависимост от това дали ги има или ги няма, следват вариации. Принципното положение е, че за едно дете и за неговия вътрешен свят най-доброто е и мама, и тати да са заедно при него. Абсолютно и еднозначно, дори да е само театър, каквато ситуация може да се случи. Ако все-пак това не се получи то:
         a.   Ако детето е малко (преди пубертета) и то не е имало собствени емоции в тази сфера, то никога не би могло да разбере «защо това се случва». Нещо повече – понеже децата обичат и двамата си родители, в този момент те дори могат да започнат да се самообвиняват и да си натрапят вина за ситуацията. Това е особено неприятно.
                      i.   Ако детето е още бебе и не помни реалните си родители – тогава е възможно, ако има двама обичащи го «мама» и «тати», то да не остане обременено. Това е известна бомба със закъснител до деня, в който истината се разбере.
         b.   Ако детето все пак може да прояви разбиране, то това би било на база някакъв собствен опит, от който да знае, че това е възможно. Да, по отношение на себе си то няма да е толкова нещастно, но като цяло ще е по-лесно за него.
          c.   В случаи на насилие в семейството, със сигурност за детето е по-добре родителите да не са заедно и така пострадалия (обикновено майката, която е физически по-слаба, но има и изключения) ще бъде «спасен». И тук това е по-малкото зло за него, защото принципното положение е валидно във всички случаи.
         d.   В крайна сметка това се случвало на 9 от 10 деца (видя ми се множко, ама не аз съм спеца). Въпрос на осъзнаване е как това да им се отрази възможно най-малко.

Така че това, което ми казвате и думите на психолога за момента закрепват положението. Почнах поне да ям отново. На ход е времето. 

Имаше една поговорка: "Красивата жена прави мъжа си щастлив, грозната - философ." Очевидно думите красива и грозна могат да се заменят съответно с вярна и невярна.

Всеки случай е индивидуален, логически схеми няма. Но принципите явно са общи. Лошо е когато N години си обичал някого и изведнъж  ...

Замислих се, че би било добре в училище освен сексуална култура, да се преподава и "семейна". С реални примери. Вероятно тогава ще има по-малко такива проблеми. Това се случва, откак свят светува. Толкова ли не се е сетил някой, да го направи?! А ние си зубкаме интеграли или каква е формулата на акрилонитрил-бутадиен-стирена, например...

Жалко, много жалко... За едно стъпкано цвете, за една убита мечта, за едно хладно слънце, за една черно-бяла дъга, за един провален живот... 

Сега разбирам и защо все искат да изобретят машина на времето.

Благодарско за съпорта!

Ето още едно мое разсъждение по темата:

"Какво е да обичаш?

Какво е за мен любовта? А за теб, а за него, а за нея, а за тях…? Ако попитате 10 души, сигурно ще получите поне 11 отговора. Когато говорим за чувство, то е чувство. Не може да се измери, трудно е да се опише извън собственото аз. Именно човекът усеща нещата и само той за себе си може да се опита да ги определи.

Колко време трае влюбването? „Девет седмици и половина”? Три години http://curious.actualno.com/news_136223.html ? Четири години http://ivayloslavkov.log.bg/article.php?article_id=617 ? Или само година http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&am … ;mater=MTc3NjszNQ ? Със сигурност при всеки е различно и всеки го усеща и преживява различно.

По продължителна обаче е обичта, любовта. Когато свалиш розовите очила на влюбения и „вденеш”, тогава идва истината дали наистина обичаш някого, или всичко е било хормони, нагони и розови облаци. В крайна сметка, именно способността да обичаш показва колко струваш наистина и колко цениш другия. Осъзнатото и насочено чувство може да е много по-силно, по-пълноценно и обземащо, от влюбването. Когато другия вече е част от теб, ти просто си се слял с него.

Важно е да го разбираш. Ако той намира любовта си в някой жест, начина на усмивка, или просто весела бръчица, а ти цениш времето с другия, споделените тревоги и мечти или просто безсмислено бъбрене – то важно е да го разбираш. Да даваш, за да получиш. Да се радваш на всеки миг и да позволяваш на другия да се радва. По неговия си начин. Като един отбор, който дава най-доброто от себе си, за общия успех. С ясното съзнание, че единия без другия не може. И когато един ден някой от вас вече го няма, другият да може да каже с пълно съзнание, че животът му е бил щастлив, че той не е пропуснал нищо и че всичко това дължи на любимия. Така и скръбта ще е нищожна, и покоя ще е по-лесен.

А ако някъде там има нещо и след земните ви дни, то нека блаженството бъде ваше. "

Бутвам темата, за да може автора да я види  и да си разчисти личните, не мога да му пиша...

Явно и тя е сгрешила, не е очаквала такава реакция. Иначе да - съветите ви са правилни. Въпросът е, че не винаги разумът успява да надделее. В крайна сметка, когато си обичал някого, особено малко по-дълго време, не можеш просто да натиснеш off и да спреш. Не става.
А това дали има такива мъже - доста принципна грешка е да се делят хората на мъже и жени. Да, нужно е сме чели литературата по въпроса, но в крайна сметка нещата се свеждат до чувства, намесени с възпитание, характер и понякога ум.
И не, не се справям, за момента съм доста зле психически, почва да става и здравословно. Знам, че трябва време, но просто е по-силно от мен в момента.
За личните - моля пращайте на този ник. Обърках малко при регистрациите, оригиналния не го ползвам, даден е за триене. Благодаря!

Една. Но продължаваща. В смисъл - "не те искам, отивам с другия и това е". И не ще и да чуе.
Да, светът е голям. Но моят свят е тя.
Лошото е, че получава лоши съвети. "Приятелки"... ама никоя от тях не прави същото. Факт. Не знам дали е толкова разпространено сред БГ жени. Ама като я подкрепят, и тя лети.

Всъщност, най-ценно ще ми е ако някой е попадал в такава ситуация - как е успял да си върне половинката? Благодаря.