Адаптация в ДГ- колко по-лесно може да бъде всъщност

Статията е много добре написана. Сега остава да я прочетат и другаде, а не само във форума и някой да се удари в главата, че наистина с ревове и писъци нестава.
Имам позната израелка, детето й е на 1 г и 10 м и посещава ДГ към Израелската общност в БГ. Кокато тръгна беше само за по 2-3 часа и тя стоеше с него, било в стаята за игра било в друга, предназначена за родителите където могат да изпиат по кафе, да прочетат нещо и да поговорят с др.родители или педагозите. Постепенно времето се увеличаваше и за около 3 седмици детето свикна, без да е имало ревове и истерии.

Статията наистина е добра.
А примерът с Швеция звучи като научнофантастичен филм за нашата действителност.
Едва ли скоро в България някой ще разреши на родителите такова нещо.

Яслата на дъщеря ми беше на втория етаж. Не даваха на родителите да се качват по стълбите дори за да посрещнат/изпратят децата си. Изтръпвах всеки път като видех някое детенце на годинка и нещо, което клатушкайки се, се опитваше да слезе по стълбите.

В тази връзка знаете ли някоя частна детска градина /за държавните знам, че няма да може/, в която родителите могат да остават с децата си в началото?

Точно това си помислих и аз докато четях.
Може би за внуците ни нещата малко ще се променят, но за децата ни не виждам надежда..

Не съм имала проблем да оставам колкото си пожелая в групата на дъщеря ми при постъпването й на детска градина. Един баща пък седеше плътно по цял ден. Въпреки това, след първоначалния ентусиазъм на децата, в момента и двете реват като разпрани, при завеждането им в детската градина.

Аз, като малко също ревях и не щях да ходя. Нямаше причина за което, обаче. Просто така, ей тъй, не исках, и толкоз. Същото е й при дъщеря ми. Всичко е строго индивидуално и е до конкретно дете, а не по принцип.

Разбира се, че може да бъде лесно.
Но все още у нас битуват много, много стари разбирания за възпитанието. Аз лично смятам, че когато педагозите вършат с любов работа си, нещата могат да тръгнат да се променят, макар и бавно.
Една от първите сутрини, като водих сина си в детската градина, а той хич не искаше (въпреки, че вече цяла година беше ходил в яслата), госпожата ми предложи аз да го вкарам вътре. Благовъзпитано се събух, влезнахме за ръчичка, той ме заведе да ми покаже леглото си, след това ми каза, къде и с какво ще си играе и съвсем спокойно ми махна и ми пожела "приятен ден". Толкова  - жест за минута, а направи чудо  
Между другото специално погледнах лицата на другите деца в групата, не ми изглеждаха разстроени, затова че аз съм там за тази една минута.  

Всичко зависи от родителите, ако искат да останат, ще останат.

Но като цяло пускат децата си на градина, защото те тръгват на работа, така че им е невъзможно на практика.

Другият минус е, че ако има родители, тези, на които ги няма, ще започнат да плачат, дори да им харесва там.

И не на последно място - всичко зависи от характера на детето, моето не е плакало нито 1 ден, от първи ден ходи с желание, други плачат до 3-та група, децата са различни.

Системата в държавата, в която живея, е много подобна на описаната в статията.
Синът ми тръгна на "отворена детска градина", наричана тук "плейцентър" с мен на 20 месечна възраст, а на 3 и половина години сам на детска градина. НИКАКЪВ проблем с адаптацията не сме имали. По тукашните правила, тръгна на училище веднага след навършването на 5 години. Беше единствения нов в класа за известно време - пак никакъв проблем. Да отбележа, че на родителя на новото 5-годишно дете в класа се разрешава да постои няколко часа първите 2 дни с детето си и да проследи занимянията.

Мами, тук има безброй детски клубчета, в които се организират сходни с тези в ДГ занимания и родителят може да стои колкото си иска. Иван като навърши 1 година чеше чест гостенин на такива клубчета и ми се е случвало да го оставям сам, докато пия кафе или пуша цигара навън или в съседно помещение. При нас стресът дойде от факта, че трябваше по спешност да тръгне целодневно на ДГ и нямаше време за по-солидна подготовка, но мисля, че тези които имат време могат добре да подготвят децата си точно с тези клубчета. Иначе за държавните градини нещата скоро няма да се променят... За съжаление...

Да, за клубчетата и аз съм съгласна.
Но има разлика между тях и държавната градина.
И разликата идва от това, че на едното място си плащаш и те третират по един начин, а на другото те "строяват в две редици" и теб, и детето ти. Не навсякъде де.

Дъщеря ми посещаваше ДГ в България 2 г. Сега от 1 месец е в немска градина и в началото ходихме с нея. Дори първите два дни и мъжът ми идва, защото не говоря добре немски. Стояхме вътре в стаята, а тя си играеше с децата. А сега като я водим сутрин, също може да влизаме и да си поиграем 10-15 мин.

Напълно подкрепям! Не е имало проблем да оставам, но не ми се е налагало, защото синът ми ходи с желание от първия миг, в който прекрачи прага на детската градина. Твърде индивидуална е адаптацията, за да се генерализира колко хубаво е "там" и колко кофти "тук". Познавам достатъчно деца, за които адаптацията не е никакъв проблем. За мен проблемът е повече в родителите, отколкото в децата.

важното е човек да има избор , а в България такъв не дават

Не искам да влиза в полемика дали проблемът е в родителите или в децата, всеки знае себе си. Факт е обаче, че има деца,  които трудно се адаптират,а с малко помощ нещата биха могли да протекат доста по-гладко. Радвам се, че при вас е било ОК, но за съжаление не при всички е така.

Описаното в статията е валидно и за нашата детска градина. Като сравня ужаса в българската градина, от която лично аз доброволно се отказах точно заради липсата на адаптация, просто разликата със сегашната немска градина е огромна. И на мен, и на детето ни спестиха много нерви и сълзи.

Надявам се този модел да се наложи и в България, но докато местата в градините са кът, родителите и децата ще бъдат подлагани на всякакви макаренковски методи. Как да пуснат родители в помещенията, като ще ги видят и чуят какво правят? "Иване, животно такова, ще те пребия!" "Веднага пускай играчката, че сега ще видиш какво ще стане!" Такива думи се чуваха през прозореца на нашата "елитна" софийска градина на времето. Или пък веднага след закуска децата се паркираха пред видеото. Трябваше да съвираме пари за ДВД и за не знам какво още. Тук като имат нужда от пари, правят благотворителен празник, където децата изнасят програма, родителите сме помолени да опечем по един-два сладкиша или да приготвим и донесем друго за ядене и пиене, организират детски празник и донесенето се разпродава за цена 1.5 - 2 евро на парче, кафето  и другите напитки - по 1 евро. В резултат събраха пари за ремонт на тоалетните и никой не се почувства унизен и рекетиран. Е, вярно, повече работа и организация беше за госпожите и за родителите, но се събраха нужните средства.
А между впрочем, заплатите им и тук не са кой знае какви, но не си го изкарват на децата.

Да, хубава статия, и естествено нещата са несравними. Рая нямаше проблем с адаптацията, нито в яслата, нито в градината, това обаче е си е от детето. Като чета обаче, че на места родителите могат да  придружават децата само до входната врата и от там да се спасяват, направо настръхвам . Безобразие !
Първо да се въведат единни правила, после да мислят за вървене напред, кога ще става то  .

И аз не знам колко време ще ни е нужно, за да дотигнем до нивото на западноевропейците.
Калоян отиде доволен и щастлив на ясла, предварително го бях подготвила колко хубаво ще е там, как ще си играе с децата и т.н.
Е, целият му ентусиазъм се изпари в мига, в който леличката (в нашия случай какичка) затръшна вратата под носа ми и отведе ревящото ми дете.
Мъчих го 2 месеца, накрая разбрах, че няма да стане и се отказах.

Нас ни пускат само до гардеробчетата и ни изритват, и дума не може да става за оставане Къде са тия общински градини, в които може И в яслата не ни пускаха 

За свикването и на двете места свикна много трудно. На ясла тръгна на 2,4 и рева 3 седмици, а при тръгване на градина рева 2 месеца. Една учителка (дори не на нейната група) решила да я успокои, за да спре да плаче... Строила децата от групата и им казала да и викат бебе  Така тя щяла да спре да плаче, за да не и се смеят отново. Ефекта беше 2 седмици стрес и плач денонощен(включително и на сън), докато разберем какво става и че тя плаче, защото всеки ден и се подиграват, че плаче На нас ни се казва, че всичко е нормално и малко е хленчила, докато от познати научаваме, че тя не просто реве след и преди градина, а и там и то по много Много неща има да се променят...В яслата в прав текст ми заявиха като не ви харесва, други чакат за това място Докато има недостиг на места, ниски заплати и препълнени групи, те не се вълнуват в подобрение качеството на услугата. Като се върна синя от ясла, ми разказва как г-жата си слагала червило, ами ще се връщат сини и нахапани, като се побутват и се чудят как да мине времето. Това далеч не са изключения за краткия период на градина и ясла има още много абсурдни примери

Все едно аз съм го писала.

Всъщност няма толкова значение къде е проблемът, защото при едни ще е у родителите, при други у детето, при трети - стаята, играчките... И си мисля, че е важно да има варианти за "среща" с градината - частна, държавна, или с "дневната мама", надявам се да има скоро и тук такъв тип родителски кооперативи. Много се надявам да има вариант за "градина в офиса" - това като че ли най ми допада. Мисля си, че е наистина крайно време да подкрепим правото на избор на другия, струва ми се, че в БГ все още невписващите се в калъпа родителски/детски желания, се възприемат като странност, и това, което харесвам в западноевропейския модел е именно възможността да се избере подход.

 

Само искам да допълня, че има много заведения у нас, където нещата са минали всякакви нормални граници - децата се предават едва ли не пред вратата, звъни се на звънец и прочее, т.е. родителят не вижда дори физиономията на учителките, с които е детето му целодневно, да не говорим за помещения, играчки и прочее. Мисля, че поне такива крайности не трябва да се допускат.

Адаптацията в детската градина може да бъде толкова лесна, колкото я направят родителите. Аз използвах един трик, който проработи и при двете ми деца. Цяло лято им набивах в главите, че ако не слушат, няма да ги приемат в училището, където ще ходят всичките им приятелчета. Те бяха толкова мотивирани от това, че едвам дочакаха така лелеяния първи ден в детската /дъщеря ми/ и в яслата /сина ми/. Бяха единствените деца, които не плакаха.
Не ми е минавало дори през ума да стоя с тях там или да ги оставям като начало само за по няколко часа.

Поредният човек, който изхожда от презумпцията, че всички деца са еднакви, и щом той е могъл, значи и другите трябва. Еееех, колко сме далече още от Швеция 

Maria.St , какво да ти кажа? Всичките ми приятелки, които се пробваха по моя метод, постигнаха идентичен резултат. Май повече зависи от нагласата на родителите. Ако те смятат, че светът свършва с отделянето на детето от дома, то и самото дете носи тези настроения. Всяко човешко същество може да бъде изманипулирано, та какво остава за тригодишно!

Дъщеря ми цяло лято чакаше да отиде на детска градина и изживя невероятен шок от начина по който се държат там с тях! Така че този трик може и да минава за училище, но на едно 3 годишно дете, ако му крещят, докато то плаче едва ли се получава 

Ами не, не всичко зависи от нагласата на родителите, и такива мнения карат една част от родителите да се чувстват виновни. Интересно при мене как едното ми дете почна да ходи с желание от ден първи в едната градина, а другото и на 6-тия месец още ходеше с рев. Сигурно нагласата ми е била, различна, а, нищо, че са ми породени децата? А в другата градина обратното - едното дете свикна за седмица, а другото - месеци наред мрънкаше и прънкаше.. Та това, което пишеш, просто не е вярно и води до едно единствено нещо - тъпчене на едно място по отношение на толерантността и различието. Всяка комбинация родител - дете - детска градина е уникална и такива обобщения просто не важат и не е редно да се правят.

А това за манипулирането... какво да ти кажа... дори да приемем, че действа при повечето деца, ако в детската градина по един или друг начин детето се разочарова и не бъдат посрещнати очакванията му, до там с манипулирането. А още по-лошото е, че ще останат с впечатление, че родителят ги е излъгал.

предполагам, че говориш за Германия, не че има някакво значение. Моя приятелка живее там и докато й гостувах ходихме и аз в това число на такива занимания. А аз да же снимах с камера. Всички деца бяха с майките си. По принцип майките се редуваха коя да д онесе закуски/ салам, кашкавал. питки и т.н./ Имаше много интересни игри с децата.
Сега приятелката ми разказва, че вече е тръгнал на градина и даже се тръшкал като го взимала. Не искал да си ходи
Сега ми хрумна  ще се опитам да намеря филмчето и да ви го пусна, така най-добре ще разберете за какво говоря. Дано да го намеря, де!
Ivy, малко ме уплаши твоя пост: кажи моля те за коя ясла говориш?

Ще те разочаровам обаче,че този ти трик при дъщеря ми не проработи.Тя също чака с нетърпение цяло лято да тръгне на градина,влезе без сълзи първия ден,на втория отиде все още с желание,след което започна да плаче-два месеца така.
Ще разпечатам статията и ще раздавам на всички познати педагози.

Нека ви разкажа какво се случи с мен преди мнооого време :
Казват ,че съм била много палаво дете .Като ме пратиха в задължителната по онова време ''забавачка'' вече можех да чета и доста добре смятах.С други думи умеех много повече от връстниците си които не са имали моя късмет да го гледат бабите у дома.
В нашата група беше дете на член от персонала с което не си допаднахме.Все лъжеше и клеветеше не само мен но и други деца.....и често стояхме наказани в ъгъла или отнасяхме по някой шамар заради нея.Момичето усещаше благосклонността на възпитателките и често ''нарушаваше правилата'' и все друг беше наказван.
Един ден така се скарахме ,че тя плисна супата си върху мен .Много се ядосах и се сбих.....по скоро едвам ме свалиха от нея .
Решиха -виновна съм набиха ме и така мокра и хлипаща ме пратиха в едно мокро и студено помещение в мазето-вероятно нещо като пералня .....и ме заключиха там сама за наказание.
 По онова време след сън /беше лято/ децата се извеждаха на двора и родителите ги вземаха от там.Та като дошъл моя баща и не ме видял да играя с другите му направило впечатление че възпитателките се спогледали като го видяли.Едната хукнала към сградата ,а баща ми след нея.
Намери ме мокра и замръзнала в мазето......забравили ме.
После наказали административно едната възпитателка,защото баща ми ВИДЯЛ и не оставил да се потули.А какво се случва без да може да се види?Децата на 2-3 г не могат и да кажат.
После ме записаха в друга градина,но аз вече отказвах да ходя и постоянно бягах.В онези години като намереха дете да се мотае само го водеха в милицията-за мой късмет.Накрая отново останах с баба у дома.
А да докато моите връстници в първи клас сричаха,аз вече четях гладко,и пишех и ръкописно .