доброто старо време...

  • 1 047
  • 11
  •   1
Отговори
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монета 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година �C старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 след обяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

много ми стана мило и реших да го споделя....спомняте ли си родната действителност преди години?

# 1
  • Германия
  • Мнения: 8 085
Ехей, стопли ми душата! Благодарско, Шокимайче  bouquet

# 2
  • Мнения: 3 638
Много хубава темичка, имаше пусната подобна в клюкарника наскоро, но така и нямах време да я изчета, така че мерси за резюмето   bouquet
Много мило ми стана, за толкова неща се сетих, някои сме ги смятали за толкова нормални, че е дори трудно да ги отделиш от спомените си... Между другото понякога си мисля, че с нашето поколение ще си отидат напълно тези времена, много е трудно да ги обясниш на по-младите сега, дори на съпругът ми му е трудно да си представи някои неща, въпреки че толкова съм му разказвала и е бил в България от 1996-а година... Та исках да кажа, че онова време е живо вече само в спомените ни и нито книгите, нито филмите могат да го възпроизведат такова, каквото беше. А може би и аз остарявам, след като започвам да мисля толкова носталгично  Blush

# 3
  • Мнения: 3
Аз не съм хванал много от тоя период,но неща като стоенето навън до късно без страх,игрите,страшните истории и изпращането до вкъщи съм ги имала.Както и ходенето на обществена баня.Бих добавила,че ми липсват манифестациите,аз бях малко дете,но си ги спомням много добре и каква еуфория беше и как исках да съм като каките мажоретки.Ох и аз взех,че се разчувствах.

# 4
  • Мнения: 2 567
Това непременно ще го си запазя, за да го разкажа след 10-20г на децата ми!
Бих добавила и "Насладата от киселото мляко "Снежанка" и плодовото мляко в найлонова торбичка"  Laughing

# 5
  • Мнения: 1 215
Някои от тези неща още са живи с пълна сила. Знам блокове във Варна, където още отпред има простори и пране.

Някои други пък са признак не на отминали времена, а на непреходен стил и класа- като това с шивачите. Или примерно униформите в детската градина-  отпред бродирани- ръчно от майките инициалите- на престилката и на шортичките, а понякога и на кърпичката, грижливо изгладена, стои личният уникален монограм на детето. Къде ти сега такива неща- с маркера набързо, някъде на етикета....

# 6
  • Мнения: 2 032
Малий, т'ва от форума, та през блога на Бу и чрез неочаквани препращания по емайл обиколи света.
И пак тук се върна.

# 7
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
Това непременно ще го си запазя, за да го разкажа след 10-20г на децата ми!
Бих добавила и "Насладата от киселото мляко "Снежанка" и плодовото мляко в найлонова торбичка"  Laughing

супер идея, Шоши, ако можем да добяваме кьм текста smile3501 smile3521...или ако технически е невь3можно, поемам ангажимента да 3апа3а всичко и после ще помолим Дивиана да го добави в пьрвият пост...

# 8
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
Малий, т'ва от форума, та през блога на Бу и чрез неочаквани препращания по емайл обиколи света.
И пак тук се върна.

Алиса, не сьм го видяла  Blush...пратиха ми го наистина по емайла и реших да го споделя...това е...

# 9
  • Мнения: 5 710
Да, Бу ги извади ( част от тях май, тя темата стана сто страници ) в блога си с линк към темата))) Точно се върна пак тук  Grinning
http://missby.wordpress.com/2008/10/31/memory-lane/

# 10
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
и а3 ги намерих преди малко Crazy....ама като не чета блогове и като нямам време да се вясвам вече в Клю-о - така ще е ....

# 11

Общи условия

Активация на акаунт