Моето дете се жени

Когато младата двойка е достатъчно зряла (28 и 30 г.), "взела живота си" в свои ръце - завършили, работещи и с добри служебни позиции, живеят вече 5 години заедно - до каква степен е редно родителите да участват във вземането на решения около сватбеното тържество? Ако младите си представят доста нестандартна сватба, като например черна булчинска рокля и др. трябва ли това да бъде повод за разговори на тема традиции, или смятате, че това е работа само на младоженците? Никак не ми се иска да помрачаваме празника им, но доколко това е само техен празник? Моля, ако имате някакво мнение - споделете го. Чувствам се объркана и не съм сигурна дали ще успея да намеря мярката.

Аз не бих се намесила по никакъв начин, не искам един ден детето ми да казва, че съм помръчила най-важният ден в живато му ...
Акоми искат мнението, бих го казала, ако ли не  ще си мълча и ще се радвам за щастието им.
Това, с какво са облечени са подробности, важно е да се обичат и да се разбират.

Като булка ще ти кажа - женят се младоженците, значи празникът си е техен, другите са поканени да споделят с тях щастливия ден.
Но...ако ти плащаш и нещо те притеснява няма нищо лошо в един сърдечен разговор. Да си изясните предпочитанията.
Две такива сватби съм видяла - родителите плащат (традиция), но не са доволни и на самия ден се цупят. Грозна гледка.  

Според мен младоженците си определят какво да си правят на сватбата и как да се облекат и всичко свързано. Аз примерно дърпането на жартиера не го харесах. Беше ме срам мъжът ми да ми се завира под роклята и всички да гледат и да викат  нещо... Пък и после младоженецът да го хвърля с уста и бла бла!!!!! В днешно време булките са малко по- не традиционни и харесват различни неща от това да с бяла рокля. Аз лично бях с бяла рокля- според мен булката трябва да е бяла. Но ето, че мъжете винаги са с различни ризи, панталони...!

Двамата най-добре знаят какво точно искат за сватбения си ден. Не бих се месила, понеже съм изивявала подобно вмешателство и зная колко е отвратително.

Табоси, поздравления за това, че мислиш по въпроса за мярката, намесата, ненамесата и т.н.   
Много родители просто приемат за даденост, че имат думата в планирането на важните дати в живота на децата си и ... Всички сме гледали филми за бащите и майките на булката и младоженеца, при чиято намеса едва не се стига до разрив и отмяна на сватбата 

Според мен, отговорът на това чий празник е сватбата е в самия въпрос. Кой сключва брак? Булката и младоженецът. Значи- празникът е техен и те решават. Всички останали са гости и работата им е да се наслаждават на щастието на бракуващите се.
Желая ти незабравимо прекарване и щастлив брак на младите! 

Този ден е на МЛАДОЖЕНЦИТЕ!!!Родителите са като другите гости.Обаче,като се започне с едни ритуали ,та свекървата казала ,та тъщата казала и на сватбата не могат да се гледат./та се изпокарат и младоженците/Родителите да предоставят сумата ,която са определили и младите да си преценят как да си направят тържеството.

Честно казано, ако моята дъщеря реши да се жени в черна рокля, сигурно ще се изприщя. 
Едва ли бих се сдържала да не се намеся, но ти все пак не го прави - ако детето е дъщеря ти, може да й споменеш за твоите терзания, но само толкова.

Предложете да дадете пари. Ако ви откажат - по-добре за вас. Ако приемат, не им се месете в това как и за какво ги харчат.
Това си е техният ден.

П.С. Исках да съм в синьо, но кумата ми тегли едно конско  и накрая бях в бяло. Не ми е било голяма драма, де.

Честито!   
Младоженците решават, но в един разговор с детето ти не виждам нищо лошо. Стига да не държиш прекалено на своето, а по-скоро да изслушваш, да казваш мнението си без да настояваш. Аз обсъждах с майка си почти всичко по сватбата, но тя не се е месила в решенията ни, както и свекърва ми. Всъщност с мъжа ми сами си направихме сватбата, както ние искахме. Но пък и с голяма радост споделях с мама кое как ще бъде. 

Моят съвет също е да не се прекалява със съветите и вмешателството в плановете на младоженците. Няма нищо по-досадно и изнервящо от опитващи се да се наложат на 100 % родители.
Нашата сватба си я платихме изцяло ние. Поканихме си когото искаме, никой не посмя да даде акъл за гостите, ресторанта, датата. Свъкърва ми се опита, но мъжът ми й каза, че който плаща, той поръчва музиката и се спря до там. Не се обидиха, за щастие.
Майка ми ми беше като сватбен консултант - обикаляхме с нея по сватбените агенции, по магазините за рокли и беше вълшебно, нито веднъж не оспори моето мнение и бях щастлива.

Не им се сърди каквото и да решат, млади са, оставете ги да си изживеят прекрасните мигове 

бях на такава сватба-младоженикът в бял костюм,а булката в черна официална рокля с нещо златисто/по скоро рокля за бал/за мен не беше много приемливо,но важното е младоженците да се чувстват добре
но все пак не мисля,че черният цвят е най-подходящ за този ден...

Никой не ни се е месил или съветвал без да му е поискан съвет.
Ние си определихме нашите гости и оставихме на родителите ни да определят с кого биха искали да споделят този момент.
Весел празник  

За мен не е редно родителите на младоженците да плащат сватбата.Който е решил да създава семейство би трябвало да може да си направи сватба според възможностите-така нито родителите се чувстват обидени,че са платили нещо,което не харесват, нито младоженците,че са се оженили не както искат.
Брат ми се жени преди година и нещо.Родителите на булката искаха всичко, което би могло да се направи на една сватба да го има- булката беше бременна в 6 месец, танца с жартиера беше направо грозен,отделно излязоха някакви танцъори да играят с една кокошка,вяха се знамена,друсаха се меса,мазаха се с торта,на кума една стриптизъорка му поръчаха да го съблича...абе,многи ганъовско ми се стори, хем ми е брат...най-смешното беше,че преди да определят дата за сватбата, бащата на момичето му казал:"Така като те гледам, трябва да си оправиш зъбите преди сватбата,че какво ще кажат хората.....и т.н.".

Не се меси.Ти си гост на сватбата на детето ти.Можеш да  подариш по-скъп подарък и да изиграеш една ръченица за здраве.Кого,колко,къде и как са тяхна отговорност,та ако ще и на рибарска лодка да си кажат "да".

Честито! 
Мога да ти кажа какво ми се случи на мен с мъжът ми бяхме гаджета, когато той замина за 8 месеца  в чужбина, бяхме правили годеж преди това и бяхме решили да се женим когато се върне. На втората седмица след като замина, рабрах че съм бременна. Той се върна в БГ на 5 май, на 9 се оженихме и на 14 май аз родих. Понеже бях "много бременна" решихме да правим само граждански ритуал, без никакви гости идеята беше да направим сватба със църковен брак, след като родя . Аз тежах близо 80 кг и единственото, което ми ставаше беше един черен костюм и така отидох на сватбата си облечена в черно и с такси, присъстваха само кръсниците ни и сестра ми,чиято роля бе само да снима. Нямаше майки бащи и всякави други роднини.
 Към днешна дата съм все още щастливо женена, / въпреки че бях цялата в черно на сватбата си/ имам един син на 7г. и един на 2г., нямам църковен брак и така и не се видях булка в бяло.,но съм щастлива и благодарна на всичките си роднини и приятели, които уважиха решението ни и без да ни се обидят.
Та моят съвет е - остави ги да правят каквото си искат, нали най-важното е те да са доволни и щастливи.

tabosi, първо честито! Дано скоро да видиш и чеда от чедата си, както пее дядо поп на сватба.

Твоите деца са достатъчно големи и независими, остави ги да си представят и организират както искат тържеството.
Може би е хубаво да проведеш един деликатен разговор за традиции, за това кой от рода ви как се е женил и т.н., но без да изказваш категорично мнение. Понякога човек иска една сватба, пък после се оказва, че можело да е и друго.
Важното е сватбата да е весела, дори и роклята на булката да е черна.

Това е моето мнение.

Е,чак черна рокля лично на мен би ми дошло малко в повече,но ако младоженците са решили така,не би било редно някой от родителите да се намесва.Дори вие или другите сватове да плащате сватбата,според мен е най-добре изцяло да се съобразите с желанията на вашите деца,защото това е техният ден.Доколко ще се спазват традициите би трябвало да зависи само от тях.На нашата сватба аз държах твърдо на две неща-да няма булско хоро и когато минаваме да поздравим гостите с наздравица,зад мен да не върви някой с поднос,върху който да се хвърлят пари.За булското хоро се закучих,защото не исках вече подпийнали гости да ме побутват и настъпват,независимо,че щяха да си платят за "удоволствието".А за подноса-струваше ми се прекалено показно да се вижда кой колко е дал.Затова на масите имаше пликове-който има на сърце,да слага парите там.И аз лично си ги събирах.Та така.Да са ви живи и здрави децата и да се обичат 100 години!Приятен празник!

Поздравления, че си решила да споделиш съмненията си 

И аз като другите ще кажа, че сватбата е празник на младоженците. Предложете помощ, но не я налагайте, нека те да решат дали да се възползват от нея.
Ако булката не е дъщеря ти, и наистина иска черна рокля, моли се майка й да я вразуми

Сватбата е за младоженците, не за да се изживяват майките и на двете страни. Детето ти е жена, не забравяй това. Сватбата е на първо място неин празник.

  Защо пък булката трябва да е като в мечтите на майка си или на свекърва си? Или който плаща, той ще поръчва цвета? Важното е да купонясвате, да пресипнете от смях и щастие, останалото са подробности. Не се помнят цветовете, а смеховете.

Добре, че си се замислила - от такива неща често тръгват големи проблеми. Да са живи и здрави младите, а как ще си направят сватбата си е тяхна работа. Защо пък да не е в черна рокля булката, според мен е нестандартно и стилно. Имаше навремето една хубава реклама на JB - Традициите не са това, което бяха. Освен това цветът на булчинската рокля символизира непорочността на булката, я кажете колко от днешните булки са... хмм непорочни?

Ден на младоженците си е не споря, не влагай фатализъм в черният цвят. Той просто е нарочен да се свързва с нещо тъжно, а не е така. Много хора го предпочитат и им стои страхотно. В някой култури бялото е символ на мъка и поражение. Много щастлив семеен живот им пожелавам. И мойта майка не очакваше да ида на мотор на сватбата си, но го преживя. И последваха 12 години щастлив семеен живот. Това, че сега сме разведени, няма нищо общо с цвета на роклята ми тогава...

Ако си свекървата, разбира се, не казвай нищо.  Ако си майката на булката, мисля, че можеш да й изложиш аргументите си защо не ти харесва идеята да е с черна рокля.  Не смятам, че нещата са черно-бели-- или мълчиш или се налагаш.  Мисля, че можеш спокойно да си кажеш мнението, но разбира се, трябва също да увериш дъщеря си, че крайното решение е нейно и няма да се цупиш или засегнеш ако не зачете мнението ти.

Предполагам е трудно човек да не се меси, когато нещо е толкова различно от представите му за съответното тържество. Стисни зъби и ги остави да направят нещата така, както на тях им харесва. Все пак за някой хора това е много важен ден.

PS И аз се омъжих с черна рокля, но понеже мразя да давам обяснения и да защитавам каузи, които не касаят другите, го направих в тесен кръг - благоверен + кумове, мама ме видя на снимка . Ако знаеш само с каква гордост дъщеря ми обяснява, че майка и е булка с черна рокля . Остави ги, това е техния ден.

Първо честито!Личи си, че си въодушевена от престоящата сватба, но и аз съм на мнение,че можеш да споделиш с детето си какво те тревожи, но го остави да вземе крайното решение само.А пък и никъде не е записано, че булката непременно трябва да бъде в бяло,напротив в закона пише,че трябва младоженците и техните свидетели да са облечени официално, а това е доста широко понятие.

Моля?
Това ли пишело?
Че нас как ни пуснаха да се женим тогава 
Мъжът ми беше със суитчър с драконови кости, а кумът с тениска на Halloween. 
Явно наистина е доста широко понятие "официално" 

Верно, в кой закон пише такова нещо?

Мислех,че в семейния кодекс беше записано така,ноооооооо след като направих справка се оказа,че даже не се споменава за облеклото, само е казано,че гражданският брак се сключва публично и тържествено.

Ако бъдещата булка ти е дъщеря може да я посъветваш да размисли за цвета на роклята. Но ако ти е снаха - не се намесвай и не допускай да развалите отношенията си още в началото на съвместния им живот като семейство. Много свекърви допускат точно тази генерална грешка - правят скандали още от сватбата, тъй като все нещо по организацията не им харесва. Усмихвай се и бъди щастлива, няма по-грозна гледка от тъжен родител на сватба.

Здравейте! Благодаря на всички, които ми писаха. Благодаря за поздравленията и искрените мнения и препоръки. Аз не смятам, че се задава някаква драма - напротив. Всички родители и близки и от двете страни много се радват и отдавна чакат този момент. Сватбата няма да е голяма, ще присъстват най-близките хора, доста от тях възрастни и моето притеснение е за тях. Била съм на доста сватби и знам какво се коментира. Не че ме интересуват хорските приказки - просто не ми се иска да има огорчени и сащисани хора. Аз съм майка на булката. С нея сме много близки и двете си споделяме взаимно нещата, които ни вълнуват. Тя и приятелят й споделят всичките си планове с нас и търсят съвет. А пък аз искам хем да съм им полезна, хем да не им развалям удоволствието от подготовката. Свикнала съм към всеки проблем да подхождам възможно най-информирано. Затова вашите мнения са така полезни. Още веднъж благодаря! А че има доста щуротии по сватбите - абсолютно съм съгласна с вас. Това с жартиера и на мен ми изглежда много пошло. Освен това не мисля, че е свързано с нашите традици, както продаването на парченца от вратовръзката на младоженеца. Надявам се, че тези ритуали се съгласуват предварително с DJ или който води тържеството. Присъствах на сватба на наши близки, където DJ обяви специално танго за родителите на булката. Всички бяха като попарени, защото майка й беше починала. Ако се сещате за някакви подобни гафове - споделете. Вече отворих списък с подсещалки "ДА и НЕ".  Поздрави и най-добри пожелания за вашите най-скъпи същества

Винаги можеш да дадеш съвет и да изкажеш позицията си. Просто не се опитвайте да налагате мнения и разбирания. )))
А и самата булка може да размисли за черната рокля. )) Макар че няма нищо лошо и в това, още повече ако събитието ще е в тесен семеен кръг. )))

Най-добре е да препоръчате на Ди Джея да си мълчи. Ние така направихме. И да пуска музика по ваш списък.

Е айде сега, чак пък да мълчи Че нали точно това му е основната функция, поне за мен - да говори и да води събитието. Ако само ще пуска музиката - това всеки може да го прави, няма защо да се плаща на ди джей, нали?!?
А за да не стават такива гафове е добре с този човек да се проведат 1 или 2 срещи предварително, да се уточнят основните неща, да се разберете какво може или не бива да споменава, кои ритуали ще присъстват и кои не са желани. Но аз ако съм на мястото на ди джея и някой ми каже ти сега само ще мълчиш и ще сменяш музиката, ще го пратя сам да се оправя

Тююю, как не го направих на нашата сватба. От цялата ни стилна и изискана (по мое му )сватба, ди джеят беше слабото място. Въпреки че беше подробно инструктиран какво да прави и какво не, на самото тържество реши да прояви творчество...т.е. да си кара по инерция. В следствие станаха разни гафове - покани младоженеца и майка ми на танц, майка ми е много притеснителна и по-скоро би умряла на място. Отказа твърдо, но онзи тъпунгер настоя. Стана  . Не стана да танцува, де. замести я най-добрата й приятелка. Пусна ми "Бяла роза", а му бях забранила изрично. Пробва се да пуска шеги за разведряване на обстановката...Пак бързо се спря, че кумът мръсно го гледаше... .

Поговори с детето си, но с мярка без натяквания. След това ги остави да направят празника си такъв какъвто те го виждат в мечтите си. А ти яж, пии и се весели на сватбения ден като всеки гостенин!

tabosi, Звучиш ми като чудесна майка!

Аз споделям мненията до сега, че е най-добре младите да решават. Винаги има някакви разминавания между поколенията - това е неизбежно. Нашите платиха половината разходи, но никога не са си налагали мнението. Дори при избор на ресторант, те харесаха един, ние друг - съобразиха се изцяло с нашите предпочитания, а те бяха тези, които износиха цялата организация на гърба си, понеже сватбата беше в моя роден град и ние с младоженеца нямаше как да се занимаваме. Моите дълбоки уважения към тях за всичко това. Що се отнася до гостите - те с там да споделят момента. Ако имат някакви предварителни очаквания, могат наистина да останат сащисани. Ние внимателно подбирахме гостите. А най-близките - те си познават децата/внуците. Важното е на булката и младоженеца да им е весело. Всички останали са на второ място.

Що се отнася до DJ-я - самият той предварително ни зададе куп въпроси, за да е наясно как да ръководи тържеството и беше наистина ужасно весело! Ако той не се сети, вие седнете и му разкажете това-онова, за да си подбере шегите според случая. Той направи такъв купон, какъвто нямаше да стане без неговата намеса...През цялото време знаеше точно каква музика да пусне, точно какъв майтап да подметне, невероятно направо. Така че избирайте внимателно 

Първо към авторката на тема - поздравления за предстоящото събитие.
Предполагам, че ще бъде една приказна сватба. Защото по тона ти усещам, че искаш всичко да е с мярка.
Сега да споделя за това "Да" и това "Не".
На моята сватба нещата бяха подготвяни от двама ни, плюс наистина невероятната помощ на моите родители. Всъщност майка ми избра роклята. Аз просто нямаше кога да обикалям. Тъкмо бях започнала първата си много сериозна работа. Същото беше и при съпруга ми. Доверих се на нея и имаше защо.
"Гафовете", които, хм, вече съм позабравила. Но ми оставиха горчив вкус от иначе прекрасната сватба.
Първи гаф. Оставихме на родителите на съпруга ми изборът на човек, който да заснеме всичко. Е, накрая се оказа, че е заснел едно - нищо! Добре, че имаше приятели с камера, та от тях посглобихме нашата касета. Но: няма я речта на кума (а беше толкова емоционална), няма почти нищо от тържеството (а беше толкова хубаво). Е, говоря за далечната 2000 г. Сега, предполагам, в тази насока нещата са по-улеснени.
Втори гаф. Фотографът беше приятел на баща ми от детските години. Правил е едни от най-хубавите ми снимки. На сватбата обаче нещо беше болен. Резултатът - имаме много весели и смешни снимки, но нито една обща с родителите, с бабите и дядовците, с кумовете, на нас двамата, на мен като булка. Пак подчертавам - фотографът иначе е прекрасен. Но точно тогава...
Гаф трети. Бяхме си ангажирали ди-джей, препоръчан от приятели. Да, ама бащата на съпруга ми в последния момент предложи друг. Казва, много е добър. И аз, да не обидя бъдещият ми свекър, се съгласих. Ами този човек почти щеше да съсипе сватбата. Добре, че хората са си купонджии по принцип, бяха и най-близките ни, та си танцуваха, забавляваха се и  без неговата намеса. Това е важен момент - изборът на ди-джей.
Гаф четвърти. Сватбата беше вечерна, в събота. Решихме да подпишем през седмицата в тесен кръг - само родители и кумове, за да се избегнем онова влачене на всички от място на място, а и беше зимата, съответно, студено. Дотук добре. Уговарят се моите родители с родителите на съпруга, че въпреки че няма да е официално взимане на булка, все пак ще подпишем, та да заповядат в нас, след което заедно да тръгнем към гражданското. Е, съпругът ми дойде сам. Защото другата снаха (на брат му) била казала, че булка не се взима два пъти. Свекърва ми да вземе да я послуша. Е, много тъпо се получи. И извиненията след това не помогнаха. Та е хубаво нещата да се уточняват.
Аз казах "Не" на следните неща. Не обикалях по масите, за да събирам подаръци. За тази цел беше поставена една прекрасна масичка, на която имаше послание от нас, младоженците. Всички бяха помолени да оставят поздравителни картички в подаръците, за да знаем кое от кой е. Да, минах да поздравя гостите, но с една тетрадка, в която помолихме всеки да напише някакво пожелание към нас. Тази тетрадка ми остана много хубав спомен.
За всеки гост беше оставено мъничко подаръче на масата.
Не са ме извели от дома с музика. Не съм имала жартиер, така че и този ритуал съм го пропуснала. Кумът не се е надигравал с пиле (или кокошка), както май се прави в някои краища. Нито кумата - с торта. Не съм имала "булчинско хоро". Всеки, който поиска, танцува с мен за удоволствие, а и защото държеше да посъветва бъдещия младоженец.
Аз взех микрофона по едно време и поздравих всичките си гости. Сама си бях подготвила какво да кажа. А и защото имаше много специални за мен хора, на които държах точно тогава да кажа някои неща. Имаше тост от страна на моите родители, а и от страна на неговите. Приятели ни бяха подготвили изненади под формата на малки, но значещи подаръци.
Добавям накрая нещо от едно наше кумуване. Съпругът ми изобщо не може да играе хоро. Затова помолихме ди-джея да спести частта с "А сега кума да поведе хорото..." Да не говорим, че от страна на момичето имаше и професионални танцьори на народни танци. Но...В едни прекрасен момент (вижда се ясно и на записа физиономията на съпруга ми) ди-джеят обявява началото на прословутото хора. Аз се спускам точно от другия край на залата, за да спасявам положението, но хорото започна. В резултат от което на записа се вижда абсолютно трагичния опит на съпруга ми да движи двата си крака в някакъв такт. Много конфузна ситуация.

tabosi в момента аз също се готвя за сватба на сина ми.
Не се притеснявай от това че булката иска да бъде с черна рокля, това е строго офециален тоалет. Така са решили младите така искат да се облекат. На моите винаги им казвам това е вашият ден както искате вие така ще я направим. Когато има нещо което не ми допада или аз си го представям по друг начин, сядам с мадоженците и си разговаряме, но не си налагам мнението, защото пак казвам това е техния ден. После нормално е да бъдем на различни мнения по някои въпроси защото сме от различни поколения. Не се притеснявай какво ще кажат другите на светбата , имам един лаф не плащам данък обществено мнение, важно е в семейството ми да цари мир и разбирателство. Не искам след това да ми се натяква че аз съм причината да се провали техния сватбен ден. Тъй че гледай на нещата малко по-философски. Пожелавам на младите мек и лек семеен живот! А след като мине сватбата ще споделим в темата как са минали сватбите. 

nista, miangelova и всички вие, които вземате отношение по темата!
Нямате представа колко много свалихте от напрежението ми. Вече определено съм на празнична вълна, а мисля, че това, което обсъждаме може да бъде полезно и на други, които имат резерви да се регистрират и само преглеждат сайта. Отново много полезна информация. Връщам се към моята сватба - най-веселото и приятно тържество в живота ми.
Аз също тогава не знаех нито едно хоро и когато ме поканиха да водя булчинското се притесних, но реших, че това е моята сватба и няма да си пропусна "най-важния" танц. Аз съм висока 150 см и тогава тежах 38 кг. И съм спортувала. Такова хоро им дръпнах, че накрая всички се бяха хванали, но като свърши - едва дишаха. То беше едно тичане в такт с музиката и го проврях няколко пъти под масата. Голям смях падна.
Подобно на тетрадката за спомени, ние имахме една кожена папка с надпис "Сватба", нашите имена и дата. В нея имаше "непрошнуровани" листа от които всеки можеше да си вземе на масата и да пише, рисува и т.н. през цялото време на сватбата. (Това бе обяснено от тамадата - водещия). След това ги нанизахме и заедно с тях сме запазили една покана, списъка на гостите, речта на кума, запис на тостовете (имаше много оригинални) и един дружески шарж на младоженците, наисуван от наш приятел, който размножихме и подарихме на всеки гост, когато минахме (само 1 път!) за да ги поздравим и да им пожелаем весело изкарване. Бяха 211 души (тогава бяха други времена), но организацията на баща ми и свекър ми беше перфектна.
Като обмяна на опит: Имаше определени 4 "служебни лица" - подходящи хора измежду роднините, които помагаха и ориентираха гостите. Те имаха надпис на ревера съответно:
От страна на булката
От страна на младоженеца
Приятели на младоженците
Тамада
Всеки от тях имаше списък с имената на гостите, номер на колата, с която ще се вози, номер на масата в ресторанта.  Тамадата имаше написан сценарий и според него водеше сватбата с невероятно чувство за хумор и такт, с умело подбрани вицове и поговорки (в премерено количество).
И нито едно наето лице или кола. То тогава нямаше много такива възможности.
Децата ни планират тържество за около 50 души и всякак ще се справим като домакини. Просто е необходимо младежите да се убедят, че не може нещата да се оставят на самотек. Трябва да има един водещ, на който да обяснят всичките си изисквания, а той да се постарае да се спазят.
Както и да се получи, а с ваша помощ вече вярвам, че ще е весело - непременно ще ви изпратя снимки. Сватбата се планира за м. юни 2009 г., но няколко снимки ще ви изпратя още сега.
miangelova, честита радост и на теб и близките ти. Най-вече с надеждата да ти бъда полезна се "разприказвах" толкова.

"Никак не ми се иска да помрачаваме празника им, но доколко това е само техен празник?"

Моето мнение, че това си е техния ден. Преди моята сватба, майка ми излезе точно с този въпрос. Взе да ми се тръшка, как така няма да може да види дъщеря си в бяла рокля, ще видя аз и за ще стана майка (тя все с това ме плаши )... Аз исках да съм с панталон. За съпруга ми това беше второто обличане на костюм в живота му, май и последното...
Когато тръгнахме да се женим имахме пари колкото да си регистрираме дата за сватбата. Исках да разпишем през седмицата, само двамата и свидетелите, но пък от страната на съпруга ми се тръшнаха, че искали да ни гледат... 
Против съм всякакви тържества на които булката и младоженеца са клоуни които изпълняват желанията на този и онзи.
Направихме компромис с роклята и деня, но с останалите неща, не.
Ние си платихме всичко, не знам как стана за един месец спечелихме (от поръчки) толкова пари, че да си платим разходите. Слава на Бога. На тържеството нямаше алкохол, беше само с наша музика и се пропуснаха всички ритуали с питки и крясъци "горчиво".
Е това беше голям проблем за баща ми, който не може да празнува без алкохол и роднините на мъжа ми, но който толкова му се пиеше си отиде в съседната кръчма.
Но това си беше нашия ден, имаше издънки.
Човека с камерата беше начинаещ, касетката свърши на най-васелия момент, един приятел направи страхотен танц, но ... След това камерата развали края на последната касетка, точно където приятелите ни бяха оставили послание...
Дижея е много добър в тези неща, но май не ни взе на сериозно и си беше доста постно, но ние си направихме купона...
И като за капак наши приятели бяха решили да ни направят подарък за първата брачна нощ и ни платиха препоръчан от тях хотел на Витоша. Купона беше пълен  Тъкмо си влизаме в стаята и не след дълго се чука настоятелно, носят ни букетче теменужки... Добре, че почнахме с броенето на парите  , оказа се, че няма топла вода, а ние потни, потни и капака беше скърцащия матрак на леглото 
На сутринта си слязохме с лифта, мъжа ми с копринен панталон, а аз с къса пола. 

Оставете децата си да си направят празника както на тях им харесва. Ако настина ги обичате (в което не се съмнявам) ще сте щастливи от това, че те са щастливи.

Тук ще се опитам да ви покажа  снимки дъщеря ми, зет ми и поручик Галицин (опашатия):





Паролата за албума е:becgareg