Педагог съм,уж ги "зная" тези неща на теория,но когато става дума за собственото ти дете , не е лесно да прецениш правилно ли постъпваш с него.Понякога си мисля,че прекалявам с глезене,друг път,че е в повече строгостта(родителите ми много ме глезеха и никак не обичам лигавщините).Вие как постъпвате?
- Публикувана: 6 ноем. 2008, 18:09 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2008, 18:08 ч.
Как съчетавате строгост и глезене при децата си?
и аз не си падам по глезенето, но не понасям плач на дете , там ми е слабостта , къса ми се сърцето 
С малкия много си играем, забавляваме, гушкаме, но когато кажа "Не!", значи НЕ. Не отстъпвам и не си променям позицията. Мисля, че това е много важно. Много майки точно там грешат, като отстъпват. Така детето от малко разбира как да ги манипулира.
За баткото също важи това. Ако е получил наказание ...не се отменя. Трудно ми е понякога, но се насилвам няма как. За тяхно добро е. Иначе с децата си сме като приятели. Уважавам тяхната свобода и не прекалявам със забраните. Децата ми имат всичко необходимо, но не са презадоволени и мисля, че са добре възпитани.
С малкия много си играем, забавляваме, гушкаме, но когато кажа "Не!", значи НЕ. Не отстъпвам и не си променям позицията. Мисля, че това е много важно. Много майки точно там грешат, като отстъпват. Така детето от малко разбира как да ги манипулира.
За баткото също важи това. Ако е получил наказание ...не се отменя. Трудно ми е понякога, но се насилвам няма как. За тяхно добро е. Иначе с децата си сме като приятели. Уважавам тяхната свобода и не прекалявам със забраните. Децата ми имат всичко необходимо, но не са презадоволени и мисля, че са добре възпитани.
эдравей!аэ мисля че си има време эа глеэене но това не трябва да е постоянно!все пак искаме децата ни да растат добре въэпитани,а това не става само с глеэене!когато става въпрос эа нещо сериоэно и эа эабрана с глеэене не става!
но пък от друга страна аэ не мога да устоя на малката ми дъщеря,когато идва при мен и ме целува!
но пък от друга страна аэ не мога да устоя на малката ми дъщеря,когато идва при мен и ме целува!
Според моментната обстановка действам 
Така и аз.
Когато виждам, че детето ми прави нещо нередно логично да бъда строга и обратното.
Трябва да се търси средата, не може да бъдеш постоянно строг родител, нито прекалено много да глезиш.
Както и _venera пише детето трябва да научи още от малко на значението на думичката "НЕ".
Тук,в Испания,са на принципа,че на детето трябва да се позволява всичко(включително да ти се "качи на главата"),а това не го разбирам.Къде виждат плюса.Испанките пък не разбират мен(поне тези,с които си водим заедно децата на даскало).За тях ,да се скараш сериозно на детето си(недай си Боже да му креснеш или да го плеснеш) е малтретиране..Малиииии,така те изглеждат,ще те вкарат в затвора с поглед.
Тук,в Испания,са на принципа,че на детето трябва да се позволява всичко(включително да ти се "качи на главата"),
знам го , знам го това по-освободеното възпитание на децата
Виждала съм такива по-лежерно възпитани чужбински деца. Не мога да си оправя къщата след тях. 
Моите /слава Богу/ ме разбират...само като ги погледна. А пък не съм от много строгите
Децата ми са доста щурички, но имат нужния респект. 
Много трудна работа
Понякога си мисля , че прекалявам със строгостта , друг път си мисля , че съм прекалено мека...............понякога ми е страшно трудно в определени ситуации . Но и аз си имам принципи и кажа ли НЕ , значи ще бъде НЕ . Но голямата ми дъщеря е вече почти на 4 години и от скоро ми прави муцунки и фасони : " Ами тогава ти се сърдя , мамо !"
Понякога си мисля , че прекалявам със строгостта , друг път си мисля , че съм прекалено мека...............понякога ми е страшно трудно в определени ситуации . Но и аз си имам принципи и кажа ли НЕ , значи ще бъде НЕ . Но голямата ми дъщеря е вече почти на 4 години и от скоро ми прави муцунки и фасони : " Ами тогава ти се сърдя , мамо !"
Правя всичко като игра-сега играе,после си подрежда играчките и аз се скъсвам да го хваля,после изяжда няколко моркова вместо бисквити и пак таа-браво,какво добро дете,колко е послушен и т.н.За сега действа.
Много съм против възпитание с казармени методи.Искам да прекараме времето си заедно щастливи, а не като редник и старшина.Аз отговарям на молбите на детето така,както и той на моите.Но аз съм много търпелива майка,не крещя на никого у дома.И на мен никой не ми крещи.
Много съм против възпитание с казармени методи.Искам да прекараме времето си заедно щастливи, а не като редник и старшина.Аз отговарям на молбите на детето така,както и той на моите.Но аз съм много търпелива майка,не крещя на никого у дома.И на мен никой не ми крещи.
Аз май не разбирам ?са т.е не знам какво се разбира баш под глезене.
Има теми по к компромиси се правим (режим,храна,спане и пр). За определени неща се наказваме всеки път(агресия,обиждане)
Гушкаме и целуваме децата непрестанно.Не хвалим с предмети и не купуваме играчки без повод(само книги),та за глезене в сми на играчки и подаръци не може да става дума.Не крещим,случва се да повиша глас,но понеже няма много файда се случва доста рядко.
Има теми по к компромиси се правим (режим,храна,спане и пр). За определени неща се наказваме всеки път(агресия,обиждане)
Гушкаме и целуваме децата непрестанно.Не хвалим с предмети и не купуваме играчки без повод(само книги),та за глезене в сми на играчки и подаръци не може да става дума.Не крещим,случва се да повиша глас,но понеже няма много файда се случва доста рядко.
Не обичам лиготиите. Мили думи, нормални отношения, силни прегръдки - да. Но не позволявам да ме манипулират с рев и тръшкане. Поставила съм ясни граници и двете знаят какво означава преминаването им. Щом е казано "не", значи "не". Утешавам ги, когато си личи, че нещо ги тормози, например болка или мъка, играя си с тях. Но да тръгнат да ми се тръшкат например заради това, че не позволявам да се купи шоколад, че съм наредила да се подреди стаята, че съм казала прибирането от игра да става точно в еди-колко си часа и нито секунда по-късно, не позволявам. Просто излизам от стаята или спирам да обръщам внимание, докато премине това състояние. След това обяснявам защо съм постъпила така и защо няма да допусна повече такова поведение. Според мен е важно да разберат, че всяко действие си има последици - добри или лоши, и че всеки си ги понася.
Не знам. Нито съм строга, нито глезя прекалено. Детето си е личност от самото раждане с неговите изисквания и нужди. Гледам да се съобразявам с това и не налагам строг казармен ред. Целувам, прегръщам, играя, говоря, обяснявам. Май повече се доближавам до "да прави каквото и харесва" ...
Според свекърва ми страшно много съм я разлигавила, но те са за казармен ред + "целувай детето само когато спи".
Според госпожите в детската градина е много възпитано и послушно дете без грам агресия.
Истината е някъде там
Според свекърва ми страшно много съм я разлигавила, но те са за казармен ред + "целувай детето само когато спи".
Според госпожите в детската градина е много възпитано и послушно дете без грам агресия.
Истината е някъде там
Не знам какво имаш предвид точно под "глезене"? Угаждане на капризите ли, правене на много компромиси?...Това не практикуваме често. За сметка на това много ги гушкаме, целуваме, играем с тях, говорим - показваме любов и внимание.
Строгостта се изразява в изискване на спазване на някои простички правила за хигиената и безопасността; в нетолериране на ревове и мрънканици без съществена причина; в рефериране на честите двубои между двете...
Строгостта се изразява в изискване на спазване на някои простички правила за хигиената и безопасността; в нетолериране на ревове и мрънканици без съществена причина; в рефериране на честите двубои между двете...
Съчетавам ги според ситуацията. По принцип обичам да се лигавим, да се хилим за щуротии и се вдетинявам покрай нея, но в случаи, които го изискват, не се колебая да съм по-строга. Предупреждавам, че ако не престане с неприемливото поведение, ще има наказание - уточнявам какво ще е то и ако се наложи го прилагам /но в редки случаи се налага, защото знае, че си държа на думата и се стряска
И аз си задавам въпросите дали не прекалявам с едно или друго, но това е нормално - все пак се стремим да постъпваме по най-правилния начин.
И аз си задавам въпросите дали не прекалявам с едно или друго, но това е нормално - все пак се стремим да постъпваме по най-правилния начин.
Някак сами си тръгнаха нещата със строгостта и глезенето. Още като бяха съвсем малки им казвах кои неща са сериозни и важни за момента - например, че точно сега е важно да отидем да пазаруваме и да кротуват, а после ще играем или нещо друго. По невербалните знаци успяваха да направят разликата, а след това и разбираха смисъла на думите. И сега е така - казвам кое и кога е важно и така нямаме проблеми в разбирането. На принципа сме "да свършим работа, че да остане време за всичко друго". Но иначе каква лигня ставаааааа...., направо се разтичат като шоколадчета. Наказвала съм ги броени пъти за 10 години и все половинчато.
Трудно ми е, да си призная, но определено съм по-меката и по-податлива на манипулации от двамата с баща му. Не бих казала, че съм строга. По-скоро съм настоятелна, когато кажа, че нещо трябва да се направи, значи така трябва, когато не е редно да се прави, значи не трябва да се прави. Обяснявам, обяснявам, та чак до втръсване. Когато направи беля, така да се каже, го карам сам да си оправи "магарията". В смисъл - когато изсипе кутията или чантата с играчки и ги зареже, го карам да си ги прибира и ги прибира. когато разсипе нещо на пода или на масата, или където и да е, го карам да почисти с кърпата. Така знае, че трябва да е по-вниманелен. И все в този ред на мислене. Грешка - поправка. Наказания не налагам, защото съм много мекушава и се "огъвам" веднага при вида на физиономията, която направи. Просто действам с поправяне на грешката.
Що се отнася до глезенето - ами, глезя го, да си призная. Купува му се общо взето всичко, което е в рамките на възможностите ни. В това се изразява нашето глезене, но смея да твърдя, че детето ми е много добре възпитано за възрастта си, макар и много глезено.
Що се отнася до глезенето - ами, глезя го, да си призная. Купува му се общо взето всичко, което е в рамките на възможностите ни. В това се изразява нашето глезене, но смея да твърдя, че детето ми е много добре възпитано за възрастта си, макар и много глезено.
Трудно, но моето момиченце не е от "гушкавите". 
Подскача от радост като се прибера от работа, но я понеча да я гушна тя бяга. Остана ми само вечерното гушкане за няколко глътки вода преди да я сложа да спи. А за строгостта, при мен е търпение и налагане на необходимете граници.
Подскача от радост като се прибера от работа, но я понеча да я гушна тя бяга. Остана ми само вечерното гушкане за няколко глътки вода преди да я сложа да спи. А за строгостта, при мен е търпение и налагане на необходимете граници. 
Знае се за кои работи няма 5-6 и въпреки, че ме пробват......не се давам.
Ако питате майка ми, големия е адски глезен. Детегледачката (след две кратки визити и после 1 целодневно гледане) се размаза да хвали големия, малкият бил глезен......тя не знае, че големия като малък беше в пъти по-глезен от брат си.
В "обществото" се държат прилично. Вкъщи е лудницата.....ама то ако не се отпуснеш вкъщи, къде
Ако питате майка ми, големия е адски глезен. Детегледачката (след две кратки визити и после 1 целодневно гледане) се размаза да хвали големия, малкият бил глезен......тя не знае, че големия като малък беше в пъти по-глезен от брат си.
В "обществото" се държат прилично. Вкъщи е лудницата.....ама то ако не се отпуснеш вкъщи, къде
Според ситуацията. Ако са добри и послушни, ги поглезвам. Ако започнат да прекаляват, ги поплесквам. Действам на принципа "каквото повикало - такова се обадило".
Практикувам го това - да.И понеже слабостта му е шоколад,понякога и черпя,ако е заслужил
.