Университети в чужбина

Специалност: преподавател по английски.
Такса: около 1500-1600 на година ( всяка година я покачват малко...)
Бях много благодарна, че държавата има финансиране на студентите и като живееща отделно от родителите си + родители с ниски доходи, получавах около 480 евро на месец за 4 години (интересното е, че не смятат доходите на половинките, ако имаш такива. Единственото условие беше да съм под 30 години, когато започвах следването). Другият рай беше безплатната карта за всякакъв вид транспорт (може да избереш дали да е през седмицата или за почивните дни. За времето, когато нямах карта (почивни дни) ползвах 40% намаление.
Има един студентски съвет, който се избира от всички студенти и преподаватели. Всяка година, през октомври, има избори.
Сдружения: безброй, но не съм взимала участие, тъй като възрастовата разлика със средностатистическият студент беше голяма (някои са на по 16-17 години, когато започват да следват). Някои от по-интересните сдружения са: религиозно или едно, в което вечерят заедно всяка седмица / две по един път. Холандците са трудни за общуване (дори помежду си) и затова сдруженията са шанс да се запознаеш с нови хора. Другото средство е т.нар. представителна седмица, когато дадена специалност първокурсници отиват някъде за 3 дена заедно със студенти от по-горните групи и правят нещо заедно. Тази година за нашата специалност беше в един замък и беше нещо свързано с английските банкери.

Общежития: няма ( 10 000 студента са). Има само 2 или 3 сгради, които са за студентите на обменни начала. Тук за голяма и важна стъпка в живота се приема, когато се изнесеш на квартира и живееш с няколко състуденти. Интересното е, че квартирите са смесени. наем: при нас е сравнително ниско, тъй като сме на север: около 250 евро за стая (ползваш хол, баня и кухня + всички консумативи са в тази сума.

Следване: Насочено е към практика и компетенции (как се нарича на БГ не се сещам в момента). Второто е: например, че можеш да работиш в екип или да създаваш собствени упражнения за учениците (за всяка специалност е различно). Годината е разделена на 4 периода от 7-8 седмици, в които часовете, изпитите и предметите са обединени около няколко такива компетенции. Целта е след тези седмици да докажеш, че си напреднал в дадена област и ако нещо не си успял да придобиеш като умение, да съставиш план как ще го постигнеш. Най-гадното винаги е било, че след 7-8 седмици е ваканцията от 1 седмица (за всички ученици, студенти) и след това са 2 седмици изпити. Всяка ваканция се побърквах. Иначе има ваканции: октомври, февруари, май и 7-8 седмици през лятото ( същото е и за средното училище).
Другата гадост бяха досиетата, които трябваше да пиша на всеки 7-8 седмици, базирани на пирдобити и непридобити умения. За мен беше гадост, защото пишех по 40-50 страници ( с разни неща за предметите) и ми отнемаше много време.

Типично за образованието: сам да учиш и в група да работиш по проекти. Самите часове не бяха много (към 15 на седмица и винаги 1 ден свободен).
Неюо интересно за теб, като учеща френска филология: Стажове в средни училища: Първата година 20 дена, втората 40 дена, третата 60 дена, четвъртата на работа в средно училище ( около 12 часа часове + другите неща) и стимулиране от правителството в размер на 560 евро.

Впечатления: беше ми много трудно да свикна в началото. Първата година няма да я забравя, защото не само имах толкова много неща д апиша, но и по 10 изпита на всеки 7-8 седмици. Някои неща оценявам като + : практика, разни умения, като планиране, комуникация и т.н. Минус за всички онези, които искат по-навътре да навлязат в дадена материя е, че поради наличието на толкова много практика, теорията остава до едно ниво. Ако искаш по-задълбочено нещо, то задължително трябва да запишеш Магистратура (което го правят голяма част от студентите, включително и аз).

Забравих да спомена оценките: от 1 до 10, като за взет изпит е 5,6. 10 се получава в много краен случай. След моите 6 в БГ, трудно го преглътнах този факт. 

Много още мога да пиша ( и за различни специалности), тъй като се занимавам с промоция на учебното заведение и съм запозната с много неща. Това също е интересно, че тук има н-дни с промоции, като борбата на всяко учебно заведение е да привлече голям брой студенти. Изпити няма (само за 21+ години, които не са завършили средно училище), но има лотария за медицина и стоматология (може и за още нещо, но не се сещам сега). Вид приемен изпит при нас има за Преподавател по актьорско майсторство и Рисуване.

Питай, ако още нещо те интересува....

Благодаря, Калинка, че се постара да ми поднесеш подробна информация  Може да кажеш кой университет е това в Холандия, нали?
Точно ей такива неща са ми интересни да сравня с милото СУ. 

http://www.nhl.nl/nhl_nl/

(горе кликни и излиза на английски)

Беше ми много приятно да споделя. нали с това се занимавам в момента.

ъм.....впе4атленията от една небългарска студентка Ще ти върШат ли работа? 

Включване от още една бивша студентка в Холандия
Специалност: Направление- Работна психология, Факултет- Психология.
Такса:1800 Е годишно (аз бях навършила 30 години в годината на записването), за под 30 годишните студенти таксата е друга.
Нямах студентско финансиране и безплатна карта за градския транспорт (отново във връзка с възрастта), но тук може да си декларираш студентските разходи към данъчните и се връщат 30% от разходите.
Сдруженията: има какви ли не. Аз нямах потребност да членувам някъде.
За общежитията и Калинка вече е писала. В Амстердам наемите на стаите са доста високи, но студентските сдружения посредничат в намирането на квартири на сносни цени.
Повече информация за университет, който завърших тук .
Самото следване:
Академично образование, т.е. теоретическа подготовка. Стаж карах единствено по време на магистърската степен.
Работи се в групи и се дават доста курсови работи, които осигуряват в повечето случаи 50% от крайната оценка по дисциплината. Всеки проект е свързано с правене на проучване, събиране на данни и статистическа обработка на данни.
Учебната година е разделена на периоди, примерно 4-8-4-8 седмици. В края на всеки период се държат изпити. Между периоди има около 3- 5 дена почивка (без да визирам ваканциите). По време на всеки период се карат две задължителни дисциплини и изпитите могат да са планирани и в два последователни дни. Събират се точки за годината (60 максимум), минимум 48 са необходими за да се премине в по- горен курс. Точките дават информация за хорариума- колко часа лекции, упражнения и самоподготовка. За оценките Калинка също е писала.
Лични впечатления:
Получава се солидна теоретична база и възможност за прилагане на наученото при подготовката за всеки проект. Имаш личен контакт със състудентите си, тъй като групите са всеки път различно формирани. По този начин работиш с различни хора всеки път. Това си има недостатъци, но и предимства.
Професорите имат личен контакт със студентите и са винаги на тяхно разположение.
Идват много гости, които изнасят лекции и внасят повече яснота как е организирано всичко на практика.

Първокурсниците имат интродукционни дни- около 3 дена обикалят Амстердам за да опознаят всички кръчми и други интересни места. През това време се опознават и още тогава се сформират клубове по интереси
По време на цялото следване се организират какви ли не сбирки и за 4  години (за някои този период е и по- дълъг) си опознаваш състудентите.

Изпитите: през първите две години предимно тестове. Има и т.нар. отворени въпроси- т.е. задава се въпрос и в свободна форма даваш отговор. Като тези отворени въпроси не се знаят предварително, както в България се готовиш по конспект. Има си ясни правила за оценяване, възражения и т.н.

Почти всичко е компютъризирано- от емейл адрес, достъп до библиотека, каква ли не информация, до blackboard. Последното е нещо универсално- онлайн поддържаш връзка, примерно, с другите членове на групата и по този начин комуникирате. Чрез блякборда се записваш за дисциплините и черпиш инфо за тях. Пак там се записваш за изпити и си проверяваш оценката. Също чрез блякборд се предават курсови работи дигитално и т.н.

Факултета помага при намирането на стаж. Поддържа връзка с вече дипломирани студенти.

Ако има нещо, което съм пропуснала и те интересува, ще допълвам

Милена,
Добре си допълнила. Мислех да ги напиша и аз тези неща, но щеше да ми бъде най-дългият постинг в годишната ми история тук. 

Давай!

Специалност Социална психология, катедра по психология, факултет по Хуманитарни и социални науки, университет - държавен, в Израел
Такси - различни са според специалността, степента на образование и още много критерии, в най-интензивния период на следване аз не плащах такса, защото бях нов имигрант, а и допълнително имах стипендия за това, че тук нямам родители + финансово подпомагане срещу работа в университета като асистент-преподавател. Тъй като не се дипломирах "овреме" сега плащам между 200 и 500 евро..(като дипломант, нещо такова се водя)
Общежитията се ползват най-вече от студентите в бакалавърски програми, докато аз бях в магистърска и пътувах от град в град всеки ден. Тъй като наемите в града, в който е университета ми, са ниски, много предпочитат да са на свободен наем. Има и много програми, по които срудентите работят, а получават в замяна я жилище, я намаление в таксите (програма Перах, програма Отворени жилища и пр.)

Има студенстски организации, членовете им се избират от студентите - следят за спазването на правата на студентите и извоюването на нови права; организират ни и стачките 

Следването в моята специалност - песен! Чрез компютър има достъп до всяка информация - изисквания към курса, списък с литература за четене и със задачи, които трябва да правим по време на семестъра; оценки, сесии, информация за курсове, форум сус студенти и преподаватели; обяви на факултета, имейл; търсене на книги в библиотеката и пр. - абе, всичко... Библиотеката е доста богата, книгите по-малко са ме впечатлявали, но периодичните издания (научни списания) -  Ако нещо липсва, може да се поръча от библиотека в друг университет, отговорност на нашата библиотека е да ти го доставят по заявка.

Курсови работи и задачи - всяка седмица, без изключение; вкл. симулации, изследвания, доклади, дневници и пр. Сесията ми беше най-лесният период по време на следването, защото поне тогава няма лекции, иначе количеството задачи е горе-долу същото.
Моята специалност е единствената от психологиите, която няма стаж или практикум, защото ни подготвят за научни работници, вместо това има лабораторни упражнения и посещения на публични дискусии и на конгреси.

Бакалаврите имат две дати за изпит, магистрите една, но всички студенти имат право да пишат опровержение на оценките си, като с това поемат риск оценката да бъде намалена, не само повишена, защото изискват нова проверка, а новият проверяващ може да има по-строги критерии за оценяване 

Намаления - в градския транспорт намалението е нищожно, и без него минаваш, в някои градове ти дават намаление от общинския данък (в моя няма); но банките ти дават много добри условия да поддържаш сметка, театрите ти дават намаления за абонамент и пр.  - частният бизнес прави много усилия да привлече студентите като свои клиенти, защото знаят, че щом завършиш, ще се върнеш платежоспособен 100%.

Мъжът ми учи в частен университет, в т. нар. Отворен университет, който тук замества задочната форма на обучение, защото се записваш на колкото курсове можеш да поемеш (в държавните имаш нещо като годишна норма) и учиш дистанционно - чрез Интернет, пращат ти учебници вкъщи, и дават упражнения по съответния предмет, които не са задължителни за присъствие, но помагат. Но и те пишат курсова работа всяка седмица 

Линк към университетския сайт: www.bgu.ac.il
И към този на половинката ми: http://www.openu.ac.il/

Зна4и, у4их в икон. университет, специалност финанси и макроикономика.
Следването продължава 8 семестъра, от които един е предвиден zа стаж в някоя фирма, а друг е zа писането на дипломната работа.
Първите 4 семестъра имахме zадължителни предмети, които zавърШиха или с иzпит, или с курсова работа. После си иzбираШ специалността, по която имаШ лекции оЩе 2 семестъра.
Университета ми беШе малък, бяхме максимум 40 студенти в една лекция, имахме мн. добър контакт с професорите и доцентите. Доцентите бяха хора от икономи4ния сектор предимно, някои от тях много важни кле4ки в големи фирми (Шеринг примерно). Това беШе голям плюс, zаЩото не само у4ихме теорията, но никога не zабравиха практи4ната гледна то4ка. Освен това съzдадохме първи контакти zа стажове и дори работа.
ИмаШе студентско съдружие, имаШе и офис zа 4ужденците, имаШе и офис, където помагаха да си намериШ стаж. Аz сама си го намерих моя, но от там пък ме насо4иха към една стипендия от ЕС, по програмата Леонардо Да Вин4и.
Такси тогава нямаШе, т.е. бяха символи4ни, сега май са 5оо?/семестър. Полу4их освен това стипендия, по скоро 50% стипендия, 50% zаем, но това се полага само на студенти, които и преди това са живели в Германия.
ОбЩежития има, но не се въzполzах zаЩото следвах в родния си град 

МНОГО съм доволна от следването си, това бяха най хубавите ми години, беzспорно 
http://www.fhw-berlin.de/  това е университета ми.

Аз минавам, за да допълня...

Курсовете в магистърската ми програма се четат на 5 до 20 студента. По-големи аз поне не съм имала, главно бяхме или по 5, или 8-12, не повече.
В бакалавърските програми е различно, там в задължителните курсове има присъствие на по 180 човека, лекции в аула, упражнения - в малки групи от не повече от 20-30 студента.

Оценките са до 100, като скъсан на изпит, според изискванията на всеки курс индивидуално, се смята получилият оценка под 55, 60, 65, 70 или 75. За прием в магистърска програма обикновено изискват среден бал над 88 или 90 (т.е. в психологията борбата за оценки е безмилостно жестока), за докторат - минимум 90/91 или 92... (+ изпити и защити, това си е отделно)

Други удобства в университета са - достъп до компютър, Интернет (безплатно); допълнителна помощ (нещо като частни уроци от по-напреднали студенти), а ако някой е диагностициран с проблеми като дисграфия, дислексия и пр. - има право и на преносим компютър, предоставен му от университета, и допълнително време на изпит; копирни машини и принтери с ниски тарифи; храната в стола също е евтина.

Хванатият да преписва може да се сбогува с възможността да учи в университет, особено студенти-магистри - отнема им се правото да завършат специалността си в който и да е университет. Има и Комисия по етика, пред която студентите по психология отговарят във връзка с изследванията си.

В Германия можеш да следваш или във Fachhochschule (като това на Татяна ) или в университет. По принцип във FH е по-практически ориентирано следването и се учат по-малко предмети, и понеже имам няколко познати, които не се справиха в унито, а завършиха след това FH, аз съм на мнение, че FH се завършва по-лесно.

Аз уча VWL в университет (не знам как се превежда тая специалност на БГ, но е една от 2-те икономически специалности из университети тук- другата е BWL).
Та уж в моята специалност мойто уни е май на 2-ро място в ранглистата след унито в Цюрих (включени са унитата и от Австрия и Швейцария), обаче аз хич не съм доволна от образованието... ужасно теоретично, ужасно много математика, ужасно много студенти, естествено професорите не ни познават... за да ни пресеят, изпитите стават все по-трудни, процента на невзелите изпит (винаги са писмени за 60 мин време) по някои предмети надвишава 70%, но никой не го интересува на какво се дължи това... веднага след свършване на семестъра, започват изпитите, които се вместват в рамките на една седмица..имала съм по 3 изпита на ден  другото,което не ми харесва, е че 2 седмици преди да свърши семестъра трябва да се запишеш за изпитите, които смяташ да държиш и ако имаш късмета да си вземеш всички изпити за които си се записал, на първите дати, не ти разрешават да държиш други изпити...не знам дали стана ясно, ама да речем през семестъра се посещават 4-5 лекции и като дойде време за записване за изпит, се записваш на толкова, за колкото си се подготвил,повечето се записват на по-малко изпити, от страх да не ги изпокъсат и да натрупат малусточки, защото невзимането на изпит се наказва с малусточка,а имаш право на само 7, направиш ли 8-мата, те изхвърлят от унито и нямаш право да учиш повече тая специалност в цяла Германия... та според мен не би било лошо да имаме право да се записваме за изпит преди всяка изпитна седмица- едната е директно след свършване на семестъра, а другата е малко преди да започне следващият семестър, като между двете има около 1-1,5 месец ваканция... та така, ако се запишеш на 3 изпита и си ги вземеш, да се подготвиш и за още 1-2 в рамките на ваканцията, ако си посещавал лекциите съответно...записването за някои лекции е чрез blackboard, за други не се изисква записване; материалите винаги ги има за download-ване преди съответната лекция, т.е. не се налага да се водят големи записки...има общежития, има организации към унито за какво ли не(за чужденци, за студенти с недъзи, за майки-студентки, за гейове...)...Базата уж я подобряват, но има какво още да се желае...таксата е 1300?..оценките 1->5, скъсан си, ако имаш оценка по-ниска от 4 (т.е. при 4.3, 4.7 и 5).А 4 пишат, ако си написал 50% от изпита, с по-малко знания няма как да го издържиш.

Макроикономика се каzва.

Раzликата между Уни и ФХ е не само практи4ността, но и условията. ФХтата не са толкова претъпкани, вси4ко е по малко, имаШ реален Шанс да zавърШиШ в редовното време, дори и да работиШ, както направих аz. По стегнато е, така да се каже. И като те 4ета, то4но това са то4ките, които те драzнят в Унито. Аz наро4но иzбрах да у4а в ФХ и zа миг не съм съжалявала. После, като кандидатсвах zа работа, много работодатели ми каzаха 4е предпо4итали висШисти от ФХ, zаЩото ораzованието йм е по практи4но, докато от Унито у4ат мн. по теорети4ни работи и се смятат zа много интелигентни, а нямат грам представа от практи4ната работа. Е, има и фирма които по принцип не искат от ФХ (БМВ примерно) но моето впе4атление е, 4е с диплома от ФХ лесно се намира работа, и предлаганата zаплата беШе еднакво висока  Та, ако си толкова недоволна, може би не е zле да помислиШ върху вариант преместване във ФХ 

то вече няма за кога....след n-ти семестър в унито, е направо смешно да ходя в FH, пък и уж съм пред завършване...ама определено съжалявам за избора на уни...щото никой не гледа в кое уни си завършил, а колко бързо и с какви оценки а и има и голямо чакане, за да те вземе някой проф да си пишеш дипломната работа...защото не може да поемат повече от 4-5-6 студента на семестър...уж сега и в тази насока реформа въвеждат, ама да видим... стоят си студентите семестриално завършили и си плащат таксите и чакат за дипломна, поне да освобождаваха от такси в тоя случай, но не.. 

и аз да допълня за Хохшулето

pepelja6ka, не можеш да заключиш, че Хохшулето е по-лесно, след като някой издънил се в унито и после успешно е завършил Хохшуле
подобни обобщения са спорни...ако си следвала една и съща специалност в Уни и в Хохшуле, може и да поспоря кое е по-лесно все пак има 2 вида университети, защото са предвидени за 2 различни типа реализации...

аз следвам в Хохшуле (висше училище  ) www.h-da.de

специалност: media system design

степен: Diplom (повече от бакалавър, по-малко от магистър, вече не съществува, защото немската образователна система се синхронизира с европейската)

продължителсност: 8 семестъра, 1 задължително практика във фирма, 1 правене на дипломен проект (при нас се реализира нещо, не се пише дипломна работа)

Такса: 220 Е на семестър, покрива разходите за студенстския съвет, студентските сдружения, билет за транспорта в областта (влак, рейс, трамвай, метро, без влак-стрела, на доста голямо разстояние до 120 км...), безплатно посещаване на театъра (Теди Москов поставя пиеси в театъра  ) и някакви други неща покрива...

един семестър плащах допълнително 500Е, т.е. общо 720Е, но дойде на власт друга партия и отмениха таксата.
програма: разделено е на предследване (4 семестъра) и основно следване (1 семестър практика, 2 семестъра следване, 1 за дипломен проект). имам основни предмети, по които имам лекции плюс реализиране на проект в група. всеки семестър проектът става по-сложен и групата по-голяма. отделно имам избираеми предмети - предлагат ми 20 различни курса и аз трябва да покрия в рамките на 2 семестъра между 5 и 10 курса. една част от курсовете са на английски. мога да покривам курсове от други специалности, напр. икономика, онлайн-журналистика, информатика, медийно право - аз си избирам курса и се регистрирам онлайн.
задължително изучавам специализиран английски и още един чужд език (немският не ми се брои за чужд, трябва да избера между испански, италиански, португарски, френски, китайски)
всичко е практически насочено - презентации, проекти, реализации на проекта и т.н.постоянно се работи в група, част от обучението е насочено към развитие на ръководни качества и усвояване на project management.

инфраструктура: библиотеката е разделена по катедри и е в близост до всяка катедра, онлайн каталог и администриране на библиотечния ми акаунт.
blacкboard, който ползвам за контакт с професорите, тегля оттам лекции, качвам моите документи, чета новини и прочие.
отделно система за онлайн администриране на оценките ми, курсове, лекции и прочие...
в университета имам безплатен wlan, лаборатории с най-новите РСта, с качени на тях лицензирани програми. половината са WIN , другите - MAC. отделно професионално студио за заснемане (аудио, видео), професионално студио за обработка на материала - всичко, за което се сетиш....камери, колони, микрофони, прожектори, мишпулт, ...
столовата  да я спомена - всеки ден 4 топли ястия, едното задължително вегетарианско, едно риба. 5 различни зеленчукови топли гарнитури и толкова салати.
топли напитки и прочие.
отдено нашата катедра си има кафене, вечер и бира продават. понякога си вадим и грил и се пие и яде...

състуденти организират групи за взаимопомощ - например обясняват ти висшата математика, за да си вземеш изпита.

седмiцата преди да започне семeстърът се организират пролетно и ессенно училище, където състуденти от горен семестър, предлагат различни целодневни курсове, които ще ти бъдат от помощ в започващия семестър (html, scc, java, J2ME, java script, photoshop, flash, illustrator, indesign, maya, premiere и пр. )

поток: започнахме около 60 човека, сега сме около 45..., лекциите не са задължителни, основната тежест при оценяването е проектът, по който се работи.
след 4я семестър има голям изпит по 3те основни предмета, ако не го вземеш и не можеш да продължиш.
имаш право на 1 явяване, 1 поправка.
ако не вземеш поправка отиваш на устен изпит. ако не го вземеш - излиташ...

общежития: общи за студентите от Хохшулето и ТУ. местата недостигат, стаите са тесни, има много китайци, индийци ... понякога от към миризма се издържа трудно  
иначе са с оборудвани кухни и перални помещения...направено е да е удобно.
на свободен наем е скъпо, защото районът е много скъп

лични впечаатления:
от образованието съм горе-долу доволна, от избора на специланост - доволна. специлаността е cross over
в Хохшулето обаче трябва всичко сам да учиш, т.е. никой не ме учи как да работя с определена програма.
аз си я разучавам и накрая реализирам чрез нея моя проект - стрес с една дума

в някои от хуманитарните специалности (социална психология, психология на възприятието, реторика) се дразня от ниското ниво, но аз имам съвсем друга основа (следвала съм преди в Бг хуманитарна специалност). колегите ми казват, че за тях нивото е ок, защото те нямат основни знания в областта.

изнервя ме понякога и бедният и ужасен английски на някой професор...
не разбирам защо трябва да ни мъчи с ужасния си английски, след като всички студенти говорят и разбират немски - т.е. при някои професори това допълнително сваля нивото на преподаване - това ме дразни.
за техническите дисциплини като математика или информатика това не е така, но някой да ми се пъне по психология на английски с беден речник е за мен кощунство

в моята специалност рядко съм се сблъсквала с двоен стандарт спрямо мен, затова че съм чужденка.
аз не го и позволявам де. третират ме като другите.
един от професорите веднъж засече един колега и му каза:
след като една чужденка може да ми предаде текст без нито една правописна грешка, значи и ти може да се справиш  
от тогава този колега не ми говори  
но определено при съставяне на групите за проекти ми е доста по-трудно да влезна в читава група, защото си мислят, че може и да не работя както те си представят... предразсъдъци, които се развенчават при по-близко сътрудничество...

друго не се сещам засега, отивам да се боря с проекта  

Ася, хохШуле е обЩо наzвание zа унита, ФХта и др. ФХ си е ФАХхохШуле, има раzлика 

добре де, аз започнах да уча във Фаххохшуле, и преди 2 година го прекръстиха на Хохшуле 

обясни ми моля ти се защо... и кое е общото название, кое конкретното
и линк съм дала, Hochschule се води....

това е абсолютно вярно, имам една приятелка, която "писа" дипломна 4 семестъра точно в Кьол- Уни!!! И аз не бих почнала  да уча в университа в Кьолн отново, специалността ми е Икономическа информатика и е пълен хаос    преди няколко семестъра правиха някакви реформи, но пак е зле!
На всичките ми познати препорьчвам FH. Там учението е по-структурирано и практично ориентирано и е в отношение на условията за писане на изпити и т.н. наистина по-лесно от унито.

Имам какво да споделя, но в момента нямам възможност  , когато мога ще се включа с разказ, засега ще следя с интерес  Учила съм и малко в СУ ( май същото като теб Еовин  ) и мога да направя паралел 

Аз учих в този университет - http://www-umb.u-strasbg.fr/
Започнах с английска филология, после се преместих в история на изкуството и археология. Сега с времето съжалявам за английския, но бях толкова разочарована, че не учихме книги, ами първата година беше главно фонетика, лингвистика, методология...

Такса имаше, но идея нямам вече колко беше. Плащаш в началото на годината при записването за да получиш студентска карта, студентска здравна застраховка, намаления за транспорт, кино, театър, МкДо и подобни.
В общежитие никога не съм живяла, но има доста. Организации, сдружения, кръжоци - бол. Аз пишех през втората година в културния студентски вестник, участвах в няколко радио предавания, но главно бях член на театралната група. Това е едно от малкото неща, които ми липсват.

Изпитите са класически - на края на всеки семестър и обикновено след ваканция.

Това, което и до ден днешен не разбрах е защо по дяволите те задължават да учиш сумати ненужни неща покрай специалността ти. Методология 1 и 2 на немски език, а ти учиш история на изкуството, чужд език 2 и 3 ( аз бях взела като 3ти чужд език български и в групата бяхме 10 българи и 3ма французи  ), учих два семестъра религия, модерно разбиране на света ( това пък беше велика глупост ) и други глупости.
Накрая ме бяха приели в FU - Berlin театрознание и кинознание, ама животът направи така, че останах тук.

Мистик, не знам за там, предполагам, че е по-добре по отношение на преподаването на книги и намирането им, ама тука ми се ще само фонетика и езикознание да си учим Но аз обичам много езикозназнието като обща дисциплина.
По литература уж анализи обаче, а се отклониш от анализа в лекцията, критиката или каквото там са ти казали, че е верният анализ, а на септември  А книги нямааааа, има по 5-6 екземпляра, които колежките отличнички отмъкват рано-рано, другите копираме Представяте ли си да копираш книга/учебник в университет, щото всичките са издадени преди 40-50 години , останали са малко в библиотеката, а няма от къде да се купят  Иначе и тук наред с филологията учихме един семестър история на изкуството, публична реч...някакви такива. Те колежките се дразнеха, но на мен тези неща ми бяха много приятни. Поне нямаше натиск как да тълкувам сградите на Гауди 
Тримата французи как се справиха с българския? Две мои съученички доведоха французи, те добре говорят

Клерет, ще ми е интересно да прочета поста ти 

Благодаря ви за подробната информация за Германия и Холандия, както и за Израел   

Еовин, като отвори дума за книги се сетих как се процедира тук. Почти всички учебници са на английски и са доста скъпи. За една учебна година са ти нужни около 600- 700 Е. Повечето студенти не знаят английски добре и за това масово се посещават лекции и си водят записки А към най- голямото студентско дружество (те са дори представени в академичния съвет) се купуват нещо като обобщение на всяка глава от учебника на холандски, подвързано и прошнуровано За почти всички дисциплини се продават такива съмъри и струват около 4- 5Е. Студентите, които са си направили труда да направят обобщенията и да ги преведат на холандски съответно припечелват по нещо. А останали студенти спестяват пари, като не купуват оригиналните учебници

Аз съм завършила Университета във Франкфурт на Майн. Специалността ми е Финанси. (www.wiwi.uni-frankfurt.de)
Споделям казаното от Пепеляшка за условията в университета. Наистина си оставен да се справяш сам, имаш свободата да си избираш учебния и изпитния план по свое усмотрение, но трябва и да си организиран.

Таксите, които плащах в периода (2000-20006) бяха около 150-250 евро на семестър, които включваха и картата за транспорта.
Има много студентски организации, но определено не достатъчно общежития.

(Пепеляшка, по мои наблюдения няма какво да се притесняваш от това, че си учила в университет, а не Фаххохушуле. От моите колеги (българи) никой не остана без работа и всички от университета са по-добре платени. Живях 4 години с приятелка учеща в ФХ и много добре познавам програмата им ( поне във Фр.). И тя така беше няколко семестъра в университета и се "спаси" после. Наистина организирано беше и завършваха малко по-бързо, но ела да видиш какво стана като пишеха дипломна работа

О Еовин, сериозно ли е така с книгите? В СУ?   Е, не съм си и помисляла за такова нещо аз.

Тук в самия кампус има няколко студентски книжарници. Една от тях е само с английска литература, друга - само с чуждестранна ( където можеш да намериш и африканска поезия ), трета - за университета по право етц. И непременно в тези книжарници се продават изучаваните творби, даже си задължен  ( тоест силно препоръчително е ) да си купиш книгата.
А отделно има разбира се университетска библиотека, която е повече ползвана за странична литература и обогатяване на знанията.
Ама това да копираш изучаваното произведение и да учиш за изпит...алоооу, тук става дума за висше образование, не ги е срам! И след това се фука министърът на културата каква класа е българското образование. (извинявам се за отклонението, но съм меко казано изненадана ).

А това с българския беше като трети език и в графата "initiation". Тоест на абсолютно начално ниво, като едва ли някога ще научиш дадения език кой знае колко добре, защото имаш един час на седмица. Та изборът на тези инисиасиони беше най-невероятните езици като финландски, китайски, сърбо-хърватски и т.н. и аз за да си улесня графика реших да се изхитря и да запиша български. Ама не бях единствената - бяхме сумати народ българи и няколко честни французи ( повечето жени де ), които с голямо старание искаха да научат езика. Та така,  колко са научили езика незнам, защото изпитът на първия семестър беше да спрегнем глаголите "съм" и "имам", а на втория - да образуваме изречение с глагол, подлог и прилагателно   Това е в кръга на шегата, но като цяло беше нещо подобно.

И при нас литературата беше почти изцяло на английски. Обаче в моята специалност това не бе пречка, защото на приемния изпит голяма част от въпросите са свързани с текстове на английски и тези, които са вече приети в магистърските програми, обикновено владеят езика доста добре  Но съм била на лекции от програмата по социална работа и там студентите си плащаха и си превеждаха материалите (събираха пари, даваха на преводач, а после си преснимаха преводите). Аз бях шокирана, такова нещо не ми беше познато от курсовете на нашата специалност...

Особеност на обучението по филология е, че първата година всички студенти учат еднакви курсове (нещо задължително като основа явно), а от втората година ги делят на студенти, които учат филология и такива, които учат пр. английска литература. Приятелка, която остана в направлението английска литература, твърдеше, че там оставали по-добрите студенти (е, и тя не е обективна, определено не)  При филолозите се наблягало повече на граматиката, фонетика, езикознание...

Хубаво време беше, хубаво...

Има ли някой, който е учил в Университета в Манчестър?

Какво стана?

опит с чужбинските университети нямам, но ми е интересно да прочета вашия 

Хм..то за Германия вече е споменато, но..да се добавя и аз.
Специалност: Приложни медиини науки. www.tu-ilmenau.de Аз съм от последните мохикани с диплома. Сега са наред бакалаврите и мастърите. Не бъркайте с магисътър, имало било разлика.
Доволна съм от това, че поне доцентите от нашия институт ни познават и (почти) винаги можеш да им досаждаш с питанки. От изпитната служба също не правят голям проблем, ако закъснееш с полагането на изпит(ако имаш добра причина за това) или си надвишил редовното време на обучение (като мен)
Студентска такса няма, това, което плащаме всеки семестър го наричат официално семестриален принос.
Подробностите около инфраструкута вече са споменати от Ася-та, същото е и при нас, общо взето ни глезят, евтино е за живеене, за нас с децата имаме ясла.
Организации и групи по интереси - бол. Може би най-известното е ISWI, на всеки две години - една седмица студентски фест, събират се от всички континенти, дискусии, купони, екскурзии..
Подкрепя се чуждестранния обмен, всеки зимен семестър идват южноамериканци, летните семестри са източноевропейците наред. Това по Сократес/Еразмус и разни други програми.
Който е прилежен, добре осигурен и мотивиран, завършва с добри оценки и в редовното време. Дават и стипендия накрая за дипломната работа.
Сега с промените започват и големите касапници. Иска се бързо да завършиш, без да се размотаваш с работа или странични дейности.
Радвам се, че съм на финалната права  иначе не се виждам завършила 

Пепе, важно уточнение правиш 

при нас откак направиха специалността бакалавър, стана много сложно.
тези които кандидатсват, биват един път пресявани по документи, като е задължително да докажат стаж в областта.
след което  се явяват на разговор с деканката и още няколко професора и обясняват защо искат да следват тази специалност.
та от няколко мои професора знам, че цедката е била сериозна

По Сократес/Еразмус идват основно французи и испанци, по-рядко ирландци, но и тях ги има, че университета кооперира с университета в Йорк.

вчера най-накрая си представихме филма за аутиста.
направили са ни кинозала , напълно професионално оборудване

Имате интервю за бакалавър 
Мон дю.

Продължавайте, продължавайте и на мен ми е интересно да чета 

Еовин, все пак в университетите в Германия няма приемем изпит.
все някак трябва да пресеят кандидатите...

поне във моето хохшуле (university of applied science ) има ограничен брой места и някакси трябва да пресеят бъдещите студенти - интервю, по документи или представяш портфолио с твои проекти 
мисля, че за специалността комуникационен дизайн се явяваш на изпит по рисуване, а до изпита си допуснат след като кандидатсваш с портфолио с 25 твои рисунки.

аз бях приета по документи, но сега първо пресяват по документи и викат на интервю и там правят втора пресявка

Да, да, аз мислех просто, че е по диплома пресяването
Това с интервюто от друга страна не е лошо. Поне трябва да знаеш какво искаш да кандидатстваш, а не като тука...
Да ги пишеш всичките от Право до Педагогика, та а дано се закачиш някъде 

абе и аз намирам, че идеята с интервюто не е лоша, все пак могат да преценят доколко си мотивиран.
но изискването да имаш практика в областта на медиите преди да кандидатсваваш digital media ми се струва малко прекалено 

но според един колега, който е бил на това пресяване, по този начин се е качило много нивото на приетите, т.е. обучението ще е на съвсем различно ниво от нашето, например.

А как според тях се придобива опит, без да си учил нещо?
В смисъл там, да речем, някоя медия взима ли те ей така завършил гимназия да и работиш 2 години и после да ходиш да учиш Странно ми се вижда.
Иначе за магистратура ми е по-ясно да имат такова изискване.

сега погледнах: искат 6 седмици практика в медийна фирма (може уеб страница да си програмирал - брои се за опит  )

тук има доста места да работиш като практикант (нископлатени или на доброволни начала), та изискват такъв опит  . oбикновено във фирмата те обучават 

А, супер. Тук няма. Не че не си знаете, де 
Тук дори на местата, на които ще ти плащат малко, за да те дообучат, пак ти искат бакалавър.
Или поне да си вече студент.

Ася, university of applied sciences според мен си е то4но ФХ, може би сега покрай реформите с бакалавър и т.н. има ново име?  Не zнам.

И в моя алма матер иzискваха стаж преди следването, и както ве4е писах, по време на следването пак (цял семестър). От тоzи 2 семестър стаж бяха иzклю4ени само ве4ерните студенти, които работят на пълен работен ден и от 18 до 21.30 и в събота имат лекции  Ина4е ние редовните студенти трябваШе да го караме, ниЩо 4е някои от нас бяха работили няколко години преди да zапо4ват а следват 

Ама хората (то децата даже) успяват да си намерят работа преди да следват, веднага след гимназия  ?
В съвсем различни светове живеем 

Тук има стажове и преди матурите  ОЩе в 9ти клас 

Аз даже съм на мнение, че университетът не е най-добрата алтернатива. Но за съжаление го разбрах много късно.

Най-слабите хора от класа ми, които повтаряха по няколко пъти последната година преди матурата, сега са на хубави работни места и си живеят живота. Тези, които учихме в уни, сме повечето или безработни или неработещи по специалността си.
По-хитрите не учат в университет, ами в специализирани училища. За 2 или 3 години нучават професия, но в същото време са практикували и после при интервю работодателят разбира се предпочита кандидат с опит, а не излязъл от 5-годишна теория.
Лично мое мнение е, подплатено с десетки доказателства.

Напълно съм съгласна с това. Преди време се ядосвах, че не отидох направо в Университет, за да уча по-кратко, но сега съм доволна, че Магистратурата ми е там, но първите 4 години в специализирано училище. Годината практика беше незаменима, като опит и осъзнаване на следващите цели. Колегите с Уни имаха големи трудности с практиката

Напълно споделям мнението ти, Мистик
На всяко интервю ме питаха дали имам стаж тъй като се предпочитат хора със стаж
Академичното образование предлага само теоретична подготовка, но и стаж.
Единственото преимущество на това образование е, че в последствие заплатата е по- висока от тази на хора с не- академично образование и има възможност да се расте в йерархията (т.е. да се издигнеш на ръководен пост). Но за да стигна до там първо трябва да ме наемат на работа

Това за заплащането е така, но аз винаги казвам на учениците, които търсят съвет при нас, че възможностите да направиш Магистратура в Университет са големи и дори ако работят, фирми и организации плащат образованието (а в нашият сектор от тази година има и големи стипендии).

Преди да следвам, направих то4но едно такова професионално обу4ение, нау4их един zанаят. Ако бях продължавала по тоzи път, Щях преz времето на следването после да посъбера много опит и да потигна и все по високи zаплати.

Поzнавам немалко хора, които реШиха да не следват и те иzобЩо не са zле  Докато няколко бивШи колеги от университета много трудно си намерят работа...

Само дето много трудно се намира свястно стажантско място (за студенти). По мои наблюдения за икономическите специалности е по-лесно. Иначе бачкаш по 40 часа седмично без заплащане или за 300 евро месечно. Ама с тези пари как да живееш, като те само за квартирата и застраховката не стигат?! 
Споделям мнението на Pepelja6ka. 
За книгите - при нас ( www.rub.de ) факултетската библиотека е по-скоро читалня. Книгите имаш право да ги вземеш само от 17ч до 9 сутринта или за копиране. Ако искаш  да си ги купиш са  ужасно скъпи и/или не се намират, поне тези, които на мен са ми трябвали.
Като следвала 1 година немска филология в СУ, мога да кажа, че съм по-доволна и повече ми хареса СУ.  Тук е един ужасен хаос и следването е на принципа "Оправяй се сам, както можеш". 

Татяна, при писането на дипломна работа наученото по системата "оправяй се сам както можеш" много помага. Затова по мои наблюдения учещите в унито се справяха по-лесно с тази задача.

По темата за следване или не - аз съм на мнение, че университетското образование "се изплаща" дори да е след време. Не само с възможностите за израстване в кариерата, а и поради определен начин на мислене и широчина на възгледите, които добиваш учейки.

Глупости.

П.П. А тези, които не са учили в университет са за оплакване - нито мироглед, нито възгледи, нито кариера. 

Хм, моите наблюдения са то4но противоположени. При нас имаШе срок 3 месеца zа да си пиШеШ дипломата работа и само аz си zнам, колко ноЩи не съм мигала, а писала. Поzнавам студенти от Унита, които беz натиск се zагубиха в писането. Пzнавам една студентка по математика, писа дипломната работа, покаzа я на професора си и той й каzа 4е не става zа ниЩо, zаЩото беШе много дълга и тя на 200 страници не успяла да си дойде на думата  И така, нямаШе мотивация да я напиШе наново и така и не се дипломира.... 

Мистик, не задължавам никого с мнението си и не твърдя, че на другите мненията са глупости

Изопачаваш ми мнението или ако съм се изразила недостатъчно ясно - смятам, че изброените неща ги добиваш по-вероятно пребивавайки в университета, но не и само и единствено там. Разбира се, че има прекрасни, всестранно развити хора с различно образование.
А шансът ти да израснеш в кариерата без диплома е определено по-скромен отколкото ако имаш такава.

Татяна, може би истината е някъде по средата. 

За моята специалност се изискваше да направя научно проучване по време на стажа и въз основа на него да си напиша дипломната работа. Имах ръководител на дипломната работа и той не само критикуваше стил, оформление, но и проверяваше статистическата обработка на данните и как съм стигнала до заключенията Тая дипломна работа я започнах още докато карах стаж (карах го 4 месеца) и я довършвах още 3 месеца след това След това втори професор ми преглежда дипломната работа Имаха двамата някакво разногласие, та се наложи нова преработка...Шест кила бях смъкнала по това време (не че се оплаквам, добре ми се отрази ). А имах доста състуденти, които не можаха да се дипломират на време.
В никакъв случай не бих казала, че писането на дипломна работа ми се видя лесно

За стажа и по въпроса дали Университетите или колежите дават по-добра практическа подготовка зависи от специалността. Напр. ако говорим за медицина, две мнения надали има по отношение на това какво образование е нужно...

Съгласна съм с Iventse, че Академията дава подготовка, която извън нея е по-трудно да се добие  Мъжът ми е учил практически курсове в колеж и това му е помогнало да разбере някои неща, които са важни за практикуването на професията му (инженерна, компютърна), Университетът му дава някои теоретични знания, които самият той оценява като важни за развитието му като специалист. Не че без университетско образование не може, но за развитие в кариерата академичната степен е от значение.

Стажът при нас се кара по време на следването, в продължение на година-две студентът работи един-два дни седмично, а на специални срещи с преподавател и с останалите студенти обсъждат работата - един вид супервизия им е. Освен умения придобива и контакти, които след това му помагат да си намери работа. За стаж не се плаща или се дава символична заплата, а на стажанти дават "мръсната" работа, тъй че няма проблеми да се намери място за стаж 

Дипломната работа при мен е както Милен@ е описала, за това и се бавя... Т.е. не е да преразкажа написаното в книгите, а си е доста труд и особено, ако не се бях отказала от докторат, би ми била много полезна за превръщането ми в специалист в професията ми 

Eo, не знам доколко ще съм ти полезна с инфо за САЩ, но все пак се включвам.
Аз правя специализация в най-добрия университет в щата - University of Washington
Специалността ми е Marketing Management, a продължителността и е една година. След това придобиваш документ, удостоверяващ края на специализацията, както и възмoжността да трансферираш кредитите си в магистратура или PhD, като ти се зачитат всички взети изпити ( ако кандидатстваш за non-matriculated status).
Приемните изпити отново зависят от това с какъв статут си в САЩ. Аз не държах TOEFL, но си бях превела, легализирала и евалюейтнала дипломата от България (Икономическа психология, междинна на УНСС и СУ, разказвала съм и преди). Знам, че за повечето чужденци TOEFL е наложително доказателство за нивото на владеене на езика. Тъй като карам следдипломна специализация се изискват всякакви документи, стажове, професионални квалификации и препоръки, с които можеш да ги убедиш, че ''ти си човека за тях'' - въпреки психологическата си специалност и стажа не успях да се класирам за Psychiological Trauma Group, поради недостатъчни препоръки от България. Аз нямах стаж по Маркетинг Мениджмънт специалността, а бяха заинтригувани от мен,затова ме накараха да напиша кратък икономически анализ с бизнес план. Но изискванията (както и приема) са строго индивидуални и понякога са не особено логични, както стана и в моя случай.  Diversity е ключова дума - от 50 души в групата 35 са чужденци, като само българите сме двама 

Самото обучение е класруум + онлайн. За целта разполагаме с виртуална класна стая и discussion blackboard и огромна библиотека с учебници, научни трудове и статии от цял свят, както и препратки към Harvard Business School. Ако липсва дадена статия или учебник - университетът е длъжен да ти набави най-близкото възможно (по територия и съдържание) издание или поне да те упъти в коя библиотека го има в наличност.
Цената страшно много варира според това с каква виза си, в кой университет и каква специалност учиш. Един мой клас е около $1000, но аз съм permanent resident и е възможно сумите иначе да са много по - високи, не знам.
От това, което прочетох, системата ни много се доближава до описаната от Мента - имаме безбройни рисърчи, групови задачи, извънкласни занятия и проекти. Тийм уърк-а и дискусиите в клас носят цели 40% от финалната оценката, затова са много важни.  Учебниците са скъпи, но са последните възможни издания в световен план и се намират с 60-70% офф в Амазон.
Доколкото знам, последният триместър по правило има предимно практически занятия и т.нар. guest speakers от водещи фирми като Боинг, Майкрософт, Амазон, Гугъл и други, намиращи се в района. Веднъж вече имахме такъв гест спийкър и бях силно впечатлена от лекотата, с която разкриваше вътрешна информация и макретингови стратегии на водеща фирма супермаркети. С това искам да кажа, че обучението се базира предимно (но не само) на много, много примерни ситуации, в/у които се разсъждава и се правят заключения, предложения и дискусии; личния опит, придобит от проучванията и груповите проекти и теорията от учебниците, разбира се.
Аз вероятно съм ти най-малко полезна от всички, защото не знам детайли относно цени на общежития, стипендии и прочее, но поне се опитах да помогна.
Питай ако има още нещо. 

Пък аз имам една приятелка, дето не
знам какво писала и какво преписвала,
но не оформила някакви цитати, както
трябва, и й връщат работата - не била
издържала. Та нова тема, нов професор.
Това - в Технически университет берлин.

Иначе в моя дипломният изпит се състои
от дипломна работа, три устни изпита по
специалностите, практически проект към
реална фирма - два семестъра за реална
задача, може и да спечелиш реални пари.

Най-накрая намирам време да се включа. Много интересна темичка, както споменах по-рано имам какво да споделя, надявам се да не се отплесна много 

Началото на студенстската ми кариера беше в СУ- Френска филология. Безумно обичам френския език и култура и започнах много мотивирана, но на втората седмица вече знаех- че няма да я бъде тази работа в този университет  . Тотално съм разочарована от всичко, с което се сблъсках там- немотивирани преподаватели, немотивирани студенти, безкрайно остарели методики на обучение, учебници ( когато ги има) от детството ан баба ми  . Непрактичен подход към материала, ужасно много учене, но това което научаваш е почти практически неприложимо, всичко е едно голямо буквоядство...ох, доста съм разочарована с две думи. Изкарах една година там с ясното съзнание, че тази работа не е за мен. Върнах се към първоначалното си желание към практически насочено обучение в областта на туризма, не ми се ходеше в чужбина о онова време, за това остана само един вариант- Франкофонската програма в Албена.
Считам го към чужбинските университети, защото методологията на обучение е френска, всичко се предава на френски, дипломата накрая също е френска. Специалността ми беше "Маркетинг и мениджмънт в хотелиерството и ресторантьорството" степен BTS ( Brevet de Technicien Superieur) ( извинявам се,но нямам френска клавиатура в момента и затова без ударения). Това BTS отговаря на Бг степен Професионален Бакалавър. Ще спомена само нещата, които са различни от Бг висшето образование. Имахме доста стажове по специалността ( задължителни са 2 във Франция и 1 един в БГ). Забравих да спомена, че освен за френска диплома се борихме и за диплома от НБУ, същата специалност, тоест съчетавахме 2 програми едновременно. За стажове аз направих 3 стажа във Франция и 2 в Бг, след като завърших нямах никакви проблеми с намирането на работа по специалността- отдавам го на стажовете и на доста опит, който имах ( започнах работа на 16г). Семестрите ни започваха през октомври и продължаваха най-много до средата на май, почивка нямаше защото през зимните и летните ваканции бяхме по стажове  . Ходехме на училище всеки делничен ден от 8:30 до 16:30  като учениците  . Особеното беше, че цяла седмица учехме един предмет, например Счетоводство и накрая в петък- изпит. И така всеки петък изпит по нещо. Преподава се от гост преподаватели, които имат силна теоритична подготовка, но най-вече работят активно във Франция в сферата, в която ни преподават. За предметите с по-голям хорариум,  имахме учители на щат и продължават няколко пъти седмично през целия семестър ( това са френски, английски, руски, хотелиерство и ресторантьорство). Всичко, което се преподава е подплатено много добре теоритично, но е най-вече с практическа насоченост,.По счетоводство се правят казуси с реални фирми, по хотелиерство с реални хотели, много ролеви игри за всякакви възможни ситуации. Не учиш просто как теоритично се фламбира или как се правят коктейли, а го правиш на практика. Имахме седмици на практики в ресторанта на хотела,където се помещавахме и по време на тези практики готвехме и сервирахме на останлите студенти и на преподавателите, като всеки път тренирахме различни техники - фламбаж, декупаж и всички там мурафети, които се практикуват из висококласните френски гастрономически ресторанти. Завършва се с 11 държавни изпита за френската специалност, от които зависи дали ще вземеш френска диплома и 3 държавни изпита, от които зависи дали ще вземеш изпитите за дипломата на НБУ. Изпитите са пред френска комисия, засягат целия тригодишен период на обучение, всички изучавани предмети и са както писмени, така и устни с практическа насоченост.
След като се дипломирах там, продължих още една година към НБУ, за да събера достатъчно кредити, за да мога да кандидатствам за Магистратура, тъй като след като направиха реформата и махнаха степента специалист, се оказах с диплома за Професионален Бакалавър, който е някакъв полу-бакалавър и не дава достатъчно кредити, за да се кандидатства за магистратура  . Завърших семестриално, останаха ми само държавните изпити -  само 2 броя този път, но междувремено заминах за САЩ и така стана, че не се върнах и сега отново уча тук 
Сега за тук да разкажа 
Уча в този колеж http://www.rlc.dcccd.edu/ , част от общността на колежите в Далас, които са 7 на брой.
Има страшно много интернешенъл студенти, преобладават азиатските, защото в този колеж има много медицински специалности, а тях явно това ги влече  .
Таксите за международни студентите, каквато съм и аз, са от порядъка на 350-400 долара за клас ( 1 клас обикновено е 3 кредита, за да мога да си поддържам статута, трябва да взимам минимум 12 кредита на семестър, или сметката е от порядъка на 1500-1800 на семстър. ). Ако си местен или с постоянен статут на пребиваване сумите са доста по-ниски 
Учебниците са доста скъпи ( 50-100 долара за учебник), но за това пък са страхотно направени и после лесно можеш да ги продадеш.
Базата е страхотна  , направо не е истина какви неща има, а дори не е някой известен колеж. В общи линии има всичко- компютри на всяко кюше, във всяка зала има мултимедия, всичко е достъпно за студентите с увреждания-улеснени за по всякакъв начин.
Има 30-тина сгради и всичко това е разположено в един голям парк, с много зеленина, има МИЛИОНИ катерички, езеро с фонтан, патици и костенурки, атмосферата е много приятна.
Можеш сам да си правиш графика, да взимаш каквито си поискаш класове, решаваш си сам, не ти го решава някой друг вместо теб, както е в Бг  . Можеш така да си направиш графика, че да ходиш само 2 дена на училище.
Международните студенти нямат право да работят ( единствено е позволено в рамките на колежа до 20ч. на седмица, но да се докопаш до такова място е почти невъзможно).
Начинът на преподаване е коренно различен от европейския и българския, поне това, което аз съм видяла и чула. И тук доста се учи...как с моя луд късмет все попадам на места, където ми скъсват ританките от учене, не знам.Имам още какво да разкажа за тук, но много дълго ми стана писанието и ще се ориентирам към приключване, ако има въпроси, ще се радвам да отговоря, но спирам да ви затормозявам, че в този дух мога да продължа до утре да си пиша  .
Който е успял да ме прочете, получава тиквен медал за смелост 

Я, сетих се да ви питам.
има ли нещо във вашите страни като "Ако не е с право от СУ, въобще не го викай на интервю" .
Т.е. някакви университети/колежи, които са си известни с дадени специалности и работодателите ги искат специално тях и се примиряват с въздишка на други кандидати 

Клерет, я, съвсем същото мисля за френската филология.  Само че аз успях да я докарам до 4ти курс. Само тия последните 3 литератури, вече ми се повръща от зубрене. Все някога ще ги мина, де.  Мен си ме влече филологията и лингвистиката, стига да не ме вкарваха в такива рамки и кутийки на мислене.   Те мен хич не ме обичат, защото  в знак на протест срещу системата, въобще не им ходех на упражненията и въобще не се трогвах от ниските оценки, които ми пишеха  Нйа-странното е, че все пак изкарах успех за българска магистратура, дори да ми пишат 3ки на литературите. Ама не ми се ще да се боря пак със СУ , поне със сигурност не и ФКНФ. НАй-много да уча една, докато мъжът ми събере опит, за да си намери работа в чужбина и да може да ме издържа, докато аз уча друга.   

Ммм не, Ео.
При нас, наример, медицината е  в топ 10 в целия свят, а психологията е топ 1 в САЩ, но това само вдига рейтинга на университета, не намалява възможностите за изява и реализация на останалите специалности - напротив.. Вдига рейтинга на общо основание с две думи.

И аз съм от неудовлетворените филоложки всъщност, но не се гордея с това и не го споменавам често. Учила съм английска филология в Пловдивския Университет, но след като още първата година ми предложиха асистентско място в катедрата (?! ), разбрах, че там няма да науча нищо друго, освен как прави шотове бармана на Безистен-а. И избягах. Разбирам ви добре, много рамкирано обучение, много зубрене ( ЛТЗ-та разни, старогръцки учих даже), а практиката и свободното мислене се свеждаше до един фен Джим Дей, който идваше веднъж-дваж седмично да си разходи сандалите с шушони и (по между другото) да си изкара часовете по разговор и граматика. 

Ще оспамя темата, не мога да се въzдържа 

Clairette, видях ти тортите в подписа. Невероятни са, идейни и много свежи. Това в кой университет/колеж го научи  ?

Котарана това с тортите ми е от един унивеситет " Бг мамма" не знам дали го знаеш 
 Еовин не знам дали ще продпочетат някой според университета, в който е завършил, но предполагам все пак, че ако се явят двама кандидати един от Харвард Лоу скуул. а другият с право от унивеситета в Небраска...мисля си, че ще предпочетат първия 
Иначе за френската филология мога до утре да си пиша  и само негативи - озлобени учителки стари моми, никаква мисъл при правенето на програмата. Не знам пруи теб как е, но с нас си правеха някакви експерименти, точно когато ме приеха решиха да правят някаква нова програма, според която първия семестър имахме 3 изпита, а втория десетина  , всичките важни и трудни  предмети ни ги бяха наблъскали в първата година...абе голяма недомислица.
Ева разкажи повече за тази специализация, допреди ти да споменеш, не бях чувала за такъ вариант. Всъщност мен нещо такова много повече ме устройва от това, което уча в момента, защото после искам да продължа за магистратура, а колежански дипломи не ми трябват- вече си имам няколко  , но както знаеш това малко по принуда го уча.

При техническите специалности на особена почит за завършилите тукашния вариант на Технически университет (т. нар. Технион). При хуманитарните е по-мътно, но все пак има някаква "вътрешна" класация на университетите  По моята специалност университетът, в който уча, бе оценен като най-добър, но тъй като като цяло не е най-престижният университет, повечето работадатели не биха обърнали внимание.
Завършили колежи и "клонове" на университети се ползват с по-малко симпатии (по мои наблюдения)...

Елитни специалности са медицината (непосилен прием) и инженерството, правото тук не е смятано за "черешката на тортата" като престижна специалност (като професия - да, но това е само за който е минал изпит за правоспособност за прилагане на професията)

Мисля, че тук тези неща са по-размити, в България имах чувството, че се придава повече важност на това  къде точно си придобил професия 

Clairette, с удоволствие си спечелих тиквения медал 

Това го има навсякъде, според мен За какво се правят разни класификации на разни университети всяка година.
И тук, в Холандия, се говори за престижни и не толкова престижни университети.
Примерно за хората с инженерни специалности, при завършен технически университет в Делефт ги изстрелва много нагоре в йерархията само поради факта, че са го завършили
Не са много на почит разни форми на дистанцирано обучение, където сам си определяш темпото на учене. Дори някои работодатели и дипломите им не признават.

Момичета, бих искала да попитам нещо - на племенничката ми й предстои да кандидатства и иска да учи журналистика - какво ще препоръчате? Аз не съм наясно със западноевропейските Университети, но тя има предпочитания за UK, DE и NL - тъй като говори перфектно английски и има САЕ. Моля, кажете къде са най-добрите места за учене на журналистика в Европа. 

Благодаря предварително   

Еовин, аз няма да кажа име на университета, но ми пиши на лични, ако те интересува. Топ 10 в liberal arts колежите в САЩ.

С две думи -  скъсаха ни от учене 4 години. Фокусът беше не толкова върху натрупване на знания по предмет, колкото натрупване на умения - аналитични, писателски, комункационни и т.н. Винаги имахме домашни, в някои часове и изисквания да не пропускаме. Зубрила съм само формули, всичко друго си беше на принципа на практиката.

Бяхме много близки с професорите, редовно можехме да се видим с тях извън часовете (с някои съм ходила на планина, гледала съм им децата и т.н.). Въобще много уютна атмосфера в един малък капмус на майната си. Там имаше почти всичко - общежития, публично пространство за учене, библиотеки, два стола, кръчма, кафене, спортен център, басейн, медицински център, зелени площи, цяла система за охрана и превоз на студентите.

Когато учех аз, беше таксата беше към 38,000 долара на година. Аз имах стипендия и заем и доплащах още малко всяка година.

Името се разпознава, но не навсякъде в САЩ. Но достатъчно врати ми е отворило. 

  много големи цифри, 30к на семестър  Това са 240к zа 8 семестра, после как Ще ги връЩаШ? 

Зависи и каква специалност си. Аз съм завършила иконометрия и финансови пазари в университет. Ако се направят достатъчно практики докато учиш, не би трябвало да има проблем с намирането на работа. Моя приятелка и колежка прави стаж в БНБ, после в Бундесбанката и сега работи в ЕЦБ, тоест работата й е доста теоретична. Смятам, че унито в нейния случай беше правилното. Естествено имам и колеги, които с VWL имат Fachrichtung маркетинг и още не са си намерили работа. Трудно е да се конкурират с BWL студентите от ФХ и унитата.


Най-гадното е това, за което говори Пепеляжка, че студентите са много и трудно имаш личен контакт с професорите в повечето предмети. Но ако човек направи повече семинари, където групите са по 10-15 човека, атмосферата при нас беше много задушевна и се научаваха много неща.
 Пепеляжка, за изпитите е нужно и малко нагаждане и изхитряване. Записваш 5 и 4 държиш на редовна, а 1 на поправка. Така може да изкараш и хубави оценки. Ние спирахме да ходим на лекции 2-3 седмици преди сесията или се редувахме за упражненията. Иначе може луд да станеш

Хубавото  беше, че може да избираш кои предмети да държиш, както и че всичко е компютъризирано. Има големи бази данни с научни трудове, които може да ползваш. Мился, че това е голям минус на бг унитата.

Чак 30 на семестър не, но аз сега видях колко струва моят тази година - 50к за цялата година. Хубавото е, че има финансова помощ и няма заеми за самите студенти. Тоест ако ще ти дадат помощ, тя ще е под формата на грант.

Много ми е интересно да ви чета
Досега май не срещнах някой, който е учил в Ирландия или Великобритания, а и ми е много интересно и там как е образованието, надявам се някой да се включи

Клерет, ти понеже май си единствената, която е правила BTS тук и затова пак искам да се върна към написаното от мен по-рано.
Точно за BTS говорех когато казвах, че работодателите във Франция предпочитат хора с такава диплома пред кандидат с университетска. Само че аз като завърших гимназията отидох директно в уни и не исках да чуя за училище с BTS. По-късно когато търсих работа, взимаха кандидата с такова брьове, а аз плюех кръв от яд.
Интересно ми беше да прочета, че и в Блгария е възможно да вземеш френски БТС, не знаех. До скоро се двуомих дали да не запиша едно двегодишно учене, но чувствам, че е май късно за това...

Мистик, то никога не е късно  , но човек трябва да има време за това. Предполагам че и там важи ходенето всеки ден, по цял ден на училище  , ако мислиш, че ще се справиш с детенце и училище- защо не  . Но като сложим и стажовете си става сериозен ангажимент.
Наистина се предпочитат хората с БТС от работодателите...особено пък с моята специалност, която си е занаят и няма как да ги научиш нещата освен в практиката. Лошото е, че ако искаш да учиш магистратура, след БТС трябва да доучиш още 2 години в университет, за да имаш достатъчно кредити за Метриз- това го отчитам като единствен недостатък, иначе съм доволна от избора си  . За сега нямам право да работя тук (САЩ), но когато имам някой ден, ако реша да си търся работа по специалноста ми е много любопитно какви ще са отзивите и дали са чували тук за такава диплома, защото в Бг и хабер си нямат  .
Иначе БТС освен във Франция има само на още 2 места по света- България и Китай 

Не е ли равносилно на нещо колеж? Дето уж се излизаше специалист? Имаше тука някакви преди подобни. Хем си с висше, хем никой не ти го признава тука  За това ги махнаха, май.

Момичета, а има ли някой да е учил в Испания например? Дъщеря ми си е харесала "Интериорен дизайн" като специалност, засега си е набелязала един институт в Испания. Но таксата е към 9000 евро на година и май няма никакви преференции или стипендии. Изобщо не желае да учи в България, а някъде в чужбина.
Ще съм ви благодарна, ако ми дадете информация за такава специалност в университетите  извън България (сайтове на университети, условия за кандитастване и пр.)