Как бихте постъпили на мое място?

Кажи на мъжа ти(и свекъра ти,ако искаш),че всичко станало няма връзка с "командването вкъщи",а с твоето мнение като личност.Обидена си за това и това ,изразила си го и точка!СМяташ,че не е редно други да се бъркат във вашето семейство толкова настойчиво.

Пази позицията си и я отстоявай!Не бъди груба ,не настройвай целенасочено мъжа си срещу собственото му семейство,но винаги напомняй,че ти имаш собствено мнение,което също трябва да се има впредвид.Не реагирай първосигнално ,поддавайки се на емоциите си,не се нервирай.Пази дистанция и в случаите,в които това е удачно,запазвай мълчание,но прави това,което смяташ за правилно в отглеждането на детето(примерно).

Просто не й обръщай внимание.Затвориш ли вратата на своя дом,тя остава отвън,както физически,така и в мислите ти.Поговори сериозно с мъжа си и оттам нататък не я споменавай изобщо.Игнорация.

Здравей! Много пъти съм била на твоето място, но при нас неща за съжаление се развиха в лоша посока. И аз премълчавах много неща, но нямаше никакъв смисъл. Според мен мъжът ти трябва смело да заяви пред свекърва ти, че застава зад вас и, че не иска да се получават такива спорове м/у жените, които обича.

Не са се обадили за рожденния ден на детето?! А вие не ги ли поканихте?

А защо трябва да ги канят??? Детският рожден ден се празнува с деца, не с роднини.

Първият рожден ден обикновено се възприема като семеен празник.
А другата баба дали не е присъствала?

Ако съм наистина обидена на някого,му давам червен картон.Каквото иска да си мисли и говори.
Ако мъжа ми е този,за когото съм го мислила преди,ще разбере мотивите ми.
И все пак става въпрос за вашето дете.Само ти ли се засягаш от подмятанките за развитието на детето и за неуважението на рождения му ден.Или Милото е склонен да не вижда и чува,защото става въпрос за мама.
Извинявам се,ама ако е моя мъж и той ще го отнесе,ако не заеме адекватно отношение по въпроса.

Това, че си обидена и си го казваш, според тях означава, че ти командваш? Т.е. ако мъжът ти командва вкъщи, ти нямаш право да се засягаш ли?

На първия рожден ден на детето на самия ден бяхме в чужбина с мъжа ми, празнувахме го след като се прибрахме, но свекъра и свекървата изобщо не ни се обадиха единствени от цялата рода. Просто защото свеки е била сърдита за това, че оставих детето да го гледа майка, а не го оставих на нея. Аз й казах ако иска да го гледа през 5-те дни, в които няма да ни има, но тя каза, че от тези 5 дни може да го гледа само 1. След което не са се обадили на майка, чакали са тя да ги потърси, и така. Изобщо всеки си мисли, че е прав и оправия няма. Те са все сърдити и обидени, че не правим каквото искат. Рожденните дни на детето трябва да се празнуват у тях, у нас не искат да дойдат. Аз задължително трябва да им казвам "майко" и "татко", защото другото не е уважение. Когато те кажат, че трябва да се отиде някъде ако откажем пак са сърдити. Изобщо се чувствам под постоянен терор. Това е тормоз, и се чудя изобщо заслужава ли си да продължавам да търпя?

А мъжът ти с какво мнение е по въпроса?

И аз това щях да питам.

много е лесно да се изразяват мнения,а дали са правилни ?????

Мъжът ми смята, че аз съм права, защото аз дълго време се опитвах да се държа мило и да не правя забележки и кавги. Той вместо мен й казваше какво не харесваме да прави. Но тя не обръщаше внимание на нито една негова дума. Докато след няколко години мълчание не можах да изтърпя и й казах абсолютно всичко, което до този момент таих в себе си. И все пак, тъй като той много харесва моята майка и брат ми,  разбират се чудесно, смята, че и аз трябва по някакъв начин да се разбера с неговите родители. Но как и той не знае. Застава зад мен и е категоричен в защитата ми. Но все пак му се иска нещата да се оправят помежду ни. Аз пък си мисля, че ако сега им отстъпя ще ме смачкат. Защото въпроса е принципен. Те трябва да се научат да уважават мнението и решенията ни. А те отказват да го направят. Трудно е, но все трябва да има някакво решение.

Тогава мъжът ти би трябвало да проведе разговор с майка си.
А ти ако не си толкова безкромпромисна, вероятно отношенията ви няма да са толкова обтегнати.

Абсолютно правилно си постъпила. Всяка жаба трябва да си знае гьола, респективно правата и задълженията. Свеки си има думата в нейното семейство, в твоето решавате ти и съпругът ти.

Рени както за всичко останало "обикновено" тези неща се решават от самото семейство. Именно затова има покани. Който е поканен идва, който не е - не. А и какъв семеен празник? Това си е рожден ден на детето.

А той примирява ли се в дадено отношение с държанието на майка ти и брат ти или се разбират без да имат проблеми по между си?

Бабите и дядовците да не би да са чужди хора?! Колкото детето- на 1 год. е още бебе.
Бих разбрала бабата ако това беше случаят, но очевдно не е, така че няма защо да го коментираме.

Не му се е налагало никога да търпи или да се примирява, защото майка ми няма претенции и очаквания от него. Не се сърди ако откажем да отидем у тях, съобразява се с решенията ни без да коментира, включително когато аз й правя забележки за детето. Брат ми идва у нас само с покана, както нормалните хора, много рядко, защото живее в София и няма много време. Мъжът ми сам казва, че няма какво лошо да каже за тях. И прекалено много хвали и мен и майка ми пред неговата, може би и това не е особено правилно. Аз му направих забележка да не ни хвали толкова, но той ми отговори: "Защо? Да не си мисли, че тя е "най"! Главният проблем е в това, че ние с брат ми и майка ми страшно много обичаме свободата. Тя ни възпита така - всеки сам да взима решения за живота си и да изразява мнението си свободно. Големият конфликт идва от различните възгледи за живота. В семейството на мъжа ми има диктатура. Бащата командва майката, майката командва децата. Децата нямат право да изразяват мнението си, ако е различно от родителското, защото това се тълкува като неуважение към родителите. Свекърва ми се опитва да се налага само със силови методи - сърди се, заключва се в спалнята им, не се храни, не говори и т.н. Те са свикнали да не разрешават конфликтите с разговори, а със сръдни. И ние с нея така и не можахме да седнем като големи хора да разговаряме. Тя ми отказва под предлог, че много се притеснява. Аз без разговори не виждам как могат двама души да се разберат.

Tristan77, разбирам ситуацията, в която се намираш. Защото е много сходна с моята, но не затова е темата.
Съпругът ти има право, че някакво решение трябва да се намери, макар и на него да му е трудно в момента да каже какво точно. Затова мисля, че на този етап по-добре е леко да се дистанцирате, докато нещата се поуспокоят. Едва след това ТОЙ да поговори с тях. Мисля, че когато става въпрос за отношения с нечии родители (в случая с неговите) е най-добре в разговора да не се намесва другият партньор. Не мисля, че някога отношенията ви могат да се върнат назад и да бъдат искрени, топли, обичащи. Може би не е и необходимо. По-важното е да са нормални, това е. Което означава да можете да съ себерете по няккави поводи без това да създава напрежение.
При нас се случи нещо подобно. Намесена обаче е другата снаха. Направи нещо, което е непростимо (по отношение на мен лично). Аз прекратих всякакви отношения с тях. Това включваше непоявяването ми на рождения ден на тяхното дете. Естествено след това родителите на съпруга ми разговарях с мен по не особено приятен за мен начин. Уж са на моя страна в създалата се ситуация, но аз се почувствах още по-обидена и огорчена след този разговор. И сега и аз отказвам да се виждам с тях. Просто не мога. Затова казах, че разбирам ситуацията ти. И аз знам, че едва ли така ще може да продължи. но засега имам нужда от отдалечаване.
Според мен всичко идва от това, че в България отношенията се разбират много превратно. Родителите на съпруга в повечето случаи се опитват да  контролират новосъздаденото семейство. Особено силно е желанието им за намеса и когато има дете, сякаш младите не могат сами да се справят с отглеждането му. Не търпят да им се възразява. Не търпят някой да има собствено мнение за това как иска да изглежда НЕГОВОТО семейство. Непрестанно се намесват (може и не пряко, но косвено). Понякога това могат да правят и родителите на момичето (но доста по-рядко, по мои наблюдения).
А нещата са прости. Младото семейство има право да направи собствени грешки. Има право да живее така, както само е решило (е, ако се очаква непрестанната помощ от страна на родителите, тогава е друго). А и някак, когато детето ти създаде семейство, би трябвало да се отдалечиш леко, да се опиташ да бъдеш балансиран. Да не затоврозяваш детето си с някакви изсмислени твои капризи, тръщкания, изисквания.
Tristan77, да, разговор помежду ви трябва да има. Но когато и ти си готова за това. За да си спокойна, оставила настрана огорчението от сегашната ситуация. И ако преди това съпругът ти е разговарял също така спокойно с тях. Да им обясни, че винаги са добре дошли в дома ви. Но уважението е нещо, което трябва да се проявява и от двете страни. Да, те са възрастни и като такива вие ще се съобразявате с тях. Но пък вие вече сте родители. Имате дете. И искате и те да се съобразяват с вашето семейство.

Ами аз не бих се напъвала твърде много да се сближавам с човек, който смята, че мъж ми трябва да ме държи изкъсо Аз не съм кон все пак
Преглътни - не можем да се разбираме с всички. Бих я отсвирила доста безцеремонно, честно казано.

Tristan, не съм била в чак в такова положение, но според мен трябва да сложите картите на масата. Щом мъжът ти те подкрепя, разберете се първо с него. Какво може да приемете от техните искания и какво не. Все пак има неща, които може да "глътнеш"- ако за теб са дребни ,а тя ще се чувства добре, направи го. В крайна сметка компромисите са необходими за нормални(относително) взаимоотношения.  Та решете предварително с мъжа си какво искате и как разбирате нещата, но да сте на една позиция по всички евентуални въпроси, отидете на гости, седнете на масата и кажете: "Сега ние искаме да си поговорим." И очи в очи изяснете всичко! Да не ти пука ако има сръдни, цупене, и т.н., няма къде да ходят, ще трябва да говорите. И говорете-всичко ,което те дразни, всичко което дразни нея, нещата които искате да се променят. Но това да стане пред мъжа ти и пред нейния, да няма после "аз това не съм го казала"! След този разговор или ще се скарате съвсем, или ще се нормализират отношенията. Вие нищо не губите-те и без това сега нещата са отврат, по-зле няма накъде. Поне ще знаете посоката. 

Мисля, че всичките тези приказки, че мъжът командва в един момент ще дадат ефект и мъжът ти наистина ще се опита да те командва. Затова, за да избегнете бъдещи спорове, най-напред се разберете с него по този въпрос.

Аз специално допуснах грешката да си мълча в подобни ситуации и да се осланям на мъжа си. Сега горчиво съжалявам, но вече е твърде късно.

За свекърва ти мога да ти дам един много полезен съвет, стига да имаш желание да го изпълниш - просто бъди лицемерна, но имам предвид наистина лицемерна. Следващият път отиди на гости и се разтопи от любезност, като че ли нищо не е станало.
Можеш спокойно да ги каниш на гости, защото и без това няма да дойдат.
Можеш спокойно да им се обаждаш всяка седмица да вземат детето, защото те всъщност не искат да го вземат, просто искат да се направят на обидени, че уж не им го даваш.
Но на мъжа си в никакъв случай не му разрешавай да се вижда сам с тях, защото кой знае какви ще му ги наговорят.

А за лицемерието, това съм го видяла у другата снаха на моята свекърва. Знаеш ли че на един празник пред 15 човека, роднини и приятели, свекърва ми се изцепи че не се знае от кого е второто дете на снаха си. Получи се страшно конфузна ситуация, после е имало скандал.
И въпреки това след една седмица, двечките обикаляха магазините и си говореха като първи приятелки.

всяко чудо zа 3 дни. остави я да кротне , не се срещайте докато ти премине ядосването ... и после всичко ще си е по старому  няма начин. 

Luda е права, за съжаление. Казвам за съжаление, защото аз, например, не мога да бъда лицемерна. Но съм го видяла в другата снаха. Тя не можеше да понася свекърва ми. Двете са караха непрекъснато. Обаче: тя роди. Пожела да се върне на работа, когато детето стана на 1 годинка. Свекърва ми пое детето. Пак продължиха да се карат. Безобразно. Свекърва ми непрекъснато се оплакваше пред мен. Обаче на рождения ден на свекър ми другата снаха се държи към свекърва ми все едно, че са първи приятелки. Аз онемях. Разбира се, че не си е променила отношението към свекърва ми за това време. Но просто я използва, при това много добре - да гледа детето, да готви, глади, пере, всичко. В замяна на това просто е лицемерна. Аз обаче не мога.
Не разбирам и друго. Свекърва ми наистина се съобразява с нея, въпреки че тя никога не й е помогнала за каквото и да било (винаги при проблем насреща сме били аз и съпругът ми). Е, вече аз съм се дистанцирала, но така беше повече от осем години.
А иначе съветът на Luda е правилен.

Ако жената не желае да разговаря с теб - не я насилвай. От опит ти казвам, че когато някой не иска (или не е научен да разговаря нормално с другите), диалог не се получава. Най-вероятно ще се обиди още по-жестоко, защото ще е поставена в несвойствена за нея ситуация и ще се чувства неудобно. И по пътя на най-малкото съпротивление, по навик, демек, ще се затвори в спалнята си да се цупи.
Изчакай няколко седмици да се пооталожат нещата, по възможност се прави, че нищо не е станало.

Уф, много си права! за всичко! Ама и аз не мога да лицемернича. Търпя, преглъщам, замазвам, но в един момент избухвам. И всички са много учудени, че имам мнение и чувства.

И аз бих направила така 

А аз си мисля, че лека за такива ситуации е просто да простиш. Защо им се връзваш? В крайна сметка никой с нищо не ти е длъжен, не са длъжни нито да те уважават, нито да те харесват... Но това, че не прощаваш трови теб и твоите нерви.
Казвам ти го от личен опит. Моите свекъри са много чешит хора, но дипломацията му е майката. Винаги можеш да накараш един човек да се чувства важен, дори с малък жест, с едно благодаря...и после ти ще си най-добрата снаха...но важното е да простиш всичко това което ти правят тези хора.
Моята свекърва обикаля лятото морето, а моите деца не са видели море освен по телевизията... Когато синът и работеше по 16 часа на ден и като се прибереше гледаше две деца и учеше, за да може да си намери добра работа в София, жената си почиваше в къщи...
Но аз съм се научила да бъда благодарна и за малките неща които прави за нас и да прощавам и това те съветвам и ти да направиш.

Здравей  пуснах почти същата тема, но аз няма да чакам с години, и аз имам право да съм щаслива и обичана и да си гледам детето на спокойствие, като си имат проблеми в семейството да си ги решават помежду си не да те бъркат теб ...кой командва у вас си е ваша работа...
много ме дразнят такива лицемерки   Успех и не се давай   

migito,

и аз личен опит да споделя. Дълги години прощавах, опитвах се да бъда над разни дребни и не толкова дребни обиди, пренебрегване и лошо държане. Не живеем заедно и смятах, че мога да се държа любезно и сърдечно когато се видим.
Просто не можете да си представите колко много неща съм простила, как съм стискала зъби и съм премълчавала хапливите отговори, за да не се караме - свекърва ми е все пак тази жена, пък и не понасям конфликтите.
Винаги съм засвидетелствала уважение и добро отношение, въпреки всичко.
Винаги съм се старала да й угодя за разни неща, макар и да не съм била съгласна.

И накрая резултатът стана направо трагичен - мъжът ми се обърна срещу мен и ми заяви, че майка му нямало да му припише някакви имоти, заради мен. И почна да изрежда някакви измислени обвинения и укори.
Свекър ми, когото наистина много съм уважавала и почитала, застана срещу мен и ми каза че съм щяла да бъда наказана за лошото си държание? и думи?, макар и да не можа да ми каже какви точно са били те.

А свекърва ми настрои мъжа ми да не харесва и да не обича второто ни дете. Не ме питайте точно как успя, но това е факт.
И знаете ли, че не пропускаше случай да учи мъжа ми че "мъжът в къщи е гостенин". Дълго време подминавах тези думи с насмешка, докато тези дни си дадох сметка, че той е започнал да се държи у дома точно по този начин - като гостенин, идва, яде, спи и е готов всеки момент да си тръгне.

Искам просто да предпазя всички останали от моите грешки, за да не страдат поне от тях.

Tristan77,аз на твое място бих оставила нещата така...или говори с мъжа си и му кажи какво мислиш,сподели с него твоето мнение.Нека мъжа ти се разбере с нея и да и каже как стоят нещата.Стискам ти палци и късмет.

Благодаря ви момичета, че обърнахте внимание на моя проблем. Мъжът ми  много пъти й е обяснявал, че не може да се държи с мен така, както се държи с него и сестра му. Не защото съм нещо много специална, а просто защото все пак съм чужда. Майка ми не се държи еднакво с мен и снаха ми. На мен ми казва директно нещата, които не й харесват, понякога даже остро и много критично. Свеки не може да преглътне факта, че сина й защитава мен и смята, че съм права аз. Много пъти е разговарял с нея, но тя не се променя, просто се сърди и не му говори. Невъзможно е да й обясниш, че не е права. Много пъти й казвахме, че не е най-подходящото време да идват при бебето в 20,30 ч, когато аз трябва да го къпя и приспивам, но никой не ни чува. Много пъти мъжа ми й каза да престане да повтаря, че бебетата прохождат на 5 месеца и да спре да държи нашето бебче изправено на крака, но не. Хиляди пъти аз лично съм й казвала да спре да надвесва бебето над терасата да гледа котките долу, но никой не ме чува. Да не говорим, че според нея бебетата се успокоявали много от шоколада. Разбирате ли, имам чувството че всяко нещо, което не одобрявам тя го харесва и не престава да го прави и повтаря. Много добре знае точно кое не харесвам и само това прави. Да не говорим, че знае, че не обичам ориз и като отидем у тях само ориз се сервира, защото е много полезен. Ще продължа да търся начин за разбирателство с нея, колкото и да ми е трудно това и дано някой ден успея.

Tristan77 виждам, че си от Пловдив, а ако и мъжът ти е от региона  ... южняшките свекърви са направо огън
..имам си и аз една такава огнена жена, по-южна от твоята. Мила напълно те разбирам какво те тревожи, но уви няма момент в който да се оправиш с разговори, просто това няма да помогне.
Отпусни се живей си спокойно и послушай съвета на Люда, лично аз си мисля че нейната теория е най-вярна в случая.
Люда моделът на поведение, който описваш според мен не е чисто лицемерие, а начин за оцеляване на умна снаха и способ за защита на семейството. Единственото, което неодобрявам са лъжи и клевети, а лекичкото подмазване от време на време и артистичните изпълнения по телефона - те просто са средството за постигане на спокойствие.
А това за обръщението, дето държат на майко и татко - за мен е също много трудно за осъществяване. Разбирам традициите, но те отдавна не са това което са били навремето. При положение, че си играете по нервите да им казваш майко и татко е най-голямото лицемерие, които искат да видят от теб.
Абе защо са толкова трудни тези отношения...

dushka , недей така... и моята свекърва е пловдивчанка,ама няма нищо общо с обсъжданата.
Ние за 20 години не сме се скарали нито веднъж... Не че аз одобрявам всичко,или тя харесва всичко,което правя,просто живеем отделно и никой на никого не се меси...Та си е до човека,не до местоживеенето ...
Но пък си имам свекър-кибрит...в началото ме стряскаше,сега не му обръщам внимание,той си говори /разбирай мърмори/,ние се усмихваме ,кимаме,че сме съгласни и си правим нещата както си знаем.
Така че според мен това е "тайната" на мирното съвместно съществуване-съгласяваш се с всичко,а си действаш както си знаеш.И като се сърдят ,се правиш на учудена...ни лук яла,ни лук мирисала...
За съжаление няма друг начин,наивно е да очакваш възрастни хора да се променят...
Аз ще ставам 2 пъти свекърва    ...надявам се да не се видя изтипосана тук... 

Има доста пловдивски свекърви, които са златни. Аз много пъти съм споменавала една такава кандидат-свекърва, с която дълго време бяхме в прекрасни взаимоотношения. И всъщност, когато понякога страдам вътрешно за всички конфликти породени между мен и моята настояща винаги се сещам за нея и си мисля, че щом съм се разбирала толкова добре с нея, може би проблема не е в мен. Тя ме обичаше като свое дете, прегръщаше ме и ме целуваше и аз усещах отвътре, че е искрена. Тя ми е казвала в очите, че аз за нея съм снахата-мечта, споделяше само с мен, защото другите я игнорираха и се отнасяха с нея като с предмет. Бяхме постигнали страхотна хармония и с удоволствие ходехме на кафе, по магазини. Но разликата между нея и сегашната е, че тя беше искрена към мен, не ми се мазнеше фалшиво, а ми казваше нещата, които не харесва директно без увъртания. Аз харесвам точно такива хора - да имат смелостта да си кажат нещата, без да се страхуват кой как ще ги приеме. Но все по-малко такива хора има напоследък. Всичко може да бъде много просто и лесно, но ние хората сами си усложняваме живота излишно. Просто трябва всеки да се занимава със своя личен живот и да не досажда на другите. Толкова е просто!

Ох, съжалявам, че ти го казвам, но такак ще е! Че май и по-зле ще става с годинките!
Просто трябва да намериш начин да не ти пука!
А в тях ще ходиш само ако ти искаш. За настройването: няма да спрат никога да го правят. И да си мълчиш и да и казваш в очите какво мислиш: все ще има начин и причина да настройват мъж ти.
Той е по-скоро за бой, че се поддава, ама какво да кажа аз като и моя е същия...
Мамини синчета сме си взели явно и това е...
И аз се чудя: не мислят ли, че така и на син си лошо правят. Ама тов амое чудене нищо не променя, та: настройват го, не мислят, че това е лошо, та даже и се гордеят, и свекър ми се хвали, че бил велик манипулатор...
Емиии... каквото е - това е.

краси.мира, разбира се че всичко си зависи от човека, надявах се изреченвието да се приеме, като леко шеговито смигване по темата и се надявам се че не съм засегнала някой, защото не съм имала това за цел.   

dushka ,не съм се засегнала   има усмивка... 

Сспоред мен имаш едно невероятно предимство и то е, че не живеете заедно. Мога да ти кажа как бих постъпила аз на твое място, пък ти ще прецениш доколко пасва за теб това като съвет:
Бих седнала да си поговоря с мъжа ми. Да съм сигурна, че и двамата сме на мнение, че сме отделно семейство, че не приемаме неканени гости след 20ч., че на детето няма да се дава шоколад поне до 3тата му година, примерно...Споразумявам се със съпруга ми, че ще посещавам родителите му на големите празници, когато сме поканени - Коледа, Великден, рождени и имени дни. Обещавам да им купя подарък, да се държа нормално, почтително и с уважение. И до толкова!
Оттам насетне - ако детето има рожден ден, празненството ще е на заведение. Ако се обадят, че идват вечерта - просто отклоняваме поканата. Според мен най-важното е да не забравяш за добрия тон, защото най-сигурния начин да се скараш с човек, е като му критикуваш родителите и приятелите. Той може да отчита всичките им недостатъци, но не го карай да прави избора - аз или тя. Обаждай й и се и сама предлагай детето за уикендите, ще видиш, че няма да напира толкова да го гледа, но няма да може и нищо да каже, че я лишаваш от контакти. Тактиката "напред с рогата" никога не е добър съветник.

Много се нервя като чета за такива отношения в семейството.Тези възрастните така и не разбраха да не се бъркат в живота на децата си!Моята свекърва живее надалеч и се виждаме веднъж в годината,но това не значи че отношенията ни са прекрасни.Дава си мнението понякога,а кой ли я слуша.Но не се меси в отношенията ни за което съм и благодарна.За нея е важно ние да се разбираме и да сме добре.Виждам,че понякога наранявам съпруга си с отношението си към нея,но какво да направя като ме дразни- не си го крия.
Момичета,опознавайте добре половинките си,за да не страдате после!

kris_bo, сама пишеш че за нея еважно да се разбирате...защо недоволстваш?Или няма право въобще да си отваря устата,като се видите?Останах с впечатление,че не натрапва мнение,просто го изразява. 

Милинка, точно това смятам да направя аз. Колкото до разговорите с мъжа ми - ние постоянно коментираме проблемите си спокойно и той възприема изцяло моите възгледи за нещата. Но просто, за да спрат да му задават всеки път един и същи въпрос: "Вие до кога смятате да я карате така?" иска по някакъв начин да се споразумеем с тях. Но за да мога да ги гледам в очите първо ще им кажа всичко, което мисля за думите, които наприказваха зад гърба ми и ще ги помоля най-учтиво да бъдат малко по-искрени и честни. Защото точно лицемерието, двуличието и фалша развалиха отношенията ни.

Според мен няма да постигнеш много с това да им кажеш какво мислиш за тях... Ти ще се почувстваш ли по-добре, ако някой ти каже каколко негативен персонаж си? Не, нали? Хората нямат склонността да гледат с добро око на тези, които им посочват недостатъците... То е ясно, че никога няма да ги възприемеш като положителни герои, но в името на мирните отношения със съпруга ми, бих "забравила" изприказваното и бих се държала културно по празници. И с това ми приключва ангажимента към тях. В противен случай ще стигнете до изяснявания от сорта "Как й позволяваш да ни говори така? Аз съм ти майка, имам право и аз на мнение..." и още хиляди такива трактовки... С лицемерни хора, човек трябва да се държи подобаващо... поне така си мисля аз...

Да, май наистина си много права. А и как точно уцели това, което биха му казали. Аз не ги смятам за негативни хора, просто не одобрявам начина по който се отнасят към мен и изобщо към цялото ни семейство. Но е излишно да се говори, да, ти ми даде най-точния съвет. Страшно съм ти благодарна. 

Няма за какво  . Надявам се нещата да се успокоят при вас.