Залепена за мен и "защо" до припадък

  • 1 841
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • София
  • Мнения: 7 097
Това се превръща в проблем вече, защото дъщеря ми през цялото време, през което сме заедно не се отделя от мен, не се заиграва почти с нищо или ако го прави е за кратко. Освен това постоянно ме бомбардира с въпроси. Знам, че е нормално за възрастта /тя е на 4 г./, но отговора на повечето от нещата, за които ме пита тя го знае и въпреки това ме пита отново, сякаш ме проверява дали внимавам  Wink Буквално ме обсебва и се чувствам като нейна играчка и занимание. В края на деня съм като изцедена и на моменти ставам по-рязка с нея, след което ми става криво. Само навън, когато играе с приятелчетата си не ми обръща никакво внимание, иначе вечерно време с баща й дума не можем да си кажем - изглежда ревнува и непрекъснато ни прекъсва и надвиква. Същевременно не мисля, че е болезнено привързана към мен, защото макар и в редките случаи, когато сме я оставяли на баба й не е имало драми, освен това си ходи на градина с удоволствие.
Не знам период ли е, аз ли някъде греша и изобщо какво да предприема  Thinking Приемам съвети!

# 1
  • София
  • Мнения: 2 952
Нати, не мога да ти дам съвет, защото съм в сходно положение. В добавка към описаното от теб, дъщеря ми ревнува и когато обръщаме каквото и да е внимание на брат й, който е доста по-голям. Единствената разлика е, че не повтаря въпросите си, но те така или иначе са безброй. Наскоро четох някъде, че дете на 4 задава средно 400 въпроса на ден. Вечер след градина задължително иска отчет какво съм правила, докато не сме били заедно  Embarassed
Ще следя с интерес темата.

# 2
  • Мнения: 2 732
Мислех ,че само при нас е така .Според мен не е период -дано да се лъжа .Има ли с кого да играе не ме търси .В противен случай е все до мен .Изобщо не се заиграва сама

# 3
  • Мнения: 3 367
Моята тактика е - "ти ми кажи защо...мисля че знаеш".
С това туширам част от 000 защо-та.
*
За заиграването-инвестирам значително време да и показвам неща и да ги правим заедно(как се редят гердани,обличане на кукли от хартия,игра сам на домино,рисуване с водни бои,апликации от хартия и др,материали и камари други). Предлагам и 2 занимавки,тя избира и има "условие"-докато аз си пия кафето пред пс-ти редиш кукли, или докато стане 5 аз готвя-ти .. Като цяло е успешно,често идва да ми наднича в чашата дали съм свършила,но общо взето работи.

# 4
  • Мнения: 606
Не, че съм отгледам цяло стадо деца, но знам, че това е нормално. Поредния период. Въоръжи се с търпение и отговаряй като на голям човек на въпросите. Нали не мислиш, че това ще продължи до сватбата?

# 5
  • Мнения: 4 292
Период е, да. И Кристиян премина през него, нищо, че е момче. Той ревнуваше и мен и баща си едновременно, зависимост с кой е в момента. Но мен направо не ме оставяше на мира. Ако сучайно баща му ме прегърнеше пред него, той започваше да го удря и бута, вкопчваше се в мен и викаше ''това е моята мама''.  Mr. Green Не му млъкваше устата, имах чувството, че това дете говори и докато спи. Вървеше след мен и намилаше. И навън така - излезем на разходка, а той не спира да задава въпроси и задължително си чакаше отговора. В състояние беше да повтаря едно и също нещо хиляда пъти, докато не се предам и не му обърна внимание.
В един момент просто престана, даже и аз не разбрах кога.  Thinking

# 6
  • Мнения: 9 814
Период е, да. И Кристиян премина през него, нищо, че е момче. Той ревнуваше и мен и баща си едновременно, зависимост с кой е в момента. Но мен направо не ме оставяше на мира. Ако сучайно баща му ме прегърнеше пред него, той започваше да го удря и бута, вкопчваше се в мен и викаше ''това е моята мама''.  Mr. Green Не му млъкваше устата, имах чувството, че това дете говори и докато спи. Вървеше след мен и намилаше. И навън така - излезем на разходка, а той не спира да задава въпроси и задължително си чакаше отговора. В състояние беше да повтаря едно и също нещо хиляда пъти, докато не се предам и не му обърна внимание.
В един момент просто престана, даже и аз не разбрах кога.  Thinking

Все едно за моето дете разказваш, само дето още не е преминало този период.

# 7
  • София
  • Мнения: 172
Нати, и ние минахме през подобен период, като мисля вече сме в затишие и в последно време се присеща пак така да прави, но най-вече в посока да съм плътно до него и да играем заедно, с тази разлика, че му се иска по цял ден да сме така.
Що се отнася до "защото" за неща, които вече съм обяснявала и съм сигурна, че знае отговора и аз прилагам "кажи ти" или нещо като състезание кой знае повече, защото той обича да се състезава и да печели.
Преди време някъде бях срещнала обяснение на "защото", за неща, които детето знае, като начин за общуване на хлапето с нас, търсене на такова общуване.
Пробвай да й предложиш интересна за нея и приемлива за теб форма да пообщувате вечер. Защото след цял ден в градината, после на площадката с децата, мисля, че наистина децата искат и с нас да се видят.

# 8
  • София
  • Мнения: 7 097
Моята тактика е - "ти ми кажи защо...мисля че знаеш".
С това туширам част от 000 защо-та.

Това и аз го ползвам напоследък и наистина работи. Така и разбрах всъщност, че ме пробва постояннно... Wink

Нали не мислиш, че това ще продължи до сватбата?

Тази мисъл ме крепи  Mr. Green

Ако сучайно баща му ме прегърнеше пред него, той започваше да го удря и бута, вкопчваше се в мен и викаше ''това е моята мама''.  Mr. Green Не му млъкваше устата, имах чувството, че това дете говори и докато спи. Вървеше след мен и намилаше. И навън така - излезем на разходка, а той не спира да задава въпроси и задължително си чакаше отговора. В състояние беше да повтаря едно и също нещо хиляда пъти, докато не се предам и не му обърна внимание. 

Все едно описваш моето дете  Crazy Тя и на децата навън непрекъснато напомня, че "това е моята мама" и не разрешава много-много приказки помежду ни  hahaha Аз съм много контактна, обичам децата и обичам да си говоря с приятелчетата й на площадката, но не ми се дава тази възможност...
А за говоренето - аз по това разбирам, че ще спи - чак тогава млъква  Laughing

Преди време някъде бях срещнала обяснение на "защото", за неща, които детето знае, като начин за общуване на хлапето с нас, търсене на такова общуване.

И аз до такива изводи стигнах, но се чудя откъде тази засилена нужда от още общуване, при положение, че не спираме да го правим, докато сме заедно и няма повече накъде... Thinking Явно трябва наистина някаква нова форма да намеря, при която хем аз да не се изтощавам и изнервям, хем и тя да е удовлетворена.
Поне да се залепи малко за баща си, та да си почивам от време на време, ама тя не... Mr. Green

# 9
  • Мнения: 480
Хайде и аз да се запиша в отбора.
Дъщеря ми е втора седмица в къщи болна (не ходи на градина) и сме по цял ден заедно. Вечер се чувствам изцедена все едно съм прекопала три ниви (не че съм го правила, ама на такова ми прилича  Mr. Green)
Тя е буквално залепена за мен и пороя от думи и защо-та не спира. Чак се чудя кога поема въздух при цялото това говорене. Лошото е, че ако съм се разсеяла и не внимавам тя повтаря до откат...  ooooh!

Номера със "ти ми кажи защо" вече не важи. Уви, за кратко вършеше работа. Сега ми казва: "не, ти кажи"   Laughing

Чакам и аз да премине скоро  Praynig

# 10
  • Мнения: 1 404
И при нас е така Simple SmileЗапочна с раждането на бебето и още продължава.Сега е лесно,защото ходи на градина,но първите месеци бяхме заедно по цял ден трите и понякога ми идваше нагорно Tired
Анете,благодаря за идеята с низане на гердани,мисля,че ще и хареса Peace
Сега да ви кажа една тайна-като ви стане досадно,си спомнете за периода на тръшкане и истерии(ако сте го имали де) и ще ви стане едно мило за сегашното питащо човече Mr. Green

# 11
  • Мнения: 1 187
Хайде и аз да се запиша!

# 12
  • Мнения: 3 336
Нати, и аз се чувствам по същия начин, само че и двете ме бомбардират с въпроси по едно и също време, надвиквайки се, крещейки и блъскайки се ако не успеят да надвикат, посбиват се даже Rolling Eyes За "мойта мама" при нас положението е най-вече между тях двамата, представи се по колко пъти на ден обяснявам, че ъм мама и на двамата, ама не вдяват особено или поне не им държи дълго Laughing Отделно когато се опитам да обясня роднинската им връзка с баба им например става страшно, не можело тя да  ме е родила, аз съм си била само нейна мама, как ли не въртях и суках, та да обясня, ама тя не ми дава зобщо да стигна доникъде. Става въпрос за щерка ми Crazy

Сега като прочетох че твойта "кака" и тя такива ги върши и се отчаях Tired

Ще следя темата си интерес, намерих интересни решения на проблема, ще опитам и това Hug

# 13
  • София
  • Мнения: 7 097
Отделно когато се опитам да обясня роднинската им връзка с баба им например става страшно, не можело тя да  ме е родила, аз съм си била само нейна мама, как ли не въртях и суках, та да обясня, ама тя не ми дава зобщо да стигна доникъде. Става въпрос за щерка ми Crazy

Този момент и при нас го има - с много авторитетен тон ми "обяснява" нещата и отказва да приеме, че баба й ми е майка. На всичкото отгоре честичко ме предизвиква да водим този "спор" - явно се забавлява, а аз й се връзвам и се обясняваме до безкрайност  Crazy

Калина проговори късно и тогава бях много притеснена и непрекъснато четях теми за проговарянето тук, във форума. Как завиждах на родителите, чийто деца ги засипват със "защо" и ми се струваше пресилено успокоението, че един ден ще се молим да ни пощадят и да спрат с въпросите, но сега се убеждавам, че има нещо вярно  Laughing И всичко това, като се има предвид, че аз самата съм много бъбрива и постоянно плещя. Като се оплаквам на мъжа ми, той ми казва да спра, че съм същата като нея  Laughing
Майка ми си спомня, че като малка само като ме видели, че се задавам с баща ми се криели от мен или ме препращали един на друг да си починат малко от бомбардировките  Mr. Green

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 1 155
Има и по-лош вариант - понякога (често, всъщност), дъщеря ми не харесва отговора на зададения от нея въпрос и започва да се сърди. Или като и отговоря, ходи да пита баща си същото. И като добавя, че в момента е в някакъв "лъжлив" период, просто положението излиза извън контрол. Надявам се да отшуми колкото може по-скоро, но кой знае какво ни чака след това...

# 15
  • София
  • Мнения: 7 097
И като добавя, че в момента е в някакъв "лъжлив" период, просто положението излиза извън контрол.

Това за лъжливия период е другото, което ме озадачава  Thinking
Лъже, ей така за спорта. Не се случва често, но се случва. Тази сутрин майка ми ми разправяше, че питала Калина дали сме излизали в събота, а тя й отговорила, че не сме и цял ден сме си стояли в къщи и съм си вършила някаква работа. Останах облещена, защото това ни най-малко не отговаря на истината - бяхме поне 3 часа навън.

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 1 155
А при нас е много често. Направо в някои моменти не мога да разбера лъже ли, или казва истината, толкова е убедителна. Колко приказки сме изговорили за тия лъжи, колко караници е отнесла... И продължава да си лъже.

# 17
  • София
  • Мнения: 7 097
А при нас е много често. Направо в някои моменти не мога да разбера лъже ли, или казва истината, толкова е убедителна. Колко приказки сме изговорили за тия лъжи, колко караници е отнесла... И продължава да си лъже.

Много са убедителни, наистина.
Само се чудя, защо го правят и то при положение, че не е нещо, заради което ще им се кара човек, та да крият и шикалкавят, а просто така  Thinking

# 18
  • Мнения: 3 367
Може и да е период (и най-вероятно) само дето това не го прави по-поносим,и констатирането му не го решава..
*
Аз четох че децата като цяло по-трудно инициират неща,т.е ако за нас е очевидно както може да се прави в стая в 400 играчки, за тях не е и се иска "научаване". Това обяснява и защо играят много добре като имат приятелчета,защото едното "учи"другото. Поради това аз ,както писах, съвсем умишлено имам сесии по обучение как да играем на това и онова и факт че като има достатъчно разнообразие от научени неща и и дам идея се заиграва сама.
2 ми трик е-диск с приказки или песни докато се занимава сама;децата си искат интеракция,затова ни и преслевдат,все едно дали мен,баща си или пощаджията, та затова пускам драматизации,хем език обогатява,хем истории чува,хем пак тишина за мен..
*
Другото е че част от ? могат да се игнорират,в около 80% у нас са за да си водим разговор,а не за познание,та аз или подминавам или карам да ми разказва какво е правила,приказка да преразкаже и пр,хем пак говори к е целта и ,хем аз не съм на мушката Grinning
*
За лъжите-дете до 4.5-5 год трудно прави разлика м-у измислица и лъжа. Не лъжат в нашия сми на думата,а съчиняват,за по-интересно или защото така им се иска да е. Аз често питам "така се случи или така би искала да се случи?" Питам защо съчинява,много често има съвсем смислено обяснение к е далеч от лъжата..

# 19
  • UK/София
  • Мнения: 7 681

   Уцели ми болната тема Simple SmileПолудявам с това "защо".Но като му направя забележка започва още повече Rolling EyesИма си любим номер:

         - Мамо, какво да правя?
        - Прави каквото искаш, играй си.
        - Не искам да си играя и за това ще ти задавам глупави въпроси.Мамо, това защо е хладилник?А това защо е шкаф?....................................   Close

   Не знам какъв е този период, но продължава повече от година.

   


# 20
  • София
  • Мнения: 7 097
anette1104, благодаря ти - както винаги много ценна информация и градивни съвети даваш  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт