Как да отуча детето си да спи при мен?

Ако позволява подредбата на стаята, преместете му леглото до вашето и така хем да е до вас и да не може да падне, хем да спи в неговото си легло.

И моя бандит свикна така когато бяхме на гости на майка ми,но сега си спи в неговото легло. Както са ти писали вече сложи неговото легло до ваШето,ние сме така. Пьрвите дни много плака,но сега вече свикна и даже си заспива сам, а ако се пробуди през ноЩта му давам да не хване за рьката и след малко си е заспал пак. Няма да ти лесно да го слуШаШ как плаче,но ако отстьпиШ няма да се научи никога. Успех

  Но е хубаво да е махната решетката и леглата да са долепени. Така той вижда че е до теб и може да се успокои. Но незнам как ще се оправиш с пълзенето,което остава като възможност.
Макар, че пак зависи от детето. Моя син не заспива сам, а само с мен като се гушкаме, чета приказки и пея песни. До 1 г. го приспивах на гърда, а след това само гушкането помага. И усещането че съм там. Сега спи повечето време в неговото легло, но винаги го слагам след като е заспал. А ако се събуди идва при нас. Обича да ме гали по лицето и да усети че съм аз, след което пак си заспива. Понякога остава да спи при нас просто защото аз съм заспала преди него. На мен не ми пречи, но таткото вече почва да протестира че много го рита.

Ние точно така бяхме направили по едно време, защото постоянно идваше при нас в леглото.

След това дъщеря ми вече 4 години не иска да заспива сама в нейното легло.
Така че, за мен е по-добре в по-ранна възраст детето да се научи, че има собствено легло.
Сега сме принудени всяка вечер да приспиваме малката между нас и след като заспи да я местим в леглото й.
За това лично за мен е по-добре да поплаче някоя и друга вечер, вместо години да има дискомфорт.

На 11мес. дъщеря ми спеше в друга стая вече
Няма да го местиш при вас, колкото повече спи при вас,
по-трудно ще е отделянето.

Освен както каза Блонди доближете неговото легло до вашето и махни решетката

Напълно съм съгласна с L e o. Колкото повече се бавите с отделянето, толкова по-трудно ще става.

И аз мисля,че колкото по-бързо се отделите,толкова по-лесно ще стане

Наистина, както са писали момичетата, по-добре сега да го подложиш на този дискомфорт и с по-твърд подход да го върнеш в леглото му. После ще става все по-трудно. Брат ми едно време спеше с майка ми до 2 клас  Поради тази причина дъщеря ми от 5 месечна си спи сама в стаята. А и за десетина дена този навик не е чак толкова затвърден. Ние като сме били на гости на нашите за по толкова време, Ивана там спи с баба си на едно легло, но дойдем ли си вкъщи си знае, къде е нейното. Даже вече на 1г 9 м, ме гони от леглото си  Пробвай в началото като заспи да го преместиш в неговото легло, а като се разбуди нощем му подай ръка или го погали, знам ли. Можеш да опиташ и с някаква мека играчка да гушка.

Подкрепям мнението на L e o .
С търпение.

Друго, което можеш да опиташ е да го преместиш след като е заспал при вас и после да сложиш твоя и на таткото блуза в креватчето на детето.Така ароматът ще му е познат.Това помага при по- малки бебета, но не знам ще има ли ефект при вече захитрял 11-месечен юнак
_{Ако решиш да пробваш гледай блузките да са по-къси, че да не се омотае бебо и да стане гаф}

Води се по детето.

Ранното отделяне пти нас нямаше никакъв ефект  до 2 г. си спеше сама в стаята, никога не е плакала, никога не е била приспивана - слагам в леглото и излизам, тя си заспива сама. Но дойде време да махнем решетките и от тогава край - става и идва, не иска да спи там. В началото я връщахме, но след няколко безсънни нищо се отказахме, все пак човек има нужда от сън сега аз или баща й лежи при нея докато заспи и след това излиза. А през нощта тя идва по някое време, в повечето случаи не я и усещаме примирила съм се с положението

Е, това с лазенето наистина е проблем - да не падне. Но иначе - и аз съм се примирила със спането при нас. Алекс заспива в кошарата си и спи там някъде до 1-2-3 часа през нощта. После, ако изхленчи или започне много да се отвива, го взимам при нас. Е, имало е случаи да си спи до сутринта в неговото легло. Но аз съм решила на този етап да не го мъча. Пък и адаптация към яслата, боледуване, кучешки зъби... това ми е последният проблем. На този етап нека си спи при нас. От една страна ми е удобно, защото го завиваме с баща му - който се събуди и го усети, че е отвит. Не се налага аз да ставам, защото иначе креватчето е от моята страна.

И при нас като при Никол, до 1,10г спеше сама без да я приспиваме и като махнахме решетката започна да приижда в спалнята 7-8 месеца спа при нас. Сега някой от двама ни я приспива, но когато се събуди през нощта идва в спалнята и ни събужда "не искала да е сама". Местенето в нейното легло след като заспи нямаше ефект, защото се събуждаше колкото и дълбоко да е заспала.

Ние направихме точно така - сложихме креватчето му до нашата спалня и така хем си спи до нас, хем си е в креватчето. Аз предприех тази стъпка, защото го кърмех на поискване и ми писна да ставам посред нощите да го кърмя. Така си остана до ден-днешен. Смятам да го оставя, докато сам реши, че е готов да спи отделно. Искам да отбележа, че синът ми беше точно като твоя - спеше малко, даже почти не спеше освен през нощта, постоянно искаше да е с мене, да ме вижда и щом му обърнех гръб, надаваше вой.

Охооо, Бианка, честито ви!
Нашите деца и двамата все още продължават да идват в нашето легло....
Какво да се прави, хубаво им е при мама и тати. Разнасяме се по нощите, ту едното ту другот...
Съвет не мога да ти дам, защото при нас не е решен проблема, но пък мога да те "окуража" с обмяна на опит 
Когато заспи пренасяте ли го в неговото легълце?

Веднъж ,като усетят "хубавото" е трудно да им покажеш  и докажеш ,че е по добре в тяхното легълце.Аз по тази причина от първите дни държа ,като удавник малкия да си спи в неговата кошара ,никакво приспиване на нашата спалня ,никакви асоцииции -наше легло-място за него За сега съм удържала фронта  ама като чета какво се случва след махането на решетките на кошарата Да не стане и моята .. посред нощите бумтара малкия при нас

Мойта дъщеря често гостува на баба си за по месец - 2 пъти годишно. Дъщеря ми е  на 2г и 7м. Като се върнем в къщи ми е малко по трудно, но се зареждам с търпение...Постилам си мекичка подложка пред легълцето и и си подготвям одеяло и възглавница...Приспивам я като аз си лежа до леглото и й държа ръчичката, а тя си е вътре в нейното легълце...Ако се пробуди и ме викне през нощта пак така, лягам си до нея и и държа ръчичката или просто стоя до нея докато заспи или се успокои...Така е максимум 3-4 нощи, после пак си влиза в ритъм...спи си по цяла нощ в нейното легълце без да ме вика...Вече е голяма и започна да прави разлика между "у баба" и "у нас"...знае че у нас това е нейното легълце и тя си спи там.
Успех!

Детето компенсира някаква липса с това си желание да спи при вас. Когато се отдели в ранна възраст насила постепенно притъпява тази липса, но тя не изчезва. В зряла възраст се проявяват различни проблеми със себеусещането и отношенията с околните. По-добре вижте какво му липсва на детето емоционално и говорете с детски психолог или класически хомеопат. Може да е някоя от кризите на растежа, детето да приживява или пререаботва нещо ново... Най-общо е свързано с чувството му за сигурност в света (а света все още се свежда основно до мама и татко)

чак пък такъв проблем

записвам се да следя темата

за протокола ,сина ми от осем месечен спи в самостоятелна стая,и спи спокойно,а преди като беше при нас постоянно се въртеше и будеше

според мен не е толкова страшно детето да спи при родителите си. И големият ми син спа а сега е щастлив в стаята си.Децата сами узряват за този момент.Малкият е на година и половина и още му е рано да го отделя но забелязвам че сам започва да иска да е при батко му

тони също иска да спи между нас надявам се този период бързо ше мине

Долепено легло до спалнята ще реши проблема,поне при нас беше така.От както са се родили винаги има дете в леглото ни Първо се дразнех и ми пречеше,но с годините ми става все по-хубаво.Ароматът на малко дете е несравним и не бих се лишила доброволно от него.Пък и ми е приятно да ги усещам и да ги гушкам през ноща.

В началото беше много трудно.    Той можеше да си спи сам в леглото, но аз неможех без него. После аз исках да се отделим, но той вече беше свикнал. После мъжът ми реши да го отделим, но всяка нощ ставаше, за да го донесе в нашето легло - липсвал му.  Вече е на 13м и си носи сам одеялото на спалнята като види, че се приготвяме за сън. Изобщо не ме интересува кое е правилно/грешно.

Понякога през нощта усещам как ме гали по косата и целува, гука ми нещо в ухото и после пак заспива. Много е приятно!  А като отворя очи сутрин и първото, което виждам е как двамата ми мъже спят прегърнати...

Не съм съгласна с теб, защо ще трябва да го местиш, на такава крехка възраст. Според мен детето трябва да има сигурност и да заспива спокойно, пък било и с мама и тате. . Вярвам, че до навършване на пълнолетие, ще се откаже от идеята да спи с родителите си.

Поне аз не съм се мъчила да го отучвам.Докато не махнахме решетката на легълцето си спеше спокойно там,после започна често да се примъква при нас.Доста време спееше в нашето легло.Няколко месеца след като тръгна на ясла започна да иска да заспива сам в леглото си,почувства се по-голям ли,незнам...Случва се понякога да идва пак при нас,но рядко,и то е предимно към сутринта.

Ще плаче ден-два и ще свикне. Ако наистина искаш да спи в своето си легло това е начина. Единствената причина поради, която плаче е защото се бунтува срещу промяната, харесало му е да се гушка при вас, но все пак и мама и татко са хора. Аз също хич не мога да мигна като спи между нас.

Моето дете си спеше на спалнята до нас от раждането си. На двамата с мъжа ми ни беше удобно и приятно така и не сме се опитвали да го променим. Около втората си година обаче детето беше готово да спи отделно. Първо-сам спря да се буди нощем за да суче (без абсолютно никаква намеса от моя страна), започна да проспива цялата нощ, спря и да пишка нощем. Освен това вече като се събуди не плачеше в просъница а просто сядаше в леглото и ни викаше, или направо ставаше и идваше да ни търси. Поръчахме мебели за детската стая, малкия се вълнуваше и радваше заедно с нас като пристигнаха и ги сглобихме, с нетърпение чакаше матраците и водеше всеки да му покаже каква нова стая си има. Преди около месец го преместихме да спи отделно в легло за големи. Стана мноооого лесно. Просто една вечер отидохме заедно и му обяснихме че вече ще спи там, защото е голям и си има стая. Всяка вечер лягам до него и го гушкам докато заспи. Отначало се будеше по веднъж всяка нощ и питаше "къде е мама" а аз отивах да го гушна за 5-10 минути докато отново заспи. Вече не се буди нощем. От първия ден му хареса да спи отделно и вече просто не желае да се върне в нашето легло. Мъжа ми отсъстваше от къщи 2 седмици и на мен много ми се искаше да си го взема пак при мен и да го гушкам, но малкия категорично отказа и сам ме водеше на неговото си легло.
Така че бих казала че няма еднозначно мнение и решение. За мен съвместният сън с малкото дете си е нещо много хубаво и не бих се лишила от това удоволствие. С второто бебе планирам пак да си спи при нас докато е готово да се отдели и да отиде при батко си!

Тери спеше от бебе до 2г и 8м в стаята си.Около 2-3 седмици правихме ремонт в стаята и,а тя спеше при нас и оттогава иска при нас.Досега да е спала 10 тина пъти в леглото си.

Както са казали някои от вас, колкото по-късно - толкова по-трудно. Големият спеше при мен докато тръгне на училище. Много зор видях докато свикне да спи в стаята си. В началото стоях при него докато заспи и се измъквах на пръсти.  С малкия ще се постарая да не допусна тази грешка .

Бианка,ако наистина много се разстройва,изчакай още мъничко да се поуспокои,а после опитай не да го приспиваш ти,а да го поставяш будно в легълцето му,и остани при него докато заспи.Така практикувах с моя син.И сега понякога иска да му държа ръчичката докато заспи,защото вече е сам в стая.Но в повечето случаи заспива сам.Оставам при него около 15 мин.,за да прочетем някоя приказка и излизам.

Спок го е казал, две-три нощи ще плаче, когато го оставиш в неговото си легло, после - всички ще са щастливи и спокойни. Но малко майки имат мъдростта и куража да го направят. Все твърдят, че е лошо за детето да се разстройва. Е, всеки си знае. 

Не знам как ще ви прозвучи мнението ми, но лично аз нямам против детенцето ми да спи при мен до когато си поиска (е,не чак до 20 годишна възраст де  ) Това са ми най-хубавите мигове с нея,когато се гушкаме и спим заедно.Така или иначе в повечето време сме сами с нея (таткото работи много и то предимно нощем) та ни е по-удобно да спим заедно.

Дъщеря ми спи при нас от 7 месечна. Сега е на 2,5 г. . Когато споделих това с една приятелка, тя каза "Сега ще си спи при вас, докато я ожените"  Не знам да плача ли, да се смея ли .

Дано това да е вярно. Сега чакам и таткото да узрее за идеята да я върнем в нейното креватче. Ако успея да я убедя в идеята, той казва ааа, не . Спи при нас, откакто направи гърч, и го е страх

Аз също.

И аз молко се страхувам да не я науча в нашето легло! Сутрин като се събуди я слагам между нас за 10-15 мин и тя много се радва - върти се ту към мен, ту към тати и много се смее. А вчера  не можа да заспи, докато не я сложих в нашето легло и не я гушнах. По принцип никога не я приспивам на ръце - слагам я в леглото й и тя си заспива. Но сега започна да разбира повече и ... Дано не свикне при нас.

Една позната е спала при нейните родители да 14 годишна.

Меги също спеше при нас до към годинка.
Кърмех я и просто така ми беше по лесно,а и се будеше да си търси биберона по няколко пъти.
Дойде момента в които реших че вече трябва да спи в леглото си,нямах никакви трудности,
сложих я и даже започна да заспива сама.От тогава даже сама иска в леглото,взимам я при нас
само когато е болна.

и аз да , така е .
Спането с родители до 1-ви втори трети или 5 клас вече си е проблем на родителите много повече отколкото на детето .
Поне така си мисля аз .

Темата е "Как да отуча детето ми да спи при мен?", а не "Да спи ли детето ми при мен?".

Просто го оставяш в леглото му и не го слагаш между вас каквото и да прави.Ще пореве един-два дена и ще види,че не става неговото.

ще следя темата с интерес, ч имам същия проблем с малкия ни син.

 аз, също ще следя темата.И ние сме със същия проблем

Аз съм против твърдия подход. Всичко трябва да става постепенно, най-важното е да не се травмира детето. Нашето удобство е на заден план. Първо сложете леглото му до вашето, после го отделете по-далеч от спалнята и така - полека-лека.

За възрастта, на която е синът ти е според детските психолози това е характерно поведение - казват му separation anxiety. Децата се разстройват, когато са разделени от родителите си.

оххх, и ние сме с такъв проблем. Мислех да съм твърда,всеки да си знае леглата но не се получи. Той се будеше по 15-20 пъти. Аз постоянно ставах до кошарата, амии то нямаше сън.Нямах сили вече. Като го взех в леглото и положението се подобри. Еми и аз имам нужда от сън.
Сега се чудя как да го отуча. Ама все някога ще стане.

И Момчил спи при нас , откакто е станал на 3-4 месеца.  Не желае да си легне в леглото и това е. Какви ли не методи съм опитвала. Последно да му слагам 4аршав4ета  слюбилите анимационни герои......усети се и не ги иска.........Спи на голямото легло и най-лошото е ,че усеща на мига ,когато се опитам да го преместя, колкото и дълбоко да е заспал.
Имам чувството ,че от нашето легло ще отиде в това на жена си 

дъщеря ми не само иска,ами си и спи при нас.Записвам се да  следя темата.

Е, аз послушах Спок и не съжалявам.  И с двете ми деца. Нито едно не е травмирано. За детето е по-лесно да преживее две нощи неудобство, отколкото за родителите. Къса им се сърцето и отстъпват. Ако се вслушате, ще видите, че то плаче гневно, а не жално. Но не всеки е готов за тази стъпка. Само искам да кажа, че усилието се възнаграждава. Сега в детската стая си спят две ангелчета, които лягат след целувка и "лека нощ", гушкаме се денем и няма травмирани.  Но ако не сте готови да слушате плач нощ и половина-две, изобщо не опитвайте. 

В момента и при нас се получи точно така,сега заспива ако някой легне до нея,но вечерта по някое време идва сама