Когато общувате с по-млади хора,как приемате техните възгледи?Толерантни ли сте към тяхната прибързаност?Разбирате ли и уважавате ли тяхното мнение?Уважавате ли тяхното мнение дори тогава,когато очевидно говорят неподготвени?Те понякога са хаотични,искат да кажат нещо,а излиза друго.Прощавате ли им това,оправдавате ли ги с мисълта,че и вие самите сте били като тях?Или търсите най-крехкото местенце,за да захапите и да ръфате?
- Публикувана: 31 окт. 2008, 09:27 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2008, 23:29 ч.
За младите и за младежите
Когато общувате с по-млади хора,как приемате техните възгледи?Толерантни ли сте към тяхната прибързаност?Разбирате ли и уважавате ли тяхното мнение?Уважавате ли тяхното мнение дори тогава,когато очевидно говорят неподготвени?Те понякога са хаотични,искат да кажат нещо,а излиза друго.Прощавате ли им това,оправдавате ли ги с мисълта,че и вие самите сте били като тях?Или търсите най-крехкото местенце,за да захапите и да ръфате?
Комуникацията ми с млади хора в 99% от случаите е с първокурснички, така че е нормално да ги захапя за крехкото местенце.
За Ах'Не ли ще говорим и днес?
Брех, и аз това си помислих.
А иначе с младите както с другите. С някои се разбирам, с други - не.
Когато общувате с по-млади хора,как приемате техните възгледи?Толерантни ли сте към тяхната прибързаност?Разбирате ли и уважавате ли тяхното мнение?
Не!...Ако сега се срещна 15 години по-млад, със сигурност ще ошамаря това надуто лекенце!
Какво значи да съм толерантна към тяхните възгледи?
Шанел със самия въпрос издаваш, че донякъде подценяваш изводите, до които са стигнали оправдавайки ги с възрастта.
Всичко, което си изредила съм срещала и в хора на средна или над средната възраст, само че те не са склони да възприемат и грам различно мнение.
Та да си кажа намирам младите и младежите за очарователни и обичам да общувам с тях.
Шанел със самия въпрос издаваш, че донякъде подценяваш изводите, до които са стигнали оправдавайки ги с възрастта.
Всичко, което си изредила съм срещала и в хора на средна или над средната възраст, само че те не са склони да възприемат и грам различно мнение.
Та да си кажа намирам младите и младежите за очарователни и обичам да общувам с тях.
Да,толерантна съм,но донякъде-имат понякога просто безумни идеи и разсъждения 
Аз по принцип винаги намирам общ език с млади хора, може би самата аз съм още недорасла, та за това. Но от младеж до младеж винаги има разлика, не мога да ги сложа всички под един знаменател и се общувам с тях като с неповторими, пък макар и още не толкова завършени личности. За жалост виждам,че децата са обременени със всичко това, кеото ниев ъзрастните им набиваме в главите. Особено като познавам и младежа/младежката и родителя му/й ми стават ясни много неща. И обикновено, ако младежът ми звучи хвърчащ във облаците и говорещ неподготвен, то родителят е в пъти по същото нещо, само че рядко го осъзнава и никак не е лошо да му шибнеш два шамара зад врата, че да се опомни малко. А на младият човек как да не му простиш и да го потупаш по рамото ако имаш шанса да разбереш в каква кофти среда е отрасъл.
За щастие има и такива хора, които успяват да възпитат качествени и мислещи деца, с които освен че е радост да се общува,ами и наистина можеш да научиш нещо от тях, стига да имаш готовност да ги изслушаш.
За щастие има и такива хора, които успяват да възпитат качествени и мислещи деца, с които освен че е радост да се общува,ами и наистина можеш да научиш нещо от тях, стига да имаш готовност да ги изслушаш.
С деца и с младежи винаги общувам много по-лесно,отколкото с възрастни. Младите са винаги неподправени,искрени,не са се научили още да лицемерничат и да се прикриват. И затова ми е лесно да се разбирам с тях. Много по-лесно намирам общ език с един шестнадесет годишен тинейджър,отколкото с един шестдесет годишен дядо примерно. Забелязала съм,че младежите много повече ценят искреността в отношенията,докато възрастните са винаги резервирани и дори са склонни да се присмеят на човек,който казва винаги нещата така,както ги чувства.
Приятно ми е да общувам с хора от всякакви възрасти, не ми е трудно да намеря общ език както с доста по-млади от мен, така и с доста по-възрастни. Искрено се възхищавам на добре възпитани млади хора, с ясна цел какво искат от живота, с планове идеи как да го постигнат. Също така искрено се възмущавам, като се сблъскам с липса на възпитание, простотия и тотална безидейност - но за това НЯМА възраст, среща се при всички възрастови групи. Дори при младите ми изглежда по-простимо, отколкото при възрастните.
Това, което се опитвам при контактите си с млади хора, е да не ги "приземявам", да не ги заразявам с прагматизма на средната възраст.
Това, което се опитвам при контактите си с млади хора, е да не ги "приземявам", да не ги заразявам с прагматизма на средната възраст.
Спомням си, че съм била като тях и не ги съдя. Обикновено влизам в тона на синовете ми и приятелите им, и те се чувстват с мен съвсем свободно. Никак не ми е трудно. И взаимно ни е приятно, защото се уважаваме. Понеже вече три години подред съм с по десетина момчета, от 15 до 18 годишни, на море и майките са ги поверили на мен, когато се веселим ни е весело еднакво и не ни прави впечатление разликата във възрастта. Когато попрекалят, защото имат пълна свобода и тя зависи само от тяхната съобразителност, биват "свалени на земята" и тогава усещат, кой е големият и кои са малките. Около нас са все свестни деца. Има и гаменчета по улиците, нагли, вулгарни и невъзпитани, но такива е имало винаги.
Привет на всички!
Харесва ми да общувам с млади хора и ми е интересно. Някои неща много ме кефят, от някои оставам стъписана и слисана. Не напразно е измислена народната поговорка "Човек се учи докато е жив" - има много неща които могат да се научат от младите хора и затова именно ми е интересно и приятно да общувам с тях, но разбира се не с всички, както всяко стадо си има мърша така и при младите. Ще дам и пример - никога няма да мога да намеря общ език с младите майчита от кв.Средна кула които с такава погнуса говореха за децата от Могилино, как не знаеха какво щели да обясняват на децата си за тези деца - сори, но такива млади хора не вярвах че има в БГ - а тия само ако ги бяхте видяли - те бяха освирепели да викат нещо си там без и самите те да могат да си го обяснят и разберат, откъде тая злоба и тая компетенция, че народа наоколо щял да се стресира.......... просто това никога няма да мога може би да си го обясня. Това е от мен.
Харесва ми да общувам с млади хора и ми е интересно. Някои неща много ме кефят, от някои оставам стъписана и слисана. Не напразно е измислена народната поговорка "Човек се учи докато е жив" - има много неща които могат да се научат от младите хора и затова именно ми е интересно и приятно да общувам с тях, но разбира се не с всички, както всяко стадо си има мърша така и при младите. Ще дам и пример - никога няма да мога да намеря общ език с младите майчита от кв.Средна кула които с такава погнуса говореха за децата от Могилино, как не знаеха какво щели да обясняват на децата си за тези деца - сори, но такива млади хора не вярвах че има в БГ - а тия само ако ги бяхте видяли - те бяха освирепели да викат нещо си там без и самите те да могат да си го обяснят и разберат, откъде тая злоба и тая компетенция, че народа наоколо щял да се стресира.......... просто това никога няма да мога може би да си го обясня. Това е от мен.
Не мога да кажа дали ми харесва или не, но намираме общ език. Даже с по-дивичките, по-добре се справям.
Изслушвам ги, толерантна съм, но си имам едно на ум.
На времето малката ми леля, ни беше отстъпила нейният апартамен, за терен за купони, когато работи нощна смяна.
Една вечер, си дойде, нещо си беше разменила смените, ние 100 маймуни, аз и братовчедка ми организаторки. Като я видяхме, ни призля, представях си как ще ни изложи пред приятелите, и ще седи да свети.
А пък то какво стана, всички много я харесаха, тя е голяма купонджийка, едни танци бяха, към сутринта почна да разправя за нейните младини, всички бяха очаровани, и след това непрекъснато като организирахме нещо, питаха "а леля А. ще дойде ли?"
Та ще ми се някой ден, приятелките на дъщеря ми така да ме харесват.
Изслушвам ги, толерантна съм, но си имам едно на ум.
На времето малката ми леля, ни беше отстъпила нейният апартамен, за терен за купони, когато работи нощна смяна.
Една вечер, си дойде, нещо си беше разменила смените, ние 100 маймуни, аз и братовчедка ми организаторки. Като я видяхме, ни призля, представях си как ще ни изложи пред приятелите, и ще седи да свети.
А пък то какво стана, всички много я харесаха, тя е голяма купонджийка, едни танци бяха, към сутринта почна да разправя за нейните младини, всички бяха очаровани, и след това непрекъснато като организирахме нещо, питаха "а леля А. ще дойде ли?"
Та ще ми се някой ден, приятелките на дъщеря ми така да ме харесват.
Само младежите до 18 години ме възторгват. Контактът е стимулиращ, незлоблив, уравновесен, леко хаотичен, но позитивен и без грам конфронтация. Тези 18-23 трудно ги слагам към младежта, но ако условно ги пъхнем там, са най-досадната за мен възрастова група от гледна точка на контакта. Те вече не просто знаят всичко, те са убедени, че са единствените, които го знаят и трябва да ти споделят тая истина. Освен това, много обичат "ние"-квалификациите.
Така че, твърдо съм за контакт с младежи до 18 и с млади над 24
Пасваме си идеално.
Така че, твърдо съм за контакт с младежи до 18 и с млади над 24
Пасваме си идеално.
Или търсите най-крехкото местенце,за да захапите и да ръфате?
То този, който има проблем в общуването с младежите го има и при общуването с останалите.Лично аз не съм имала трудности, само дето понякога ме дразнят представителите на тази възрастова група, и то най-вече като демонстрират колко много ги разбират "нещата от живота" и когато мислят в стил "всичко що хвърчи се яде".
С младите се разбирам перфектно, нали съм една от тях.
С младите се разбирам перфектно, нали съм една от тях.
Уважавам правото на всеки човек да изразява мнение.Дори и на младежите.Но уважението трябва да се заслужи.Не слагам всички млади хора под общ знаменател.Има такива,чието мнение е абсолютно незначително за мен,но и други,върху мнението на които съм размишлявала с дни.
А да ,толерантна съм към хаотичността и прибързаността им,Това е типично за тази възраст.
Но въпреки всичко ми е малко странно да говоря за младежите от позицията на по зрял човек.Че аз на 26 все още се приемам за младеж.Трябва да попитам близките ми дали са толерантни все още към хаотичността им и рязката смяна на настроенията
А да ,толерантна съм към хаотичността и прибързаността им,Това е типично за тази възраст.
Но въпреки всичко ми е малко странно да говоря за младежите от позицията на по зрял човек.Че аз на 26 все още се приемам за младеж.Трябва да попитам близките ми дали са толерантни все още към хаотичността им и рязката смяна на настроенията