"Издивяването" на 3 годишните

успокой се-моята е по4ти на толкова ,и си ги прави номерата,но не забравяй,4е това е дете и все пак не живее в казарма-дай й малко свободно пространство,остави и и определно време да се поглези,но извън това време се опитай да създадеш някакви граници-все пак на тази възраст,детето много ясно разбира кое му е позволено и кое не.

Спи ли в градината? При нас тръшкането и пискането е, когато не е спала, т.е. от превъзбуда и умора. Лошото е, че няма оправия  ако ще и на всички изкания да откликнем, пак си се тръшка. И всички наказания, ограничения и въобще реакция от наша страна, водят единствено до истерия

Друг е въпросът, че изкара много тежък бебешки пубертет, започна към 1г. и 6м., засили се към 2 г. и отшумя към 3 г., затова преживяванията след градина направо ми се виджат песен 
 

Спокойно. Не сте сами. И моята дъщеря е пощуряла, особено от как тръгна на градина. Там кротка и хрисима, у дома вади рогата  Сега е болна и познай какво става по цял ден!
На 3г и 3м е.

Ами на градината казват, че спи и мнооого слуша, но после е ужас! Другата седмица съм в отпуск и си мислех да не я пускам на градина,че там пък стой гладна, жадна и знам ли още какво, но май ще си ходи да рахатясам малко и аз.
И като си помисля, че за второ дете се бях навила...

Успокой се, всичко което си описала е ежедневие при нас. И моят не спи в градината, но те не ги и карат. Надявам се скоро този период да отмине

А аз си мислех,че е само моето дете.
И тя тръгна на градина и вечерите са луди.
Може би,докато посвикнат ще е така.
Търпение му е майката.Така казват.

Лелеееееее, значи не съм сама. И при нас е същото положение и от от скоро. Дъщеря ми винаги е била послушно е податливо дете. Обаче сега направо съм на ръба на нервите си. Реве за всяко нещо и то толкова гръмогласно, че ме подлудява. Ако иска примерно сок от магазина, а аз и го купя от барчето и се започва рев до скъсване. луднали сме с татко и и дано отмине бързо тоя период. Може би и се отразява ходенето на градина. Там е кротка и не плаче много, не се лигави и слуша, но винаги ми казва, че и е било много тъжно за мен и може би така се изразява външно преживяната тъга. Плаче и нощно време насън, което всъщност ме притеснява повече. И в тази тема ще се повторя-добре, че е татко и да ме озаптява иначе аз досега сигурно щях да съм я спряла от градина вече.

Миналата година, като тръгна в първа група мойта щерка, беше същото. Полудявах просто  Но детето само си казваше "Цял ден съм слушала, остави ме малко сега". Явно децата съзнават, че в градината не минават подобни номера, там има правила, които волю - неволя спазват. И после пред мама и тати идва ред на "пълната програма"  Да отпушат напрежението един вид. Аз оне така го приемах. Полека - лека нещата се нормализираха. Е, сега също има такива дни, но са доста по - рядко.

Периода е свързан с градината според мен.
Както и по-горе са написали, цял ден детето слуша и вечер има нужда малко "да отпусне".
Разбира се не може без забележки и малко каране, защото наистина идва момент, в който лека-полека родителя губи контрола и детето наистина му се качва на главата.
С тръгването на ясла дъщеря ми беше същата, постепенно нещата се нормализираха.
Но и досега, когато не си е доспала там или не е яла става капризна и кисела.

Podkrepqm мнението за "почивка от градината" като обяснение. Това к аз казвам е "ако има мрънкане това значи че сте уморени,прибираме се да си лягаме; ако не-имам идея за парк/гости/библиотека,кажете както искате да правим". В 90% от случаите млъкват и избират къде да идем,случва се да се приберем,вечерят в 6 и са си по стаите в 6.30,без драма,викане и пр от наша страна,просто работим с факти-уморени и врънкащи деца-по леглата

Като ви прочетох, се успокоих ....
Картината у нас е същата
Въоражавам се с търпение ( дано издържа  ) да си изживеят периода

същата картина
според мен в детската градина цял ден си сдържат емоциите и вечер ги изливат , кои знае дали са се наспали или наяли , пък дори да не е това все пак си е уморително цял ден сред толкова мн деца
все се чудя как успяват там да въдворяват такава дисциплина като все пак е една учителка на толкова мн деца

Не знам, при моето дете определено не е заради това, че си сдържа емоциите, защото "издивяването" е само в дните, в които не е спала, ако е спала, направо се държи като голям човек.

       Моето мило момиченце вече излезе от този период. Имаше и при нея няколко месеца тръшкане и глезотии,но май порасна.
А за спането съм съгласна,много е важно. Не е ли спала,до вечерта така се вкисва,става раздразнителна,все реве. Следобедния сън все още е много важен за нея.

Моят син е на 1г.4м. не ходи на ясла, гледам си го вкъщи-спи добре, храни се добре, но когато иска нещо и не го получи на секундата започва да пищи с един пронизителен глас, извива се на дъга ако го сложа в количката и веднъж започне ли да пищи няма спиране поне 10 минути, които ми се виждат цял час не минава и ден без 3-4 такива истерии но вече му свикнах и изобщо не му обръщам внимание.  Само ако сме навън се изнасяме по възможно най-бързия начин, все пак никой не е длъжен да ни слуша. Преди се паникьосвах и се чудех какво да го правя горкото дете, вече не. За слушането-не слуша, а разбира!!! И то много добре, щото като му се скарам да не бърка в контакта (любимото му занимание) след 1 минута пак отива натам и се оглежда дали го наблюдавам и каква ми е реакцията.

И все пак се реших на второ, това са периоди, които отминават, просто трябва да се научиш да приемаш нещата по-спокойно и да си упорита. Не, означава не и точка. И моят син прави всичко на обратно, но все си мисля, че в един момент ще влезе в правия път.

Да се включа и аз в групата на скоро откачащи мами  Беше супер добро и послушно дете, обаче от около 2 месеца има дни, в които едва издържам, тръшкане, реване, напоследък даже посяга да ме удря  тя ходеше на ясла, после на детска, така че мисля, че е от възрастта, а не от детската, поне при нас.
Дано е период, че незнам..........

Свързах "издивяването" с тръгването на детска градина, заради това, което написа авторката:


Иначе безспорно има моменти, в които децата просто не слушат. Или не толкова, колкото ни се иска на нас    Но при нас беше всеки ден след градина, определено в събота и неделя детето беше по - спокойно, а както вече писах, сама ми обясни защо "издивява" 
Отделно е липсата на следобеден сън. Тогава наистина положението става тежко. Но в началото, котаго тръгна на ДГ, дори и да беше спала, лудницата беше пълна.



Децата на годинка и няколко месеца са много, ама много по - различни от тези на три годинки.
Не може да се сравняват двете възрастнови групи, поне според мен. Комуникацията е съвсем друга, проблемите в общуването също.

Три години е възрастта, в която детето осъзнава собствената си личност и значимост.
Изпробва границите на допустимото. Ако го попитате например дали иска на разходка,
може да отговори с не, но не, че не му се излиза, а защото му доставя удоволствие да се
съобразяват с него. Вземащо решения човече и налагащо изпълненията им.
Четох някъде, че японците не казвали не на децата си докъм 6-7 годишна възраст.
Вероятно заобикалят, но не мога да си го представя как става.

Много сме в отбора дъщеря ми попринцип си е разглезена и лигава, ама напоследък се тръшка за всичко, което не е получила.

Хайде и ние в клуба 

Освен че от началото на септември тръгнахме на градина имаме и бебе и както казва нашия педиатър каката преживява "синдрома на детронираната царица", така че положението е още по-сложно.

Имам чувството че вече плясканиците по дупето са ежедневие, макар че има и спокойни дни от време на време. Писъци, крясъци, тръшканици по земята, влачене, рев  С една дума: ЦИРК 

Ох, даже успях да се разсмея, но не за друго а защото сме в същата ситуация   

Ами то или трябва да се смеем или трябва да полудеем  А пък лудницата няма ресурс да ни поеме всичките луднали майки 

Синът ми е на три години и положението е същото. Не ходи на градина и затова си мисля, че по-скоро е свързано с възрастта. Дано премине по-бързо.

        Значи не сме само ние. Вечер като се приберат от градина започва едно лудо скачане по леглата, пискане, бият се двамата.  Баща им е облагодетелстван, че докато се прибере и те вече са се кротнали.

При нас е същото положението, не винаги, но през повечето време. След детска е най-зле или когато не е спала също. Поне забелязвам напоследък, че като й се говори, се заслушва от време на време в това, което й се казва. Дано да е период наистина, че ми се струва, че има и известна доза характер в тая работа, и темперамент - виждам и доста кротки деца на нейната възраст.

Вчера вечерта си мислех, че не се справям като родител. Само викам по това дете - явно не сме единствени.

Все по често ми минава тази мисъл през главата. Само викове, крясъци, тя иначе не чува. Трябва да я затворя в стаята й за да има ефект някакъв, но само временен за съжаление.
Абе на път съм да се побъркам.

Ето ме и мен в тази тема, за тези, които си имат по едно тръшкащо се диване, успокойте се, моите са 2 на една възраст Алесина, душа, дръж се Както казва една приятелка - когато ми е най-тежко с моето се сещам за теб и ми става добре

anette1104, много ти благодаря за споделения подход, страшно ми пасва и ще го опитам със сигурност Виждам, че и твоите са на почти еднаква възраст, така че сме на един хал. И аз съм разбрала, че само казармения подход успява, но виж за това с мрънкането и уморени сте не съм се сетила. Ще го пробвам още днес В крайна сметка те са двама - аз една

При моите смело мога да кажа, че като ходят на ясла е по-добре положението, но сега като са си вкъщи положението е ад, всички сме вдигнали ръце от тях, баща им даже иска да ги водим на психолог за да ни посъветва акво да ги правим. Аз обаче само чакам още някой и друг ден и ги пускам на ясла Там ще ги излекуват или поне през деня няма да се тръшкат на мен. Вечер за 2-3 часа ми е поносимо, но цял ден и по цяла седмица, НЕ, не мога вече

А уж четох в книгите на доктор Додсън, че 1,3 и 5 години били спокойни и бил период на равновесие за децаа и били като ангелчета. Е, дано доживеем, ама като ви чета може и да не стане скоро, а още нямат и три моите, та ще видим

Освен това забелязвам, че понеже съм с тях по цял ден явно нямат изобщо респект от мен, онзи ден моя младеж ми взе телефона и аз му напомних, че с тати не даваме да се пипат мобилните ни телефони, на което той отговори: Тати няма да дойде сега, СПОКОЙНО И после по повод на това, че обърках чекмеждетата ме нарече под мустак тъпа кокошчица Та си рекох, щом само от тако си респект имаш - айде на разговор с него тогава. Иначе и двамата посягат, а помежду им да не ви разправям какво е. По цял ден - тове е мое, не мое е, дай си ми го, шамар, тупаник, скубане, щипане и накрая и двамата идват ревящи да ми се опракват. Не дай си Боже да купя само една паста за зъби и венага има бой чия е, иди обяснявай, че е за двамата

След като отминахме кризата на 3-тата година, имаме такива изблици само когато е бил на ДГ. Сега започна да ходи , не е ходил на ясла. Ходи 2 седмици - беше АДД вечер, направо ни идеше да го напляскам та свят да му се завие, и това всеки ден. Разболя се и се стоя вкъщи една седмица, а също и събота и неделя е ангел - просто старото ми момченце, което е нормално непослушно - нищо общо с истериите след ДГ...
Искам, не искам, иска нещо което го е видял само за идеята... гладен съм, искам да ходя, не, носи ме.....
Нормално е и доколкото съм разпитвала почти всички минават през този етап - търпение му е майката...
Все пак спазват поведение цял ден и изпускат парата накрая, не мисля, че има нещо неормално, само се моля по - бързо да отмине.

Просто не се стърпях да не се включа .
Ето това все едно аз съм го писала.

Радвам се, че една мама е споделила, че нейното дете е излязло от този период, защото като прочетох останалите мнения и се уплаших.
Дано скоро при всички ни дойде този период .

Кризите край нямат - след тази на 2 г. следва, тази на 2г и 1 месец 
Всяка промяна май води до нещо подобно. Моят подход е следният - разумни, предварително одобрени избори; твърдост в решенията ми; никога да не показвам, че съм ядосана; не наказание ей така, а нещо което е логично последствие от действията. Действа, но иска последователност.

Спокойно, не си сама! Моята също в момента е в такава фаза. Ето, ще ти опиша как ни се развива вечерта до момента. Връщам се от работа, освобождаваме лелята и се започва врънкане за детско филмче ( лелята не й дава да гледа ТВ). Пускам аз някакъв филм, тя казва "Писни ми друго", пускам аз друг филм, тя пак казва "Нееее, искам другоооо", Аз й казвам "Ето ти дисковете ( а те са около 150 с детски филми), избери си филм и ми дай да ти го пусна"! На което тя казва, "Нееееееееее, ти избери, можеш". Този спор продължава почти 45 минути като постепенно минава в истерия. реве със крокодилски сълзи! Аз излязох от стаята тя върви след мен, реве и нарежда! А аз вървя от стая в стая и затварям вратите след себе си. Накрая се успокои от нещото, носи ми един диск, хили ми се като пача и ми казва "Ето този искам, пусни ми го, мамо". Пийнах два  Деанксита и продължаваме. Сега е разхвърляла едни топчета по земята и ги рита със всичка сила. Няколко пъти я предупреждавам, а тя само ми се хили и казва, "нееееее, не искам"..... Обикновено тези светли периоди продължават по 2-3 седмици, досега сме минали 6-7....

Ето сега ще ви кажа нещо страшно -  на 7 години, в първи клас, пак се случва същото. Наистина вярвам, че е от промяната в живота й. Дъщеря ми тръгна на училище и след обяд, когато я взимам, откривам, че е превъзбудена и нервна. Мрънка за глупости. Само че тя е голямо дете, заведох я в една сладкарница и си обяснихме цялата работа. Казах й, че знам как се чувства, но я посъветвах да не си правим живота лош излишно. Оттогава, започне ли, само й казвам да си спомни какво сме си говорили. И тя престава. Все пак първи клас, ходила е малко повече от месец, шок е за нея, знам. Тя беше много разбрано дете на 3, дори тогава би ме разбрала, с по-прости думички, естествено. Ако мислиш, че има смисъл, поговорете. И непременно отделяй известно време само за нейните желания след градината. След това известно време, кажи й, че е дошло друго време, в което е редно да се изпълнят определени неща - миене, вечеря, лягане и т.н. Накратко - сключете договор. С моята дъщеря на 3 години това се получаваше.

Ние задължително правим голяяяяяяяяяма разходка ( с много тичане и игри с други деца ) след градината, пазаруваме и чак тогава се прибираме. Не знам дали това е причината, но в къщи тя вече е спокойна и се заиграва самичка.
Аз лично също прилагам метода на убеждаването или отвличане на вниманието. Много повече са случаите, в които действа отколкото тези, в които не се получава. Наблюдавах една моя много близка позната колко спокойно и с равен тон говори на детето си при всякакви ситуации и реших да опитам и за. Опитвам се да си държа "искрите и огъня", който бушува в мен заключени и повярвайте ми момичета, наистина се получава. Естествено не винаги и веднага, но постепенно с времето нещата се успокояват. Мисля, че си заслужва да се опита.

Моята щерка е на 3г.2м, не ходи на градина. От няколко месеца се опитва да се налага със всякакви средства.Може би наистина иска да осъзнае собствената си значимост. Ако съм рязка и категорична, започва едно тръшкане или реване... Иска да става на нейната на всяка цена Ако заобиколя проблема или й отклоня вниманието с нещо друго, нещата се уреждат лесно... Но на моменти ми се изчерпва търпението да я манипулирам и става една...

И при на е така
В градината е послушен,яде,спи,играе спокойно.
Като го взема и се започва-искам играчка,искам подарък,искам сок,шоколад и не знам какво си.Тръшка се,плаче по улиците
Водя го на площадката до блока,там влиза в конфликти с другите деца,не може да играе с тях,ужас просто.
Вечер в къщи се глези,няма угодия.
Но и аз си мисля,че е възрастов период-осъзнават се и тестват до къде могат да ни манипулират

Синът ми е на 3 г. и 5 месеца и ходи на градина за втора година.

Период е, преживява се, не се излиза от него, трансформира се в "кризата на 4 годишните"
Като преживее детронирането, идва ред на нови номера. Уморително е, но се оцелява /имам предвид психичното здраве на родителите/
Говоря от опит 

Мама Галя, благодаря за успокоителните думи. Имах предположение, че нещата стоят така както ги описваш, но тайничко се надявах да не е така. Уви "надежда всяка тука оставете"

Според мен в детската градина, понеже е длъжна да спазва правилата й се "насабира" и иска някъде да разпусне след това. Обикновено така правят деца, които имат нужда от цялото внимание на хората, които са им родители. Опитай да й обръщаш повече внимание след като я вземеш - играй с нея, правете нещана заедно - приготвяне на вечеря, примерно или простиране на дрехи или каквото ти хрумне. Успех!

Наслаждавай се на момента Като беше на 3г. си мислех, че е зле.Но сега осъзнавам какво добро дете е било.Откакто стана на 4 е нещо страшно........Записали сме го на училище по цял ден....както преди бях против, сега съм с две ръце за.Нищо не помага като възпитателно средство и наказание.

Е, поне не сме сами 
Весела Коледа на всички!

Моята е на 3 год. и 3 месеца, но е доста разбрана и мила и още не е издивяла, пу пу. Но не ходи на градина, може и затова да е, не знам? Сигурно тепърва ще имаме изненади Май вторите деца се гледат по-лесно някак и са по-спокойни, поне при нас баткото на 2-3 години беше доста див, малката определено е лесна, сравнено с него, пък и като са двама, се поскарват помежду си и нямат време да правят сцени и на родителите.

Весела Коледа и от нас!!!

весела коледа на всичкии!
   много се радвам че това което описвате вие не се случва само и у нас ...защото явно и моето дете е в някаква такава криза...сега ще мога да почерпя малко опит от това как се справяте вие.... 

Моя е на 5 и си издивява периодично.  Когато стане ежедневно, тогава ме побърква.   
Лошото е, че понякога и аз губя търпение и го наказвам строго за белите и тръшканията му, а той е свръх чувствителен и започва да се тикосва направо. Последното беше по повод счупването на всички играчки от елхата.
Вече съм безсилна, защото ако не се карам е от беля на беля, а като се скарам изтръпва и се стряска. А да го гледам тикосан е последното нещо, което искам. 

И сина ми е от ''издивяващите'' .Няма още три годинки,а се започна от около 2 годинки.Надявам се скоро да му мине

Моята е на 5 г и си издивява почти всеки ден и аз покрай нея, направо вече съм за лудницата ви казвам.
Сега е наказана, след като в понеделник ни изгониха от концерта по пиано, понеже това диване не спря да вика, тръшка, реве и т.н. Сега е наказана /от понеделник/ и днес дядо Коледа и донесе само 1 бонбон - забраних всякакви подаръци за нея и това е. Взех крайно строги мерки, но явно няма друг начин да я обуздая. Вече има цяла купчина опаковани неща в спалнята, които тя само тайно гледа, но съм твърдо решена да устискам и докато не мине 1 седмица с послушание нищо няма да и дам.

при нас проблемите са свързани с отказ да се облече сутрин, да сложи пантофи, да отидем на определено място, да си легне следобед - битовизми. Понякога просто трябва някой да го обслужи. Почти не му угаждаме в такива моменти; знам че се случват предимно когато бързаме. Имаме ли повече време, сам се сеща какво трябва да прави. А днес го оставих за 4 часа у приятелско семейство и кото се появих, сам си събра играчките и се обу. Като ви чета обаче, май изобщо не бива да се оплаквам - белите му са продукт на търсения и любознателност  а и при нас "тригодишнината" бе съпроводена от появата на бебе, 1 месец ходене на детска градина, после рязка смяна на околната среда....

У нас са същите циркове и панаири почти всяка вечер . Тръгна на градина през септември, а аз се върнах по същото време на работа.
Изключително спокойното ми и послушно дете сега е кълбо от нерви.  Нещо съвсем ново е това "надуване на гайдата" веднага след като му е било отказано/забранено нещо. Така и като бебе не се е държал и сега ми е много странно. Явно копира нечие поведение. Напоследък започна да плаче в детската градина през деня за мен и после ми казва, че му било много мъчно за мен.  Опитвам се да запазвам спокойствие, когато започне да се тръшка за нещо, но не винаги усрявам. А е много чувствителен.
Виждам, че не съм единствената на Деанксит.    .

Моята, например, днес е просто нетърпима!
След еуфорията сутринта с отварянето на подаръците, я хванаха лудите и цял ден ми разказа играта.
Преди малко се събуди и започна отново да мрънка...

Аааааа, да се присъединя в клуба - Ния ми ги прави същите номера

Стефи я спрях от градина в края на ноември,защото много боледува и дойде да я гледа свекърва ми.От понеделник съм отпуска до 12 януари,и отсега се плаша как ще издържа.Особено тези два дни ми разказа играта. За всичко се тръшка,иска всеки ден да сменя по няколко тоалета,но с летни рокли и поли .Опитвам се да запазвам спокойствие,но понякога ми идва в по-вече,и започвам да крещя .В момента се удари на масата и ме замерва с играчки................

Ау..
Аз си мислех, че издивяването е при 2-годишните и с нетърпение чакам да стане на 3   
Има ли още повече накъде да подивее туй мойто, идея си нямам 
То не е щипане, хапане, бой, хвърляне.. Ама яко удря с всичко наред 
Не си задържа с нищо вниманието повече от 2 минути. Ама точно 2.
Ако нещо му се откаже по-категорично започва да се тръшка, реве.. почват сополи.. задавя се стях и почва да повръща.. Просто еееее.. в чудо съм се видяла какво да го правя вече.. Не мога да си представя ако не се поуспокои малко как ще ходи на градина догодина на есен.. Че с децата не си играе.. Или по-скоро си играе С тя - на бутане, блъскане, удряне и замеряне 

А аз се палша, че от както започна да ходи на детска стана много агресивна 
Ако не стане на нейното започва да обижда и налита на бой.. С грдината приключихме поне до пролетта и ще я гледа майка ми, та дано да се кротне малко.

Това се случи и с моята Ния. Не мога да си позная детето. В градината една хрисима и в нас - дяволче. Бях се притеснила, че само моето момиченце е така...

Дени пък не стана агресивен, но стана голямо гевезе.
Непрекъснато писъци, ревове, търкаляне по земята, инати ...

.

И при моята дъщеря имаше такъв период. По едно време направо не знаех какво да правя. Тогава изведнъж осъзнах, че вината е и в мен. И започнах да се държа по друг начин. Опитвам се да бъда спокойна, да говоря със спокоен тон. Ако се тръшка за нещо, обяснявам един - два пъти спокойно, после спирам да обръщам внимание - след малко й минава. Като кажа "не", пояснявам защо няма да стане и не отстъпвам каквото и да прави тя...И изведнъж и тя стана много по-спокойна. Трябва малко повече твърдост и спокойствие. Забелязвам, че колкото по-спокойна съм аз, толкова по-спокойно е и детето ми. Времето, прекарано в разходки, също оказва голямо влияние върху поведението й.
Препоръчвам тази книга:
http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=347
Определено много ми помогна с конкретни препоръки!

На 3 години помагаше това с игнора, понеже тогава децата по бързо се разсейват от дадена ситуация и желание, но сега на 5 вече не помага. Детето е много по осъзнато в желанията си и щом се тръшне за нещо, и отстоява позицията и това, че си обяснил и не му обръщаш внимание не спира истерията за съжаление. 

 

Ехо!

Мамчета много ме успокоихте с тази тема. Моят син е на 3 и много трудно се изтрайва. Винаги е опозиция, независимо, че в много от случаите и той иска същото. Но най-страшно е с агресията-щипане, бой ритане.Лошото е, че не се оправя нито с добро нито с лошо, нито с игнориране.
Не мога да си изградя правилно поведение, защото всеки път отговаря по-различен начин на едни и същи сигнали.
Само се надявам скоро да отмине и да не би в този период да си изградим  и затвърдим грешни модели.
Хайде пожелавам ви успех в най-голямата битка на живота ни 

Здравейте! Нас май ни е хванал по-рано този период, малчо е на 2 год. и 4 месеца. То е едно тръшкане по пода, хвърляне на предмети, блъскане с крака и налагане за всичко, та чак се шашвам. Но като гледам, определено не сме единствени. Батко му чак такива реакции не е правил, но малкия си е на мама глезанчото. Не че му отстъпвам, излизам си от стаята и се правя че нищо не е станало. Ама не винаги хваща...
Гледам, че повечето го отдават на умората от недоспиване, на детската градина и сдържаното поведение там, ама ние не сме тръгнали още на градина, спиме си горе-долу нормално и пак...
Кажете как се справяте? Дайте някоя хитрост? Аз понякога се опитвам да го разсея с нещо интересно и ново: Виж птичето на прозореца!; Я да видим кой тропа на вратата, тати ли е?; Кой лае навън? - и той зяпва и забравя тръшкането за момент.

M_Nik при нас положението е същото и вече незнам какво да правя.От 2-3 седмици насам Алекс се държи ужасно.Хвърля играчки и всякакви предмети,тръшка се,изобщо не слуша.В начаото много му се връзвах и постоянно му се карах.Но от няколко дни като изпадне в такова състояние и не му обръщам внимание.И той като види,че не го гледам и на реагирам по никакъв начин и му става безинтересно и сам спира.Надявам се да е временна промяна в поведението.Ще следя темата с интерес.Незнам само като тръгне на градина какво чудо ще е.

И при нас ужасният период беше по-рано - около 2 и половина годишна възраст. Откакто стана на 3 нещата се успокоиха. Много по-кротък и сговорчив стана сина ми. Естествено, пак има моменти когато изпада в пристъпи на ярост, тръшка се и реве за глупости, но са вече много рядко.

Миличка не си само ти с този проблем.Проблема е ,че при нас вече продължава трети месец.Искрено се надявам скоро да отмине и да виждам само усмивки.
Имай търпение 

минали сме през такъв период, но всичко минава, наистина

И при нас точно така 

Здравейте!И синът ми е в отбора на издивяващите.От октомври ходи на градина и след като го взема,се започва същинският ад Започва да мрънка,тръшка се,отговаря ми,направо с мъжо лудваме вече!Дано е само период,че вече не се издържа

Никога не са ми се тръшкали децата... 
Според мен, детето разбира какво му се позволява и злоупотребява с това...
Май не се изразих много точно... 
С две думи - глезенето не е от полза за никого - нито за майката, нито за детето...
Така мисля аз и в моя случай съм права...

Същото е и моето мнение въз основа на моите впечатления.
В градината децата са непрекъснато контролирани и командвани-не могат да сторят нищо по своя инициатива ,нищо спонтанно. Овикват ги за всяко малко провинение,тъй като се налага да се въвежда определен ред и дисциплина,да се създават навици и умения,то няма как да е и другояче при 28 деца накуп,нали.
 Взимайки ги оттам,веднага се почват лиготиите и капризите,изисквания и изнудвания, а ние се чудим какво е станало с уж добрите ни деца.Ами,противят се на наложения ред , на ограниченията,изявяват собственото/потъпкано през деня/ АЗ.Да,беше почти нетърпимо положението миналата година.Затова и често спирах дъщеря си от градина-така се балансираше детето и поведението му се нормализираше.
 Тази година/втората/ по-рядко се случва да истерясва,но пък вече започна с много умелите манипулации,спорове,изисквания.Не можем да я наддумаме...

Недей, недей  , голяма дума не казвай!
Голямата е от от "тръшкащите се", винаги е била.
Малката е от другите, с нея се разбираме само с поглед. Децата са различни. Носят различни темпераменти, различни души. Не винаги родителите са определящите. Разбира се, на голямата фея тръшкането не й е позволено и тя го знае, но опитва. Възрастта не е най-важното, според мен.

Нещо не ти разбрах мисълта...  

Детето ми никога не е била глезена. Сега, когато е на градина се промени много. Не се тръшка и не изпада в истерия. Стана много чувствителна. Та при всяко дете е различно.
 

Ами явно моите са еднакви...  

Джуличка има кротки деца като твоите, но повярвай ми не е от възпитание.
Първичната детска реакция, няма как да я възпиташ.
Прочети ми по горно мнение, че моето е на 5 и с какви проблеми се сблъсквам и си кажи мнението как да го възпитам според теб. При положение, че е така от както се е родил.

Pasinet, далеч съм от мисълта да давам съвети на който и да било как да си гледа децата... 
Детето си е твое и ти си най - добрата мама за него, аз съм сигурна... 
Но явно гледам от моята гледна точка и за това не мога да разбера какво значи "не ме слуша" или "не иска" или "тръшка се".... 

Само можеш да се радваш.
Написах поста по повод това, че доста често тук майки на по спокойни деца пишат че децата им са така, защото те са ги възпитали много добре, а тези тръшкащите страдат от липса на възпитание.
Е лично на такива, които са се сблъсквали с моето съм предлагала да дадат съвет или ако искат да се опитат в такъв един момент да го успокоят, но без успех.
да не казвам как се издразних на една позната, която никак не беше тактична в една среща с мен, на която не стига че и обърнах толкова внимание и детето ми чак се изнерви от цялата ситуация, ами като го видя в истеричен пристъп и ме прати на семеен терапевт !!!  и ми каза, че е такова защото не било кърмено. 

Ти глупости можеш да чуеш всякакви...
Не им се връзвай...
Мисълта ми беше, че ако моето дете е такова (тръшкащо се) със сигурност няма да оставя нещата така...
Не и да ми легне на средата на улицата, защото аз не съм му купила сладолед, примерно...

Джуличка, ти пак за своето едва ли някоя майка т тук пишещите просто оставя нещата така.
детето може да се тръшне за какво ли не на средата на улицата. Моят се тръшкаше, като види хора. Сам с мен не му изнасяше. Що укори и погледи съм отнесла, опити да му помагат  а дори не бих казала, че имам трудно дете, напротив. Но това е при по-малки деца като правило.

това отмина. сега не иска да се облича или да спи следобед. Това ми се случва не защото е разглезен, ти сигурно знаеш какво е разглезено дете, е, моето не е такова. Но се пробва. съгласява се кое е правилното и следващия път - същото. И какво ще направиш? Ако кажеш, че ще говориш с него - ние говорим всеки ден. Ако кажеш, че прилагаш наказания - и такива сме прилагали. Методът "мама е сърдита и няма да ти говори" изобщо не е  приложим.

Значи пак казвам - не мога да дам съвети на някой как да си гледа детето...
Аз не бих позволила да ми се тръшка насред улицата, и ако трябва и бой ще има...
Независимо, че съм против боят като възпитателно средство...
И май ще спра да пиша в тази тема, че нещо не сме настроени на една вълна... 

аз ти казвам само, че не вярваш на нещо, което не ти се е случило. "Не бих позволила" звучи чудесно, до момента в който за огромно твое учудване видиш, че познатите ти методи не работят.Вкл. бой, кой както иска да го разбира - шляпване, издърпване на ухо или де да знам какво.
Мисля, че тук пишещите са писали затова, защото "не бих позволила" не е сработило.

Пак ти казвам, радвай се, че не ти се налага, защото моя дори само от каране се тикосва, какво остава ако го ударя.
Единствения начин е да предусещам кризите, но има моменти, в които това просто е невъзможно.
В магазин като се тръшне, че иска нещо, някак не върви да го заблъскам с шамари, все пак е 5 годишен.
Естествено, че не му го купувам, ако преценя, че не трябва, но убеждаването отнема много време, понякога по 20 минути седим до "нещото" и реве, че го иска (не става дума за сокче, а за нещо скъпо и излишно). За глезене и дума не може да става. Просто това винаги му е първата реакция на отказ (дали ще е за некупуване на нещо или че съм му спряла телевизора примерно). Никога не реагира спокойно на това. Няма спасение.  

Това пък какво общо има 
Моето е кърмено.. И все още го кърмя - вижда се, доста дълго вече..
Е няма таква дивотия..
Последния рев "тръщкаш се" беше в колата - на път за Бургас оня ден реши, че иска да се катери на кората на багажника (комби е) .. ОК.. Казвам качи се и слез .. Да ама не.. Искал възглавничка - е, няма възглавничка Слагам му якето навито викам айде лягай за малко и слизай..
Ей като се тръшна за тая възглавница - точно 15 минути рева, по-скоро се дра - нищо не можа да го спре - опитвам се да го гушна,м почва да ме бие с юмруци и да ме рита; говоря му - не възприема, ревва още по-силно; скарвам му се - още по-зле; шамарче по дупето - продължава да реве..
Та какво да направя в тази ситуация?
Изчках го да се нареве малко.. И му дадох да цока - хеле млъкна.. за 15 минути..

Като чуя за пътуване с него и ми се изправя косата 

Сега може и да ме нападнете, но при такава ситуация ще го спукам !!!
И го казвам съвсем сериозно и без никакви угризения !

anette,открадвам си поредната идея от теб Преди време от твой пост реших,че няма да се впрягам на вечеря дали била яла,дали само смуче храната или дали гледа в една точка....сега ще въведа това с мрънкане=айде в леглото.
Ния изкара много тежък пубертет-точно както Никол го е описала,после се кротна и добре че тогава веднага забременях,защото затишието беше кратко и лъжливо От една седмица е направо непонисима,започвам и да се притеснявам вече,защото досега наистина виждах,че не може да си контролира емоциите,а напоследък проявява чист инат и на моменти съзнателна лошотия-да счупи,удари лошо сестра си,да ме ядоса и да види как ще реагирам...Привърженик съм на позитивното възпитание,но за Ния имам съмнения дали е най-подходящо като метод

Недей така, че и това не помага. Моя като по малък на 2, 2 и половина така хапеше, така удряше, не можеш да си представиш. Но нито боят, нито нищо не помага, защото не разбира. Когато започна да разбира агресията му престана, но чак след 4 години. И сега първосигнално реагира с тръшкане и рев, само в по тежките случаи с опити да удря, но не си мисли, че ако го спукам постигам нещо. Точно обратното - тикове, за които после се обвинявам. Дори сега на 5 наказание не му държи влага освен на момента, на другия ден е в състояние да направи същото, за което е бил наказан.
Ха сега давай други идеи за справяне.
Разбери, че просто това са различен тип деца и справянето с тях е по различен начин, не с агресия. Със 100 пъти повече търпение, отколкото при останалите и 100 пъти по бавно се достига до някакъв напредък в дадена област за поведението.

Pasinet, ами аз просто не мога да го разбера... 
Все едно да ти кажа, че като скръцна със зъби и моите замръзват, и ти да ме разбереш...
Няма бой, няма викове, няма наказания... 
Буквално ти казвам, че само скръцвам и настъпва тишина...
Ти можеш ли да ме разбереш ?
Едва ли...
И аз така, но обратният вариант... 

Е.. спуквала съм го .. поне 2-3 пъти.. Ама така, че чак после ревах с него..
Единия път ми отхапа част от устната..
Втория път така ме святна с една играчка по главата, че ми текна кръв от веждата..

Никакъв успех.. Само ми стана ужасно гадно 

...

Вече не го бия.
Само по някое шамарче отнася понякога като прекали..
Така или иначе нямат абсолютно никакъв ефект, освен че започва и той да ме бие после.. Ужасен кръг 

Разбирам те, аз съм виждала такива деца, дори мисля, че повечето са такива.

Запис  , да следя темата. Аз мислиа ,че всичко е на периоди, мойто момченце винаги е бил кротичък и послушен, не съм имала проблеми с него. Но от 3 - 4 седмици стана доста непослушен. Съвсем рязко за един два дни си смени държането- започна да се тръшка, да ме удря , да разхвърля всичко изнервено. Отначало се опитвах да го укротя ,но положението става още по-лошо, сега го оставям да се укроти сам ,после му обяснявам, че така не се прави (въпреки че незнам до колко ме разбира на тази вазраст) и отива за малко наказан без играчка и без детски до стената.За мен това е по-добря варянт от пляскането по дупето или ръцете.
Като ви чета и се замислям дали това нешето не е детски пубертет. Кажете ми какви са симптомите, рязко ли се появява и може ли да започне на 1 год. и 2 мес.

детски пубертет е по-скоро разговорно понятие. Това са периоди. Този на едногодишните е различен от този на двегодишните , тригодишните и т.н.
Хубаво, че стои до стената нашият не го разбира и съответно просто не застава до стената. Ако го пратя в стаята му, застава на прозореца и спокойно си разглежда кой минава отвън.

Да наистина си стой докато не му кажеш, че може да дойде. Друг е въпроса дали сега разбира защо стой наказан, но поне мисля че така ,като порасне още малко ще знае че това му е наказанието и за в бадеще дано удържаме така фронта