От няколко дни се чудя дали да я пусна тази тема. Имам 2 момичанца с 6 години разлика. Малката сега е на 5 месеца и искаме още едно детенце сега. Но ако може бих искала да чуя и вашето мнение- как се оправяте с две породени малки деца? Дали ще започна да пренебрегвам Вай ако имаме ново бебе, което със сигурност ще изисква много грижи? Аз физически се чувствам готова и да си кажа честно от една седмица работим по въпроса, де. Но много ви моля, искам да чуя вашето мнение. Благодаря!
- Публикувана: 19 окт. 2008, 20:43 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 21:58 ч.
Разликата
Щом си готова и го искате действайте! 
И аз съм на същото мнение
Щом си готова и го искате действайте!
На дали ще се намери някой с различно мнение.
На дали ще се намери някой с различно мнение.
всички казват че е лесно, че децата един вид сами се изглеждат. мене си ме е страх дори и сега да мислим за ново бебе, че и сега ми е трудничко и изнервено ежедневието. но ако при вас нещата са по-спокойни и има как да се справите действайте. то си е и до психика, щом се чувствате готови няма проблем.
Не се интересувай от мнението на другите щом като си готова имаш физическите въжмосности давай.Казват колко повече деца толкова по весело и ние искаме но искам да ни бъде по голяма разликата.Пожелавам ти успех и няма майка която да забрави другите си деца просто ще имаш за всички обич и вярвай ми те го усешат и разбират
Аз и брат ми сме породени - година и 1 месец разлика. Майка ми казва, че в началото е било трудно с едно прохождащо дете и едно бебе. На бебето е бутала шише с кърма, за да може да се занимава с прохождащото, често ни е оставяла сами (не че имам спомени за това), но след третата година вече било много по-лесно. Е, тук имам и лични спомени - можехме да си играем с часове, без да направим нито една беля 
Наистина се гледахме до голяма степен сами.
Наистина се гледахме до голяма степен сами. 
Възхищавам се на куража ти!Аз лично не бих се решила на такава стъпка,но се радвам на хора,които го правят.Щом ти и съпругът ти имате сили и желание да създадете трето дете,няма начин да не се справиш!Успех и дано скоро да се похвалиш с двете чертички! 
Успех
Щом се чустваш готова действайте. Все пак си минала по този път и знаеш какво те очаква.
И аз си мислих, когато малкия стане на 7-8м да започваме да се трудим за 2-ро, но нещо се чуствам в момента на прага на силите си и затова ще изчакаме да стане на 1.5г
Поздравление за решението
И аз си мислих, когато малкия стане на 7-8м да започваме да се трудим за 2-ро, но нещо се чуствам в момента на прага на силите си и затова ще изчакаме да стане на 1.5г
Поздравление за решението
Действайте, щом ти си готова! Ще се справиш!
Завиждам ти за смелостта!
Завиждам ти за смелостта!
успех! 
Няма по-хубаво от това децата да са на близка възраст и да растат заедно...
И ние вече работим по въпроса.
Щом си готова и го искате действайте!
И аз съм на същото мнение
Подкрепям
Може би е добре да разгледаш темата за породените дечица - в "Нашите деца". Нямам опит в ръководенето на такова семейство - но пък имам малко повече от година и половина разлика с брат ми. Определено за нас беше хубаво. Сега децата ни имат под година разлика и растат заедно... дай Боже и следващите ни деца да са така, близки по възраст - и техните... друго си е да имаш подкрепа.
Моята свекърва казва "имам 5 пръста на ръката, който и да си порежа ме боли еднакво". Тъй, че едва ли ще пренебрегнеш някое от децата си - просто ще се раздаваш още повече. Щом чувствате, че имате сили и енергия за още едно - чудесно! Дай, Боже, на България повече такива майки. Успех!
Съжалявам , но не мога да дам отговор на този твой въпрос , защото е много личен и няма значение дали родителите на породени деца са се справили или не са - това не значи че ти можеш или не можеш да се справиш...просто трябва добре да си прецениш собствените сили .
Прозвуча много объркано....
дано нещо се разбра
Прозвуча много объркано....
дано нещо се разбра 
Щом си готова и го искате действайте!
И аз съм на същото мнение
Успех и дано скоро се похвалиш 