здравейте! имам нужда от съвет как да постъпя с малкия господин който гледам. той е на 3 години. гледам го ог няколко месеца. ситуацията в която съм е малко деликатна и не знам дали трябва да говоря с майката за това. малкият е доста разглезен и е свикнал да му се угажда за всичко, всичко да става както той иска. гледам го по 5 часа на ден, а през събота и неделя пътуваме винаги с родителите му. през времето когато аз не съм на работа баба му се грижи за него и соътветно тя е причината той да е толкова разглезен. тя изпълнява всички негови желания. проблема е следния. когато аз не му позволя нещо (в рядките случаи баба му) той започва да се удря по лицето, главата, да си блъска главичката по мебелите, да се удря по слабините и т.н. единственото което съм правила до сега в такива случаи и да го успокоявам.успявам да го успокоя и всичко е точно до момента в който тази ситуация не се повтори. чувствам се безсилна. може ли това да е в следствие на това че и майка му и баба му го удрят и то редовно. най-вече когато той пожелае нещо и баба му решава че няма да му го позволи в следствие на това той започва да пищи и реве и единствения начин по който тя реагира е да го удря. и когато стане така че аз не му позволя нещо, той започва да пищи ,а аз не го удрям и тогава започва той сам да се удря.моля ви дайте ми съвет какаво да правя. и дали да говоря с майка му. благодаря предварително!
- Публикувана: 14 окт. 2008, 18:44 ч.
- Последно мнение: 28 окт. 2008, 11:17 ч.
детегледачка съм и имам нужда от съвет
Задължително е да говориш с майката по въпроса. Най-малкото трябва да установиш дали се държи така само при теб или когато е с тях е същото. А относно разглезването, много е важно да установите някакви общи правила, които всички да спазват. Не е редно ти да забраняваш нещо, а няколко часа по-късно бабата да му го разрешава. Децата много се объркват така. А също би било добре, ако можеш да им обясниш, че боят далеч не е най-доброто средство за възпитание.
и пред родителите си прави така. но проблема е също че майка му за да го накара да спреда реве или да се удря го хваща за раменцата и го тресе и бу крещи :``млъкни бе``. въпроса е какво аз да правя когато той се удря?и дали да разговарям с майка му на тази тема предвид 4е според мен те (баба му и майка му) провокират това държание?
и пред родителите си прави така. но проблема е също че майка му за да го накара да спреда реве или да се удря го хваща за раменцата и го тресе и бу крещи :``млъкни бе``. въпроса е какво аз да правя когато той се удря?и дали да разговарям с майка му на тази тема предвид 4е според мен те (баба му и майка му) провокират това държание?
Е както описваш ситуацията явно и да говориш с майката ефект няма да има.
По-скоро "работи" с детето, то явно има нужда от помощта ти.
Говори с него, все пак не е толкова малък да не може да те разбере. Опитай се доколкото позволява едно три годишно дете да разясните поведението му, провокирай го с въпроси защо се удря и наранява сам. Детето проявява автоагресия. Понякога това се проявява, когато човек смята, че е разочаровал околните и наказва себе си физически. И в случая вместо да бъде успокоен от най-близките си, той получава нова доза агресия.
Честно казано аз не виждам какво може да кажеш на майка му, при положение, че тя го удря и друса, когато детето започва да се сърди.
Най-много да ти отговори, че не е твоя работа как го възпитава и да се приключи по въпроса.
Разговаряй с детето когато сте само двамата, обясни му, че няма полза от това да се сърди и тръшка, и че все пак не може да получава всичко. Когато започне да се удря го успокой, отвлечи му вниманието с нещо друго.
Най-много да ти отговори, че не е твоя работа как го възпитава и да се приключи по въпроса.
Разговаряй с детето когато сте само двамата, обясни му, че няма полза от това да се сърди и тръшка, и че все пак не може да получава всичко. Когато започне да се удря го успокой, отвлечи му вниманието с нещо друго.
Ако си обичаш професията и искаш да отглеждаш детето добре, бих ти препоръчала да прочетеш някоя или няколко книги за възпитание. 
Децата много бързо научават, че при различните хора има различни правила. Явно с боя, виковете и подобни майката не е образец... тогава се опитай ти да си такъв. Не забранявай много неща, но забраниш ли - не се пречупвай. Ако детето се удря - не му обръщай внимание, може да го успокоиш, но НИКОГА не му разрешавай това, което си забранила, защото се удря. Не се притеснявай - едва ли ще се нарани.
Децата много бързо научават, че при различните хора има различни правила. Явно с боя, виковете и подобни майката не е образец... тогава се опитай ти да си такъв. Не забранявай много неща, но забраниш ли - не се пречупвай. Ако детето се удря - не му обръщай внимание, може да го успокоиш, но НИКОГА не му разрешавай това, което си забранила, защото се удря. Не се притеснявай - едва ли ще се нарани.
Мисля,че поведението му се дължи на факта,че е доста разглезен.Едва ли е толкова от факта,че майката го "разтърсва " за раменете когато изпадне в такъв вид ситуация.ПО скоро мисля,че ти трябва да работиш за отстраняване на проблема,разбира се говорейки със майката ,че искаш да се опиташ да се справите със ситуацията и двете да вземете решение ,кое е най доброто.
Ако си обичаш професията и искаш да отглеждаш детето добре, бих ти препоръчала да прочетеш някоя или няколко книги за възпитание.
Децата много бързо научават, че при различните хора има различни правила. Явно с боя, виковете и подобни майката не е образец... тогава се опитай ти да си такъв. Не забранявай много неща, но забраниш ли - не се пречупвай. Ако детето се удря - не му обръщай внимание, може да го успокоиш, но НИКОГА не му разрешавай това, което си забранила, защото се удря. Не се притеснявай - едва ли ще се нарани.
Децата много бързо научават, че при различните хора има различни правила. Явно с боя, виковете и подобни майката не е образец... тогава се опитай ти да си такъв. Не забранявай много неща, но забраниш ли - не се пречупвай. Ако детето се удря - не му обръщай внимание, може да го успокоиш, но НИКОГА не му разрешавай това, което си забранила, защото се удря. Не се притеснявай - едва ли ще се нарани.
Тъкмо се нагласих да пиша и видях мнението ти, което се препокрива с това, което исках да напиша.
И няма какво да добавя.
Детето явно има нужда от помощ и внимание, които не получава по адекватен начин.
Ако харесваш работата си - ежедневно говори с родителите, бабата и детето - трябва да сте криво-ляво на едно мнение за отглеждането на детето. Не казвам възпитанието, защото не харесвам думата
Децата правят това, което виждат от нас, не това което си мислим, че ги възпитаваме.
Ако не харесваш работата си или се чувстваш неподготвена за ситуацията, в която си попаднала - напусни. Децата умиляват, човек няма как да не влезе в лични отношения с тях, но което е работа е работа, което е приятелство е друго.
Ако харесваш работата си - ежедневно говори с родителите, бабата и детето - трябва да сте криво-ляво на едно мнение за отглеждането на детето. Не казвам възпитанието, защото не харесвам думата
Децата правят това, което виждат от нас, не това което си мислим, че ги възпитаваме. Ако не харесваш работата си или се чувстваш неподготвена за ситуацията, в която си попаднала - напусни. Децата умиляват, човек няма как да не влезе в лични отношения с тях, но което е работа е работа, което е приятелство е друго.
Тъкмо се нагласих да пиша и видях мнението ти, което се препокрива с това, което исках да напиша.
И няма какво да добавя.
И няма какво да добавя.
Аз само ще допълня и ще ти препоръчам книга http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=391795 . Прочети я, ще ти даде насоки да се справиш със ситуацията, а и можеш "случайно" да я забравяш ...може пък и майката, чрез нея, да открие друг подход към детето
Не мога да те посъветвам дали да кажеш или не на родителите. Това ти трябва да прецениш, като вземеш под внимание отношението им към детето.
За поведението на детето - със сигурност не е провокирано от постъпките на майката и бабата. Имам близка ,която не бие и не разтърсва детето си .Същото ,в момента в който не получи каквото иска - започва да се бие само и да си удря главата където му падне.
Майката е много притеснена от това му поведение , и в повечето случаи му дава това, което иска.Е, как утре това дете няма отново да си удря главата
.
Със сигурност можеш да помогнеш на детенце, независимо дали ще кажеш или не на близките му.
За поведението на детето - със сигурност не е провокирано от постъпките на майката и бабата. Имам близка ,която не бие и не разтърсва детето си .Същото ,в момента в който не получи каквото иска - започва да се бие само и да си удря главата където му падне.
Майката е много притеснена от това му поведение , и в повечето случаи му дава това, което иска.Е, как утре това дете няма отново да си удря главата
.Със сигурност можеш да помогнеш на детенце, независимо дали ще кажеш или не на близките му.
Аз мисля,че е добре да обсъдите с майката поведението му ,но деликатно,да не се окаже ,че мислиш че тя предизвиква това негово поведение,за да не излезе ,че ги учиш как да си гледат детето.
А когато започне да прави така е най-добре спокойно да клекнеш до него,да го хванеш за ръчичките и да му приковеш вниманието с нещо от сорта на: "Погледни ме в очите!" и да започнеш да му обясняваш какви са правилата.
На моята дъщеричка,която се е научила всичко с реване да постига от известно време и казвам:"Нали знаеш,че с реване нищо няма да постигнеш?" и тя вече започва да го приема и сама си казва ,че с реване не става.
Успех!
Това е само опит на детето да наложи себе си .
А когато започне да прави така е най-добре спокойно да клекнеш до него,да го хванеш за ръчичките и да му приковеш вниманието с нещо от сорта на: "Погледни ме в очите!" и да започнеш да му обясняваш какви са правилата.
На моята дъщеричка,която се е научила всичко с реване да постига от известно време и казвам:"Нали знаеш,че с реване нищо няма да постигнеш?" и тя вече започва да го приема и сама си казва ,че с реване не става.
Успех!
Това е само опит на детето да наложи себе си .
Детето се удря, не защото е разглезено, а защото е удряно.
Детето не е толкова малко, че да не разбира, какво му се говори. Разговаряй с него, когато сте сами. Трябва да можеш да го убедиш, че ти не си баба му или майка му и че номерата с тръшкане, реване и скубане на косите, няма да помогнат. Създай приятелство между вас, където плача няма място. /Не става въпрос за моментите, когато се удари без да иска./ Всичко може да се реши и в разговор.
Така... не казвам, че ще ти е лесно, но си длъжна да опиташ и заради себе си и заради детето.
Отделно с майката се опитай да проведеш разговор, на тема - боят не решава проблеми и не възпитава към добро. Много деликатна ситуация. Ти си ги познаваш и предполагам знаеш техният характер. Въпросът е майката да разбере, че греши с удрянето.
Детето не е толкова малко, че да не разбира, какво му се говори. Разговаряй с него, когато сте сами. Трябва да можеш да го убедиш, че ти не си баба му или майка му и че номерата с тръшкане, реване и скубане на косите, няма да помогнат. Създай приятелство между вас, където плача няма място. /Не става въпрос за моментите, когато се удари без да иска./ Всичко може да се реши и в разговор.
Така... не казвам, че ще ти е лесно, но си длъжна да опиташ и заради себе си и заради детето.
Отделно с майката се опитай да проведеш разговор, на тема - боят не решава проблеми и не възпитава към добро. Много деликатна ситуация. Ти си ги познаваш и предполагам знаеш техният характер. Въпросът е майката да разбере, че греши с удрянето.
получава се така, че баба му го глези много и в един момент решава ,че ще се прави на строга и не му позволяна нещо- той пропищява, че тя не му угажда и тя започва да го удря. а случая в който майка му го разтресе за раменцата беше следния : малкият започва да реве и майка му започва да го тресе и да му крещи в лицето да мълчи и тази цялата ситуация се развиваше около 5 мин. и после ми кажете как да говоря с нея че боя не е решение. и другото което е баба му примерно го удря за пълните глупости от сорта на : аз отивам с малкия към банята за да му мия ръцете но той се връща до си вземе някаква играчка при което тя го хваща зо ръката и започва да му вика и да го дърпа и да го влачи в буквалния смисъл. аз съм направо отвратена от тези хора. аз се травмирам и сърцето ми се свива като виждам как се държат със него, а не ми се мисли това по какъв начин влияе на него. семейството им е толкова сбъркано, че понякога се чудя аз какво правя там. има толкова неща които мога да ви разкажа за тях или по скоро неща от които аз лично се възмущавам. единственото нещо което ме задържа там е малкия. определено намерих подхода към него и той се чувства много добре с мен, защото аз не съм го удряла, не съм му крещяла, може да съм била строга, но не груба. знаете ли колко тъжна картинка беше за мен когато го заведох в един детски клуб и той се опитваше да общува с децата.неговия подход към тях беше да ги хване за ръката високо горе (както го хваща баба му) и да започне да ги дърпа и да им крещи че иска да им покаже някаква играчка или нещо друго. много много тъжно... и това са маалка част от нещата които мен ме ужасяват.
благодаря за това че ми отговорихте, отдавна чета във форума но за първи път пиша и наистина много благодаря. чувствам се по добре когато мога да го споделя с някой
благодаря за това че ми отговорихте, отдавна чета във форума но за първи път пиша и наистина много благодаря. чувствам се по добре когато мога да го споделя с някой
аз не мисля че коментирам работодателите ми, а държанието им към детето. ако е излезнало така че коментирам тях искренно съжалявам. просто не одобрявам този начин на отглеждане на едно дете. тази информация за тях и държанието им към детето я написах за тези на които им е чудно как така го глезят пък след това не му позволяват нещо и го бият. при тях просто няма последователност и търпение, което за мен е доста важно нещо
И аз си мисля, че е добре деликатно да поприказваш с майката относно удрянето. Едва ли ще и повлияеш дотолкова, че да спре, но и малко да е - пак е нещо.
Според мен задължително е да се дискутира с родителите. До сега съм имала три детегледачки, синът ми е доста капризен и своенравен и именно затова много държах да имам от тях обратната връзка.
Винаги съм се стремяла да имам контрол върху ситуацията и когато съм намирала нещо за нередно съм го казвала както на детето, така и съм правила забележка на детегледачката. Първата примерно го глезеше страшно и съм правила забележки нееднократно, че съм я наела да се грижи за него, но не и да му слугува и да му угажда на всички капризи. Със следващите две беше далеч по-лесно - просто нивото им беше друго
Винаги съм се стремяла да имам контрол върху ситуацията и когато съм намирала нещо за нередно съм го казвала както на детето, така и съм правила забележка на детегледачката. Първата примерно го глезеше страшно и съм правила забележки нееднократно, че съм я наела да се грижи за него, но не и да му слугува и да му угажда на всички капризи. Със следващите две беше далеч по-лесно - просто нивото им беше друго
Децата много бързо научават, че при различните хора има различни правила. Явно с боя, виковете и подобни майката не е образец... тогава се опитай ти да си такъв. Не забранявай много неща, но забраниш ли - не се пречупвай. Ако детето се удря - не му обръщай внимание, може да го успокоиш, но НИКОГА не му разрешавай това, което си забранила, защото се удря. Не се притеснявай - едва ли ще се нарани.
[/quote]
Вие сте възпитател и вие трябва да намерите подход. Никой не би могъл да ви посъветва адекватно, защото не познаваме и родителите, и детето, и вас най-вече.
Искам само да кажа на детегледачката, че трябва тя и родител да възпитават детето в синхрон, а не да се противопоставят една на друга. Добри или лоши майката и бабата са родители на детето и това е техния начин на възпитание. Не е задължително да се държи детето така защото някой го бие. Децата преминават през различни етапи на поведение - смея да твърдя, че не съм била децата си, но малкия ми син посяга да удря другите деца, имаше период в който хапеше и т.т
За известно време идваше една жена да ми помага за малкия син, но когато тя е била с нас аз съм се държала така все едно ме няма / вършех си мои неща/. Изцяло тя се грижеше и занимаваше с него. Защо когато си ти с детето те се занимават с него?
За известно време идваше една жена да ми помага за малкия син, но когато тя е била с нас аз съм се държала така все едно ме няма / вършех си мои неща/. Изцяло тя се грижеше и занимаваше с него. Защо когато си ти с детето те се занимават с него?
Моето мнение е да разговаряш с майката и да и кажеш истината за това което мислиш по въпроса. Разкажи и случката с детето И в детския клуб. С една дума да си откровена.
Има две възможности: Първата е да те обвини в нахалство и други подобни... и да те уволни. А втората е да си вземе поука и да коригира държанието си, съответно да повлияе на майка си.
При първия вариянт - не толкова добрият, но има възможност след размисъл от нейна страна да разбере за какво иде реч и да се опита да се промени. Все пак има някаква макар и минимална възможност да разбере - все пак е майка и става въпрос за нейното дете, по дяволите!
Има две възможности: Първата е да те обвини в нахалство и други подобни... и да те уволни. А втората е да си вземе поука и да коригира държанието си, съответно да повлияе на майка си.
При първия вариянт - не толкова добрият, но има възможност след размисъл от нейна страна да разбере за какво иде реч и да се опита да се промени. Все пак има някаква макар и минимална възможност да разбере - все пак е майка и става въпрос за нейното дете, по дяволите!
Трябва да говориш смело и откровенно с майката!
Аз съм майка и работя,една много мила жена гледа дъщеря ми. Но държа да знам абсолютно всичко за това какво се случва с детето ми - не дреболии от сорта в колко са излезли на разходка, в колко са се върнали, какво е яла...доверие имам на жената, знам че гладна и гола няма да я остави... По скоро кога се е глезила и защо, с кой си е играла и имало ли е конфликти, слушала ли е жената която я гледа...Вечер малката(2г.7м.) сама ми разказва какво се е случвало през деня, дълъг и труден път извървях докато се научим да си говорим вечер. Изгасяме лампата, лягаме в леглото и преди да заспим си говорим, понякога повече от час!!!
Отклоних се малко, защото мисля че диалога между майка-дете и майка-детегледачка е много, много важен!
За дъщеря ми аз и детегледачката и сме два различни авторитета. Осъзнах че в главичката му има конфликт между нас когато дни наред ми задаваше един и същ въпрос - "Как се казва майката на Марти?" - случайно детенце от детската площадка. Аз и отговарям "Ади", но дъщеря ми казва:"Баба казва Ваня!"....То е питало жената, тя не се е сетила и понеже дъщеря ми, както всички деца може би, е много настоятелна, продължила да пита и жената и отговорила "Ваня" - различен от моя отговор. Дилемата за малката дълго време беше кой е прав. Децата съпоставят хората които се грижат за тях, когато има коренна разлика в поведението( в моя случай името на майката) на авторитетите които изграждат разбиранията на детето за добро и лошо, то самото започва да се чувства несигурно и може да изразява тази несигурност по различен начин...
Уеднаквете си критериите за възпитание на детето, решете кое може и кое е абсолютно забранено, както и кое е разрешено в случай, че е изпълнено някакво условие (например бонбони се ядат само след като се изяде супичката)...
Успех в начинанието, желанието за справяне със ситуацията е похвално!
Няма лоши деца - има безотговорни, или твърде заети с друго родители, които нямат време да погледнат децата си в очите...
Работете по въпроса, проблема е у вас - майката, бабата и детегледачката...Вие ако постигнете синхрон смятам че всичко ще се нареди...
Аз съм майка и работя,една много мила жена гледа дъщеря ми. Но държа да знам абсолютно всичко за това какво се случва с детето ми - не дреболии от сорта в колко са излезли на разходка, в колко са се върнали, какво е яла...доверие имам на жената, знам че гладна и гола няма да я остави... По скоро кога се е глезила и защо, с кой си е играла и имало ли е конфликти, слушала ли е жената която я гледа...Вечер малката(2г.7м.) сама ми разказва какво се е случвало през деня, дълъг и труден път извървях докато се научим да си говорим вечер. Изгасяме лампата, лягаме в леглото и преди да заспим си говорим, понякога повече от час!!!
Отклоних се малко, защото мисля че диалога между майка-дете и майка-детегледачка е много, много важен!
За дъщеря ми аз и детегледачката и сме два различни авторитета. Осъзнах че в главичката му има конфликт между нас когато дни наред ми задаваше един и същ въпрос - "Как се казва майката на Марти?" - случайно детенце от детската площадка. Аз и отговарям "Ади", но дъщеря ми казва:"Баба казва Ваня!"....То е питало жената, тя не се е сетила и понеже дъщеря ми, както всички деца може би, е много настоятелна, продължила да пита и жената и отговорила "Ваня" - различен от моя отговор. Дилемата за малката дълго време беше кой е прав. Децата съпоставят хората които се грижат за тях, когато има коренна разлика в поведението( в моя случай името на майката) на авторитетите които изграждат разбиранията на детето за добро и лошо, то самото започва да се чувства несигурно и може да изразява тази несигурност по различен начин...
Уеднаквете си критериите за възпитание на детето, решете кое може и кое е абсолютно забранено, както и кое е разрешено в случай, че е изпълнено някакво условие (например бонбони се ядат само след като се изяде супичката)...
Успех в начинанието, желанието за справяне със ситуацията е похвално!
Няма лоши деца - има безотговорни, или твърде заети с друго родители, които нямат време да погледнат децата си в очите...
Работете по въпроса, проблема е у вас - майката, бабата и детегледачката...Вие ако постигнете синхрон смятам че всичко ще се нареди...
баба му принципно се меси когато съм със него, майка му и баща му не, и не знам защо. случвало ми се е докато го храня да ми вземе лъжицата от ръката за да му я набута в устата(като през това време той не си е отворил устичката защото иска да ми каже нещо или да ми обясни нещо). също така се опитвам да го храня само когато е гладен защото е 25 кг. а баба му постоянно му бута някакви неща в устата- на ден по един шоколад , кренвирш, пастет и тн. като аз съм изрично предупредена от родителите му да не го тъпча с такива боклуци и да се храни само тогава когато сам пожелае. не знам ситуацията е малко объркана. нещото което ме притеснява в това да говоря с майка му е да не си помисли че се опитвам да я уча как да си гледа детето или че критикувам грижите на бабата...
дипломатичен начин е, ако споделиш наблюденията си на майката и бащата когат по възможност са заедно. Те със сигурност знаят за проблема, но не са му обърнали достатъчно внимание по една или друга причина. Когато ти им обърнеш внимание те ще трябва да вземат решение за проблема и вече няма да го отлагат. Сподели за автоагресията и за това, че бабата те обърква или по-скоро обърква теб и детето като се намесва.
Съвета да не му обръщаш внимание като се удря сам е добър. Със сигурност това е отчаян начин да привлича внимание.
Съвета да не му обръщаш внимание като се удря сам е добър. Със сигурност това е отчаян начин да привлича внимание.
Значи,
тръшкането на 2-3 годишна възраст е често срещано.
Гушни го така, че да не може да ръкомаха, и го дръж така, докато му мине.
Чаша вода може да свърши работа. Или да си играе нещо с вода.
Аз моята дъщеря я оставях просто в стаята й, докато й мине кризата, но не знам с чуждо дете какво бих правила.
тръшкането на 2-3 годишна възраст е често срещано.
Гушни го така, че да не може да ръкомаха, и го дръж така, докато му мине.
Чаша вода може да свърши работа. Или да си играе нещо с вода.
Аз моята дъщеря я оставях просто в стаята й, докато й мине кризата, но не знам с чуждо дете какво бих правила.
Значи,
тръшкането на 2-3 годишна възраст е често срещано.
Гушни го така, че да не може да ръкомаха, и го дръж така, докато му мине.
Чаша вода може да свърши работа. Или да си играе нещо с вода.
Аз моята дъщеря я оставях просто в стаята й, докато й мине кризата, но не знам с чуждо дете какво бих правила.
тръшкането на 2-3 годишна възраст е често срещано.
Гушни го така, че да не може да ръкомаха, и го дръж така, докато му мине.
Чаша вода може да свърши работа. Или да си играе нещо с вода.
Аз моята дъщеря я оставях просто в стаята й, докато й мине кризата, но не знам с чуждо дете какво бих правила.
Мисля, че във вашия случай бабата може би проявява някаква "ревност" към това, че друг човек се грижи за детето и се справя по-добре. Явно има конфликт между родителите и нея - те са по-строги, тя глези детето и тъй като я упрекват за това тя се опитва да бъде строга , но всъщност става лоша. Детето усеща, че има напрежение и реагира по своя си начин.
Горещо препоръчвам книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител"
alabalaxx, наистина интересна и полезна книга. 
Долу са цитати от нея, а подробности, ето от тук. http://ivalex.multiply.com/journal/item/4/4
"...Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на пердаха достига своя връх точно тогава."
На този стадий детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смята за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протестира, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред. С това ни напомня за някой придирчив стар ерген-перфек-ционист с веднъж завинаги изработени навици. Но за ]раз-лйка от ергена детето може изцяло и внезапно да се промени. Давате му плодов сок в стъклена чаша, то иска в порцеланова. Предлагате му порцеланова, то държи на стъклена. Детето е тиранично. То обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Опитва се да върши неща, с които очевидно не може да се справи само, като наиример да си завърже връзките на обувките, и категорично отказва да приеме помощта ви. А когато забеле-жи че не се получава, избухва в сълзи и прави страхотна сцена. Може дори да ви обвини, че не сте му помогнали.
Този период е и време на силни изблици, на бури и напрежения, на чести смени на настроението. На всякакви крайности...."
..............................................................................
„Първото юношество" притежава сходни черти. Най-често то се характеризира с „остави, мамо, мога и сам". Детето отказва помощта на майка си например в обличането и ядосано възкликва: „Аз сам!"
В други случаи обаче то се лепва за майка си, заявявайки, че е още бебе, и настоява тя да прави всичко вместо него. Също като юношата двегодишното дете всекичасно и всекидневно се люшка напред-назад между стремежа си към самостоятелност и желанието да остане в инфантилна зависимост от майка си. То приема облика на „господин Да-Не". Поради тази причина налаганите му ограничения трябва да бъдат гъвкави. Погрешно е да се принуждава дете на тази възраст да спазва строги принципи по отношение на обличането, часа за къпане и пр. Абсолютните и неизменни правила просто са неприложими на този стадий от развитието, дотолкова той е съставен от сложни чувства и стремежи. Общо взето, желателно е родителите да не налагат точни и ясно определени правила и ограничения, преди детето да навърши три години. Но между втория и третия рожден ден те биха могли печелившо да последват мъдрия съвет на Емерсън: „Глупавото постоянство е демонът на дребния дух".
Значи новата задача, поставена на детето през този стадий йа развитие, е да придобие силен усет за своята индивидуалност, дълбоко чувство за това, което е. В същото време обаче то трябва да се научи да се съобразява с очакванията на обществото (тоест на тази възраст главно на родителите).
И тук нещата могат да тръгнат на зле по два начина. Ако родителите упражняват твърде строг контрол и изискват абсолютно подчинение, детето става прекалено послушно. Сещам се за едно познато момченце, което така и не премина през стадия на противопоставяне, типичен за двегодишните, защото майка му просто не му позволи. Тя направо го дресира да бъде пасивно и покорно. Не търпеше никакъв импулсивен порив или емоционален изблик, така характерни за възрастта му. Напротив, награждаваше сина си всеки път, когато се държеше спокойно, пасивно и „мило". Тази система действаше отлично в смисъл, че, за майката въпросният стадий на развитие съвсем не беше изпитание, напротив, премина относително безболезнено, но не свърши работа на детето. Когато то тръгна на детско училище*, учителката забеляза, че е плахо, не си играе с другите деца и е по-скоро затворено. Явно майката прекалено добре го бе приучила към пасивност и кротост. А подобно поведение можеше да го превърне в стеснителен и лишен от агресивност мъж, неспособен да се впусне в живота и да предприеме нещо ново.
Но не всички деца се огъват така лесно пред строгостта на родителите си. Някои малчугани..."
Долу са цитати от нея, а подробности, ето от тук.
http://ivalex.multiply.com/journal/item/4/4"...Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на пердаха достига своя връх точно тогава."
На този стадий детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смята за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протестира, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред. С това ни напомня за някой придирчив стар ерген-перфек-ционист с веднъж завинаги изработени навици. Но за ]раз-лйка от ергена детето може изцяло и внезапно да се промени. Давате му плодов сок в стъклена чаша, то иска в порцеланова. Предлагате му порцеланова, то държи на стъклена. Детето е тиранично. То обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Опитва се да върши неща, с които очевидно не може да се справи само, като наиример да си завърже връзките на обувките, и категорично отказва да приеме помощта ви. А когато забеле-жи че не се получава, избухва в сълзи и прави страхотна сцена. Може дори да ви обвини, че не сте му помогнали.
Този период е и време на силни изблици, на бури и напрежения, на чести смени на настроението. На всякакви крайности...."
..............................................................................
„Първото юношество" притежава сходни черти. Най-често то се характеризира с „остави, мамо, мога и сам". Детето отказва помощта на майка си например в обличането и ядосано възкликва: „Аз сам!"
В други случаи обаче то се лепва за майка си, заявявайки, че е още бебе, и настоява тя да прави всичко вместо него. Също като юношата двегодишното дете всекичасно и всекидневно се люшка напред-назад между стремежа си към самостоятелност и желанието да остане в инфантилна зависимост от майка си. То приема облика на „господин Да-Не". Поради тази причина налаганите му ограничения трябва да бъдат гъвкави. Погрешно е да се принуждава дете на тази възраст да спазва строги принципи по отношение на обличането, часа за къпане и пр. Абсолютните и неизменни правила просто са неприложими на този стадий от развитието, дотолкова той е съставен от сложни чувства и стремежи. Общо взето, желателно е родителите да не налагат точни и ясно определени правила и ограничения, преди детето да навърши три години. Но между втория и третия рожден ден те биха могли печелившо да последват мъдрия съвет на Емерсън: „Глупавото постоянство е демонът на дребния дух".
Значи новата задача, поставена на детето през този стадий йа развитие, е да придобие силен усет за своята индивидуалност, дълбоко чувство за това, което е. В същото време обаче то трябва да се научи да се съобразява с очакванията на обществото (тоест на тази възраст главно на родителите).
И тук нещата могат да тръгнат на зле по два начина. Ако родителите упражняват твърде строг контрол и изискват абсолютно подчинение, детето става прекалено послушно. Сещам се за едно познато момченце, което така и не премина през стадия на противопоставяне, типичен за двегодишните, защото майка му просто не му позволи. Тя направо го дресира да бъде пасивно и покорно. Не търпеше никакъв импулсивен порив или емоционален изблик, така характерни за възрастта му. Напротив, награждаваше сина си всеки път, когато се държеше спокойно, пасивно и „мило". Тази система действаше отлично в смисъл, че, за майката въпросният стадий на развитие съвсем не беше изпитание, напротив, премина относително безболезнено, но не свърши работа на детето. Когато то тръгна на детско училище*, учителката забеляза, че е плахо, не си играе с другите деца и е по-скоро затворено. Явно майката прекалено добре го бе приучила към пасивност и кротост. А подобно поведение можеше да го превърне в стеснителен и лишен от агресивност мъж, неспособен да се впусне в живота и да предприеме нещо ново.
Но не всички деца се огъват така лесно пред строгостта на родителите си. Някои малчугани..."