Как да отуча детето си да спи само навън в количката?

Упоритост. Гушкай, говори, успокоявай, гушкай. Ще свикне.
Зависи кой е по -упорит  ти или той.

Дъщеря ми беше така, но само за няколко месеца. Прекарвах навън по 7 часа. А и вкъщи пак спеше в количката. Леглото й се люлее, дори сме слагали коша от количката в леглото - не заспиваше. И така до 5-6 месечна. После сама започна да си спи в леглото. Сега не може да спи повече от 30 мин. навън в количката

Имаш ли кола? Защото ние и до ден днешен заспиваме само в колата, ако не сме на детска градина. Голям е за количка, но не се ли люлее главата му - забрави! В леглото -абсурд, от година някъде вече не се и мъча, няма смисъл. А пък без сън не издържа. Така че паля и тръгвам да обикалям града

Нито количката, нито колата са места за основно преспиване, така че упоритост и търпение му е майката, докато схванат
И аз най-бързо заспивам в кола, ама вечер не гоня мъжа ми да ме вози из града, за да заспя, т.е. схванала съм, че не бива така и, че мястото ми е в леглото
Колкото и да е упорито детето в един момент все ще заспи, няма как дни наред да е будно, важното е обаче мама да не се предава, защото, когато детето усети слабост, следващият път ще е още по-упорито, докато мама се откаже... та така, затворен кръг . Както каза Jes- Зависи кой е по-упорит

Почни да го извеждаш без количка, на малки разстояния и само да си играе. Задължително се прибирайте в къщи на обяд и след това в леглото. Ако трябва лягай с него на спалнята, да свикне да заспива в легло. Иначе в количката не се наспива със сигурност като хората, в колата би било същото. Трябва упоритост и да се изгради режим. Децата бързо свикват на режим и после е много лесно.

Проблемът е, че идва зима и детето не може да седи по цял ден навън при положение, че Т падат и под 0 градуса.
С упоритост и много нерви искаш не искаш ще го научиш да спи у вас.
А пък и нито количката, нито колата, нито ръцете на мама са място за спане.

Момичетата са ти дали добри съвети досега,аз ще добавя да пробваш да премахнеш сутрешното спане.
Вече е достатъчно голям,за да спи по веднъж на ден.Ако изобщо заспи,де.
Успех и упоритост!

Дъщеря ми беше същата, но този период мина някак от само себе си.Спеше само навън, излизали сме в най-големия дъжд, слагам дъждобрана на количката- и в градинката. На ръце до година е нещо, аз също така я бях свикнала, ако заспи вкъщи - задължително в количка, не в леглото. Ще ти кажа какво помагаше при нас - количката на балкона и там да си спи.Ако не е много студено, си стои там, ако не - като заспи я вкарвам вътре, но на отворен прозорец, че да се чува звукът на колите  ..та така.Споко, този период е кратък, бързо минава, после няма да е така, естествено 

Ами преди мен са ти дали много съвети, аз само ще добавя да бъдеш упорита известен перио от време и да не се отказваш. Аз научих сина ми да заспива на ръце и сега пък се мъча да го откажа, ама засега е без успех. Май ще стана по-упорита когато започне да ми тежи.
Успех в начинанието! 

А да го приспиваш на терасата в количката и след като заспи да го местиш в кошарата?  И постепенно да свиква с това, че се спи в леглото като види, че се събужда в него.

Ох, благодаря на всички за "съветите"...
Не знаех, че при гледането на дете по-мъчително от съня нямало...
За премахване на сутрешното спане не знам, той много му се спи сутрин, на постепенно да взема да го измествам по към обяда, днес спа от 11 до 2.30 ч, навън на балкона, естествено, след цял час взаимно мъчение в кревата. Може би ако излизам рано навън, да посъбере емоции и се изтощи, по-лесно ще заспива в креватчето? За вкарването - да го оставям в коридора ми е много пренебрежително и неуютно, а на ръце не можем да го пренесем, защото е голям и се буди... Просто не знам, това дете ме е комплексирало!

пробвай да го преспиваш в количката на терасата

Или с количката в коридора.

Гледам, че давате всякакви съвети- в количката, на балкона, в коридора- няма лошо по принцип, но искам да спомена, че не е хубаво човек/дете да се научи да заспива само с помощни средства. А след като вече се е научило пък, мама да продължава да затвърждава "наученото", вместо да стисне зъби и да покаже как е правилното. Колко дни, седмици, месеци ще издържи мама да поклаща количката на балкона или в коридора при всеки сън? А дали се прави услуга по този начин на детето?? Сънят е важен също както храненето и също както при храненето, като се изградят веднъж грешни навици много трудно се отказват после....

Както са ти писали и другите, допуснала си грешки в изграждането на навиците за сън на детето ти и сега ще е по-трудно да ги поправиш. На първо място, трябва да въведеш ясен режим на разходка, бодърстване и сън. Добре е да слагаш детето да спи по едно и също време. В леглото му не трябва да има никакви играчки. Като го слагаш да спи, му говори и обяснявай, че това е неговото легло, че може да не му харесва да остане сам, но това е необходимо, за да може добре да си почине и отново да има сили за игра. Може да останеш няколко минути при него, да го погалиш или да му попееш, след което му казваш, че ще бъдеш наблизо и излизаш от стаята. Не бива да влизаш при него още с първия му плач. Той вече е достатъчно голям и няма нищо да му стане, ако малко си поплаче. Изчакваш пет минути и влизаш. Повтаряте ритуала с говоренето и обясняването, слагаш го да спи и пак излизаш. Трябва ти самата да си убедена в необходимостта той да заспива в леглото си, иначе момченцето все ще намира начин да те накара да го вземеш и да го приспиваш по стария начин.

Аз пак се включвам, след като прочетох последните 2 поста.
Все пак мисля, че си е и до дете - при някои деца действат едни методи, при други - същите методи изобщо не действат. Има по-спокойни деца, които нямат проблем да ги сложиш да спят където и да е, като им се доспи - заспиват, независимо от мястото. Не им трябват нито биберони, нито друсане на ръце. Мислите ли, че ако въпросното детенце е било такова, майката е щяла да го люлее на ръце, да излиза  специално навън, за да заспива?Изобщо нямаше да се сети за тези неща. Говоря така, защото и моето дете беше такова като бебе и няма да ви казвам, какво ми се налагаше още да правя, за да заспи.И не е до дресировка/защото така излиза понякога/, а до характер и темперамент.Все пак тези деца не са в казарма или в цирка, че на всяка цена, да трябва да им се наложим. А и в крайна сметка колко от целия им живот минава в люлеене и приспиване на ръце? В най-лошия случай 1-2 години, които толкова бързо минават, че всичко се забравя 
Не ангажирам никого с моето мнение, говоря от личен опит, а и така или иначе тази мама не може да върне времето назад и да направи др. режим, остава да я посъветваме именно при това положение какво да прави 

Мила Sedada,
Повече  търпение.  Знам какво е и ти съчувствам. И ние сме мн. зле със спането. Не спи НИКЪДЕ другаде , освен в леглото си, но в един момент започна да не иска да си ляга и  да пищи като я сложа. Почваме да си играем, говорим, не нея и се спи ама права заспива, мрънка, но не ще и не ще да си легне. Приспиваме се  поне по час, два, че понякога и повече. Така че половин час....... имай повече търпение Знам, че ти иде да ревнеш, но няма как. Ние се приспиваме понякога до 2-3 през нощта, а аз ставам за работа в 6. Така е от доста време. 
Скоро тръгнахме на ясла и сега е по-добре - там много играе и се уморява през деня, така че вечер вече си ляга към 12 часа. Да живее яслата   
Все някога ще отмине този период с вечното не-спане 

Права си, но само в случай, че детето наистина има някакви проблеми ( в истинския смисъл на думата) със сънят. В повечето случаи обаче децата просто усещат колко е по-приятно да заспиш, докато те бутат и поклащат леко, а ти наблюдаваш шарения свят наоколо, отколкото да лежиш в скучното легло, да няма никой около теб, нищо да не се клати- абе скука докато заспиш И всяко дете си изработва своя метод да убеди мама, че може да заспи само и единствено с поклащане, подрусване, полюшване, почесване и т.н. или както се казва- каквото не се постига с рев, се постига с много рев . Седада каза, че лятото са били често навън (не специално за преспиване, доколкото разбрах) и младежът е регистрирал кое е по-приятното и си го иска естествено, едва ли има сериозен проблем.

И моята заспиваше само и единствено с държене на ръка и като се събудеше през ноща после пак "твърдеше" гръмогласно, че може да заспи отново само с моята ръка, и аз висях като чучело посреднощ, докато в един момент моето търпение не свърши и казах край (ама много ми беше прикипяло една нощ). Самата аз се учудих после, че чудото трая точно 3 дни, а преди това си мислех, че със седмици няма да спи.

Ужас, благодаря на всички, които са писали! Толкова ми е неудобно да занимавам другите с моите проблеми, които сама съм си създала. Аз самата съм много неорганизиран човек, още отначало това бебенце нямаше никакъв ритъм на живот, колкото и да знам на теория колко е важно за тях да има ритуал, че да се почувстват сигурни. Пътувахме другаде за дълго, подмятахме го от един ъгъл на друг, нямаше си легло, т.е. имаше си две, което е същото като да си нямаш, в две разлечни стаи от апартамента, но в София, а към 2-3 месец заспиваше като го люляме в една люлка до масата и като заспи го местехме в кошчето на една количка, която не беше неговата за излизане... Да не говоря за липсата на часове за кърмене и спане! Мисля, че още оттук идват нещата. Освен това преспиването на ръце - типично за дори толкова големите му месеци... Не съм му дала спакойствие на това дете, затова то е такова сега, знам. В скоби - как да дадеш нещо, което нямаш? И все си казвам, че трябва заради него да живея по друг начин, и все от утре...
Дали трябва да излизам с него рано - откъм 9 ч в градинка и към 11 ч да го прибирам, един ранен обяд и да спи после докъм 2-3 ч.? И после папкане, пак излизане, и вечер да го оправям да си легне по-раничко, към 8.30 ч, а дневното му спане да го мъча в креватчето, да разчитам да заспи от изтощение? Това ми се струва недостижим перфектен режим, но дори и да го постигна, след 2 месеца чакам ново бебе, което смятам да сложа в креватчето на баткото, а той да спи следобеда на голямо легло персон и половина без оградка - ще бъде на год. и половина и дали няма да пада? Пък и това е ново разместване за него и ще се почувства пък че са му отнеле креватчето и ще намрази новото бебе! А нямам (или не искам да имам) възможност за друго креватче в стаята...

Вие това дете за нищо го нямате, чак ми стана жал за него.  Не му взимай леглото, на него му трябва повече отолкото на новороденото. Изобщо, как ще стане схемата? През деня на голямото легло, а през нощта къде?
Уважавайте си децата, бре хора!!!