В БЕЗИЗХОДИЦА

Единсвеното разумно решение е да не живеете заедно. Трудно ще ви е от финансова гледна точка, но добрите отношения изискват жертви.

наистина ще ние много тудно,затова не се решавам няма да се оправим финансово.При положение че един наем е 500лв

Ситуацията е кофти   За съжаление вариантите са два - или оставате при тях и търпите или се изнасяте, работите кой на колкото повече работи може и някак си закърпвате положението  

на тях неможе да им се обясни те си знаят тяхното

Напълно те разбирам,защото и ние живеем с моите родители в един двор.Въпреки ,че сме на отделни етажи и сме отделно от тях ,все намират какво да недоволстват.Решение няма,пробвала съм какво ли не и съм разговаряла спокойно,намеквала съм ,че сме отделно от тях и ние си решаваме кога,какво да правим,карали сме се.........но все още не могат да разберат,че не те взимат решения за нашето семейство.Вече 10 години така

аз съм по майчинство,а той работи от сутрин до вечер няма начин

Правилно си се ориентирала. Продължавай с търсенето на квартира. Имай предвид и това че идва зима и разходите ще са още по- големи.Ако продължаваш да угаждаш на вашите ще си докараш проблеми със съпруга. А защо той не застане твърдо и да им каже: "Работя цяла седмица и имам един почивен ден. Нямам нищо притив да помагам, когато се налага, но и аз съм човек и имам нужда от почивка".

ние живеем на 2 етаж,но почти всичко е общо

люска ти си много права,но той не иска да се кара с тях,а със сигурност ще се стигне до там

Аз нямах предвид да вдига скандал, а да им каже, че наистина се нуждае от почивка, защото ако си мълчи излиза, че ти искаш да имате двамата само развлечения, а за тях остава работата, а на село тя няма край. Нека те да кажат какво трябва да се върши , а той когато има възможност ще помага. А като не иска да е лош с тях, да продължава да бачка , но в един момент наистина ще му дойде нагорно. Трябва да се почива. Колкото и млад да е и да се възстановява бързо все пак почивката си е почивка.

Естествено, че изнасянето на квартира е най-добрият вариант, но авторката пише, че се случва да нямат възможност да купят дрешки за детето. Много интересно ако плащат И наем проблемите ще изчезнат ли?!
В една къща винаги има много работа за вършене и родителите са прави да очакват помощ от младите (както и те помагат). Ако на мъжа на авторката работата не е свързана с тежък физически труд е редно и той да се включва.

Но пък като стане по-голяма малката, ще може и ти да започнеш работа и тогава наистина да имате възможност плащате наем. Иначе ще трябва винаги да се съобразявате с вашите, все пак живеете в тяхната къща (ако правилно съм разбрала).

Мисля, че щом си се ориентирала към търсене на квартира, вече си осъзнала че не можете да живеете повече така. Дерзай в тази посока. Не знам къде търсиш квартира, но не навсякъде наемите са 500 лева(предполагам визираш София), ние преди 2 месеца ходихме да гледаме квартира в Нови Искър - ставаше дума за тристаен апартамент, наем 200 лева. Като цяло в околностите на София наемите са по-ниски, може да поразпиташ за етаж от къща, мисля че има такива на доста прилични цени. Търсенето може да ти отнеме повече от месец, но поне после ще живеете по-спокойно. От личен опит мога да ти кажа че възрастни хора трудно се превъзпитават и променят мнението си.

Да , обаче има и нещо друго- те като знаят че винаги има кой да помага се нагърбват с повече работа и очакват още и още помощ.

до тук всички имате право,за дрешките на малката аз преценявам че тя в момента няма нужда от нещо напр.,но мама решава да го вземе.иначе за малката винаги ще има каквото и да е положението.Просто ми писна в нас всички да викат и блъскат,аз съм живяла така неискам и бебето да живее по този начин,в такава лудница

Ама ти си много нагла и аз да съм на майка ти на мястото ще искам да се свърши нещо в неделя. Ако не ти изнася на теб и на мъжа ти си отивате на квартира. Аман от безочливи теми.

Намерете си квартира или ако имате възможност си купете жилище,няма смисъл да си ,,разваляш,, семейството,защото на мъжа ти един ден ще му писне...

Той е от Ивайловград(20км. от Гърция има 4 стаен апарт.но там няма работа,а и според мен не му се връща там.Родителите му са на 25 км.от града дали няма да е същото

говорили сме но виждам че не му се ходи там.а и незнам наште как ще го възприемат.На мен не може да ми се угоди,но просто не искам да ги наранявам.Ако се преместим те няма да могат да виждат беба

Как да не са прави- живее в тяхната къща като на хотел за да спести от наем, а не иска да свърши нищо?! Къщата има и предимства, но си е голяма хамалогия.

винаги когато са ме помолили за нещо аз съм го свършила много им помагам,но те прекаляват.С брат ми се държат по същия начин.Пр: в неделя моя трябваше да реже дърва станахме към 10 пихме кафе и той взе резачката но тя не запали.След което се скарах с наште защото го обвиниха че я бил задавил и затова не работела,бил го направил нарочно.Той попита тате дали има нещо друго за правене,а той си замълчал.Ядосах се и утидохме до София  при сестра му на кафе

Старите хора забравят да живеят. Само работа им е в главата. Макар и залудо, важното е да се бачка. А се чувстват и длъжни да натрапят модела си на младите. Естествено в името на тяхното добро.

попринцип наште са добри хора,но когато ги слушаш,аз съм голям човек имам семейство и ми писна да живея по техния начин,достатъчно съм изтърпяла караници и кавги не искам и детето ми да живее така

Тогава просто се отделете, щом сте семейство и искате самостоятелност. Щом седите при родители, не сте самостоятелни, дори и да ви се иска, това е.

Ами това е като изказване на тинейджър "Ако не направиш ... ще избягам от къщи".
Случила си на хора - аз бих Ви показала вратата. Не стига, че младото семейство няма "дупе" да си поеме отговорностите, ами и условия ще поставя.
Семейството е САМОСТОЯТЕЛНА единица, но това не се отнася само за социалната, а и за финансова, жилищна е всяка друга страна.
Който не желае да му се месят - живее отделно.

колкото и да е трудно, просто трябва да живеете сами, без родители. Познавам добре подобна обстановка, защото моите родители живееха с тези на майка ми... Не е очудвам, че баща ми не издържа и се разведоха...

Едно младо семейство, трябва да си е самостоятелно.... Колкото и да са добри вашите все ще секарате...

Този проблем според мен няма оправяне докато сте заедно с вашите. Теглете един кредит, купете си апартаментче и така. Мъжът ти да поеме инициативата и да бъде глава на семейство, а не да плува по най-малкото съпротивление. Ние живеем отделно, трудно е , съпруга ми работи и събота, че понякога и неделя, чакаме го с нетърпение и винаги има изненади и разходки за мен и малката дама. Веднъж не съм чула този човек да се оплаче от работа или че няма почивен ден, та мисля, че просто ви попримързява леко.

Не бих живяла и 1 ден с нашите или пък с родителите на мъжа ми. Откакто сме заедно, вече 13 г. живеем самостоятелно, купихме си жилище и вече го изплатихме, сега ще си строим и къща. Докато живеете при вашите, нищо няма да постигнете, само ще си развалите отношенията с времето.

Виж какво драга,хич не си в безисходица.Ще рече човек какво ли е станало??Бахти драмите,бахти и чудото.Пък да не нараня наще,пък да не нараня този или онзи...какво толко го умуваш?Търпиш още малко,детето на ясла,ти на работа и готово.Или пътя,чантата и в Ивайловград.Или апартамента там под наем и вие в София под наем.Или продавате там,теглите кредит и купувате в София.Брех и драмите.Направихте бебето и сега накъде?Неможе вечно мама,тати и моето бебенце...ти си имаш отделно семейство и е редно сами да си осигурите дом и да си отглеждате детето.Ние се оженихме в Германия.Бедни като църковни мишки.Имахме като имущество точно 1 лъжица...и аз бях бременна.Ами заработихме здраво докато се роди бебето.После полека лека се наредиха нещата.С много жертви,лишения и труд.Нищо не идва наготово.Имало е дни да бачкам по 20 часа,да не ми стигат парите ,за да се наям аз.За детето винаги е имало.Когато се върнахме в Бг живяхме с моите родители точно 1 месец докато намерим квартира.Пренасяхме се сами със 7 месечно човече и аз със счупен крак.Охоо видяла си ти мила...по цели дни и нощи сама с дете.Болна с дете,със сецнат кръст с дете.Да няма кой една чаша вода да ти подаде и да ставаш сутрин и да почваш да готвиш въпреки че те боли всичко и неможе да си стоиш на краката щото то детето на обяд иска и да яде,иска и разходка.И да правите фасони за едни дърва...ох божке глезльовци.Искал да си почине,хич да не се ослушва ами или да продава там апартамента и да купува в София или шута в задника да търси бач и за неделя.

И ние живеем в къща. Мъжа ми и баща му не работят по нея само през зимата.

Тогава защо те притеснява толкова това, че нямало да си виждат внучето- те да му мислят и да внимават как се държат!

Домът ти - дом, семейството ти - семейство, живо и здраво детенце, трудолюбив мъж, баба и дядо  - помагат. Какво искаш още ? Ами след като ще се режат тази неделя дърва, не се става в 10 и после да се пие кафе, че после да се почва работата (то станало време за обяд). Ами ще мърморят вашите, всеки ще мърмори. Млади -здрави -прави хора, а да ги е страх от работа. Че да не режете всяка неделя дърва ? Нали с  тях ще осигурите топлото и на твоето дете. Помисли си, ако си на квартира в София, колко ток/парно/ ще плащаш ? Да, ама ще спиш до 10, нали ? И вашите няма да мърморясват - просто кеф ! Абе момиче, на тебе ясно ли ти е, че ни чакат още по-тежки дни и само обичта, разбирателството и взаимопомощта ще ни помогнат да оцелеем ? Не си в безизходица, само така ти се струва. Диалог му е майката и работа !

беЗиЗходица
произлиза от без изход

нестава въпрос само за работата,както казах те се отнасят така и с брат ми(той няма почивен ден)искат същото и от него,а когато това не стане се почват караниците.Имам предвит че не ги интересува дали детето спи-викат,блъскат,а бе направо лудница

а за тези които казват че съм мързелива искам да им кажа,че грешат.Преди 14 год.къщата ни изгоря(може би от там дойдоха, нервите и проблемите-край със спокойния живот)Бях първи клас и мъкнех тухли(четворки)много добре знам какво е къртовски труд и как се строи къща,като се има предвид че никой не ни е помагал всичко сами.Вече 13 год. а тя още не е готова(2 етаж до половината,а 3 не е пипан).Просто ми писна някой да ми казва кога трябва да свърша нещо,като знам че има работа сама ще преценя кога да я свърша(да,ама не става така според наще трябва да е когато те кажат).Много добре знам какво е да работиш почнала съм от 15 год.,затова МОЛЯ не ми казвайте,че съм мързелива.

Изнесете се! това е единственото решение. И ни е с мъжа ми сме на квартира, той работи, аз съм по майчинство и какво от това!? Свеки живее на 600 метра от нас и има къща, в която спокойно можем да живеем и живяхме, докато намерим подходяща квартира (2 месеца ни отне)! Не, БЛАГОДАРЯ! А за нашите да не говорим! Много ни помагат, адски  много - и финансово, и с дрехи за малката, и за нас някои неща, страхотно хора са, но аз съм напуснала семейното гнездо и не бих подложила мъжа си на характера на баща ми. Когато искат да видят малката са добре дошли- 100 км са нищо, но иначе  предпочитам да се лиша от някои неща, да посвия бюджета, но да си гледам спокойно детето! Направи го и ти, по- добро решение няма, а човек когато иска живее и с 2 и с 200!

благодаря ти много ти ми помогна адски много.Ще продължавам да търся и се надявам да намеря нещо

Виж сега - винаги има начин. Че с вашите наглава няма да излезете е ясно и според мен ти отдавна си намерила решението на проблема - преместете се! Не знам къде си търсила, но наем за 500лв ми се струва че е възможно само в София и то в някой от по-централните квартали. Иначе има и за по малко... но то си зависи и какво търсиш, защото 500лв ми се струват като за 4-5 стаен апартамент... а вие на този етап можете да живеете дори в двустаен! Освен това след като мъжа ти има апартамент в Ивайловград използвайте го - като не искате да живеете там дайте го под наем и ще си покриете част от разходите за квартирата. Или другия вариант е да го продадете - 4-стаен там в София ще струва поне колкото двустаен (пак зависи от мястото, но в някой не-толкова централен квартал). А ако искате да запазите и този апартамент - трети вариант - теглите кредит, купувате си жилище, давате апартамента под наем и с наема си покривате вноските по кредита... ВИНАГИ има начин!!!

А за тези които се възмущават от факта че мъжа на авторката иска да си почива ще кажа - хора сме!!! И ние се измаряме!!! от 7 дена в седмицата аз работя 5 (понякога и повече от 8 часа) и пак умирам за почивка и да се видя със съпруга си през уикенда и НИКОГА не ми стига!!! Имаше едно мнение че щом не е физически труд няма проблеми да работи и в неделя. Само да кажа че умствения труд е много по-изморителен и психически натоварващ отколкото физическия - като копаш цял ден на полето, вечерта ще си легнеш и на следващия ден ще си като нов... ама я пробвайте цял ден да решавате задачи, да мислите алгоритми или нещо пак толкова ангажиращо да ви питам после как ще си починете от единия сън 

Изнасяте се и се оправяте сами като искате да ви е спокойно.
Докато живеете с тях все ще има недоволни.
Ма парите не стигал - ми да стигат, работете. И аз искам да съм милионер, ама като не съм какво да правя.

Сами на квартира е най-доброто решение

Ти пък на кого искаш да угодиш?
Не искаш да ги нараняваш,а те теб-може,така ли?
Реши кое е твоето семейство-ти,малката и мъжа ти или-ти,майка ти,баща ти,малката и мъжа ти?
И не е важно как ще го възприемат вашите. Пусни се от полата на майка си и ще видиш кое е правилно:)

Сега прочетох и това и мисля,че ти ще се справиш чудесно далече от вашите:)
Не позволявай да ти насаждат мисълта,че си им длъжна и, че не справяш добре. Да не ти пробутват и чувство за вина,че не им помагаш.Никога няма да са доволни,а не си струва да тормозиш малката,себе си и мъжа си с това.
Желая ти успех.

Може да съм на 20 но знам кое е добро за мен и семейството ми,от малка съм се научила какво представлява живота и мисля че ще се справя,макар и трудно,но мисля че на никой не му е лесно,ако греша ме поправете.Благодаря за милите думи на Lu

Аз пък не проумявам как човек се решава на брак и дете без да е самостоятелен финансово и да трябва да разчита на баби и дядовци

по добре така отколкото аборт.Не мислиш ли?Аз мисля позитивно ,скоро ще се изнесем и това ще приключи надявам се

БЕЗИСХОДИЦА 

мацко на мен ми се струва ,че само иска да те умтешим и да ти дадем магически съвет как да се оправят нещата- но това няма ка да стане , ако живеете с  вашите..
местете се , внаги има начин , детето вече  е  готово за ясла/градина
доде сте там , няма да се подобри. не мъчете детето- не си мислете ,че понеже е малко , кавгите не го травмират. мислете и занего -щом си била смела да го родиш толкова млада , ще се оправите. търсете квартира скоро. късмет!

И аз мисля , че просто трябва да заживеете отделно. И ние не искахме да живеем нито с нашите ,нито с неговите родители, резултата е че сме на квартира, да трудно е , но се справяме идеално, и поне нямаме такива проблеми на главата си.
Аз много харесвам и вярвам в една мисъл - Човек ако иска нещо намира начин, ако не намира оправдания. Не е моя , но за мен лично това е много вярно.

И аз живея със свекър и свекърва и разбрах, че от свободата по-хубаво няма!

Ох, знам какво те мъчи.Живяли сме и при нашите и при свекърва и свекър и ужас,хем сме по едно дете.Скандали не е имало, има цупене и неприятни мрънкания... Наистина разковничето е като се изнесете и сте напълно самостоятелни.Не се връзвай на някои доста обидни постове.То ако всички правят деца и семейства, само ако са финансово независими, деца няма да има.Пък и сте млади имате и време да продавате,купувате,да теглите кредити и пр.
А няма ли вариант така да си отделите етажите,че сметките да са ви отделни и въобще да сте 2 отделни домакинства-мисля,че оттам идва проблема.Всеки като му е студено -си цепи дърва,като е гладен си готви.Подаръци за детето им обясни,че искаш само когато има празник и така ще има някаква дистанция между двете семейства.

така е направена че не можем да се отделим,но съм твърдо решена да си гледам семейството сама.Много благодаря за милите думи и за смелостта която ми давате.Когато има желание всичко се постига,другото е намиране на оправдания.

Радвам се, че го осъзна Щом имате дете, значи сте достатъчно големи да се грижите сами и за него и за себе си. Изнесете се и заживейте без да се надявате на помощта на мама и тате или останете с родителите ти, но трябва да се съобразявате с тях. Все пак къщата е тяхна.

Ама миличка, родителите ти са прави - къде си гледала като си забременявала и раждала от мъж, който ме е способен със собствения си труд да осигури покрив над главата на семейството си, ами чака на родителите на жена си, че и на всичкото отгоре, горкичкият завалия имал само 1 почивен ден.
Вариантите са 2:
А) Намира си по-платена работа + допълнителна работа и се изнасяте под наем.
Б) Не променя в положителна насока доходите си, живеете с вашите и им помагате когато и от каквото се нуждаят/Ви помолят, без да го правите на въпрос.
Т'ва е, мацка, положението.

Нормално е да си знаят своето ,нали са си у тях....На възрастните хора,не им пука особено неделя ли е събота ли е,щом има работа -трябва да се свърши...Като имаме предвид,че го правят за децата си,съвсем правилно подхождат...А и народната мъдрост гласи"Не оставяй днешната работа за утре"!!!!Щом се налага да помагате-помагате....Ако не ви изнася-КВАРТИРА.Прави са хората,като сте решили да имате дете и собствено семейство-да сте мислили за последствията........Минали са годинките на купоните и спомените,нали така  ....Ами връщане няма ........По-добре се хващайте в ръце и действайте,за да не си развалите семейството,така или иначе вече сте го създали!А и аборта понякога според мен е по-доброто решение след като не можеш да се грижиш сам за себе си,семейство ли ще гледаш и дете да възпитаваш?!
Живота не е розов и изобщо не е лесен,особено в България




Ами продължавай да мислиш позитивно тогава и намери решение  ...

радвам се че беше мъжа ми да ме спре да махна детето,щях да съжалявам.За тези които мислят че греша-когато не сте го изпитали по добре не коментирайте.Не сам казала,че нашите са лоши хора,но просто при много хора на едно място,никога няма да има разбирателство.Аз се гордея с нашите,как са ме възпитали и отгледали,но не е редно да гледат и моето дете(а и не искам,ние за това сме му родители).Мамчетата които живеят така ще ме разберат,а за другите-преместете се за 1 м. при вашите и пак ще си говорим.

pegas88, единственият вариант е да се изнесете, и то по-далечко. С мъжа ми живеем през една улица от майка му, а нашите живеят в съседния квартал. И всяка събота и неделя и двете роди си бяха направили много подробни планове за НАШЕТО време - дали ще се мести нещо, дали ще караме някого някъде, дали зимнина ще се слага, сняг ще се рине, ремонт някой ще прави, дали нещо друго.... Никой не ни питаше дори. Нямаше празници, нямаше почивки - всичко ни бяха обмислили. А когато дадохме отпор за един Великден, че ще си останем да изчистим вкъщи, се оказахме лошите, че сме се скатали от работа    Не се оставяйте така като нас, няма смисъл. Изнесете се. Естествено, че ще е трудно, но с времето всичко ще си дойде на мястото, и ще потръгне по-леко. Само се дръжте двамата, подкрепяйте се, и нещата ще се оправят, макар и бавно