Трябва ли съседите да определят дали да гледаме куче или не?

Да.  Вече ми се е случвало детето ми да се оплаши от куче на съседи от входа. 

И от какво се е уплашило детето? Кучето ли е направило нещо?

По принцип не съм против кучетата, но е крайно време собствениците им да им чистят лайната, а не да ги водят да си извършват тия нужди в граднинката пред и зад блока, където играят децата..... Направо ме е гнус и ако това не се промени, гласувам "да", за това съседите да решават!!!!!

Гласувах с Не.Нямам куче,не съм имала,имам дете,но никак не съм съгласна,всеки съсед да определя живота ти,при положение,че си купил апартамента,че си плащаш чинно сметките,че живееш порядъчно живота си,че например чистиш винаги след кучето си,че го водиш на каишка,че правиш всичко както трябва,отново други хора да определят живота ти.Това го има наистина само в България май.И както са казали и преди мен-и детето,и кучето са еднакво мили за някои хора-имам познато семейство,които след дълги години опити да имат дете,не можаха и си взеха кученце-сега си го гледат като дете-къпят го,хранят го,гледат го,точно като дете-няма разлика,а за мен никога не е имало разлика между човешко същество и животно-смятам,че хората сме по-големи животни от животните.В този ред от мисли на някой дали ще му стане приятно съседите му да гласуват дали да има дете,или не,защото видиш ли,детето му им тропало на главите и акало или пишало пред входа?Същото е и с кученцето на моите познати....Все едно техните съседи трябва да подпишат присъдата,дали тези хора да си имат детенце
Както казаха някои преди мен-цинична съм и ненормална,за да сравнявам куче и дете Но такава съм си аз-човешкият род отдавна ми е по-омразен от животните.

Подкрепям с две ръце.
Обичам кучета и котки.НО докато културата на кучкарите е нулева ,ще съм ЗА този закон.
Писна ми от ЛАЙНААААААААААААААА.
Разберете ни и нас.Навсякъде лайна.

Гласувах с НЕ в анкетата, но след като прочетох мненията, вече промених мнението си.
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!

Много си духовит/а, но пак сравняваш хора с жовотни!
И ако някой се чувства така, то аз не се чувствам като "по-голямо животно".

Вие нормални ли сте? 
Да, прочетох по още веднъж, явно не сте. Е, на никого не пречи, ако детето и кучето ви, за вас имат еднаква стойност. Интересно, ако умре кучето ви, дали ще страдате толкова, колкото ако умре детето ви. И примера ми не е вулгарен, за мен никога детето ми няма да струва, колкото едно куче.
За тези без деца ми е ясно, нямат деца, нямат майчин инстинкт, няма две детски очи, които да гледат в техните всеки ден, ама за майки....  нямам думи, отврат. Жалко за децата ви. Ако знам, че съм скъпа на майка ми, колкото кучето, ще се гръмна.
За подобен закон бих гласувала, защото физическото и психическо здраве на мен и семейството ми са най-важни. И много хвърчите да ви кажа. Ако кучето на съседите не се разхожда свободно, не създава физическа опасност за децата ми, ако наистина стопанина се грижи за него НОРМАЛНО, тогава защо ми е да не дам съгласието си.
Ако има такъв закон, веднага бих искала да махна кучето на съседите ми. Без да се замисля за секунда, къде ще го дянат. Немска овчарка е. Пускат го да си се разхожда без каишка, ей така, отиват да си хвърлят боклука и то си върви с тях, нали им е "детенце"  и не е зло. Сядат на пейката отвън и то си лежи отдолу, без каишка, нали не е зло. Да, ама веднъж вратата ми беше отворена и отвратителния пес нахлу у нас и започна да лае като ненормален, ама иначе не е зъл. Добре, че детето ми не беше там, защото бях способна да го заколя. Говорила съм много пъти с тях, молила съм ги. Особено докато бях бременна, че ме страх да се прибера в къщи. Обяснявала съм, че като се прибираме с детето от градина, тя тича напред и ако песа скочи срещу нея, няма да е нужно да хапе, стига да я изплаши. Отговора беше, "ама, ако започнем да го връзваме ще стане агресивен"  Абе все ми е тая дали ще стане агресивен, искам да мога да се прибера у дома. 
И защо да няма такъв закон? Ако се грижиш добре за животното си, и спазваш разпоредбите, не е заплаха за околните, едва ли някой би искал да махнеш любимеца си.

Мисля, че темата се измества. Въпросът не е, че някой обича кучето си, колкото детето си или дори повече от него- това е наистина невъзможно и никой не спори.
Но човек изпитва чувства не само към детето си, но и към родителите, съпруга, приятелите, братя, сестри, някои даже към филмови звезди; обичаме дори учителите си, съседи, миризми, гледки, спомени. Различни чувства, но все пак някакъв вид обич и привързаност- къде силна, къде не толкова. И наистина нещата са несравними.
Въпросът е в това, че намесата в личния живот на хората се оставя в ръцете на съседите. И то не само за проблема с кучетата. Ще има май манипулации. Защото само в идеалния вариант, граничещ с невъзможното, всичките ти съседи са интелигентни, уравновесени, трезви хора, готови на взаимни компромиси и проблемите /от всякакво естество/ ще се решават така, че да не си готов за инфаркт веднага след осъществената помежду Ви комуникация.
Ето, още не е прието, ние не се познаваме и вече сме в конфронтация. Представете си колко пъти ще се мултиплицира този спор пред входната врата на блока, колко за и против ще има... Направо не ми се мисли...

Темата наистина се разводни, но примерите ( не само твоите ) бяха наистина безумни. Закона сам по себе си е недообмислен според мен, но идеята подкрепям.

Аман от истерички. Лекувайте си фобиите.

     

Има нещо такова, но пък ела да видиш комшийката ми как ходи с пликче и найлонова ръкавица след кучето си. Ама една птичка пролет не прави...

Аз съм на мнение,че трябва да се питат съседите. Писна ми къчетата на съседите да ме будят сутрин. Или пък длъжна ли съм да търпя друг съсед да си пуска ротвайлера да се разхожда самичък след като се стъмни....и на улицата няма лампи. То е ясно, че собствениците ще се разгневят. Аз също искам да си взема куче,но живея в къща. Ще се съобразя (за разлика от другите наоколо) каква порода да си взема, как да го науча да не лае по съседите, ако те са в дворовете си и т.н и т.н....
Когато живеех в блок, под нас имаше ротвайлер (той не се разхождаше сам за щастие). Това куче започваше да вие към 7 всяка сутрин. А не дай си Боже да ги няма собствениците--тогава не спираше с дни. 

Напоследък забелязвам как хората спират да общуват помежду си. Усти ли нямат, какво стана? Толкова ли е трудно да попитааш....все пак на един етаж сте.